Фердинанд Липс
Конспирацията срещу златото (2) (Погледът на един частен швейцарски банкер зад кулисите на властта)

Предговор към немското издание

Ако човек е наблюдавал и коментирал пазара на златото в продължение на поне трийсет години, няма как да не знае кой е Фердинанд Липс. В Цюрих, където под паветата на Банхофщрасе се съхраняват кюлчетата на международните вложители, Липс отдавна се е превърнал в институция. Едва ли има друг толкова известен европейски експерт по златото в САЩ — държавата, в която настоящата книга бе издадена за пръв път и стана извънредно популярна. Като член на управителния съвет, Фердинанд Липс от години съпътства възхода на Randgold — изключително успешен производител на злато в Южна Африка; отскоро зае тази длъжност и в Afrikander Lease, нов играч на южноафриканската златна сцена.

Банковото дело е само част от широките му интереси (и в крайна сметка инвестициите в златодобивните компании имат връзка с това): Липс е автор на собствена оригинална философия за златото, за която активно работи. Той винаги е критикувал политическата, обществената и моралната девалвация, навлязла след отхвърлянето на златния стандарт и въвеждането на книжната валута. В немскоезичните страни не е имало и няма друг толкова последователен адвокат на сигурните и почтените пари, които съществуват единствено при златния стандарт — и никога без него.

Нека не забравяме, че хартиените пари са рожба на войната. През 1914 г., когато Европа отиваше към ужасна братоубийствена война, правителствата решиха да се откажат от златното покритие. Те искаха да печатат банкноти, за да платят войната. Златото — първата междунационална европейска валута, би сложила край на враждебните действия само за няколко месеца. Защото, както се знае, то не може да се увеличава по желание. Политиците избраха хартията, за да могат да финансират социалната държава и изборните си обещания. Така относително стабилната германска марка от 1948 г. в крайна сметка загуби три четвърти от стойността си.

За прозорливите вложители златото винаги си е оставало алтернатива за парични инвестиции. То е неизбежен барометър, чувствителен към военни заплахи, нездрава икономика, нескопосни заеми и девалвация на парите. Правителствата започнаха да мразят златото. В него виждаха неудобна конкуренция на платежните средства, които самите те, съгласно разбиранията си, вкараха в обращение.

Още в края на 60-те години, воювайки със златото, правителства и емисионни банки се опитваха изкуствено да задържат цената му с масивни продажби. Успяха да направят това за известен период, но по-късно, през 70-те, цената направо експлодира. Който беше инвестирал в злато и златни мини, приключи блестящо. Който беше заложил на акции и облигации, загуби.

Историята не винаги се повтаря, но е възможно да наподобява миналото. През 90-те години на 20. век се очерта нова анти-златна конспирация: емисионните банки, булион банките, правителствата и цялата финансова индустрия конспирираха, за да потискат цената на метала: а тя всъщност отдавна трябваше да се е покачила, защото година след година търсенето превишаваше производството. Емисионните банки не само заливаха пазара със злато, но под пелерината на тайната загубиха голяма част от резервите си — и златните концерни (такива като американския Barrick) бяха поощрявани да продават повече метал, отколкото произвеждаха. На мода дойде така нареченият „hedging“^[1] — процес, на който Фердинад Липс се противопоставя от самото начало.

Кой крои тази конспирация и какви са интересите, криещи се зад нея, е основната тема на книгата, която държите в ръцете си. Фердинанд Липс много отдавна видя какво се разиграва зад кулисите — и знаеше, че в края на краищата манипулацията ще трябва да се провали. Неговата частна банка, Bank Lips AG, предложи цена на валутата, която през ноември 1992 г. американския адвокат Реджиналд Х. Хауи потвърди. Аз тогава възхвалих Хауи — същия човек, който по-късно направи прочутото си обвинение срещу Алан Грийнспан и се осмели открито да назове конспираторите.

Няколко години по-късно, през ноември 2001 г., Липс изнесе впечатляващ доклад на един от G&M-семинарите (които организирам от 1980 г. насам). Той настойчиво призова присъстващите да инвестират в злато и златни мини. Моментът беше избран перфектно. Оттогава инвестициите в злато приключват отлично — ясна индикация, че описаната тук конспирация започва да губи силата си. Реалността може да бъде завоалирана, но само за известно време. Вярно е също, че бързата промяна в пазара на злато нямаше да е възможна без решителната намеса на Липс, Хауи, Венеросо, Мърфи.

Желая на тази важна и заслужаваща похвала книга широка популярност — и нека тя донесе успех на читателя! Успех, защото печелившата инвестиция предполага интимно познаване на пазара.

Инвестициите в злато все още са дело на едно малко интелигентно малцинство. Оказва се също, че жълтият метал, като алтернатива и противовес на паричния авоар, играе незаменима роля, когато става дума да се преработи, стабилизира и подсигури едно портфолио^[2].

Златото обединява в себе си преимущества, които никоя друга инвестиция не може да осъществи в подобна комбинация. Наистина то крие ценови риск, но не и кредитен риск: то няма да банкрутира никога. През вековете дългосрочно е съхранило покупателната си сила и надживява всяка валутна реформа. Златото не е изложено на никакъв държавен риск, то е дискретно, мобилно, по всяко време и навсякъде конвертируемо и следователно е единственият ефикасен пазар за единната и международно референтна материална стойност. И не на последно място е стойността на свободата, то е монетарната свобода — това е дълбокото послание, което книгата на Фердинанд Липс отправя към нас.