Фердинанд Липс
Конспирацията срещу златото (19) (Погледът на един частен швейцарски банкер зад кулисите на властта)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die Gold-Verschwörung, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Издание:

Фердинанд Липс. Конспирацията срещу златото

 

Издателство „Дилок“, 2006 г.

ISBN: 9549994597

История

  1. — Добавяне

Приложение

Мъдростта на…

Хенри Х. Фоуел, американски министър на финансите от 1965 до 1968 г. и основоположник на специалните права на тираж, по време на управлението си многократно нарича долара „най-силната световна валута“[1].

Артър Ф. Бърнс, председател на Федералния резерв (1970–1978):

„Ако нещата продължат още известно време по този начин, инфлацията ще застраши основите на обществото ни.“

В едно интервю от 29 юни 1972 г.:

„Доларът изобщо не е застрашен.“[2]

Джеймс Динс, анализатор, инвестиционен съветник и автор. От книгата му The Ivisible Crash:

„Интересна историческа подробност е, че Ленин, Хитлер, Мусолини, Мао Дзе Дун и Франклин Делано Рузвелт забраняват частното притежаване на злато.[3]

Президентите Кенеди и Джонсън казаха, че златото не било необходимо за обезпечаване на американската валута и трябва да бъде демонетаризирано, защото разбраха, че то е спирачка за печатницата на банкноти.“[4]

Ленин, съветски революционер, колективист и държавник, казал:

„Когато завладеем света, ще използваме златото, за да построим обществени златни тоалетни.“[5]

Още по-показателно е следното му изказване:

„(…) Най-добрият път за унищожаване на капиталистическата система е и си остава разклащането на валутите. Чрез постоянен инфлационен процес правителствата тайно и незабележимо могат да конфискуват голяма част от благоденствието на гражданите си. С тези методи те не само присвояват, но присвояват преднамерено; и докато някои обедняват, други забогатяват.“[6]

Джон Екстър, бивш американски банкер и финансов експерт за заемите във фиатната-парична-анти-система:

„Заемите са сертификати за гарантирано плячкосване на спестяванията на невинните граждани със стабилни доходи.“[7]

Линдън Б. Джонсън, президент на САЩ, в реч на 4 януари 1965 г. за състоянието на нацията:

„Нашият търговски балансов дефицит намаля и силата на долара ни е безспорна. Тържествено обещавам да запазя това положение.“[8]

Следващите две изказвания ясно показват мъдростта и икономическата неграмотност на американския министър на финансите Конъли, както и на един президент на голяма компания, които са много типични за нашето време:

„Когато по време на телевизионно интервю беше попитан какво мисли за влиянието на долара, Конъли отговори, че една девалвация на американската валута «ще е много, много полезна за Съединените Щати». И допълни: «Не вярвам, че средностатистическият американец изобщо ще разбере.»“[9]

На един коктейл в Белия дом Пол Волкър, по онова време държавен секретар по валутните въпроси към Американската хазна, попитал президента на една голяма фирма:

„Каква ще е реакцията на обществеността при девалвация на долара?“

А шефът отговорил:

„Не познавам някой, на когото да му пука.“

„Пол А. Волкър, държавен секретар по валутните въпроси към Американската хазна, предупреди европейските нации да не предават идеите си за финансов ред заради останалия свят. Същевременно Волкър още веднъж ясно подчерта, че САЩ са решени да не повишават официалната цена на златото от $38 за унция и в края на краищата да го елиминират като паричен метал.“[10]

Тези абсолютни глупости са плод не само на американски официални лица; в Европа също започнаха да ги повтарят. Много от тези мъже нито лъгаха, нито умишлено заблуждаваха публиката. Повечето отрицателни коментари, които днес могат да бъдат прочетени за златото, спадат към същата категория. Това е неразбиране и подвеждане. Не съществува индустрия, няма друг метал, който да е толкова грешно преценяван както златодобивната индустрия и златото. Когато хората един ден се обърнат към тях, успехът за тези, които провиждат идващия биков пазар на злато, които са работили и са вярвали в него, ще е огромен. В инвестиционния бизнес, както всъщност и в много други области на човешкия живот, търпението най-често води до щастие и успех.

Бележки

[1] Henry H. Fowler in The Invisible Crash, James Dines, S. 50.

[2] Arthur F. Burns, „The Superinflation Squeeze“, Money Magazine, August 1979, цитат по The Invisible Crash, James Dines, S. 74, 115.

[3] James Dines, The Invisible Crash, S. 86.

[4] Пак там, S. 89.

[5] Владимир Илич Ленин, цитиран по John Maynard Keynes, The economic Consequences of the Peace, 1919, преиздадена в The Collected Writings of John Maynard Keynes, Vol. II (London: MacMillan, 1977), S. 148/149. В ранните си трудове Кейнс демонстрира силна антипатия спрямо инфлацията и се съгласява с Ленин за нейното вредно влияние: „Ленин реално е прав. Не съществува по-фино и по-сигурно средство за преобръщане на основите на обществото, освен погубването на валутите. Този процес поставя всички невидими сили на икономическите закономерности на страната на унищожението и го прави по такъв начин, че нито един от милионите хора не може да го диагностицира.“ (S. 149).

[6] Владимир Илич Ленин, цитиран по John Maynard Keynes, The economic Consequences of the Peace, 1919, преиздадена в The Collected Writings of John Maynard Keynes, Vol. II (London: MacMillan, 1977), S. 148/149.

[7] Джон Екстър в разговор с автора, Цюрих, юни 1977 г., виж също и James Dines, The Invisible Crash.

[8] Lyndon Baines Johnson, State of the Union Message, 4 януари 1965 г., цитат по James Dines, The Invisible Crash, S. 105.

[9] James Dines, The Invisible Crash, S. 113.

[10] James Dines, The Invisible Crash, S. 113.