Фердинанд Липс
Конспирацията срещу златото (18) (Погледът на един частен швейцарски банкер зад кулисите на властта)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die Gold-Verschwörung, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Издание:

Фердинанд Липс. Конспирацията срещу златото

 

Издателство „Дилок“, 2006 г.

ISBN: 9549994597

История

  1. — Добавяне

Глава X
Заключение на автора Фердинанд Липс — частен банкер, финансов аналитик, член на управителен съвет на африкански златодобивни компании, валутен историк, швейцарски патриот и загрижен гражданин на света

Конспирацията срещу златото и войната с него не е нищо друго освен Трета световна война. Това е не само една напълно излишна война, но и най-унищожителна от всички. Тя моментално трябва да бъде прекратена.

Третата световна война започна още с края на класическия златен стандарт от 19. век. Ако воюващите страни от Първата световна война не се бяха отказали толкова прибързано и необмислено от него, тя щеше да завърши само след шест месеца. Всъщност държавите нямаше да имат повече злато, за да финансират бойните действия, и вдигането на военните данъци би довело до силна съпротива. С цялото си вътрешно убеждение твърдя, че Първата световна война продължи толкова дълго, защото отпадна златният стандарт. Дефицитното финансиране даде възможност тя да продължи повече от четири години, да унищожи значително количество капитали, както и културното наследство, в резултат на което напълно ненужно погреба цвета на европейската младеж и изби милиони млади войници и невинни хора.

Ако Първата световна война наистина беше продължила само шест месеца, валутите нямаше да бъдат унищожени. Нямаше да има никакви Версайски договори и никаква германска хиперинфлация. Недомисленото споразумение в Генуа от 1922 г. до голяма степен беше отговорно за бума през 20-те и срива през 1929 г., които, от своя страна, доведоха до кризата през 30-те години. Без измислена финансова политика никога нямаше да има Хитлер, нито пък болшевишка вълна и хора като Ленин; Русия нямаше да търпи Сталин, заради когото милиони невинни хора безпричинно намериха смъртта си. И нямаше да има никаква Втора световна война.

Игнорирането на златото доведе до системата Бретън Уудс (през 1944 г.) и отново до разруха. Ако не бяхме повторили грешката от 1914 и 1920 г., нямаше да имаме криза през 70-те. Изострената ситуация с петрола тогава и последвалата нова петролна и енергийна криза през 21. век са съществени елементи на финансовата нестабилност. Потискането на златото и неограничената експанзия на фиатната фалшива валута доведоха до паричните, икономическите и политическите проблеми и войни на 20. век. Краят на системата Бретън Уудс роди продължителната криза на дериватите. Тъй като определени влиятелни кръгове пренебрегнаха златото, изострените критични ситуации по света бяха фалшиви и преднамерени. Това е и по-дълбоката причина за създалата се конспирация.

Финансовите пазари могат да функционират задоволително само в условия на златен стандарт. Историята показа, че по време на автоматизма на класическия златен стандарт стабилността на валутите е най-голяма. Необезпечените пари водят само да краткотрайни финансови и икономически успехи. Крайният резултат е инфлация и злоупотреба със спестяванията за сметка на работещите, рентиерите и бедното население, които не биха могли да се противопоставят на коварното посегателство, безработицата и в последна сметка на войната.

На основата на почтената валутна система добре функциониращите финансови пазари гарантират появата на спестявания. Те на свой ред водят до натрупване на капитал и са предпоставка за растящ жизнен стандарт. Необходимо е органично развитие и увеличаваща се продукция на златодобивните мини, а не 10% и нещо годишен растеж, финансиран от правене на хартиени/компютърни пари.

Безпроблемно функциониращите финансови пазари, в които спестяванията стигат до продуктивните инвеститори, дават възможност на световната икономика да постигне пълния си потенциал и да създаде най-много работни места. Катастрофалният проблем с безработицата може да бъде преодолян и да се намали пропастта между бедни и богати. Друго решение няма. Ако на света преобладава трудовата заетост, ще има по-малко войни и масови емиграции, защото сам по себе си светът е прекрасно място и неговата красота не се свежда само до няколко богати държави. Хората не трябва прекалено лекомислено да изоставят страната си, с която са свързани културно и религиозно. Масовият геноцид и унищожаването на цели култури ще останат в миналото.

Правителствата не трябва да използват принудителни средства, като напр. закони за платежните средства, с които да се месят в златните и сребърните пазари. Историята доказа, че свободният пазар избра за парично средство златото и среброто. Парите не могат да се дължат на обещанията и доверието в правителствата, а само на това, на което хората със свободна воля наистина се доверяват: златото!

Хората вярват в ефикасността на истинските пари — и сега, и в бъдеще. Но трябва да вземат в ръце съдбата си и да изследват историята на валутата, или с други думи — монетарната археология. Кое е било грешка? И защо е било грешка? Съществуват достатъчно исторически документи, но те, за съжаление, изобщо не се изучават в университетите.

В заключение искам да кажа — имам чувството, че ако нещо не се промени, светът ще изпадне в още по-неприятна ситуация. На земята има хора с брилянтни умове: както се вижда от всевъзможните технически средства. Вероятно съществуват достатъчно личности, които ще успеят да ни изведат от паричното Средновековие, в което се намираме днес.

Позитивна работа в тази посока би довела до заетост, прогрес и стабилност, но също и до Ренесанс на културата и морала. Законът и редът отново ще се върнат. И случващото се няма да е прецедент. Разбирането между хората ще се повиши и повечето военни действия ще бъдат прекратени. Както показва историческият опит, човешката природа не се променя никога. Затова човечеството винаги ще цени и уважава честните търговски практики, базирани на платежно средство, което буди доверие: златото.

В крайна сметка златото ще победи войната, но защо още сега не поискаме примирие? Да се надяваме, все пак, че това ще се случи, преди да е станало твърде късно, преди да бъдат разхитени твърде много време и животи.

Настоящата ситуация

Докато през лятото на 2001 г. се подготвяше първото издание на книгата ми (на английски), цената на златото беше $270 за унция; т.е. за много производители цената му беше близка до производствената. Почти никой не вярваше, че нивата му ще се повишат. Анализаторът Ян Нотли тогава сполучливо каза: „Златните акции са обречени на смърт, изоставени, забравени и изключени от всички портфейл-мениджъри.“ Индексите на златните акции бяха най-ниските от 60 години насам. Борсовата капитализация на златната индустрия възлизаше на малко повече от $20 милиарда, което е малко повече от 15-те милиарда капитализация на Caterpillar — предприятие, произвеждащо повечето превозни средства за златодобивните компании. За сравнение, пазарната стойност на General Electric е около $434 милиарда, на Microsoft — около $358 милиарда, а на Cisco — $141 милиарда. Междувременно пазарите за благородни метали просто бяха идеални за началото на акумулационната фаза. Според Ян Нотли не всичко е загубено, защото почти незабележимо и елегантно се създава една уникална възможност.[1]

Оттогава много неща се промениха. В края на юни 2003 г. борсовата стойност на General Electric, при курс на акциите от $29, възлиза само на $291 милиарда. На Microsoft (курс на акциите $25) — $273 милиарда, а на Cisco, при курс на акциите $17, борсовата капитализация е $119 милиарда. Цената на златото днес е $360, а индексите за златодобивните мини силно се покачват. От ноември 2000 г. до август 2003 г. HUI-индексът на нехеджираните златни акции се покачи с 400%, докато XAU-индексът на силно хеджираните акции с над 100%. Разликата между тях, цифром и словом 300%, може да бъде наречена хедж-данък. Той ясно показва, че само златодобивните компании, които не хеджират, се ползват изцяло от поскъпването на златото. Затова инвеститорите насочиха интереса си преди всичко към акции, защото бяха най-печеливши. Въпреки силното покачване на курса на златните мини, всичко протече сравнително потайно. Почти никой не забеляза биковия пазар. Ако бъде направена анкета, може би ще се окаже, че най-много 10% от инвеститорите са знаели и вероятно само 1% от тях са вложили някакъв капитал. Повечето все още са твърде запленени от преминалия биков технологичен пазар, за да проумеят, че следващите десет години ще загърбят хартиените стойности в името на златото. Относителната прикритост на биковия златен пазар би могла да е от полза за прозорливите инвеститори, особено когато един ден тълпата на борсовия пазар разбере, че благородният метал е още жив и че инвеститорите атакуват и най-незначителната оферта с удвоени сили.

Като цяло златодобивните компании започнаха да намаляват хеджираните си позиции, т.е. все повече да се появяват на пазара като купувачи. Рязкото падане на цените на златото, изглежда, отново е инженерно. Почти ежедневно т.нар. Working Group for Financial Markets се намесва в пазара. Признанието на Barrick (обвинен от най-голямата компания за продажба на златни монети в САЩ, че в продължение на години манипулира пазара на злато) за съвместно подпомагане с J. P. Morgan сделките на емисионните банки, би трябвало веднъж завинаги да разсее съмнението относно съществуването на конспирация срещу златото.

Но каква е причината за задаващия се биков пазар? По време на големия мечи пазар на злато през 70-те инвестиционното търсене растеше. Заради срива на фиксирания обменен курс, болните пазари на акции, експлодиращата инфлация и намалената покупателна способност на валутите, инвеститорите отново се обърнаха към златото. Когато лихвените ставки от усилията на Фед да стимулира икономиката удариха на камък, в предприемачите се зародиха идеи за инвестиция със сигурни доходи. Впоследствие големи количества капитал се вляха в златото.

Подобна е ситуацията и днес. Предлагането на пари експлодира като никога в стремежа да се намалят лихвените проценти, за да се избегнат бъдещи отклонения в пазара на акции и силно задлъжнелите консуматори да бъдат спасени. В резултат реалните лихвени проценти мощно нахлуха в негативна територия. Отрицателните реални лихвени ставки (американският долар и повечето акции продължават да са силно надценявани) ще предизвикат ситуация, в която все повече капитал, подгонен от страха, ще се насочи към царя на металите и така ще създаде основата за нов биков пазар за злато.

Този процес вече започна в Япония, където подплашените вложители изтеглят сметките си от несигурните банки, купуват злато и страхувайки се, че всеки момент те могат да банкрутират, го съхраняват в домовете си. Индексът Никей от 20 години е нисък. Пазарът на недвижима собственост се разруши, банките и осигуровките са нестабилни. Централната банка има най-големия доларов резерв в света и почти никакво злато. През пролетта на 2003 г. стана ясно, че японското правителство ще облага с данък влоговия капитал с 3 до 5%, за да стимулира консуматорството. Това състояние на нещата също е в полза на златото.

Дългогодишните изследвания ме убедиха, че е налице мощен нелегален план за обезценяване на златото. За съжаление, тези машинации изглежда продължават под ръководството на администрацията на Буш, въпреки че имаше възможност да бъдат преустановени. На практика вмешателствата в пазара са почти ежедневни. Когато в началото на февруари 2003 г. златото достигна $390, COMEX по най-бързия начин повиши влоговите изисквания за купуване на кредит с 50%. Едва ли можем да наречем развитието на пазара на злато „естествен“, когато всяко поскъпване моментално е поставяно под капак. Вероятно това ще продължи още известно време, но няма да е безкрайно. Финансовите инструменти не могат да удължат нито биковия, нито мечия пазар. Ще дойде ден, когато златото ще трябва да се доставя физически и измамата ще бъде прекратена.

Днес в полза на златото съществуват многобройни и фундаментални основания. Те са достатъчно добри. Както и преди, съществува голямо разминаване между предлагане и търсене с около 1400 тона. Тъй като вследствие на ниската цена добивът е занемарен, ще са необходими години, докато този дефицит бъде запълнен.

Много позитивен процес представлява отварянето и либерализацията на китайския пазар за злато. В края на октомври 2002 г. беше създаден Shanghai Gold Exchange и монополът на Централната банка беше ликвидиран. Зараждащият се отворен пазар на страната с най-голямо население в света би могъл да означава Ренесанс за златото.

От известно време се знае, че премиерът на Малайзия д-р Махатир Бин Мохамед има планове да въведе златния динар като законово платежно средство в ислямския свят.

Вашингтонското споразумение между 15-те европейски централни банки, което предвижда максимална граница за продажби от 400 тона злато годишно, изтича на 26 септември 2004 г., но вероятно ще бъде удължено. До момента това споразумение се оказа успешно, защото потвърди, че европейските централни банки все пак са готови да предотвратят американските намерения тотално да избутат златото в ада.

Фед отчаяно и всячески се мъчи да подкрепя американския пазар на акции и да поддържа илюзията, че всичко е наред. Вмешателството му е ежедневно. Но най-голямата заплаха идва от пазара за недвижима собственост. Ако той се срине, единственото, което остава, е златото. Това е важна причина за ежедневно обезценяване на жълтия метал. Дефицитът чувствително расте. През май 2003 г. лимитът на дълга за U.S. Treasury се повиши от $984 милиарда на $7384 милиарда. Фед се бори срещу колапса, рискувайки да разруши долара. Трудностите на Freddie Mac и Fannie Mae показват, че подобни начинания в областта на дериватите се сблъскват с най-вероятно нерешими проблеми. Състоянието на облигационния пазар е крайно опасно.

Затова през последните години доларът падна толкова много спрямо еврото. Този факт едва ли се харесва на европейските централни банки, чиито резерви са в американски долари. Подобно развитие е дефлационно и следователно те по-сериозно трябва да се замислят за златото. Ниската му цена не е в техен интерес.

Опитът показва, че във време на кризи, най-вече в случаи на крах на пазара на акции, златото се оказва най-доброто средство за запазване на покупателната способност. Освен това то е предпочитан инструмент в хеджирането срещу перманентна загуба на капитал в моменти на валутни турбуленции. Живеем във време на растяща валутна и търговска криза — нещо като спринт към дъното — в който всички държави, дори и Швейцария, обезценяват валутата си на световните пазари. В подобна ситуация (както винаги) най-добрата защита е златото. В близкото минало подобни ситуации винаги са съществували, нека си спомним за колабиралите пазари в Азия или за народното стопанство на СССР, Аржентина, Бразилия, Мексико, Зимбабве и някои други страни, чиято валутата беше изложена на огромен натиск.

Междувременно световната икономика бодро продължава да поддържа несигурния курс на крайно нестабилната парична Анти-система. Дългите вълни на Кондратиев — цикли на възход и падение, траещи около 60 до 70 години — показват, че след дългата фаза на разширение световната икономика след 2000 г. ще започне да се свива. В този период на контракция акциите, заемите и голяма част от недвижимото имущество ще загуби своя чар. Заради нуждата и отчаянието си хората с много дългове ще се хвърлят към пазара. Когато беше запитан за най-добрата инвестиция по време на криза, легендарният издател на Börsenbrief Ричард Ръсел веднъж каза, че:

„Най-добрите инвестиции са две неща, които хората не притежават: пари в брой и злато. Златото е пари и винаги е било такова в 5-хилядната човешка история. С него човек винаги е можел да купува необходимото му за живота. Златото е диаметрално противоположно на хартията.“

Би могло да има още много срещи на G–7 и G–8, но никой няма и най-малка представа как да бъде преодоляна кризата и възстановена паричната система. За нещастие знанието за това, как трябва да изглежда една годна парична система, е погубено. Останали са само малцина ценни личности, които са наясно, че само почтената парична система за свободно избиране на обменните средства може да сложи край на злощастната война. Познанието на тези хора, отделили време да проучват историята на парите и на хората, един ден ще е крайно необходимо. Когато настъпи моментът, то ще ликвидира мизерията и ще оздрави икономиката, ще намали инфлацията и световната финансова система отново ще влезе в златните си релси.

Бележки

[1] Ian Notley, Notley’s Notes, 22 януари 2001 г., Yelton Fiscal Inc., Ridgefield, CT 06877, USA.