Фердинанд Липс
Конспирацията срещу златото (7) (Погледът на един частен швейцарски банкер зад кулисите на властта)

Пролог

„Златото е жив Бог“

П. Б. Шели^[1]

๏ е египетският символ за Слънце и злато. Едновременно той е и символът за око. Без Слънцето и без окото човекът не би могъл да живее.

От самото начало на писаната история — отпреди 6000 години — златото упражнява върху хората дълбоко, силно влияние. То е било символ на благополучие, сила, красота и престиж. Историята ни учи, че винаги когато златото се е приемало и се е ценяло от дадена култура или общество, освен заетостта с работа идват и благополучието, културният напредък и политическата стабилност. Най-важно е, че златото е основа не само на просперитета и културата, но и на личната и политическата свобода.

„Златото е мащаб на големите цивилизации.“^[2]

Преди 35 години в емблематичната си статия „Gold and Economic Freedom“ („Златото и икономическата свобода“) председателят на щатската емисионна банка (Federal Reserve System) Алан Грийнспан ни обясни същността на нещата:

„Златото и икономическата свобода са неделими. Без златен стандарт не съществува никаква възможност за защита на влоговете от инфалационна загуба. Символично, златото е защитник на правото на собственост. Политиката на социалните държави е тази, която не дава възможност на собственика да се защити. И точно това е изтърканата тайна, спотаена зад тирадите на привържениците на социалната държава, когато се дават аргументи срещу златото. Държавният дълг е само още една дума за «тайната» конфискация на имуществото. Златото препречва пътя на този тип действия и е единственият гарант за частната собственост и изобщо за правото на собственост.“^[3]

Дж. С. Морил в една своя реч пред Щатския сенат на 28 януари 1878 г.:

„Подобно на свободата и златото не се задържа дълго там, където не го ценят.“^[4]