Нора Робъртс
Любов и закон (7)

Седма глава

Камерата се приближи до Сам и Марли. Фил търсеше контраста между младост и възраст, разочарование и очакване. Това беше ключова сцена, заредена с напрежение и сдържана сексуалност. Използваха бара на Ернандес, където героинята на Марли работеше като сервитьорка. Фил почти не бе променил стаята. Барът беше олющен, огледалото беше пукнато в долния край. Миришеше на пот и вкиснати напитки. Искаше да предаде във филма дори миризмата.

Прозорците бяха покрити със специална хартия, която да спира потока слънчева светлина. Така се подчертаваше застоялия въздух в стаята. Прожекторите бяха непоносимо горещи, тъй че нямаше нужда от грим, да се добавят капки пот по лицето на Сам. Заснемаха шестия дубъл и обстановката ставаше напрегната.

Сам изкрещя репликата си и изруга сочно.

— Стоп! — Фил сдържа гнева си и избърса чело с ръка. С някои актьори няколко ядни думи правеха чудеса, но Фил знаеше, че с Дреслър те само ще предизвикат допълнително забавяне.

— Фил… — Сам, махна смачканата каубойска шапка, която носеше, и я хвърли настрана. — Така не става.

— Знам. Изгасете прожекторите — заповяда Фил. — Донеси една бира на господин Дреслър — обърна си той към човека, когото бе наел да се грижи за нуждите на Сам на снимачната площадка. Персоналното внимание беше начинът, по който Фил се оправяше с Дреслър, и до този момент това вършеше работа. — Поседни, Сам — предложи той. — Ще се охладим, малко. — Изчака, докато настаниха Сам на една маса с портативен вентилатор и му поднесоха бира, и също си извади една кутия от хладилника.

— Горещо — отбеляза Марли и се облегна на бара.

Фил я погледна и забеляза потта по размъкнатата и блуза. Подаде й кутията с бира.

— Справяш се чудесно.

— Това е страхотна роля — добави тя и отпи една голяма глътка. — От доста време чакам нещо такова.

— При следващия дубъл — започна Фил и присви очи, — когато казваш тази реплика за потта и праха, искам да го хванеш за ризата и да го дръпнеш към тебе.

Марли обмисли предложението и остави кутията на бара.

— Така ли: „В този град няма нищо“ — процеди тя ядно и сграбчи мократа му риза. „Нищо друго, освен прах и пот.“ — Сложи и другата си ръка на ризата му и го дръпна. — „Дори мечтите имат прах по себе си.“

— Добре е.

Марли се усмихна ослепително и пак вдигна бирата.

— По-добре предупреди Сам — предложи тя и му подаде кутията. — Той не обича импровизациите.

— Хей, Фил… — Фил се обърна и видя Стийв с ръка на бравата. — Онова хлапе е отвън с шерифа. Пита дали може да влязат да гледат.

Фил отпи продължително.

— Могат да седнат в дъното на стаята. — Когато Тори влезе, очите му срещнаха нейните. Бяха изминали два дни от срещата им на гробищата. Оттогава не се бе появила възможност, или тя са бе погрижила да няма такава, за личен разговор. Тори срещна погледа му, кимна му и подкани Тод към една от задните маси.

— Страхотна жена, нали? — измърмори Марли.

Фил я погледна въпросително.

— Да.

Марли се ухили и отново се зае с бирата.

— Мърл смята, че тя е най-великото нещо, откакто е измислен нарязания хляб.

Фил извади цигара.

— Доста често се виждаш с помощник-шерифа, нали? Не ми изглежда твой тип.

— Той е симпатяга — каза Марли просто и се засмя. — Шефката му би ме изхвърлила от града.

— Просто е загрижена.

Тя измърмори нещо неразбираемо, което би могло да означава всичко, и прекара пръсти през разбърканите си къдрици.

— Първо помислих, че между тях има нещо… — Фил се изсмя и Марли повдигна тънката си изрисувана вежда. — Разбира се, това беше преди да видя как я гледаш. — Сега беше неин ред да се разсмее на надменното му изражение. — По дяволите, Фил, понякога можеш да изглеждаш като баща си. — Подаде му празната кутия и се обърна. — Грим!

 

 

— Тези са 4К — казваше Тод на Тори, сочейки прожекторите. — Слагат тази хартия на прозорците, защото иначе слънцето ще прецака нещата. При вътрешни снимки като тези сега използват специални свещи.

— Доста си навлязъл в техническата страна на нещата, нали?

Тод се раздвижи на стола, ала очите му бяха развълнувани, когато я погледна.

— Господин Кинкейд ги накара да проявят филма, който заснех, в преносимата лаборатория и каза, че е добър. Той каза, че има училища, където може да ида да уча кинематография.

Тя хвърли поглед към Фил, който обсъждаше полугласно нещо със Стийв.

— Доста време прекарваш с него.

— Ами, когато не е зает. Той няма нищо против.

— Не, сигурна съм, че няма. — Тори стисна ръката му и Тод отвърна смело на жеста й.

— Бих предпочел да съм с тебе — измънка той.

Тя погледна надолу към преплетените им ръце и й се прииска да знае как да започне.

— Тод…

— Тишина!

Тори въздъхна и върна вниманието си на сцената пред бара. Беше дошла, защото Тод толкова искаше тя да сподели ентусиазма му, че й стана жал. Чувстваше, че за него е добре, дето се интересува толкова от техническата страна на продукцията. Беше го държала незабелязано под око през изминалите дни и го наблюдаваше заедно с членовете на снимачния екип. Засега изглежда никой не възразяваше срещу присъствието или въпросите му. Всъщност, помисли си Тори, той се превръщаше в нещо като талисман. Говорът му все повече се изпъстряше с филмовия жаргон. Мозъкът му сякаш попиваше термините и като че ли ги разбираше почти интуитивно. Изглежда не се интересуваше от бляскавата страна на нещата.

Пък и каква беше бляскавата страна на нещата, запита се тя. Стаята бе душна и влажна. Миришеше, и то съвсем не приятно, на застояла бира. Прожекторите повишаваха и без това непоносимата температура. Двамата души пред бара бяха заобиколени от апаратура. Как можеха да са толкова съсредоточени един в друг, зачуди се Тори, когато камерите и прожекторите бяха почти върху тях? Въпреки нежеланието си, тя бе погълната от драматичната сцена.

Героинята на Марли измъчваше героя на Сам, като му се надсмиваше, че се е върнал като неудачник и го подкокоросваше. Но в характера й се чувстваше някаква разрушителна сила. Изглеждаше като жена, притисната от обстоятелствата, ала твърдо решена да се измъкне. Тя правеше разликата във възрастта им някак несъществена. Докато сцената се разгръщаше, един обективен наблюдател би изпитал уважение към нея и може би дори съчувствие. След известно време зрителят щеше да е на нейна страна. Тори се зачуди дали, при цялата си репутация и опит, Дреслър осъзнаваше кой щеше да бъде истинската звезда на този кадър.

Много е добра, призна Тори мълчаливо. Марли Съмърс не беше разглезена, лъскава сладурана от града на блясъка, каквато Тори бе готова да повярва, че беше. Можеше да разпознае силата, когато я види. Тя влагаше в ролята както хъс, така и чисто женска уязвимост, които веднага спечелваха уважение. И потта, продължи Тори, си беше нейна.

— Стоп! — Гласът на Фил я върна в стола й. — Това е. — Тори видя как Марли въздъхна дълбоко. Чудеше се дали има нещо общо между това, да завършиш трудна сцена, и това, да се справиш с труден кръстосан разпит. Реши, че чувството сигурно е почти същото.

— Да направим няколко снимки в едър план, Марли. — Той старателно нагласи смяната на ъглите и осветлението. Когато камерата беше разположена, Фил сам провери през обектива, премести Марли и провери отново.

— Камера… Действай.

Работиха още половин час, за да изгладят сцената. Беше повече от изобретателност, повече от талант. Колелата и лостовете на филмовата индустрия бяха остри. Имаше много технически детайли и изтощителни повторения. Никой не се оплакваше и не задаваше въпроси, когато трябваше нещо да се промени или да се повтори. Съществуваше една безмълвна връзка — филмът. Може би, каза си тя, беше така, защото знаеха, че той ще надживее всички тях. Тяхната малка частица от безсмъртието. Тори откри, че се изпълва с уважение към тези хора, които толкова много се гордееха с работата си.

— Стоп. Това е всичко. — Тори почти почувства общата въздишка на облекчение. — Бъдете готови за петдесет и трети кадър след… — Фил погледна часовника си. — Два часа. — В момента, в който изключиха прожекторите, температурата падна.

— Ще ида да видя какво прави господин Бикс — обяви Тод и скочи от стола.

Тори остана на мястото си да гледа как Фил отговаря на въпроси и дава нареждания. Той никога не спира, осъзна тя. Един беше актьор, друг осветител или оператор, но той се занимаваше с всичко. Беше богат и привилегирован, напомни си Тори, ала не се страхуваше да работи упорито.

— Шерифе…

Тори обърна глава и видя, че Марли стои до нея.

— Госпожице Съмърс, впечатлена съм.

— Благодаря. — Марли седна на един стол, без да чака покана. — Трябва ми един тричасов душ. — Отпи продължително от чашата с ледена вода, която държеше в ръка. Двете жени се гледаха известно време мълчаливо.

— Имате невероятно лице — каза накрая Марли. — Ако имах такова лице, нямаше да има нужда да се боря, за да получа добра роля. Моето е като захаросана слива.

Тори установи, че се смее. Облегна се назад и преметна ръка през облегалката на стола си.

— Госпожице Съмърс, като шериф трябва да ви предупредя, че кражбата е престъпление. Откраднахте тази сцена от Сам много ловко.

Марли наклони глава и я погледна под друг ъгъл.

— Много сте схватлива.

— Понякога.

— Разбирам защо Мърл мисли, че държите ключа към загадките на вселената.

Тори я изгледа хладно.

— Мърл е много наивен и уязвим млад мъж.

— Да. — Марли остави чашата си. — Харесвам го. — Двете отново се измериха с поглед. — Вижте, искам да ви питам нещо, като между две привлекателни жени. Някога било ли ви е приятно да сте с някой мъж, който обича да говори с вас и да ви слуша?

— Да, разбира се — намръщи се Тори. — Може би затова не мога да си представя какво интересно би могъл да ви каже Мърл.

Марли се разсмя и подпря брадичка на дланта си.

— Твърде много сте свикнали с него. Проправям си пътя нагоре по стълбата от осемнайсетгодишна. Не искам нищо друго повече, отколкото да съм на върха. По пътя съм срещала доста мъже. Мърл е различен.

— Ако се влюби във вас, ще бъде наранен — изтъкна Тори. — Грижа се за него, откакто бяхме деца.

Марли помълча малко, като рисуваше лениво с пръст по запотената повърхност на чашата си.

— Няма да се влюби в мен — каза тя бавно. — Не наистина. Ние просто даваме един на друг по малко от двата си свята за няколко седмици. Когато те изминат, и двамата ще имаме нещо хубаво, което да си спомняме. — Марли погледна през рамо и забеляза Фил. — Всички имаме нужда от някого от време на време, нали, шерифе?

Тори проследи погледа й. В този момент Фил вдигна очи към нея.

— Да — промълви тя и продължи да го гледа. — Предполагам, че имаме.

— Сега ще ида да си взема един дълъг душ… — Марли се изправи. — Той е добър човек — добави тя. Тори отново я погледна, знаейки точно за кого говореше.

— Да, мисля, че си права. — Поседя замислено. След това стана и се огледа за Тод.

— Тори! — Фил сложи ръка върху нейната. — Как си?

— Чудесно. — Тя се усмихна, за да му покаже, че не бе забравила последната им среща. — По-здрав си, отколкото те мислех, Кинкейд, щом можеш цял ден да работиш в тази пещ.

— Това определено беше комплимент — засмя се той.

— Внимавай да не ти се завърти главата. Потиш се като прасе.

— Вярно — съгласи се Фил сухо. — Не бях забелязал.

Тори взе от близкия стол прехвърлена през облегалката му кърпа.

— Знаеш ли — подзе тя и започна да попива лицето му. — Мислех, че режисьорите възлагат повече работа на другите, отколкото ти.

— Това е моят филм — каза той просто, възбуден от начина, по който Тори прекарваше кърпата по лицето му. — Тори… — Фил хвана свободната й ръка. — Искам да те видя. Насаме.

Тя остави кърпата на масата.

— Това е твоят филм — напомни му Тори. — Аз също трябва да направя нещо. — Очите й се стрелнаха край него и потърсиха Тод.

— Довечера — настоя той. Беше преминал границите на търпението си. — Вземи си една свободна вечер, Тори.

Тя отново го погледна. Беше минала границите на извиненията си.

— Ако мога — съгласи се Тори. — Знам едно място — добави тя и се усмихна бавно. — На около километър и половина южно от града. Плувахме там, когато бях малка. Не можеш да го пропуснеш, това е единствената вода наоколо.

— По залез? — Фил вдигна ръката й към устните си, но Тори я отдръпна.

— Не мога да обещая. — И преди той да каже още нещо, тя мина покрай него и повика Тод.

Дори докато го извеждаше навън, Тод й обясняваше нещо.

— Тори, страхотно е, нали? Най-страхотното нещо, което някога се е случвало в града. Ако можех, бих тръгнал с тях, когато си заминат. — Той я погледна изпод разрошената си коса. — Ти не искаш ли да заминеш, Тори?

— В Холивуд? — отговори тя небрежно. — О, мисля, че не е в моя стил. Освен това скоро ще се върна в Албъкърки.

— Искам да дойда с теб — изтърси Тод.

Бяха точно пред вратата на участъка, Тори се обърна и го погледна. Не може да се сдържи и сложи ръка на бузата му.

— Тод — подзе тя меко.

— Обичам те, Тори — започна той забързано. — Мога…

— Тод, влез вътре. — От дни се опитваше да измисли какво да му каже и как да го каже. Сега, докато влизаха в кабинета й, Тори се чувстваше напълно неподготвена. Седна внимателно на ръба на бюрото си и се обърна към него. — Тод… — Тя млъкна и поклати глава. Ох, иска ми се да бях по-умна…

— Ти си най-умният човек, който познавам — продължи той бързо. — И си толкова красива и аз те обичам, Тори, повече от всичко.

Тя пое ръцете му. Сърцето й се късаше за него.

— Аз също те обичам, Тод. — Той не спираше да говори и Тори отново поклати глава. — Ала има различни видове любов, Тод, различни чувства.

— Знам само какво аз чувствам към теб. — Както бе седнала, очите му бяха на една височина с нейните и много настоятелни. Тя осъзна, че Фил беше прав. Той не беше съвсем дете.

— Тод, знам, че няма да ти е лесно да разбереш това, но понякога хората не са един за друг.

— Само защото съм по-млад — пресече я той разпалено.

— Това е част от нещата — съгласи се Тори тихо. — Когато се чувстваш като мъж, е трудно да приемеш, че още си момче. Имаш още много да изживееш и да научиш.

— Но когато това стане… — започна Тод.

— Когато това стане — прекъсна го тя, — няма да имаш същите чувства към мене.

— Напротив! — настоя той. Изненада и двамата, като сграбчи ръцете й. — Това няма да се промени, защото не искам. И ще чакам, ако трябва. Обичам те, Тори.

— Знам. Знам, че чувствата ти са истински. — Тя покри ръцете му със своите. — Възрастта не значи нищо за сърцето, Тод. Ти си много специален за мен, много важна част от живота ми.

— Ала не ме обичаш… — Гласът му трепереше от объркване и яд.

— Не по начина, който имаш предвид. — Тори задържа здраво ръцете му.

— Ти мислиш, че е смешно.

— Не — каза тя остро и се изправи. — Не, мисля, че е прекрасно. И ми се иска нещата да стояха иначе, защото знам какъв мъж ще станеш. Боли ме. И за мен.

Той дишаше забързано, като се бореше със сълзите и ужасното чувство, че е предаден.

— Ти не разбираш — обвини я Тод и се отскубна от нея. — Не те интересува.

— Интересува ме. Тод, моля те…

— Не — спря я той с измъчен поглед. — Не те интересува. — Тод излезе от кабинета с достойнство, което късаше сърцето на Тори.

Тя се отпусна на бюрото, завладяна от чувство за провал.

 

 

Слънцето тъкмо залязваше, когато Тори се отпусна на ниската, бодлива трева край водата. Придърпа колене към гърдите си и се загледа в огненото кълбо, което потъваше към хоризонта. Цветът му се открояваше ярко върху синия фон на потъмняващото небе. Никаква мекота или благост. Това беше ярка и приковаваща вниманието прелюдия към нощта.

Тя гледаше небето със смесени чувства. Денят като цяло беше такъв, че й се искаше да го опакова и да го изпрати към забравата. Още беше емоционално изтощена и нервна от случката с Тод. В резултат се бе отнесла към няколко рутинни обаждания с по-малко деликатност, отколкото й беше навик, и дори бе успяла да се скара на Мърл, преди да приключи дежурството си. Погледна надолу към значката си и си помисли дали да не я хвърли във водата.

Страхотно обърка нещата, шерифе, каза си Тори. Е, по дяволите, реши тя и отпусна брадичка на коленете си. Това й беше свободната вечер. Утре щеше да се справи с всички бедствия едно след друго.

Проблемът беше, помисли си с полуусмивка, че бе забравила изкуството да се отпуска. Беше време отново да се запознае с мързела. Легна назад, затвори очи и веднага заспа.

Бавно се събуди от лекото докосване на пръсти върху бузата й. Тори въздъхна сънено и започна да спори със себе си дали да отвори очи. Усети още едно докосване, което този път проследи линията на устните й. Наслаждавайки се на усещането, тя издаде тих звук на задоволство и отвори очи.

Светлината беше мътна. Здрачаваше се. Очите й се фокусираха върху небето над нея. Нямаше нито облаци, нито звезди, само нежно синьо небе. Пое дълбоко въздух и протегна ръце. Някой хвана ръката й и я целуна. Тори обърна глава и видя, че Фил седи до нея.

— Здравей.

— Достатъчно е човек да те гледа как се събуждаш, за да полудее — измърмори той и задържа ръката й. — Ти си по-секси, когато спиш, отколкото са повечето жени, когато са съвсем будни.

Тя се засмя лениво.

— Спането винаги е било едно от нещата, в които съм най-добра. Отдавна ли си тук?

— Не. Снимките малко се проточиха. — Фил разкърши рамене и се усмихна. — Как мина денят ти?

— Отвратително. — Тори въздъхна тежко и седна. — Говорих с Тод днес следобед. Не се справих много добре. По дяволите. — Тя отново отпусна чело на коленете си. — Не исках да нараня това момче.

— Тори… — Фил поглади косата й. — Не е имало начин да не го нараниш. Хлапетата са жилави. Ще се оправи.

— Знам. — Тори се обърна към него. — Но той е толкова крехък. Любовта е крехка, не мислиш ли? Толкова лесно се разбива. Сигурно ще е най-добре, ако ме мрази за известно време.

— Няма — възрази Фил. — Ти значиш твърде много за него. След време чувствата му ще се преместят в перспектива. Предполагам, че винаги ще те смята за първата си истинска любов.

— Това ме кара да се чувствам много специална, ала мисля, че не успях да го накарам да ми повярва. Както и да е — продължи тя. — След като оплесках това, аз се озъбих на един от градските съветници, почти откъснах главата на един фермер и плеснах Мърл няколко пъти. — Тори изруга със същото умение, на което той се бе възхитил преди време. — Седях си тук и знаех, че има опасност да потъна в самосъжаление, така че вместо това заспах.

— Мъдър избор. Аз едва не удуших надзорника си.

— Надзорник? О, гаранта. — Тори се разсмя и отметна косата си. — Значи и двамата сме прекарали прекрасен ден.

— Да го полеем. — Фил измъкна бутилка шампанско иззад гърба си.

— Хм, какво е това? — Тя погледна етикета и сви устни. — Винаги предпочиташ най-доброто, нали, Кинкейд.

— Абсолютно — съгласи се той и отвори бутилката. Наля шипящото вино в една чаша. Тори я пое и се загледа в мехурчетата, които се пукаха, докато Фил пълнеше своята чаша. — Да пием за края на деня.

— За края на деня — съгласи се тя и чашите им звъннаха. Леденото шампанско приятно ощипа езика й. — Хубаво е — измърмори Тори, вкусвайки със затворени очи. — Много хубаво.

Пиеха в споделено мълчание, докато мракът се сгъстяваше. Над главите им няколко звезди затрептяха колебливо, а луната започна бавното си изкачване по небето. Не се чуваше полъх на вятър или плисък на вода. Фил се облегна на лакът и се вгледа в профила на Тори.

— За какво мислиш?

— Че се радвам, че си взех свободна вечер. — Тя се усмихна и се обърна към него. Бледата светлина на луната освети чертите й и ги подчерта.

— Господи, Тори — ахна той. — Трябва да заснема лицето ти.

Тя отметна глава и се разсмя толкова свободно, колкото не се беше чувствала от седмици.

— Ами направи си домашен филм, Кинкейд.

— Би ли ми позволила? — попита той незабавно.

Тори просто пак напълни чашите.

— Ти си обсебен.

— Да, повече, отколкото е удобно — измърмори Фил. Отпи с наслада, ала си мислеше за нея. — Не бях сигурен, че ще дойдеш.

— Нито пък аз. — Тя се вгледа съсредоточено във виното в чашата си. — Още една чаша и може да призная, че ми е приятно с теб.

— Имаме още половин бутилка.

Тори повдигна рамо и отново отпи.

— Стъпка по стъпка — каза тя. — Макар че, струва ми се, че вече сме минали няколко стъпки, нали?

— Няколко. — Той плъзна пръсти по тила й. — Това не те ли притеснява?

Тори се изсмя унило.

— Да, повече, отколкото е удобно.

Фил седна и небрежно преметна ръка през раменете й.

— Най обичам нощта. Тогава имам възможността да мисля. — Той усети, че тя бе напълно отпусната и усети приятна тръпка, когато Тори склони глава на рамото му. — През деня съм под напрежение, имам задачи и мога да мисля само на крак.

— Това е забавно. — Тя вдигна ръка, за да преплете пръстите си с неговите. — В Албъкърки често най-добре планирах в леглото в нощта преди делото. През нощта мислите ти идват по-лесно. — Тори изви главата си и леко докосна устните му със своите. — Приятно ми е с теб.

Фил й върна целувката, но също толкова леко.

— Значи нямах нужда от шампанското?

— Е… Не болеше. — Той се изкикоти и тя отново отпусна глава във вдлъбнатината на рамото му. Главата й пасваше там идеално. — Винаги съм обичала това място — промълви тихо Тори. — Тук водата е много ценна и всичко наоколо винаги е изглеждало като малък мираж. Не е много голямо, ала на места е доста дълбоко. Хората от града обичат да го наричат езеро. — Тя внезапно се засмя. — Когато бяхме деца, се събирахме тук в някой непоносимо горещ ден, събличахме се и скачахме вътре. Разбира се, когато станахме тийнейджъри, на това не се гледаше с добро око, ала все пак успявахме.

— Нашата упадъчна младеж.

— Не, чисто и просто забавление, Кинкейд — възрази Тори.

— О, така ли? Защо не ми покажеш?

Тя се обърна към него полуусмихната. Фил повдигна предизвикателно вежда и Тори се засмя. Сърцето й заби развълнувано.

— Дадено. — Отблъсна го и свали обувките си. — Целта на играта е да влезеш първи.

Той смъкна ризата си и осъзна, че никога преди не я бе виждал да се движи бързо. Още събуваше обувките си, когато тя се втурна гола към водата. Лунната светлина танцуваше по кожата й и по косата, която се спускаше по гърба й, и Фил спря и се загледа в нея. Беше дори по-прекрасна, отколкото си бе представял. Тори скочи до кръста във водата и се гмурна. Той се отърси от транса, съблече се и я последва.

Водата беше приятно хладна. В началото накара сгорещената му кожа да изтръпне, но после я погали. Фил изстена от чисто удоволствие и се потопи до раменете. Малкото вирче насред нищото му даваше същото облекчение, както правения по поръчка басейн. Дори повече, осъзна той и се огледа за Тори. Тя изплува с вдигнато нагоре лице и загладена назад коса. Лунната светлина блестеше във водата по лицето й. Русалка, помисли си Фил. Тори отвори очите си. Те бяха зелени като на котка.

— Бавен си, Кинкейд.

Той се бореше с почти болезнена вълна от желание. Не биваше да избързва. И двамата знаеха, че това време бе тяхно и имаха още часове на разположение.

— Преди никога не съм те виждал да се движиш бързо — отбеляза Фил и заплува към нея.

— Пазя се… — Дъното беше малко под пръстите й и тя движеше лениво крака, за да се задържи на повърхността. — Съхранението на енергия е една от основните ми цели.

— Това сигурно означава, че не искаш да се състезаваш.

Тори го изгледа.

— Ти се шегуваш!

— Сигурно не е много трудно да те победи човек — реши той и добави: — Кльощава си.

— Не съм. — Тя го опръска с вода.

— След няколко месеца в добра фитнес зала ще заякнеш малко — усмихна се Фил и изтри спокойно водата от очите си.

— Съвсем добре съм си сложена — отвърна Тори. — Това опити на начинаещ психолог ли са, Кинкейд?

— Подейства ли? — попита той на свой ред.

В отговор тя се завъртя и заплува, като изтласка в лицето му завеса от вода и се насочи към далечния край на басейна, Фил се усмихна, като забеляза, че когато пожелаеше, Тори можеше да се движи като светкавица, и се впусна след нея.

Тя го изпревари с две загребвания, изчака го засмяна и отметна назад косата си.

— По-добре запази членството си в тази фитнес зала, Кинкейд.

— Ти мамиш — изтъкна той.

— Ала спечелих. Само това има значение.

Фил повдигна вежда развеселен и се учуди, че Тори дори не бе задъхана. Очевидно твърдението й за енергията беше съвършено вярно.

— И това от един служител на закона.

— Не нося значката си.

— Забелязах.

Тя отново се засмя и спокойно заплува, обърната настрани към средата на басейна.

— Мисля, че си в доста добра форма… Като за режисьор от Холивуд.

— Така ли? — Той заплува до нея и се нагоди към ленивите й движения.

— Нямаш шкембе… Все още — добави Тори засмяна.

Фил натисна нежно, но здраво главата й под водата.

— Значи искаш да играеш мръсно — измърмори тя, когато изплува. С бързо движение стисна краката му между своите и силно го бутна в гърдите. Хвана го неподготвен, той се преобърна и потъна. Изплува и тръсна глава, за да отметне капещата коса от очите си. Тори вече беше на няколко метра и се кикотеше.

— Основна самозащита, хватка сто и едно — осведоми го тя. — Макар че във водата трябва да вземеш предвид плаваемостта.

Този път Фил вложи повече сила в загребванията си. Преди Тори да стигне до брега, той здраво я хвана за глезена, завлече я под водата и я придърпа към себе си. Когато изплува, плюейки вода, тя се озова в ръцете му.

— Искаш ли да опиташ няколко свободни хвърляния? — подкани я Фил.

Тори беше предпазлива жена. Измери противника и шансовете си.

— Отказвам се. Водата не е моята стихия.

Ръцете й бяха притиснати между телата им, ала когато се опита да ги освободи, той я привлече още повече. Усмивката му се смени с изражение на разбиране. Тя усети как сърцето й заби бавно и силно.

Целуна я с безкрайно внимание, като искаше да се наслади на момента. Устните й бяха влажни и студени. Езикът й потърси неговия без колебание. Целувката се задълбочи бавно и с наслада. Фил я поддържаше и краката й бяха малко над песъчливото дъно. Чувството за безтегловност я възбуждаше и Тори се оставяше да плава, хваната за него като за котва. Устните им се загряха от общата им топлина и те потърсиха нови вкусове.

Изследваха лицата си без да бързат, обсипваха с влажни целувки влажна кожа. Водата се плискаше около тях с тих шепот.

Тя най-после освободи ръцете си, обви ги около врага му и се притисна към него. Чу как той си пое рязко дъх при допира и почувства как по него премина тръпка, Фил притисна устни към нейните. Времето за бавна любов беше отминало. Дълго сдържаната страст избухна, докато устните им се търсеха. Той задържа здраво ръката си на кръста й и започна да я гали, както отдавна копнееше. Пръстите му се плъзнаха по влажната й кожа.

Тори се движеше срещу него и омаломощаваше и двамата, така че потънаха прегърнати. Изплуваха със стичаща се от тях вода и прилепени устни и поеха жадно въздух. Ръцете й се плъзнаха по тялото му, привлякоха го и пак го отблъснаха, за да потърсят още. Не можа да понесе желанието, зарови пръсти в косата му и отново привлече устните му към своите. С внезапна ярост Фил и наведе назад, докато косата й се зарея по повърхността на водата. Устата му се спусна по лицето й, като парира усилията й да я спре със своята, а дланта му намери гръдта й.

Опиянен от властта си, той прекара устни по тръпнещата й кожа до мястото, където водата ги разделяше. Тори се вкопчи разтреперана в раменете му.

Фил я отпусна и главата и се отметна назад така, че шията й остана открита и проблясваща на лунната светлина. Той я целуна алчно и тя извика от болезнено удоволствие.

Водата беше студена, но Тори беше толкова гореща, че краката му едва не го предадоха. Струваше й се, че водата ври, сгряна от топлината на собственото й тяло. Сякаш дишането й ехтеше в празната нощ и се връщаше при нея. Искаше да му извика да я вземе, ала името му едва излизаше през устните й. Не издържаше повече, желанието беше непоносимо. Със сила, бликаща от страстта й тя обви крака около кръста му и се наведе към него.

Двамата се олюляха еднакво потресени. После Фил сграбчи краката й и й позволи да го отведе на диво, невероятно пътешествие. Тори чувстваше в главата си свистене като вятър. Разтреперани, те се отпуснаха във водата.

Той смътно осъзна къде се намират и отново я притисна към себе си.

— Най-добре да излезем оттук — успя да каже Фил. — Ще се удавим.

Тя положи глава на рамото му.

— Нямам нищо против.

Той се засмя тихо и дрезгаво, вдигна я на ръце и я изнесе от басейна.