Нора Робъртс
Любов и закон (3)

Трета глава

Будилникът започна да звъни и Тори нетърпеливо го събори от масичката. Той се търкулна на пода и продължи да звъни. Тя зарови глава под възглавницата. Сутрин не беше в най-добрата си форма. Шумният будилник вибрираше на пода, докато не се протегна с отвращение и го изключи с удар. След добро наспиване обикновено беше раздразнителна. След лошо беше опасна.

Прекара по-голямата част от изминалата нощ в подскачане и въртене в леглото. Сцената с Фил я беше вбесила не само защото беше спечелил, а и защото напълно се бе наслаждавала на този кратък момент на безумно удоволствие. Тори се обърна по гръб и сложи възглавницата на главата си, за да спре слънчевата светлина. Най-лошото бе, реши тя, че щеше му се размине. Не можеше съзнателно да използва закона, за да го накаже за нещо, което беше съвсем лично. Нейна грешка беше, че отслаби защитата си и предизвика последствията. Освен това й беше доставило удоволствие да говори с него и да си премери силите с човек с остър език. Липсваше й възможността да спори с мъж.

Но това не е извинение, напомни си Тори. Той я накара да забрави задълженията си… И това му достави удоволствие. Отвратена, тя отметна възглавницата настрана и примижа от ярката слънчева светлина. Беше се научила как да отстъпва и настъпва още когато беше тийнейджърка. Защо се провали този път? Не искаше да се замисля за това. Измъкна се намусена от леглото и започна да се облича.

 

 

Всички мускули го боляха. Фил изпъна докрай краката си и тихо простена. Би се заклел, че Тори бе сложила буците в матрака специално за него. Отвори внимателно едното си око и погледна към мъжа в съседната килия. Той продължаваше да спи, още от момента, в който Тори го тръшна на нара миналата вечер. Фил изсумтя ядосано. Когато тя го домъкна, Фил доста се развесели. Мъжагата беше два пъти по-тежък от нея и блажено пиян. Наричаше я „добрата стара Тори“, а Тори го проклинаше с половин уста, докато го вкарваше в килията. Половин час след като чу равномерното хъркане, Фил загуби чувството си за хумор.

Не му беше казала нито дума. Той наблюдаваше борбата й с пияния с безобиден интерес. С удоволствие забеляза, че още бе ядосана. Тя излезе и влезе още няколко пъти преди полунощ, когато заключи участъка със същото студено мълчание. Това му достави удоволствие, ала след това направи фатална грешка — когато Тори отиде в задната стая да си легне, Фил се измъчи с гледката на сянката й на стената, докато се събличаше. Това, заедно с невъзможния матрак и хъркането на пияния нарушител на обществения ред, направи нощта му доста тежка. Когато се събуди, не беше в най-доброто си настроение.

Стана намръщен и се втренчи в мъжа в съседната килия. Имаше широко и зачервено ангелско лице, заобиколено с кръг от завити руси косми. Фил потърка ядно собственото си лице и усети по него груба четина. Той беше финяга и го дразнеше липсата на самобръсначка, горещ душ и комплект чисти дрехи. Изправи се, решен незабавно да се сдобие и с трите.

— Тори! — Гласът му беше рязък, глас на човек, който бе свикнал да му се подчиняват. Не получи никакъв отговор. — По дяволите, Тори, ела тук! — Фил разтърси решетките и съжали, че не беше запазил ламариненото канче. Би могъл да вдигне достатъчно шум, за да събуди дори вцепенения мъж в съседната килия. — Тори, ставай от леглото и ела тук! — Изруга и си обеща, че никога вече няма да позволи на никой да го затваря, където и да било. — Когато изляза… — подзе той.

Тори влезе с провлечена стъпка и кана вода в ръката.

— Затваряй си устата, Кинкейд.

— Чуй ме — възрази той. — Искам да си взема душ, да се обръсна и да си сменя дрехите. И ако…

— Ако не млъкнеш, докато си изпия кафето, ще си вземеш душа там, където си. — Тя повдигна изразително каната. — Ще можеш да се оправиш веднага щом дойде Мърл. — Тори отиде до кафеварката и започна да дрънчи със съдовете.

— Ти си истински изверг, когато държиш затворен мъж — каза Фил мрачно.

— Аз изобщо съм си изверг. Направи си услуга и не се карай с мен, преди да съм изпила две чаши. Сутрин съм много зла.

— Предупреждавам те… — Гласът му беше нисък и заплашителен, като настроението му. — Горчиво ще съжаляваш, че ме затвори тук.

Тя се обърна и го погледна за първи път тази сутрин. Дрехите и косата му бяха разчорлени. Чистите черти на аристократичното му лице бяха потъмнели от брадата, пораснала през нощта. В позата му и в студените му воднистосини очи се четеше ярост. Беше вбесен и ужасно привлекателен.

— Мисля, че ще съжалявам, когато те пусна — измърмори Тори и отново се обърна към кафето. — Искаш ли това кафе, или ще го плиснеш по мен?

Идеята много го изкуши, но същото важеше и за аромата на кафето.

— Черно — напомни й той лаконично.

Тя пресуши половин чаша, без да обръща внимание, че си опари езика, и отиде при Фил.

— Какво искаш за закуска? — попита Тори и му подаде чашата през решетките.

Фил се намръщи.

— Душ и един чук за приятеля ти ей там.

Тя хвърли поглед към съседната килия.

— Сайлъс ще се събуди до един час и ще бъде свеж като краставичка. — Преглътна още кафе. — Буден ли те държа?

— Да, а също и пухеният дюшек, който ми осигури.

Тори сви рамене.

— Това е положението.

— Щом изляза оттук, ще те удуша — обеща й той над ръба на чашата. — Бавно и с голямо удоволствие.

— Не е това начинът да си получиш душа. — Вратата се отвори и тя се обърна. Влезе Тод и застана нерешително на прага с ръце в джобовете. — Добро утро. — Тори се усмихна и го повика с ръка. — Подраняваш.

— Не казахте кога да дойда. — Той влезе предпазливо и очите му прескочиха от Фил на Сайлъс и се върнаха на Фил. — Имате затворници.

— Да. — Тя посочи Фил с палец. — Този е доста неприятен тип.

— За какво е вътре?

— За нетърпима наглост.

— Нали не е убил някого?

— Не още — измърмори Фил, ала не можа да устои на блясъка в очите на момчето и добави: — Набедиха ме.

— Всички така казват, нали, шерифе.

— Абсолютно. — Тори вдигна ръка да разроши косата на момчето, но то подскочи стреснато и се втренчи в нея. Тя се престори, че не забелязва реакцията му и постави ръката си на рамото му. — Добре, тогава, ще ти дам малко работа. В задната стая има метла. Можеш да почнеш да метеш. Закусвал ли си?

— Не, но…

— Ще ти донеса нещо, когато се погрижа за този тук. Можеш ли да наглеждаш нещата вместо мен за малко?

Момчето зяпна от учудване.

— Да, госпожо!

— Добре, ти отговаряш. — Тори се запъти към вратата и по пътя взе шапката си. — Ако Сайлъс се събуди, можеш да го пуснеш. Другият си остава на мястото. Разбрано?

— Ясно, шерифе. — Той погледна студено към Фил. — Няма да ме метне.

Тори потисна смеха си и излезе. Примирен с чакането. Фил се облегна на решетките да си изпие кафето, а момчето се хвана на работа с метлата. Метеше старателно и от време на време поглеждаше крадешком към Фил над рамото си. Изглеждаше добре. Фил се замисли над реакцията му на приятелския жест на Тори и се зачуди как ли би реагирал на мъж.

— В града ли живееш? — реши да опита той.

Тод се спря и го погледна недоверчиво.

— Извън него.

— В ранчо?

Тод пак почна да мете, ала по-бавно.

— Да.

— Имате ли коне?

Тод сви рамене.

— Няколко… — Той напредваше внимателно към килията. — Не сте оттук — продължи момчето.

— Не, аз съм от Калифорния.

— Без майтап? — Впечатлен, Тод го измери повторно. — Не изглеждате чак толкова лош човек — реши той.

— Благодаря — ухили се Фил в канчето си.

— Тогава защо сте в затвора?

Фил помисли какво да отговори и се спря на голата истина.

— Изпуснах си нервите.

Тод се изсмя и продължи да мете.

— За това не се влиза в затвора. Моят татко си ги изпуска непрестанно.

— Понякога се влиза. — Фил разглеждаше профила на момчето. — Особено ако нараниш някого.

Момчето прекара метлата по пода, без да обръща много внимание на праха.

— Вие наранихте ли някого?

— Само себе си — призна си Фил мрачно. — Ядосах шерифа.

— Зак Креймър каза, че не одобрява никакви жени шерифи.

Фил се засмя на това и си спомни колко лесно го беше заключила една шерифка.

— Зак Креймър не ми се струва много умен.

На лицето на Тод бързо премина една приятна усмивка.

— Чух, че отишла до тях вчера. Близнаците ще трябва да изчистят всички прозорци на стария Холистър, и отвън, и отвътре. Без пари.

Тори влетя в участъка с две покрити чинии.

— Закуска — съобщи тя. — Той създаде ли ти някакви проблеми? — обърна се Тори към Тод и сложи едната чиния на бюрото си.

— Не, госпожо. — От миризмата на храната устата му се напълни със слюнка, но той отново се наведе над работата си.

— Добре. Сядай да ядеш.

Тод я погледна недоверчиво.

— Аз ли?

— Да, ти. — С другата чиния в ръка тя отиде да вземе ключовете. — Когато ти и господин Кинкейд свършите, върни чиниите в хотела. — Без да чака отговор, Тори отключи килията на Фил, ала той наблюдаваше с какво изражение се зае със закуската Тод.

— Шерифе — каза Фил, като пое ръката й вместо чинията, която тя му подаваше. — Ти си жена от класа. — Повдигна ръката й и я целуна леко по пръстите.

Тори не можа да устои и му позволи да задържи ръката й за момент.

— Фил — въздъхна тя. — Недей да ме обезоръжаваш, ще усложниш нещата.

Веждата му се повдигна изненадано и той я погледна внимателно.

— Знаеш ли — каза бавно, — мисля, че вече е много късно.

Тори поклати глава в несъгласие.

— Яж си закуската — заповяда тя бързо. — Мърл скоро ще дойде с дрехите ти. — Обърна се да си тръгне, но Фил задържа ръката й.

— Тори — промълви той тихо, — ти и аз още не сме свършили.

Тя внимателно измъкна ръката си.

— Ти и аз никога не сме започвали — поправи го Тори и затвори решително вратата на килията. Върна се до кафеварката и погледна към Тод. Момчето се справяше с бекона и яйцата без никакъв проблем.

— Ти не ядеш ли? — попита я Фил, преди да се заеме със собствената си закуска.

— Никога няма да разбера как някой може да яде по това време — промърмори тя и се зае да се подсилва с кафе. — Тод, на шерифската кола ще й дойде добре едно измиване. Ще се справиш ли?

— Разбира се, шерифе. — Той вече бе се измъкнал наполовина от стола, ала Тори сложи ръка на рамото му и го задържа със смях.

— Първо се наяж. Мисля, че ако свършиш с метенето и колата, за днес ще е достатъчно. — Седна на ъгъла на бюрото си, за да се порадва на апетита му. — Родителите ти знаят ли къде си? — попита го небрежно.

— Свърших си работата, преди да изляза — отвърна Тод с пълна уста.

— Хм… — Тя не каза нищо друго и отпи от кафето си. Когато вратата се отвори, Тори вдигна поглед. Очакваше да види Мърл. Вместо това занемя.

— Лу! — Фил скочи и сграбчи решетките. — Време беше.

— Хей, Фил, изглеждаш си съвсем нормално!

Лу Шърман, помисли Тори с искрено страхопочитание. Един от най-големите адвокати в страната. Беше следила делата му, изучавала стила му, беше използвала прецедентите му. На живо изглеждаше също толкова внушителен, колкото на всички негови снимки, които бе виждала във вестниците и списанията. Беше едър мъж, около метър и деветдесет и пет, със здраво телосложение и буйна бяла коса. Гласът му отекваше в съдебните зали от четиридесет години. Беше упорит, пламенен и от него се бояха. Засега тя можеше единствено да гледа зяпнала човека, който влизаше в кабинета й във великолепен перленосив костюм и риза в бебешко розово.

Фил му извика нещо обидно, което го накара да се разсмее гръмко.

— По-добре да се отнасяш с уважение, ако искаш да те измъкна оттук, синко. — Погледът му се плъзна към недоядената закуска на Фил. — Свърши си яденето, докато поговоря с шерифа. — Той се обърна и погледна тържествено от Тори към Тод. — Някой от вас да е шерифът?

Тори още не бе успяла да си възвърне гласа. Тод махна с глава към нея.

— Тя — отвърна той с пълна уста.

Лу погледна надолу към значката й.

— Да, наистина — забеляза той весело. — Вие сте най-добре изглеждащият представител на закона, който съм виждал… Не се обиждайте — добави Лу широко ухилен.

Тори се опомни, стана и му протегна ръка.

— Виктория Аштън, господин Шърман. За мен е удоволствие да се запозная с вас.

— Удоволствието е мое, шериф Аштън — поправи я Лу с голяма доза чар. — Кажете ми какво е направило този път момчето.

— Лу… — подзе Фил и получи в отговор едно разсеяно махване от адвоката си.

— Довърши си яйцата — заповяда му той. — Отказах се от много добра игра на голф, за да дойда тук. Е, шерифе? — добави Лу и повдигна въпросително вежда.

— Господин Кинкейд беше спрян за превишена скорост на седемнадесета магистрала — започна Тори. — Отказа да плати глобата и помощникът ми го доведе тук. — Лу въздъхна тежко и тя продължи: — Боя се, че господин Кинкейд не беше сговорчив.

— Той никога не е — съгласи се извинително Лу.

— По дяволите, Лу, няма ли просто да ме изкараш оттук?

— Всичко с времето си — обеща Лу, без да го поглежда. — Има ли други обвинения, шерифе?

— Съпротива при арест — продължи тя, почти без да прикрива усмивката си. — Глобата е двеста и петдесет, а гаранцията е определена на петстотин. Когато реши да… Да сътрудничи, господин Кинкейд откри, че не му достигат средствата.

Лу потърка брадичката си и големият рубин на ръката му проблесна с матова светлина.

— Това не е за пръв път — каза той замислено.

Фил беше вбесен, че го пренебрегват и клеветят едновременно и ги прекъсна:

— Тя ме заплаши с пистолет.

При тази информация адвокатът му отново се разсмя гръмко.

— По дяволите, жалко, че не съм бил тук да му видя физиономията.

— Струваше си — призна Тори.

Фил избълва куп ругатни, спомни си за момчето, което слушаше с интерес, и млъкна.

— Лу — подзе той бавно, — ще ме измъкнеш ли оттук, или цял ден ще си бъбрите? От вчера не съм се къпал.

— Много е капризен — обърна се Лу към Тори. — Наследил го е от баща си. Измъкнах го от една-две напечени ситуации, доколкото си спомням. Беше в едно малко градче в Ню Джърси… Ех, това е друга история. Бих искал да разговарям с клиента си, шериф Аштън.

— Разбира се… — Тори взе ключовете.

— Аштън — промърмори Лу и затвори очи. — Виктория Аштън. Има нещо познато в това име. — Той потърка брадичката си. — Отдавна ли сте шериф тук?

Тори поклати глава и започна да отключва килията на Фил.

— Не, всъщност само замествам за известно време.

— Тя е адвокат — вметна Фил с отвращение.

— Това е! — Лу изглеждаше доволен. — Знаех си, че името ми е познато. Случаят Дънбартън. Справихте се забележително.

— Благодаря.

— Имахте известни проблеми със съдията Уидърз — спомни си той, след като порови в паметта си. — Обида на съда. Как го нарекохте?

— Високомерен дърдорко — отвърна Тори.

Лу се изкикоти доволно.

— Добре казано!

— Това ми струва една нощ в затвора.

— И все пак спечелихте делото.

— Имах късмет, че съдията не се разсърди.

— Дължите успеха си на умение и упорит труд — опроверга я той. — Къде сте учили?

— Харвард.

— Вижте какво — прекъсна ги Фил раздразнено. — Можете да обсъдите това по-късно на чашка.

— Обноските, Фил, винаги си имал проблеми с обноските си. — Лу отново се усмихна на Тори. — Извинете ме, шерифе. Добре, Фил, дай ми едно хлебче и ми разправи какви са ти проблемите.

Тори ги остави насаме. В този момент Мърл влезе с куфара на Фил. Динамит се вмъкна след него, отиде на мястото си, просна се на пода и веднага заспа.

— Просто го остави до бюрото — каза Тори на Мърл. — Когато се оправим с господин Кинкейд, ще отида в къщи. Два часа няма да можеш да се свържеш с мен.

— Добре. — Мърл погледна към Сайлъс, който още хъркаше. — Да го изритам ли?

— Когато се събуди. — Тя погледна Тод. — Тод ще измие колата ми.

Тод нагълта последната хапка и скочи от стола.

— Ей сега ще го направя! — Той изхвърча през вратата.

Тори се намръщи след него.

— Мърл, какво знаеш за бащата на Тод?

Мърл сви рамене и потърка мустака си.

— Суонсън не е много общителен. Отглежда добитък на няколко километра северно от града. Участвал е в няколко скандала, но нищо интересно.

— А майка му?

— Тиха жена. От време на време чисти в хотела. Нали си спомняш по-големия брат. Офейка преди няколко години и оттогава нищо не се е чувало за него.

Тори възприе информацията със замислено кимване.

— Наглеждай го вместо мен, когато не съм наблизо, става ли?

— Разбира се. Проблеми ли има?

— Не съм сигурна. — Тя се намръщи за момент, ала пак се отпусна. — Просто си отваряй очите, Мърл — добави Тори и се усмихна нежно. — Защо не идеш да провериш дали си е намерил кофа? Мисля, че няма нужда дълго да го убеждаваш да измие и твоята кола.

Мърл отново излезе, доволен от идеята.

— Шерифе… — Тори се обърна към килията, откъдето в момента излизаше Лу. — Моят клиент ми каза, че изпълнявате и длъжността на мирови съдия?

— Точно така, господин Шърман.

— В такъв случай ще пледирам временна невменяемост от страна на клиента ми.

— Много си мил, Лу — измърмори Фил от вратата на килията. — Може ли вече да си взема душа? — настоя той и посочи куфара си.

— Отзад — каза му Тори. — Трябва да се обръснеш — добави тя сладко.

Той взе куфара и я изгледа продължително.

— Шерифе, когато свършим с това, ще имаме малко лична работа.

Тори повдигна преполовеното си кафе.

— Гледай да не се порежеш, Кинкейд.

Лу изчака, докато Фил изчезна в задната стая, и въздъхна бащински:

— Той е добро момче.

Тори избухна в смях.

— О, не — заяви тя решително. — Не е.

— Е, трябваше поне да опитам. — Той сви рамене и настани огромното си тяло в стола. — Относно обвинението в съпротива при арест — подзе Лу. — Ще ми бъде много неприятно, ако това влезе в досието му. Една нощ тук е достатъчен шок за Фил, Виктория.

— Съгласна съм — усмихна се Тори. — Уверена съм, че това обвинение може да отпадне, ако господин Кинкейд плати глобата за превишена скорост.

— Посъветвах го да го направи — кимна Лу и извади дебела пура. — Не му харесва, но аз умея… — Той разглеждаше пурата като любовник. — Да убеждавам — реши накрая Лу и я погледна с уважение. — Ти също. Какъв беше пистолетът?

Тори сплете благоприлично пръсти.

— Колт, четиридесет и пети калибър.

Лу се разсмя от сърце и запали пурата си.

— А сега ми разкажи за делото Дънбартън, Виктория.

 

 

Конят вдигаше с копитата си кафяв облак прах. Впусна се в лек галоп в отговор на командата на Тори. Топлият въздух, сух като земята наоколо, се носеше край тях. Шапката, която си бе взела да я пази от слънцето, лежеше забравена на гърба й. Толкова бе привикнала към коня, че почти не усещаше движенията му под себе си. Искаше да поразмисли, ала преди това искаше да прочисти съзнанието си. Още от детството й язденето беше най-сигурният начин да го постигне.

Спортът не я привличаше. Не виждаше никакъв смисъл да удря или преследва топка по някое игрище. Това изискваше твърде много енергия. Би плувала няколко дължини от време на време, но смяташе, че е много по-приемливо да плава на сал. Разсмиваше я идеята за потенето във фитнес зала. Ала язденето беше друга категория. Тори не го считаше за упражнение или усилие. Сега го използваше, както бе правила през годините, за да избяга за малко от мислите си.

Половин час язди без никаква посока. Постепенно забави коня и остави ръцете си да почиват на юздите. Знаеше, че той ще завие и ще тръгне обратно към ранчото.

Филип Кинкейд. Той отново изскочи в съзнанието й. Колко неприятно, реши Тори. Трябваше вече да е приключила. В момента Фил би трябвало да е на път обратно към Лос Анджелис. Тя много се надяваше да е така. Не й беше приятно да си признае, че я беше развълнувал. За съжаление, въпреки конфликта им и несъмнената му арогантност, го беше харесала. Той беше интересен, забавен и остроумен. Беше й трудно да не харесва някой, който умее да се надсмива над себе си. Ако това беше всичко, нямаше да има проблем.

Слънцето биеше безмилостно и Тори си сложи шапката. Но това не беше всичко, защото между тях имаше силно и постоянно привличане. Това бяха изцяло отношения между мъж и жена, а тя не беше очаквала това, когато го хвърли в затвора. Беше я надхитрил веднъж. Това беше дразнещо, ала резултатът беше много по-дълбок. Кога за последен път се беше забравяла напълно в ръцете на мъж? Кога за последен път беше мислила почти цялата нощ за мъж? Беше ли й се случвало изобщо някога? Тори въздъхна дълбоко и се намръщи на голия, каменист пейзаж.

Не, реакцията й беше твърде силна, за да се чувства спокойна. И това, че още мислеше за него, я тревожеше. Жена на нейната възраст не би трябвало да си спомня за една целувка по този начин. И все пак, още си спомняше точно как устата му покри нейната и тъмният му, мъжки вкус проникна в нея. Без никакво усилие почувства как тялото му прилегна към нейното, силно и твърдо. Не беше доволна.

И без тази случайна среща с някакъв мъж от Холивуд с противен характер имаше да се справя с достатъчно проблеми по време на престоя си във Френдли, напомни си тя. Беше обещала да облекчи прехода към нов шериф, трябваше да мисли и за Тод. И майка й. Тори затвори очи за момент. Трябваше да изясни отношенията си с майка си.

Толкова много неща бяха казани след смъртта на баща й и толкова много неща бяха премълчани. Тори рядко се объркваше, но я обземаше смут, когато имаше работа с майка си. Докато беше жив, баща й действаше като буфер между тях. Сега, когато го нямаше, те бяха изправени лице в лице. Тори се засмя унило и си каза, че майка й сигурно е толкова объркана, колкото и тя самата. Напрежението между тях не намаляваше и двете се отдалечаваха все повече и повече. Поклати глава и реши да остави нещата така, както си бяха. След няколко месеца щеше да се върне в Албъкърки и толкова. Тори си имаше свой живот, а майка й си имаше неин.

Каза си, че би било най-мъдро да възприеме същото отношение и към Филип Кинкейд. Пътищата им едва ли щяха да се пресекат отново. Нарочно беше направила така, че да отсъства от града няколко часа, за да го избегне. Тя се намръщи при това самопризнание. Не, не искаше да го вижда повече. Той й създаваше проблеми. С лекота успяваше да бъде чаровен, когато поиска. А Тори беше достатъчно умна, за да разпознае решителността, когато я види. Поради някаква причина — честолюбие или физическо привличане — Фил и желаеше. Не би могла да се справи лесно с него. В повечето случаи би й доставило удоволствие да си премерят силите, ала нещо я предупреждаваше да не насилва късмета си.

— Колкото по-скоро се върне в града на блясъка, толкова по-добре — промърмори тя. Притисна с пети хълбоците на коня и отмина в пълен галоп.

Фил спря колата до оградата за добитъка и се огледа наоколо. Малко по-надясно се издигаше малка дървена къща, боядисана в бяло. Беше проста, на два етажа, с широка дървена веранда. Отстрани беше опънато въже, на което се сушаха няколко дрехи. От двете страни на стълбите цветя в глинени саксии създаваха няколко цветни петна. Тревата беше ниска и прегоряла от слънцето. Мрежата на един от прозорците беше скъсана. На по-заден план се виждаха няколко стопански постройки и може би началото на зеленчукова градина. Служебната кола на Тори, наскоро измита, но вече покрита с тънък слой прах, беше паркирана отпред.

Нещо в това място му харесваше. Беше усамотено и тихо. Без колата отпред би се вместило във всяка година на миналия век. Някой се бе постарал да го поддържа спретнато, ала то никога нямаше да просперира. Би казал, че е по-скоро дом, отколкото ранчо. При подходящо осветление, помисли си той, би изглеждало много ефектно. Измъкна се от колата и се премести вляво, за да го разгледа от друг ъгъл. Чу ниския тропот на копита, обърна се и видя Тори да се приближава.

Веднага забрави за къщата и се прокле, че няма камера. Тя беше съвършена. Под безмилостното слънце Тори яздеше златисто паломино. Нищо не би било в по-голям контраст с нейния цвят. Шапката отново беше на гърба й и косата се вееше свободна. Седеше изправена и движенията й бяха нагодени идеално към движенията на коня. Фил присви очи и видя всичко на забавен каданс. Така би ги заснел — косата й би се повдигала и би се задържала за момент, преди да падне отново. Прахът щеше да си виси във въздуха зад тях. Силните крака на коня щяха да се сгъват и разгъват, така че зрителят да може да види движението на всеки мускул. Това бяха сила и красота и майсторство на ездач върху коня. Искаше му се да може да види как ръцете й държат юздите.

Разбра точно кога Тори го забеляза. Ритъмът не се наруши нито за миг, но в раменете й се появи внезапно напрежение. Това го накара да се усмихне. Не, още не сме свършили, каза си той. Съвсем не. Облегна се на оградата и я зачака.

Тори спря коня с рязко подръпване на юздите. Остана на седлото и изгледа Фил мълчаливо и продължително. Той небрежно извади от джоба си слънчеви очила и си ги сложи. Жестът я ядоса.

— Кинкейд — подзе тя студено.

— Шерифе — отвърна той.

— Някакъв проблем ли има?

Фил се усмихна бавно.

— Не бих казал.

Тори отметна косата си зад гърба и се опита да прикрие досадата си от това, че го намира тук.

— Мислех, че вече си преполовил пътя до Лос Анджелис.

— Така ли?

Тя изсумтя нетърпеливо и слезе от коня. Седлото изскърца, когато прехвърли над него стройния си крак и скочи леко на земята. С юзда в ръцете Тори го изгледа.

— Предполагам, че глобата ти е платена. Знаеш, че другите обвинения бяха снети.

— Да.

Тя наклони глава.

— Е?

— Е — отвърна той мило, изненадан от гнева, който проблесна в очите й. Да, приближавам се до теб, Виктория, и още дори не съм почнал, помисли Фил.

Тори бавно се обърна да разседлае коня.

— Господин Шърман тръгна ли си?

— Не, обсъжда мухи и стръв с кмета — ухили се Фил. — Лу намери сродна душа за риболов.

— Разбирам. — Тори вдигна седлото от коня и го сложи на оградата. — Значи си обсъдил работата си с кмета тази сутрин.

— Стигнахме до приятно и за двамата споразумение — отговори Фил, докато тя вадеше мундщука от устата на коня. — Той ще ти разясни подробностите.

Без да отговори, Тори плесна хълбока на коня и го изпрати в заграждението. Затвори портата с протяжно скърцане. Обърна се и погледна Фил право в очите.

— Защо?

— Сигурно ще искаш да знаеш графика и всичко останало, преди да започнат снимките.

Тя сви вежди.

— Моля?

— Дойдох в Ню Мексико да търся място, където да снимам новия си филм. Трябваше ми малко скапано градче посред нищото.

Тори го гледа внимателно цели десет секунди.

— И си го намерил — каза тя безизразно.

— Благодарение на теб. — Фил се усмихна на иронията на съдбата. — Започваме следващия месец.

Тори пъхна ръце в джобовете си, обърна се и се отдалечи малко.

— Няма ли да бъде по-просто да се заснеме в студио или с декори?

— Не.

При неговия директен отговор тя отново се обърна.

— Това не ми харесва.

— Не съм и мислил, че ще ти хареса. — Той отиде до нея. — Ала ще трябва да се примириш с това през по-голямата част от лятото.

— Ще докараш в града твоите камери, твоите хора и твоята бъркотия — започна Тори ядосано. — Френдли живее със свой собствен ритъм. Сега ти искаш да докараш тук начин на живот, който повечето от тези хора дори не могат да си представят.

— Ще правим много възпитани оргии, шерифе — обеща Фил ухилен и се засмя на гнева, който се появи в очите й. — Тори, ти не си глупава. Ние не идваме да се забавляваме. Идваме да работим. Ако изкараш един актьор на това слънце за десет дубъла, той няма да нарушава реда вечерта. Той ще бъде в безсъзнание. — Взе в ръка един кичур от косата й и го нави на пръста си. — Да не би да вярваш на всичко, което пише в „Инсайд Скууп“?

Тори отблъсна ръката му раздразнено.

— Знам за Холивуд повече, отколкото ти за Френдли — възрази тя. — Прекарах известно време в Лос Анджелис, когато представлявах един сценарист в дело за нападение. Измъкнах го — добави Тори кисело. — Преди няколко години ходех с един актьор и отидох на няколко купона, докато бях на Западния бряг. — Тя поклати глава. — Клюкарските списания може и да преувеличават, Фил, но ценностите и начинът на живот се виждат ясно и несъмнено.

Фил повдигна вежда.

— Не съдиш ли прекалено строго?

— Може би — съгласи се тя. — Ала това е моят град. Аз отговарям за хората и за спокойствието тук. Ако продължиш с това, което си намислил, предупреждавам те, сгреши ли някой от хората ти, отива в затвора.

Той присви очи.

— Ние си имаме собствена охрана.

— В моя град вашата охрана отговаря пред мен — отвърна Тори. — Не го забравяй.

— Няма да ни сътрудничиш, така ли?

— Не повече, отколкото ми се налага.

Двамата се измериха мълчаливо с поглед. Зад тях паломиното обикаляше неспокойно покрай оградата. Повя лек вятър и раздвижи праха и горещия въздух.

— Добре — отсъди накрая Фил, — нека се разберем, че ти няма да стоиш на моя път и аз няма да стоя на твоя.

— Идеално — съгласи се Тори и понечи да си тръгне.

Фил я хвана за ръката.

— Това е професионално — добави той.

Както и в килията, тя дълго гледа ръката му върху своята, преди да вдигне поглед към очите му. Сега Фил се усмихваше.

— Този път не носиш значката си, Тори. — Той вдигна ръка, свали слънчевите очила и ги окачи на оградата. — А и още не сме свършили.

— Кинкейд…

— Фил — поправи я той и бавно я привлече в прегръдките си. — Снощи, докато лежах в тази проклета килия, си мислех за теб и си обещах нещо.

Тори се напрегна. Дланите й се опряха на гърдите му, но тя не се съпротивляваше. Знаеше, че е по-силен физически. Трябваше да разчита на ума си.

— Твоите мисли и обещания не са мой проблем — отговори му Тори хладно. — Независимо дали нося значката си, или не, аз съм шерифът, а ти ме дразниш. Мога да бъда много неприятна, когато ме раздразнят.

— Обзалагам се, че можеш — промърмори Фил. Дори и да искаше, не можеше да не гледа устните й. — Ще те имам, Виктория — каза той меко. — Рано или късно. — Бавно върна поглед на очите й. — А аз винаги изпълнявам обещанията си.

— Мисля, че и аз имам какво да кажа относно това.

Фил се усмихна самоуверено.

— Кажи не — прошепна той, преди устните му да докоснат нейните. Тя започна да се накланя назад, ала Фил беше по-бърз. Дланта му обхвана тила й и я задържа. Устните му бяха меки и настоятелни. Много преди тялото й да се отпусне, той усети биенето на сърцето й до неговото. Прекара търпеливо устните си по нейните, като я хапеше и възбуждаше. Тори издиша пресекливо и пръстите й се впиха в ризата му.

Фил миришете на сапун — чист и остър аромат. Тя го вдиша несъзнателно, когато я привлече към себе си. Ръцете й сами намериха мястото си около врата му. Тялото й се напрегна срещу него, но вече не от скованост, а от желание. Отново изпита неразумното удоволствие и му се поддаде. Чу тихия му стон, когато отдели устни от нейните, ала преди да може да възрази, той ги притисна към шията й. Фил започна да я изследва, като мълвеше нещо, което никой от двамата не разбираше. Отчаянието ги обзе внезапно, сякаш само бе чакало, за да ги изненада. Устните му се върнаха върху нейните със страст, която Тори очакваше.

Почувства ухапването му и отговори, като захапа долната му устна. Ръцете му на кръста й я привлякоха по-близо, измъчвайки и двамата. Страстта, преливаща между тях, беше толкова силна, че ненаситните, търсещи устни не бяха достатъчни. Той плъзна ръце по хълбоците й и палците му се промъкнаха между телата им, за да погалят гърдите. Тя му отвърна, като се впи в устата му. Искаше повече.

Тори чувстваше всичко с невероятна яснота — меката, тънка тъкан на ризата й, която се триеше в напрегнатите зърна на гърдите й под натиска на пръстите му, топлината на устните му, които преминаха диво по лицето й и отново се върнаха на нейните, биенето на двете им сърца.

Фил не очакваше да почувства толкова силно желание. Очакваше привличане и предизвикателство, но не и болка. Не това беше планирал, не това искаше и все пак не можеше да спре. Тя запълваше мислите му, обсебваше чувствата му. Косата й беше прекалено мека, ароматът й — прекалено прелъстителен. А вкусът й… Вкусът й беше твърде екзотичен. Той алчно я поглъщаше, докато страстта й го увличаше все по-навътре в нея.

Знаеше, че трябва да се отдръпне, ала остана още малко. Тялото й беше толкова гладко и стройно, устата й беше толкова жива. Фил си позволи да я погали още веднъж и още веднъж да прекара устни по нейните и след това отстъпи назад.

И двамата бяха еднакво разтърсени и решени да не го показват. Тори чувстваше пулса си да бие във всяка точка на тялото й. Стоеше много изправена, защото коленете й трепереха. Фил изчака малко, за да е сигурен, че ще може да проговори. Взе слънчевите очила и отново си ги сложи. Те бяха някаква защита. Още по-добра зашита беше да сложи известно разстояние между двамата, докато възвърне самообладанието си.

— Не каза не — изкоментира той.

Тори го гледаше и се стараеше да остави мисленето за после.

— Не казах и да — отвърна тя.

Фил се усмихна и я поправи:

— О, да. Каза да. Ще се върна — добави той и тръгна към колата си.

Докато потегляше, погледа в огледалото и видя, че Тори стои на същото място. Щракна шумно запалката. Ръката му трепереше. Трети рунд, помисли си Фил и издиша продължително, завърши наравно.