Сюзън Елизабет Филипс
Кой би повярвал (20)

Глава 20

Въпреки безлунната нощ, в градината бе светло като ден. В железни триножници горяха факли. Всички керосинови лампи, които можеха да се намерят в къщата, бяха изнесени навън. Една дузина бутилки от шампанско бяха наредени по тухлената ограда. Вероника забеляза, че само половината от тях са празни и бързо даде нареждане на иконома си да замени пълните с други. Макар да ставаше въпрос за чест, тя нямаше да позволи да се прахосва скъпото шампанско.

Южняците дружно изстенаха, когато видяха оръжието донесено от Бонет. Револверите, версия на Колт, използвани за въоръжение на Конфедеративната армия, бяха прости и надеждни, с дръжки от орехово дърво и корпус от месинг, а не със скъпа стоманена рамка, като на северняците. Но въпреки това бяха тежки и предназначени за близък бой. Това не беше оръжие за жена.

За Кит тежестта нямаше значение и тя взе револвера от по-близката до нея кутия. Постави шестте гилзи в барабана, като всеки път старателно издърпваше петлето, за да ги натисне на мястото им. След това постави медните капсули от другия край на барабана. Пръстите й бяха по-тънки от тези на Кейн и затова се справи първа.

В това време мъжете отмериха двадесет и пет крачки и очертаха линията. Всеки от съперниците имаше право на шест изстрела. Дамите бяха с предимство.

Кит застана до чертата. При нормални обстоятелства, бутилките не би трябвало да бъдат предизвикателство за нея, но сега главата й бе замаяна от изпитите в повече чаши.

Тя застана странично към мишените и се прицели. Докато наблюдаваше целите през мерника се застави да забрави всичко друго, освен стрелбата. Натисна спусъка и първата от бутилките се пръсна.

Чуха се изненадани мъжки възклицания.

Прицели се в следващата бутилка. Успехът й я направи небрежна, а и не взе под внимание изпитите чаши. Стреля твърде прибързано и пропусна втората цел.

Кейн наблюдаваше отстрани как тя свали следващите бутилки. Гневът му отстъпи място на възхищение. Пет от шест, а дори не беше трезва. По дяволите, беше страхотна жена! Имаше нещо примитивно и прекрасно в начина, по който стоеше на фона на горящите факли — тънък силует обгърнат от златисто сияние, с тежък револвер в ръка, странно контрастиращ с крехката й прелест. Само ако се поддаваше малко повече на управление. Само ако…

Кит свали револвера и се обърна към него повдигайки тъмните си вежди в триумф. Тя изглеждаше толкова доволна от себе си, че той не можа да сдържи усмивката си.

— Много добре, мисис Кейн, макар да мисля, че остави една!

— Съвършено вярно, мистър Кейн — отвърна му вежливо. — Гледай да не оставиш повече от една!

Той наведе глава и се обърна към оградата.

В градината се възцари неловка тишина. Едва сега мъжете осъзнаха това, което Кейн знаеше от самото начало — никой от двамата съперници нямаше намерение да се шегува.

Кейн вдигна револвера. Почувства познатото усещане, когато оръжието прилегна гладко в дланта му. Първата бутилка се пръсна, след нея — втората… Изстрел след изстрел. Когато най-накрая отпусна ръка, всичките шест бутилки бяха свалени.

Кит не можа да се овладее. Усмихна се доволна. Той бе прекрасен стрелец, с добро око и стабилна ръка.

Гърлото й се стегна от непознато до сега чувство на гордост. Гледайки този строго облечен в черно и бяло красавец, в русите коси на който играеха отблясъците на огъня от факлите, тя забрави за бременността, гнева и кавгите, забрави за всичко, освен непонятните чувства, които изпитваше към този труден и прекрасен човек.

Той се обърна към нея скланяйки глава.

— Великолепна стрелба, скъпи мой — каза му тя тихо и видя как очите му се разшириха от изумление. Но бе твърде късно да върне думите си назад. Нежността бе предназначена изключително за спалнята. Любовните думи, които изразяваха страстта им не се употребяваха по друго време и на друго място, но въпреки това ги бе произнесла. Почувства се гола и беззащитна. За да скрие емоциите си, вдигна гордо брадичка и се обърна към зрителите.

— Тъй като съпругът ми е джентълмен, съм сигурна, че ще ми даде втори шанс. Някой ще донесе ли тесте карти и да извади асо пика?

— Кит… — предупредително се обади Кейн.

Тя се обърна и побърза да скрие уязвимостта си зад дръзка усмивка.

— Ще продължим ли състезанието? Да или не?

Не забелязваха тълпата любопитни около себе си, сякаш бяха сами. Зрителите не разбираха, но Кейн и Кит много добре знаеха, че целта на двубоя е съвсем друг. Войната, която бушуваше от дълго време между тях бе намерила ново бойно поле.

— Да, продължаваме.

Докато прикрепяха картата към оградата, всички сконфузено мълчаха.

— По три изстрела? — попита Кит докато презареждаше оръжието.

Кейн кимна мрачно.

Кит се прицели и видя малката черна пика в центъра на картата. Ръката й затрепери и тя отпусна револвера докато се успокои. После се прицели отново и стреля. Куршумът удари горния десен ъгъл на картата. Това бе отличен изстрел и мъжете оживено зашепнаха. Разшумяха се и жените, събрали се да наблюдават ставащото. Някои от тях дори тайно се възгордяха, виждайки как една тяхна представителка не отстъпва на силния пол в този чисто мъжки спорт.

Кит дръпна ударника и регулира целта си. Този път уцели в тухлената стена точно под картата. Не лош изстрел, макар и не в целта, но тълпата го призна с аплодисменти.

Главата й бе замаяна, но тя се концентрира в малката черна фигурка в центъра на картата. Бе правила подобни изстрели десетки пъти. Необходимо й бе спокойствие. Бавно натисна спусъка.

Изстрелът бе почти перфектен, ударът беше съвсем близо до центъра.

В поздравленията на южняците се усещаше безпокойство. Нито един от мъжете не бе виждал жена да стреля така. Някак си не беше нормално. Жените трябваше да бъдат защитавани. А тази се справяше сама.

Кейн зае място и вдигна револвера си. Тълпата стихна отново. Само морският бриз в листата на маслините смущаваше спокойствието на нощта.

Прогърмя изстрел. Куршумът удари тухлената стена в ляво от целта. Кейн коригира мерника си и стреля отново. Този път улучи горния ръб на картата.

Кит затаи дъх, молейки се третият му изстрел да попадне в целта като съжали, но със закъснение, че му бе наложила този двубой.

Кейн стреля. Към небето излетя облаче дим и черната пика в центъра на картата изчезна. Последният изстрел я беше пробил.

Зрителите сякаш обезумяха. Дори южняците, временно забравили озлоблението, се радваха, че природният закон на мъжкото превъзходство за пореден път бе потвърден. Наобиколиха Кейн, за да го поздравят.

— Перфектен изстрел, мистър Кейн!

— Привилегия е да бъдеш свидетел на такова изкуство!

— Изумително, макар че да се състезаваш с жена, не е същото като да се изправиш срещу истински съперник!

Поздравленията на мъжете пронизваха слуха му. Докато го потупваха по гърба, той гледаше над главите им самотно стоящата встрани Кит, с револвер сгушен в меките гънки на полата й.

Един от северняците бутна пура в ръката му.

— Тази ваша жена е много добра, но след всичко, което се случи, аз, както и преди твърдя, че стрелбата е мъжка работа.

— Вие сте съвсем прав — съгласи се друг. — Никога не съм се съмнявал, че един мъж може да победи жена.

Но Кейн не изпитваше нищо друго, освен презрение към тези хора, които смееха така покровителствено да обсъждат уменията на Кит. Той бутна обратно пурата и свирепо изгледа мъжете.

— Глупаци! Ако тя не беше пила шампанско, не бих имал никакъв шанс срещу нея. И кълна се в Бога — всички вие — също! — Обърна се и закрачи през градината, оставяйки мъжете да зяпат от удивление след него.

Кит бе смаяна от защитата му. Тикна в ръцете на Вероника оръжието, вдигна полите на роклята си и затича подире му.

Настигна го в спалнята. Краткото й щастие избледня, като го видя да хвърля дрехи в една чанта, поставена върху леглото.

— Какво правиш? — попита задъхано.

Той не си направи труда да погледне към нея.

— Прибирам се в „Райзън Глори“.

— Но защо?

— Ще ти изпратя обратно екипажа вдругиден — обясни, без да отговаря на въпроса й. — Дотогава ще съм се махнал от там.

— Какво искаш да кажеш? Къде отиваш?

Както и преди, не я погледна, хвърли риза в чантата и бавно й отвърна:

— Напускам те.

Тя промърмори нещо в знак на протест.

— По-добре да си тръгна сега, докато все още не съм паднал в собствените си очи. Но не се притеснявай. Най-напред ще се видя с адвоката си, и ще ти прехвърля собствеността върху „Райзън Глори“. Така няма да се притесняваш, че скъпоценната ти плантация ще ти бъде отнета отново.

Сърцето на Кит блъскаше в гърдите й като крилата на птица хваната в капан.

— Не ти вярвам. Не можеш просто да си тръгнеш. Какво ще стане с предачницата?

— Сега с нея може да се справи и дете. А може и да я продам. Вече имам предложение. — Той взе набор от четки от бюрото и ги хвърли при останалите неща в чантата. — Уморих се да се боря с теб, Кит. Сега имаш поле за действие.

— Но аз не искам да си отиваш! — Думите изскочиха спонтанно от устата й, но бяха верни и тя не пожела да ги върне обратно.

Най-накрая той я погледна. Устните му се извиха в насмешка.

— Изненадан съм! Ти се опитваш да се отървеш от мен по всякакъв начин, още откакто беше на осемнадесет.

— Но това е съвсем различно. „Райзън Глори“…

Кейн удари с длан по дървената табла на старинния креват с такава сила, че той завибрира.

— Не искам да чувам за „Райзън Глори“! Никога повече не искам да чувам това име! Дяволите да го вземат, Кит, това е просто памукова плантация! Не е светиня!

— Ти не разбираш! Никога не си го разбирал! „Райзън Глори“ е всичко, което някога съм имала!

— Да, заявявала си ми го, и то неведнъж — тихо отвърна той. — Може би сега трябва да се опиташ да разбереш как стоят нещата.

— Какво искаш да кажеш? — попита Кит и се хвана за колоната на леглото за подкрепа.

— Искам да кажа, че не умееш да даваш. Също като майка ми. Взимаш от мъжа всичко, докато го изсушиш. Но да бъда проклет, ако свърша като баща ми! Ето затова те напускам.

— Между мен и Розмари няма нищо общо! Ти просто не можеш да приемеш факта, че не ти позволявам да властваш над мен!

— Никога не съм желал да властвам над теб! — въздъхна Кейн. — И не съм искал да те притежавам, независимо колко пъти съм го казвал. Ако имах нужда от жена, която мога да тъпча в краката си, щях да се оженя много отдавна. Никога не съм искал да играеш по моята свирка, Кит. Но, по дяволите, ако играя по твоята… — Той затвори чантата и започна да стяга кожените й ремъци. — Когато се оженихме… след онази, първата нощ… си въобразих, че между нас всичко ще бъде наред. След това започнаха неприятностите и реших, че съм бил глупак. Но когато дойде при мен само в черната си нощница, изглеждаше толкова изплашена и изпълнена с решителност да постигнеш своето, че забравих всички глупости и ти позволих да се промъкнеш отново под кожата ми.

Той остави чантата и се изправи. За момент се загледа в Кит, след това приближи към нея. Очите му бяха пълни с болка, която я прониза, сякаш беше нейна собствена. И стана нейна болка.

Кейн я докосна по бузата.

— Когато правехме любов — каза дрезгаво, — веднага ставахме едно цяло. Ти никога не беше сдържана. Отдаваше ми твоята страст, нежност и сладост. Но през другото време нямаше нищо — между нас нямаше нито доверие, нито разбирателство… затова и всичко завършва така. — Той погали леко с пръст пресъхналите й устни и прошепна тихо: — Понякога, когато бях вътре в теб, исках да използвам тялото си, за да те нараня. И се ненавиждах за това. — Той отпусна ръка. — Напоследък често се събуждах облян в студена пот, страхувайки се, че някой ден наистина ще ти причиня болка. Тази вечер, когато те видях в тази рокля и наблюдавах как флиртуваше с другите мъже, най-накрая осъзнах, че е време да се махна. Не можем да живеем заедно. Започнахме лошо. И никога не сме имали шанс.

Кит се вкопчи в ръката му и го погледна през мъглата на сълзите си.

— Не си отивай! Още не е късно! Ако и двамата опитаме…

Кейн поклати глава.

— В мен не остана нищо, Кит! Аз съм целият в рани. И в душата, и в сърцето.

Наведе се, притисна устни към челото й, взе чантата и напусна стаята.

 

 

Верен на думите си, Кейн си бе отишъл, когато Кит се прибра в „Райзън Глори“. Следващите месеци тя се движеше като сомнамбул из къщата. Загуби представа за времето, забравяше да яде, често се заключваше в спалнята, която бе споделяла със съпруга си. В първите дни я посети млад адвокат с приятно лице и скромни маниери, който донесе купчина документи — акт за собственост върху плантацията на нейно име, и разрешение да контролира попечителския си фонд. Вече имаше всичко, което винаги бе желала, но беше по-нещастна от всякога.

Той подарява книгите и конете си, преди да се привърже прекалено много към тях…

Адвокатът й обясни, че парите от фонда, взети от Кейн за ремонт на предачницата след пожара, са напълно възстановени. Тя го слушаше внимателно, но всичко й беше безразлично.

Отпращаше Магнус винаги, когато идваше при нея за разпореждания. Пренебрегваше опитите на Софрония да я накара да се храни. Оглуша за непрекъснатото мърморене на мис Доли.

Един мрачен следобед в края на февруари, докато седеше в спалнята и се преструваше, че чете, Луси й съобщи, че Вероника Гембл я чака долу във всекидневната.

— Кажи й, че не се чувствам добре.

Но се оказа, че не е така лесно да се отърве от Вероника. Тя се промъкна покрай слугинята, изкачи стъпалата и нахълта в спалнята, без да чука. Поглеждайки бледото лице и разрошената коса на Кит, гостенката поклати презрително глава.

— Съвършено в духа на лорд Байрон — язвително каза тя. — Девата вехне като прекършена роза и с всеки следващ ден става все по-прозрачна. Отказва да се храни и се крие от хората. И какво си мислите, че ще постигнете?

— Искам да бъда оставена на мира!

Вместо отговор, Вероника свали елегантната си кадифена пелерина и я хвърли на леглото.

— Ако не искате да се грижите за себе си, то поне можете да помислите за детето, което носите.

Кит рязко вдигна глава.

— От къде знаете?

— Миналата седмица срещнах в града Софрония. Тя ми разказа всичко и аз реших да дойда, и да видя с очите си.

— Софрония не знае! Никой не знае!

— Нима си въобразявате, че толкова важно нещо може да остане незабелязано от Софрония?

— Тя не е трябвало да говори за това.

— Не сте казали на Байрън за детето, нали?

Кит събра цялото си достойнство и рече:

— Ако благоволите да слезете в дневната, ще поръчам да ни донесат чай.

Но Вероника упорито вървеше към целта.

— Разбира се, че не сте му казали. Вие сте твърде горда.

Силите я напуснаха и Кит рухна на стола.

— Не е от гордост. Просто не съобразих. Странно, нали? Бях толкова зашеметена от факта, че ме напуска, че забравих да му кажа.

Гостенката отиде до прозореца, издърпа завесата и се загледа навън.

— Мисля, че не бързате много да станете жена. Отдава ви се прекалено трудно. Между впрочем, вероятно като на всяка от нас. На мъжете им е по-лесно да станат възрастни — може би защото правилата при тях са по-прости. Те проявяват чудеса от храброст на бойното поле, или доказват, че са достигнали зрялост, като печелят прехраната си чрез физически или умствен труд. При жените е много по-сложно. За нас няма определени правила. Кога се превръщаме в жени? Когато правим за първи път любов с мъж? Ако е така, защо го наричат загуба на девствеността? Означава ли думата „загуба“, че преди това ни е било по-добре и спокойно? Ненавиждам мисълта, че ставаме жени единствено след чисто физически акт, зависещ от мъжа! Не, мисля, че зрелостта при нас настъпва в този момент, в който осъзнаем кои са най-важните неща в живота ни. Когато се научим да вземаме и даваме с открито, любящо сърце.

Всяка от изречените думи попиваше дълбоко в сърцето на Кит.

— Скъпа моя — каза тихо Вероника, приближи към леглото и взе наметалото си, — крайно време е да пристъпите прага, зад който започва истинската женственост. Някои неща в живота ни са преходни, други — вечни. Никога няма да намерите покой, докато не ги определите за себе си.

Казвайки тези думи, тя изчезна толкова бързо, както се беше появила. И остави на Кит храна за размисъл. Тя чу как каретата потегли по чакъла, след което грабна жакета на костюма за езда и го облече върху измачканата си рокля. Измъкна се от къщата и се отправи към старата робска църква.

Вътре бе мрачно и хладно. Седна на една от грубите дървени пейки и се замисли върху това, което й бе казала Вероника.

Мишка драскаше в единия ъгъл. Отвън по стъклото стържеше клон.

Спомни си болката изписана върху лицето на Кейн, когато се прощаваше с нея. Сърцето й заби учестено.

Независимо от яростните й опити да отрича, независимо и от тежката борба, която водеше, тя се беше влюбила в Кейн. Тази любов е била записана в Книгата на съдбата, много преди онази юлска нощ, когато той я свали от оградата, хващайки я за дъното на панталоните. Всичко в живота й от деня на нейното раждане я беше подготвяло за него, точно както той се беше подготвял за нея. Кейн беше нейната половинка.

Тя се беше влюбила в него, въпреки всички спорове и скандали, въпреки своето упорство и неговото високомерие, беше се влюбила в тези внезапно изненадващи моменти, когато и двамата разбираха, че гледат на света с еднакви очи. Беше се влюбила в тези тайнствени, вълшебни часове на нощта, когато той проникваше в нея. Изпълваше я. И създаде нов, скъпоценен живот в утробата й.

Как би искала всичко да се повтори отново! Ех, само ако всеки път, когато той бе нежен към нея, тя беше отваряла обятия и му бе дарявала същата нежност! Сега си беше отишъл, без да чуе признанието й в любов. Но и той нищо не бе казал. Може би, защото чувствата му не бяха толкова дълбоки, колкото нейните.

Тя искаше да го намери, да отиде при него и да започнат всичко от начало, като този път му се отдаде изцяло. Но не можеше да го направи. Тя беше отговорна за болката, която бе видяла в очите му. А и той никога не се престори, че иска жена, и то като нея.

Сълзи потекоха по бузите й. Обгърна се с ръце и най-накрая прие истината. Кейн с радост се бе отървал от нея.

Но имаше и друга истина, която трябваше да приеме. Крайно време беше да се заеме с живота си. Бе тънала в самосъжаление достатъчно дълго. Можеше да плаче колкото си иска през нощта, в уединението на своята спалня, но през деня очите й трябваше да останат сухи, а главата — ясна.

Имаше много работа за вършене и хора, които разчитаха на нея. Щеше да има и бебе, което ще се нуждае от своята майка.

 

 

Бебето се роди през юли, четири години след онзи горещ следобед, когато Кит пристигна за първи път в Ню Йорк, за да убие Байрън Кейн. Детето бе момиченце с русите коси на баща си и потресаващи виолетови очи, обримчени с малки черни мигли. Кит я кръсти Елизабет, но й викаше Бет.

Раждането бе дълго и без усложнения. Софрония стоя до сестра си през цялото време, докато мис Доли пърхаше из къщата, месеше се във всичко и от притеснение скъса три носни кърпички. Първите посетители бяха преподобния Роулинс Когдел и съпругата му Мери, които бяха трогателно облекчени да видят, че най-после се е родило бебе от брака й с Кейн, дори това да бе станало след дванадесет месеца.

Кит прекара останалата част от лятото възстановявайки силите си, като с всеки изминал ден се влюбваше все по-силно в дъщеря си. Бет беше сладко, добродушно бебе и от всичко най̀ обичаше да лежи в ръцете на майка си. През нощта, когато се будеше гладна, Кит я взимаше при себе си в леглото, където двете дремеха спокойно до зори: Бет — доволна, че в устичката й непрекъснато тече сладко мляко, Кит — изпълнена с любов към мъничкото човече, което беше дар от Бога, дошло точно в момента, в който имаше най-голяма нужда от помощ и утеха.

Вероника редовно й пишеше писма и от време на време идваше от Чарлстън да я посети. Между двете жени се завърза искрена дружба. Вероника все още откровено й говореше, че иска да прави любов с Кейн, но сега Кит бе в състояние да познае отчаяния опит на приятелката си да събуди ревността й и да поддържа чувствата към съпруга й живи. Като че ли й беше необходимо нещо, за да й напомня за любовта й към Кейн!

 

 

Сега, когато тайните от миналото бяха изречени, отношенията между двете сестри се задълбочиха. Те по навик все още се караха, но Софрония открито говореше за всичко с Кит, а тя не можеше да живее без сестра си. Понякога обаче сърцето на Кит се стягаше от болка, когато виждаше лицето на Софрония, което сияеше от силната, предана любов към Магнус. Неговата сила и доброта бяха прогонили окончателно призраците от миналото на Софрония.

Магнус разбираше потребността на Кит да говори за Кейн, и вечер, докато седяха на двора, той й разказваше всичко, което знаеше за миналото на съпруга й — за детството му, годините на скитничество, смелостта му по време на войната. Тя жадно попиваше всичко.

В началото на септември Кит се бе възстановила напълно и кипеше от енергия. Бе съумяла да погледне дълбоко в душата си и да разбере себе си. Вероника й бе казала, че трябва да реши кои неща са важни за нея, и кои не. Докато обикаляше земите на плантацията, разбра какво е имала предвид приятелката й с тези думи. Беше дошло време да намери своя съпруг.

 

 

За съжаление, това се оказа по-лесно на теория, отколкото на практика. Адвокатът на Кейн, който се занимаваше с делата му, знаеше, че е в Натчез, но нямаше никакви известия от него. Кит научи, че печалбите от предачницата стоят непокътнати в банката в Чарлстън. По някаква своя причина, той бе заминал без пукната пара.

Кит бе отправила запитване из целия щат около Мисисипи. Много хора си го спомняха, но никой не знаеше къде се намира.

В средата на октомври, когато Вероника пристигна на поредното си посещение, Кит бе изпаднала в отчаяние.

— Питах навсякъде, но никой не знае къде е.

— Той е в Тексас, Кит. В едно градче наречено Сан Карлос.

— През цялото време си знаела къде е и не си ми казала? Как можа?

Вероника пренебрегна обвинението и отпи от чая.

— Но, мила моя, ти никога не си ме питала!

— Дори и не ми е дошло на ум!

— Ти просто се ядосваш, защото е писал на мен, а не на теб!

На Кит й се прииска да я шамароса, но както обикновено Вероника беше права.

— Сигурна съм, че в писмата си се опитваш да го съблазниш.

Вероника се усмихна.

— За съжаление, не! Това просто е неговият начин да бъде по-близо до теб. Той знае, че ако нещо се случи, аз веднага ще му съобщя.

Кит се почувства зле.

— Значи той знае за Бет и въпреки това не се върна.

Вероника въздъхна.

— Не, Кит, той не знае нищо за нея, и аз не съм сигурна, че постъпих правилно, като не му казах. Но реших, че не аз съм тази, която трябва да му съобщи новината. Няма да понеса, ако някой от вас двамата бъде наранен още по-силно, отколкото вече е.

Напълно забравила гнева си, Кит притисна Вероника.

— Моля те, разкажи ми всичко, което знаеш за него.

— Първите няколко месеца той пътува с параходите по реката и преживяваше от това, което печелеше от играта на покер. След това се премести в Тексас, където се нае да охранява една от линиите на пощенския дилижанс. Отвратителна работа, ако питаш мен. После беше пастир на едър рогат добитък. Сега е управител на игралния дом в Сан Карлос.

Болеше я докато слушаше. Старата история се повтаряше. Кейн се бе оставил на течението.