Сюзън Елизабет Филипс
Кой би повярвал (11)

Глава 11

Следващите няколко седмици къщата бе обсадена от несекващ поток посетители. В по-добрите времена, жените пристигаха в „Райзън Глори“ облечени в най-красивите си рокли и в елегантни екипажи. Сега те се придвижваха с карети, теглени от работни коне или седяха на каприте на разбити двуколки. Роклите им бяха овехтели, а бонетата стари, но осанката им си оставаше както преди — горда.

Засрамена от екстравагантния си гардероб, в началото Кит се стремеше да се облича по-просто, но скоро разбра, че посетителките й се чувстваха разочаровани от скромното й облекло. Те постоянно споменаваха люляковата й рокля, която бе облякла за първото си посещение в църквата, и се интересуваха живо, дали тогавашната й шапката бе от тафта или атлаз.

За тоалетите й клюкарстваха в целия окръг, от прислужничките и готвачките, до старата негърка, която продаваше раци с една количка. Те коментираха, че Кит Уестън има разкошни костюми в най-модните цветове и кройки. Жените бяха жадни за тази красота и искаха да я видят с очите си.

След като го разбра, Кит нямаше сърце да ги разочарова допълнително. Затова всеки ден покорно обличаше различни рокли, а няколко по-млади и настоятелни жени покани в спалнята си, където можеха да видят с очите си претъпкания й с модни тоалети гардероб.

Кит бе натъжена от мисълта, че дрехите й представляват по-голям интерес за хората, отколкото самата тя. Роклите бяха хубави, но досадни с техните кукички, дантели и копчета, които вечно се закачаха за мебелите. Имаше желание да подари зелената муселинена рокля на хубавата млада вдовица, чийто мъж бе загинал при Гетисбърг, а синята копринена — на Прюдънс Уейв, която бе покрита с белези от едра шарка. Но бедността не бе сломила гордостта на южнячките, затова езикът й не можеше да се преобърне и да предложи това, което те щяха да сметнат за милостиня.

Но не всички посетители бяха жени. Една дузина мъже на различна възраст намираха пътя до вратата й през повечето дни. Те я канеха на разходки с кабриолет и пикници, стараеха се да я заговорят след църковната служба, и едва не се сбиха кой да я придружи на лекцията по френология в Чатакуа. Тя успя да откаже на всички, без да засегне нечие самолюбие, като им обясни, че вече се е съгласила да отиде с мистър Пърсел и сестрите му.

Брандън се отнасяше все по-внимателно към нея, макар тя често да го шокираше. Въпреки това, той държеше на нея и Кит бе сигурна, че скоро ще й направи предложение. Вече бе минал половин месец и подозираше, че той няма да се бави още дълго.

След спора им за Реконструкцията, с Кейн почти не се бяха виждали, дори по време на хранене. Оборудването за предачницата бе пристигнало и всички бяха ангажирани да го завият с платнища и да го приберат в плевнята и под навеса, докато всичко станеше готово за монтирането му. Но всеки път, когато той се окажеше близо до нея, тя усещаше остро присъствието му и в душата й се зараждаше нещо повече от неловкост. Кит най-нагло флиртуваше с обожателите си, когато мислеше, че я наблюдава. Понякога това го забавляваше, но на моменти в очите му бляскаха мрачни емоции, които тя намираше за доста обезпокоителни.

Слуховете се разпространяваха бързо и скоро Кит узна, че Кейн е бил забелязан в компанията на красивата Вероника Гембл. Вероника бе източник на неизчерпаемо любопитство и сплетни за местните жители. Въпреки че бе родена тук, тя си оставаше чужденка, тъй като бе напуснала отдавна Южна Каролина и бе водила екзотичен начин на живот след брака си с художника. Носеше се слух, че съпругът й я бе нарисувал как лежи съвършено гола на дивана и картината виси в спалнята й. Що за дързост?!

Една вечер, Кит слезе долу за вечеря и завари Кейн в дневната да чете вестник. Бе минала почти седмица, откакто се бе появил за последен път на вечеря и затова се учуди, когато го видя. Бе още по-удивена от факта, че бе облечен в официален черен фрак и бяла риза, тъй като в трапезарията обикновено се появяваше в ежедневните си дрехи.

— Ще излизаш ли?

— Съжалявам, че ще те разочаровам, но никъде няма да ходя тази вечер — съобщи той и остави настрана вестника. — Ще имаме гост за вечеря.

— Гост? — Кит погледна с ужас надолу към калната си рокля и изцапаните си с мастило пръсти. — Защо не ме предупреди?

— Изобщо не ми дойде на ум.

Целият ден на Кит бе минал зле. Софрония бе в лошо настроение и те се скараха за глупости. След това ги бяха посетили преподобния Когдел и съпругата му. Те им разказаха всички клюки, свързани с Кит, която продължаваше да живее в плантацията без истинска компаньонка. И двамата я умоляваха да се пренесе при тях, докато намерят подходяща за длъжността жена. Кит бе направила и невъзможното, за да ги убеди, че мис Доли изпълнява съвестно задълженията си, когато възрастната дама влетя в стаята и ги помоли да навиват бинтове за ранените войници на Конфедерацията. Щом гостите й си отидоха, тя започна да помага на Софрония да изчистят китайските тапети в трапезарията с корички хляб. После, докато писа писмо на Елзбет, успя да разсипе мастилницата. След това излезе на разходка, за да се успокои.

Нямаше време да се преоблича за вечеря, но тъй като не очакваше никого, с изключение на мис Доли, не бе особено загрижена за състоянието на обикновената си муселинена рокля. Компаньонката винаги я гълчеше за външния й вид, дори когато Кит полагаше усилия да изглежда като самото съвършенство.

Тя отново погледна мастилените петна по пръстите си и калта по роклята, беше я изцапала, когато коленичи да освободи малко врабче, оплетено в къпинов храсталак.

— Ще трябва да се преоблека — каза Кит, точно когато Луси се появи на вратата.

— Мис Гембл е тук.

И в стаята влезе Вероника Гембл.

— Здравейте, Байрън!

Той се усмихна.

— Вероника, радвам се да те видя отново!

Тя бе облечена в стилна нефритенозелена вечерна рокля, с бронзова долна фуста на черни сатенени райета. Дълбокото й деколте бе украсено с черна дантела, която подчертаваше блестящата й белоснежна кожа, каквато обикновено имаха червенокосите. Косите й бяха вдигнати нагоре и подредени в сложни къдрици и плитки, поддържани от бронзова копринена диадема с лаврови листа. Разликата във външния вид на двете жени не би могла да бъде по-очевидна и Кит смутено приглади полите си — за съжаление без особен успех.

Забеляза, че Кейн я наблюдава. Имаше някакво странно задоволство в изражението му. Явно с искрено наслаждение сравняваше двете жени — неугледния външен вид на Кит и съвършенството на Вероника.

Мис Доли връхлетя в стаята.

— Защо никой не ме е уведомил, че ще имаме компания за вечеря?

Кейн представи жените една на друга. Вероника се държеше вежливо, но това не облекчи негодуванието на Кит. Гостенката бе не само елегантна и изтънчена, а излъчваше и вътрешна самоувереност. Кит си помисли, че едва ли някога щеше да притежава подобни качества. Това я накара да се почувства неудобно.

В това време Вероника разказваше на Кейн за издателя, чийто вестник той четеше преди нейната поява.

— … че покойния ми съпруг и аз бяхме големи почитатели на Хорас Грийли.

— Аболиционистът? — разтреперана попита мис Доли.

— Аболиционист и издател на вестник — отговори Вероника. — Дори и в Европа мнозина се възхищаваха на статиите му в поддръжка на Съюза.

— Но, скъпа ми, мис Гембл… — ахна мис Доли. — Наистина, не искам да кажа… доколкото разбрах, вие сте родена в Чарлстън.

— Така е, мис Калхун, но аз успях да се издигна над подобни неща.

— О, боже, боже… — Мис Доли притисна пръсти към челото си. — Струва ми се, че имам главоболие. Сигурна съм, че няма да мога да вечерям с вас. Мисля, че ще се кача в спалнята си, да си почина.

Кит я изгледа с ужас, когато възрастната жена побягна от стаята. Сега бе останала сама с тях. Защо Софрония не й бе казала, че очакват мис Гембл? Така би могла да вземе подноса с храна в стаята си. Това бе скандално — Кейн да очаква от нея да вечеря заедно с любовницата му!

При тази мисъл нещо се стегна в гърдите й.

Каза си, че сигурно това е възмутената й добродетел.

Вероника седна на дивана, а Кейн се настани до нея в стол в зелено-кремава дамаска. Би трябвало да изглежда нелепо в тази крехка мебел, но напротив — седеше си толкова удобно, сякаш бе на гърба на Вандал или на покрива на предачницата.

Вероника му описваше смешна случка, станала по време на издигането на един въздушен балон. Той отметна глава назад и се разсмя заразително, при което се показаха белите му зъби. Двамата изобщо не обръщаха внимание на Кит и се държаха така, сякаш бяха сами в стаята.

Тя стана. Нямаше желание да ги гледа повече заедно.

— Ще отида да видя дали е готова вечерята.

— Само за минутка, Кит.

Кейн стана от стола и тръгна към нея. Познатото пресметливо изражение, което се бе появило на лицето му я накара да застане нащрек. Погледът му обходи калната й ежедневна рокля, после се пресегна към главата й. Кит понечи да се отдръпне, но той успя да хване кичур от косата й близо до сребърния гребен. Когато отдръпна ръката си, между пръстите си държеше парченце от клонка.

— Пак ли си се катерила по дърветата?

Тя се изчерви. Той се държеше с нея като че ли бе деветгодишно хлапе, и умишлено я излагаше пред изтънчената гостенка.

— Кажи на Софрония да изчака с вечерята докато се преоблечеш. — С пренебрежителен поглед той се обърна към Вероника. — Ще трябва да извиниш моята повереница. Тя съвсем наскоро завърши училище, но се боя, че не е усвоила всички уроци.

Бузите на Кит пламнаха от унижение и в нея заклокочиха гневни думи. Защо се държеше така? Никога не бе обръщал внимание на изцапаните й дрехи или рошавите й коси. И той като нея обичаше свежия въздух и презираше формалностите.

С голямо усилие на волята си успя да се сдържи.

— За съжаление, ще се наложи да ме извините, мисис Гембл. Изгубих апетит, а и ми се струва, че съм се заразила от мис Доли с главоболие.

— Истинска епидемия. — Гласът на Вероника прозвуча подигравателно.

Кейн повдигна упорито брадичка.

— Имаме гост. С главоболие или не, след десет минути те чакам долу.

Кит се задъха от ярост.

— В такъв случай се страхувам, че те очаква разочарование.

— Само опитай да не се подчиниш!

— Тогава не издавай заповеди, които не можеш да наложиш! — Сама не разбра как успя да събере сили и да излезе гордо от стаята, но едва оказала се в коридора, вдигна поли и хукна нагоре. Когато стигна вратата на спалнята си й се стори, че чу зад себе си тихия смях на Вероника Гембл.

 

 

Но Вероника не се смееше. Вместо това изучаваше Кейн с огромен интерес и лека тъга. Значи така стояха нещата. Ами, добре… Бе се надявала, че приятелството им ще прерасне в интимност, но сега разбра, че това няма да се случи, поне в близкото бъдеще. Трябваше да се досети за това по-рано, все пак той бе великолепен мъж.

Тя почувства съжаление към повереницата му. При цялата си екстравагантна красота, младата жена не можеше да се справи със себе си, а още по-малко с Кейн. Кит бе твърде неопитна, за да разбере защо я бе унизил умишлено пред нея. Но Вероника бе разбрала — Кейн бе привлечен от повереницата си, и това не му харесваше. Явно в опит да се пребори с чувствата си, я бе поканил на вечеря, надявайки се, че като види двете жени една до друга, ще успее да се убеди, че е привлечен от Вероника, а не от Кит. Но не беше преценил правилно.

Бе спечелил този рунд. Младата жена едва бе успяла да сдържи нрава си. Кит Уестън не бе глупава и Вероника имаше чувството, че играта е далеч от своя край.

Замислено почука с нокът по облегалката на дивана и се намръщи. Трябваше ли да позволи на Кейн да я използва като пешка в борбата, която водеше със самия себе си? Това бе глупав въпрос и тя се усмихна. Разбира се, че си струваше!

Животът тук беше непоносимо скучен и не бе в характера й да ревнува друга жена за нещо толкова естествено, като секса. Освен това, всичко беше толкова забавно!

— Повереницата ти е много своеволна — забеляза Вероника, за да долее още масло в огъня.

— Моята повереница трябва да се научи на смирение. — Кейн сипа чаша шери на гостенката си и като се извини я помоли да го почака минутка.

Чу го как прескача по две стъпала и се изкачва по стълбите. Това й напомни за скандалите, които на времето възникваха между нея и Франсис, и винаги завършваха с бурна любов. Ех, ако имаше възможност да види какво се случва на горния етаж…

Тя отпи от шерито, готова да ги чака цяла вечност.

 

 

Кейн знаеше, че се държи отвратително, но му беше безразлично. В продължение на седмици се стараеше да стои далеч от Кит. Изглежда от всички мъже в окръга, той бе единствения, който не играеше по свирката й. Бе настъпило време да си изяснят отношенията. Жалко само, че Вероника стана жертва на грубостите й! И на неговите — също. Но за това щеше да мисли по-късно.

— Отвори вратата! — нареди, осъзнавайки добре грешката, която правеше с качването си тук. Но ако пренебрегнеше днешната й дързост, Кит щеше да му се качи на главата и той нямаше да може повече да я контролира.

Убеждаваше себе си, че го прави за нейно добро. Тя беше своенравна и упорита, и представляваше опасност за самата себе си. Независимо дали му харесваше или не, бе настойник на младата жена и носеше отговорност за нея.

Но не се чувстваше като настойник. По-скоро като човек, изгубил битката със себе си.

— Махай се!

Той отвори вратата и влезе.

Кит стоеше до прозореца. Гаснещата слънчева светлина хвърляше последни отблясъци върху красивото й лице. Неукротимо, прекрасно създание, което непоносимо го изкушаваше, примамваше и съблазняваше.

Когато тя се обърна, той замръзна на мястото си. Бе разкопчала роклята си и ръкавите се бяха свлекли от раменете й, откривайки меките закръглени гърди, които се показваха под долната й риза. Устата му пресъхна.

Тя не направи опит да се прикрие, както би сторила всяка скромна млада жена. Изгарящият й поглед го обля с презрение.

— Махай се от стаята ми! Нямаш право да влизаш тук!

Изведнъж той си спомни писмото на Удуърд, в което я обвиняваше в съблазняване на бизнес партньора му. Когато го получи, нямаше причина да не му повярва, но сега разбра, че Хамилтън или се лъжеше или дълбоко се заблуждаваше. Кит му бе казала истината, че е ударила копелето. Само да беше толкова уверен, че ще отхвърли ухажването и на Пърсел!

Кейн отвърна поглед.

— Няма да търпя неподчинение!

— В такъв случай те съветвам да заповядваш на някоя друга!

— Внимавай, Кит! Веднъж вече нашарих задника ти, няма да се поколебая да го направя отново!

Вместо да отстъпи, тя има наглостта да направи крачка към него.

Ръката го сърбеше да я напердаши, но тогава си представи голото й дупе под дланта си, и почувства как пръстите му се плъзгат по меката извивка, не да причиняват болка, а да галят.

— Ако искаш да получиш нож в корема, давай, янки, ела и опитай!

Той почти се разсмя. Надвишаваше я с една глава, а малката дива котка все още си въобразяваше, че може да го предизвиква!

— Май забравяш нещо — процеди той. — Ти си моя повереница. Аз вземам решенията, ти изпълняваш каквото ти наредя! Разбра ли ме?

— О, и още как, янки! Разбрах, че си арогантен задник! А сега, изчезвай от стаята ми!

Тя така енергично посочи с пръст вратата, че презрамката на долната й риза се смъкна от другото й рамо. Тънката материя се задържа върху хълмчето на гърдата й, спря се за момент на сладкото й връхче, и падна оголвайки тъмнокораловото зърно.

Кит забеляза жадния му поглед миг преди хладния въздух да погали голата й кожа. Погледна надолу и ахна, хвана презрамката и бързо я вдигна на рамото си.

Тъмносивите очи на Кейн бяха придобили бледо опушен оттенък, гласът му бе станал дрезгав:

— В предишния си вид ми харесваше повече.

Битката моментално се премести на ново поле.

Пръстите на Кит неуверено стискаха ризата й, докато Кейн неумолимо приближаваше към нея. Инстинктът й за самосъхранение я караше да избяга от стаята, но силите й стигнаха само колкото да се обърне.

Той спря зад гърба й и с пръсти проследи нежната линия на шията й.

— Ти си дяволски красива — прошепна той и извади къдрицата, която се бе оплела в долната й риза.

По кожата й пропълзяха тръпки.

— Ти не трябва…

— Знам.

Той се наведе и отстрани косата от рамото й. Дъхът му погали кожата на ключицата й.

— Аз не… аз не искам да…

Той нежно целуна меката плът отстрани на врата й.

— Лъжкиня — прошепна.

Кит затвори очи и допря гръб до гърдите му. Езикът му чертаеше влажни пътечки по кожата й.

Ръцете му се плъзнаха по ребрата й, след това покриха гърдите й. Кожата й изгаряше и изстиваше едновременно. Потръпна, когато започна да я гали през ризата. Трепереше от удоволствие и от осъзнаването на собствената си лудост, която я тласкаше към забранената интимност.

— Исках да направя това, откакто се върна — каза й шепнешком.

Тя изстена, когато той пъхна ръцете си под долната й риза. Никога не се бе чувствала толкова добре, колкото сега, докато усещаше загрубелите му длани върху гърдите си. Изви се към него. Той докосна зърната й и тя отново изстена.

На вратата се почука. Кит задавено си пое въздух и се отдръпна, като опита да оправи дрехите си.

— Кой е? — изръмжа Кейн нетърпеливо.

Вратата се отвори с такава сила, че се удари в стената и на прага застана развълнуваната Софрония.

— Какво прави той в стаята ти?

Кейн повдигна въпросително вежди.

— Това е между Кит и мен.

Кехлибарените очи на Софрония се разшириха при раздърпания вид на Кит и дланите й се свиха в юмруци, стискайки полата й. Тя прехапа устни, за да сдържи проклятията, които не желаеше да изрича в негово присъствие.

— Пристигна мистър Пърсел — най-накрая изрече, като продължи да мачка плата на полата си. — Донесъл ти е книга. Поканих го в дневната при мисис Гембл.

Пръстите на Кит все още стискаха горната част на роклята й. Бавно отпускайки длани, тя кимна на Софрония и се обърна към Кейн с цялата сдържаност, на която бе способна.

— Би ли поканил мистър Пърсел да се присъедини към нас на вечеря? Софрония ще ми помогне да се преоблека. Ще бъда долу след няколко минути.

Погледите им се срещнаха — буйният виолетов пламък, със сивотата на зимната пустош. Кой бе победител и кой бе губещ в битката, която току-що бяха водили помежду си? Никой от тях не знаеше. Нямаше нито разрешение, нито отговори, нито утешение. Вместо това, непримиримостта между тях се разгоря още по-силно.

Кейн излезе мълчаливо, но изразът на лицето му казваше, че всичко едва сега започва.

— Не казвай нито дума! — Кит започна да съблича толкова припряно роклята, че тя се сцепи по шевовете. Как можа да му позволи да я докосва по този начин? Защо не го отблъсна веднага? — Необходима ми е роклята, която се намира в дъното на гардероба. Онази в муселинения калъф.

Софрония не помръдна, затова Кит сама извади тоалета и го сложи на леглото.

— Какво става с теб? — изсъска Софрония. — Тази Кит Уестън, която познавам, не би се затворила сама в спалнята с мъж, който не й е съпруг.

Кит се нахвърли върху нея.

— Не съм го канила!

— Обзалагам се, че не си му казала и да си ходи!

— Грешиш! Той ми се ядоса, че отказах да вечерям с него и мисис Гембл.

Софрония посочи с пръст роклята, която лежеше на леглото.

— Тогава защо искаш това?

— Брандън е тук, така че си промених мнението.

— Затова ли ще облечеш тази рокля? Заради мистър Пърсел?

Въпросът на Софрония я изненада. Наистина, заради кого се обличаше?

— Разбира се, че заради Брандън! И заради мисис Гембл. Не желая да изглеждам като проста селяндурка пред нея.

Застиналото лице на Софрония се смекчи почти неусетно.

— Можеш да ме лъжеш, колкото си искаш, Кит Уестън, но не лъжи себе си. По-добре се убеди, че не го правиш заради майора.

— Не ставай смешна!

— Остави го на мисис Гембл, скъпа. — Софрония отиде до леглото и извади роклята от муселинения калъф. Тогава повтори думите на Магнус, които бе казал няколко седмици по-рано. — Той е мъж, който се отнася жестоко с жените, защото душата му е покрита с лед. Жената, която се опита да стопи този лед, само ще нарани себе си — и тя вдигна роклята над главата на Кит.

— Защо ми казваш всичко това?

— Когато майора гледа една красива жена, той вижда само тяло, способно да му достави удоволствие. Ако жената е достатъчно опитна да разбере това — а мисис Гембл е точно такава — тя на свой ред ще се постарае също да го използва. Така и двамата ще останат доволни и всеки, без съжаление, ще продължи по своя път. Но всяка жена, достатъчно глупава да се влюби в него, ще остане с разбито сърце.

— Това няма нищо общо с мен.

— Нима? — попита язвително Софрония и затегна корсета. — Според мен, вие се карате толкова често, защото твърде много си приличате.

— Нямам нищо общо с него! Ти по-добре от всички знаеш колко го мразя! Той стои на пътя ми към всичко, което искам от живота. „Райзън Глори“ е моя! Това е мястото, на което принадлежа. Ще умра, преди да му позволя да задържи плантацията. Ще се омъжа за Брандън Пърсел, Софрония. И веднага щом бъда в състояние, ще си я откупя обратно!

Софрония взе четката и започна да разресва косите на Кит.

— И защо си въобразяваш, че майора ще я продаде на теб?

— О, ще я продаде, не се притеснявай! Просто е въпрос на време!

Софрония започна да изтегля косата й в стегнат кок, но Кит разтърси глава. Тази вечер щеше да я носи пусната свободно, само със сребърните гребени. Всичко по нея трябваше да бъде по-различно от Вероника Гембл. Много по-различно!

— Няма начин да разбереш дали ще я продаде! — заключи Софрония.

Кит нямаше намерение да признае за нощните си занимания над подвързаната с телешка кожа счетоводна книга на плантацията. С часове бе изваждала и събирала, за да открие, че Кейн е пред фалит. Той бе изчерпал своите ресурси, влагайки последните си пари в построяването на предачницата и преустройството на „Райзън Глори“, и сега дори най-малкото бедствие щеше да го срине.

Кит не знаеше много за предачните фабрики, но знаеше всичко за памука. Знаеше за неочакваните градушки, за ураганите и сушите, за насекомите, които изяждаха семенниците. Там, където ставаше въпрос за памук, рано или късно се случваше нещо лошо. И когато това станеше, тя щеше да бъде готова. Готова да му отнеме плантацията и то на цена, определена от нея.

Софрония се втренчи в приятелката си и поклати глава.

— Какво има пак? — учуди се Кит.

— Ти наистина ли ще носиш тази рокля на вечеря?

— Нима не е прекрасна?

— Но тя е предназначена за бал, не за вечеря у дома!

Кит се усмихна.

— Знам!

Роклята бе толкова възмутително скъпа, че Елзбет дълго бе протестирала, справедливо отбелязвайки, че за тези пари Кит би могла да си поръча няколко по-скромни тоалета. Освен това, роклята бе толкова предизвикателна и екстравагантна, че и най-скромната жена, каквато Кит в действителност не беше, щеше да привлече внимание, което не подхождаше на добре възпитана млада дама.

Но подобни доводи нямаха никакъв ефект пред Кит. Тя знаеше само, че роклята е ослепителна и трябваше да я има!

Горната пола наподобяваше облак от сребриста органза, стелещ се над блестящо бял сатен, прошит със сребърни нишки. Плътно прилепналото елече на горната част бе извезано с кристални мъниста, които блестяха като сняг под обсипано със звезди небе. Същите мъниста проблясваха по цялата пола, чак до подгъва.

Ниско изрязаното деколте оголваше раменете й. Кит погледна надолу и видя, че полуголите й гърди все още розовееха от ласките на Кейн. Отвърна поглед и побърза да сложи колието, специално предназначено за този тоалет — огърлица от кристални мъниста, които искряха върху кожата й като топящ се лед.

Въздухът сякаш пращеше при всяко нейно движение. Обу сатенените пантофки, които бе носила вечерта на бала в Академията. Те бяха кремави, а не снежнобели като роклята, но това нямаше значение за Кит.

— Не се притеснявай, Софрония! Всичко ще бъде наред. — Целуна я бързо по бузата и се спусна надолу към всекидневната, а роклята й блестеше около нея като кристален облак от лед и сняг.

 

 

Когато Кит нахълта в дневната, върху гладкото лице на Вероника Гембл нямаше и следа от неспокойните й мисли. Значи малкото коте бе решило да се бори. Не беше изненадана.

Роклята, макар и великолепна, бе съвършено неподходяща за обикновената домашна обстановка. Леденото съвършенство на тоалета подчертаваше живата красота на младата жена. Мистър Пърсел, който бе смутен от поканата за вечеря, изглеждаше изумен от външния й вид. Байрън приличаше на буреносен облак.

Бедният човек! Май щеше да е по-добре, ако я бе оставил с мръсната й рокля! Вероника се зачуди какво ли се бе случило между тях на горния етаж. Лицето на Кит бе зачервено, а наблюдателните очи на Вероника откриха малко червено петно на вратата й. Но любов не бяха правили, тя бе сигурна в това. Кейн бе все още напрегнат, като див звяр, готов за нападение.

По време на вечеря, Вероника седеше в дясно до Кейн, Кит начело на масата, а Брандън до нея. Храната бе превъзходна: ароматна джамбалая с банички пълнени със стриди, задушени в къри сос; зелен грах ароматизиран с мента; бисквити, и за десерт — големи парчета черешов пай. Вероника бе сигурна, че освен нея, никой друг не обръща внимание на храната.

По време на вечерята, тя бе прекалено внимателна към Байрън — навеждаше се много близо към него, разказваше му забавни истории, и винаги преднамерено интимно стискаше пръстите му, или поставяше ръка на рамото му. В отговор, той й отдели цялото си внимание. И ако не го познаваше добре, щеше да повярва, че не забелязва приглушения смях, идващ от другия край на масата.

По време на вечерята Кейн едва бе успял да сдържи раздразнението си от маниерите и сдържаността на Пърсел, а Брандън през цялото време му бе хвърлял презрителни погледи. Но когато Кейн предложи мъжете да не се оттеглят за чаша бренди, а да останат заедно с дамите в хола, Брандън прие с радост, въпреки че противоречеше на правилата на приличието.

В хола Вероника умишлено седна на канапето до Кит, макар да бе съвсем наясно, че младата жена не може да я понася. И все пак, тя се оказа учтива и приятно забавна, докато разговаряха. Щом осъзна, че Кит е изключително начетена за годините си, Вероника предложи да й заеме новия скандален роман на Густав Флобер, който самата тя току-що бе прочела.

Брандън се намръщи.

— Не одобрявате ли Кит да прочете „Мадам Бовари“, мистър Пърсел? Тогава ще я оставим на рафта за по-добри времена.

Кейн погледна развеселено Брандън.

— Сигурен съм, че мистър Пърсел не е толкова закостенял, че да попречи на една интелигентна млада жена да развива знанията си. Или не съм прав, мистър Пърсел?

— Разбира се, че не е — побърза да отговори Кит. — Мистър Пърсел е един от най-прогресивните мъже, които познавам!

Вероника се усмихна. Това наистина бе една много забавна вечер.

 

 

Кейн пресече гостната и влезе в библиотеката. Без да пали лампата на бюрото, той свали сюртука си и отвори прозореца. Гостите си бяха отишли преди известно време и Кит веднага се бе качила горе. На другата сутрин се налагаше да стане рано, и се нуждаеше от сън, но го притесняваха стари спомени, завърнали се незнайно защо точно тази вечер.

Взря се в тъмнината с невиждащи очи. Постепенно горчивият глас от миналото заглуши нощната песен на щурците и мекия хриплив вик на сова, идващ някъде откъм плевнята.

Баща му Натаниел Кейн бе единствен син на богат филаделфийски търговец. Той бе живял в същата каменна къща, където се бе родил и израсъл. Не притежавал кой знае какъв финансов талант, но бил компетентен бизнесмен. На тридесет и пет се оженил за шестнадесетгодишната Розмари Симпсън. Девойката била прекалено млада, но родителите й, нетърпеливи да се избавят от своята прекалено буйна дъщеря, бързо се съгласили на предложението на заможния ерген.

Бракът бил обречен от самото начало. Розмари забременяла веднага и намразила всичко около себе си. Синът, роден точно девет месеца след първата брачна нощ, й бил чужд, а съпругът, който я обожавал — презирала. През годините, без да изпитва и капка смущение, Розмари започнала да го позори публично, като му поставяла рога в чуждите спални, но той така и не престанал да я обича.

За нейното поведение той обвинявал единствено себе си. Ако не й бил направил дете толкова скоро, тя може би щяла да бъде по-различна. С течение на времето обаче, той успял да прехвърли цялата вина, която изпитва, върху сина си.

На Розмари й отнело близо десет години, за да разори окончателно мъжа си. А след това бе избягала с един от неговите служители.

И всичко това пред очите на Байрън — едно нещастно, объркано, самотно дете. Месеци след бягството на майка му, той безпомощно бе наблюдавал как баща му руши живота си в пиянство, погълнат от страст по невярната си съпруга. Мръсен, брадясал и вечно пиян, Натаниел Кейн се бе затворил в рушащото се имение мечтаейки за съпругата си, която не го бе обичала никога.

Само веднъж момчето се бе разбунтувало и в пристъп на ярост бе изляло цялата си ненавист срещу жената, която бе изоставила двамата мъже в живота си. Заради това Натаниел Кейн го беше бил, докато от носа и устата му не текна кръв, а очите му не се затвориха от последвалите отоци. Баща му никога не си спомни какво му бе причинил.

Урокът, който Кейн научи от родителите си, бе толкова жесток, че никога не го забрави. Бе научил, че любовта е слабост, която осакатява душите и сърцата, затова всячески я избягваше. От тогава се стараеше да не се привързва към вещите и хората — подаряваше книгите, след като ги прочетеше, продаваше конете, преди да ги заобича.

Сега стоеше до прозореца на библиотеката в „Райзън Глори“, гледаше навън в горещата нощ и мислеше за баща си, майка си… и Кит Уестън.

Намираше слаба утеха във факта, че само с един поглед тя бе способна да пробуди в него ураган от отрицателни емоции. Бедата бе в това, че твърде лесно събуждаше чувства в него. Но от деня, в който бе видял тайнствената, невероятно красива непозната, така и не съумя да я изхвърли от главата си. А днес, когато беше докоснал гърдите й разбра, че нито една жена не беше успяла да събуди толкова силно желание в него.

Погледна към бюрото. Тази вечер книжата му не бяха пипани, значи не беше успяла да се промъкне все още, както правеше всяка вечер, докато той отиваше до конюшнята да нагледа конете. Вероятно би трябвало да заключи счетоводната книга и всички документи и сметки, след като бе открил, че тя си пъха носа в неговите работи, но изпитваше извратено чувство на удовлетворение да види доказателството за нейната нечестност.

Месецът, който й бе отпуснал, почти привършваше. Ако тази вечер бе разбрал всичко правилно, Кит скоро щеше да се омъжи за онзи идиот Пърсел. Но преди това да се случеше, трябваше да намери начин да се избави от чара, с който го бе омаяла.

Само ако знаеше как…

В коридора се чуха тихи стъпки. Отново се бе впуснала в разузнаване, но тази вечер не бе в настроение за шегите й. С няколко бързи крачки стигна до вратата и я отвори.

 

 

Кит изплашено подскочи, когато вратата на библиотеката се отвори с трясък и видя на прага й Кейн. Той изглеждаше груб, елегантен и съвършено необуздан.

А тя беше само по тънка нощница, която я покриваше от шията до петите, но след това, което се бе случило по-рано в спалнята й се почувства почти гола.

— Безсъние? — попита провлачено той.

С босите си крака и разпусната коса, тя се почувства като мъжкарана, особено след вечерта прекарана в компанията на Вероника Гембл. Пожела си поне да бе обула чехли, преди да слезе долу.

— Аз… аз не ядох почти нищо на вечеря. Огладнях и исках да погледна дали не е останало малко от черешовия пай.

— И аз не бих имал нищо против едно парче. Да потърсим заедно. — Въпреки че говореше небрежно, тя видя нещо пресметливо в изражението на лицето му. В същия миг си пожела да не бе слизала. Трябваше да си остане в стаята, но не бе яла почти нищо на вечеря и искаше да хапне едно парче, колкото да сложи нещо в стомаха си, за да може да заспи.

Готвачката Патси бе оставила пая на масата, под една кърпа. Кит отряза малко парче и подаде чинията на Кейн — беше изгубила апетит. Той грабна една вилица и отиде до кухненската врата, отвори я, за да пусне вътре нощния въздух, облегна се на рамката й и започна да яде. След няколко хапки остави пая настрана.

— Защо си губиш времето с Пърсел, Кит? Той е голям досадник.

— Знаех си, че ще кажеш нещо лошо за него! — Тя заби вилицата в коричката на пая. — Ти беше толкова груб с него цялата вечер!

— А ти, разбира се, беше пример за учтивост с мисис Гембл!

Кит не желаеше да говори за Вероника Гембл. Тази жена я объркваше. Кит не я харесваше, но й се възхищаваше. Вероника беше пътешествала много, беше чела всичко, което си бе пожелала, и се бе срещала с интересни хора. С нея можеше да разговаря с часове. Но в нейно присъствие Кит се чувстваше също така неловко, както и с Кейн.

Заигра се с една от вишните.

— Познавам мистър Пърсел още от детството си. Той е добър човек.

— Твърде добър, особено за теб! И това е комплимент, така че си прибери ноктите!

— Може би. Но тънкостите в комплиментите ми са непонятни, янки!

Кейн се дръпна от вратата и кухнята сякаш се смали.

— Нима си мислиш, че този човек ще ти позволи да препускаш из полята, облечена с панталони? Или да бродиш из гората с твоята рокля? Смяташ ли, че ще ти позволи да се сгушваш на дивана до Софрония и да слагаш главата си в скута й? Или да учиш Самуел как да играе на топчета, или да флиртуваш с всеки мъж, който попадне пред погледа ти?

— След като се омъжа за Брандън, няма да флиртувам с никой!

— Флиртуването е в природата ти, Кит. Понякога си мисля, че дори не осъзнаваш, че го правиш. Казвали са ми, че южнячките добиват тази способност още в утробите на майките си, и ти изглежда не си изключение.

— Благодаря ти.

— Това вече не е комплимент! Потърси си друг за съпруг!

— Странно, но не си спомням да съм ти искала мнението!

— Не, но бъдещият младоженец ще има нужда от моето разрешение, ако искаш да получиш парите си от фонда.

Сърцето на Кит замря. Упорито стиснатата челюст на Кейн я уплаши.

— Но това е само една формалност! Ти ще дадеш разрешение на този, когото аз избера!

— Защо си толкова уверена?

Хапката от пая се преобърна в стомаха й.

— Не е нужно да си играеш с мен. Когато мистър Пърсел поиска ръката ми, ти ще му я дадеш!

— Като настойник, не мога да остана равнодушен, когато знам, че моята повереница прави грешка.

Тя скочи на крака.

— А влизат ли в задълженията на настойника ласките, с които ме обсипа тази вечер в стаята ми?

Сякаш мълния прескочи между тях. Той погледна надолу, после бавно поклати глава.

— Не, не! Не трябваше…

Споменът за ръцете му върху гърдите й беше прекалено жив и тя реши да не го допуска близо до себе си. Затова се отдръпна.

— Уверена съм в своята правота и добре познавам Брандън.

— Ти си му безразлична. Освен това не те обича.

— Грешиш!

— Той те желае, но не одобрява поведението ти. Освен това трудно се намират толкова налични пари на Юг. Затова няма търпение да се добере до попечителския ти фонд.

— Не е вярно!

Дълбоко в душата си знаеше, че Кейн е прав, но нямаше да се съгласи с него. Освен това трябваше да направи всичко, за да не попречи на плана й.

— Бракът с това коравосърдечно копеле ще бъде най-голямата грешка в живота ти — каза той накрая — и аз няма да участвам в това!

— Не говори така!

Гледайки в неумолимото му лице, тя почувства как плантацията й се изплъзва. Паниката, която я терзаеше през цялата вечер, загриза душата й с железни зъби. Плановете й… мечтите й. Всичко се отдалечаваше от нея.

Не можеше да му позволи да направи това.

— Трябва да му разрешиш да се ожени за мен! Нямаш друг избор!

— По дяволите! Винаги има изход!

Кит чу гласа си, идващ от далеч, толкова далеч, все едно не беше нейният.

— Не исках да ти го казвам, но… — Тя облиза сухите си устни. — Отношенията между мен и мистър Пърсел отидоха… твърде далеч. Сватба трябва да има.

Последвалата след тези думи тишина бе оглушителна. Видя как до него постепенно достигна значението на думите й. Той стисна плътно устни, а лицето му стана жестоко и непреклонно.

— Ти си му отдала девствеността си?!

Кит успя бавно и неуверено да кимне.

В главата на Кейн избухна злобен рев. Безумен вътрешен вопъл „защо“ на ярост и възмущение. Той се удари като ехо в мозъка му, разпръсна се и като нокти задра черепа му. В този момент я намрази. Намрази я затова, защото я бе считал за дива и чиста роза, която пази аромата си само за него.

Почти забравеното ехо на унищожителния смях на майка му гърмеше в главата му, когато побягна от задушното пространство на кухнята и изскочи на двора.