Даниел Стийл
Имението (25)

Глава 25

Куп беше напълно искрен, когато обеща на Валери да се обади на другата сутрин. Но телефонът иззвъня още в девет и импресариото го помоли да отиде при него колкото е възможно по-бързо. Имал да му казва нещо важно, но не искал по телефона.

Купър беше леко раздразнен от това бързане и тайнственост, но все пак около единадесет успя да стигне до офиса на импресариото, който, без да каже нито дума, му подаде един сценарий.

— Е, и какво е това? — Купър изглеждаше ядосан. Беше прегледал милион такива сценарии. Затова ли трябваше да си счупи краката от бързане и да не се обади на Валери!

— Прочети го и ми кажи какво мислиш. Това е най-доброто, което някога съм чел.

Купър очакваше поредния сапунен сериал, в който да играе ролята на плейбой сваляч, тоест себе си, или някоя тъпа второстепенна роля. През ръцете му бяха минали купища подобни сценарии.

— И те ще напишат роля за мен? — попита той.

— Не, няма нужда. Тя вече е написана.

— Колко предлагат?

— Хайде да говорим за това, след като го прочетеш. Обади ми се днес следобед. Непременно!

— Кого ще играя?

— Бащата — беше краткият отговор.

Така значи, не главната роля. Но Куп беше съгласен.

Той се върна вкъщи, прочете сценария и беше дълбоко развълнуван и впечатлен. Веднага видя, че ролята е изключителна, с големи възможности и потенциал, но много неща зависеха от това кой ще бъде режисьорът и колко пари ще бъдат вложени във филма.

След като свърши, веднага се обади на импресариото. Искаше да знае всички подробности.

— Е, прочетох го. Сега ми кажи останалото — беше заинтригуван, но все още не смееше да подскача от радост.

Тогава импресариото започна да изрежда имена.

— Продуцент е Шафър. Режисьор — Оксенбърг. Главната роля ще играе Том Стоун. Главната женска — или Уанда Фокс, или Джейн Франк. Те искат ти да си бащата, Куп. С роля като тази със сигурност ще спечелиш „Оскар“.

— Колко предлагат? — попита Куп, опитвайки се да бъде спокоен. Не беше работил с актьори и режисьор от подобна класа от много години. Това бяха големи имена.

Щеше да бъде един от най-добрите филми, в които бе играл, ако вземеше ролята. Но беше сигурен, че няма да му платят много. Щеше да бъде повече за слава. Няма значение, дори и така, пак си заслужаваше. Щяха да снимат в Ню Йорк и в Ел Ей и като прецени в колко сцени се появява, реши, че ще бъде зает от три до шест месеца. Е, тъй като нямаше какво друго да прави, освен тъпи реклами, значи щеше да се съгласи.

— Е, колко? — повтори той, готов да чуе някоя мизерна сума.

— Пет милиона плюс пет процента от печалбите. Как ти звучи, а, Куп?

Настъпи дълга тишина.

— Ти сериозно ли говориш? — попита след известно време с недоверие Куп.

— Съвсем сериозно. Някой много иска ти да я играеш. Не съм си и мечтал, че ще мога да ти предложа участие в подобен филм. Ролята е твоя, ако я искаш. Те настояват да им се обадим още днес.

— Обади се веднага! Ще подпиша договора още тази вечер. Не позволявай да се изплъзнат или някой друг да я вземе. Тази роля е моя! — Купър не можеше да диша, толкова беше зашеметен. Не можеше да повярва на невероятния си късмет. Най-сетне, време беше!

— Никъде няма да отидат, спокойно. Дори се страхуват да не им откажеш. Ти си най-добрият за тази роля и те го знаят.

— О, Господи! — успя да произнесе Куп.

Докато затваряше, целият трепереше. Веднага отиде да разкаже на Тайрън, защото не знаеше на кого друг.

— Ти разбираш ли какво означава това? — повтаряше въодушевен той. — Ще мога да запазя „Имението“, ще си платя дълговете и дори ще отделя малко пари за старини.

Една мечта се превръщаше в действителност. Това беше неговият последен шанс. Ето че слънцето бе изгряло и на неговата улица.

Изведнъж Куп спря и загледа дъщеря си. Може би трябваше да каже и на Алекс, но интересно, той вече не изпитваше желание да говори с нея. Вместо това хукна навън, а Тайрън извика след него:

— Поздравления, Куп! Почакай! Накъде тръгна?

Той обаче не й отговори. Вървеше с широка бърза крачка към къщичката на вратаря. Почука нервно на вратата.

Джими беше на работа, но Валери си бе вкъщи. Тя отвори и погледна изненадано Купър. Носеше черни ленени панталони и бяла тениска. А Купър приличаше на обезумял. Очите му бяха широко отворени, косата му бе разрошена и той нервно я приглаждаше, и сякаш не го свърташе на едно място. Досега не беше го виждала в подобно състояние. Всъщност никой не го беше виждал. Купър никога не губеше самоконтрол, криеше емоциите си и винаги бе с изряден външен вид. Всичко това вече не го интересуваше.

— Валери, току-що получих страхотна роля във филм, който догодина сигурно ще обере всички „Оскари“. А ако не, то поне ще мога да покрия всичките си… задължения. Това е чудо! Нямам представа какво е станало! Отивам при импресариото да подпиша договора — беше развълнуван и говореше несвързано, но Валери му се усмихна.

— Чудесно, Куп. Никой не заслужава това повече от теб.

— Сигурен съм, че има и други, които също го заслужават — засмя се той, — но съм щастлив, че ролята ще получа аз. И е точно онова, за което си говорихме. Ще играя бащата вместо главната мъжка роля.

— Сигурна съм, че ще се справиш отлично — отвърна искрено Валери.

— Благодаря ти. Ще вечеряш ли с мен тази вечер?

Трябваше да отпразнуват събитието. Смяташе също така да покани Джими, Тайрън и Марк. За миг си помисли, че би могъл да покани и Алекс, но знаеше, че е все още рано. Може би след време. Трябваше поне да й се обади и да й съобщи новината.

— Сигурен ли си, че искаш да вечеряме и тази вечер? Нали вечеряхме снощи. Има опасност да надебелея.

— Ти трябва да вечеряш с мен! Искам да празнувам — рече убедено Куп, опитвайки се да бъде сериозен, но не можеше да спре да се усмихва.

— Добре тогава. Ще ми бъде приятно.

— Доведи и Джими.

— Няма да мога. Той ще излиза — синът й имаше среща с Алекс. В момента двамата се опитваха да намерят новия път в развитието на отношенията си, а Джими не можеше да дойде с Алекс. — Но ще му предам поканата — знаеше обаче, че синът й предпочита да бъде с Алекс вместо с Купър, и това бе напълно разбираемо. Джими вече не бе настроен враждебно към Купър. Беше зает със собствения си интимен живот.

— Ще ти се обадя, когато се прибера, и ще ти кажа къде ще отидем. Най-вероятно в „Спаго“ — Купър забърза обратно към къщата.

Пет минути по-късно беше на път към офиса на своя импресарио, а час след това отново вкъщи. Беше подписал договора. Каза на Валери и Тайрън, че е направил резервация в „Спаго“ за осем часа.

След това се обади в болницата на Алекс. Тя веднага вдигна телефона. Не беше й се обаждал повече от месец, след деня, в който излязоха резултатите от теста на Чарлин. Сърцето й биеше забързано, а ръцете й трепереха, докато го слушаше. Но тя се опита да говори спокойно.

Разказа й какво се е случило с всички подробности. Алекс го поздрави и каза, че се радва за него, след което настъпи гробна тишина. Купър знаеше какво мисли тя и какъв ще бъде неговият отговор. През целия път към „Имението“ бе мислил само за това и за минута-две дори беше изкушен, но реши, че не бива.

— Това ще промени ли нещо между нас, Куп? — попита накрая Алекс със затаен дъх. Вече не бе сигурна дали иска тази промяна, но трябваше да зададе въпроса.

— Мислих за това. И много ми се иска да ти отговоря „да“. Но ти самата разбираш, че не трябва. Няма да бъде правилно. Дори и с платени дългове, аз пак си оставам много стар за теб. Хората винаги ще смятат, че причината са били парите. А и не е нормално момиче на твоите години да бъде с мъж на моите. На теб ти трябват съпруг и деца. Колко пъти да ти го повтарям! Истински живот, може би с някой от твоята среда, от твоя свят или човек, който работи подобна на твоята работа и имате общи интереси. Мисля, че ако аз се опитам да върша твоята работа, ще умра. Ние сме толкова различни, Алекс. Съжалявам, ако те засягам, но ти ме научи да бъда честен и откровен с другите. Научи ме на много неща. Може би въпросът не е в парите. Но дори да ги изключим, пак не е правилно. Сигурно и двамата се нуждаем от партньор, който да е от същото поколение. Не знам защо, но всички мои инстинкти говорят, че трябва да се разделим, преди да забъркаме още по-големи каши. Ти завинаги отнесе част от сърцето ми, ако това може да бъде някаква утеха за теб. Само, моля те, пази тази част по-близо до себе си, като кичурче коса в медальона. Нека да не правим грешки, за които после ще съжаляваме. Трябва да вървим напред, а не да се връщаме назад. Можем да останем приятели, ако смяташ…

В светлината на времето, преживяно с него, и на онова, което чувстваше, Алекс се бе надявала да чуе нещо по-различно. Но не можеше да не се съгласи. Просто все още не искаше да го загуби завинаги. Беше мислила много през последните седмици и заключенията й не бяха по-различни от неговите. Купър й липсваше, с него винаги й беше забавно и хубаво. Но нещо дълбоко в нея я спираше да го помоли да се върне.

Всъщност сега Алекс чувстваше жизнена необходимост да споделя и обсъжда нещата с Джими. Струваше й се, че той я разбира. Много повече отколкото Купър. Джими притежаваше същия темперамент като нея, обичаше децата също като нея. Джими се възхищаваше от онова, което тя вършеше, за разлика от Купър, който винаги се отнасяше с погнуса и неразбиране. И освен това светът на Куп никога не е бил нейният свят. Беше й забавно и приятно с него, но винаги се бе чувствала като гостенка. Като туристка или случайна посетителка в старинен замък, обявен за музей, която само минава и се наслаждава на красотата му, но никога няма да живее в него.

Между нея и Джими имаше много повече общи неща. Независимо какво щеше да стане, между тях съществуваше и привличане, и още нещо. Никой все още не можеше да бъде сигурен дали ще излезе нещо. Защото нещата с Куп не бяха станали, нали? Но беше по-лесно да се върви напред, а не да се връща назад, както бе казал и той.

— Разбирам, Куп — отвърна тихо, но спокойно Алекс. — Не искам да кажа, че съм съгласна, но мисля, че си прав. Разумът ми казва така, а евентуално някой ден и сърцето ще го приеме — част от нея се бунтуваше и не искаше да го загуби. Може би защото той беше прекрасният, обичаният татко, когото не бе имала и никога нямаше да има.

— Ти си смело момиче — каза с възхищение Купър.

— Благодаря — отвърна Алекс. — Ще ме поканиш ли на премиерата?

— Разбира се. А и когато ми дават „Оскар“, също.

Алекс се почувства много по-добре след разговора си с Купър. Може би защото новата роля решаваше проблемите му и го правеше свободен. Купър отчаяно се нуждаеше от тази роля не само заради неплатените сметки, а заради спокойствието и самоуважението си. Сега вече можеше да прави каквото си иска. Алекс искрено се радваше за него.

Същата вечер, когато Джими я взе от работа с такси, тя не бе така тъжна както обикновено. Двамата вечеряха и отидоха на кино. Джими забеляза, че настроението й е много по-добро.

— Изглеждаш щастлива. И какви са причините?

— Днес говорих с Купър. Получил е голяма роля и сега нещата ще се оправят — за миг Джими се уплаши и изпадна в паника. Знаеше, че майка му бе излязла на вечеря с Купър, но не беше го споменал на Алекс.

— И какво по-точно имаш предвид? Между вас двамата ли?

— Да, но и много други неща — не искаше да занимава Джими с дълговете на Купър. Смяташе, че не е почтено да разпространява тази информация без неговото разрешение. — И двамата се съгласихме, че връзката ни не бе най-доброто за нас. Беше забавна, но не можеше да продължи дълго. И двамата се нуждаем от нещо по-различно — за пръв път, откакто се разделиха, се чувстваше така свободна и спокойна.

— Какво искаш да кажеш с това? — Джими не разбра нищо от отговора й. Мислеше си съвсем други неща, които направо го отчайваха. — Какво по-различно имаш предвид? — беше потиснат и нещастен.

— Нещо като теб, глупчо — усмихна се тя.

— Той ли каза това?

— Не точно. Не мислиш ли, че и аз самата мога да стигна до този извод? Не забравяй, че съм умна жена, лекар съм — отговори тя.

За миг бе помислил, че отново ще я загуби. Купър беше силен конкурент за всеки мъж, а Джими се чувстваше в доста неизгодна позиция. Първо Купър бе по-висок от него и излъчваше дяволски чар. Но Джими не си даваше сметка, че предлага неща, които бяха много, много по-ценни от външен вид и чар. Той бе нежен по душа, великодушен, щедър и всичко, което Купър не беше. А това плени сърцето на Алекс. Освен това Куп наистина беше прав. На нея й трябваше мъж, с когото да има общи допирни точки и мечти. Близък човек, с когото да споделя радостите и грижите си. От всяка гледна точка Джими беше отговорът на нейните молитви, а тя на неговите.

Както беше обещал, Купър заведе Валери, Марк и Тайрън в „Спаго“. Настроението беше празнично, а Купър във вихъра си. Хората го спираха, за да го поздравят. Новините вече бяха плъзнали из града. Информацията за новия филм се бе разпространила мълниеносно, а на следващия ден в пресата щеше да има дори статия. Името му се споменаваше от всички, беше се превърнал отново в номер едно.

— Кога започваш снимките? — попита Марк.

— През октомври в Ню Йорк. Вероятно ще се върна тук за Коледа, ще снимаме в студио — имаше два месеца преди да започне работа. — Искам да отида в Европа през септември, преди да започнем — каза той, като погледна със скрита надежда към Валери. Можеше да отидат заедно след гостуването му в Кейп Код. Вече можеше да си го позволи и смяташе да я покани. — Как ти звучи? — попита я той малко по-късно, след като Марк и Тайрън потънаха в свой разговор.

— Звучи интересно — отговори му тя с усмивка на Мона Лиза. — Но първо трябва да видя какво става в Кейп Код — все още не знаеха много неща един за друг.

— Хайде, не бъди толкова разумна — смъмри я Купър. Но знаеше, че е права. Имаше чувството, че най-сетне е срещнал жената на живота си. — Искам да отида отново в „Отел дю Кап“ с теб.

Валери също изглеждаше изкушена. Двамата чувстваха силно привличане един към друг. Ако беше истинско, нямаше да се разсее като дим. Не бе необходимо да бързат, нито да насилват нещата.

По-късно, докато се разхождаха в градината на „Имението“, Валери му каза много неща и Куп се съгласи с нея. Чувстваше се като дете, което са завели на сладкарница за награда. Искаше да сподели чувствата си с нея.

Сподели за разговора си с Алекс и за усещането си за свобода. И двамата знаеха, че е постъпил правилно, скъсвайки с нея, колкото и мъчително да бе решението и последствията от него.

— Мисля, че тя и Джими отново се виждат — рече предпазливо Валери. Не искаше да бъде недискретна, но не желаеше Джими да се чувства гузен или виновен за нещо по-късно.

За миг Купър сякаш се стегна и замисли, после въздъхна и я погледна. Мъжката му ревност за секунда надигна глава, след което изчезна.

— Звучи ми добре, Валери. Сигурно е добре за тях, а и за нас — той се усмихна, взе ръката й и я целуна за пръв път.

Пред всички се откриваше един нов свят, пълен с надежда.

Беше забавно и смешно как се завъртяха нещата, по начин, който никой не бе очаквал. Човек трябва да има търпение. Понякога минава доста време, преди съдбата отново да се обърне с лице, след като веднъж ти е обърнала гръб.

За Валери това бяха цели десет години, за Куп още повече, но двамата най-накрая се бяха открили. А ето, че се появи и големият филм. Той отново я целуна и му се стори, че съдбата му намига зад рамото й. Валери влезе тихо в къщичката. Не преставаше да мисли за него.

Купър Уинслоу не беше точно човекът, когото бе очаквала, но се радваше, че го бе срещнала. Не се чувстваше като Пепеляшка. Напротив, чувстваше се самата себе си. Като жена, която се е влюбила в най-добрия си приятел.

Същите чувства занимаваха Купър, докато се прибираше. Сега мислите му бяха заети с времето, което го очакваше в Кейп Код.