Даниел Стийл
Имението (11)

Глава 11

Работната програма на Алекс се оказа един истински нов свят за Купър Уинслоу. Наистина не познаваше друга жена като нея. И преди бе имал връзки с жени със сериозни професии. Между тях имаше дори няколко адвокати и съдии, но доктор никога. Още по-малко специализиран. С Алекс ходеха в пицарии, заведения за бърза закуска и непретенциозни китайски ресторантчета, а почти всяка вечеря, кино или разходка бяха прекъсвани от спешни повиквания от болницата. Нищо не можеше да се направи. Ето защо повечето от специализантите нямаха личен живот и започваха връзки главно с медицински сестри, доктори или други студенти и специализанти на практика в болницата. За Алекс срещите й с кинозвезда бяха също нещо ново и непознато. Но тя бе свободна и съвсем наясно какво искаше от живота, така че можеше сама да реши. Освен това срещите й не бяха за сметка на работата.

Куп също правеше всички възможни усилия, за да се съобразява с нея и нейните задължения. Беше завладян от нея. Приемаше я като предизвикателство и истински се вълнуваше. И през повечето време изобщо не се сещаше за богатството й. Тази мисъл много рядко минаваше през главата му, но това само засилваше желанието му към Алекс и увеличаваше нейната привлекателност. Както червената панделка върху коледния подарък. Той се опитваше да не мисли за парите. Тревожеше се единствено как ще го приемат родителите й. Но все още не смееше да говори с нея по този въпрос.

Нещата помежду им се развиваха бавно. Отчасти поради това, че Алекс дни наред бе на работа, отчасти защото веднъж се бе опарила жестоко и сега много внимаваше. Тя не искаше да допусне друга грешка и нямаше намерение да задълбочава отношенията си с Купър. Той я целуна едва след петата им среща, но нищо повече. Целувката нямаше продължение, а и Куп не настоя. Беше много по-умен, отколкото го мислеха хората, и достатъчно търпелив. Нямаше да спи с нея, докато тя сама не го помолеше за това. Знаеше инстинктивно, че ако я принуди или покаже дори малко нетърпение, тя може да се отдръпне или да избяга, а не искаше това да се случва. Беше готов да чака, докато сама реши, че е готова. Тогава търпението му щеше да бъде възнаградено.

А Чарлин най-сетне се загуби от хоризонта. След като Купър две седмици изобщо не отговаряше на обажданията й, тя престана да звъни.

Дори Палома хареса и прие Алекс. Всъщност едва ли имаше човек, който да не я харесва. Но на Палома й бе мъчно за момичето, защото правилата на играта при Купър й бяха добре известни. Тя си задаваше въпроса дали младата жена знае в какво се забърква и с кого се е захванала, макар че бе забелязала известна промяна в поведението на Купър. Когато не бе с Алекс, той си стоеше вкъщи, не ходеше никъде през нощта, четеше сценарии или излизаше само с приятели. Междувременно отиде на една вечеря у семейство Шварц в по-тесен кръг, но Алекс не можа да дойде, защото беше на работа. Той не спомена нито дума на никого. Реши, че не е необходимо другите да знаят за срещите им. Искаше да я предпази от всякакъв род скандали, дори да ги предотврати в самия им зародиш. Беше вече наясно колко почтен и чист човек е Алекс и щеше да му бъде ужасно неприятно, ако тя попаднеше в лапите на папараците или върху страниците на таблоидите като поредното му завоевание. Това бе наистина ново за него. За пръв път Купър се опитваше да избегне публичността за разлика отпреди. Алекс, разбира се, познаваше репутацията му, но само до известна степен. Та той беше най-известният плейбой на Холивуд десетилетия наред! Куп обаче предпочиташе да й спести подробностите.

А на местата, където ходеха да вечерят, бе почти изключено да бъдат засечени от папараците или да привлекат вниманието на жълтата преса. Купър не я водеше в известните скъпи ресторанти, които обикновено бяха на прицел, просто защото тя никога нямаше достатъчно време или енергия за една по-дълга вечеря. Вечно бързаше, непрекъснато работеше. За двамата беше направо постижение, ако успееха да отидат на кино и да изгледат филма до края.

Алекс обичаше да идва в „Имението“ винаги когато беше свободна. Плуваше в басейна, почиваше си. Веднъж сготви вечеря за двамата, но преди да седнат на масата, я повикаха от болницата. Тя беше свикнала с това темпо, но за Купър то бе предизвикателство, което трябваше да победи. Понякога сам се чудеше какви ги върши и в какво се забърква, но изненадващо и за самия него новият начин на живот му харесваше. Алекс бе интелигентна и забавна, а неприятностите, пречките и неудачите изглежда си заслужаваха цената.

Тя обичаше да говори с Марк, когато се засичаха край басейна. Той й разказваше за децата си, а една вечер сподели с нея и проблемите с Джанет и Адам. Призна й, че никак не иска децата му да харесат мъжа, разбил брака му, но в същото време не желае те да са нещастни. Алекс искрено му съчувстваше и винаги с удоволствие беседваше с него.

С Джими се виждаха доста по-рядко. Той работеше до изнемога, почти колкото нея самата. Вечер обикновено посещаваше домовете на приемни родители и осиновители, ходеше на тренировките на отбора по софтбол. Но Марк й каза, че е страхотен човек, разказа й каквото знаеше за Маги. Сърцето на Алекс се сви от болка заради младия вдовец, но Джими никога не говореше за жена си, когато случайно се срещаха. През повечето време странеше и изглежда не се чувстваше добре в компанията на жени. Ненавиждаше факта, че отново е сам. В сърцето си все още беше женен за Маги.

Междувременно Алекс откри, че двамата мъже не са гости, а квартиранти на Купър, макар той все още да не признаваше истината. А тя не го попита, защото смяташе, че не е редно и не е нейна работа да се интересува от финансовото му състояние, както и от взаимоотношенията му с Марк и Джими.

Срещаха се от три седмици, когато Купър й предложи да отидат някъде през уикенда. Тя отговори, че ще види какво може да направи, макар да се съмняваше, че ще успее да подреди нещата така, че да има два свободни дни. И беше удивена, когато успя. Единственото й условие бе да наемат отделни стаи в хотела. Все още не беше готова да участва и с тялото си в тази връзка. Трябваше й време. Стъпките, с които приближаваше към този акт, бяха бавни, въпреки че бе силно привлечена физически от Купър. Настоя също да плати стаята си сама. Щяха да отидат в един курорт в Мексико, където той бе ходил и преди. Алекс бе силно развълнувана от предстоящото пътуване. Не бе почивала от мига, в който постъпи в болницата, а толкова обичаше да пътува. Два дни само с него под жаркото слънце на Мексико — това й звучеше като приказка.

Беше сигурна, че така ще избягнат всякакъв шум в пресата. Никой нямаше да знае къде са. Това, разбира се, беше доста наивно от нейна страна, тъй като Купър винаги предизвикваше голямо вълнение с появата си, където и да е. Но той не направи опит да я разубеди. Устройваше го, а също така съвпадаше с целите му. Искаше да отиде някъде с нея и не искаше да я разколебае, като я изплаши с пресата. Желанието му бе всичко да протече така, както тя иска.

Те отпътуваха в петък през нощта. Хотелът бе дори по-луксозен от онова, което той й бе описал. Наеха едно бунгало, което се състоеше от две съседни стаи с връзка помежду, огромна всекидневна и патио^[1], собствен басейн и малък частен плаж точно пред него. Никой не можеше да ги види, ако не желаеха. Късно следобед отидоха в близкото градче, мотаха се из магазинчетата и пиха по няколко „Маргарити“^[2] в кафенета на тротоара. Алекс имаше чувството, че е на меден месец.

И на втората нощ това наистина стана. Тя му се отдаде, както той се надяваше. Дори не беше пияна. Направи го, защото го желаеше. Беше се влюбила в него. Никой мъж в живота й не бе толкова внимателен, мил, умен и благороден. За нея той бе не само чудесна компания, а и голям приятел. Оказа се и страхотен любовник. Купър Уинслоу знаеше какво искат жените. Знаеше как да ги гали и люби. Знаеше какво им харесва, как искат да бъдат обичани, знаеше от какво се нуждаят. Той знаеше всичко за тях.

Алекс никога не беше се забавлявала толкова при пазаруване, никога не бе говорила така свободно, не беше се смяла толкова безгрижно, не бе така глезена и ухажвана. Всъщност досега не бе познавала никой като него.

Беше изненадана да види колко много автографи раздаде и колко много хора го спираха, за да се фотографират с него. Сякаш целият свят го познаваше. Но никой така добре като нея. Той изглежда желаеше да сподели с нея своя живот и минало, че дори и най-големите си тайни. И тя искаше да му отвърне със същото.

— Какво ще си помислят родителите ти за нас? — попита я Куп, след като правиха любов за пръв път. Беше незабравимо. Двамата седнаха голи край басейна под светлината на луната. Някъде отдалеч долиташе музика. Беше най-романтичната нощ в живота й.

— Един Господ знае — отвърна тя. Изглеждаше замислена. — Баща ми не харесва никого, без значение дали е мъж или жена, в това число и нас със сестра ми и майка ми. Съмнява се във всеки. Той е подозрителен и недоверчив. Но ми е много трудно да си представя, че няма да хареса теб, Куп. Ти вдъхваш уважение, имаш добър произход, учтив си и възпитан, интелигентен, очарователен, постигнал си успех в живота. Какво не би харесал у теб?

— Може би разликата във възрастта ни — започна внимателно Куп.

— Възможно е. Но понякога ти изглеждаш по-млад дори и от мен — тя му се усмихна и прие целувката му под луната.

Куп реши да не й казва, че има разлика не само във възрастта, но и в материалното им положение. Тя беше богата и платежоспособна, а той бе фалирал. Беше му тежко и мъчително да си го признае. Не бе изпадал често в подобно положение. Но пък му харесваше, че е независима от него. Никога не бе искал да се обвърже с жена, когато собствените му финанси не бяха в ред, а през повечето време те не бяха. Дори когато имаше много пари, те изтичаха като пясък през пръстите му. Не се нуждаеше от чужда помощ да ги изхарчи, а и в повечето случаи жените, които бе издържал, бяха много скъпи. Алекс не беше такава, освен това си имаше достатъчно свои пари. За пръв път в живота си Куп действително се бе замислил за брак. Това, разбира се, беше събитие от далечното и неопределено бъдеще, но той вече не се ужасяваше, нито се страхуваше от него. За огромно свое изумление наистина искаше да живее с Алекс като семейство.

Куп винаги бе твърдял, че пред брака ще предпочете самоубийството. И двете му изглеждаха еднакво смъртоносни, безразсъдни и гибелни. Но с Алекс нещата не бяха такива. И той й го каза, докато я целуваше във вълшебната мексиканска нощ.

— Не съм готова още, Куп — отвърна тихо тя. Винаги беше честна с него. Обичаше го, но не искаше да го подвежда. Наистина по никакъв начин не бе готова за брак поради много причини. И заради кариерата си, и заради първия опит, завършил така катастрофално. Тя не искаше да се разочарова втори път, макар да беше сигурна, че Куп е последният човек, който би я измамил.

— Аз също не съм готов — прошепна той. — Но поне, когато мисля за това, не получавам световъртеж, нито имам чувството, че между зъбите ми скърца пясък. А за мен това е голям напредък. Сам не мога да се позная — харесваше й, че и двамата бяха предпазливи по отношение на брака. Дотолкова, че Купър нито веднъж не беше се женил досега. Когато го попита защо, отговорът бе, че не бил срещнал подходящата жена. Но започваше да мисли, че вече я е намерил. Алекс бе жената, която искаше да има до себе си през целия си живот.

Двата дни, прекарани заедно, бяха вълшебни. Когато се върнаха обратно в Ел Ей, двамата мълчаха, всеки зает с мислите си.

— Искаш ли да останеш с мен у дома? — попита я, докато пътуваха от летището към апартамента й, и тя се замисли.

— За искане искам, но вероятно не бива — все още се опасяваше да не прибърза и не искаше да пришпорва нещата. Страхуваше се, че ще привикне, ще й хареса и ще направи нещо погрешно, което ще провали всичко. — Но със сигурност ще ми липсваш.

— И ти на мен — отвърна съвсем искрено Куп, защото мисълта да прекара нощта без нея му бе непоносима. Чувстваше се нов човек.

Настоя да занесе чантата й до апартамента. Досега не бе влизал вътре, така че направо се смая. Навсякъде бяха нахвърляни носените зелени докторски одежди, а медицинските книги бяха натрупани на купчини по пода, някои от които стигаха почти до тавана, като небостъргачи. Банята беше семпла, без превземки. Имаше само сапун, тоалетна хартия и хавлиени кърпи. Тук почти нямаше мебели, липсваха завеси, килими или картини.

— Господи, Алекс, това ми прилича повече на войнишки лагер — възкликна Купър.

Тя не се притесни, че не бе правила дори опит да подреди или да внесе някакъв уют, лично присъствие. Нито имаше време, нито желание. За нея това беше временна спирка, а не дом. Идваше тук само за да спи.

— Да, ако някой види тази стая, сигурно ще бъда публично порицана и осъдена — отвърна тя, а Купър се разсмя. Нищо друго не му оставаше. Беше му ясно, че причината не е в липсата на средства или усет. Алекс беше жена с много вкус и възможности, но единственото, което искаше да постигне в живота си, бе да стане лекар. Беше виждал дори бензиностанции, много по-добре подредени и по-уютни.

— Мисля, че трябва веднага да напуснеш това място и да се пренесеш при мен.

Алекс обаче знаеше, че няма да го направи. Беше предпазлива и прекалено независима. Не желаеше да променя нещата, поне не сега. Но въпреки неоправеното легло и непредразполагащия интериор Купър остана да спи при нея. И стана заедно с нея на следващата сутрин в шест часа, когато тя тръгна за болницата. За него това беше истински героизъм. А когато се прибра сам в „Имението“, го обзе тъга. Алекс наистина му липсваше. Никога досега не бе изпитвал подобни чувства към никоя друга жена.

Палома дойде по-късно и беше силно изненадана, когато зърна посърналата му физиономия. Бе започнала да мисли, че той наистина е влюбен в младата докторка. Това почти я накара да промени мнението си за него. Може би този мачо все пак имаше сърце.

Целия следобед Купър бе зает със срещи, после прави снимки за корицата на списание „Гоу“. И когато се прибра у дома към шест, знаеше, че Алекс все още е на работа. Щеше да остане в болницата до сутринта. Трябваше да компенсира отсъствието си заради пътуването до Мексико. Щеше да работи няколко дни, за да върне на колегите си часовете, които бяха поели вместо нея.

Тъкмо седна в библиотеката с чаша шампанско и си пусна музика, когато дочу страхотен шум пред вратата. Звучеше като канонада, като серия от експлозии. Сякаш къщата се разпадаше. Той стана, за да погледне през прозореца какво става. Първоначално не видя нищо. След това зърна някакво момче и очите му щяха да изскочат от изненада и изумление. Малкият хулиган караше скейтборд по мраморните стълби, като надаваше викове, пред които индианските бойни възгласи просто бледнееха от срам. Момчето летеше във въздуха и се приземяваше върху мраморната площадка. И правеше това отново и отново.

Купър отиде бързо до вратата и я отвори. Беше изпълнен с ярост. Мраморите стълби бяха от 1918 година, ненакърнени, неизронени, идеално запазени, без нито едно петънце по тях, а това лудешко каране на скейтборд щеше да ги разруши.

— Хей, ти! Какво си мислиш, че правиш, по дяволите? Сега ще се обадя в полицията, ако не изчезнеш за три секунди. Как си влязъл тук? Това е частна собственост! — алармата би трябвало да се задейства, когато хлапето е влязло през портата. Куп не можеше да си представи друг начин, по който да е проникнало тук.

Момчето замръзна на мястото си от изненада и го погледна с учудване и страх. Единственото, което можа да каже, бе:

— Баща ми живее тук, сър — гласът му трепереше.

Вдигна и стисна скейтборда пред гърдите си. Не беше му минало през ума, че може да развали стълбите. Просто му се сториха много подходящо място за упражняване на скокове, а той никога не бе имал време да прави това. Затова се пусна няколко пъти с удоволствие, докато Куп не отвори прозореца и не го заплаши с арест.

— И как така баща ти живее тук? Аз живея тук и, слава на бога, не съм твой баща! — извика още по-бесен Куп. — Кой си ти, как се казваш?

— Джейсън Фридман, сър — отговори момчето, треперейки. При това изтърва скейтборда, който падна с трясък, и двамата с Купър подскочиха при звука. — Баща ми живее в крилото за гости.

Предишната вечер беше пристигнал със сестра си от Ню Йорк. Днес, веднага след като се върна от училище, обиколи навсякъде, за да разгледа и изучи мястото. Предишната вечер Марк ги бе запознал с Джими и бяха вечеряли заедно. Всъщност Джейсън беше чувал за Купър от баща си, но когато пристигнаха с Джесика, той беше в Мексико. Така че нямаше ни най-малка представа за тяхното съществуване. А като капак на всичко, момчето го погледна и добави:

— Сега и аз ще живея тук, заедно със сестра ми. Ние пристигнахме вчера от Ню Йорк — Джейсън се молеше само да не го арестуват. Беше готов да каже всичко на този човек — име, фамилия, рождена дата, номер на личната си карта, само и само да предотврати заплахата от арест.

— Какво значи ще живея тук? Колко време ще останете?

Искаше да знае колко време ще трябва да изтърпи присъствието на врага в границите си. Спомни си смътно, че Лиз го бе предупредила. Каза му, че Марк има деца, които понякога ще идват на посещение, но само за кратко и много рядко. Очевидно се бе случило точно това.

— Ами… Ние оставихме мама в Ню Йорк и дойдохме да живеем при татко, защото тя си има приятел. Той е гаден и аз го мразя — бе много повече от онова, което Джейсън би разказал на един непознат човек, но Купър изглеждаше направо страшен и готов да изпълни заканата си.

— Сигурен съм, че и той те мрази, ако си карал скейтборда си по мраморните му стълби. Направиш ли това още веднъж, ще те нашибам с камшика. Лично.

— Татко няма да ви позволи — отвърна наежено Джейсън. Вече беше решил, че този мъж е луд. Знаеше, че е кинозвезда, но какво от това! Първо го заплаши, че ще го арестува, а сега — че ще го нашиба с камшик. — А вие ще отидете в затвора. Но… — той леко се поклони — аз наистина съжалявам. Не съм ги повредил.

— То само това оставаше! Вие наистина ли сте се пренесли тук? — това беше най-ужасното нещо, което можеше да чуе, и силно се надяваше, че момчето лъже. Обаче имаше страшното предчувствие, че не е така. — Баща ви не ми е казал, че ще се местите при него.

— Защото взехме решението в последната секунда, заради оня… любовника на мама. Вчера пристигнахме и веднага се върнахме в старото ни училище. Сестра ми е в горните класове.

— Е, това не е кой знае какво голямо успокоение — отвърна Куп, гледайки го с ненавист. Не, не можеше да му се случи, точно на него! Не бе възможно тези две хлапета да се настанят в неговото крило за гости! Трябваше да се отърве от тях! При това възможно най-скоро, преди да са подпалили и изгорили до основи къщата или преди да повредят нещо. Трябваше да се обади на адвоката си. — Ще говоря с баща ти — промърмори механично той. — И най-добре ми дай това — протегна ръка към скейтборда, но Джейсън направи крачка назад. Не желаеше да му го дава. Това беше неговото най-скъпо притежание, беше си го донесъл от Ню Йорк.

— Казах, че съжалявам и се извинявам — напомни доста дръзко момчето.

— Ти каза още куп други неща, повечето от които за майка ти и нейния любовник — Купър приличаше на аристократичен лорд, на страшен магьосник от приказките, както стоеше на най-горното стъпало и го гледаше изпод вежди. Беше висок мъж, а Джейсън бе на най-долната площадка на стълбището. Струваше му се, че е направо гигант.

— Той е задник. Ние го мразим — извика отново Джейсън.

— Това е много лошо. Голямо нещастие. Но не означава, че трябва да живеете в моята къща. Не и за дълго — рече строго. — Кажи на баща си, че искам да говоря с него утре сутринта — след тези думи влезе отново в къщата и затръшна вратата, а Джейсън се върна в крилото за гости и описа на баща си леко видоизменена версия за срещата си с Купър.

— Не е трябвало да се пързаляш по стълбите, Джейсън. Това е старинна къща и можеше да ги повредиш.

— Аз му се извиних. Той е голям кретен!

— Не говори така. Куп е много добър човек. Наистина. Просто не е свикнал да има деца около себе си, защото никога не е имал. Ще трябва да бъдем по-внимателни с него.

— Може ли да ни накара да си отидем?

— Не мисля. Това би било дискриминация, освен ако не сториш нещо наистина ужасно и не му дадеш основателна причина да ни изгони. Направи ми услуга, моля те, внимавай и се опитай да не правиш пакости.

И двете деца бяха харесали къщата, градината и басейна. А Марк бе на върха на щастието, че отново е с тях. Те също бяха доволни да са при баща си и при старите си приятели от училище. Джесика вече се бе обадила по телефона на всички, които познаваше. Марк ги запозна с Палома и тя също ги хареса. Само Купър не бе очарован. Той все още дори не знаеше, че Палома пере и чисти жилището на Марк в свободното си време.

След като затвори вратата пред непознатото хлапе, Куп отиде в библиотеката и си сипа нещо по-силно за пиене, а после изпрати съобщение на Алекс.

Тя му се обади пет минути по-късно. Веднага позна по гласа му, че се е случило нещо лошо.

— Какво има?

— Къщата ми е превзета от извънземни — рече той с такъв задгробен глас, че в първия миг й се стори друг човек.

— Ти добре ли си? — попита с тревога тя.

— Не, не съм. Децата на Марк са се пренесли да живеят тук. Току-що срещнах едното от тях. Според мен е малолетен престъпник. Мислех веднага да предизвикам екстрадиране по законен ред. Но междувременно щях да получа сърдечен удар. Хлапето караше скейтборд на парадното стълбище, представяш ли си? Щеше да повреди мрамора!

Алекс се разсмя, облекчена, че нищо страшно не се е случило. Но Куп говореше така, сякаш къщата се бе срутила.

— Не мисля, че можеш да ги изгониш. Законът защитава децата — отвърна разумно тя, развеселена от случката и от това, колко разстроен е Купър. Значи наистина не обичаше децата, както й беше казал.

— Аз искам законите да защитават мен! Искам си правата! Знаеш колко мразя децата!

— Това означава ли, че ние никога няма да имаме свои? — каза го, за да го подразни, но той изведнъж осъзна безпощадно ясно, че това действително може да се окаже основната пречка в бъдеще. Не беше се замислял досега, обаче Алекс бе млада и сигурно щеше да иска да си има деца.

О, не! Точно сега не бе в настроение да мисли за подобни неприятни неща!

— Това ще го обсъдим — рече малко по-спокойно Куп.

— Твоите деца поне ще бъдат възпитани и цивилизовани. Тези на Марк не са. Или поне момчето, което видях. Каза, че сестра му била в горните класове. Сигурно пуши трева и продава дрога в училището.

— Може би не е чак толкова страшно, колкото си мислиш, Куп? Колко време смятат да останат?

— Знам ли? Сигурно завинаги. За мен дори и един ден е прекалено дълго. Мисля на сутринта да се обадя на Марк и да се осведомя.

— Добре. Но първо се опитай да дойдеш на себе си — каза го, макар да чуваше, че вече се е съвзел.

— На път съм да стана алкохолик. Мисля, че имам алергия към всяко същество под двадесет и пет години. Той все пак не може да се настани да живее тук с децата си! Какво ще стане ако не успея да ги изхвърля?

— Ще ги научим как да се държат.

— Много си сладка, любов моя. Но някои хора не могат да бъдат научени. Заплаших го, че ако кара скейтборда си на стълбището ми, ще го нашибам с камшик, и знаеш ли какво ми отговори? Щял да ме изпрати в затвора! — е, това наистина беше лошо начало. Но и заплашването с камшика едва ли беше най-дипломатичното и правилно нещо, което беше казал.

— Просто говори с Марк да стоят далеч от твоята част на къщата. Той е разумен човек. Сигурна съм, че ще разбере.

На следващия ден, когато Куп се обади, Марк се извини за неприятностите, които Джейсън бе причинил. Обясни обстоятелствата, които бяха довели до това решение, и каза, че децата ще се върнат при Джанет в края на учебната година. Най-вероятно щяха да останат тук само три месеца.

Това прозвуча като смъртоносна заплаха за Купър. Той искаше да чуе, че още на следващия ден те ще си отидат. Но нямаше никакви шансове. Марк се закле, че ще бъдат много внимателни, ще се държат прилично и няма да правят пакости, и Купър се предаде. Имаше чувството, че е подложил и другата си буза за плесница като в притчата. Обаче знаеше, че няма друг начин. Преди да се обади на Марк, беше говорил с адвоката си. Оказа се, че Алекс е права.

Той бе така поразен от присъствието на Джейсън и Джесика, че дори извинителното писмо, което Джейсън му написа по настояване на баща си, не успя да го умилостиви. Беше много ядосан, че Марк му ги бе натресъл по този начин. Купър нямаше намерение да превръща „Имението“ в детска градина, нито в колеж, нито дори в скаутски лагер или парк за каране на скейтборд. Не искаше никакви деца в радиус от сто мили около дома си, а също и в живота си. И от все сърце се надяваше любовната история на майка им да приключи колкото може по-скоро и те да се върнат при нея.