Даниел Стийл
Имението (21)

Глава 21

Някъде към юни връзката между Тайрън и Марк се задълбочи. Двамата се виждаха дискретно, доколкото беше възможно. Нито тя, нито той искаха да разстройват децата. Джесика и Джейсън се чувстваха прекрасно в тяхната компания. Дори след завършването на учебната година не искаха да се върнат в Ню Йорк при майка си.

Джанет се обади на Марк и настоя децата да се върнат при нея. Искаше да присъстват и на сватбата. Щеше да се омъжи за Адам в последната неделя на юли.

— Няма да отида — категорично заяви Джесика, когато обсъждаха този въпрос. А Джейсън изцяло подкрепи сестра си и заяви, че ще постъпи както тя реши. Джес все още беше много сърдита на майка си и не можеше да й прости. — Искам да остана тук с теб, да се виждам с приятелите си. Няма да ходя на никаква сватба!

— Това е отделен въпрос, за който ще говорим по-нататък, Джесика, но не може да отказваш да се виждаш с майка си!

— Напротив. Мога. Тя те изостави заради оня кретен!

— Този въпрос е между мен и майка ти, не е ваша работа — отговори й твърдо Марк. Но можеше съвсем ясно да види, че дъщеря му е изгорила всички мостове. За което в голяма степен бе допринесъл и Адам. Беше говорил повече, отколкото трябва, беше издал, че връзката му с майка им е отпреди тя да напусне Калифорния. Ако не друго, това просто бе глупаво. Но беше засегнало децата. Рано или късно обаче те трябваше да простят на майка си.

— Все пак трябва да я видите. Хайде, Джес — помоли се Марк. — Тя ви обича.

— И аз я обичам — отвърна искрено и през сълзи Джесика. — Но съм й много сърдита.

Току-що беше навършила шестнадесет години и бе в дълбок конфликт с майка си, който изживяваше болезнено. Марк знаеше от собствен опит колко е страшно да загубиш доверие в човека, когото си обичал най-много. Беше го изпитал. Джейсън не бе така болезнено засегнат, но беше ясно, че също е разочарован от майка си. В интерес на истината момчето предпочиташе да живее при баща си, също както и Джеси.

— Няма да ходя на училище там — закани се Джейсън.

Марк не искаше да разчепква въпроса, обаче Джанет настояваше децата да се върнат възможно най-бързо при нея и наесен да тръгнат на училище в Ню Йорк. След безплодни опити да ги убеди, накрая той й се обади.

— Не мога да направя нищо, Джанет. Опитвам се, но те не са вещи за продан. Отказват да дойдат в Ню Йорк и са непреклонни относно сватбата.

— Нямат право да ми причиняват това — избухна в сълзи тя. — Трябва да ги накараш!

— Как, насила ли? Не мога да ги опаковам в куфари и да ги изпратя като багаж — сопна й се ядосано Марк. Беше разочарован от жена си. Държеше се като пълна егоистка, мислеше само за себе си, не се съобразяваше с чувствата на децата. Сама си бе надробила попарата, а сега се дърпаше и не искаше да си я сърба. И непрекъснато забъркваше и него и все го караше той да вади горещите кестени от огъня. Не се чувстваше отговорен за глупавите й действия, но се ядосваше. И освен това вече имаше връзка с Тайрън и бе щастлив с нея… — Защо ти не дойдеш тук и не говориш с тях? Може би това ще опрости нещата — предложи разумното разрешение, но Джанет не искаше и да чуе.

— Нямам време. Много съм заета с приготовленията за сватбата.

Бяха наели къща в Кънектикът и бяха поканили двеста и петдесет гости за последната неделя на юли.

— Добре, ако изобщо те е грижа дали твоите деца ще присъстват на сватбата ти, трябва да направиш нещо. Лично аз направих всичко, което бе по силите ми.

— Накарай ги насила — ядоса се тя. — Ако бях аз, щях така да постъпя, щом се налага. Щях да ги изпратя под конвой, ако трябва, дори с белезници.

— Те са достатъчно големи и заплашват, че ще отидат в съда, където, можеш да бъдеш сигурна, ще ги изслушат. Вече са на четиринадесет и на шестнадесет, ако си спомняш това, а не бебета.

— Но се държат като недорасли хлапета!

— Не — защити децата си Марк. — Те са обидени, наранени, обезверени. Мислят, че си ги излъгала за Адам. Всъщност това е истината, а той е бил толкова глупав, че да я направи достояние. А ти си му позволила. Според мен в случая всичко е продиктувано от неговия егоизъм. Говорело е егото му и децата много ясно и точно са го чули.

— Той не използва децата! — защити бъдещия си съпруг Джанет, въпреки че смяташе Марк за прав.

— Джанет, не знаеш ли, че честността е най-добрата политика и най-доброто послание? — той никога не бе лъгал децата си, а до появата на Адам и Джанет не бе го правила. Но покрай новия си любим очевидно бе затъпяла. И сега му играеше по гайдата. Правеше всичко, което искаше, дори измъчваше децата си. — Не мога да ти помогна, освен ако не искаш сама да си помогнеш. Защо не дойдеш тук за уикенда?

След дълги увещания и уговорки тя най-накрая се съгласи и дойде. Отседна в „Бел Еър“ за два дни, а Марк убеди децата да разговарят с нея. Нещата не се промениха кой знае колко, но поне се съгласиха да отидат в Ню Йорк за остатъка от юни. Джанет обеща да не ги насилва да присъстват на сватбата, щом не искат. Джесика заяви на майка си с категорична убеденост, че ще се върнат да учат в Ел Ей и изобщо да не се опитва да ги задържи в Ню Йорк. Джейсън подкрепи напълно сестра си. Джанет разбра, че не може да ги принуди насила да се преместят при нея, и съобщи на Марк, че ако се съгласят, може да я посещават в Ню Йорк един път месечно или по-често. Той прие и обеща да се опита да поговори с тях. Децата решиха, че са постигнали огромна победа, след като са убедили майка си да ги остави да живеят при баща си.

И така, през следващата седмица те заминаха за Ню Йорк в много добро настроение. Щяха да отсъстват около четири седмици и в деня, в който заминаха, Тайрън се премести да живее при Марк. Нещата вървяха много гладко. Тя и Джесика бяха станали много близки. Джесика приемаше Тайрън по съвсем различен начин, не като Адам. Но и Тайрън бе напълно откровена с децата, пък и не бе разбила брака на баща им, което беше плюс в нейна полза.

Младата жена беше силно изненадана, че се чувства добре с децата на Марк, защото преди не бе харесвала децата на приятелите си. Според нея Джейсън и Джесика бяха добре възпитани, мили и весели и тя се разбираше отлично с тях.

— Знаеш ли, ако децата решат да останат постоянно при мен — каза замислено Марк няколко дни след тяхното заминаване, — ще трябва да потърся къща. Не мога да остана тук завинаги. Трябва да им създам собствен дом.

Не беше спешно, но реши, че ще започне да търси нещо подходящо още това лято. А ако къщата се нуждаеше от ремонт, щяха да останат в крилото за гости до февруари. Тук наистина беше страхотно и щеше да му е мъчно, когато го напуснат.

Разговорът на тази тема неизбежно доведе и до обсъждане на отношенията между тях, на бъдещето.

— Какво ще кажеш да дойдеш да живееш с нас? — попита сериозно Марк.

Животът му се бе развил в толкова неочаквана посока. Преди пет месеца страдаше, че Джанет го бе напуснала, дори не му се живееше, а ето сега бе открил една прекрасна жена. Тайрън му подхождаше, чувстваше се свободен с нея. Не само той, но и децата му.

— Звучи ми примамливо — отвърна дяволито Тайрън и го целуна. — Мисля, че би могъл да ме уговориш да се съглася, но трябва да си много хитър и ловък и да изтъкнеш необорими аргументи — тя не бързаше да се омъжи повторно, а Куп й бе казал, че може да остане в крилото за гости, когато то се освободи, или пък в малката къщичка на вратаря, ако Джими се изнесе. Но в интерес на истината Тайрън предпочиташе да живее с Марк и неговите деца, където и да е. — Трябва да си абсолютно сигурен, че децата ти нямат нищо против. Не искам да влизам в ролята на натрапница.

— Натрапникът е Адам, скъпа моя, не ти — той се усмихна.

Наистина смяташе за много неприятен фактът, че децата му не искаха да присъстват на сватбата на майка си, но не знаеше дали трябва да ги обвинява или не. Осъзнаваше, че това беше прекалено трудно за тях.

Времето, което Марк и Тайрън прекараха заедно, докато децата отсъстваха, заздрави връзката им и затвърди убеждението, че трябва да направят нещо за себе си в най-близко бъдеще и няма смисъл да протакат.

Нещата се развиха като на филм, след като Тайрън поговори с баща си по този въпрос. Той не бе изненадан, само леко разочарован.

— Щеше ми се да те видя с някой много по-вълнуващ мъж — призна Куп, сякаш дъщеря му споделяше първата си любов. Смяташе, че трябва да я защитава, чувстваше се отговорен за нея. Тя не само влезе в живота му, но и в сърцето му. Искаше му се да остане да живее завинаги при него в „Имението“.

— Не мисля, че ми трябва някой по-вълнуващ. Така както аз разбирам тази дума — Тайрън беше разумна жена. — Имам си достатъчно вълнуващ татко и не ми е нужен вълнуващ съпруг. Предпочитам спокоен, разумен и стабилен човек, на когото мога да разчитам. Марк притежава всички тези качества, а освен това е изключително добър по характер — Куп не можеше да отрече това, макар че разговорите относно данъчното законодателство винаги му бяха скучни и досадни.

— А децата? Не забравяш ли нашето вродено чувство на отвращение към тях? Ще можеш ли да живееш с тези невъзможни хлапета? — не би си го признал пред никого, но напоследък бе започнал да смята, че децата на Фридман са доста приятни. Е, почти, в известни граници.

— Аз наистина ги харесвам. Не, много повече. Мисля, че ги обичам.

— О, Господи! Не! — завъртя трагично очи Купър в израз на отчаяние. — Това може да се окаже фатално. Дори още по-лошо — добави, като се сети за още една подробност. — Малките чудовища ще се окажат мои внуци. Ще ги убия, ако кажат това на някого! Никога няма да бъда дядо, на когото и да е. Могат да ми казват господин Уинслоу или дори Купър, но не и дядо!

Тайрън се разсмя и го успокои. После поговориха още малко за подробностите. С Марк смятаха да се оженят следващата зима. Не бяха говорили още с децата, но се надяваха, че няма да имат нищо против брака им.

— А какво смятате вие с Алекс? — попита го дъщеря му, след като изчерпа темата за плановете им с Марк.

— Да ти призная честно, не знам — отговори Куп. Изглеждаше притеснен. — Родителите й я канят в Нюпорт за лятото, но тя отказа. Мисля, че трябва да иде. Но пък аз не мога да я придружа. Баща й не е никак ентусиазиран относно нашата връзка. Мога да го разбера, наясно съм с причините. Много повече, отколкото Алекс. Не знам наистина, Тайрън. Не знам дали съм честен към нея. Преди никога не съм имал подобни проблеми. Такива неща не ме занимаваха, не ме засягаха. Изглежда съм станал по-чувствителен с времето или просто съм остарял.

— А може би си пораснал — подхвърли с мила усмивка Тайрън.

Вече знаеше всички негови недостатъци и грехове, или поне повечето от тях, но го обичаше. Разликата между него и бащата, с когото бе израснала, бе колкото от земята до небето, но Купър също се бе оказал истински човек. Целият си живот бе преживял по различен начин, в съвсем различен свят. Свят, който се въртеше около него и той бе в центъра му. Затова не бе никак странно, че характерът му се бе формирал по този начин. Нямаше кой знае колко други възможности.

Но появата на Алекс в живота му го бе накарала да погледне на нещата под друг ъгъл и бе предизвикала на двубой цялата му ценностна система, всичките му морални принципи и етични правила и навици. Същото бе направила и Тайрън. И независимо дали му харесваше или не, Куп неусетно и за самия себе си се бе променил.

Той все още мислеше за този разговор, когато слезе към басейна този следобед, за да поплува. Тайрън и Марк излязоха, Алекс както винаги бе на работа. Джими преди няколко дни се бе прибрал вкъщи, но все още лежеше, а майка му се грижеше за него. Куп се радваше, че ще има малко време само за себе си. Да помисли спокойно и задълбочено. Затова се изненада, когато налетя на Валери. Тя плуваше бавно. Беше събрала косата си на възел на главата, почти нямаше грим и носеше скромния си черен бански костюм, който подчертаваше изящната й фигура. Не можеше да се отрече, че е хубава, дори красива жена, помисли си Купър. Само че беше доста по-стара от онези, по които той си падаше. Но пък с нея можеше да разговаря. Беше чувствителна, умна, имаше поглед върху нещата и житейски опит, когато трябва, режеше направо или пък минаваше, без да се замисли, през мъглата, което понякога смущаваше другите, дори самия него.

— Здравей, Купър — поздрави го тя с усмивка, когато той седна на един от шезлонгите и се отказа от плуването.

Предпочиташе да я наблюдава. Не му стана приятно, че я завари, защото си имаше един куп други проблеми на главата. ДНК-тестовете на Чарлин бяха другата седмица. Това наистина бе другата голяма въпросителна, която го измъчваше.

— Добър ти ден, Валери. Как е Джими? — попита учтиво той.

— Добре е. Ядосан и недоволен, че не може да ходи. Заспа преди малко. Трудно се справя с количката. Шините и гипсът се оказаха доста тежки. И на мен не ми е леко.

— Би трябвало да наемеш медицинска сестра. Не можеш да вършиш всичко сама.

Самопожертвувателността й му изглеждаше глупава, макар да й се възхищаваше.

— Приятно ми е да се грижа за него. Отдавна не съм имала подобна възможност. Сега може би е последният ми шанс.

Куп изведнъж осъзна, че сигурно е бил нетактичен. Жената най-вероятно нямаше средства да плаща на сестра. Макар да личеше, че има стил, очевидно не разполагаше с излишни пари. Единственото доказателство за обратното бе, че синът й плащаше такъв огромен наем за къщичката. Но Куп подозираше, че парите са от застраховката на жена му. И все някой ден щяха да свършат. От всичко останало, което виждаше, можеше да предположи, че Джими и майка му живеят скромно и с оскъдни средства. Особено тя. Но въпреки това беше жена, която се открояваше сред тълпата. Госпожа О’Конър не оставаше незабелязана.

— Алекс на работа ли е? — попита любезно Валери, когато излезе от басейна и седна до него. Нямаше намерение да стои дълго. Не искаше да му пречи. Веднага забеляза, че е разстроен и замислен.

— Естествено, къде другаде. Горкото момиче, съсипва се от работа, но го прави по свое желание, защото й харесва.

Макар да мърмореше, той й се възхищаваше по своя си начин. Според него Алекс нямаше нужда да работи и това, което правеше, беше или много благородно, или много глупаво, в зависимост от гледната точка.

— Снощи гледах един от старите ти филми — смени темата Валери и назова заглавието. Беше го гледала след полунощ, след като приключи с грижите си около Джими. — Ти си невероятно добър, Куп! — похвали го с искрено възхищение тя. Беше я изненадал наистина. — Чудесен, отличен филм — и на светлинни години разстояние от рекламите и сапунените сериали, в които играеше сега. — Ти си сериозен актьор и все още можеш да бъдеш на върха.

— Много съм мързелив — отвърна с тъжна и уморена усмивка той. — И твърде стар. Ще трябва да работя жестоко, за да направя филм като този. Вече съм изхабен и амортизиран.

— Ами! Изобщо не си прав — заяви Валери с повече вяра, отколкото той самият имаше у себе си. Тя наистина беше впечатлена от филма. Не беше го гледала досега, нито бе чувала отзиви за него. Предполагаше, че Купър е бил около петдесетгодишен, когато го бе снимал. Бе много хубав на екрана, още по-очарователен и предизвикателен. — Обичаш ли работата си, Куп?

— Свикнал съм. Нещата, които правя сега, не са особено предизвикателни, Валери.

Но продължаваше да ги прави, защото му трябваха пари. Откъдето и да погледнеш, всичко беше заради парите. Бързи и лесни пари. Беше забравил откога не бе снимал нищо съществено.

— Все още очаквам голямата роля. Но от дълго време насам все нищо — оплака се той. Почувства се тъжен и отчаян.

— Ако поразклатиш малко дървото, нещо може и да падне от него. Нещо, което да те изненада. Светът заслужава да те види отново в голям филм. Аз също бих искала да те видя.

— Радвам се да го чуя — усмихна се и двамата помълчаха известно време. Купър мислеше върху онова, което му каза. Знаеше, че в думите й има истина.

— Съжалявам искрено за момчето ти — наруши мълчанието той. — Сигурно е било ужасно преживяване — погледна я и за пръв път осъзна, че е било така. Тя беше предана и любяща майка.

— Така е. Той е всичко, което имам. Животът ми не струва пукната пара без него.

Поради новооткритите си бащински чувства към Тайрън Купър почти си представи агонията, която би изпитал, ако я загубеше. А Валери обичаше сина си от толкова години и той осъзна размера на болката, която бе изпитала. Да загубиш детето си, бе нещо, което не може да се преживее. За пръв път след инцидента с Джими Купър сякаш проумя за какво става дума. Валери го усети.

— От колко време си вдовица? — попита я Купър. Беше просто любопитен.

— От десет години. Струва ми се цяла вечност — тя се усмихна. Бе постигнала мир и съгласие със самата себе си и с живота. Беше устояла на бурите и се бе справила с тях. Според нея в това нямаше нищо героично. Но за Купър тя бе една много силна жена. Беше я преценил правилно. — Вече свикнах.

— Мислила ли си да се омъжиш отново?

Това беше много странен разговор. Седяха под дърветата край басейна в горещия юнски следобед и говореха за живота и онова, което той означаваше за тях. Валери бе достатъчно възрастна, че да вижда нещата от неговата гледна точка, но не толкова стара, че да е загубила желанието да се наслаждава на живота или пък да се откаже от удоволствията и щастието. Беше му приятно да беседва с нея, а и тя му изглеждаше удивително млада въпреки мъдростта си. Всъщност беше седемнадесет години по-млада от него. А от Алекс го деляха цели четиридесет.

— Не съм мислила за втори брак — отвърна Валери. — Не съм търсила възможности. Винаги съм смятала, че ако на света има някой друг мъж за мен, той сам ще ме намери. Това не ме тревожи. Имах вече един добър мъж. Не ми трябва друг.

— Може би някой ще те изненада рано или късно.

— Може би — отвърна безгрижно тя.

Очевидно не проявяваше голям интерес, което естествено привлече вниманието му. Той мразеше безразличието към живота.

— Но ти имаш много повече енергия и желание за тези неща, отколкото аз — продължи с усмивка Валери.

За момент си помисли, че ако спази възрастовата разлика, която Купър предпочиташе в своите връзки, ще трябва да си определи среща с Джейсън, сина на Марк. Стана й смешно, но не го каза.

— Какво ще правиш тази вечер? — попита неочаквано той.

Беше свободен. Алекс бе на работа, а Купър не обичаше да е сам. Не можеше да бъде верен на жена, която бе вечно заета. Пък и беше в кръвта му. В миналото винаги си определяше срещи с няколко жени, така че никога да не увисне сам. Сега, когато я нямаше и Тайрън, му се струваше, че ще се задуши от самота.

— Ще сготвя на Джими — отвърна с усмивка Валери. — Искаш ли да вечеряш с нас? Сигурна съм, че Джими много ще се радва да те види.

Куп беше наминал покрай къщичката един-единствен път, откакто момчето се бе върнало от болницата. Остана съвсем за кратко и набързо се изниза, като се оправда пред Алекс с вродената си неприязън и омраза към болнични стаи, болни хора и изобщо всички болести.

— Мога да поръчам вечеря от „Спаго“, ако искаш — предложи той, неочаквано благодарен за поканата. Тази жена му харесваше и Куп се радваше на събуждащото се помежду им приятелство. Чувстваше я почти като сестра.

— Че аз правя по-добри спагети от тях — отговори гордо Валери и той се разсмя с глас.

— Няма да кажа на Волфганг за това, но непременно ще ги опитам.

Джими беше силно изненадан, когато видя Купър да пристига за вечеря. Майка му бе забравила, дали случайно или нарочно, да му съобщи за поканата. Първоначално Джими се чувстваше неловко и неудобно. Беше прекарал дълги вечери с Алекс в болницата и й бе разказал почти всичко от своя живот, както и тя бе споделила много неща от нейния. Знаеше голяма част от тайните й. Не беше сигурен дали не е казала на Купър за това и дали той не ревнува. Но Куп изглежда се интересуваше повече от майка му, отколкото от него. Говореше си главно с нея и бе пуснал в ход всичкия си чар и обаяние. И много бързо се съгласи за качеството на спагетите.

— Би трябвало да отвориш ресторант, Валери — рече той възхитено. — Бихме могли да превърнем „Имението“ в курорт или хотел. Ти ще бъдеш главният готвач.

Аби отново го бе заплашил, че ако скоро не му излезе късметът и не си намери работа, ще се наложи да продаде „Имението“. Беше започнал да се уморява от безкрайните спорове и битки със счетоводителя си на тази тема. Не беше съгласен с Аби, че Алекс е най-доброто решение. Нито пък Артър Мадисън би бил съгласен дъщеря му да играе ролята на спасителка на Купър.

Джими си легна веднага след вечеря. Валери се погрижи за сина си и се върна във всекидневната при чаровния си гост.

Двамата си говориха дълго — за Бостън, за Европа, за филмите, които бе правил, за хората, които познаваше. Бяха изненадани да открият, че имат много общи приятели и познати. Валери му бе казала, че е водила спокоен живот, но Купър с учудване откри, че познава много високопоставени личности. Тя обясни това с обстоятелството, че съпругът й е бил банкер, но не задълбочи темата и той тактично не настоя за повече подробности. Просто се наслаждаваше на компанията й. Времето летеше неусетно и двамата бяха силно учудени, че е станало два часът, когато той си тръгна. Беше в отлично настроение. Отдавна не бе прекарвал такава приятна вечер.

Алекс се бе обаждала няколко пъти и бе озадачена да открие, че го няма. Не й беше казал нищо за плановете си. Напоследък бе забелязала, че е разсеян и неспокоен, но не знаеше на какво се дължи. Никога нямаше да се сети да го провери в два сутринта, нито пък да предположи, че е на вечеря у семейство О’Конър в къщичката на вратаря. Особено като знаеше отношението му към болестите! По-вероятното обяснение бе, че вероятно петмесечната им връзка му бе омръзнала и бе решил да излезе на лов за ново развлечение.

Всъщност Купър дълго лежа буден в леглото. Мислеше за нещата, за които си говориха с Валери. Трябваше да вземе много решения. Накрая, едва на разсъмване, изтощен до смърт, заспа и сънува Чарлин и бебето.