Даниел Стийл
Имението (24)

Глава 24

Докато Алекс и Джими бяха в китайския ресторант, Куп също бе извел Валери на вечеря. Беше й обещал да я заведе в „Л’Оранжери“.

Тя вече два месеца се грижеше неотлъчно за Джими и той смяташе, че заслужава поне една приятна вечер. Освен това ценеше високо приятелството им. След раздялата с Алекс Купър се чувстваше много самотен. В миналото веднага щеше да си намери нова мацка и да се впусне в бурна връзка, за да излекува раните си от chagrins d’amour^[1], но сега не искаше да вижда никого. Предпочиташе да бъде сам. И това му се случваше за пръв път.

За пръв път излизаше и на ресторант, а Валери както винаги доказа, че е отлична компания. Те споделяха една и съща гледна точка по много въпроси и теми.

Обичаха едни и същи опери, любима им бе една и съща музика, както и ги бяха очаровали едни и същи места и градове в Европа. Той познаваше Бостън почти колкото нея, а и двамата бяха във възторг от Ню Йорк. Тя бе живяла доста време в Лондон, преди да роди Джими, Купър също много обичаше да ходи там. Харесваха дори една и съща храна и ресторанти.

Прекараха много приятна вечер и си говориха за Марк и Тайрън. Купър сподели как дъщеря му се бе появила в живота му. Валери пък му разказа за Джими и съпруга си и колко много двамата си приличат. Изобщо говориха за всичко, което бе важно в живота им. И, разбира се, за Алекс.

— За да бъда честен, Валери, трябва да призная, че бях луд по нея, но това не беше правилно. Не съм сигурен дали тя го осъзнава, но предчувствам, че с мен щеше да бъде нещастна. През последния месец имах и задни мисли, но нямах право, нито сърце да я предам така егоистично.

Чувстваше се странно приятно да не бъде повече егоистът, който винаги е бил. Двамата говориха дори за Чарлин и каква голяма грешка е била връзката му с нея.

Помежду им не остана нищо скрито. Алекс го бе научила на това отношение с хората. Инак Купър по природа си беше откровен човек, пък и се чувстваше доста свободно с Валери. Беше й разказал дори за финансовите си проблеми. Успя да продаде единия ролс-ройс, което бе голяма стъпка за него. Изведнъж бе започнал да гледа на нещата по различен начин. Всъщност важното бе, че гледаше на света, без да си затваря очите както винаги досега. Лиз беше много горда, а също и Аби, макар и не чак толкова. Импресариото му бе съобщил, че продължава да му търси роля.

— Може би не е чак толкова зле да си пораснал — сподели Куп с Валери, думите му бяха съвсем противоположни на настроението му отпреди месец, когато се раздели с Алекс. — Усещането е ново за мен. Никога преди не съм бил голям — но всъщност точно липсата на отговорност винаги бе била част от големия му чар. Сега трябваше да плаща цената за това си безгрижие заедно с лихвите. На края на пиршеството музиката винаги се плаща. — Исках да пътувам до Европа това лято — беше поканил Алекс да отидат в „Отел дю Кап“, но тя не можеше да вземе отпуска. И той не продължи да настоява. Сега с това бе свършено. — Както се очертава, сигурно няма да ходя никъде. Ще трябва да стърча тук и да бачкам.

— Искаш ли да дойдеш за няколко дни в Кейп Код, когато се върна там, Куп? Имам удобна стара къща. Беше на баба ми. Но за съжаление не я поддържам така, както заслужава и както го правеше баба. Напоследък ми е трудно. Мястото се разпада, но е много очарователно. Като дете прекарвах всяко лято там — къщата означаваше много за нея и тя искаше да я покаже на Купър. Беше сигурна, че ще му хареса и ще я оцени.

— Много бих искал — отговори с топла усмивка той.

Доставяше му удоволствие да бъде с тази жена. Виждаше, че е страдала, но в същото време бе извлякла най-доброто от страданието. Не беше тъжна, нито депресирана или отчуждена и недостъпна в самотата си. Беше спокойна, мъдра и добра. И общуването с нея го правеше по-добър. Беше го почувствал още в първия миг. Харесваше я като приятел и виждаше как приятелството им лесно може да прерасне в нещо по-голямо. Никога досега не беше се увличал по жена на нейната възраст.

Едва сега осъзнаваше колко предимства има подобна връзка. След разочарованието с Чарлин беше развил непримиримо и необратимо отвращение към жените на нейната възраст и от нейната категория. Не искаше да разочарова или нарани още някого, а и в мислите му беше Алекс. Беше дошло време да престане да си играе с деца. Валери беше почти двадесет години по-млада от него, но и това бе голям напредък, като се има предвид, че през последните години се бе занимавал само с жени на половината, че дори и на една трета от нейната възраст.

— Има ли мъж в живота ти, Валери? Някой по-специален? — попита с безобидно любопитство Куп. Искаше да бъде сигурен, че никой не я чака в Кейп Код, преди да се забърка в нещо.

Тя се усмихна и поклати отрицателно глава.

— Не исках никакви връзки след смъртта на мъжа ми. Вече десет години.

Купър беше истински шокиран. За него подобно поведение бе непонятно. Той сменяше приятелките си през месец, ако ли не и по-често.

— Сигурно си била много самотна — рече със съчувствие. Тя беше красива жена и заслужаваше някой достоен мъж в живота си.

— И аз започнах да мисля така — съгласи се Валери. — Страхувам се, че Джими прави същото като мен. Разбирам, че се нуждае от време, но не може да скърби вечно за Маги. Тя беше чудесно момиче и страхотна съпруга. Но вече я няма, отиде си. Ще трябва да го приеме и отново да отвори очи за света.

— Ще го направи, не се тревожи — увери я Купър. — Природата си иска своето и ще го накара — засмя се той. — Знам го от опит. От прекалено много опит дори, бих казал — сега вече я гледаше сериозно. — Но не съм изпитвал мъка като вашата в живота си.

Уважаваше ги много. Пътят им беше тежък, напоследък и той го бе изпитал. Надяваше се Алекс да се възстанови по-бързо и да не тъжи за разочарованията, които й бе причинил. Той самият се бе оказал едно голямо разочарование. Знаеше как я бе наранил Картър и не искаше да добавя нови белези към старите рани. Надяваше се, че рано или късно и тя ще открие своя път.

Беше много приятна и спокойна лятна вечер. Когато се прибраха в „Имението“, двамата се поразходиха из парка и накрая приседнаха край басейна. Откъм крилото за гости се чуваха смехове. Знаеха, че там са Тайрън, Марк и децата, макар че тя отново спеше при баща си в главната къща, откакто хлапетата се бяха върнали от Ню Йорк.

— Мисля, че много си подхождат — рече Куп и Валери кимна. — Странно е как се подреждат нещата, нали? Когато Марк дойде да живее тук, съпругата му липсваше много дълго. Беше отчаян и без надежда, видях го с очите си. А ето че сега намери Тайрън, а и децата искат да живеят с него. Сигурно не е очаквал дори и в най-смелите си мечти събитията да се развият така. Знаеш ли, съдбата е като виенско колело. Ту те качва горе, ту те сваля долу, постоянно си играе с теб и прави удивителни неща.

— Същото казах на Джими тази вечер. Трябва да вярва, че всичко ще се подреди. Макар и различно от онова, което е мислил или искал да стане.

— А за теб, Валери? Ще се подредят ли нещата? — попита я Купър, като хвана ръцете й. Можеше да види сините й очи на светлината на луната.

— Аз имам всичко, от което се нуждая — отвърна тя, доволна от своята съдба. Не беше молила, нито очаквала много от живота. Имаше Джими. Той беше жив. Това й бе достатъчно. Не смееше да иска повече.

— Нима? Повечето хора не биха казали, че имат всичко, от което се нуждаят. Може би не искаш достатъчно.

— Не. Достатъчно ми е. Може би липсва само някой, с когото да го споделя. Но щом няма, няма да се сърдя.

— Ще се радвам да ти дойда на гости в Кейп Код, ако поканата още е в сила — рече Купър.

— Разбира се. И аз ще се радвам.

— Обичам старите къщи. И винаги съм харесвал Кейп Код. Излъчва някакво старомодно достойнство и благородство. Не е така надут и префърцунен като Нюпорт, въпреки че и там има прекрасни стари къщи.

Щеше му се да бе видял резиденцията на семейство Мадисън. Може би някой ден, когато с Алекс отново станат приятели, както се надяваше. Но идеята да посети Валери в Кейп Код много му допадаше. Вече се беше настроил за спокоен отдих в приятно място с жена, с която можеше да си говори за всичко на света и която му харесваше. По-хубава от тази покана едва ли щеше да получи. Не се притесняваше и беше спокоен, защото знаеше, че не иска нищо от нея, нито пък тя от него. Каквото и да ставаше, то бе направено от сърце и без никакви нечисти помисли. Нямаше причини, между тях не висяха нерешени въпроси, никой нищо нямаше да спечели. Всичко помежду им беше много чисто.

Поседяха известно време в мълчание и Купър я изпрати до къщичката. Спря пред вратата и се усмихна. Този път не искаше да бърза. Нямаше защо и закъде. Имаха много време пред тях. Валери също му се усмихна. И тя чувстваше същото.

— Прекарах чудесно, Валери. Благодаря ти, че беше с мен — всяка дума бе истина. И съдържаше скрит подтекст, който тя разбра.

— На мен също ми беше много приятно. Лека нощ, Куп.

— Ще ти се обадя утре — обеща той.

Валери му махна с ръка и се скри зад вратата. Когато дойде тук, не бе очаквала подобно развитие на нещата. Нито подобно приятелство. Но беше благодарна. Не искаше нищо повече засега, а и не бе сигурна дали ще поиска в бъдеще. Онова, което ставаше, й беше особено приятно и напълно достатъчно. И за двамата то бе нещо специално.