Зигфрид Йортвиг
Погребани градове (6) (Кратка разходка из древните цивилизации)

Мумии под златни маски

На изток и запад от Египет се простират обширни пустини и затова там валежите са слаби — през лятото почти не пада дъжд и въпреки че от ведрото синьо небе слънцето пече през цялата година и изсушава земята, Египет е една от най-плодородните страни на света. Това той дължи на р. Нил.

Всяка година поройни дъждове се изливат седмици наред по абисинските планини, които се издигат в Източна Африка. Към тях се прибавят и водите на топящите се снегове и през това време притоците на Нил се пълнят с огромни количества вода. Тогава реката, която е 6500 километра дълга и след Мисисипи-Мисури заема второ място по дължина в света, излиза от коритото си и се разлива далеч извън бреговете си. От юли до септември придошлите води на реката заливат по двата бряга ивици земя, широки от 1/2 до 15 километра, и оставят дебел нанос от чернокафява тиня, която е толкова плодородна, че египетските селяни прибират всяка година по две реколти.

Ниви с царевица, захарна тръстика и памук обграждат нашироко речните брегове. Подобно на колони се издигат стройните финикови палми, отрупани с кичури фурми; портокалови дръвчета, нежни тамарискови храсти, сикомори и обсипани с жълти цветове акации изпълват въздуха с аромат. По огледалната повърхност на многобройните канали блестят белите цветове на лотоса.

Бял е цветът и на свещените ибиси, онези подобни на щъркели птици със сърповидни клюнове, които за старите египтяни са били символ на бога на мъдростта. Отвсякъде се чува монотонното цвъртене на щурците. Като нежни акорди на цитра то се смесва с глухите квакания на милионите жаби. Гласовете на птиците се сливат с непрестанните стенания и скърцания на безбройни водни колела и долапи.

Още преди три хиляди години пр.н.е. жителите на Египет са обработвали плодородната наносна земя от двете страни на реката и са я превърнали в цветущ оазис. Всяка година Нил нанасял нов хумус върху почвата и напоявал нивите на безводния Египет. Чрез една широко разклонена мрежа от канали, язовири, водохранилища и съоръжения за черпене водата била отвеждана, съхранявана и разпределяна. Строежът на тези напоителни системи показва големите технически познания на тогавашните египтяни. Само с напреднала техника е било възможно да се изградят от камък такива монументални строежи, каквито никой друг народ не е създал. Подобни на ръбести скални блокове се издигат тъмните силуети на огромните мощни пирамиди на фона на синьото небе в пустинята, отвъд плодородните земи. Изправени до каменните колоси, хората приличат на мравки; всички живи същества наоколо изглеждат като дребни насекоми. Сякаш гиганти в царство на джуджета пирамидите се издигат високо над гъмжащото край бреговете на Нил множество.

Долината на Нил, където се е развила една от най-старите цивилизации

Пред пирамидите на Египет е имало много пристройки. Реконструкция

Изминали са се почти 5000 години от изграждането на пирамидите. През тези 50 века са се създавали и пропадали велики държави, живели са и измирали много поколения, но пирамидите все още се издигат като планини над пясъците на пустинята, изградени сякаш за вечността. „Времето се надсмива над всичко, но пирамидите се надсмиват над времето“, казват арабите.

Най-голямата пирамида е била построена от Хеопс, син на фараона Снофру (около 2600 г. пр.н.е.), в пустинята до Гиза, западно от Кайро. Изградена от 2 300 000 огромни каменни блока, тя заема една площ, по-голяма от 54 000 квадратни метра, и днес още надвишава паметника на Битката на народите (91 метра) в Лайпциг. Изчислено е, че първоначалната й височина е била 146 метра. Във вътрешността на Хеопсовата пирамида би могла да се вмести най-голямата черква на света, прочутата катедрала „Св. Петър“ в Рим, която побира около 100 000 души, — и все пак би останало свободно място в тази гигантска гробница.

Пирамиди има не само при Гиза. Те се срещат по няколко на групи при Абусир, Дашур, Сакара, Завиет-ел-Ариян и в провинцията Файум. Те са служили като гробници на египетските царе — фараоните. В пирамидата трупът на фараона трябвало да остане скрит и запазен от осквернение. Затова погребалните стаи, затворени с тежки каменни блокове, се намират към средата на пирамидата, коридорите, които водят към тях, са били замаскирани и привидни входове са били изграждани, за да заблуждават крадците.

Пред това огледало се е гримирала вероятно някоя красива египтянка

Египтяните са вярвали, че човек живее и след смъртта си и че в задгробния живот мъртвият се нуждае от тялото си. Отвъдният живот бил възможен само ако трупът се балсамира и по този начин се запази от разложение. Тогава Ка, неговият дух-закрилник, който при смъртта напущал тялото, можел да се върне по всяко време в трупа. Затова на балсамирането на мъртвите се отдавало голямо значение.

Запазването на мъртвото тяло бил един доста сложен процес, който често траел седмици. Преди да започне мумифицирането, вътрешностите — дробове, черва и пр. — се изваждали, а мозъка изгребвали от черепа през ноздрите. Вътрешностите на умрелия били съхранявани в специални делви. Така подготвеното тяло било измивано с разтвор от сода каустик и други консервиращи вещества, след това натъпквано с дървени стърготини, смола, глина и други вещества и накрая стягано в ленени бинтове.

Заможните семейства украсявали мъртвите си със скъпоценни накити, които слагали под ленените бинтове. Освен това при мумиите оставяли храна и предмети за всекидневна употреба, тъй като се вярвало, че с тях умрелите ще си служат и на оня свят.

Всеки фараон смятал, че мумията му ще почива в мир за вечни времена, ако бъде положена под планина от камъни в умело замаскирано помещение. Но алчността на поданиците се оказвала по-силна от предвидливостта на царете. Крадци винаги успявали да проникнат във вътрешността на пирамидата и да откраднат накитите на царската мумия, както и ценните погребални принадлежности. Почти всички фараонски мумии са били ограбени или отвлечени. Вероятно крадците често са били подпомагани от жреците, които живеели в храмовете до пирамидите и е трябвало да бдят над вечния покой на владетеля. Другояче не би могъл да се обясни фактът, че въпреки строгата охрана, крадците са успявали да проникнат в гробното помещение.

Художествено изработен саркофаг е съхранявал балсамираното тяло на богат египтянин

За да осигури мумията си от осквернение, фараонът Тутмос I (1524 до 1502 г. пр.н.е.) решил да построи гробницата си в самотна планинска долина, която по-късно била наречена Долината на царете. Тази местност се намира недалеч от Тива, столица на Египет по онова време. Високи отвесни скали я отделят от долината на Нил и поради положението си тя изглеждала по-добре защитена от крадци, отколкото пирамидите, издигнати в пустинята.

Никой не бивало да знае къде почива скритата мумия на владетеля и затова придворният архитект Инени издълбал гробницата в скалите на долината. Само той и стотина работници знаели къде се намирала тя. Когато в наши дни открили гробницата на самия придворен архитект, на една от стените й намерили надпис, в който се казвало, че той лично надзиравал строежа на царската гробница в скалите: … „Никой не видя, никой не чу… и след години хората ще възхваляват моята мъдрост“. Въз основа на този надпис може да се предположи, че всички работници, които са знаели за тайната на царската гробница, са били избити.

Векове наред фараоните били погребвани в Долината на царете. Тази долина — последно жилище на повече от тридесет царе — е най-големият некропол, открит досега. В издълбаните в скалите шахти били поставени големи съкровища — злато, сребро, скъпоценни камъни и художествени предмети; затова и тези гробници не останали за дълго скрити и също били ограбени. И в тези грабежи участвували самите пазачи на гробниците. Най-сетне един фараон от двадесет и първата династия (около 1090 до 945 г. пр.н.е.) заповядал мумиите на неговите предци да бъдат погребани наново, и то в общи гробници. Тринадесет мумии били положени в гробницата на фараона Аменофис II, а мумиите на около четиридесет царе, царици, князе и княгини били погребани в недовършения гроб на царицата.

Близо три хилядолетия никой не смутил покоя на мумиите, но през 1871 г. арабите открили и тази гробница. Те обаче запазили дълго време откритието си в тайна. От гробниците изнасяли малки скъпоценни художествени предмети и ги продавали на чужденци и антиквари, докато най-после властите попаднали на следите им. Чиновници от Управлението за запазване на старините в Египет успели да спасят мумиите, като ги пренесли в музея в Кайро.

Когато корабът с мумиите на фараоните тръгнал по Нил от Луксор за Кайро, се случило нещо странно. С мълниеносна бързина се пръснала мълвата между населението какъв товар носел корабът на борда си. Навсякъде по бреговете народът със страхопочитание поздравявал фараоните по пътя им. Мъжете изразявали почитта си с пушечни гърмежи, а жените пеели погребални песни. Нетленните останки на египетските царе били възкръснали от гроба и сега, след хиляди години, народът отново изразявал уважението си към тях.

През 1922 г. лорд Карнарвън отпуснал големи суми за разкопки в Египет. По негово поръчение английският учен Хауърд Картър започнал да търси в Долината на царете неизвестни още гробници на фараони. Той размерил вече отворените гробници и цялата долина и съставил подробна карта. Изглеждало, че няма никакви изгледи да бъдат открити неограбени гробници. Обаче въз основа на точните измервания се установило, че една малка площ пред гроба на цар Рамзес VI не била изследвана от археолозите. На това място се намирали основите на хижите, където някога живеели работниците, които строили гробниците. Част от зидовете на постройките били разкопани и пред очите на изненадания Картър се очертало едно стъпало, издялано в скалата. Работниците, които разчиствали изкопите, се развълнували. Дали това стъпало не е началото на някоя стълба, която води до гробницата на някой цар?

Дотогава гробът на Тутанхамон (1350 г. пр.н.е.) не бил още открит; от една намерена чаша и златни плочки с името му се знаело, че и той бил погребан в Долината на царете.

Бързо очистили пръстта около стъпалото. Продължили да копаят и открили стълба с шестнадесет стъпала, която водела до тежка врата. Върху нея още стоял печатът, който в течение на 3500 години бил използуван в мъртвия град на египетските царе за запечатване на царските гробници.

Можем да си представим от какво нетърпение е бил обхванат Картър и как е горял от желание да разбие вратата, за да разкрие колкото се може по-скоро тайната на този гроб. Разбира се, не било сигурно дали тук е погребан фараон или някой велможа. А може би и този гроб, както много други от Долината на царете, ще се окаже вече ограбен или пък пуст? Уважението на археолога към науката победило нетърпението на „иманяра“. Картър направил отначало малък отвор във вратата и погледнал през него, като си светел с електрическо фенерче. Видял коридор, запълнен с камъни. След това заповядал да засипят наново шахтата на стълбището и телеграфически съобщил на лорд Карнарвън, който по това време бил в Англия, новината за откритието си.

Няколко седмици по-късно лорд Карнарвън пристигнал от Англия и заедно с Картър продължили разкопките. Те разбили външната врата на гробницата, извадили камъните от коридора и открили втора врата. Тази врата носела печатите на фараона Тутанхамон и на жреците, които някога охранявали мъртвия град. Дали ще намерят гробницата неограбена? Напрежението достигнало връхната си точка.

Фараон Аменофис IV и съпругата му. Египетски релеф

В документалната си книга „Тутанхамон“ Картър описва по извънредно увлекателен начин радостта на археолога при подобни открития.

„Най-после пред нас стоеше разчистената врата. Решителният миг бе настъпил. С треперещи ръце пробих съвсем малка дупчица в левия горен ъгъл. Мрак и празнота се простираше дотам, докъдето достигаше провреният железен прът… От предпазливост направихме опити със свещ, да не би случайно да има отровни газове. След това разширих отвора, мушнах свещта вътре и надникнах. Отначало не видях нищо, тъй като горещият въздух, който струеше от помещението, караше свещта да трепти. Но скоро очите ми привикнаха на тъмнината и постепенно като от мъгла започнаха да изникват подробностите от вътрешността на стаята: странни животни, статуи, и злато, злато — отвсякъде блестеше лъскаво злато. За миг онемях от учудване — сигурно този кратък миг се е сторил цяла вечност на хората около мен. Лорд Карнарвън запита плахо: «Виждате ли нещо?» — «Да» — отвърнах аз, — «чудесни неща».“

И действително чудесни били нещата, които Картър пръв видял. Когато хората, които правели разкопките, успели да минат зад втората врата, те влезли в едно помещение, дълго 8 метра и широко 3,60 метра. След повече от тридесет столетия човешки крак наново прониквал в това помещение. Това, което работниците видели при светлината на едно електрическо фенерче, накарало дъхът им да замре. Истински музей с най-ценни предмети от стария Египет се разкривал пред смаяния им поглед: три големи, украсени със злато и глави на животни легла, един богато отрупан със златни и сребърни украшения трон; облегалката на трона представлявала прекрасен релеф върху злато, върху който с художествено съвършенство бил изобразен младият фараон Тутанхамон заедно със съпругата му Анхесанхамон. Освен това имало скъпоценни вази, ракли, златни жезъли, обковани със злато столове, ниски столчета, каляски и още много, много други неща. И в това помещение, както и в малката странична стая, царял безпорядък — лесно могло да се заключи, че и тук някога са проникнали грабители и вероятно са задигнали някои от скъпоценностите, но са били принудени да изоставят по-голямата част от тях.

Измежду интересните находки били две статуи с човешки ръст в предното помещение, изработени от черно дърво, със златни сандали на краката, облечени в златни одежди, наподобяващи престилка и с жезъл в ръце. Около челото на всяка статуя се виела свещената царска змия. Те стояли като стража пред една също така запечатана врата. Ясно било, че двете статуи символично трябвало да охраняват входа към едно особено важно помещение — вероятно към гробницата на фараона. На пода до вратата били намерени останки от букет от полски цветя. Кой ли е поставил този скромен букет като последен дар за мъртвия фараон? Може би царицата?

Изкушението да отворят запечатаната врата и този път било голямо. Картър и Карнарвън обаче наредили да се засипе входа към гроба и започнали подготовка за сигурното запазване на ценните находки. Египетските власти дали разрешение откритата гробница на фараона Сетос II, която се намирала близо до разкопките, да бъде използувана като работилница и лаборатория. Така в края на 1923 г. всички предмети от предверието на гробницата на Тутанхамон били пренесени там. Цяла група научни сътрудници след дълга, напрегната работа извършили всичко необходимо за тяхното запазване и безопасно пренасяне.

След откриването на тази гробница Долината на царете станала истински магнит за хиляди туристи и журналисти от цял свят. Във всички страни вестниците отпечатвали подробни дописки върху хода на разкопките. Но най-голямата сензация за световната преса било отварянето на третата врата, зад която се намирало помещение, голямо близо 26 квадратни метра. То било почти изцяло запълнено от огромен позлатен саркофаг, в който били поставени един в друг три други позлатени, заключени и запечатани саркофага.

В четвъртия дървен саркофаг открили саркофаг от жълт кварцит, 2,75 м дълъг и 1,50 м широк. В този саркофаг се намирали три разкошни ковчега, поставени един в друг, последният от които бил от масивно злато; само това злато струва милиони марки. Върху капака на ковчега с рядко художествено майсторство бил изработен образът на мъртвия владетел с накитите и отличията на царското му достойнство. И едва когато този капак бил повдигнат, се показала мумията на Тутанхамон. Подобна на портрет, златна маска покривала лицето; на пръстите на ръцете и краката били поставени златни напръстници. Многобройни талисмани, тънко изработени пръстени и други скъпоценности били намерени върху мумията под ленените бинтове, които за съжаление били доста пострадали от разточителното използуване на балсамиращите масла. Мумията на Тутанхамон, положена преди повече от три хиляди години в мрака на гробницата, сега лежала пред погледа на хората — човешка останка от прастари времена; тази картина се запечатала завинаги в паметта на учените… Тялото било изследвано от анатоми, а след това отново положено в каменния саркофаг. Безбройните изящни предмети — неоценими произведения на изкуството на древния Египет от второто хилядолетие пр.н.е. — били пренесени в музея в Кайро.

Изследванията на мумията показали, че Тутанхамон умрял на възраст около 18 години. Царувал е късо време и бил наследник на „царя-еретик“ Аменофис IV (около 1370—до 1352 г. пр.н.е.). Този фараон заменил изповядваната дотогава в Египет вяра в старите многобройни божества с култа на един-единствен бог — Слънцето (Атон), и оттогава се нарекъл Ехнатон („Слънцето е доволно“). Но още при царуването на Тутанхамон жреците на бога Амон успели да въведат наново старата религия. Ехнатон бил заклеймен като еретик, а името му било изличено от статуите и храмовете.

Гробницата на Тутанхамон, единствената гробница в Долината на царете, чиято мумия не била докосната от крадци, ни дава изобилни сведения за художествените занаяти в стария Египет. Златната маска, която покривала лицето на мумията, прекрасната украса от ковано злато по ковчега и по трона, инкрустираните столове и ниски столчета, както и множеството накити и други предмети показват едно художествено съвършенство, ненадминато от никой друг народ през този период.

Египетското художествено творчество се намирало на висок стадий на развитие. Ясно се вижда, че то е оказало значително влияние върху гръцкото изкуство и постепенно върху гръцката архитектура. В началото на третото хилядолетие пр.н.е. вместо тръстикови, кирпичени и тухлени постройки египтяните започнали да строят сгради от камък. Те първи започнали да използуват за строеж правоъгълно издялани камъни и създали четвъртития стълб и колоната, на която придавали форма на разни растения — палма, папирус и лотос. Каменният строеж, както и колоните, които били използувани най-много при изграждането на храмовете, са творение на старите египтяни; по-късно този начин на строеж бил възприет в основните си линии от гърците. За величественото архитектурно творчество, дело на населението край р. Нил, свидетелствуват преди всичко групата храмове в Карнак, източно от Тива. Развалините на построените преди хилядолетия храмове — тези чудеса на архитектурата — будят възхищение с размерите си и художественото си оформление. Подобно на пирамидите, те спадат към най-огромните строителни паметници на древността.

Египтяните създали своя писменост — йероглифите — още в ранни времена. През 1822 г. френският учен Жан-Франсоа Шамполион успял да разчете йероглифното писмо. Това дало възможност на учените да прочетат много надписи и хиляди свитъци папируси, които често били намирани в гробниците. Папирусът, използуван за писане, бил изготвян от сърцевината на стъблото на растението папирус, което расте по бреговете на Нил и често достига 4 метра височина. Дълго време той е бил използуван и в други страни, както ние използуваме хартията днес. Папирусите обаче не били сгъвани на листове както нашите книги, а по-дългите текстове се изписвали на колони върху ивици, които се налепвали една до друга и целият папирус се навивал на свитък. В течение на времето били намерени много папирусови свитъци. Голям брой от тези важни писмени паметници са религиозни химни, други съдържат художествени текстове или медицински, математически и астрономически данни, хроники или административни доклади на египетски чиновници. Разчитането на папирусите ни е помогнало много да разширим нашите познания върху културата на древните народи и не само ни дава в общи линии една доста ясна картина за живота и творчеството на египтяните, но също така то осветлява много периоди от историята на други народи.

Особени заслуги са имали старите египтяни в развитието на математиката. Поради необходимостта да размерват всяка година наново плодородната земя, чиито граници се заличавали от разливанията на Нил, те още от рано били подтикнати към точна математическа мисъл. Така те измислили методи за умножение, деление и смятане с дроби, създали десетична система на числата и разработили геометричните зависимости в правоъгълника. Всички тези понятия лежат в основите на нашата съвременна наука. В областта на техническите открития ние дължим на египтяните способа на студено коване на злато, мед и метеоритно желязо, топенето на мед, сребро и злато, първото добиване на калай и бронз, както и изнамирането на ковашкия мех и на тъкачния стан.

В древността Египет бил една от най-напредналите страни в културно отношение. Дори след завоеванията на Александър Велики, при царуването на династията на Птоломеите, когато политическата власт минава в ръцете на гърци, блясъкът на Египет и на новата му столица Александрия озарявал цялото Средиземноморие и славата им достигнала чак до Индия. Търговията, занаятите и науките цъфтели, създадена била литература, която обединявала в себе си мъдростта на Изтока и гръцкия дух. Затова тази епоха — от 324 до 30 г. пр.н.е. — често се нарича „александрийска епоха“. Александрийската библиотека била най-богатата в античния свят. Около три десетилетия преди настъпването на новата ера римляните изтикали гърците от Египет. Към средата на седмото столетие от н.е. арабите завоювали страната. Оттогава Египет е мюсюлмански и е център на ислямския свят. Той загубил предишното си значение; въпреки че понякога отново се е наричал царство, той почти винаги е бил зависим от чужди сили. Дълго време тежката ръка на англичаните тегнела над Египет, но най-после старата земя на Нил отхвърли английското настойничество и отново извоюва независимостта си. Британците обаче все още не могат да се примирят, че страната се е пробудила, че не желае да се задоволи със славата на една стара култура и води самостоятелен стопански и културен живот.