Зигфрид Йортвиг
Погребани градове (4) (Кратка разходка из древните цивилизации)

Великолепие и слава

Вавилон! Това име извиква у нас представа за блясък, великолепие, човешка гордост и дързост. Навуходоносор (Небукаднецар) II (605–561 г. пр.н.е.) украсил столицата си с разкошни сгради и направил от нея най-големия ограден от стени град, който някога е съществувал на света.

Площта, която Вавилон е заемал, не е още напълно изследвана, а по-голямата част от градската стена, която будела възхищението на древните народи, сега представлява купища развалини; все пак нейното разположение личи от проучените досега части. Археологът Колдуей, който е посветил по-голямата част от научните си трудове на изследването на стария Вавилон, смята, че общата й дължина е била около 18 километра. И днес още видът й е внушителен — тя е 30 метра дебела, тоест равна на широчината на булевардите в големите градове. Всъщност тя се състои от три стени: една вътрешна от непечени тухли, дебела 7 метра, една външна от печени тухли, дебела 7,80 метра, а пред тях, над самия крепостен ров се издигала още една стена, дебела 3,30 метра. Пространството между двете главни стени, снабдени с многобройни кули, било запълнено с пръст. По този начин градът бил заобиколен от едно толкова широко укрепление, че цели колони въоръжени войници, както и върволици коли могли да се разминават по него. В случай на нападение защитниците на града могли бързо да стигнат до застрашеното място, без да трябва да слизат от стените. По време на разцвета си Вавилон изглеждал непревземаем на съвременниците си. „Вавилон — пише гръцкият историк Херодот в 450 г. пр.н.е., давайки израз на възхищението си — е не само най-големият, но и най-великолепният град от всички градове, които познавам.“ А днес на мястото на някогашните укрепления, дворци и храмове стърчат само развалини.

От хълма Бабил се открива широка гледка към околната местност, прорязана от р. Ефрат. Две купчини развалини привличат вниманието — развалините на двореца, така нареченият „Каср“, и на „Вавилонската кула“, светилището на бога Мардук. По-новите разкопки разкриха много подробности от техния строеж.

Колдуей разкри разкошната столица на Навуходоносор. (1) летен дворец на хълма Бабил, (2) крепостен ров, (3) градски дворец — „Каср“, (4) портата на Ищар, (5) кула, (6) храм на Мардук, (7) старото корито на Ефрат, (8) сегашното корито на Ефрат, (9) мост на Ефрат, (10) Меркес — богат градски квартал, (11) главна улица

От библейския разказ за „смешението на езиците“^[1] Вавилонската кула останала пословична, но никой не знаел точно къде се е намирала тя, никой нямал ясна представа за нейното действително значение и за външния й вид. Едва изследванията през последните години дадоха отговор на тези въпроси.

Светилището се издигало на един почти квадратен терен, обграден от стени. Жилищата на жреците, складовете за храна, помещенията за подслон на поклонниците — поне така били разгадани останките от постройките — били долепени до вътрешната страна на стената. Основите на кулата били разкопани през 1913 г. Вътрешността й, изградена от непечени тухли, е много стара; външната облицовка от печени тухли обаче е от времето на царете Набополасар и Навуходоносор. Двамата владетели направили този зиккурат още по-висок и по-величествен и се гордеели с него.

В един надпис, написан върху глинен цилиндър, Набополасар се слави, че положил, както повелява богът Мардук, основите на кулата „върху гърдите на подземния свят“, а върхът й се издигал към небето. В един друг надпис се казва, че Навуходоносор изградил върха на кулата Етаменаки, за да може тя да съперничи с небето. Искал да построи кула, чийто „връх да достига до небето“, както е казано в Библията. По-нататък Навуходоносор изтъква, че за строежа били употребени сини гледжосани тухли. Колдуей предполага, че с тях бил облицован върхът на кулата, така че светилището блестяло далече над равнината. Относно външния вид на зиккурата съществуват противоречиви мнения. Описанията на древните историци не са достатъчни, за да бъде изяснен този въпрос. Сигурно е само, че и върху този зиккурат е имало храм с плосък покрив, от който жреците са могли да наблюдават небето над изпаренията на равнината.

Грандиозно трябва да е било впечатлението, което правел зиккуратът, построен на брега на Ефрат и издигащ се високо над храмовете и дворците на огромния град. И не е чудно, че в заточението си евреите го считали като символ на човешка гордост и дързост. Подобни мисли вълнуват и днес пътешественика, когато се изкачва по последните запазени стъпала. Наоколо само развалини — останки от изчезнало величие!

Глинена фигурка, намерена във Вавилон

От върха на зиккурата погледът на вавилонските жреци минавал на юг над главното стълбище, над редицата покриви на по-ниските странични постройки, над стените, обграждащи двора, и се спирал на главния храм на градския и национален бог Мардук. Вдясно течел царственият Ефрат. Една улица водела към реката, минавала по каменен мост и свързвала вътрешния град с другата част на града, построена на десния бряг. Този мост над Ефрат, най-старият каменен мост, който досега ни е известен, извиквал удивление още у гърците; неговата дължина се изчислява на 123 метра.

От храма Есангила, посветен на Мардук, който е бил главният храм на царството, личат само очертанията на основите; но те ясно говорят за огромните размери на постройката. В старите описания на града, най-важните от които произлизат от библиотеката на Ашурбанипал, са изброени 53 храма само в чертите на града Вавилон. Най-големият от тях е храмът на бога Мардук. Освен тези 53 храма имало още 55 „килии“ — нещо подобно на днешните параклиси — където населението се молело на бога Мардук, както и стотици „килии“ и олтари на други божества. Градът „с осем порти, две главни улици и двадесет и четири улици“ наистина бил град на храмовете и дворците. Това ясно показва в чии ръце се намирали богатството и властта на вавилонското царство.

От жилищните квартали досега е изследван по-подробно само един, намиращ се източно от зиккурата и дворците, който обаче е най-старият — още от времето на Хамурапи, — така нареченият „Меркес“, тоест самият град; така поне наричат арабите тази височина. Освен глинени плочки, голяма част от които били съхранявани в делви, тука били изкопани и многобройни по-малки предмети — блюда, купи, паници, големи и малки съдове за съхраняване на храни във форма на вази, долу заострени, някои от които имали пръстеновидни подпори. Намерени били също така и много лампи, шишета, останки от оръжия, накити от злато, сребро, бронз, желязо, каменни мъниста и цилиндрични печати^[2]. В средата на квартала били разчистени основите на голяма частна къща с три вътрешни двора. Вътрешните дворове били характерни за къщите в цялата страна. При горещия климат, при който — вероятно както днес, така и на онова време — само около седем дни от годината вали дъжд, хората прекарвали по-голямата част от времето в тези дворове. Около дворовете били наредени над 20 стаи и стаички, като главните помещения се намирали в южната част на градината. Собственикът на този дом трябва де е бил богат човек, може би преуспял търговец, който е търгувал със стоки или е давал пари под лихва. Войските на царя създали велика империя и установили господството на Вавилон над много народи. Подчиненото население плащало данъци на царя. По следите на войниците вървели търговците, купували и продавали и изкарвали големи печалби — както се вижда от най-голямата намерена досега къща в „Меркес“.

Глинена купа, намерена в Меркес, квартала, в който са живеели богатите търговци на Вавилон

Отпечатък на цилиндричен печат, намерен във Вавилон. Сцената представлява богът Тамуз и една религиозна процесия

Това благополучие продължило, докато траяли политическата и военната мощ на държавата. Най-добра гаранция за това били здравите укрепления на столицата, в центъра на която се намирал царският дворец. Вавилонските царе постоянно разширявали и преустройвали този дворец, който се състоял от няколко самостоятелни и обширни комплекса. Предполага се, че във външния замък са били помещенията за охраната, след това идвал замъкът на управителя на двореца, после представителният палат с тържествената зала и най-после жилището на царя и стаите на царицата. В североизточната част се намирали прочутите още в древността „висящи градини“, а северозападно от дворцовия комплекс, означен от археолога Унгер като „градски замък“, Навуходоносор построил още един дворец; Колдуей го нарича главния замък, а Унгер смята, че това е дворцовият музей. Построен е много грижливо и е украсен разкошно. Още преди Колдуей да поеме ръководството на разкопките, тук е било открито едно забележително произведение на изкуството — огромен недовършен лъв от базалт, който минава над повален мъж. Тук именно след системна работа била разкрита сега една по-стара, извънредно красива стела от варовик. От подробния надпис се разбира, че изображението върху нея представлява Шамаш-реш-усур „владетеля на страната Мари“, представен заедно с бога на времето Адад и богинята Ищар. Една хетска стела, намерена на същото място, е била донесена вероятно като плячка. От развалините били извадени такъв голям брой изпочупени статуи от диорит, датиращи от по-стари времена, и парчета от цилиндри, че учените предполагат, че тези старини са били планомерно събирани в някакъв музей.

Накит от златни листа, намерен в една гробница в Меркес

Далеч на север, върху хълма Бабил — единственото място, което е запазило до днес старото име на града, Навуходоносор заповядал да му изградят летен дворец, но постоянната му резиденция бил „градският дворец“. Измежду сградите на този дворец представителният палат и висящите градини заслужават особено внимание. Този палат оставял у чуждите посланици и делегации смайващо впечатление за могъществото на владетеля. Чужденците влизали в двора от северната страна и пред очите им се изправяла широка, богато украсена с пъстри гледжосани тухли стена с три врати. Въвеждали ги през средната врата в огромната зала, дълга 52 метра и широка 17 метра, а в нишата на стената, точно срещу вратата, седял на трона царят, пред когото те коленичели и допирали чело до пода, преди да изложат просбата си.

Висящите градини, които се споменават в описанията на гръцки и римски автори и които погрешно се свързват с името на царица Семирамида, останали за векове загадъчно чудо. Никой не знаел нито къде точно са били, нито как са изглеждали. Сега археолозите намерили в североизточния ъгъл на „градския дворец“ някакъв особен градеж от четиринадесет свързани помежду си сводове. Колдуей прегледал всички сведения за висящите градини във Вавилон, които дават древните писатели, сравнил ги с открития от него строеж и достигнал до предположението, че намерените сводове са били някога покрити с дялани камъни и тухли, а отгоре са били поставени оловни плочи; по този начин те са могли да издържат толкова дебел пласт земя, че в него са могли да пуснат корени големи дървета. Помещенията под сводовете, които благодарение на постоянно поливания покрив-градина били защитени срещу лятната жега, се използували като служебни помещения, където чиновниците работели през най-горещите сезони. „Причината, поради която — както се изразява Колдуей — висящите градини са били причислени към седемте чудеса на света, е била просто построяването на градина върху покрива на обитавана сграда.“

В периода от 1887 г. до 1897 г. Колдуей изтръгнал от мрака на забравата чудесни неща, които свидетелствували за великолепието на Навуходоносоровата столица.

Там, където пътят, слизащ от двореца, пресича една улица в подножието на хълма, се издигат развалини от зидария, високи 12 метра. Това е портата Ищар, главният вход на двойната стена, заграждаща вътрешния град. Навуходоносор заповядал да построят пътя и самата порта и най-разкошно да ги украсят. През нея били въвеждани посланиците на чуждите държави, които идвали на аудиенция при царя. Оттук минавала и голямата процесия, когато се връщала от новогодишните празненства и влизала тържествено в града. Нова година се празнувала в специален храм, построен за тези тържества на север от града, но още не се знае къде точно се е намирал той. Всички идоли, които обикновено стояли в собствените си храмове, между тях и върховният бог Мардук, били пренасяни още преди празника в новогодишния храм. Всяка година на този празник богът Мардук утвърждавал силата на боговете. През време на церемонията дарят докосвал ръката на бога и по този начин неговата власт като законен владетел получавала божествено потвърждение. След това боговете, последвани от тържествени шествия, били връщани обратно в градските храмове. Отначало пътят водел през палмова горичка, после минавал през портата на бога Илу, след това между две седем метра високи стени и се превръщал в широка павирана улица. От намерените с толкова труд останки от тези стени и парчета от цветни гледжосани тухли учените с безкрайни усилия успели да възстановят екзотичната красота на тази парадна улица, която се намира сега в един берлински музей^[3]. Въпреки че улицата, която виждаме в музея, е по-тясна и по-къса, отколкото е била в действителност, всеки може ясно да си представи как е изглеждала тя някога. От двете страни на улицата изображения на лъвове са извиквали възхищение у новопристигащите в града. Величествени, жълти или бели, се редят лъвовете един след друг върху синия фон в блестящи тонове. Гледжосаните тухли така добре прилепват една към друга, че фугите им не развалят общия вид. В дъното на улицата се издига грандиозната порта на богинята Ищар. Тази порта била снабдена с по една сграда от всяка страна, всяка от които имала по две кулички. Откъм страната на улицата редица от релефи украсяват стените на портата от основите до върха. Според пресмятанията на Колдуей, броят на изобразените по тях животни първоначално е бил не по-малко от 575, всички подредени в хоризонтални редици. Някои от тях са направени от моделирани печени тухли, а други от цветни гледжосани тухли и представляват бикове или митологични същества с люспи по телата, с предни крака като лъвски лапи и задни като крака на граблива птица, с дълга змийска шия, змийска глава с разцепен език и опашка на скорпион.

Лъв разкъсва глиган. Изображение върху глинена плочка, намерена във Вавилон

Лъвовете, чиито изображения се срещат освен по тази улица и на много други места във Вавилон, били свещените животни на богинята Ищар; биковете били покровителствувани от бога на времето Адад; пълзящата змия, „вавилонският змей“ Муш-хушху, била любимка на главния вавилонски бог Мардук, в чест на когото Навуходоносор заповядал да украсят така пищно главната улица и портата, както той сам казва в един документ от онова време.

„Входовете на двете градски порти бяха станали твърде ниски от запълването на улиците на Вавилон. Разруших ония градски порти и накарах да изградят здраво основите им от печени тухли и асфалт^[4] и изкусно да ги украсят със сини гледжосани тухли, на които бяха изобразени бикове и змейове. Накарах да сложат напреко върху тях покрив от здрави кедрови дървета. Поставих кедрови врати, обшити с медни плочи и бронзови панти. Яки бронзови бикове и свирепи змейове поставих на прага. Накарах пищно да украсят тези градски порти, за да се чуди и диви цял народ.“

Портите трябвало да будят възхищението както на собствения му народ, така и на чуждите гости, както ги смайвала и художествено украсената фасада на голямата тронна зала, която, възстановена, също така се намира в Берлин.

Дълго време треперели народите пред могъществото на Вавилон. Но дали той не е бил само колос на глинени крака, какъвто според Библията видял на сън цар Навуходоносор?

Близо 1000 години асирийското царство определяло историята на тогавашния цивилизован свят от Междуречието до Египет. Нововавилонското царство, което заело неговото място, не съществувало и сто години. След това от 539 до 331 г. Вавилон бил под персийско владичество. В 331 г. Александър Македонски завоювал цяла предна Азия. Той имал големи планове за преустройството на града. Искал дори да издигне наново голямата кула, която била междувременно изоставена и отчасти се била сринала, тъй като персийците не зачитали боговете на Вавилон. Но неговите планове не могли да се изпълнят. Ранната смърт, която го постигнала в големия дворец във Вавилон, сложила край на амбициите на младия завоевател на света.

След това най-големият град на света постепенно западнал и запустял. Днес той представлява огромно поле от развалини, върху които са построени няколко арабски села. Не само Вавилонската държава, но и самият вавилонски народ е отдавна изчезнал завинаги. Неговата цивилизация била възприета и продължена от други народи. Вавилоняните са разделили годината на месеци и съставили календара, който е в употреба и до ден-днешен. Те разделили небето на зодии и открили планетите. Смятали по дванадесетичната система и от тях ние сме възприели делението на денонощието на двадесет и четири часа — два пъти по дванадесет часа, а някои неща още броим на дузини. Значителен е приносът на Вавилон в човешката култура. Установяването на система на мерки, летоброенето, много религиозни и поетични митове, наченките на правов ред, на история, на граматика и пр. са били възприети чрез персийците от гърците и римляните и доразвити от тях, са залегнали в основата на съвременната цивилизация. Разрушени са дворците, в купища развалини са се превърнали храмове и зиккурати. Изчезнали са цели народи, но техните творчески мисли са се запазили до наше време.