Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Притча
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Дао притчи
Българска, първо издание
Съставител: Елица Тодорова, 2008
Редактор: Юлиан Антонов
Дизайн на корицата: Миглена Деянова
Компютърно оформление: Миглена Деянова
Формат 16/60/84
Обем 12 п.к.
ISBN 978-954-607-769-1
Издателска къща ЛИК, 2008
История
- — Добавяне
Дан, главният жрец, който колел жертвеното животно в Шан, попитал Джуан Дзъ какво е милосърдие[1].
— Милосърдни са тигрите и вълците, — отговорил Джуан Дзъ.
— Как така?
— Как да не са милосърдни, ако вълчицата и вълчетата се обичат един другиго?
— Разрешете да ви попитам за истинското милосърдие!
— За истинското милосърдие не съществуват роднински чувства.
— Аз съм чувал, че без родство няма и любов, без любов няма и синовно уважение. Нима може да има истинско милосърдие без уважение към родителите!
— Не, не е така, — отвърнал Джуан Дзъ. Истинското милосърдие е високо. За него, разбира се, не си струва да се говори, ако се изхожда от синовното уважение. Та в думите ти синовното уважение не е преувеличено, а твърде умалено. Та защо планината Миншан не се вижда, когато тръгваш към Ин от юг? Защото тя е далече от Ин. Затова се казва:
Да уважаваш родителите си, е по-лесно, отколкото да ги обичаш.
Да обичаш родителите си, е по-лесно, отколкото да ги забравиш.
Да забравиш родителите си, е по-лесно, отколкото да ги накараш да те забравят.
Да ги накараш да те забравят, е по-лесно, отколкото самият ти да забравиш за всичко в Поднебесната.
Да забравиш всичко в Поднебесната, е по-лесно, отколкото да накараш всичко в Поднебесната да забрави за теб.
Та нали този, който умее да забравя за Височайшето и Обкръжаващото, се отдава на Бездействие. Благата му се разпространяват в тъмата на поколенията, а Поднебесната дори не знае за него. Как е възможно толкова да се прехласваш пред милосърдието и синовната почтителност? Нали с всичко това — с уважението към родителите и по-възрастните братя, с милосърдието и справедливостта, с предаността и доверието, с целомъдрието и честността — хората принуждават себе си да служат на собствената си добродетел, всичко това не струва повече. Затова и се казва: „Истинското благородство отхвърля царските почести, истинското богатство отхвърля царската съкровищница, истинското желание отхвърля името и славата“. От всичко това пътят няма да се промени.