Филип К. Дик
Играчите от Титан (14)

Глава 14

В следващия момент Джоузеф Шилинг установи, че се намира насред пустинята и отново усети успокоителния натиск на земното притегляне. Слънцето го заслепяваше и изливаше върху него познатия златист поток горещина. Джо примижа, вдигна ръка, за да защити очите си от слънчевите лъчи и се огледа.

— Не спирайте — каза някой.

Той се обърна и видя, че редом с него през неравния пясък крачи доктор Филипсън. Възрастният весел и дребен доктор се усмихваше.

— Продължавайте да вървите — каза доктор Филипсън с приятен, нормален тон. Защото иначе ще си умрем тук. Няма да ви хареса.

— Обяснете ми какво става — помоли Джо Шилинг, но продължи да върви. Доктор Филипсън изобщо не изоставаше, крачейки с лекота с големи крачки.

— Вие определено провалихте Играта — изкиска се доктор Филипсън. — Изобщо не са предполагали, че може да се опитате да мамите.

— Те започнаха първи! Промениха стойността на картата.

— За тях това е напълно законно. Един от основните ходове в Играта. Любим похват на титанските играчи е да упражняват екстрасензорните си способности върху картите. Това е вид съревнование между страните в Играта. Този, който тегли картата, се стреми да запази стойността й константа, нали схващате? Приемайки променената стойност на картата, вие изгубихте, но когато преместихте фигурата си според същата тази стойност, развалихте Играта.

— Какво стана със залога?

— Детройт? — Доктор Филипсън се засмя. — Не може да се претендира за него, остава си залог. Разбирате ли, титанските играчи спазват свято правилата на Играта. Може да не ви се вярва, но е така. Естествено, придържат се към техните правила, но все пак ги спазват. В момента не знам как точно ще постъпят. Чакали са много дълго, за да играят с вас, но не съм сигурен, че ще опитат отново след това, което се случи. Това трябва доста да ги е разстроило психически, няма да дойдат на себе си скоро.

— На коя фракция са представители те? На екстремистите?

— О, не. Титанските играчи са изключително умерени в своите политически възгледи.

— А вие? — попита Шилинг.

— Признавам си, че съм екстремист — каза доктор Филипсън. — Ето защо съм тук, на Тера.

Под ослепителната обедна слънчева светлина неговата „гореща игла“ блещукаше в такт с широките му крачки.

— Почти пристигнахме, мистър Шилинг. Още един хълм и ще видите накъде сме се запътили. Постройката нарочно е ниска, за да не привлича внимание върху себе си.

— Всичките въгове, които са дошли на Земята, ли са екстремисти?

— Не — отвърна доктор Филипсън.

— А Е. Б. Блек, детективът?

Доктор Филипсън не отговори.

— Той не е от вашата партия — реши Шилинг.

Отново не последва отговор. На доктор Филипсън явно не му се говореше по темата.

— Значи ако нещата опрат дотам, мога да му се доверя? — попита Шилинг.

— Може би — кимна доктор Филипсън.

Джо погледна напред и видя сграда в испански стил с керемиден покрив и бели кирпичени стени, заобиколена от декоративна желязна ограда, боядисана в черно. „Мотел Подслон“, гласеше надписът на неонова табела, чиито светлини в момента бяха изключени.

— И Леърд Шарп ли е тук? — попита Шилинг.

— Шарп е на Титан — отвърна доктор Филипсън. — Може и да го върна тук, но определено няма да е сега.

Той се намръщи.

— Съобразително създание е този Шарп. Но трябва да си призная, че не ме е грижа за него.

Докторът избърса червеното си потно чело с ленена носна кърпичка и забави крачка, поемайки по настлания с плочки път към мотела.

— Нито пък ме е грижа за вашето мошеничество.

Сега той изглеждаше напрегнат и раздразнен. Шилинг се чудеше на какво се дължи това.

Вратата на офиса на мотела беше отворена и доктор Филипсън тръгна към нея, взирайки се в полумрака вътре.

— Ротман? — нерешително се обади той.

На прага се появи женска фигура. Беше Патриша Маклейн.

— Съжалявам, че закъснях — започна доктор Филипсън. — Но този човек тук и приятелят му дойдоха…

— Тя е извън контрол — прекъсна го Патриша. — Алън с нищо не може да помогне. Махайте се оттук!

Тя претича покрай доктор Филипсън и Джо Шилинг към паркираната си кола. Там внезапно изчезна. Доктор Филипсън изсумтя, после изруга и отскочи от вратата на мотела толкова бързо, сякаш го бяха полели с вряла вода.

Високо в обедното небе Джо Шилинг видя някаква точка, която се издигаше все по-нависоко и по-нависоко, докато накрая съвсем престана да се вижда. От блясъка и напрегнатото взиране започна да го боли главата. Обърна се към доктор Филипсън:

— Боже мой! — възкликна той. — Това не е ли…

— Погледнете — каза доктор Филипсън. Той сочеше с „горещата игла“ към офиса на мотела и Джо Шилинг надникна през вратата. В първия момент не можа да види нищо, после зрението му постепенно се приспособи към полумрака.

На пода лежаха сгърчени мъжки и женски тела, преплетени по такъв начин, че приличаха на някакво многоръко чудовище. Като че ли бяха разбъркани и сплескани от някаква неизвестна сила, и получилата се невероятна сплав бе захвърлена тук.

Мери Ан Маклейн седеше на пода в ъгъла на стаята, превита и закрила лицето си с ръце. До нея стояха Питър Гардън и добре облечен мъж на средна възраст, когото Шилинг не познаваше. Те мълчаха, а лицата им бяха пребледнели.

— Ротман! — изхлипа докторът, втренчен в едно от осакатените тела. После се обърна към Пит Гардън:

— Кога се случи това?

— Току-що — прошепна Пит.

— Вие сте късметлия — каза добре облеченият мъж на доктор Филипсън. — Ако бяхте дошли малко по-рано, щеше да убие и вас. Трябва да благодарите на съдбата, че закъсняхте за срещата.

Треперейки, доктор Филипсън вдигна „горещата игла“ и неуверено се прицели в Мери Ан.

— Недейте — каза Пит Гардън. — Те опитаха същото и вижте какво стана.

— Мютро — попита докторът, — а вас защо не ви е убила?

— Защото е теранец — отвърна Пит Гардън. — Единственият сред вас. Така че тя дори не го докосна.

— Най-добре ще бъде — каза добре облеченият мъж, Мютро, — ако никой от нас не предприема нищо. Избягвайте каквито и да е движения, така ще е най-сигурно.

Той не откъсваше поглед от превитата фигура на Мери Ан Маклейн.

— Не пожали дори баща си — добави Мютро, — но Патриша успя да се измъкне. Не знам какво е станало с нея.

— Момичето се добра и до нея — каза доктор Филипсън. — Ние видяхме, макар и в момента да не разбрахме какво е станало.

Той хвърли своята „гореща игла“. Тя се търкулна по пода, удари се в отсрещната стена и остана да лежи там. Лицето му беше пребледняло.

— Тя наясно ли е какво е направила?

— Знае какво е направила — отвърна Пит Гардън. — Разбира колко е опасна дарбата й и не желае да я използва отново.

Той се обърна към Джо Шилинг:

— Тя явно не им беше по силите. Отначало успяха да поемат частичен контрол над нея, но не можаха да го удържат. Наблюдавах битката им. Тя беше в тази стая и продължи няколко часа. До пристигането на последния член на групата. — Пит посочи смазаното, разкъсано тяло на светлокос мъж с очила. — Дон, така го нарекоха. Смятаха, че той ще реши изхода от битката, но Мютро й се притече на помощ със своите способности. Всичко свърши за миг — както седяха на столовете си, изведнъж започнаха да летят насам-натам като парцалени кукли.

Пит помълча и добави:

— Не беше приятно за гледане. Но така или иначе се случи.

Той потръпна.

— Ужасна загуба — каза доктор Филипсън и изгледа Мери Ан с омраза. — Неконтролируем полтъргайст. Знаехме за това, но заради Патриша и Алън я приемахме такава, каквато е. Е, сега ще ни се наложи да започнем всичко отначало. Разбира се, лично аз няма защо да се страхувам от нея — мога да се върна на Титан когато си поискам. Надявам се, че не може да използва способностите на такова огромно разстояние, защото в противен случай едва ли можем да направим нещо. Но ще се наложи да поема този риск.

— Мисля, че ако реши, тя може да ви попречи да се върнете на Титан — каза Мютро. — Мери Ан! — изрече на висок глас той. Момичето вдигна глава. Джо Шилинг видя, че лицето й е мокро от сълзи. — Имаш ли нещо против последният въг да се върне на Титан?

— Не знам — равнодушно отвърна тя.

— Те държат Шарп там — каза Джо Шилинг.

— Разбирам — каза Мютро. — Е, това променя нещата.

Той се обърна отново към Мери Ан:

— Не позволявай на Филипсън да си тръгне.

— Добре — кимна тя.

Доктор Филипсън сви рамене.

— Добър ход. Е, мен ме устройва да направим размяна. Шарп може да се върне тук, а аз — на Титан.

Тонът му беше спокоен, но Шилинг видя, че очите му се замъглиха от стъписване и напрежение.

— Да направим размяната веднага — предложи Мютро.

— Разбира се — отвърна доктор Филипсън. — Нямам желание да остана дълго време покрай това момиче. Това трябва да е очевидно дори и за вас. И не завиждам на вас и на хората ви за това, че зависите от подобна сурова и необуздана сила. Тя във всеки един момент може да се обърне против вас.

След кратка пауза той добави:

— Шарп се върна от Титан. В клиниката ми в Айдахо е.

— Как можем да го проверим? — попита Мютро.

— Обадете се оттук на колата си — каза доктор Филипсън на Джо Шилинг. — Той трябва да е в нея или някъде край нея в момента.

Джо излезе и отиде при една от паркираните коли. Отвори вратата и попита:

— Кой е собственикът ти?

— Мистър и мисис Маклейн — отвърна Рашмор-ефектът на колата.

— Искам да използвам видеофона ти.

Той седна на напечената от слънцето седалка и се обади на собствената си кола, паркирана до клиниката на доктор Филипсън в покрайнините на Покатело, щата Айдахо.

След кратка пауза се чу гласът на колата му, Макс:

— Какво искаш пък сега, по дяволите?

— Там ли е Леърд Шарп? — попита Джо Шилинг.

— На кого му пука?

— Чуй ме внимателно… — започна Шилинг, но в този момент върху малкия екран на видеофона се появи лицето на Леърд Шарп.

— Добре ли си? — попита го Джо.

Шарп кимна рязко.

— Джо, видя ли титанските играчи? Колко ли бяха? Не знам дали изобщо бих могъл да ги преброя!

— Не само че ги видях, но успях и да ги изиграя — отвърна Джо Шилинг. — Така че те веднага ме изхвърлиха обратно тук. Вземи Макс — нали знаеш, това е колата ми — и се върни в Сан Франциско. Ще се видим там.

Следващите му думи бяха предназначени за неговата стара, своенравна кола:

— Макс, съдействай на Леърд Шарп, да те вземат дяволите!

— Добре де — отвърна Макс раздразнено, — ще му съдействам.

Джо Шилинг се върна в мотела.

— Предвидих какво ще ни разкажете за разговора си с адвоката — каза Мютро, — така че пуснахме Филипсън да си ходи.

Джо се огледа. Така си беше. Доктор Филипсън го нямаше.

— Нищо не е приключило — отбеляза Пит Гардън. — Филипсън се върна на Титан. Хоторн е мъртъв.

— Но организацията им е унищожена — каза Мютро. — Останахме само аз и Мери Ан. Не можах да повярвам, когато видях как тя унищожи Ротман — на него се дължеше мощта ни.

Той се наведе над тялото на мъжа и го докосна.

— Кое е най-мъдрото нещо, което можем да направим сега? — обърна се Джо Шилинг към Пит. — Не можем да ги преследваме на Титан, нали?

Не искаше да се срещне лице в лице с играчите от Титан отново. И все пак…

— Най-добре е да се свържем с Е. Б. Блек — отвърна Пит. — Това е единственото нещо, което може да ни помогне в така създалата се ситуация. Иначе с нас е свършено.

— Можем да се доверим на Блек, нали? — попита Мютро.

— Доктор Филипсън загатна, че можем — каза Шилинг. Поколеба се и добави: — Аз предлагам да рискуваме.

— И аз — добави Пит.

След кратка пауза Мютро кимна рязко.

— А ти какво мислиш, Мери? — попита Пит момичето, което продължаваше да седи превито в ъгъла.

Тя мълча дълго и най-накрая каза:

— Не знам. Не съм сигурна на кого можем да се доверим. Аз вече дори и на самата себе си не вярвам.

— Трябва да го направим — каза Джо. — Поне според мен. Той… или то… те търси. При Карол е. Ако и на него не можем да се доверим…

Шилинг млъкна и се намръщи.

— … Значи Карол е в опасност — довърши Пит с безизразен глас.

— Да — кимна Шилинг.

— Нека да му позвъним. Още сега.

Отидоха при колата на Маклейнови и Джо Шилинг позвъни до апартамента в Сан Рафаел.

„Ако това е грешка — помисли си Джо Шилинг, — тя вероятно ще доведе до смъртта на Карол и бебето. Какво ли ще е то, момче или момиче? Сега има такива тестове, че още на третата седмица може да се определи полът на бебето. Пит, разбира се, ще е щастлив и в двата случая.“

При тази мисъл Джо леко се усмихна.

— Ето го! — обади се Пит развълнувано.

На екрана на видеофона се появи въг и Джо Шилинг си помисли с раздразнение, че всички те страшно си приличат.

„В действителност доктор Филипсън изглежда така — осъзна той. — Точно както го е видял Пит. Не е било халюцинация.“

— Къде се намирате, мистър Гардън? — достигна до тях от високоговорителите въпросът на въга. — Виждам, че и мистър Шилинг е с вас. Ако се нуждаете от помощта на полицията, сме готови да ви изпратим кораб по всяко време, където пожелаете.

— Връщаме се — каза Пит. — Не се нуждаем от кораб. Как е Карол?

— Мисис Гардън е много разтревожена, но физическото й състояние е задоволително.

— Тук има девет мъртви въга — каза Джо Шилинг.

— От Уа Пей Нан? — попита незабавно детективът. — Партията на екстремистите?

— Да — отвърна Шилинг. — Един от тях се върна на Титан — този, който тук беше доктор Ю. Р. Филипсън от Покатело, щата Айдахо. Познавате го, известния психиатър. Настояваме да се заемете с клиниката му незабавно — там може да има негови съучастници.

— Ще го направим — обеща Е. Б. Блек. — Убийците на колегата ми Уейд Хоторн сред мъртвите ли са?

— Да — отговори Шилинг.

— Това е добре — каза Е. Б. Блек. — Кажете ни местоположението си и ще изпратим някого да направи необходимото.

Пит му даде исканата информация.

— Това е — каза Джо, когато екранът угасна. Не знаеше как да се чувства. Дали бяха постъпили правилно? Щяха да разберат скоро.

Тръгнаха обратно към мотела. Никой не проговори по пътя.

— Дори и да се доберат до нас — каза Пит, спирайки се при вратата, — ще продължавам да твърдя, че сме направили най-доброто, което сме можели да направим. Човек не може да знае всичко. Тази гледка — той направи жест с ръка — е толкова кошмарна, тези хора и въгове, слети в едно цяло… Може би още не съм дошъл на себе си след последната нощ.

— Пит — каза Джо Шилинг, — аз видях Играчите от Титан. И това беше достатъчно.

— Какво ще правим сега? — попита Пит.

— Ще възстановим „Красивата синя лисица“.

— А после?

— Ще играем! — заяви Джо Шилинг.

— Срещу кого?

— Срещу тях — каза Джо Шилинг. — Трябва да го направим. Те няма да ни оставят никакъв друг шанс.

Влязоха в мотела.

 

 

Когато се връщаха към Сан Франциско, Мери Ан леко се оживи и каза:

— Не чувствам да ме контролират толкова силно като преди. Въздействието им намалява.

Мютро я погледа.

— Да се надяваме, че е така.

Изглеждаше ужасно уморен.

— Мога да предвидя — каза той на Пит Гардън — какъв ще е резултатът от усилията ви за възстановяване на групата. Искате ли да го научите?

— Да — отвърна Пит.

— Полицията ще ви разреши. Още довечера ще имате законна група от играчи, както преди. Ще се съберете във вашата щабквартира в Кармел и ще обсъдите по-нататъшната си стратегия. От този момент нататък възможното бъдеще се разклонява в паралелни потоци. Всичко ще зависи от това дали групата ще позволи на Мери Ан Маклейн да вземе участие в Играта като нов Настойник.

— И как ще се развие бъдещето във всеки от двата случая? — попита Пит.

— Мога да видя ясно какво ще стане, ако тя не бъде приета в групата. Нека да кажем просто, че в този случай не ви очаква нищо добро. Другата алтернатива е неясна, защото Мери е непостоянна и непредсказуема в рамките на обичайните причинно-следствени връзки, при нея е в сила непричинният принцип на едновременността.

Мютро замълча за момент и продължи:

— Въз основа на предвижданията си предлагам да се опитате да я направите част от групата. Въпреки че това е незаконно.

— Точно така — кимна Джо Шилинг. — Нейното участие е строго забранено според правилата на тукашните Блъфорганизации. В Играта не се допускат псионици от никакъв вид. Но нашите противници също притежават пси-способности — титанците са телепати. Мери би била много ценна за нас. Нейното участие в групата ще неутрализира фактора телепатия. Иначе те ще имат абсолютно преимущество.

Той си спомни за спора заради картата, която бе изтеглил, промяната на стойността й от дванайсет на единайсет.

„Не можем да се борим срещу подобно нещо — осъзна той. — Дори и ако Мери е с нас…“

— Аз също бих искал да се присъединя към групата, ако е възможно — каза Мютро. — Въпреки че според закона и аз не мога да играя. Членовете на „Красивата синя лисица“ трябва да разберат сериозността на ситуацията, в която сме попаднали и какъв е залогът този път. Това вече не е просто размяна на документи за собственост, не е съревнование между Настойници, което да покаже кой е най-велик. Това е възобновяване на старата ни битка с врага след всичките тези години. Ако тя изобщо някога е спирала.

— Никога не е спирала — обади се Мери Ан. — Ние, хората в нашата организация, знаехме това. Мисля, че и хората, и въговете са на едно и също мнение по въпроса.

— А ще получим ли разрешение от Е. Б. Блек и полицейските власти? — попита Пит ясновидеца. — Каква е прогнозата ви?

— Предвиждам среща между териториалния комисар САЩ Камингс и Е. Б. Блек. Но не мога да предугадя резултата от нея. Има нещо, в което САЩ Камингс е забъркан и това внася нова променлива в ситуацията. Чудя се дали САЩ Камингс не е екстремист. Как беше името на партията им?

— Уа Пей Нан — отговори Джо Шилинг. — Така ги нарече Е. Б. Блек.

Той никога не беше чувал тази думи, преди детективът-въг да ги произнесе. Постоянно ги превърташе в ума си, опитвайки се да извлече някакъв смисъл от тях. Но те си оставаха абсолютно неразбираеми за него. Накрая се отказа. Не можеше да си представи какво представлява подобна партия и какво е чувството да си част от нея.

„Не ги разбирам — осъзна той. — А това е лошо, защото ако не можем да се поставим на тяхно място, не можем да предвидим постъпките им. Дори когато имаме ясновидец на разположение.“

Не се чувстваше много уверен. Обаче не искаше да споделя това с хората, които бяха заедно с него в колата.

„Скоро ние, подсилената «Красива синя лисица», ще изиграем първия си ход срещу титанците. Може би Мютро и Мери Ан Маклейн ще ни помагат, но дали това ще бъде достатъчно? Мютро не може да предвиди какво ще стане, а както отбеляза доктор Филипсън, на Мери Ан не може да се разчита.“

И все пак той беше доволен, че тя се е присъединила към тях. Без нейната помощ той и Пит щяха да си останат тук, в този мотел, насред пустинята в Невада. Точно както бе предвиждала стратегията на титанците.

— С удоволствие ще ви отстъпя по някое от владенията ми — каза Пит на Мери Ан и Дейв Мютро. — Вие, Мери, можете да вземете Сан Рафаел. А вие, Мютро — Сан Анселмо. Надявам се, че това ще ви помогне да влезете в Играта.

Никой не му отговори. Нито един от тях не се чувстваше достатъчно оптимистично настроен.

— Как може да се блъфира срещу телепати? — възкликна Пит.

Това беше добър въпрос. Всъщност от този въпрос зависеше всичко. Но никой не знаеше отговора.

„Поне няма да могат да сменят стойността на картите — помисли си Шилинг. — Мери Ан ще им противодейства и ще стабилизира изтеглените от нас карти. Обаче…“

— За да разработим стратегия — каза Пит, — ще се нуждаем от помощта на всичките членове на „Красивата синя лисица“. Все някой ще има ценна идея.

— Мислиш ли? — попита Шилинг.

— Така трябва да бъде — изрече рязко Пит.