Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Νεκρικοὶ Διάλογοι, ???? (Обществено достояние)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1971 (Пълни авторски права)
- Форма
- Диалог
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Лукиан
Диалози
Издателство „Народна култура“
Редактор: Радко Радков
Художник: Олга Йончева
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Лиляна Малякова, Величка Герова
История
- — Добавяне
17
Менип и Тантал
МЕНИП
Защо плачеш, Тантале? Какво така стоиш край езерото и се вайкаш?
ТАНТАЛ
Защото умирам от жажда, Менипе.
МЕНИП
Толкова ли те мързи? Наведи се и пий или си гребни с шепа.
ТАНТАЛ
Няма полза, ако се наведа: водата бяга, щом усети, че се приближавам. Ако пък някога гребна и я поднеса към устата си, още преди да съм наквасил края на устните си, тя, не зная как, изтича измежду пръстите ми и ръката ми остава суха.
МЕНИП
Чудна е твоята работа, Тантале. Но кажи ми, защо ти е да пиеш? Нямаш тяло, то е погребано някъде в Лидия, а то можеше да усеща глад и жажда. Как ти, който си душа, още изпитваш жажда и искаш да пиеш?
ТАНТАЛ
Тъкмо това е моето наказание — душата ми усеща жажда, като че ли е тяло.
МЕНИП
Добре, да приемем, че е така, както казваш, че си наказан с жажда. Но какво страшно има за тебе в това? Боиш се, да не би да умреш от липса на питие? Аз не виждам друг ад, освен този и смърт, която да отнася на друго място.
ТАНТАЛ
Право казваш. Но и това е една част от присъдата ми — жадувам да пия, макар че нямам никаква нужда.
МЕНИП
Глупости, Тантале! Изглежда, наистина имаш нужда от питие, от неразреден кукуряков сок[1], защото, противно на ухапаните от бесни кучета, ти се страхуваш не от водата, а от жаждата.
ТАНТАЛ
И кукуряк не ще откажа да пия, Менипе, само да го имам!
МЕНИП
Успокой се, Тантале, защото нито ти, нито друг някой от мъртвите ще пие. Това е невъзможно. И все пак не всички са наказани като тебе — да изпитват жажда за водата, която им се изплъзва.