Лукиан
Разговори на мъртъвци (10)

10
Харон, Хермес и разни мъртъвци

ХАРОН

Чуйте какво ни е положението! Лодката, както виждате, е малка и попрогнила и тече на много места. Само да се наклони на една страна, и ще се обърне. Пък и вие сте дошли наведнъж толкова народ, и всеки носи много нещо. Сега, ако влезете с всичко това, боя се да не се каете отпосле, особено тези, които не знаят да плават.

 

ХЕРМЕС

Какво да направим тогава, че да преплуваме благополучно?

 

ХАРОН

Аз ще ви кажа: трябва да влизате голи, като оставяте на брега всички тия ненужни неща, защото и тъй лодката едвам ще ви побере. — А ти, Хермесе, от сега ще гледаш да не приемаш никого от тях да влиза, ако не е гол и ако, както казах, не е хвърлил нещата си. Застани до стълбата, преглеждай ги и ги пускай, като ги заставяш да влизат голи.

 

ХЕРМЕС

Добре казваш. Тъй да сторим. — Кой е този тук, първият?

 

МЕНИП

Аз съм Менип. Ето, Хермесе, хвърлих торбата и тоягата си в езерото, а плаща си не донесох — и добре сторих.

 

ХЕРМЕС

Влизай, Менипе, най-добър от всички мъже, и заеми първото място горе, при кормчията, за да наблюдаваш всички. — А кой е този хубавец?

 

ХАРМОЛЕЙ

Хармолей мегарецът, любовникът, чиято целувка струваше два таланта.

 

ХЕРМЕС

Снеми си тогава хубостта, и устните заедно с целувките, и гъстата си коса, и червенината по бузите, и цялата си кожа. Добре, готов си, влизай вече. — Ами ти там, страшният, дето носиш багреница и диадема, кой си?

 

ЛАМПИХ

Лампих, тиран на Гела.

 

ХЕРМЕС

Защо, Лампихе, си дошъл с толкова много неща?

 

ЛАМПИХ

Защо ли? Че биваше ли, Хермесе, един тиран да дойде гол?

 

ХЕРМЕС

Тиран — в никой случай, но мъртвец — да. Хайде, хвърляй тези работи!

 

ЛАМПИХ

Ей на, богатството е изхвърлено.

 

ХЕРМЕС

И гордостта си хвърли, Лампихе, и високомерието си. Ще тежат на лодката, ако влязат с тебе.

 

ЛАМПИХ

Но остави ми поне диадемата и мантията!

 

ХЕРМЕС

Не може! Хвърли и тях!

 

ЛАМПИХ

Добре! Какво още? Както виждаш, хвърлих всичко.

 

ХЕРМЕС

И жестокостта, и безумието, и дързостта, и гнева — и тях хвърли!

 

ЛАМПИХ

Ей ме на, гол съм.

 

ХЕРМЕС

Влизай сега. — Ами ти, дебелият, месестият, кой си?

 

ДАМАСИЙ

Дамасий, борецът.

 

Да, приличаш. Зная те, често съм те виждал по палестрите.

 

ДАМАСИЙ

Да, Хермесе. Но пусни ме, аз съм гол.

 

ХЕРМЕС

Не си гол, драги, с толкова меса върху си. Снеми ги, защото ще потопиш лодката, само като туриш единия си крак в нея. Но хвърли и тези венци, и дипломите!

 

ДАМАСИЙ

Ето, както виждаш, наистина съм гол и по тегло равен на другите мъртъвци.

 

ХЕРМЕС

Тъй е по-добре — по-лек да си. Влизай! — И ти, Кратоне, влез, но хвърли богатството, изнежеността и разкоша си, не вземай погребалните си одежди, нито достойнствата на прадедите си, остави знатния си род, славата си и почестите, които градът ти е отдал, и надписите на статуите си. Не говори за голямата гробница, която са ти издигнали: тия неща тежат, дори само като се споменават.

 

КРАТОН

Не ми се ще, но ще ги хвърля. Какво мога да сторя?

 

ХЕРМЕС

Охо! Ами ти, въоръженият, какво искаш? Защо носиш този трофей?

 

ПЪЛКОВОДЕЦЪТ

Защото победих, Хермесе, отличих се и градът ме почете с него.

 

ХЕРМЕС

Остави на земята трофея! В ада царува мир, и не ще ти притрябва никакво оръжие. — А кой е този тъй важен на вид, тъй надут, с навъсени вежди, цял потънал в мисли, с такава голяма брада?

 

МЕНИП

Някакъв философ е, Хермесе, или, по-добре, някой измамник и хвалипръцко. Съблечи и него: ще видиш много смешни неща, скрити под плаща му.

 

ХЕРМЕС

Хвърли първо дрехите си, а после и всичко останало. О Зевсе, какво самохвалство носи този човек, какво невежество, страст към спорове, пустословие, неразрешими въпроси, бодливи думи, заплетени мисли! Колко много напразен труд, колко много празни приказки, глупости и дребнавост! О Зевсе, ето и късче злато, и сладострастие, и безсрамие, и гняв, и разкош, и изнеженост! Не остана скрито за мене, макар че грижливо го криеш. И лъжата хвърли, и гордостта, и мисълта, че си по-добър от другите! Ако влезеш с всичко това, какъв петдесетвеслен кораб би те побрал?

 

ФИЛОСОФЪТ

Оставям ги, щом заповядваш така.

 

МЕНИП

Но нека махне и тази брада, Хермесе. Както виждаш, тя е тежка и рунтава, има най-малко пет мини косми.

 

ХЕРМЕС

Добре думаш. — Махни и нея!

 

ФИЛОСОФЪТ

Кой ще я отреже?

 

ХЕРМЕС

Хей на, Менип, той ще я отсече с корабостроителската брадва, като използува стълбата за пън.

 

МЕНИП

Не, Хермесе, дай ми трион. Така е по-смешно.

 

ХЕРМЕС

Брадвата е достатъчна. — Добре. Сега, като махна тая смрадлива козя брада, по заприлича на човек.

 

МЕНИП

Искаш ли да му взема малко и веждите?

Разбира се! Той ги е вирнал над челото си и не зная защо се големее. — Какво? Плачеш, негоднико, страхуваш се пред смъртта? Ха влез!

 

МЕНИП

Още едно нещо има под мишницата си, най-тежкото.

 

ХЕРМЕС

Какво, Менипе?

 

МЕНИП

Ласкателството, Хермесе, което приживе му е било много полезно.

 

ФИЛОСОФЪТ

Но и ти, Менипе, хвърли свободата, и откровеността, и безгрижието, и благородството, и смеха си. Ето, ти единствен от всички се смееш.

 

ХЕРМЕС

По никой начин! Запази си ги, защото те са леки, много лесно се носят и са полезни за плуването. — И ти, ораторе, хвърли този безкраен брътвеж, тия антитези, сравнения, периоди, варваризми и другите тежести на речта.

 

ОРАТОРЪТ

Ето, виж, хвърлям ги.

 

ХЕРМЕС

Добре! — Отвързвай въжетата! Да вдигнем стълбата! Прибери котвата! Разпери платното! Лодкарю, управлявай кормилото! На добър ни час! — Какво плачете, глупци, и най-вече ти, философе, дето току-що ти отрязахме брадата?

 

ФИЛОСОФЪТ

Защото, Хермесе, мислех, че душата е безсмъртна.

 

МЕНИП

Лъже! Друго, види се, го наскърбява.

 

ХЕРМЕС

Какво?

 

МЕНИП

Че вече не ще пирува на разкошни пирове, нито нощем, обвил глава с плаща си, тайно от всички, ще обикаля вертепите, че сутрин не ще лъже младежите и не ще взема парите им за философията си. Това го наскърбява.

 

ФИЛОСОФЪТ

А на тебе, Менипе, не ти ли е мъчно, че си мъртъв?

 

МЕНИП

Какво, на мене? Та аз побързах към смъртта, без да ме е викал някой! — Но докато говорим тук, не чувате ли някаква гълчава, като че ли хора викат на земята?

 

ХЕРМЕС

Да, Менипе, и то не само от едно място. Едни, събрани в Народното събрание, радостни се смеят на Лампиховата смърт, жена му я измъчват другите жени, а децата му, макар и малки, биват замервани с град камъни от другите деца. Други, в Сикион, хвалят оратора Диофант, който произнася надгробна реч за тогова, за Кратон. Кълна се в Зевс, ревна Дамасиевата майка — начело на жените тя нарежда заради Дамасий. А за тебе, Менипе, никой не плаче, само ти лежиш спокойно.

 

МЕНИП

Не, след малко ще чуеш как жално ще завият кучетата за мене и как гарваните ще почнат да се бият с крила, когато се съберат да ме погребват.

 

ХЕРМЕС

Благороден човек си ти, Менипе. — Но понеже вече пристигнахме, хванете онзи прав път и вървете към съдилището, а аз и лодкарят ще идем да пренесем и други.

 

МЕНИП

На добър ви час, Хермесе! — Да вървим и ние! Какво се маете още? Каквото и да става, ще трябва да бъдем съдени, а наказанията, казват, били тежки: колела, скали, ястреби^[1]. Животът на всеки ще бъде показан в подробности.