Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Θεῶν Διάλογοι, ???? (Обществено достояние)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1971 (Пълни авторски права)
- Форма
- Диалог
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Лукиан
Диалози
Издателство „Народна култура“
Редактор: Радко Радков
Художник: Олга Йончева
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Лиляна Малякова, Величка Герова
История
- — Добавяне
7
Хефест и Аполон
ХЕФЕСТ
Аполоне, видя ли бебето на Мая[1], дето току-що се роди? Колко е хубаво, как се усмихва на всички! Още от сега показва, че ще стане много добро.
АПОЛОН
От това ли бебе очакваш нещо добро, Хефесте? Та то е по-старо от Япет, що се отнася до хитростта!
ХЕФЕСТ
Че какво лошо би могло да стори, ей сега се е родило!
АПОЛОН
Питай Посейдон, комуто открадна тризъбеца, или Арес — че и на него незабелязано измъкна меча от ножницата, да не говоря за себе си — обезоръжи ме и ми взе лъка и стрелите!
ХЕФЕСТ
Как? Новороденото, което едва стои на нозе, дето е още в пелени?
АПОЛОН
Ще разбереш, Хефесте, нека само се доближи до тебе!
ХЕФЕСТ
То вече се доближи.
АПОЛОН
Е, и? Всичките ти ли инструменти са у тебе, не се ли е изгубил някой?
ХЕФЕСТ
Всичките, Аполоне.
АПОЛОН
Все пак поразгледай хубаво.
ХЕФЕСТ
Зевсе! Не виждам клещите!
АПОЛОН
Но ще ги видиш в пелените на бебето.
ХЕФЕСТ
Така сръчно е, сякаш в корема на майка си е усвоило изкуството да краде.
АПОЛОН
Та ти не си го чувал как приказва вече, какво е устато и бъбриво! Дори си предлага услугите на нас! Вчера извика Ерос на борба и изведнъж, не зная как, му тури крак и го просна на земята. После, докато го хвалеха, открадна пояса на Афродита, която го прегърна заради победата му, и скиптъра на Зевс, докато тоя се смееше. Ако мълнията не беше много тежка и пълна с огън, и нея щеше да измъкне.
ХЕФЕСТ
Наистина, страшно дете!
АПОЛОН
На всичко отгоре е вече и музикант.
ХЕФЕСТ
Какво имаш предвид?
АПОЛОН
Намерило нейде умряла костенурка и от нея направи инструмент. Нагласи два рога и ги свърза, вби ключове и постави магаренце, опъна седем струни и засвири тъй сладко, тъй звучно, Хефесте, че и аз, дето толкова време се упражнявам на китара, взех да му завиждам. Мая казваше, че нощем не оставало на небето, а от любопитство слизало чак в ада — явно за да открадне нещо и от там. Има крила, направило си е една пръчка с чудна сила, с нея води душите и кара мъртвите долу.
ХЕФЕСТ
Аз му я дадох да си играе с нея.
АПОЛОН
И то ти се отплати — твоите клещи…
ХЕФЕСТ
Добре, че ме подсети. Ще вървя да си ги взема, ако, както казваш, се намират в пелените му.