Лукиан
Разговори на боговете (20)

20
Съдът над богините

ЗЕВС

Хермесе, вземи тази ябълка и иди във Фригия при Приамовия син, пастира — той пасе стадото си на Гаргар, в Ида, — и му кажи: „Парисе, Зевс ти заповядва, понеже самият ти си красив и разбираш от любовните работи, да отсъдиш коя от тези богини е най-хубава. Нека победителката в състезанието вземе тази ябълка.“ — Време е вече и за вас да вървите при съдията си. Аз се отказвам от посредничество, защото ви обичам еднакво, и ако беше възможно, с радост бих поздравил всички ви като победителки. Освен туй, ако дам на една от вас наградата за красота, другите две ще ме намразят. Затова аз не съм подходящ за ваш съдия, докато момъкът, фригиецът, при когото отивате, е от царско потекло и роднина на моя Ганимед. Иначе той е прост и естествен; никой не ще каже, че е недостоен за такова зрелище.

 

АФРОДИТА

Зевсе, дори ако ни поставиш за съдия самия Мом, аз смело ще се покажа пред него. Какво би могъл да ми разкритикува? Необходимо е обаче и останалите две да харесат тоя съдия.

 

ХЕРА

Ние, Афродито, също не се боим, дори ако посредничеството се възложи на твоя Арес. Разбира се, приемаме и казания Парис, който и да бъде той.

 

ЗЕВС

И ти ли си съгласна, дъще? Какво казваш? Извръщаш се, руменееш! Вие, момичетата, винаги поруменявате от такива неща. Все пак ти кимваш. — Хайде, вървете, а победените да не се сърдят на съдията, да не причиняват зло на момъка. Та нали не може всички да бъдете еднакво красиви?

 

ХЕРМЕС

Да вървим направо към Фригия! Аз ще ви водя, а вие чевръсто ме следвайте и не се бойте. Познавам аз Парис. Красив момък е, разбира от любов и много го бива да решава такива въпроси. Той няма да отсъди криво.

 

АФРОДИТА

Всичко това е много хубаво и изгодно за мене — че съдията ни е справедлив. Но женен ли е, или няма жена?

 

ХЕРМЕС

Не е съвсем неженен, Афродито.

 

АФРОДИТА

Тоест как?

 

ХЕРМЕС

Мисля, че с него живее една жена от Ида, хубава, но проста и страшно дива. Изглежда, че той не й обръща много внимание. Но защо питаш това?

 

АФРОДИТА

Ей така.

 

АТИНА

Ти, драги, постъпваш незаконно, като разговаряш с нея насаме!

 

ХЕРМЕС

В това няма нищо лошо за вас, Атино. Пита ме дали Парис е женен.

 

АТИНА

Че какво я засяга това?

 

ХЕРМЕС

Не зная. Казва, че пита не с някаква цел, а ей така.

 

АТИНА

Е, какво? Женен ли е?

 

ХЕРМЕС

Изглежда — да.

 

АТИНА

Ами има ли влечение към военните работи, славолюбив ли е, или си е просто говедар?

 

ХЕРМЕС

Не мога да ти кажа с положителност, но трябва да се предполага, че като млад човек се стреми и към това и би желал да бъде пръв в боевете.

 

АФРОДИТА

Виждаш ли? Аз не се сърдя и не те обвинявам, задето говориш с нея насаме. Такива неща не са за Афродита, а за мърморковците.

 

ХЕРМЕС

И тя ме запита почти същото. Затова не й се сърди и не смятай, че си онеправдана, ако и на нея съм отговорил така естествено.

Но докато говорим, ние изминахме вече много път, оставихме звездите далече зад себе си и сме почти във Фригия. Аз ясно виждам и Ида, и целия Гаргар, а ако не се лъжа, дори вашия съдия Парис.

 

ХЕРА

Къде е? Аз не го виждам.

 

ХЕРМЕС

Гледай тук, Херо, наляво, не към върха на планината, а към склона й, където е пещерата, там виждаш и стадото му.

 

ХЕРА

Не, не виждам стадо.

 

ХЕРМЕС

Как, не виждаш ли кравичките ей там, дето сочи пръстът ми? Те излизат измежду скалите, а от онази канара се спуща човек, с гега в ръка, и гледа стадото да не се пръска.

 

ХЕРА

Сега го виждам — ако само е той.

 

ХЕРМЕС

Да, той е. Но понеже вече сме близо, хайде, ако обичате, да се спуснем и тръгнем по земята, за да не го уплашим, ако изведнъж прилетим от небето.

 

ХЕРА

Добре казваш, тъй да сторим. — А сега, като слязохме, ти, Афродито, мини напред и ни води. Ти трябва да познаваш тази местност, защото, както говорят, често си слизала при Анхиз.

 

АФРОДИТА

Тези твои шеги не ме ядосват, Херо.

 

ХЕРМЕС

Не, аз ще ви водя. И аз самият съм прекарвал на Ида, когато Зевс беше влюбен във фригийчето, и често идвах тук по негова поръка, за да наглеждам момчето. А когато се беше превърнал в орел, аз летях до него и му помагах да носи красавеца. Ако си спомням добре, ето от тази скала го грабна. Момчето тъкмо свиреше на стадото, а Зевс се спусна зад него, хвана го грижливо с ноктите си, взе в клюна си шапката му и го издигна. Уплашено, то бе извърнало глава и гледаше към него. Тогава аз взех свирката му, че то я бе захвърлило от страх… Но вашият съдия е вече близо, можем да го заговорим. — Здравей, пастирю!

 

ПАРИС

Здрасти, момко! Кой си ти, та идеш тук при нас? Какви са тия жени с тебе? Не са такива, дето живеят по планините — толкова са хубави!

 

ХЕРМЕС

Не, те не са жени, Парисе. Ти виждаш Хера, Атина и Афродита. И мене, Хермес, ме изпрати Зевс… Но защо се разтрепери и побледня? Не бой се! Няма нищо лошо.

Той заповядва да отсъдиш коя от тях е най-хубава. „Понеже, казва, той самият е красив и разбира от любовните работи, на него възлагам присъдата.“ Наградата на състезанието ще узнаеш, като прочетеш надписа на тази ябълка.

 

ПАРИС

Я да видя какво пише. „За най-хубавата“. Че как бих могъл аз, господарю Хермесе, човек смъртен и необразован, да стана съдия на такова небивало зрелище, непосилно за един прост говедар? По такива въпроси трябва да отсъждат хора деликатни, градски… А моята работа е коя от две кози е по-хубава и коя крава — от друга крава: това навярно ще отсъдя както трябва. Но тези и трите са еднакво хубави и не зная как може човек да откъсне очи от едната, за да погледне другата. Той не иска да се отдели тъй лесно, ами където е погледнал най-напред, там се хванал и се диви. А ако най-сетне премине към друга, вижда, че и тя е хубава, захласва се и се откъсва от всичко друго. Изобщо аз потъвам в красотата им, тя цял ме обгръща, и ме хваща яд, че не мога да гледам с цялото си тяло, като Аргос. Мисля, че бих отсъдил добре, ако дам ябълката на трите. А тук се притуря и друго: тази е сестра и съпруга на Зевс, а тези — дъщери. Това не затруднява ли още повече решението?

 

ХЕРМЕС

Не зная, но не можеш да се изплъзнеш от заповедта на Зевс.

 

ПАРИС

Убеди ги само в едно, Хермесе: да не ми се сърдят двете победени, а да смятат, че грешката е на очите ми.

 

ХЕРМЕС

Те казват, че тъй ще постъпят. Но време е вече да минеш към решението.

 

ПАРИС

Ще се опитаме. Какво да се прави? Но първо искам да зная дали ще е достатъчно да ги гледам тъй, както са, или ще трябва да се съблекат, за по-голяма точност на прегледа.

 

ХЕРМЕС

Това ще решиш ти, като съдия. Заповядвай както желаеш.

 

ПАРИС

Както желая? Искам да ги видя голи.

 

ХЕРМЕС

Съблечете се, трите! — Ти гледай, аз ще се обърна.

 

ХЕРА

Отлично, Парисе. Аз ще се съблека първа, за да видиш, че имам не само бели ръце и че съм горда не само защото съм волоока^[1]: аз съм еднакво красива навсякъде.

 

ПАРИС

Съблечи се и ти, Афродито.

 

АТИНА

Парисе, не я карай да се съблече, преди да е свалила пояса си, за да не те омагьоса с него — вълшебница е. После, не трябваше да се явява така украсена и нашарена като същинска курва, а да покаже гола хубостта си.

 

ПАРИС

Добре казват за пояса, свали го.

 

АФРОДИТА

А защо и ти, Атино, не свалиш шлема и не покажеш главата си открита, ами разтърсваш качулка си и плашиш съдията? Или се боиш да не бъдат разкритикувани сивите ти очи, ако не гледат изпод страшния шлем?

 

АТИНА

Ето ти, свалих шлема.

 

АФРОДИТА

Ето ти и тебе пояса.

 

ХЕРА

Хайде да се събличаме.

 

ПАРИС

О Зевсе, боже на чудесата! Каква гледка! Каква красота! Каква наслада! Колко прекрасна е тази девица! А тази — в какво царствено величие сияе, наистина достойно за Зевс! А тази — как сладко и мило гледа, как прелъстително се усмихва! Но стига ми вече толкова блаженство! Ако сте съгласни, желая да прегледам всяка една поотделно, тъй като сега се колебая и не зная накъде да погледна, всяка от вас привлича очите ми.

 

АФРОДИТА

Тъй да сторим.

 

ПАРИС

Тогава вие двете се отдалечете. Ти, Херо, остани.

 

ХЕРА

Оставам, и след като ме огледаш добре, помисли и друго: дали е хубав дарът, който ще получиш срещу глас в моя полза. Ако обявиш за най-хубава мене, Парисе, ще бъдеш господар на цяла Азия.

 

ПАРИС

Моята работа не зависи от дарове. — Добре, отдалечи се. Ще сторя тъй, както сметна за правилно. — Приближи се ти, Атино.

 

АТИНА

Ето ме пред тебе. Ако признаеш за най-хубава мене Парисе, никога не ще излизаш надвит от битка, а винаги победител. Ще те направя победоносен воин.

 

ПАРИС

Не ми трябват войни и битки, Атино. Както виждаш, мир цари сега над Фригия и Лидия, царството на баща ми не воюва. Но бъди спокойна. Ти не ще бъдеш подценена дори когато съдя без оглед на дарове. Хайде, облечи се вече и си сложи шлема, достатъчно те видях. Сега е ред да дойде Афродита.

 

АФРОДИТА

Ето ме до тебе. Гледай едно по едно, точно, не пропускай нищо, задържай поглед над всяка част от тялото ми. Ако пък искаш, хубавецо, чуй и това от мене: отдавна те гледам такъв млад и хубав, какъвто не зная да има втори във Фригия, и те облажавам за хубостта ти, но и те обвинявам, че не оставяш тия скали и камънаци, за да живееш в града, и погубваш хубостта си в пущинаците. Какво ще вкусиш в тези планини? Каква полза ще имат кравите от твоята хубост? Би трябвало да имаш вече жена, но не груба селянка, каквито са жените в Ида, а някоя от Елада — или от Аргос, или от Коринт, или спартанка, каквато е Елена, млада и хубава, в нищо не по-лоша от мене, и най-важното — жена за любов. Сигурна съм, че, само да те види, тя всичко ще остави, ще ти се отдаде напълно, ще те последва и ще заживее с тебе. Разбира се, ти също си чувал нещо за нея.

 

ПАРИС

Нищо, Афродито. Но сега с радост бих чул от тебе всичко.

 

АФРОДИТА

Тя е дъщеря на Леда, прочутата красавица, при която долетял Зевс, превърнат на лебед.

 

ПАРИС

А каква е наглед?

 

АФРОДИТА

Бяла, каквато е редно да бъде дъщерята на лебед, нежна, защото е родена от яйце, много спортна и силна и тъй харесвана, че заради нея стана война, когато Тезей я отвлече още като момиче. А когато разцъфтя, всички най-знатни ахейци се събраха да я искат и тя избра сред тях Менелай, от рода на Пелопидите. Ако искаш, аз ще сторя да се ожениш за нея.

 

ПАРИС

Какво? За омъжена жена?

 

АФРОДИТА

Млад си ти и простичък, но аз зная как трябва да се правят тези неща.

 

ПАРИС

Как? Искам и аз да зная.

 

АФРОДИТА

Ти ще заминеш уж за да посетиш Елада, и когато стигнеш в Лакедемон, Елена ще те види. Оттук нататък моя ще бъде грижата да те залюби и тръгне с тебе.

 

ПАРИС

Тъкмо туй ми се вижда невероятно — да остави мъжа си и да се съгласи да отплува с един варварин, с един чужденец.

 

АФРОДИТА

Колкото за това, бъди спокоен. Аз имам двама сина, красавци — Химерос и Ерос, тях ще ти дам за водители по пътя. Ерос ще я завладее изцяло и ще я накара да се влюби, Химерос ще излее върху тебе прелестта си и ще те направи желан и любим, а и аз също ще се явя. Ще помоля Харитите да ни последват, та с общи усилия да я придумаме.

 

ПАРИС

Какво ще излезе от това, не се знае, Афродито, но аз съм вече влюбен в Елена и, не зная как, мисля, че я виждам, плувам право към Елада, стигам в Спарта и се връщам с тая жена… и ме хваща яд, че това все още не е станало.

 

АФРОДИТА

Парисе, не бързай да се влюбваш, преди да си се отблагодарил на мене, своята сватовница, чрез решението си. Прилично би било и аз да бъда с вас като победителка, та да отпразнуваме заедно и вашата сватба, и моята победа. С тази ябълка ти можеш да купиш всичко: и любов, и красота, и брак.

 

ПАРИС

Боя се да не ме забравиш след победата.

 

АФРОДИТА

Искаш ли да ти се закълна?

 

ПАРИС

Не, обещай ми още веднъж!

 

АФРОДИТА

Обещавам ти, че ще ти дам Елена за жена, че тя ще те последва и ще дойде при вас, в Илион, че аз сама ще бъда с тебе и всичко ще уредя.

 

ПАРИС

И ще доведеш Ерос, Химерос и Харитите, нали?

 

АФРОДИТА

Бъди спокоен. Освен тях ще взема още Потос и Хименей.

 

ПАРИС

Добре, при това условие ти давам ябълката, при това условие — вземи я.