Лукиан
Разговори на боговете (24)

24
Хермес и Мая

ХЕРМЕС

Майко, че има ли на небето друг бог, по-нещастен от мене?

МАЯ

Не казвай такова нещо, Хермесе.

ХЕРМЕС

Как да не казвам, като имам толкова работа и сам се мъча с нея, разкъсван от толкова служби? Сутрин, щом се дигна, трябва да мета гостната зала; след като подредя леглата и наглася всичко, да се представя на Зевс, да разнасям вестите му, цял ден да тичам нагоре-надолу, а когато се върна, вече потънал в прах, да поднасям амброзия. Преди да дойде този, новият виночерпец^[1] де, аз разливах и нектара. Но най-ужасното е, че аз единствен от всички дори нощем не спя: тогава пък трябва да водя души на Плутон, да съпровождам мъртъвци и да стоя в съдилището. Не ми стигат дневните работи — да присъствам на палестрите, да бъда глашатай на събранията и да обучавам оратори, — ами трябва още да се разкъсвам, за да върша и мъртвешките работи! Всеки от синовете на Леда^[2] си стои един ден на небето, един ден в ада, а аз всеки ден трябва да бъда и тук, и там. Синовете на Алкмена и Семела^[3], родени от жалки жени, безгрижно пируват, а аз, синът на Мая, внукът на Атлас, им прислужвам! Ето и сега, току-що се върнах от Сидон, от Кадмовата дъщеря^[4], при която ме беше пратил да видя какво прави девойката, и още преди да си поема дъх, ме прати отново в Аргос, да навестя Даная, после оттам, „Иди, казва, в Беотия и виж пътем Антиопа“. Изобщо, повече не мога! Ако беше възможно, с радост бих предпочел да бъда продаден, както на земята продават зле третираните роби^[5].

МАЯ

Остави това, синко. Млад си и трябва във всичко да служиш на баща си. А сега, както си изпратен, бързай към Аргос, после към Беотия, да не би да закъснееш, че да те бият. Влюбените са избухливи.