Марк Твен
Принцът и просякът (8)

Седма глава
Първият обед на Том като принц

Към един часа подиробед Том понесе примирено мъчението да го облекат за обед! Облякоха го пак така разкошно, но съвсем различно — от яката до чорапите. След малко го отведоха с голяма тържественост до просторна, разкошно наредена зала, където имаше вече сложена трапеза за един човек. Приборите бяха от тежко злато, украсени с рисунки, които ги превръщаха почти в скъпоценности, защото бяха дело на Бенвенуто^[1]. Залата беше изпълнена с благородни прислужници. Един духовник прочете молитва и Том щеше без малко да се нахвърли на храната, защото си беше по рождение гладник, но милорд граф Бъркли му попречи да го стори, като отиде да му завърже кърпата за ядене — длъжността кърпоносци на Уелския принц беше наследствена в рода на този придворен. Тук беше и виночерпецът, който изпреварваше всички опити на Том да си налее сам вино. Вкусителят на Негово височество Уелския принц беше също тук, готов да опита при поискване всяко подозрително ястие, като се изложи на опасността да се отрови от него. По това време той беше само едно безпредметно украшение и нарядко имаше случай да изпълни длъжността си, но имало бе времена преди не много поколения, когато длъжността вкусител била твърде опасна и нежелана чест. Може да изглежда странно, че не са използвали за това някое куче или някой каналджия, но всички кралски постъпки са странни. Тук беше милорд Д’Арси, пръв камерхер^[2], Бог знае за какво, но беше… Да не се задълбочаваме повече. Главният дворцов управител беше също тук, застанал зад стола на Том да надзирава церемонията, ръководена от кралския сервитьор и кралския готвач, застанали също наблизо. Том имаше още триста осемдесет и четирима прислужници — в залата не бяха, разбира се, и една четвърт от тях, Том дори не подозираше съществуването им.

Само преди един час всички присъстващи бяха подготвени да не забравят, че принцът е временно умопобъркан, и да не проявяват изненада от странните му постъпки. Тези „странни постъпки“ скоро се показаха, но пробудиха у тях само състрадание и скръб, без да ги разсмеят. Всички бяха дълбоко натъжени от болестта на любимия принц.

Нещастният Том ядеше главно с пръсти, но никой не се усмихваше на това, нито изглеждаше да го забелязва. Той разгледа с любопитство и внимание кърпата за ядене, защото тя беше наистина много красива и изящна, после каза простодушно:

— Свали я, моля ти се, да не би да я изцапам по невнимание.

Наследственият кърпоносец я свали почтително, без да направи каквото и да е възражение.

Том разгледа любопитно и репичките, и салатите, запита какви неща са и дали се ядат, защото тези зеленчуци се отглеждаха отскоро в Англия, вместо да бъдат внасяни като деликатеси от Холандия. На въпроса му бе отговорено сериозно и почтително, без каквато и да е изненада. Когато изяде десерта си, той напълни джобовете си с орехи, но никой не си даде вид да е забелязал или да се е смутил от това. В следния миг обаче той сам се смути и се почувства неловко, защото това беше единствената услуга, която му бяха позволили да си направи сам, и той не се съмняваше, че е извършил някоя неуместна и неподобаваща постъпка. В същия миг мускулите на носа му започнаха да се свиват, а крайчецът му да се надига и набръчква. Тъй като това продължи, Том започна да проявява засилващо се смущение. Той загледа умолително ту един, ту друг от присъстващите лордове, очите му се насълзиха. Всички скочиха уплашено и поискаха да узнаят какво го измъчва. Том каза с искрена тревога:

— Моля да бъдете снизходителни, ужасно ме сърби носът. Как е прието да се постъпва в такъв случай? Побързай, моля ти се, защото едва го търпя.

Никой не се усмихна, но всички се смутиха и започнаха да се гледат в недоумение. Озовали се бяха пред стена и нищо в английската история не можеше да им подскаже как да я прескочат. Церемониалмайсторът не присъстваше, а никой друг не дръзваше да навлезе в това непознато море или да направи опит за разрешаване на тържествения въпрос. Уви! Не съществуваше наследствена длъжност чесач. През това време сълзите се разляха вън от бреговете си и започнаха да се стичат по бузите на Том. Сбърченият нос молеше още по-настойчиво за облекчение. Най-после природата събори преградите на етикета, Том се помоли безгласно да бъде опростен, ако сгреши, и облекчи измъчените сърца на своите придворни, като си почеса сам носа.

Когато обедът свърши, един лорд му поднесе широка и плитка позлатена чиния с благоуханна розова вода, за да измие устата и пръстите си, а милорд наследственият кърпоносец застана до него с кърпата. Том погледа няколко мига смаяно чинията, после я вдигна към устните си и отпи важно няколко глътки. След това я върна на прислужващия лорд с думите:

— Не, не ми харесва, милорд, ароматично е, но не е силно.

Всички сърца се свиха от болка от новата чудноватост на болното съзнание на принца, но тъжната гледка не развесели никого.

Следващата неволна погрешна стъпка на Том беше, че стана и тръгна да си върви тъкмо когато капеланът бе застанал зад стола му с вдигнати ръце и затворени очи, започвайки да чете молитвата. Но и този път никой не даде вид, че принцът е сторил нещо необичайно.

По негово искане нашият малък приятел бе отведен в частния му кабинет и оставен там да прави каквото иска. На закачалки по дъбовата ламперия висяха частите на блестящи рицарски доспехи от стомана, украсени е великолепни позлатени инкрустации. Тези доспехи принадлежаха на истински принц — неотдавнашен дар от мадам Пар^[3], кралицата. Том си сложи наколенниците, ръкавиците, украсения с пера шлем и всички части, които можеше да облече без чужда помощ, по едно време му мина през ум да повика да го облекат напълно, но си припомни донесените от обеда орехи, които щеше да си изяде насаме, без някой наследствен велможа да му досажда с услугите си, затова остави красивите доспехи по местата им и започна да си чупи орехи, чувствайки се за пръв път истински щастлив, след като Бог като наказание за греховете му го бе направил принц. Когато изяде всичките орехи, се залови за привлекателните книги в един шкаф, между които имаше една за етикета в английския кралски двор. Това беше истинска находка. Той се простря на разкошния диван и започна с искрено старание да се просвещава. Да го оставим засега там.