Оригинално заглавие
Martha, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2001)
Източник
sfbg.us

Във вторник валеше силно и в Музея на науката нямаше много хора. Отивах да интервюирам директора и по пътя си видях цял клас ученици, събрани пред най-новия експонат — последния модел компютър. Бяха го кръстили Марта, акроним, съставен от съкращението на някакви електронни термини. Марта беше в състояние да дава отговор на доста широк кръг въпроси от всички области на човешкото познание, даже да обяснява някои от най-трудните научни теории на неспециалисти.

— Разбрах, че компютърът може дори да променя собствената си структура — попитах аз малко по-късно, разговаряйки с директора.

— Да, теоретически — отговори той гордо. — Все още не е направила особено много за реконструкцията си, засега само си е проектирала и изготвила няколко нови логически схеми.

— Значи наричате компютъра „нея“. Защо?

— Така е. Може би защото тя е толкова загадъчна, дори за инженерите, които я познават най-добре — с усмивка рече той като мъж на мъж.

— Какво отговаря компютърът — или Марта — на хората? Нека да го формулирам по друг начин, какви въпроси получава?

— О, има и интересни разговори — директорът направи малка пауза. — Тя разрешава на всеки посетител да използва около минута един от телефоните, след което го или я помолва да си отиде. Разполага със скенери и сравнителни устройства, които могат да класифицират хората. Може да провежда няколко разговора едновременно и даже използва по-прости думи, когато приказва с деца. Много се гордеем с нея.

Водех си бележки. Вероятно главният редактор щеше да поиска една статия за Марта и друга за Музея като цяло.

— Кой, смятате, е най-често задаваният въпрос на машината?

Директорът се замисли за момент.

— Ами, хората понякога питат: „Ти там вътре, момиче ли си?“ Отначало Марта винаги отговаряше „Не“, но напоследък започна да казва: „Позна.“ Точно такъв отговор не е програмиран, което го прави забележителен. Тя е една умна малка госпожица. — Той отново се усмихна. — Също така понякога хората искат да им предскаже бъдещето, което, естествено, е извън способностите дори на Марта. Нека да помисля. О да, много посетители я карат да умножава големи числа или да играе шах на електронната дъска. Разбира се, тя изпълнява отлично всички тези неща. Благодарение на нея се увеличи броят на посетителите в Музея.

На излизане видях, че децата са си отишли. За момент останах сам с Марта в залата. Телефоните за връзка с нея стояха неизползвани върху елегантните си поставки. Приближих се и вдигнах един от тях, чувствайки се малко глупаво.

— Да, сър — каза в ухото ми приятен женски глас, съставен, както знаех, от отделно записани думи, свързани в изречение по електронен път. — Какво мога да направя за Вас?

Вдъхновението ми дойде.

— Задайте ми въпрос — рекох аз.

Приятният глас каза отново:

— Какво мога да направя за Вас?

— Искам да ми зададете въпрос — повторих аз.

— Вие сте първото човешко същество, което желае да му задам въпрос. Ето какво ще ви попитам: Вие, като човешко същество, какво искате от мен?

Бях объркан.

— Не знам — казах накрая. — Същото като всеки друг, предполагам.

Чудех се какъв друг отговор да дам, когато изведнъж светна надпис:

ВРЕМЕННО ЗАТВОРЕНО ПОРАДИ РЕМОНТ

МОЛЯ ДА МЕ ИЗВИНИТЕ ДОКАТО СИ НАПУДРЯ НОСА

Последната приумица не беше на Марта, а само беше изписана от човешка ръка върху стъклото над сигналната лампа. Ако Марта включеше сигнала за ремонт, това бяха единствените думи, с които можеше да се обърне към света. Междувременно телефонът, който държах, се изключи. Отдалечавайки се, стори ми се, че чувам шума на някаква машинария под пода.

На следващия ден директорът ми се обади, за да ми предаде, че Марта се самореконструира. Ден по-късно от интерес отидох пак в Музея. Хората се трупаха около корпуса на Марта, покрай новите панели с редици от бутони. При натискането на всеки бутон се чуваха шумове, светваха разноцветни лампи или със силен пукот се разреждаше статично електричество между новите устройства, добавени отгоре на машината. От слушалките на телефоните се донасяше особено привлекателен глас, който отговаряше на всеки въпрос с ясно произнесени безсмислици, изпъстрени с дълги технически термини.

Край
Читателите на „Марта“ са прочели и: