Винс Флин
Денят на Апокалипсиса (73)

72

Пеги Стийли пристигна за вечерята в черна лимузина заедно с председателя на Демократическата партия Холмс. Когато слизаше от задната седалка, дългата цепка на вечерната й рокля разкри строен крак, който привлече вниманието на почетните гвардейци, подредени от двете страни на вратата. Тя хвана Холмс за ръката и с елегантна походка изкачи стъпалата под Северния портик на Белия дом. Блеснаха светкавиците на фотоапаратите, които искаха да запечатат на лента ослепителната блондинка. Цялата ситуация повече приличаше на церемонията по награждаването с „Оскар“, отколкото на официална вечеря в Белия дом.

Щом двамата влязоха в залата, веднага им предложиха по чаша шампанско. Стийли взе своята, но Холмс отказа. Нямаше намерение да се налива с некачествени напитки, каквито обикновено сервираха на този тип събирания. Щеше да се придържа само към водка „Белведере“, което означаваше, че до десет часа ще е пиян. За Холмс всяко вино и шампанско — бяло или червено — не струваше нищо, освен ако цената му не се измерваше в четирицифрено число. За вечер като тази нямаше да е лошо цените да са още по-високи, но никой не се беше консултирал с Холмс. Ако го бяха сторили, сам щеше да плати цялото удоволствие, дори нещо повече. Би предложил десетина каси от частната си колекция. За щастие нямаше да се случи никога, за нищо на света. Ако имаше по-голям грях от този да пиеш евтино вино, то това бе да хабиш скъпото за хора, които не биха го оценили по достойнство.

Холмс подобно на танк си проби път през Крос Хол, за да стигне до Източната зала и бара. По пътя си той и Пеги привлякоха доста внимание — половината от мъжете се обръщаха да молят Холмс за услуга, а другата половина зяпваха при вида на неговата дама. Председателят на Демократическата партия обаче отклоняваше всякакви опити да го заговорят.

— Знаете правилата — повтори той поне три пъти. — Не и докато не съм си взел чаша с питие.

Като председател на партията той контролираше финансите на организацията, а те никога не стигаха.

Когато накрая се добра до бара, Холмс махна на бармана. Хората се бяха наредили на опашка в две колони и търпеливо чакаха реда си. Но Пат не се редеше на опашки, особено когато беше жаден. Неколцина от чакащите взеха да мърморят недоволно, когато той наруши реда.

Барманът се приближи и Холмс му мушна в ръката стодоларова банкнота, след което прошепна в ухото му:

— „Белведере“ с лед, двойно, и водка с тоник, двойно.

Мъжът хвърли поглед към банкнотата и отвърна:

— Сър, барът е на самообслужване.

— Знам. Това ти е бакшишът.

— Но аз не мога…

— Напротив, можеш — прекъсна го нетърпеливо Холмс. — А сега побързай, че много ожаднях.

Барманът отиде да приготви питиетата.

Стийли обърна оголения си гръб към хората на опашката.

— Успя да събереш доста сърдити погледи, господин председател.

Холмс небрежно погледна през рамо и цинично се усмихна.

— Те не гледат мен. Всичките са зяпнали теб. Мислят те за филмова звезда.

Стийли реагира с топла усмивка.

— Много приятен комплимент, Пат.

— Да, или пък мислят, че си скъпо платена компаньонка.

Усмивката изчезна от лицето на Пеги и тя го изгледа кръвнишки.

— Трябва да си поласкана. Виждала ли си колко са красиви компаньонките в този град? — Изражението на приятелката му не се промени: — Искам само да кажа, че си много красива жена. Тази вечер си направо фантастична.

Стийли въздъхна и поклати глава.

— Патрик, само това остана — да ме сравниш с проститутка.

Добре, че в този миг пристигнаха питиетата им, защото Холмс не разбираше накъде бие тя. Не беше казал „проститутка“, а „компаньонка“, а в този град разликата между едните и другите беше много голяма.

Взе чашите от бармана и му каза да дойде пак след десет минути с нови питиета. Подаде на Стийли нейната чаша и с британски акцент се пошегува:

— Както вече споменах, тази вечер изглеждаш очар-р-рователно.

Вдигна чашата си за наздраве. С черния си смокинг той бе доста красив и мъжествен, а тя сияеше в нейната блестяща и лъскава синя вечерна рокля. Ако всичко минеше както трябва, може би тази вечер щеше да я вкара в леглото си. Двамата отпиха и се усмихнаха един на друг. Той знаеше, че тя знае, а тя знаеше, че той знае.

Стийли остави чашата си с шампанско върху подноса на минаващия покрай тях сервитьор и отиде да се потопи във великолепието на Източната зала. Сватби, погребения и безброй други церемонии, някои с историческо значение, други безсмислени, всички те се провеждаха в най-голямото помещение в сградата — Източната зала. Атмосферата бе подобаваща. Всичко наоколо лъхаше на власт. За съвременна Америка това беше най-близкият аналог на някогашните кралски дворове.

Някакъв сенатор, чието име Стийли не успя да си припомни, се приближи и протегна ръка за поздрав. Стийли му върна жеста, но се изненада, когато онзи се наведе и целуна ръката й.

— Пат — обърна се сенаторът към Холмс, като в същото време не изпускаше от очи Стийли, — моля те, запознай ме с тази очарователна дама.

— Тя ми е годеница, Хари. Дръж си лапите далеч от нея. — Холмс взе Пеги за ръка и я отведе настрани. — Може и да не съм голям моралист, но те предупреждавам, че този е най-големият боклук на Земята.

— Къде ме водиш? — попита Стийли. Прекосиха дансинга и си пробиха път между няколко маси.

— Забелязах бъдещия вицепрезидент и съпругата му.

Стийли се закова, но вече беше късно. Стоукс и жена му, мишката, им махнаха. Холмс отпи голяма глътка от водката си. Секунда по-късно се озоваха до главния прокурор и съпругата му. Стийли се вцепени, а Холмс си остана все така весел.

— Радвам се да те видя, Либи. — Пат беше поне с трийсет сантиметра по-висок от жената. Наведе се и я целуна страстно по бузата.

— И аз се радвам да те видя, Пат. — Тя сърдечно го погали по ръката. — Тази вечер си много красив и… — съпругата на прокурора премести големите си кафяви очи върху Стийли.

Пеги изобрази възможно най-добрата си престорена усмивка. „Ето на — каза си тя. — Сега направо ще ме убие със своите любезности, както винаги е правила.“

— Погледни само тази красива жена. — Елизабет Стоукс отстъпи половин крачка назад и изгледа Стийли от главата до петите. — Пеги, кълна се, ти си единствената жена, която хубавее с всяка изминала година.

— Елизабет, много си любезна. — Двете жени си размениха въздушни целувки, за да не развалят грима си.

— Пеги, колкото пъти съм ти казвала да ми викаш Либи.

Стийли кимна и запази фалшивата усмивка върху лицето си. Направо я хващаха бесните, като си помислеше, че тази жена, вече почти на петдесет години, иска да се обръщат към нея с детското й име.

— Либи — тя ясно произнесе името, сякаш говореше на малко дете, — ти също изглеждаш добре.

— Добре ли? — изръмжа Холмс. — Направо е великолепна!

— Е, благодаря ти. — Либи се завъртя и примигна на Холмс с големите си ресници.

Това беше най-силното й оръжие и Стийли го знаеше. Беше я виждала и преди да го използва. Големите кравешки очи и естествено гъстите мигли влудяваха мъжете. Пеги много искаше да й каже право в лицето, че е спала с мъжа й, за да се приключи с цялата неискреност. Но много добре съзнаваше докъде може да доведе това. Либи беше като квачка — готова на всичко, за да опази семейното гнездо. Мартин беше прекалено слабохарактерен, за да й противоречи. Изключено беше да я напусне, а и Стийли вече не го желаеше.

— И така — започна Холмс с поверителен тон. Всички се приближиха на няколко сантиметра до него. — Твоят съпруг съобщи ли ти голямата новина?

Стоукс видимо се почувства неудобно.

— Не мислиш ли, че е малко прибързано?

— О, не, съвсем не — отвърна Холмс и се ухили.

— Каква новина? — развълнувано попита госпожа Стоукс.

Главния прокурор отпи от чашата си и поклати глава.

— Хайде стига. Няма ли да им кажеш?

Стоукс примирено се усмихна.

— Добре, давай. Скъпа, искам да знаеш, че единствената причина, поради която не ти казах, е, че още не е сто процента сигурно.

— Малко остава, за да е сигурно. Обърни внимание, че ти си тук тази вечер, а вицепрезидентът го няма.

— Какво става?

Либи Стоукс се заувърта около мъжа си като котка.

— Моля те, нека аз да й кажа.

Стоукс кимна.

Холмс протегна ръка.

— Би ли ме придружила до бара, Либи? Искам да си взема ново питие, по пътя ще споделя добрата новина с теб.

Либи потръпна като развълнувано дете, двамата тръгнаха към бара. Стийли ги гледаше със смес от отвращение и ирония. Надяваше се Холмс и на нея да каже, че е красива като компаньонка. Почувства диханието на шефа върху голия си гръб и бавно се обърна. Гледаше я особено. Поглед, който се появяваше само когато жена му не е наблизо.

— Изглеждаш превъзходно — прошепна й той. — И ухаеш страхотно.

Ако бяха сами, Стийли най-вероятно щеше да го ритне между краката, но мястото не беше подходящо, за да дава воля на омразата си.

— Жалко, че дойде с жена си.

Стоукс остана нащрек. Знаеше, че тя си играе с него, но не успя да запази самообладание.

— Защо го казваш?

Стийли се наведе напред, устните й почти докоснаха ухото му.

— Защото иначе щях да те заведа у нас и да те завържа. — После отново се отдръпна назад и добави с престорен тон: — Я виж, това е Валъри! Е, може би някой друг път. — И просто ей така, тя изчезна в тълпата. Настоящият й началник и бивш любовник остана сам с вълната емоции и желания, която погълна ума му и други части на тялото.