Винс Флин
Денят на Апокалипсиса (24)

23

Айрини Кенеди се намираше в задната част на Центъра за глобални операции на седмия етаж в сградата на старата щабквартира в Ленгли. Тя бавно затвори слушалката на обезопасения срещу подслушване телефон. Близо минута не каза нищо, стоеше като замръзнала. Около нея беше наредена всякаква модерна комуникационна техника. Гласове, пиукания, бръмчене и тропане се сливаха в монотонна какофония, която тя едва изолираше от съзнанието си.

Националната сигурност на Америка беше сериозна работа. Така смяташе и тя. Опасността от ядрено нападение обаче вършеше с хората странни неща. Доктор Айрини Кенеди не беше обезсилена от страха. Напротив, просто се опитваше да схване думите, които Рап й беше казал току-що. Знаеше, че няма да има връщане назад, веднъж щом предприемат следващата стъпка. Това щеше да е последната й възможност спокойно да прецени обстановката, преди да се намесят тълпите секретари и заместник-секретари, директори и заместник-директори, генерали, адмирали и, разбира се, самият президент в комплект с политическите си съветници. Някои от тези хора можеха да пазят тайна, но повечето — не.

Кенеди вдигна поглед към трите големи телевизионни екрана, които заемаха предната стена на залата. Всичките бяха настроени на новинарски канали. В момента нямаше горещи новини и тя се надяваше това да не се променя през следващите двайсет и четири часа, докато се справят със ситуацията.

С известна неохота Кенеди вдигна слушалката и набра номер. Няколко секунди по-късно дежурният офицер в Командването за обединени операции на Сикрет Сървис вдигна телефона.

— Тук е директор Кенеди. Свържете ме веднага с агент Уорч.

След няколко секунди и прещраквания се чу уморен глас:

— Уорч на телефона.

Кенеди познаваше много добре специалния агент, който отговаряше за охраната на президента.

— Джак, Айрини е. Извинявай, че те притеснявам по това време, но имаме проблем.

Уорч набързо се ободри:

— Какво има?

— Възнамерявам да задействам операция Ноев ковчег, но тревогата не е учебна.

Кенеди си представи как специалният агент подскача в леглото си. Операция Ноев ковчег, кодовото име за евакуирането на ключовите членове на правителството от града, досега беше задействана само веднъж.

— Добре. Каква е заплахата?

— Предполагаме, че в града има оръжие за масово унищожение.

— От какъв тип? — В тона на Уорч внезапно се появи напрежение.

— Трябва да си остане между нас, Джак. Не съм казала дори на Пентагона.

— Разбирам, но искам да знам с какво си имаме работа.

— Разузнаването сочи, че става дума за ядрено оръжие.

— Исусе Христе!

— Джак, трябва да се действа много тихо и внимателно, но в същото време и бързо. Най-добре не използвайте президентския хеликоптер „Марийн 1“. Сложете Хейс в лимузината и го закарайте незабелязано веднага в Кемп Дейвид. Вземете и първата дама. Не ги слушайте изобщо, действайте, дори и да откажат.

— Слушам.

— Обади ми се, щом се качат в лимузината и отпътуват. Ще ме намериш в Центъра за глобални операции. До петнайсет минути ще седя тук.

— Разбрано.

Кенеди приключи разговора и се обърна към Карл Бенсън, директора на оперативния център. Той знаеше всичко за събитията от вечерта и очакваше следващи заповеди.

— Пригответе моя хеликоптер и заключете залата. Не искам никой да влиза или излиза оттук.

Бенсън кимна и се зае с изпълнението на заповедите.

Директорът на ЦРУ изчака със следващото обаждане. То щеше да предизвика тревожен вой, да разбуди стотици хора от сън и да доведе до засилване на охраната на стратегическите обекти около Вашингтон. Мнозина от тези хора щяха да оставят обърканите си съпрузи и деца да гадаят какво толкова спешно се е случило. До сутринта хиляди щяха да знаят за тревогата, а медиите щяха да пощуреят. Трудно щяха да скрият от обществото фактите, които Мич Рап беше изкопал. А щом всички разберяха за бомбата, щеше да настъпи истинска паника.

Ето тази главоблъсканица им предстоеше да разрешат. Ако искаха да спрат терористите, трябваше да прибегнат до всички ресурси на националната сигурност на Америка. Но в същото време терористите не биваше да разберат. Подобна тайна беше почти невъзможно да се запази. Обаче нямаха друг избор.