Чък Паланюк
Приспивна песен (9)

Глава 8

Първият санитар, пристигнал на местопроизшествието, веднага се обадил на брокера си. Този медицински служител, приятелят ми Джон Неш, бързо преценил ситуацията в апартамент 17F на хотел „Пресман“ и наредил незабавно да продадат всичките му акции от „Стюарт уестърн текнолъджис“.

— Да ме уволнят, ако щат — казва Неш, — но за трите минути, докато говорих по телефона, тия двамата в леглото нямаше да станат по-малко мъртви.

Следващото му обаждане е до мен. Предлага да ми даде полезна информация срещу скромните петдесет долара. Съветва ме, ако имам акции в „Стюарт уестърн“ да ги шитна веднага, а после да завлека задника си в онзи бар на Трето, близо до болницата.

— Божичко — измърморва Неш по телефона, — тая мацка е страшно парче. Ако Търнър, партньорът ми, не беше там, не знам…

Затваря.

Според борсовия индекс акциите на „Стюарт уестърн“ вече стават само да си обършеш задника. Новината за основателя на компанията, Бейкър Люис Стюарт, и новата му съпруга, Пени Прайс Стюарт, се е разчула.

Снощи Стюартови вечеряли в седем часа в „При главния готвач“. Тази информация лесно се измъква за няколко долара от пиколото на хотела. Според келнера единият ял ризото със сьомга, а другият — гъби „Портабело“. По касовата бележка не може да се разбере кой кое е взел. Изпили бутилка „Пино ноар“. Един от двамата поръчал торта с извара за десерт. И двамата пили кафе.

В девет отишли на вечерен коктейл в галерия „Чеймбърс“, където според свидетели разговаряли с неколцина души, между които собственикът на галерията и архитектът на новата им къща. Изпили по още чаша вино.

В десет и половина се върнали в хотел „Пресман“, където живеели в апартамент 17F вече почти месец след сватбата си.

Телефонистката на хотела казва, че между десет и половина и полунощ провели няколко телефонни разговора. В дванайсет и половина се обадили на рецепцията и поръчали събуждане в осем часа. Служителят на регистрацията ме уведомява, че си поръчали порнофилм по кабелния канал.

В девет тази сутрин камериерката ги открила мъртви.

— Емболизъм, ако питаш мен — заявява Неш. — Ако лижеш прекалено страстно мацето или я чукаш много яко, можеш да й вкараш въздух, който преминава в кръвния поток. Образува се мехурче, което стига до сърцето.

Неш е як пич. Едър мъжага с дебело палто върху бялата униформа. Носи бели обувки и когато влизам, стои на бара. Опрял се е с лакти на плота и лапа сандвич с пържола, горчица и майонеза, които се процеждат между двете половини на питката. Пие кафе. Мазната му коса е събрана като малка палма на темето му.

И какво? — питам аз.

Интересувам се дали е имало следи от обир.

Неш дъвче мълчаливо, масивната му долна челюст се движи неуморно. Държи сандвича с две ръце и гледа втренчено в чинията, пълна с остатъци от соса, стръкчета копър и пържени картофи.

Питам го дали е усетил някаква по-особена миризма в хотелската стая.

— Толкова скоро след сватбата е. Обзалагам се, че я е чукал до смърт, после е получил удар и край. Залагам пет долара, че ще намерят въздух в сърцето й.

Питам го дали поне се е сетил да натисне копчето за обратно набиране на телефона им, за да разбере на кого са звънели за последно.

— Не става — обяснява Неш. — В хотелските стаи не може.

Казвам му, че очаквам за петдесетте си долара малко повече от описание как са му текли лиги над голите трупове.

— И на теб щяха да ти потекат лиги — отбелязва той. — Мамка му, мацката беше супер парче.

Интересувам се дали е имало ценни вещи — часовници, портфейли, бижута.

— Беше още топла. Достатъчно топла. Не е имало предсмъртна агония. Нищо подобно.

Масивната му челюст се движи безспир, вече по-бавно, и той продължава да зяпа в нищото.

— Ако можеш да имаш която жена си поискаш, ако можеш да я имаш както си поискаш, не би ли го направил?

Предупреждавам го, че това е изнасилване.

— Не и ако е мъртва. — Той лапа парче картоф и го схрусква. — Ако бях сам, сам и ако имах гумичка… — профъфля с пълна уста. — Патологът никога нямаше да намери ДНК-то ми.

Започва да говори за убийство:

— Не и ако друг я убие. — Неш ме поглежда. — Или убие него. Момъкът имаше готин задник, ако предпочиташ това. Не се беше изпуснал. Нямаше посиняване. Стегнат. Супер.

Как може да говори такива неща и да яде със същата уста, питам аз.

— И двамата голи — размишлява той. — Голямо мокро петно на дюшека между тях. Да, чукали са се. Чукали са се до смърт. — Неш продължава да дъвче. — Като я гледах така, ми се видя по-страхотна от всяка мацка, с която съм бил.

Ако Неш знаеше утешителната песен, на света нямаше да остане нито една жива жена. Нито жива, нито девствена.

Надявам се, ако Дънкан е мъртъв, първият пристигнал санитар да не е Неш. Може би вече ще си носи гумичка. Може би ще си купи още тук, сега.

След като е толкова наблюдателен, питам дали е забелязал натъртвания, ухапвания, ужилвания, следи от убождания, каквото и да е.

— Не — отвръща той.

Предсмъртно послание?

— Не. Няма видима причина за смъртта.

Неш обръща сандвича и облизва горчицата и майонезата от другия край.

— Помниш ли Джефри Дамър? — пита той, докато ближе. — Той не е възнамерявал да убие толкова много хора. Просто си е мислил, че можеш да пробиеш дупка в главата на човек, да му налееш малко препарат за отпушване на канали и да го превърнеш в зомби, което да изпълнява сексуалните ти желания. На Дамър просто не му е достигал сексът.

Добре де, какво ще получа за петдесетте си долара?

— Едно име — отвръща той.

Давам му две по двайсет и едно десет.

Със зъбите си той измъква пържолата измежду двете половинки на питката. Месото увисва над брадичката му, той тръска глава и го лапа. Изгрухтява с пълна уста:

— Да, знам, че съм свиня. — Дъхът му мирише на горчица. — Последният човек, с когото са разговаряли по мобилните си, е Хелън Хувър Бойл; записано е на апаратите.

След това Неш се осведомява:

— Продаде ли акциите си, както те посъветвах?