Чък Паланюк
Приспивна песен (30)

Глава 29

В полицейския доклад не пише колко топла беше жена ми Джина, когато се събудих онази сутрин. Колко нежна и топла бе под завивките. Как се обърна по гръб, когато се завъртях до нея, и косата й се разпиля върху възглавницата. Главата й бе наклонена към рамото. Кожата й ухаеше на топло като огряна от слънцето бяла салфетка в хубаво ресторантче на плажа през медения ти месец.

На слънчевата светлина, преминаваща през сините завеси, кожата й изглеждаше синя. Миглите й бяха отпуснати. На устните й бе изписана лека усмивка.

Все още сънен, обгърнах шията й с ръце, обърнах главата й и я целунах.

Вратът и раменете й бяха толкова отпуснати.

Докато целувах топлите й, меки устни, повдигнах нощницата й.

Краката й се раздалечиха леко и аз напипах мокрото петно между тях.

Под завивките, със затворени очи пъхнах езика си вътре. С мокрите си пръсти раздалечих гладките й розови срамни устни и продължих да лижа по-дълбоко. Задъхвах се от възбуда. Лижех все по-дълбоко.

Кейтрин за първи път бе спала цяла нощ, без да заплаче.

Прокарах устни до пъпа на Джина. После към гърдите й. Прокарах пръста на едната си ръка по устните й, с другата погалих зърната й. Обгърнах с устни другата й гърда и облизах зърното й.

Главата на Джина се наклони на една страна и аз прокарах език зад ухото й. Разтворих с бедра краката й и вкарах члена си.

Тя все още се усмихваше леко, в последния момент устата й се отвори и главата й се отпусна назад върху възглавницата. Беше толкова тиха. Това бе най-страхотният ни секс от времето преди раждането на Кейтрин.

След минутка станах и отидох да се изкъпя. Излязох на пръсти, взех си дрехите и затворих безшумно вратата на банята. Влязох в детската стая и целунах Кейтрин по главичката. Опипах пелените й. Слънчевите лъчи проникваха през жълтите завеси. Огряваха играчките и книжките. Тя изглеждаше толкова съвършена.

Чувствах се дяволски щастлив.

На света нямаше по-радостен човек от мен.

Сега карам колата на Хелън, докато тя спи до мен. Минаваме през Охайо, Айова или Айдахо. Мона спи отзад. Розовата коса на Хелън покрива рамото ми. Мона се е изтегнала между цветните си флумастери и скицниците си. Ойстър спи. Това е животът ми сега. За добро или за зло. За радост или за нещастие.

Онова бе последният хубав ден в живота ми. Едва когато се прибрах от работата, разбрах какво е станало.

Джина лежеше в същата поза.

Полицията го нарече постмортално сношение.

Сещам се за Неш.

Кейтрин още лежеше. Отдолу главичката й бе станала морава.

Трупно посиняване. Окислен хемоглобин.

Едва тогава разбрах какво съм сторил.

Тук, от миришещата на кожа голяма кола на Хелън, виждам слънцето, едва показващо се над хоризонта. Всеки ден е като предишния. Спрели сме под едно дърво в квартал с ниски къщи. То е цъфнало — цветовете му се сипеха цяла нощ и залепваха по мокрия от росата автомобил. Колата на Хелън е розова като карнавална платформа, покрита с цветчета, и аз надничам през пролуката между чашелистчетата върху предното стъкло.

Слънчевата светлина, проникваща през този слой от цветчета, е розова.

Спящите Хелън, Мона и Ойстър изглеждат розови.

В едно дворче възрастна двойка обработва цветните лехи около къщата си. Старецът пълни лейката на чешмата. Бабата плеви.

Включвам пейджъра си и той веднага започва да пиука.

Хелън се стряска.

Телефонният номер на пейджъра ми е непознат.

Хелън се изправя и примигва. Поглежда мъничкия лъскав часовник на китката си. На едната й буза има дълбоки червени трапчинки от смарагдовата си обица, върху която е спала. Тя поглежда розовото покритие на стъклата. Пъха розови нокти в косата си и я разрошва.

— Къде сме?

Някои твърдят, че знанието е власт.

Казвам й, че не знам.