Чък Паланюк
Приспивна песен (23)

Глава 22

Пътуваме през Средния запад. Радиото е включено. Мъжки глас обяснява как доктор Сара Лоуънстейн била извор на надежда и морал в съвременния свят. Доктор Сара била благороден, праволинеен моралист, който насърчавал почтеното, порядъчно поведение. Била бастион на морала и факла, която със светлината си разкривала злото във всичките му форми. Доктор Сара винаги щяла да живее в сърцата и душите ни, защото духът й бил толкова силен и не…

Мъжкият глас секва.

Мона удря по облегалката ми, рита зад бъбреците ми и крещи:

— Стига. Спри да нараняваш невинни хора заради личните си проблеми.

Казвам й да престане да ме обвинява. Може би човекът просто е получил слънчев удар.

Тия говоро-холици. Тия слухо-фоби.

Утешителното заклинание премина толкова бързо през главата ми, че дори не усетих. Бях задрямал. Положението излиза от контрол. Вече мога да убивам, докато спя.

След няколкоминутна пауза, която радиожурналистите наричат мъртъв ефир, зазвучава друг мъжки глас, който разправя, че доктор Сара Лоуънстейн била морален стълб, по който се равнявали милиони радиослушатели. Била огнен меч на Господ, изпратен, за да прогони престъпниците от храма на…

Този глас също секва.

Мона отново рита облегалката ми:

— Не си играй. Тия радиопроповедници са живи хора!

Казвам, че нищо не съм направил.

Хелън и Ойстър се подхилкват.

Мона скръства ръце на гърдите си и се обляга назад.

— Нямаш никакво уважение — измърморва. — Никакво. Играеш си със сили на милиони години.

Изблъсква Ойстър с двете си ръце и той се удря във вратата.

— Ти също — беснее тя. — Радиоводещите имат същите права като кравите и прасетата.

От радиото звучи весела музика. Мобилният на Хелън звъни. Тя го отваря и пъха под бухналата си коса. Кимва към радиото и размърдва устни: „Изключи го“.

По телефона казва:

— Да. Аха, да, знам го. Кажете къде е в момента, колкото можете по-точно.

Изключвам радиото.

Хелън се заслушва и продължава:

— Не. Искам седемдесет и пет каратов шлифован светлосин диамант. Обадете се на господин Дрешер в Женева, той знае какъв точно.

Мона взима раничката си от земята и изважда комплект цветни флумастери и дебел бележник, подвързан със зелено кадифе. Отваря го и започва да рисува нещо в синьо. Слага капачката на синия флумастер и взима жълтия.

— Охраната не ме бърка. Ще стане до час.

Хелън затваря телефона и го оставя на седалката между нас. Взима бележника си и записва име и днешна дата.

Тефтерът в скута на Мона е нейната огледална книга. Според нея всяка истинска вещица си води такава. Това е нещо като дневник или тетрадка с рецепти, където записваш всичко, което си научил за магията и тайнствените ритуали.

— Например — обяснява тя, четейки от огледалната си книга, — Демокрит твърди, че изгарянето на глава от хамелеон на огън от дъбови цепеници може да причини гръмотевична буря.

Навежда се напред и добавя на ухото ми:

— Нали знаеш Демокрит, подходящо име за създател на демокрацията.

Започвам да броя: 1, 2, 3…

Според Мона, за да накараш някого да замълчи, трябвало да вземеш риба и да зашиеш устата й.

За лекуване на заушка се използвала сперма от нерез, събрана, докато капе от свинска вагина.

Според еврейския сборник с магии „Сефер харазим“, трябвало да убиеш новородено черно кученце, преди да види дневната светлина. След това написваш магията си на дъсчица и я забиваш в главата на кутрето. Ако запечаташ устата му с восък и заровиш главата зад нечий дом, този човек никога нямало да заспи.

— Според Теофраст — продължава да чете Мона — божурите могат да се изкореняват само нощем, защото ако те види кълвач, ще ослепееш. Ако кълвачът те види да прерязваш корените на цветето, ще се изсипеш.

— Де да имаше една риба… — измърморва Хелън.

Според Мона човек не бива да убива други хора, защото така губи човешкото в себе си. За да оправдаеш убийството, трябва да направиш жертвата свой враг. За да оправдаеш каквото и да било убийство, трябва убитият да ти е враг.

След достатъчно дълго време всички на света ще са ти врагове.

С всяко престъпление, продължава Мона, ставаш все по-чужд на всичко човешко. Все повече и повече; представи си, че целият свят е срещу теб.

— Отначало доктор Сара Лоуънстейн не е нападала и унижавала всички, които се обадят в предаването й — обяснява тя. — Започнала е с малко време, малко слушатели и е създавала впечатление, че помага на хората.

Но се е променила. Може би заради многото години слушане на едни и същи обаждания за нежелани бременности, разводи и семейни скандали; или защото слушателите й са се увеличили и предаването й е получило по-добро време; може би заради забогатяването; или защото властта развращава. Но тя не винаги е била такава кучка.

Единственият изход според Мона е двамата с Хелън да се откажем и да оставим светът да ни убие за престъпленията ни. Или да се самоубием.

Питам я дали това е поредната вещерска глупост.

— Не — отвръща тя, докато рисува в бележника си, — това е Карл Маркс. След като извършиш убийство, това е единственият начин отново да се приобщиш към човечеството. Единственият начин да се помириш със света. Да не бъдеш съвсем сам.

— Дайте ми риба — мърмори Хелън, — дайте ми игла и конец.

Не съм сам.

Хелън е с мен.

Може би затова много серийни убийци работят по двойки. Хубаво е, когато не се чувстваш съвсем сам в свят, пълен с врагове и жертви. Нищо чудно, че Валтрауд Вагнер, австрийският Ангел на смъртта, е убедила колежките си да убиват с нея.

Изглежда толкова естествено.

Аз и ти срещу целия свят…

Гари Люингдън имал брат си, Тадеус. Кенет Бианки работел с Анджело Буоно. Лари Битакър действал с Рой Норис. Дъг Кларк — с Каръл Бънди. Дейвид Гор — с Фред Уотърфийлд. Гуен Греъм — с Кейти Ууд. Дъг Грецлър — с Бил Стийлман. Джо Калингър — със сина си Майк. Пат Кърни — с Дейв Хил. Анди Кокоралис — с брат си, Том. Лио Лейк — с Чарлз Нг. Хенри Лукас — с Отис Тул. Албърт Анселми — с Джон Скализи. Алън Майкъл — с Клемън Джонсън. Клайд Бароу — с Бони Паркър. Дъг Бемор — с Кийт Косби. Йън Брейди — с Майра Хиндли. Том Браун — е Лио Мейн. Бен Брукс — с Фред Трийш. Джон Браун — със Сам Кудзи. Бил Бърк — с Бил Хеър. Ърскин Бъроус — с Лари Таклин. Джоуз Бъкс — с Мариано Макю. Брус Чайлдс — с Хенри Макени. Олтън Колман — с Деби Браун. Ан Френч — със сина си Бил. Франк Гасънбърг — с брат си Питър. Делфина Гонзалес — със сестра си Мария. Доктор Тийт Хърм — с доктор Том Олгън. Амелия Сакс — с Ани Уолтърс.

Тринайсет процента от всички известни серийни убийци работели по двойки.

В очакване на смъртната си присъда Ранди Крафт (Презрителния убиец) играел бридж с Дъг Кларк (Касапина от „Сънсет“), Лари Битакър (Клещите) и Бил Бонин (Магистралния убиец). По полицейски разчети четиримата са взели общо 126 жертви.

Хелън Хувър Бойл има мен.

„Не можех да спра да убивам — споделил Бонин пред един репортер. — Всеки път ставаше по-лесно…“

Съгласен съм. Превръща се в лош навик.

По радиото плямпат как доктор Сара Лоуънстейн била ангел с невиждана сила и влияние, победоносна ръка на Господ, живата съвест на всички около нея в свят на греховност и зли помисли, свят на скри…

Колкото и хора да умират, нещата остават непроменени.

— Хайде, докажи се — подканва ме Ойстър и кимва към радиото. — Убий и този нещастник.

Отброявам: 37, 38, 39…

Откакто сме тръгнали, сме обезоръжили седем екземпляра от книгата. Тиражът е 500. Това означава 306 унищожени, остават ни още 194.

Във вестника пише, че човекът с черния шлифер, оня, който ме изблъска на улицата, дарявал кръв всеки месец. Работил три години като доброволец в Корпуса на мира зад граница, където копал кладенци за прокажени. Дарил част от черния си дроб за едно ботсванско момиче, което се било отровило с гъби. Участвал в набиране на средства за лечение на някаква осакатяваща болест, вече не помня каква.

При все това той заслужаваше да умре. Нарече ме „задник“.

Блъсна ме!

Във вестника има снимка, на която майката и бащата на съседа ми отгоре плачат над ковчега му.

При все това уредбата му свиреше прекалено силно.

Във вестника пише, че тази сутрин манекенката Дени ди Тестро била открита мъртва в мезонета си.

Надявам се да не са изпратили Неш да прибере трупа й.

Ойстър посочва радиото и натяква:

— Убий го, татенце, или си пълен дрисльо.

Наистина, светът е пълен със задници.

Хелън взима мобилния си и се свързва с няколко библиотеки в Оклахома и Флорида. Открива друг екземпляр от книжката в Орландо.

Мона ни чете как древните гърци правели магически плочки, наречени дефиксиони.

Елините правели „колоси“, кукли от бронз, восък или глина, пробождали ги с игли, обезобразявали ги и ги осакатявали. Слагали кичур коса от жертвата в куклата или запечатвали в тялото й магия, написана на папирус.

В Лувъра се пазела египетска статуетка от втори век преди новата ера. Представлявала гола жена с вързани зад гърба ръце и гвоздеи, забити в очите, ушите, гърдите, ръцете, краката, вагината и ануса й. Докато драска в бележника си с оранжевия флумастер, Мона отбелязва:

— Онзи, който я е направил, сигурно много щеше да ви уважава.

Магическите плочки се изработвали от олово или мед, а понякога и от глина. Заклинанието се написвало с гвоздей от потънал кораб, след това плочката се завивала и пробождала с пирона. Първият ред се изписвал отляво надясно, вторият — отдясно наляво, третият — пак отляво надясно и така нататък. Ако имало на разположение, в плочката се завивал косъм или парче от дрехите на жертвата. После магията се хвърляла в езеро, кладенец или в морето, та да потъне в подземния свят и демоните да я прочетат.

Хелън още говори по телефона. Притиска го до гърдите си за момент и казва:

— Това ми прилича на поръчка по интернет.

Броя: 346, 347, 348…

В древногръцката и древноримската литература, обяснява Мона, се говори за нощни и дневни магьосници. Дневните са добри и помагат на хората. Нощните действат потайно и искат да унищожат човечеството.

— Вие двамата определено сте от нощните — твърди тя.

Хората, които са създали демокрацията и архитектурата, не можели да живеят без заклинания. Търговците правели магии на конкурентите си. Съседите се проклинали един друг. Близо до първоначалното място на Олимпийските игри били намерени кладенци, пълни с магии от едни спортисти за други.

— Не си измислям — уверява ни Мона.

На древногръцки магиите за влюбване се наричали „агоги“.

Заклинанията за разтуряне на любовни връзки били „диакопи“.

Хелън възкликва по телефона:

— По стената в кухнята тече кръв?! Е, разбира се, че не сте длъжни да търпите всичко това.

Ойстър говори по своя мобилен:

— Бихте ли ми дали номера на рекламния отдел на „Маями Телеграф-Обзървър“?

От радиото зазвучават фанфари. Мъжки глас обявява на фона на тракане на телетип:

— Предполагаемият водач на най-големия наркокартел в Южна Америка беше намерен мъртъв в дома си в Маями. Според полицейски изчисления трийсет и девет годишният Густав Бренан е печелил по близо три милиарда долара годишно от търговията с кокаин. Причината за смъртта още не е установена, но след аутопсията…

Хелън кимва към радиото:

— Чувате ли? Това е смешно. Слушайте.

Увеличава радиото.

— … Бренан — продължава говорителят, — чийто дом бе истинска крепост с тежковъоръжена охрана, е бил под постоянно полицейско наблюдение…

Хелън се обръща към мен:

— Още ли има някой, който използва телетип?

Разговорът й отпреди малко — за светлосиния диамант — името, което записа в бележника си е „Густав Бренан“.