Чарлс Буковски
Factotum (37) (Момче за всичко)

37

Тя бе секретарка на шефа. Казваше се Кармен, но въпреки испанското си име беше руса, носеше тесни вълнени рокли, обувки на високи тънки токове, найлонови чорапи, колан за жартиери, а устните й бяха покрити с дебел слой червило, но, о!, как само се поклащаше, как се люлееше, как потрепваше, докато носеше поръчките напред-назад. Момчетата наблюдаваха всяко нейно движение, всяко потръпване на хълбоците й — шаващи, мърдащи, поклащащи се. Жените много-много не ме харесват. Никога не са ме харесвали особено. За да те харесват, трябва да си добър по сладките приказки. Никога не съм бил добър по сладките приказки. Но накрая Кармен настоя и аз я заведох в един от фургоните, който разтоварвахме пред склада и в дъното на един от тези фургони я наебах права. Хубаво беше, топло. Мислех си за синьото небе, за широки чисти плажове и все пак беше тъжно — определено липсваше някакво човешко чувство, което аз не можех да разбера или да проумея. Бях вдигнал вълнената рокля около кръста й, стоях там и я клатех, като накрая притиснах устни към нейните — покрити с дебел слой алено червило и се изпразних между два неразпечатани кашона — въздухът бе пълен със сажди, гърбът й бе опрян в мръсната дъсчена стена на фургона в милостивия сумрак.