Чарлс Буковски
Factotum (14) (Момче за всичко)

14

Вечерта баща ми пристигна с тридесет долара. Като излизахме, в очите му имаше сълзи.

— Ти посрами майка си и мен — каза той. Изглежда познаваше единия полицай и той го бе попитал:

„Господин Чинаски, какво прави синът ви тук?“ — Умрях от срам. Само като си помисля — моят собствен син в затвора.

Влязохме в колата и потеглихме. Той все още плачеше.

— Не стига, че не искаш да служиш на страната си по време на Война…

— Военният лекар каза, че съм негоден.

— Синко, ако не беше Първата световна война никога нямаше да срещна майка ти и ти нямаше да си роден.

— Имаш ли цигари?

— А сега те вкараха в затвора. Това може да умори майка ти.

Минахме покрай няколко евтини бара в долната част на Бродуей.

— Да спрем да пием по нещо.

— Какво? Искаш да пиеш, след това, което се случи? Каква наглост!

— В такива случаи човек най-много се нуждае от алкохол.

— Само не казвай на майка си, че си искал да пиеш веднага след като си излязъл от затвора — предупреди ме той.

— А освен това ми се ебе.

— Какво!

— Казах, че ми се ебе.

За малко да мине на червено. Известно време никой не проговори.

— А между другото — каза той накрая, — смятам, знаеш, че глобата ще бъда прибавена към сметката ти за стаята, храната и прането?