Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Вулгарни романи (17)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
fantastyt (2012 г.)
Корекция
Дими Пенчев (2012 г.)

Издание:

Христо Калчев. Вълчи капан I

Българска, първо издание

Редактор: Владо Даверов

Коректор: Катерина Георгиева

Художествено оформление: Слави Иванова

Предпечатна подготовка: ИК „Световит“

Издателска къща „Световит“, 2006

Печат: „Полипринт“ АД, Враца

История

  1. — Добавяне

XI

Бойко Борисов влезе в изпълнителната власт след кратък и на пръв поглед съвсем безобиден разговор с царя. Партията на Негово величество стремително печелеше изборите. Паникьосани политици кръжаха като мухи около бившия монарх и единствената му защита се явяваше Бойко и охранителната му фирма „Ипон“. Като всеки цар, Симеон Сакскобургготски приемаше властта за даденост. Не се чувстваше благодарен никому и не можеше да си представи, че някой ще му откаже служба.

— Борисов, — подхвърли му той по време на една кратка разходка в парка на двореца Враня. — Готов ли си да поемеш полицията? Имам нужда от сигурен човек.

— Полицията е моят дом, Ваше величество, но не съм сигурен как ще ме приемат.

— Ще те приемат, Борисов, ще те приемат! — поклати глава царят, с което въпросът беше решен.

Стремителната кариера на Бойко Борисов към върха не изненада никой от тези, които го познаваха. Бившият пожарникар притежаваше много качества. Отрече се мигновено от всички компрометиращи го приятелства и се нахвърли върху конкретната полицейска работа с такава стремителност, че враговете му нямаха време да си поемат дъх. Докато се огледа той стана генерал-майор, а само година по-късно генерал-лейтенант.

Престъпният свят изтръпна и започна да купува политиците на килограм. Целта беше да елиминират амбициозния генерал колкото може по-скоро. Аргументите бяха прости: непредвидимият му характер и огромната му енергия.

Бойко Борисов следеше всяка стъпка на враговете си и внимаваше как подбира приятелите. Интуицията му подсказваше, че ще дойде ден, когато само политическата кариера може да го спаси. Затова градеше имидж на гърба на министерството на вътрешните работи, без да се притеснява ни най-малко.

Някъде по това време Козела попадна изненадващо между интересите на евреите и мюсюлманските фундаменталисти едновременно. Скиташе между двата диаметрално противоположни пояса и се опитваше да оцелее. Балансираше по тънко въже на голяма височина. Това не му пречеше да хвърля по едно око към България и да оценява по достойнство усилията на младия генерал. Той без съмнение му харесваше.

Козела знаеше, че на политиците не може да се вярва, дори и за времето. И се учуди, когато научи, че Бойко се кандидатира за депутат. Беше голяма, огромна грешка. Козела си даваше сметка за месомелачката, наречена парламент, но позицията му на полуанонимна, почти митична личност, не му даваше възможност да се намеси по-активно в събитията. С едно малко изключение — Козела знаеше трафика на наркотици и хора прекрасно и можеше да го подава на Бойко Борисов винаги, когато си иска.

Най-изненадващо за всички западни служби и особено за вездесъщия Сикрет Сървис, главният секретар на МВР започна да лови като плъхове наркотрафиканти от международен мащаб и издирвани от години от Интерпол престъпници. Наградите падаха върху него като градушка, а обикновените хора го възприемаха едва ли не като митичен герой. Това му помогна да спечели на изборите два мандата и да постави политиците в цук-цванк. Останаха без ход. А Бойко погледна към кметския пост на София. Знаеше, че нямаше кой да го победи.

Йоско Амсетрдама следеше събитията от килията си в Холандия хладнокръвно, без да си позволява излишни емоции. Той никога не забрави за България. Тя му беше нужна не само като най-удобна територия за разпределение на стоката му, но и геополитически. Сретен прекрасно съзнаваше, колко е важна за бизнеса една стабилна държава на Балканите, бъдещ член на Европейския съюз. Перспективата точно този, който го арестува да стане министър-председател, естествено го изненада. Сретен обаче нямаше да е цял, ако не гледаше на живота като низ от непредвидими обстоятелства. „Намерете начин да го заковете… — нареди той на своите хора — Генералът е човек като всички и все някога ще даде оферта!“

* * *

Балканските гангстери се славят както с жестокостта си, така и с тъпотата си. Хората на Сретен разбраха заповедта му буквално. Стигна се дотам, че Бойко Борисов трябваше да се погрижи за живота си, защото усети, че започва да става неудобен. Амстердама научи новината от вестниците. Реакцията му бе мигновена. Сръбски полицаи намериха захвърлени край магистралата Ниш — Белград двама юнаци, чиято самоличност така и не се разбра.

Бойко отново се появи сред народа и без никакви проблеми влезе в кметския кабинет.

Новият министър на вътрешните работи Румен Петков се появи от нищото. По професия се водеше учител по трудово обучение и математика за деца в предучилищна възраст, а по манталитет, най-обикновен плевенски гамен. Докато беше кмет на града не допусна влизането на СИК и ВИС в града и раздаде всички апетитни обекти на местните гангстери. Имаше и друго, но то се пазеше в тайна: двамата с господин Луканов успяха да заложат нефтената рафинерия „Плама“ два пъти, с което я унищожиха завинаги. Направиха си златна вила със златни пари и употребяваха града като частна собственост. Всъщност той си беше техен. Поне Луканов го приемаше така. Една от най-известните улици в града отдавна беше кръстена на дядо му Карло Луканов и местните гамени я наричаха „Курвенщрасе“.

* * *

Министър Румен Петков ненавиждаше Бойко Борисов поради ред причини. Завиждаше му за всичко. Дори за оплешивяващата глава. Най-много го дразнеше желанието на младия генерал да разграничи политическото от административното ръководство на полицията. Разривът между двамата беше неизбежен и Козела изобщо не се изненада. Хитрата лисица Маджо обаче веднага застана на правилната страна. Първо предаде братята Маргини с всички възможни доказателства, а сетне започна преговори за пълна амнистия с министър Румен Петков. Във Виена.

Така и не се разбра откъде изтече информацията за тези пазарлъци. Появи се кратка информация в малотиражен вестник, после новината гръмна в най-големите електронни медии, накрая Иван Костов я огласи в парламента от името на цялата опозиция. Козела засече и двамата.

* * *

Продължаваше да търси Маджо след бягството му край Охридското езеро по територията на цяла Европа. Разговаряха два пъти по осигурени мобилни телефони.

— Смяташ се за голям пич, но да знаеш ще ти отрежа кура, кретен такъв! — закани се Козела.

— Надскачаш се, Козел! — опъна се първия път Маджо — Не съм ти слуга!

— Не предприемай никакви резки движения! — предупреди го Козела втори път.

— Мога да те купя и да те продам — озъби му се онзи. — Не си ти човекът, който ще ми каже какво да правя.

Маджо наистина въртеше парите в престъпния свят и притежаваше огромна власт, но за Козела стана ясно. Маджо върти далавера с важна птица от властта — Румен Петков.

* * *

Междувременно Бойко Борисов набираше скорост и неговата обществена организация ГЕРБ настигаше неудържимо рейтинга на социалистите. За Козела нямаше никакво съмнение, че ще се опитат да го гръмнат. Въпросът беше само къде, кога и как.

Централата на ГЕРБ по неизвестни причини се намираше във Варна. Козела нямаше намерение да се показва там. Подготвяше Влад Аберман за стръв във вълчия капан. Седяха двамата в Девин и разговаряха за бъдещето на света, сякаш смятаха да живеят вечно. Естествено русата фолкзвезда им правеше компания. Но Козела имаше във Варна един стар агент Рубин Коцев — собственик на няколко корабчета, на когото помогна да се спаси от отвличане преди две години. Уреди си среща с него на безлюдно четвъртокласно шосе между Пазарджик и Стрелча:

— Как ще се опитат да ликвидират генерала? — запита го директно.

— Този път с камикадзе — отвърна му, без да се замисли Рубин.

— Кого са подбрали?

— Една от шушумигите, които ме отвлякоха. Прави се на зърнен бос. Казва се Асен Николов.

— Къде ще го взривят? — Козела спокойно запали цигара.

— На учредителното събрание на ГЕРБ.

— Можем ли да ги изпреварим? — след кратка пауза попита Козела.

— Никакъв проблем, Козел! — лицето на Рубин за миг трепна.

— Не ме наричай Козел, защото ще ти откъсна ташаците! — просъска Козела.

— Добре де, никакъв проблем! — вдигна примирително ръце той.

* * *

Асен Николов избухна с бомба под мишница около 22.00 часа на път към дома си. Според полицията на местопроизшествието е имало следи от самоделно взривно устройство, но и осколки от отбранителна граната. Предната година бе спечелил званието „Млад мениджър“ и смъртта му изненада всички познати. Единствено Козела, седнал в един от баровете в Девин, знаеше истината.