Нора Кейд
Ще те накарам да се влюбиш (7)

VII

— Много благодаря за излета — Джени скочи от коня, преди Стив да се опита да й помогне.

— О, няма защо да ми благодарите, мис Вандийн. За мен беше удоволствие — той потупа коня по шията.

Джени го погледна предизвикателно.

— Следобедът с вас беше извънредно поучителен — остро допълни тя.

Стив повдигна вежди, но не кажа нищо.

— Кога ще желаете да ви бъде сервирана вечерята?

Той се обърна и започна да откопчава ремъка на седлото на Апалуса.

— Към седем и половина, ако това не ви затруднява — долетя подчертано вежливият му отговор.

 

 

— Здравей, момиче Джени! Откъде идваш?

— Излизахме на езда със Стив.

— Я гледай ти! Значи, макар и със закъснение, братлето ми отново започва да се държи нормално — Чък се ухили. — Кажи, знаеш ли къде е нашата Луиз? Никъде не можах да я открия.

— Тя замина за няколко дни да се грижи за семейството на дъщеря си, която ще трябва да се подложи на някаква операция — поне така разбрах от нея. Междувременно аз я замествам тук. Добре ме виж — пред теб стои новата готвачка!

— Честно? Уау, този ден е пълен с изненади! — той сграбчи Джени с две ръце и смеейки се, я завъртя около себе си. — Познай къде бях досега! При Хелън. Между нас отново всичко е наред — Чък сияеше от щастие.

— О, Чък! — Джени също го прегърна и импулсивно го целуна. — Толкова се радвам за теб!

— Не бихте ли могли да изчакате поне да мине вечерята? — прозвуча зад тях подигравателният глас на Стив.

Джени трепна и се изчерви. В този момент изсвири автомобилен клаксон — ягуарът на Глория изви по алеята и спря пред Стив.

— Добър ден, скъпи — Глория се облегна на страничното стъкло и го дари с ослепителната си прелъстителна усмивка.

— Глория! Каква приятна изненада! — Стив й отвори вратата.

— Не би ли могъл да ми засвидетелстваш малко по-определено въодушевлението си? — тя слезе и гъвкаво се притисна към гърдите му.

— С най-голямо удоволствие — Стив я привлече и продължително я целуна.

Джени запреглъща ядно. Ето, на няколко крачки стоеше Стив в сладострастна прегръдка с друга жена. Той, който допреди малко я бе държал в обятията си и я бе целувал. За Джени бе много болезнено да наблюдава интимната близост между двамата. В нея се надигна вълна от сляпа ревност, тялото й се разтрепери от потискан гняв. Искаше й се да раздели със сила Стив от Глория, да го откъсне от нея, да се хвърли между двамата и да изблъска с юмруци това нагло създание Глория… Ужасена и засрамена от силата на примитивните си чувства, Джени се извърна встрани.

— Какво искаш да приготвя за вечеря? — попита тя Чък, търсейки несъзнателно опора в него.

Той вдигна рамене:

— Предоставям на теб избора на ястията. Просто виж какво имаме вкъщи.

— От обяд се опитвам да те открия, скъпи — мъркаше гальовно Глория зад тях. — Къде се беше скрил през цялото това време? Толкова ми беше скучно.

— Стив и аз пояздихме малко из гората — за своя най-голяма изненада се чу Джени да отговаря вместо него. — Той ми показа някои наистина забележителни места — продължи замечтано Джени и погледна Стив с премрежен поглед. — О, Стив, сега се сещам, че забравих шапката си в тревата под онова дърво, знаете къде… Ще бъдете ли така добър да ми я донесете? — и тя превзето му отправи най-съблазнителната си усмивка.

Стив втрещено премести поглед от Джени към Чък и после отново към нея, но не успя да отвори уста.

Глория впи очи в Джени, сякаш искаше да я изпепели с поглед.

Чък озадачено смръщи чело и нерешително гледаше ту единия, ту другия, като че ли говореха език, който той не разбираше.

Джени го грабна под ръка и го повлече със себе си към къщата. „Ела с мен и ме забавлявай, докато готвя“ — искаше да му каже тя, но вместо това изтърси:

— Ела с мен и ме забавлявай, докато се къпя.

Тя чу как шумно си пое въздух Глория и едва тогава осъзна думите си. Е, и какво от това?! Тъй или иначе Стив я смяташе за уличница, а какво мислеше за нея Глория, изобщо не я засягаше.

— Човече, това беше изстрел точно в десетката! — прошушна Чък в ухото й и хлапашки се захили. — Глория направо си глътна граматиката!

— Ох, господи, изобщо не знам какво ми става, Чък, ужасно се срамувам.

— О, хайде, Джени, всичко е окей. Дори за миг не си помислих, че предложението ти е сериозно. За съжаление… Но, изглежда, Стив и Глория го възприеха за чиста монета. Ти истински ги шокира — Чък се радваше като малко момче, извършило безнаказано някаква щуротия. — Старият Стив гледаше опулено като теле! — той я потупа приятелски по ръката. — До скоро.

 

 

Под душа Джени даде воля на сълзите си. Тя ожесточено търкаше тялото си, като че ли искаше с водата и сапуна да отмие от него цялата болка и отчаяние, които я смазваха. Какво ли не би дала, за да може заедно с мръсотията да свлече от себе си обърканите си мисли и чувства. Но ласките на Стив бяха пробудили в нея странен, непознат копнеж и желание, което я разтърсваше и плашеше.

Облече се припряно. Трябваше да бъде нащрек със Стив — в никакъв случай не биваше да му позволява повече да я изважда от равновесие, независимо колко силно я провокира.

 

 

— Вечерята е готова! — извика Джени и удари гонга.

Чък влезе веднага, сякаш бе стоял зад вратата.

— Хм… Какво мирише така хубаво? — той любопитно се наведе над масата. — Изглежда невероятно примамващо.

— Благодаря, господарю — Джени направи кникс^[1]. — Нека господинът бъде така добър да благоволи да заеме мястото си.

Влезе Стив, кимна бегло на двамата и седна.

— Ще участвуват ли в родеото през уикенда? — попита той Чък.

— Не. Нямам желание.

Стив вдигна вежди.

— Не рискуваш ли така да изгубиш лиценза си?

Чък равнодушно сви рамене.

— Какво от това. И бездруго наближава времето, когато ще трябва да изоставя скитническия живот. В края на краищата, не мисля вечно да бъда ерген — той намигна на Джени. — Да, да, братко, дивите години вече са история. Аз се каня да ставам еснаф — смятам да създам семейство.

Джени се усмихна. Значи Чък и Хелън се бяха споразумели. Това, че той изглеждаше щастлив, я радваше от сърце.

Стив се закашля и й хвърли мрачен поглед.

— Кога започваме сенокоса? — смени Чък темата.

— Ако времето се задържи така, още тази седмица.

— Ах, да, какво още исках да ти кажа — смятам да купя един нов жребец. Новото поколение животни се нуждае от струя свежа кръв и мисля…

— А пък аз мисля, че най-добре е да говорим за това на четири очи в канцеларията — прекъсна го безцеремонно Стив.

Чък вдигна рамене.

— Щом така искаш, добре — рече той, но по упоритото изражение на лицето му личеше, че никак не му харесва да получава наставления и поучения от по-големия си брат за щяло и нещяло. Скулите му нервно затрептяха.

Стив се престори, че нищо не е забелязал, но малко по-късно, когато смяташе, че никой не го наблюдава, за няколко секунди замислено се вгледа в Чък. Джени не можа да прикрие злорадата си усмивка. Малкото братче беше пораснало и вече показваше характер! Колко неприятно!

— Утре през целия ден няма да бъда тук, Джени. Ще закарам един кон в Айдахо.

— Аз също няма да бъда вкъщи, така че не е нужно да приготвяте храна, мис Вандийн. И изобщо предлагам, докато я няма Луиз, да се храним в закусвалнята в града. За едно момиче от града вероятно готвенето е доста непривична и досадна работа.

— Но на мен нищо не ми струва да… — Джени се запъна и се изчерви.

— Ами да, всъщност ти си ни на гости — Чък се ухили. — И въпреки това предпочитам да ям вкъщи. При Ханк в закусвалнята яденето плува в мазнина. Бррр! — той потръпна. — Само като го погледна, и ми преминава всякакъв апетит. Докато ти готвиш великолепно, момиче Джени! Благодаря ти!

— О, радвам се да го чуя, Чък.

Стив отмести стола си назад.

— Яденето беше много вкусно. Много ви благодаря, мис Вандийн — той се изправи и тръгна към вратата.

— Направо превъзходно. Натъпках се догоре. — Чък също стана от мястото си.

С крайчеца на окото си Джени видя как Стив се обърна още веднъж на вратата. Без да се двоуми много-много, тя скочи към Чък, обви ръце около шията му и го целуна по устата.

Стив безмълвно напусна помещението.

Чък я гледаше смаян.

— Но… защо?

— Помислих си, че мога да дам на Стив нещо за из път, над което да си блъска главата тази нощ.

Чък я погледна замислен.

— Знаеш ли, днес следобед бях сигурен, че Стив се е очовечил. Било е илюзия.

— Същото чувство имах и аз. — Джени горчиво се засмя.

— Слушай, трябва да проведа един разговор с него. Трябва да се сложи край на този цирк, който разиграва за твоя сметка. Не знам какво си въобразява той!? Надявах се, че постепенно ще се успокои, но, изглежда, става тъкмо обратното. Непоносимо надменното му поведение и начинът, по който непрекъснато играе ролята на по-големия брат, ми действат на нервите. Предполагам, че е заради Хелън. Стив се бои, че ти ще ме откъснеш от нея, затова с всички средства се опитва да те пропъди. Ще видиш как, след като му разкажа, че Хелън както преди е и ще си остане мое момиче, ще се превърне в най-милия, най-любезния и най-внимателния домакин, какъвто можеш да си представиш.

Джени въздъхна.

— Дано… — в гласа й се смесваха колебание и надежда.

— Сигурен съм, че ще стана така. Само че утре няма да го видя целия ден. Вдругиден обаче ще свърша тази работа, можеш да разчиташ на това.

— Благодаря, Чък. Много мило от твоя страна. — Джени се наклони към него и за втори път тази вечер го целуна.

Тя си легна, изпълнена с наново събудена надежда и спа дълбоко и непробудно чак до сутринта.

 

 

— Добро утро, Уили. Каква великолепна утрин!

Уили недоволно я изгледа.

— Птичките, които пеят сутрин рано, вечер ги изяжда котката — изръмжа той.

Джени се засмя.

— Май сте станал накриво тази сутрин. Искам да яздя Фоксфайър.

— По-добре вземете друг кон, мем. Този все още не е добре обязден и от време на време проявява капризи.

— Аз ще му предам моето добро настроение и всичко ще бъде окей.

— Щом държите непременно да показвате геройство, моля… Пит!

— Да? — младият мъж дотича от обора.

— Приготви Фоксфайър. Дамата желае да язди.

— Веднага — усмихна й се Пит и рижата му глава потъна в конюшнята.

Противно на очакванията, Фоксфайър се държа спокойно и възпитано, докато Джени го възсядаше. По-тих от водата и по-нисък от тревата, той внимателно наостряше уши и без колебание се подчиняваше на всичките повече или по-малко умели команди, които Джени му даваше с колене, с пети или с юздите. „Дори и конят днес е в добро настроение като мен“ — мислеше си тя и се наслаждаваше на ездата през осеяните с цветя ливади покрай брега на реката.

Джени прекара целия ден в приятна леност. Необезпокоявана от никого и от нищо, тя се чувстваше почти като господарка на ранчото — съвсем не неприятно чувство, ако трябваше честно да си признае.

Привечер си приготви в кухнята един сандвич и го изяде там. Решила бе да постои известно време навън и да подиша топлия въздух на лятната нощ. Изнесе на верандата люлеещия се стол от стаята си, седна и замечтано се загледа в далечината. Усещаше в себе си някакво неопределено желание, някакъв горчиво-сладък копнеж, чийто произход и цел не можеше да си обясни. Какво се бе променило в нея през последните няколко дни? Защо сърцето й биеше толкова неспокойно? Какво очакваше тъй жадно и нетърпеливо?

— Нощта е великолепна, нали, Джени?

Джени подскочи.

— Да… — прошепна тя едва чуто.

Изведнъж се почувства странно олекнала, почти безплътна. Обляната в сребърна лунна светлина околност й се струваше недействителна, като декор от приказен филм. Дори когато Стив я прихвана през кръста, повдигна я бавно от стола и я притисна до себе си, на нея продължаваше да й се струва, че преживява някакъв сън. Тя се сгуши в прегръдките му и го погледна. Срещайки широко отворените й очи, пълни с очакване и копнеж, Стив се поколеба. Но после погледът му спря върху блещукащата й в сребристо сияние коса и очите му се присвиха. Той се наведе към лицето й и я целуна с цялата нежна изтънченост на изкусен любовник.

Джени изгуби всякакво чувство за време и пространство. Лежеше безволна в ръцете му и отвръщаше на горещите му целувки. Възбудата й растеше. Дишането й се учести, сърцето й заби в диво стакато, а кръвта забуча в ушите й.

С върховете на пръстите си Стив погали тялото й през тънката блуза и сякаш случайно докосна гърдите й — после отново и отново, докато Джени изстена високо и се заизвива в ръцете му.

Безкрайно бавно Стив започна да я разкопчава и всеки път, щом пръстите му се допираха до голата й пламтяща плът, струваше й се, че през тялото й преминава електрически ток.

Най-сетне блузата се свлече от рамене й. Без да се колебае, Стив разкопча сутиена й и пъхна ръцете си под ефирната материя.

Джени затаи дъх. За част от секундата си даде сметка какво ставаше и направи отчаян опит да се освободи, но той я хвана здраво. Устните му се впиха в нейните в твърда, настойчива целувка. Ръцете му се спуснаха надолу по гърба, спряха се върху стегнатите й, добре закръглени задни полукълба и плътно притиснаха тялото й към неговото.

Съпротивата на Джени се стопи. Вътре в нея сякаш избухна огън, заплашваш да я изгори. Коленете й омекнаха и като пияна тя се вкопчи в Стив, отвръщайки на целувките му с необуздана страст. Едва успя да забележи, че той я повдигна, занесе я в нейната стая и я сложи върху леглото. Като в транс видя възхитения му поглед, когато в неудържим порив изви тяло към него. Стори й се, че ръцете му леко трепереха, когато разтвори ципа на джинсите й и ги изхлузи заедно с бикините й. След това легна до нея и я взе в прегръдките си. Сега целувките му станаха по-целенасочени, по-страстни и възбуждащи… Внезапно той се изтърколи встрани и стана.

Глух вопъл на протест и разочарование се изтръгна от гърдите й. Нима отново си играеше с нея?!

Тогава чу шума от падащите дрехи на пода и в меката лунна светлина пред очите й се появи голото му мускулесто тяло. Погледът й жадно обгърна атлетичната му фигура. Джени преглътна сухо и се изчерви. Никога досега не беше виждала гол мъж. Смути се, но не отмести поглед.

Стив отново легна до нея. Целувките му изгаряха кожата й, устните и ръцете му я обхождаха цялата и оставяха огнени следи там, където я докоснеха. Струваше й се, че повече не може да издържа на желанието си, и стенеща полугласно, до болка силно притисна тялото си към неговото. Задъхано викаше името му, забила пръсти в неговите рамене. В този миг Стив се плъзна между бедрата й и бавно проникна в утробата й.

Джени усети остра пронизваща болка. Нещо се скъса в нея, тялото й се вцепени и трябваше да прехапе устни, за да не изкрещи.

Стив спря да се движи. Струваше му се, че долавя само собственото си запъхтяно дишане и глухите удари на сърцето си. Застина за миг, но след това възбудата му отново взе връх.

— Джени! — простена той. — О, Джени…

Съвсем скоро Джени престана да усеща болка. Завладя я непознато тръпчиво удоволствие, някаква безсрамна, необуздана жажда, която се разпалваше с всеки негов тласък. Тялото й гореше като в треска. Под затворените й клепачи се въртяха огнени вихрушки, ярки светкавици експлодираха във все по-нарастващ ритъм и със силен вик тя достигна до оргазъм в мига, когато и Стив бе на върха.

Джени задъхано се бореше за въздух. Струваше й се, че с нея се е случило чудо. Подобно усещане за истинско щастие не бе имала досега в целия си живот. Тя благодарно го целуна.

— Джени… — промълви той и зарови лице в шията й.

— Стив… — очите й се притвориха, налегна я оловна тежест. Тихо въздъхна и заспа.

Известно време Стив лежа неподвижно. Срамуваше се от себе си и се чувстваше виновен. Бе нарекъл една девица уличница — беше се отнесъл с това невинно младо момиче, като с евтина курва.

— Извинявай — прошепна той и ефирно докосна с устни розовата й буза. — Прости ми, моля те…

Внимателно се изправи, събра дрехите си от пода и безшумно излезе.

 

 

В своята стая Стив пристъпи до прозореца и се вгледа в обляната от лунна светлина околност. Обзе го само отвращение. Мразеше и проклинаше горделивостта и сляпата си надменност, която го бе подтиквала да измъчва и да унижава Джени. Само защото тя външно толкова приличаше на Ийв, той се бе оставил да бъде заблуден, без да си даде труда да сравни характера й с този на Ийв. Бе приел Джени за също толкова покварена, вероломна и пресметлива. А винаги се бе смятал за човек, лишен от предразсъдъци.

Закрачи напред-назад пред прозореца. Спомни си, че още първата вечер бе усетил неволно възхищение от нея, когато му бе оказала съпротива — фучаща и драскаща като млада дива котка. Дълбоко го бе впечатлил и куражът й, въпреки падането, да се осмели отново да язди Фоксфайър, докато го подчини на волята си. Но в своето мнително упорство си бе въобразил, че тя преднамерено разиграва театър, за да му направи впечатление, да го забаламоса и по този начин да може по-лесно да го върти на малкия си пръст. Мислеше я за студена, безчувствена и коварна.

Беше се заблуждавал жестоко.

Стив въздъхна дълбоко. От първия миг на тяхното запознанство бе дал на Джени всички основания да се отврати от него. Той поклати глава. Време беше да престане да се самозаблуждава — обичаше Джени. Сега можеше спокойно да си даде сметка за това — обичаше я и любовта му беше силна и непресторена.

Изведнъж му олекна и Стив се усмихна. Още утре ще признае на Джени любовта си, ще я помоли да му прости и да се омъжи за него.

Някъде хлопна врата. Стив вдигна глава и се ослуша. Чък! О, Господи, съвсем бе забравил за него! А нали Джени беше негово момиче!

„Грижи се за малкото си братче — сякаш дочуваше отслабващия глас на умиращия си баща. — Закриляй го, пази го. Разчитам на теб, Стив.“

Стив рухна на леглото и обхвана с длани пламналата си глава. Не, не можеше, нямаше право да обича Джени! Бе обещал пред смъртното ложе на баща си, че ще се грижи за Чък, а да отнеме момичето му, очевидно не беше най-сполучливият начин да спази обещанието си. Нарушеше ли го, ставаше предател спрямо баща си и брат си едновременно.