Нора Кейд
Ще те накарам да се влюбиш (5)

V

— Уау! — Чък скочи от креслото и направи кръг около Джени. — Как изглеждаш само! Мъжете в града ще си изкълчат вратовете след тебе — той залепи звучна целувка на бузата й. — Човек спокойно може да се изфука с момиче като теб.

Джени щастливо се засмя.

— С удоволствие ти връщам комплимента, Чък. Твоят каубойски костюм ти стои изключително добре. Много ми харесваш така, както си облечен сега, млади момко.

Чък подсвирна продължително.

— Приятно ми е да го чуя, мем.

Двамата избухнаха в необуздан смях като палави деца.

— Слушай, Джени, какво предлагам: надявам се, че ще одобриш идеята ми, първо да отидем сами да вечеряме някъде и едва след това да се присъединим към Стив и неговата Глория. Впрочем не мога да разбера, какво намира той в тази превзета кукла. Едва я понасям. И изобщо не е негов тип — Чък недоумяващо вдигна рамене. — Но това не е моя работа. Вероятно в мен е причината напоследък да не се разбирам по много въпроси със Стив — лицето му внезапно прие загрижено изражение.

— Чък, толкова съжалявам… — Джени искаше да го утеши, да му обясни, че всъщност нейното присъствие е причината за неразбирателството помежду им, но той не я остави да се доизкаже.

— Внимавай сега, момиче Джени, ще те заведа в един ресторант, където се сервират най-вкусните, най-хрупкавите печени говежди ребра в целия Запад.

— Потекоха ми слюнките вече — Джени бе доволна, че не й се бе наложило тя сама да предложи да напуснат за известно време ранчото.

— Значи тръгваме?

Когато Джени кимна, Чък наложи неизменния си стар стетсън^[1] — и отвори входната врата.

— Почакай тук, ще докарам колата, както се полага, когато се извежда една изискана дама на вечеря.

Усмихната, Джени зачака на стълбите към верандата. След минута Чък спря точно пред нея прашния си червен форд „Седан“. Бърз като невестулка, той скочи от колата, заобиколи я тичешком и със замах отвори вратата от другата страна на волана.

— Моля дамата да заповяда — поклони й се почти до земята.

Джени се качи смеешком. Чувстваше се учудващо свежа и бодра. След продължителната гореща баня следобед дори ужасната мускулна треска, макар и не съвсем отшумяла, бе все пак силно намаляла. Може би дори щеше да се осмели да изтанцува някое и друго парче на дансинга.

Скоро пред тях се показа Джаксън, потънал в море от ярки неонови светлини. Чък подкара колата през централната част на града, покрай заоблени в разноцветно сияние барове и сред пъстроцветно, бавно придвижващо се човешко множество, което се трупаше на огромни тълпи пред входовете на увеселителните заведения. После я насочи към другия край на града, където се намираше ресторантът, в който искаше да заведе Джени.

След една обилна и наистина вкусна вечеря двамата се върнаха обратно в града.

— Боже мой, Чък, до края на нощта няма да намерим свободно място за паркиране! — Джени напразно се взираше през страничното стъкло. — Ни една пролука нашир и надлъж!

— Няма проблеми, Джени — Чък зави в една тясна странична уличка и спря на малък паркинг.

— „Резервирано“ — прочете Джени гласно и посочи една табела в предната част на паркинга.

— Точно така. Резервирано. За Фелтънови и техните гости — Чък се разсмя звучно при вида на смаяното й изражение. — Тъкмо защото през лятото тук е безнадеждна работа да търсиш свободно място за паркиране, ние наемаме през сезона две от постоянните места тук.

Един елегантен бял ягуар безшумно се плъзна на мястото до тях.

— Луксозната таратайка на Глория — измърмори Чък недоволно. Виждаше се, че би предпочел да прекарат с Джени сами вечерта, вместо в компанията на „голямата дама“ от Ню Йорк.

От дясната страна на разкошния автомобил слезе Стив и отсечено ги поздрави. При вида му сърцето на Джени спря в гърдите й.

Беше облечен в перленосив втален джинсов костюм и ослепително бяла копринена риза, която по великолепен начин подчертаваше мургавото му, гладко избръснато лице. Всичко в него бе прекалено светско и изискано, но въпреки това излъчваше неудържима първичност и мъжественост.

Джени наведе глава, за да не прочете някой в погледа й каква възбуда и неосъзнато желание бе събудил в нея видът му.

Глория се измъкна с котешка гъвкавост иззад волана и като че ли случайно се препъна и падна точно в протегнатите за помощ ръце на Стив.

— Благодаря, скъпи — по-скоро издиша, отколкото прошепна думите си тя и ги придружи с умопомрачително прелъстяващо изпърхване с мигли.

Джени усети тънко пробождане в сърдечната област и за пръв път тази вечер критично погледна на дрехите си. Семплата й нежносиня памучна рокля с широки поли, в която досега се бе чувствала много елегантна, изглеждаше като парцал до ослепителния костюм — панталон и блуза от бяла коприна — на Глория.

— Здравей, Чъки! Изглеждаш като манекен от моден журнал. Май искаш да завъртиш главите на всички момичета тази вечер, а? — тя се разсмя и след това погледна към Джени, която буквално се смали под преценяващия й поглед.

И както се очакваше, веднага последва подигравателната присъда:

— Колко е сладка! Толкова моминска свежест и невинност!

Стив очевидно се забавляваше от ситуацията, но Чък покровителствено сложи ръка върху раменете на Джени.

— На мен ми харесва такава, каквато е. Харесва ми повече от теб — пламенно я защити той.

— Да вървим — Стив подаде ръка на Глория и плътно притиснати един до друг като влюбена двойка, те тръгнаха напред. Чък и Джени ги последваха. Ядосана на самата себе си, че бе допуснала да бъде поставена натясно от самоувереното и надменно поведение, което демонстрираха Стив и Глория, Джени предизвикателно увисна на ръката на Чък, говорейки и смеейки се неестествено високо.

Мигащи неонови светлини обявяваха отдалеч „Бар Каубой“, накъдето с широки крачки ги поведе Стив. Вълна от оглушителна кънтри музика ги посрещна, когато той блъсна летящите врати и всички спряха за миг на прага, докато очите им привикнат със сумрачната светлина и задимения въздух във вътрешността на залата. На гъсто един до друг стояха смеещи се и високо говорещи хора, запълнили проходите и дългия бар. Стив тръгна напред, пробивайки си път покрай препълнените маси, към задната част на заведението, където върху един подиум беше оркестърът. Останалите бавно го следваха, защото непрекъснато трябваше да спират и да поздравяват познати.

„Виж само кой идва!“ — чуваше се отвсякъде, или „Хей, момчета, как сте? Как вървят работите?“

Джени скоро забеляза, че хората правеха тънка разлика между братята. Веселите подвиквания бяха предназначени само за Чък, когото мъжете дружелюбно тупаха по раменете или шеговито сръгваха в ребрата — нещо, което той приемаше с усмивка. Поздравите към Стив бяха по-сдържани и изпълнени с респект — спрямо него спазваха някаква невидима дистанция.

Стив прекоси залата и ги повика на бара, където току-що се бяха освободили четири места. Джени немалко се учуди, когато вместо пред обичайните бар-столчета се озова до каубойски седла, поставени на въртящи се метални щанги. Нерешително погледна широката пола на роклята си.

— Мислиш ли, че тук някъде би могло да има дамски седла? — прошепна тя в ухото на Чък.

— Не — засмя се той, обхвана я с една ръка през кръста, пъхна другата под коленете й, повдигна я и я постави странично върху едно от тях. — Но ние просто ще приспособим това тук за целта.

— Добър вечер, Стив. Здрасти, Чък. Какво да ви донеса?

— Един „Том Колинз“^[2] за дамата, Чарли, за мен бира — с предизвикателен тон изпревари Чък брат си.

Стив се престори, че не е забелязал нищо, и усмихнат хвана ръката на Глория.

— Ние ще вземем един бенедиктин, едно бренди и един неразреден скоч — поръча той спокойно.

Барманът донесе напитките.

Чък вдигна чашата си към Джени:

— Наздраве за приятната вечер!

— Наздраве — тя поднесе своята към устните си и внимателно отпи. Не бе свикнала с алкохола. Заради Чък за пръв път в Сан Франциско бе опитала чашка ликьор и глътка уиски. Но определено спиртните напитки не отговаряха на вкуса й. Ако трябваше да бъде искрена, предпочиташе сок и лимонада.

— Хей, вижте, там в дъното има свободна маса! — с чаша в ръка Чък си проби път в навалицата. — Идвайте насам — помаха им той.

Едва бяха седнали, Чък се обърна към Джени:

— Пий бързо, Джени, и да танцуваме!

— Чък, аз наистина не знам…

— Естествено, че ще танцуваш. Някакви възражения! Мисли за съветите на твоя чичко доктор!

Завлече я на дансинга и за нейна изненада, тя скоро изпита удоволствие от бесните въртения, които Чък я принуждаваше да прави около него. Джени не се бе учила да танцува, но вроденото й чувство за ритъм й позволяваше без особено усилие да влезе в такт с музиката.

Върна се на масата със зачервени бузи, останала без дъх. Все по-често погледът й търсеше Стив. Чувстваше се магически привлечена от него. Бързо изпразни чашата си. Колко хубаво би било да можеше да погледне открито в очите на този мъж и да види в тях не презрение, а нещо съвсем друго…

Внезапно, като че ли отгатнал мислите й, Стив се обърна към нея и очите им се срещнаха. За няколко секунди Джени се почувства като зайче, хипнотизирано от огромна змия. Всичко наоколо изгуби форма и цвят — струваше й се, че помещението се върти в кръг заедно с нея. Изплашено стисна ръката на Чък.

— Моля те… нека танцуваме — прошепна му тя едва чуто.

Чък учудено се вгледа в нея, после по лицето му се разля усмивка на съпричастие.

— Добре, момичето ми. Ела — той се изправи и я поведе към дансинга. Но неочаквано спря като закован, усмивката му изчезна, сухо преглътна и се изчерви. Джени проследи погледа му и видя едно хубаво момиче с къси черни къдрици и големи тъмни очи, което се притискаше към ръката на широкоплещест рус каубой. То също гледаше към тях, после кимна за поздрав на Чък и продължи да танцува буза до буза със симпатичния си кавалер, докато се изгубиха в навалицата.

— Коя е тази хубава девойка?

— Една позната. По-рано често излизахме заедно — лаконично отговори Чък. След това сложи ръка на кръста й и започнаха да танцуват.

— Здравей, бобено стебло! — прозвуча зад тях женски глас, когато в един момент се бяха озовали в най-гъсто населената с танцуващи двойки част на площадката.

— Здравей, Мики Маус — отвърна Чък с отпаднал глас. — Как си? — той бе пуснал Джени, пристъпваше смутено от крак на крак и не знаеше къде да дене ръцете си. — Мислех, че… цялото лято ще бъдеш в Европа — заекна несигурно Чък и кимна на младия мъж, който стоеше до девойката. — Здрасти, Ал.

— В Европа ли? Да, всъщност исках да остана по-дълго там. Но ме обзе носталгия по… по моя кон — очите на момичето изпускаха искри. — Както виждам, не си губиш времето напразно, имаш си компания?

— Ами аз… о, да… Хелън Албърс — Джени Вандийн. Джени прекарва отпуската си при нас в ранчото.

Джени се усмихна:

— Здравейте!

Хелън само кимна студено.

— А мен няма ли да ме представиш? — възнегодува кавалерът й.

— Извинявай — Ал Люис — Джени Вандийн.

— Хай, Джени — русият младеж я оглеждаше с неприкрито възхищение.

— Хайде да танцуваме, Ал — Хелън сложи ръцете си върху раменете му. — Колко хубаво стана, че се срещнахме — тя се опита да прикрие явното си разочарование зад пресилена усмивка.

— Всъщност другата седмица с Хелън пак ще дойдем тук на танци — ухили се Ал. — Може отново да се видим. Бай!

— Може — Чък също се насили да се усмихне. Получи се нещо като доста кисела гримаса.

Върнаха се на масата и седнаха. Стив и Глория ги нямаше. Чък седеше с наведена глава и въртеше бирената чаша в ръцете си.

Джени го наблюдаваше с крайчеца на очите си. От първоначалното му приповдигнато настроение нямаше и помен. Тя се приведе към него, за да не се налага да крещи в общата врява.

— Чък, Хелън твоето момиче ли е? — попита го.

— До днес поне така мислех — той изля остатъка от бирата в устата си. — Джени, не ме разбирай погрешно, но ти и аз… ние двамата…

— … сме добри приятели, Чък. Знам какво чувстваш. Слушай, аз ще се опитам да открия Хелън, когато е сама, и ще й обясня, че между нас няма нищо друго, освен приятелски чувства.

Лицето на Чък светна.

— Ще го направиш ли?

— Приятели ли сме или напротив? Е? — тя го хвана за лактите. — Какво ще кажеш, ако отидем да танцуваме и между другото си разменим партньорите?

— Ти си истинско съкровище, момиче Джени — Чък стремително я прегърна, сетне скочи. — Хайде тогава!

На дансинга упорито търсиха Хелън и Ал, но без успех. След известно време Чък разочаровано каза:

— Никъде не се виждат, вероятно вече са си тръгнали — той погледна към Джени с надежда тя да му помогне.

— Няма значение, в такъв случай просто утре ще посетя Хелън.

Музиката спря и Чък я придружи до масата.

— Ще отида да поръчам още нещо за пиене — измърмори той. — Веднага се връщам.

— За мен не носи нищо — извика Джени след него и седна.

— Е, забавлявахте ли се добре, Джени? — раздаде се откъм гърба й равният глас на Стив. Двамата с Глория се връщаха от дансинга.

Тя се извърна.

— Разбира се, дори много добре — противно на волята й, гласът й потрепери.

— Отивам да напудря носа си. Ще дойдете ли с мен, скъпа? — Глория отмести стола си назад.

Джени поклати отрицателно глава. Страхуваше се от фалшивата любезност на Глория повече, отколкото от неприкритата омраза на Стив. При него поне по всяко време знаеше какво да очаква, докато Глория й се струваше непредвидима и коварна. Тя не се чувстваше дорасла за нейната тънка и прикрита язвителност.

— Дано времето без мен не ти се стори отегчително дълго, скъпи — Глория с целувка се раздели със Стив, хвърляйки предупредителен поглед на Джени.

Стив закопча сакото си и се изправи. „Сега ще ме покани на танц!“ — ужасена си помисли Джени и с неясно промърморено извинение панически избяга от масата.

В умивалнята Глория бе застанала пред едно огледало и нанасяше червило върху устните си. Когато забеляза Джени, очите й злобно се присвиха и бавно се обърна.

— Стив ми разказа за вашето любителско театрално етюдче на реката — каза тя с безизразно лице. — Що за смешен и жалък опит да прелъстите Стив! Какво си въобразявате вие, знаете ли с какви невероятно глупави трикове момиченца като вас от години се мъчат да примамят Стив? Сигурно няма вече дори един-единствен номер, който той да не познава.

Джени измъкна гребен от чантичката си и мълчаливо се среса. Значи Стив и тя заедно й се бяха подигравали! Колко долно и подло! Горещи сълзи напираха в очите й.

— Не съм разигравала никакъв театър! — разпали се изведнъж тя. — И Стив жестоко се заблуждава, ако ми приписва такива задни мисли!

— Ах, наистина ли? Не се мъчете напразно, детенце. Вие сте лесно разгадаема. Чуйте ме, ще ви дам един добър съвет: Върнете се там, откъдето дойдохте! Не виждате ли, че на Стив му дойде до гуша от вас и от вашите глупави игрички!

Две кикотещи се тийнейджърки влязоха в тоалетната и това даде възможност на Джени да обмисли отговора си. Тя добре знаеше, че най-глупавото, което можеше да стори, бе да се впусне в словесен двубой с Глория. Срещу нея нямаше много шансове, а и определено й липсваше запас от по-силни изрази, с каквито очевидно Глория разполагаше в изобилие.

И тогава на помощ й дойде женският инстинкт. Без много-много да се колебае, тя каза с тих, малко дрезгав глас:

— По-скоро вие сте тази, на която съм дошла до гуша, а не някой друг!

Глория втрещено я изгледа, а после очите й грозно засвяткаха.

— Ах, вие гадна малка родео-кукличка! — изкрещя тя пронизително. — Вие, евтина уличница такава! Стив ми принадлежи, запомнете добре това! — и профуча покрай Джени към изхода.

С въздишка на облекчение Джени се облегна на стената и затвори очи. Коленете й трепереха, пулсът й се бе учестил.

— Не се ли чувствате добре?

Джени отвори очи и слабо се усмихна.

— О, не, благодаря, добре съм — успокои тя младата жена, която бе застанала пред нея и загрижено я гледаше. Пое си още веднъж дълбоко въздух и с високо вдигната глава се върна на масата.

— Ще танцуваме ли, Чък?

Като че ли да се увери, че Хелън не е някъде наблизо, Чък страхливо се огледа на всички страни и чак след това отговори малко смутено:

— С удоволствие.

Оркестърът свиреше някаква мелодия в бърз, насечен ритъм и когато Чък започна да кръжи около нея, тропайки с крака и пляскайки с ръце, за миг Джени спря безпомощно. После се огледа и като видя как другите момичета въртяха хълбоци, тропайки в такт с крака и кръжейки на място, започна и тя да прави същото.

— Иеааа! — изкрещя Чък и затропа все по-бързо и по-дивашки около нея. Джени влезе в неговото темпо. Кръвта й пулсираше във вените, очите й блестяха и тя забрави всичко наоколо.

Мина доста време, преди да се огледа отново наоколо и първото нещо, което видя, бе Стив. Скръстил ръце пред гърдите си, стоеше в края на дансинга и следеше движенията й със студен преценяващ поглед. „Той ме разглежда като търговец на коне“ — мина й през ума и за част от секундата остана неподвижна, но след това продължи да танцува още по-широко усмихната. Кой беше той, в края на краищата, че да му позволи да й проваля хубавата вечер?

Когато след танца, разгорещени и останали без дъх, с Чък се върнаха на масата, Стив и Глория си бяха отишли.

 

 

Какво толкова имаше в Стив, че тъй непреодолимо я привличаше? Джени неспокойно се въртеше в леглото си, втренчена в непрогледната тъмнина. Няколко пъти досега си бе мислила, че е влюбена. Веднъж беше си мечтала тайно за един елегантен свой съученик от гимназията, малко по-късно — за една мускулеста футболна звезда и най-сетне за един симпатичен млад колега от агенцията. Но онова, което бе изпитвала тогава, не можеше да се сравни с могъщата буря от чувства, която бушуваше в нея още от първата й среща със Стив, нито с бесните удари на сърцето й и растящото й смущение всеки път, когато го видеше.

Сигурно защото Стив въплъщаваше в себе си по някакъв поразителен начин представата й за съвременния герой, която тя от години носеше в сърцето си. Във всеки случай, поне външно Стив отговаряше на всичките й фантазии.

Но странно, защо образът му не загубваше нищо от своето очарование, когато се проявяваше истинската същност на Стив? Когато на повърхността излизаха ледената му студенина, пълната му безчувственост, грубостта, безмилостната му омраза, арогантната му надменност? Как беше възможно изобщо да чувства нещо към подобен човек? Не беше ли това някакво болестно, ненормално състояние?

Джени затвори очи. Не, при Стив категорично нямаше да намери бленуваното щастие. Той не беше мъжът, с когото би могла да се свърже навеки във вярност и любов. Тя трябваше най-сетне да тегли рязка граница между външността и истинската му същност: един див, непредсказуем звяр, следващ само законите на природата, където по-силният изяжда по-слабия и на когото всичко живо трябва да се подчинява.