Илия Ангелов
Тъжният клоун (14)

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА

В средата на 70-те години, една случка събра Парцалев с един човек, който много сполучливо имитираше неговия глас. Става дума за Веско Павлов. Една сутрин в дома на Парцалев позвъни кварталния милиционер и го помоли да се яви в Първо РУ — София, защото следователката Мария Глогова иска да разговаря с него. Милиционерът не знаеше за какво става дума.

Глогова го прие в кабинета си и се държа много любезно по време на целия разговор.

— Другарю Парцалев, при мен има един нецензуриран аудиозапис с вашия глас. Бих искала да го чуем заедно.

Следователката седна зад бюрото си и пусна записа. Изненадата на Парцалев беше голяма, когато чу сякаш собствения си глас. Прослушват записа два пъти и Парцалев е повече от сигурен, че го имитират и то много сполучливо. Ставаше дума за касетка с вицове с еро-тично-политически подтекст, която се разпространявала на черния пазар. Парцалев обясни на Глогова, че това не е той и че вероятно това е добър имитатор.

Само след седмица актьорът е повикан отново при следователката. Тя му съобщава, че е открит имитатора и той се казва Веселин (Веско) Павлов.

— Когато го видях, ми стана мъчно за това талантливо момче и се застъпих за него, — разказваше Парцалев. — Помолих, обаче, касетките да бъдат иззети, защото така излагат мене. При срещата си с Веско в кабинета на следователката, той обеща със сълзи на очи, че ще спре продажбата на тази касета.

По-късно Парцалев покани Веско Павлов да работят заедно, защото си даваше сметка, че и да си имитатор също е талант.

Актьорът много държеше на това как изглежда в очите на другите. Тази вътрешна изисканост се виждаше както в походката и маниерите му, така и в начина по който избираше и носеше дрехите си. Той предпочиташе светли костюми.

— Какъвто съм черен, ако туря нещо тъмно, съвсем мрачен ставам — шегуваше се Парцалев.

Той предпочиташе да си шие дрехите по поръчка, но си купуваше и готови облекла от най-добрите ни заводи — „Дружба“ — Варна, „Марица“ — Пловдив и „Витоша“ — София.

Спомням си, преди да замине за Израел, по покана на българите, живеещи там, отидохме в модна къща „София“. Посрещна ни наш приятел, познат като Трайчо Манекена. Тук Парцалев си уши елегантен светлосив костюм, със жилетка към него. За неговите шейсет години той имаше стегната фигура и така носеше дрехите си, че винаги изглеждаше елегантен.

Преди да тръгнем на турне, Парцалев грижливо избираше от богатия си гардероб по 3–4 костюма и два пъти по толкова ризи. В същност той на сцената се явяваше със собствените си костюми.

Когато нещо му харесваше, Парцалев го купуваше веднага и без колебание. Веднъж по улица „Граф Игнатиев“ видяхме на витрината на един магазин изложени хубави боти. Пробвахме по една лява обувка и си ги купихме. Парцалев — кафяви, аз — черни, за да бъдем различни. Продавачката ни ги опакова и си тръгнахме за в къщи. Като се прибрахме, обаче, установихме, че и двата чифта са с по две леви обувки. Върнахме се веднага и направихме рекламация. Оказа се, че повече от половината пратка са само с леви обувки. Продавачката търси близо час, докато се намерят два комплекта еднакви по номер и цвят. Тази случка Парцалев разказваше като анекдот. Той имаше това качество да превръща недоразуменията в шеги и да изглажда неприятностите.

Парцалев беше харесван и от много жени. Той получаваше поздравления за Нова година и за рождения си ден в продължение на четвърт век — от 1965 до 1989 година от непозната винаги с едно и също съдържание. Писмата носеха клеймо от Велико Търново, но въпреки нашите усилия не можахме да открием настойчивата дама. Парцалев даже казваше накрая:

— Ако разбера коя е, ще се оженя за нея.

Имаше и една мома англичанка, която много искаше да се ожени за него. Парцалев обаче беше доста въздържан и смяташе, че жените го ухажват единствено заради богатството му, което те смятаха че има. Подобен случай беше и връзката му с една българка имигрантка в Париж, за която се говореше, че е някакъв фактор от парфюмерийната индустрия на актьора Ален Делон. Тя щедро подаряваше на Парцалев парфюми, знаейки слабостта му към скъпата козметика. Зад тази нейна щедрост, макар и чак след две години, започнаха да прозират истинските й интереси. Парцалев смяташе, че тя като че ли е хвърлила око на колекцията му, особено след предложението й да направи изложба с негови икони в Париж. Той много деликатно прекрати контактите си с нея.