Илия Ангелов
Тъжният клоун (10)

ДОМЪТ НА ПАРЦАЛЕВ

Домът на Парцалев беше неговата крепост. Последният апартамент, който Парцалев обитаваше преди да почине, беше на бул. „Ленин“ (сега „Цариградско шосе“) №39. Жилището бе собственост на гжа Елеонора Събчева, дъщеря на Известния тенор Събчо Събев. Парцалев живееше тук под наем от 1979 година. Противно на много приказки по негов адрес той никога не е имал собствено жилище.

Апартаментът му беше като музей на старинни предмети. Въздействието им от пръв поглед бе огромно. При влизане отляво, в един ъгъл се виждаше една огромна, добре подредена библиотека в шест реда, със ценни и интересни книги. Погледът се спира на Иван Базовите 22-тома, Смирненски в 6 тома, съчиненията на Петко Славейков, на Пейо Тодоров, на Димитър Димов, на Йордан Йовков. Учудващото е, че Парцалев притежаваше и 32-та тома на Ленин и 22-та на Сталин. От класиците на световната литература се открояваха томовете на Балзак, Хемингуей, Джек Лондон и др.

Вдясно от библиотеката имаше старинен черен скрин, върху който стояха антични вази и свещници. Стаята беше изпъстрена с оригинални старовремски чинии, два часовника, единият — на стената, а другият — с голямо махало, поставен на пода стигаше почти до тавана. До стенния часовник беше голямо кристално огледало с обков от дърворезба. В средата на помещението имаше голяма квадратна черна маса със шест стола. Сред антиките се открояваше още един светлокафяв скрин с мотиви от дебърска дърворезба. Колекцията се допълваше от телефонен апарат (един от първите у нас), стар грамофон с фуния, който още работеше с метални иглички, и богата колекция от грамофонни плочи.

Заслужава си да разкажа историята с камината на Парцалев. Тя се намираше в хола, до вратата на неговата стая. Той беше извикал един майстор да я изгради от огнеопорни тухли. Но странното беше, че щом майсторът през деня я изгради, вечерта Парцалев я събаряше. Той не можеше да се съгласи с наклона и формата на камината. Едва след три пъти разваляне, стана така както си я представяше Парцалев. А за облицовката на камината донесохме мраморни плочи от кариерата във Владая. Когато отидохме там и работниците забелязаха Парцалев, те спряха работа, радостни, че виждат известния актьор на живо. Наобиколиха го да се ръкуват с него. След като разбраха за какво сме дошли започнаха да търсят и му предлагат мраморни плочи. Парцалев най-после се спря на цвета и жилките на мрамора и поиска да си плати. Директорът на цеха, обаче отказа да вземе пари, но го помоли да даде автограф за колектива. Аз, както винаги, носех със себе си снимки на Парцалев. Когато му ги подадох, той с усмивка ми прошепна:

— Страшен си, бате!

Върху двата плота на камината Парцалев беше поставил два красиви бронзови свещника. Сред другите антики можеха да се видят още старинни кръстове, кандилници, пистолети и саби, стари газени лампи, както и много сребърни подноси, чаши, канички и други. Парцалев им се любуваше, лъскаше ги и ги подреждаше с голямо удоволствие. Понякога казваше:

— Бате, като се счупи нещо от това, което обичам, страшно ме боли.

Парцалев обичаше антиките. По колекционерство-то го беше запалил Енчо Багаров. При едно от пътуванията си до Силистра, Парцалев попада на описания по-горе старинен скрин с богата дърворезба с ловни мотиви. На много места орнаментите липсват, но като цяло е запазен добре. Парцалев го реставрира в София, при един много добър дърворезбар. Парцалев притежаваше и много ценни икони, някои от XII-XIV-ти век, които украсяваха стените в апартамента както в хола, така и в неговата стая. Всичко това създаваше една особена атмосфера.

В дома на Парцалев негова снимка нямаше. Единствено, над леглото му, в спалнята, имаше голям негов портрет, изработен от сухи разноцветни листа, подарен му от работниците в цигарената фабрика в Хасково. А в един ъгъл, до черния скрин се виждаше снимка на кучебоксер със сбръчканата физиономия на стар комик и печални очи, изпълнени с преданост.

Ако сте гост в този дом, съхранил всичко от старо време, ще ви се предложи освен гласа на Парцалев, още чаша уиски от реномирана марка „Балантайн“ или „Джони Уокър“. Чашите също ще са старинни, а ледът ще бъде донесен лично от домакина в красива кристална купа.

Той не се скъпеше и пазареше, когато трябваше да купи нещо старинно. По онова време, и особено през 50-те и 60-те години у нас старите вещи и антиките не бяха ценени като произведения на изкуството. Малко хора бяха ценители и тогава човек можеше да попадне на чудесни екземпляри.

Спомням си, веднъж в Ловеч, на Парцалев му донесоха счупена на парчета гръцка ваза с висока стойност. Актьорът я купи, макар че беше на повече от десет парчета. От този момент нататък задачата ми стана много тежка. Внимателно я поставихме в едно кашонче, а отделните парчета изолирахме с вестници. Настанихме пакета в багажника и тъй като покупката бе направена в началото на наше турне из страната на всеки стотина километра спирахме колата, разтваряхме кашончето, за да видим дали не се е дочупила вазата. На всичкото отгоре минахме и през Троянския балкан, където пътят беше осеян с много дупки. Парцалев няколко пъти повтори:

— Бате, карай бавно, заради вазата.

Това го чух поне 5–6 пъти по време на пътуването. Едва когато пристигнахме в София, се успокоих, че всичко е наред.

Няма да забравя как след време той ми показа залепената ваза. Чакаше в хола и я беше покрил с кърпа.

— Сега аз ще направя един фокусмокуспрепаратус и … — и откри вазата.

Познах скъпата вещ, заради която имах толкова притеснения. Сега инкрустациите и орнаментите се виждаха много по-добре я правеха рядко красива.

— Тази вещ щяха да я захвърлят като непотребна, а аз я поправих и тя ще живее още дълго време — рече Парцалев.

Като всеки колекционер, и той не обичаше да му се повреждат предметите. Една вечер беше поканил цяла дузина артисти у тях. Сред поканените бяха Явор Милушев, Петър Добрев, Илия Цонин, Катя Паскалева.

Парцалев имаше навика да прелива парфюма си в стара порцеланова опаковка в белезникавобял цвят. Шишенцето беше виенска изработка от 20-те години на века. То бе с позлатен кант и стоеше върху тоалетката в банята. Компанията се забавляваше по своему, на уиски и раздумка. По едно време Катя Паскалева се отправи към банята. Не след много отвътре се чу изтракване и шум на счупено. Парцалев мигновено се запъти натам. В този момент Катя излезе леко смутена, а след нея се разнесе приятното ухание на парфюма „Пако Рабан“.

— Бате Жоро, без да искам ти бутнах шишенцето и го счупих — рече тя.

Парцалев, макар и трудно, се овладя и нищо не й рече. След тази случка настроението на всички се развали и така вечерта приключи. Такъв си беше Георги Парцалев: като се счупеше нещо от колекцията му, не го подновяваше с друга вещ. Спомням си, че дори не си купи повече от този парфюм. Така скъсваше със спомена за нещата.

В ранния следобед на един зимен ден в неговия дом трябваше да дойде Иванка Димитрова, актриса в Народния театър, съпруга на Лъчезар Аврамов, член на ЦК на БКП. Поводът беше, че двамата трябваше да представят пиесата „Игра на джин“ в Театър 199.

По същото време и аз бях у Парцалев. Преди да дойде актрисата, видях как Парцалев извади един от томовете на Ленин, разтвори на случайна страница и постави един разделител. А книгата сложи на голямата квадратна маса в хола. Иванка Димитрова пристигна в уреченото време с букет за леля Веска. След обичайните любезности Иванка учудено погледна това, което „четеше“ Парцалев. Големият том на Ленин се мъдреше на масата:

— Пацо, защо ти е този том на Ленин?

— А, да — отговори Парцалев. — Исках да си припомня и опресня някои работи от Ленин.

— Ама ти, какво… да не би да го четеш? — продължаваше да се чуди тя.

— Защо да не го чета? — сериозно отвърна Парцалев. — Не само този том. Аз препрочитам и другите томове на Ленин. Ако знаеш, колко много ми помагат.

Иванка Димитрова се опули, видях я как премигва смаяна. А Парцалев беше един такъв сериозен, та и аз сигурно щях да му повярвам, ако не бях видял всичко отначало. След като си направиха репетиция, актрисата си тръгна. А ние се смяхме до болка и си сипахме по малко уиски.

Не се мина много и сред артистичните среди се заговори, че Парцалев чете усилено Ленин. Явно, Иванка Димитрова го бе споделила с някои свои колеги. Тогава за сетен път се убедих колко е силно чувството му за хумор.

Естествено е, че той много ценеше и уважаваше тази прекрасна актриса. А може би и друг негов колега е споделил, че Парцалев чете трудовете на Ленин защото въпросният том почти цял месец лежеше на масичката до библиотеката му.