Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Common Sense Book of Baby and Child Care, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 22 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor

Източник: http://bezmonitor.com

(Съжалявам, ако на някого липсват илюстрациите, но понеже книгите тук (http://bezmonitor.com — Бел. Борислав) са предназначени преди всичко за слепите потребители, не счетох за необходимо да ги поставям.

SY, Victor)

Безкрайни благодарности на Радостина Николова, която забеляза липсващи страници и ги изпрати, за да ги добавя.

Също толкова благодарности и на две жени от http://www.az-jenata.com, които също помогнаха много за поправките.

Виктор, 14 март 2003

 

Издание:

Бенджамин Спок

Грижи за бебето и детето

Редактор: проф. Лора Бакалова

Технически редактор: Пенка Томова

Коректор: Теменужка Костова

Националност: американска

издание II Лит. група 111–3 Изд. № 7591

95335

Код 06 — 4550-15-79

Дадена за набор на 30. VII. 1978 г. Подписана за печат на 30. VIII. 1979 г.

Излязла от печат на 30. IX. 1979 г.

Печатни коли: 33,50 Издателски коли: 33 50

Формат: 60X90/16

Цена: подвързана 3,20 лв., неподвързана 2,94 лв.

Държавно издателство „Медицина и физкултура“ пл. „Славейков“ 1 — София

Държавна печатница — „Д. Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

ХРАНЕНЕ НА КЪРМАЧЕТО

КАКВО ОЗНАЧАВА ХРАНЕНЕТО ЗА КЪРМАЧЕТО

76. То знае повече, отколкото предполагате. От получените в родилния дом указания за приготвяне на храна можете да добиете впечатления, че храненето на бебето е нещо като химия. Вземате определени количества мляко и вода, смесвате ги, варите ги, наливате по 100 г в 6 шишета и храните бебето в 6, 10, 14, 18, 22 и 2 ч. В указанията са изложени подробностите, но са пропуснали да споменат, че храната е предназначена за човешко същество, което добре знае колко иска и кога отново е гладно. Вярно е, че внимателното приготвяне на храната е ваше задължение. Количествата са пресметнати от лекарите въз основа на теглото на бебето и в съответствие с количеството на храната, поемана от него в родилния дом. Но именно бебето знае най-добре от колко калории се нуждае неговият организъм и какво понася храносмилателната му система. Ако то редовно не си дояжда, сигурно ще плаче за още храна. Повярвайте му и се свържете с лекаря. Ако сте приготвили повече, отколкото то иска, не го насилвайте да изяде всичко.

Представете си бебето, което се събужда, защото е гладно, и плаче, защото иска да яде. С такова настървение то захапва биберона, че чак затреперва. Ясно е, че сукането е усилен труд за бебето. То може дори да се изпоти от усилието. Прекъснете ли храненето преждевременно, то може да заплаче ожесточено. Като се нахрани, то заспива изморено, но доволно. Дори когато спи, понякога като че ли сънува храненето. Устата му прави смукателни движения и лицето му изразява блаженство. Всичко това показва, че храненето е голяма радост в неговия живот.

Ранните си впечатления за живота то получава от начина на храненето, а своите първи впечатления за света — от човека, който го храни.

Когато майката постоянно кара бебето да поема повече мляко, отколкото иска, то постепенно губи интерес към храненето. То прави опит да го избегне, като заспива все по-рано и по-рано по време на хранене или пък започва упорито да отказва храната. По този начин то губи част от своето активно и положително отношение към живота. Бебето сякаш си мисли: „Животът е борба. Тези хора винаги ме преследват, не ме оставят на мира. И аз трябва да се боря, за да се защитя“.

И така не карайте бебето да яде повече, отколкото иска. Оставете го да се радва на храненето и да чувствува, че сте му приятел. Главно по този начин през първата година ще бъдат положени основите на неговата самоувереност, на неговата радост в живота, на любовта му към хората.

77. Инстинктът за сукане. Бебето суче енергично по две причини. Първо, защото е гладно, и, второ, защото обича да суче. Ако го храните достатъчно, но не му давате достатъчно възможност да суче, неговото желание за сукане няма да бъде задоволено и то ще се опита да смуче нещо друго — юмрука си, палеца или дрехата си. Важно е всяко хранене да продължава достатъчно дълго и да има достатъчен брой хранения през денонощието. Всичко това е разгледано подробно в т. 319–332. В началото трябва да следите не толкова дали действително смуче палеца си, а дали изобщо прави опити да го смуче.

78. Бебетата губят от теглото си през първите дни след раждането. По-едрите бебета, които се захранват изкуствено от самото начало, обикновено започват да си възвръщат теглото след 2–3 дни, защото добре приемат и смилат храната. Дребните или недоносените бебета по-дълго време губят от теглото си и по-бавно го възстановяват, защото отначало могат да поемат много малко храна. Понякога са необходими няколко седмици, за да си възвърнат първоначалното тегло. Но това забавяне не им пречи. По-късно те бързо го наваксват. Кърменото бебе по-бавно възстановява теглото си от изкуствено храненото, защото до 4-5-ия ден майката няма много кърма, даже и след това тя идва бавно.

Някои родители ненужно се тревожат от това първоначално намаляване на теглото, смятайки го за неестествено и опасно. Може също да са чували, че ако бебето загуби много от теглото си, то може да получи „жадна треска“ поради обезводняване на организма. По тази причина в някои родилни домове се дава вода на бебетата, които не се захранват изкуствено до идването на майчината кърма. Но опасността от „жадна треска“ е малка и тя винаги може да се излекува, като се дават течности на бебето.

’ У нас новородените деца се поставят на гърдата на майката към 8–12-ия час след раждането и в родилния дом им се осигуряват своевременно достатъчно течности и женско (или хуманизирано) мляко. Това предотвратява по-голяма загуба на тегло, както и появата на жадна треска у новороденото (Бел. ред.).

[49]

Загубата на тегло може неоснователно да разтревожи майката и да я накара да се откаже от кърменето, преди още да се е опитала да кърми. За да спестят тревогата на майките, в някои родилни домове не съобщават ежедневно теглото на бебетата, но тази практика не е винаги ефикасна. Разтревожената майка си мисли най-лошото. За майката е най-добре да разбере, че загубата на тегло е естествена и да остави този въпрос на лекарите.

РЕЖИМ НА ХРАНЕНЕ

Лекарите ще ви дадат указания относно режима за хранене на бебето. Той ще зависи от неговото тегло, от неговия апетит, от събуждането на детето и от това, което лекарите смятат най-подходящо за вас и за бебето. Тук са изложени най-общи съображения върху принципите на храненето.

79. Какво да разбираме под твърд и гъвкав режим. През първата половина на века бебетата се хранеха в строго определени часове. Новороденото с тегло 3,5 кг се хранеше точно в 6, 10, 14, 18, 22 и 2 часа — нито по-рано, нито по-късно, — независимо от това, кога огладнява. Лекарите не можеха със сигурност да определят причината за тежките чревни инфекции, от които заболяваха десетки хиляди кърмачета годишно. Считаше се, че те се причиняват не само от замърсяване на млякото (от небрежност във фермите или при приготвянето на храната в къщи или от това, че млякото не е съхранявано в хладилник), но и от неправилното дозиране при приготвяне на млечната смес и от нередовното хранене.

Навсякъде се проповядваше и прилагаше стриктност — в кравефермите, в млекарницата, в дома. Лекарите и сестрите дотолкова се страхуваха от нередовното хранене, че го отричаха и от психологична гледна точка. Те учеха майките, че нередовното хранене води до разглезване на децата. При това всеобщо придържане към стриктност те съветваха майките да не обръщат внимание на бебето освен в часовете за хранене. Някои дори бяха и против ласките.

Повечето бебета се приспособяваха към строгия режим, тъй като при кърмене или с биберона те можеха да поемат достатъчно мляко, което да ги задоволи за около 4 часа, защото храносмилателната система на кърмачето е устроена да функционира именно по този начин. Независимо от възрастта човек се подчинява на навиците си. Ако винаги ни хранят в определен час, ние скоро свикваме и огладняваме точно по това време.

Но винаги е имало кърмачета, които, през първия и втория месец не са могли да се приспособят към строгия режим, имало[50] е бебета, чийто стомах не може да поеме храна, достатъчна за 4 часа. или такива, които заспиват по средата на храненето, нервни бебета, бебета с колики. Те жално са плакали всеки ден, но майките и лекарите не са смеели да ги хранят или даже да ги вземат на ръце извън определените часове. Това е било тежко за бебетата, но, струва ми се — още по-тежко за майките, които са седели и са ги слушали, гризейки нокти, изпълнени с желание да ги успокоят — нещо, което не им е било разрешено. Вие не знаете колко сте щастливи, че можете да бъдете естествени и гъвкави.

Тежките диарии у кърмачетата почти изчезнаха. Най-важният фактор е пастьоризацията на млякото в млекоцентралите, но и по-внимателното приготвяне и съхраняване на храната в хладилник също помогнаха. Трябваше да минат още доста години, за да се осмелят лекарите да започнат експерименти с по-гъвкав режим. Когато започнаха, те откриха, че гъвкавостта не води до стомашни смущения и разстройства, нито до разглезване на децата, от което мнозина се страхуваха.

Първите експерименти бяха извършени от д-р Престън Мъклендън и от психоложката Франсис П. Симсериан с нейното бебе. Те искаха да разберат какъв режим ще наложи самото бебе, ако се кърми само когато изглежда гладно. През първите няколко дни детето не се е будело твърде често. През втората половина на първата седмица с идването на кърмата то е започнало да се буди много често — по 10 пъти на ден. След 15-ия ден то се е установило на 6–7 хранения дневно през доста неравни интервали. Към десетата седмица е преминало на четирикратно хранене. Те нарекоха това опит за „свободно хранене“ и този термин стана вече добре познат. След този експеримент от 1942 г. насам започна все по-широко прилагане на гъвкав режим за хранене, което се отрази благотворно и на децата, и на родителите.

80. Неразбиране на гъвкавия режим. Струва ми се, че има известно неразбиране по този въпрос. В желанието си да бъдат прогресивни някои млади родители смятат, че за да избягнат строгия режим от миналото, трябва да стигнат до другата крайност. Те хранят бебето по всяко време, когато се събуди, никога не го будят за хранене, като че ли провеждат научен експеримент и като че ли нередовността има съществено преимущество.

Това може да е добре за едно спокойно бебе с добро храносмилане при положение, че времето на майката позволява и тя няма нищо против да бъде събуждана между полунощ и 6 ч. Но ако бебето е неспокойно и капризно, това ще доведе до твърде много хранения и малко почивка за родителите през първите няколко месеца. В редки случаи това насърчава бебето[51] да се събужда по два пъти през нощта даже и към края на първата година.

Докато някои майки следват режима на свободно хранене до крайност, други бягат от него като от чума. Чух една майка да казва с тон на превъзходство пред другите майки: „Моето бебе е на гъвкав режим“, а друга с възмущение да отвръща:

„Моето пък не е!“ Когато родителите реагират така, като че ли режимът е въпрос на политически и религиозни убеждения, според мен те не са разбрали същината на въпроса. Всеки режим цели доброто на бебето, от една страна, и удобството на родителите — от друга. Така те могат да се грижат за него, като същевременно запазват своите морални и физически сили. Това обикновено означава свеждане на храненията до разумен брой в определени часове и премахване на нощното хранене веднага щом кърмачето е готово за това. В противен случай родителите няма да бъдат в състояние да се справят добре с останалите си задължения. Което е удобно за родителите, е удобно и за бебето и обратно.

Сега, когато вече не е необходимо да се придържате към строг режим, вие можете отначало да се съобразявате с това, което бебето иска, и постепенно да преминете към режим, удобен за всички.

Ако майката предпочита да храни бебето без определен режим в продължение на месеци, това няма да навреди на неговото хранене. То няма да навреди и на майката, особено ако тя не обича да върши всичко по часовник. Но ако майката във всичко останало се ръководи от някакво разписание и освен това има и друга работа извън грижите за бебето, боя се, че тя робува на погрешното разбиране, че колкото повече пренебрегва себе си, толкова е по-добре за бебето. А може би се стреми да докаже качествата си на добра майка, като се отказва от собственото си удобство? Всичко това в крайна сметка води до нови затруднения.

81. Общи насоки за съставяне на режима. Главното е бебето да не се оставя да плаче дълго от глад. То няма нищо против да бъде събуждано за хранене през 3 или 4 часа.

Всяко бебе е склонно да привикне да огладнява в определени часове и това ще стане много по-бързо, ако майката му помогне. Освен това с порастването си кърмачетата постепенно увеличават интервалите между храненията. Бебетата с тегло 2,5 кг обикновено се хранят на всеки 3 часа, а с тегло 4–4,5 кг могат да се хранят и през 4 часа. Кърмачетата започват да разбират, че нямат нужда от нощно хранене, и много от тях се отказват от него в края на първия или втория месец. Между четвъртия и осмия месец повечето бебета предпочитат 5-часовия интервал и през този период много от тях проспиват и вечерното хранене.

Майката може да помогне на бебето в неговия стремеж към редовност в храненията и за намаляване на техния брой. Ако го събужда 4 часа след последното хранене, тя му помага да си създаде навика да огладнява през 4 часа. Ако кърмачето се пробуди и проплаче два часа след последното хранене, майката ще му помогне да привикне към по-дълги интервали, като го изчака да заспи отново или като го успокои с биберона-залъгалка. или пък като му даде вода. Но ако го взема и храни при всяко размърдване, дори само два часа след поредното хранене, тя ще запази навика му да приема малки количества храна през къси интервали.

Различните деца изискват различно дълго време, за да привикнат към редовно хранене. Повечето бебета към края на първия месец лесно привикват към 4-часов режим и се отказват от нощното хранене, ако се хранят добре и през деня получават достатъчно кърма или млечна смес и ако са достатъчно спокойни. От друга страна, ако в първите дни бебето лениво се храни и заспива по време на храненето или, напротив, ако то е неспокойно и плачливо (т. 127, 184–186, 273–275) или пък ако кърмата на майката още не е урегулирана, по-добре е да не бързате с установяването на режима. Но даже и в тези случаи майката ще среща по-малко затруднения и детето ще привикне по-скоро, ако при всеки удобен случай храненето се приближава до един редовен 4-часов режим.

82. Някои конкретни препоръки за установяването на редовен режим. Едно спокойно кърмаче с тегло 3,5–4 кг при раждането издържа при пълен стомах обикновено 3,5–4 часа и в началото се нуждае от б-7 хранения в денонощието. Родителите могат да се придържат грубо към 4-часов режим (6, 10, 14, 18, 22 и 2 ч), но те трябва да бъдат готови да нахранят бебето по-рано, ако изглежда гладно: 1 час по-рано при обилно изкуствено хранене и даже 2 часа по-рано, ако е на кърма, която още не се е урегулирала.

Ако бебето все още спи, когато стане време за хранене, можете да го събудите. Няма да е необходимо да го подканяте да яде. Събудено 4 часа след последното хранене, бебето след няколко минути ще почувствува глад. Но да предположим, че се събуди 1 час преди следващото хранене. Не е необходимо да го храните веднага щом проплаче. То самото, не е сигурно дали е гладно. Но ако след 10–15 мин. започне да плаче от глад, не ви съветвам да чакате повече. Какво ще стане с 4-часовия режим? Бебето може да навакса разликата след това, като спи по-дълго и следващото му хранене бъде отново съответно на[53] режима. Ако не навакса през деня, това може да стане през нощта. Ако редовно се буди по-рано, през около 3 часа, това значи, че не получава храна, достатъчна за 4-часов интервал. Ако бебето е на кърма и изглежда много гладно, давайте му да суче по-често — през 2 часа. Честото изпразване на гърдите стимулира увеличаването на кърмата през следващите няколко дни. Като поеме повече храна, то ще издържи и по-дълго. Ако едно изкуствено хранено кърмаче пресушава биберона и въпреки това редовно се буди по-рано, консултирайте се с лекаря, дали да увеличите количеството на млякото.

83. Кой е най-късният интервал до следващото хранене на кърмачето. Споменахме, че ако едно кърмаче, хранено през 4 часа, се събуди след 3–4 часа и изглежда гладно, то може да бъде нахранено веднага. Но да предположим, че се събуди след 1 час, въпреки че при последното хранене е изяло цялата си порция. По-вероятно е то да се е събудило от храносмилателни смущения или от колики, отколкото от глад. Можете да му дадете възможност да се оригне още веднъж или да му дадете малко вода или биберона-залъгалка. Не ви съветвам веднага да му давате да яде, въпреки че след известно време можете да решите да направите и това, ако нищо друго не помага. Това, че кърмачето се опитва да си смуче ръката или с желание засуква от шишето, не означава непременно, че то е гладно. Бебе, което има колики, често прави и двете неща. Изглежда, че кърмачетата не могат да различават болките при колики и при глад (т. 275).

С други думи, не винаги трябва да храните бебето, когато заплаче. Ако то плаче често, потърсете причината и се консултирайте с лекар.

84. Други часове за хранене при 4-часов режим. Може ли да се спазва 4-часов режим в други часове, различни от обичайните 6, 10, 14, 18, 22 и 2 ч.? Разбира се, да, ако бебето изявява такова желание. Най-честата алтернатива е 7, 11, 15, 19, 23 ч. със или без хранене в 3 ч. Единственото затруднение е в това, че повечето кърмачета обичат да започват деня между 5 и 6 часа независимо от часа на последното нощно хранене. Понякога за щастие на майката се случва бебето дори и през първите месеци да се храни по разписанието 10, 14, 18, 22 ч., но спокойно чака до 7 ч. за първото сутрешно хранене. Това също е добре.

85. Тричасов режим. Ако кърмачето получава толкова мляко, колкото желае, но се буди всеки 3 часа през деня, вероятно ще бъде по-добре да се придържате към 3-часов режим поне за известно време.[54] Тричасовият режим е необходим предимно за кърмачета с тегло под 3,5 кг. Но това не е абсолютно правило. Някои бебета под 3 кг издържат и по 4 часа, а други — с тегло 4 кг — през първите 2 седмици не могат да поемат достатъчно храна, за да издържат повече от 3 часа.

Повечето бебета, които се нуждаят от 3-часов режим през деня, могат да преминат на 4-часов през нощта, ако тежат поне 2,5 кг. Храненето обикновено става в следните часове: 6, 9, 12, 15, 18, 22 и 2 ч.

86. Нощно хранене. Най-лесното правило за премахване на храненето в 2 ч. през нощта е да не будите бебето, а да го оставяте само да ви събуди, ако пожелае. Кърмаче, което се нуждае от това хранене, обикновено се събужда почти точно към 2 ч. Някоя нощ, обикновено между втората и шестата седмица, то може да спи до 3–3,30 ч. Нахранете го тогава и го считайте за хранене в 2 ч. Бебето ще се събуди отново гладно сутринта между 6 и 7 ч. Следващата нощ може да спи до 4,30–5 ч. Нахранете го, но този път считайте, че сте го направили в 6 ч сутринта и се надявайте, че ще иска да яде към 10 ч. За да се отвикне от нощното хранене в 2 ч. на кърмачето обикновено са нужни 2–3 нощи. Тогава започнете да разделяте общото количество храна за денонощието на 5 вместо на 6 части.

87. Пропускайте нощното хранене. Ако едно едномесечно кърмаче с тегло 4,5 кг все още се буди за нощното хранене, би било разумно от страна на родителите да се опитат да го накарат да се откаже. Вместо да тичате при него веднага щом се събуди, оставете го да поплаче 15 до 30 мин. с надеждата, че отново ще заспи. Ако не се успокои, дайте му 50–60 г топла вода, но ако това не помогне и след половин час то продължава неутешимо да плаче, нахранете го. Повторете опита след една-две седмици. Бебе с тегло 4,5 кг, което се храни добре през деня, няма нужда от нощното хранене в 2 ч.

88. Вечерното хранене в 22 ч. можете да давате тогава, когато ви е удобно. Повечето бебета на няколко седмици могат да изчакат до 23–24 ч. Ако искате да си легнете рано, събудете бебето в 22ч, или дори малко по-рано. Ако ви е удобно да храните детето по-късно и то не възразява, постъпвайте, както ви е удобно.

Ако кърмачето все още се буди за нощно хранене в 22 ч. съветвам ви да не го оставяте да проспива вечерното в 22 ч.

’ У нас най-широко се използува режимът на хранене през 3 часа — 6, 9, 12, 15, 18, 21 ч., а през първия месец след раждането — и 0 ч: в полунощ. Бел. ред.

даже и ако само се отказва от него. Ако то е готово да се откаже от някое хранене, за предпочитане е това да бъде нощното, за да не се нарушава сънят ви.

Ако вашето бебе се е отказало от нощното хранене, но часовете на дневните храненета са все още нередовни, препоръчвам ви да го будите за вечерното хранене в 22 или 23 ч. стига да иска да яде. По този начин поне краят на дневния режим ще бъде спазен и ще избегнете храненето между 24 и 4 ч, с тенденция да започнете следващия ден около 5–6 часа сутринта. Пропускането на храненето в 22 ч. е разгледано в т. 214.

КАК СЕ ДАВА ХРАНАТА

Подробности по кърменето са изложени в т. 102–114. Някои проблеми, свързани с кърмачетата, които не сучат добре през първите седмици и бавно привикват към режима, са разгледани в т. 127.

На изкуственото хранене са посветени т. 179–186. Там са застъпени някои от трудностите през първите седмици.

89. Отказване от сукането през по-късните месеци. Понякога някои кърмачета между 4-ия и 7-ия месец се държат странно по време на хранене. Майката ще каже, че през първите няколко минути то-суче лакомо от гърдата или шишето. След това изведнъж отпуска зърното, разпищява се като че ли от болка, а изглежда все още гладно. Но при всеки следващ опит за сукане то все по-бързо се отказва. От друга страна, бебето охотно приема твърда храна. Струва ми се, че това е свързано с никненето на зъби. Предполагам, че в процеса на сукането болезнените венци на бебето се изпълват с кръв и непоносимо го сърбят. Можете да разделите храненето, като давате твърдата храна помежду, тъй като неприятното усещане настъпва едва няколко минути след започване на сукането. Ако се храни от шише, можете да уголемите дупките на биберона, така че кърмачето да поеме храната за по-късо време. Използувайте тези биберони само докато трае това състояние, тъй като те не доставят на бебето удоволствието от сукане. Ако това неприятно усещане е силно и започва веднага при сукане, можете за няколко дни да се откаже от хранене с биберон. Давайте му млякото с чашка, ако умее да пие от нея, или с лъжичка, или пък го смесвайте с останалите видове храна. Не се безпокойте, ако не поема обичайното количество.

Възпалението на ухото вследствие на простуда може да предизвика болка в челюстните стави, така че бебето изобщо отказва да суче, а същевременно поема добре твърдата храна.

Случва се някои кърмачета да отказват да сучат по време на менструалния период на майката. През тези дни детето може да бъде хранено изкуствено. Майката ще трябва да изцежда млякото, за да облекчава гърдите и да поддържа кърмата. След свършването на мензиса кърмачето отново започва да суче и ще възобнови кърмата, ако майката веднага престане да го храни изкуствено.

90. Изкарване на погълнатия въздух. Всички бебета поглъщат въздух, докато пият мляко. Той се събира в стомаха във вид на мехур. У някои бебета стомахчето неприятно се разтяга и те прекъсват храненето си. Други не поглъщат толкова въздух, че да прекъснат храненето. Има два начина да се изкара този въздух и вие ще откриете кой е най-подходящият за вас. Първият е да сложите бебето седнало, с изправен гръбнак и леко да разтривате коремчето му. Вторият е да вземете бебето на ръце, като подпрете главичката му на рамото си, и да го поглаждате или потупвате по гърба. Добре е да слагате пелена на рамото си, за да се предпазите от евентуално повръщане. Някои стомахчета бързо и леко се освобождават от въздуха, други като че ли искат да го задържат. Ако той не може да излезе лесно, поставете бебето да легне за миг и отново го изправете на рамото си — понякога това помага.

В случаите, когато кърмачето е погълнало толкова много въздух, че то спира да суче, е необходимо да оригне по средата на храненето. В края на храненето непременно трябва да се опитате да изкарате въздуха. Ако не са се оригнали, на повечето бебета им става неприятно твърде скоро след поставянето им в леглото. Някои от тях дори получават колики. От друга страна, ако вашето бебе трудно изкарва въздух, но той не го безпокои, не продължавайте опита за оригване повече от няколко минути.

Тук трябва да отбележа, че коремчето на добре нахраненото кърмаче се издува и това би могло да разтревожи неопитната майка. Това е така, защото в сравнение с възрастните необходимото количество, което бебето поема при всяко хранене, е относително много по-голямо спрямо обема на стомахчето му. Ако тежите 55 кг и изпиете повече от 2 л мляко наведнъж, вие бихте изглеждали по същия начин.

ХРАНЕНЕ И НАДДАВАНЕ НА ТЕГЛО

91. Бебето обикновено знае от колко храна се нуждае. Ако храната, която давате на бебето, започне да не му стига или ако майчината кърма временно намалее вследствие на преумора или[57] напрежение, то вероятно ще започне да се буди все по-рано от определения час и ще плаче с вече добре познатия ви гладен плач. То ще пресушава шишето и с уста ще търси още. Може да се опита да си смуче юмручето. Ако го претеглите, може да се окаже, че не наддава толкова, колкото преди. Някои кърмачета при недохранване получават запек. Ако наистина огладнява, то може да започне да плаче и веднага след изхранване. Ако бебето прояви някои от тези признаци на недоволство и е изкуствено хранено, време е да се посъветвате с лекаря за увеличаване на храната. Ако нямате възможност да се консултирате с лекар, а използувате рецептите за изкуствено хранене, включени в тази книга, време е да минете към по-концентрирано мляко. Впрочем не е необходимо да чакате толкова. Трябва да увеличите храната, щом като бебето започне редовно да изяжда всичко, преди да е показало признаци на недоволство. Едно предупреждение: ако му увеличите храната при минимални признаци на глад, бебето може да не е готово да я приеме цялата. Внимавайте да не го насилвате. Ако бебето е на кърма и се буди рано, можете да го накърмите даже и ако по този начин получи на ден едно хранене в повече. По-честото хранене го задоволява, а по-често изпразване на гърдите ги стимулира да произвеждат повече мляко, ако организмът на майката е способен на това. Ако на всяко хранене го кърмите само от едната гърда, то за известно време започнете да го кърмите и от двете.

92. Колко трябва да наддава вашето бебе. Най-правилен е следният отговор: бебето си знае колко трябва да наддава. Ако получи повече мляко, отколкото му е необходимо, то го отказва. Ако получи по-малко, на следващото хранене се събужда по-рано и си смуче юмручето. Можем да говорим за средни бебета, но трябва добре да запомните, че средни бебета няма. Когато лекарят говори за средно бебе, той има пред вид средните цифри за наддаването на тегло у едни бебета, които наддават бързо, у други, които наддават бавно, и у трети със средно наддаване на тегло. Едни бебета по природа наддават бавно, други наддават бързо.

Ако едно бебе наддава бавно, това не винаги означава, че то е такова по природа. Ако то винаги е гладно, това е сигурен показател, че по природа то наддава бързо. Понякога бавното наддаване показва, че бебето е болно. Здравословното състояние на бебето, което наддава бавно, трябва да бъде редовно следено от лекаря. Понякога се срещат бебета, които наддават бавно, но не издават глада си. Ако им се даде повече храна, те охотно я приемат и наддават по-бързо. С други думи, не всяко бебе плаче, когато не го хранят достатъчно. При раждането средно бебето тежи 3,5 кг, а на 5 месеца — 7 кг. Значи бебето удвоява теглото си за около пет месеца. Но на практика бебетата с по-малко тегло при раждане са склонни да наддават по-бързо, като че ли се стремят да наваксат, а по-тежките бебета не винаги удвояват своето тегло за пет месеца.

Средното бебе наддава през първите три месеца около 900 г на месец (150–210 г на седмица). Разбира се, някои здрави бебета наддават повече, други по-малко. След това наддаването започва да намалява. Към шестия месец средната прибавка на тегло намалява до 450 г на месец (110 г седмично). Това е доста голямо намаление за период от три месеца. От 9-ия до 12-ия месец средната месечна прибавка на теглото е 330 г (60 до 90 г седмично), а през втората година — около 225 г месечно.

С увеличаване на възрастта му виждате, че детето наддава все по-малко и по-неравномерно. При пробива на зъби например бебето може да загуби апетит за няколко седмици и почти да не наддаде. Като се почувствува по-добре, апетитът му се възвръща и теглото му бързо нараства. Седмичните промени в теглото на бебето не са много показателни. Те зависят до голяма степен от това, дали скоро е ходило по малка и по голяма нужда, дали скоро се е хранило. Ако някоя сутрин установите, че бебето е наддало само 100 г за изминалата седмица, а преди това винаги е наддавало по 200 г, не правете прибързано заключение, че то гладува или е болно. Ако то Изглежда доволно и весело, изчакайте още една седмица. Може да наддаде повече. Но винаги помнете, че с увеличаване на възрастта детето наддава все по-малко.

93. Колко често трябва да теглите бебето. Повечето майки, разбира се, нямат везна и бебетата се теглят, когато идват при лекаря, което е доста често. Когато бебето е весело и се развива добре, да се тегли по-често от веднъж месечно е полезно само за задоволяване на любопитството. Ако имате везна, не теглете бебето по-често от веднъж седмично. По-добре е даже веднъж на две седмици. Всекидневното теглене ще ви подтикне да проявявате преголям интерес към теглото му. От друга страна обаче, ако бебето много плаче или ако има храносмилателни смущения или пък повръща, честото теглене може да помогне на вас и на вашия лекар да решите какво му е. Например, ако плаче много, но наддава бързо, това показва, че причината са колики, а не глад.