Бенджамин Спок
Грижи за бебето и детето (24)

ТЕМПЕРАТУРА НА ТЯЛОТО

604. Коя температура е повишена и коя не. Измерването на температурата е страшилище за много майки. Те трудно разчитат термометъра. Объркват се от разликата между аксиларната (подмишнична) и ректалната температура.

По-лесно ще е някой да ви научи как да разчитате термометъра, но следното описание може да ви е от полза. Повечето термометри са обозначени по един и същ начин. Те имат дълга чертичка за всеки градус и къса за всяка десета от градуса. Нормалната температура е обозначена с червено.

Първото нещо, което трябва да се разбере, е, че телесната температура на здравото дете не е постоянно 37°C. Тя малко варира в зависимост от времето на деня и от заниманията на детето. Тя е обикновено най-ниска рано сутрин и най-висока късно следобед. Тази дневна промяна обаче е много малка. Промяната при почивка и при движение е по-голяма. Температурата на съвсем здраво малко дете може да стигне до 37,5°C. даже 37,7°C, след като е тичало. (От друга страна, 38,3°C означава болестно състояние независимо от това, дали детето е тичало или не.) Температурата на по-голямото дете по-малко се влияе от движението. Следователно, ако искате да разберете дали детето има температура вследствие болестно състояние, трябва да му я измерите поне 1 час след като е било почти неподвижно или е имало спокойно занимание.

При повечето фебрилни заболявания температурата е най-висока късно следобед и най-ниска сутрин. Но може да бъде и обратно. При някои заболявания температурата остава постоянно висока. Най-чести от тях са пневмониите и една от шарките (екзантема субитум). Температура под нормалната (до 36,2°C) понякога се случва на края на боледуването, а също и у здрави бебета и малки деца през зимните нощи. Това не е причина за безпокойство, стига детето да се чувствува добре. Всяка част от тялото има различна температура.

А сега нещо за разликата между аксиларната (подмишничната) и ректалната температура (в задния проход). Температурата, измерена в ректума, е по-висока, защото е вътрешна температура на тялото, защитено от дрехите. Температурата под мишницата е с половин градус по-ниска от тази в ректума.

605. Термометър. Единствената разлика между оралния и ректалния термометър е във формата на резервоара с живак. Ректалният термометър има окръглен резервоар, за да не уврежда задния проход при вкарване. Оралният термометър има дълъг и тънък резервоар, за да може живакът по-бързо да се затопли в устата на детето. Скалата (деленията) на двата термометъра е съвсем еднаква и означава едно и също нещо. С други думи, термометрите не са направени, за да показват разлики в оралната и ректалната температура. Така че вие можете да използувате спокойно един чист ректален термометър за измерване на температурата в устата, както и орален термометър за измерване на температурата в задния проход, стига да го вкарате много внимателно.

Повечето термометри регистрират температурата в ректума за 1 минута. Ако някога наблюдавате термометър, поставен в задния проход на кърмачето, вие ще забележите, че з първите 20 секунди живакът се качва много бързо и почти достига делението, на което ще се спре, а след това едва пълзи нагоре. Това означава, че ако бебето се съпротивява при меренето на температурата и вие се нервирате, можете да извадите термометъра, преди да е изтекла една минута, и да добавите приблизителна представа за температурата. Температурата под мишницата се мери за 4 минути, но груба представа може да добиете след 2 минути.

606. Измерване на температурата. Преди да измерите температурата, изтърсете термометъра, за да свалите живака. Хванете здраво термометъра в горния му край (противоположния на резервоара) между палеца и показалеца. Тръскайте силно термометъра с отсечени движения. Живакът трябва да слезе поне до 36°C. Ако не слиза, значи не сте изтърсвали достатъчно силно. Докато се научите, изтърсвайте термометъра над легло или над диван. Тогава, в случай че се изплъзне от ръката ви, той няма да се счупи. Банята е най-подходящото място за изтърсване на термометъра. Ако ще мерите ректалната температура, намажете резервоарчето на термометъра с вазелин или крем. Най-доброто положение на бебето е легнало по корем в скута ви. От това положение то не може лесно да се изплъзне и краката му не ви пречат. Сложете термометъра внимателно в ректума. Натиснете го леко навътре, като оставите термометъра сам да си намери посоката. Ако го държите здраво, той може

’ Термометър, с който се измерва температурата в устната кухина. Бел. ред.

да се опре до стената на червото и да причини на детето болка. След като термометърът влезе, не го дръжте за края, защото по този начин при раздвижване на бебето може да му причините болка. Вместо това сложете ръката си на седалището му, като леко придържате термометъра между показалеца и средния пръст, както се държи цигара. (Фиг 27).

Фиг. 27.

Може също да измерите ректалната температура, като сложите детето да легне на една страна с леко свити колена. По-трудно се намира ректумът, когато детето лежи по корем на леглото. Най-лошото положение, е, когато детето лежи по гръб. Трудно е да се доберете до задния проход и детето може неволно или нарочно да ви ритне по ръката.

След като детето навърши 1 година, от психична гледна точка е за предпочитане температурата да се мери под мишницата. Детето вече има представа за своето достойнство и сигурност. Можете да премерите температурата му, като сложите резервоарчето на термометъра под мишницата.

Отчитането на температурата е много лесно, след като свикнете. Въртете леко термометъра, докато видите живачното стълбче. Когато съобщите температурата на лекаря, добавете „под мишницата“ или „в ректума“. Казвам това, защото някои майки смятат, че температурата под мишницата е единствено вярната. Те измерват температурата в ректума и след това сами изчисляват каква трябва да бъде температурата под мишницата. Обикновено най-подходящото време за измерване на температурата е рано сутрин и късно след обяд.

Следващият въпрос е колко дни наред да се мери температурата. Ето един пример: Детето има силна простуда с температура. Лекарят идва редовно и кара майката да мери температурата два пъти на ден. Температурата спада, детето е в процес на оздравяване, но още има лека кашлица и хрема. При последния си преглед лекарят намира, че всичко върви добре, и казва на майката да пусне детето навън, след като хремата е спряла напълно. След 2 седмици майката се обажда на лекаря и му казва, че им е омръзнало да седят в къщи. Хремата и кашлицата са минали напълно преди 10 дни, детето изглежда добре и се храни добре, но всеки следобед вдига температура 37,5°C. Както обясних по-рано, у едно подвижно дете това може и да не е повишена температура, дължаща се на неразположение. Десетте дни без разходка и тревогата на майката са били напразни. Когато температурата е под 38°C в продължение на 2 дни, забравете за нея, освен ако лекарят не ви накара да продължите да я мерите или ако детето изглежда по-зле. Не свиквайте да мерите температурата на детето, когато е здраво.

607. До идването на лекаря. Между 1- и 5-годишна възраст децата могат да вдигнат температура до 40°C (и повече) както при простуда, ангина, грип, така и при по-тежки инфекциозни заболявания. От друга страна, температурата може да не превиши 38,2°C дори при сериозно заболяване. Затова само по температурата не трябва да съдите за състоянието на детето. Но ако детето не изглежда добре, повикайте лекар.

Ако в първия ден от боледуването на вашето дете температурата му е 40°C или повече и ако не можете веднага да се свържете с лекар дори и по телефона, добре е да свалите малко температурата с влажна разтривка и аспирин — една таблетка специален аспирин за кърмачета (0,1 г — 1/4 таблетка за възрастен) под една година; две таблетки (0,2 г — 1/2 таблетка за възрастен) между 1 и 5 години, (Пазете аспирина извън досега на детето.)

Целта на влажната разтривка е чрез търкане да се докара кръвта до повърхността на кожата, която се охлажда при изпаряване на водата от нея.

Съблечете детето и го завийте само с чаршаф или леко одеяло. Намокрете ръката си в легенче с вода. Извадете едната ръчичка и я разтрийте леко в продължение на 2 минути, като я намокрите отново, щом изсъхне. След това отново я поставете под чаршафа. По същия начин разтрийте другата ръка, краката, гърдите, гърба. След половин час отново премерете температурата и ако не е под 40°C, разтрийте детето отново. Докато дойде лекарят, вие трябва да се стремите да поддържате температурата под 40°C, защото малкото дете, което изведнъж вдигне висока температура в първия ден от болестта, може да получи втрисане, а даже и гърч (вж. т. 700). Когато детето има висока температура и е зачервено, завийте го леко, при обикновена стайна температура може само с чаршаф. Температурата не може да спадне, ако е много завито. Естествено, ако му е студено, трябва да го завиете по-добре.

Много родители считат, че е опасна самата температура и искат да я свалят даже и да не е висока. Но температурата не е болест. Температурата е един от начините на организма да преодолее инфекцията. Промените в температурата дават възможност да се следи ходът на болестта. В някои случаи лекарят иска да свали температурата, защото тя пречи на съня на детето или го изтощава. В други случаи той не й обръща внимание, а насочва вниманието си към борбата с инфекцията.

КАК СЕ ДАВАТ ЛЕКАРСТВА И КАК СЕ ПРАВИ КЛИЗМА

608. Как трябва да се дават лекарствата. Понякога е доста трудно да се даде лекарство на детето. Първото правило е да му се даде лекарството съвсем делово, някак между другото, като че и през ум не ви минава, че то може да откаже да го вземе. Ако започнете да му го давате неуверено или с много обяснения, детето ще разбере, че от него се очаква да откаже да вземе лекарството. Когато слагате лъжицата в устата му, говорете за нещо друго. Повечето малки деца отварят уста автоматично, като птичета в гнездо.

Неразтворими таблетки могат да се счукат и смесят с някоя вкусна храна, например с ябълково пюре. Размесете лекарството в една лъжичка ябълково пюре, защото детето може и да не изяде повече. Горчиви хапчета могат да се дават в лъжичка захарна вода, мед или сладко. Капки и мехлеми за очите могат понякога да се слагат по време на сън.

Когато давате лекарството с някаква течност, по-добре е това да бъде течност, която детето пие рядко (напр. гроздов сок или сок от сливи). Ако от лекарството, което сте прибавили към млякото или например към портокаловия сок, те добият странен вкус, детето може с месеци да гледа подозрително на тях.

609. Не започвайте да давате лекарства без лекарско предписание и не продължавайте да ги давате без неговите указания. Ето някои примери, които ще ви покажат защо не трябва да правите това. Едно дете имало кашлица при някакво простудно заболяване. Лекарят предписал сироп против кашлица. Два месеца по-късно детето започва пак да кашля. Майката отново взема от стария сироп, без да се съветва с лекаря. Сиропът като че ли помага в продължение на една седмица, но след това кашлицата се влошава и майката вика лекаря. Той веднага установява, че детето не е настинало, а има коклюш. Лекарят щеше да открие това една седмица по-рано, ако го бяха повикали. Детето щеше да бъде изолирано и нямаше безпричинно да излага на опасност много други деца.

Майка, която няколко пъти по един и същ начин е лекувала простудни заболявания, стомашно разстройство и главоболие започва да се чувствува специалист. Но нейният опит е ограничен. Тя няма знанията на лекар, за да може внимателно да обмисли диагнозата. За нея два различни случая с главоболие изглеждат еднакви. Но за лекаря те са различни и изискват различно лечение. Някои хора, лекувани от лекар със сулфамиден препарат или с антибиотик, се изкушават отново да го вземат при подобни признаци. Те смятат, че той дава чудесен резултат, лесно се приема и от миналия път те знаят неговата дозировка, тогава защо не?

Понякога при употреба на тези лекарства се получават тежки реакции — повишаване на температурата, изриви, анемия, кръвоизлив от бъбреците, запушване на пикочните канали. Тези усложнения за щастие са редки, но вероятността да се случат е по-голяма, ако лекарствата се използуват често и неправилно. Ето защо те трябва да се дават само тогава, когато лекарят реши, че опасността от болестта и вероятната полза от лекарството са по-големи, отколкото рискът при лечението.

Слабителните средства не трябва да се използуват в никакъв случай (особено при болки в корема), без да се съветвате с лекар. Някои хора имат погрешната представа, че честа причина за коремните болки е запекът, и искат най-напред да дадат слабително средство. Причините за болките в корема са многобройни (вж. т. 689–691). Някои от тях, като апендицит и чревна непроходимост, се влошават от слабителното средство. И тъй като вие не можете да бъдете сигурни в причината за коремните болки у вашето дете, опасно е да му се дава слабително средство.

610. Клизми и супозитории. Когато детето изведнъж получи запек, особено ако е болно, лекарите понякога предписват клизма или супозитории. По време на някои болести тези средства са по-безопасни от слабителните, приемани вътрешно, защото те не предизвикват повръщане и не дразнят тънките черва. Лекарят може да предпише клизма за облекчаване на болките, причинени от газове, както при колики през първите 3 месеца след раждането или след операция.

Родителят не трябва да прави клизма или да слага на детето супозиторий при запек, при заболяване или при болки, докато лекарят не е поставил диагноза и не е предписал лечение. Особено важно е при склонност към запек да не се прибягва редовно до клизма и супозитории, защото те насочват мислите на детето към ануса и червата му.

При запек супозиторият се поставя навътре в задния проход, където се разтваря. Той съдържа леко дразнещо вещество, което привлича влагата и стимулира ходенето по голяма нужда. Понякога ходенето по нужда у бебето може да се стимулира, като се сложи в ануса му намазан с вазелин или с крем термометър и се подържи две минути. Прибягвайте към този начин само по лекарски съвет. Ако го използувате постоянно при запек или при приучване към ходене в гърне, могат да се получат нежелателни резултати.

Лекарят ще ви каже как да приготвяте клизмата. Сапунена клизма се прави, като се бърка парче мек тоалетен сапун във водата, докато тя леко помътнее. Сапунената клизма малко дразни червата и затова не се назначава за кърмачетата. Клизмата може да се приготви с половин чаена лъжичка сол или с една лъжичка сода за хляб, прибавена към четвърт литър вода с температура около 37°C. Количеството вода за малко бебе е 120 г, за едногодишно 240 г, за петгодишно — 500 г.

Поставете мушама на леглото и я покрийте с кърпа. Поставете детето върху нея легнало на една страна с вдигнати нагоре крака. Гърнето трябва да ви е под ръка.

За деца в кърмаческата и ранната възраст е най-подходящо да използувате гумено балонче. Напълнете го така, че да не остава въздух. Намажете наконечника с вазелин, крем или сапун; внимателно го вкарайте на 3 до 5 см. Бавно стискайте балончето. Колкото по-бавно вкарвате водата, толкова по-малка е вероятността да е неприятно на бебето и да изхвърли наконечника. Червото се свива и отпуска на вълни. Ако почувствувате по-силна съпротива, по-добре почакайте, докато „подаде“, вместо да стискате балончето по-силно. Но бебето е готово да изхвърли всичко, което почувствува вътре в ануса си, така че вие можете да не успеете да вкарате много вода.

След като извадите наконечника, стиснете седалището на детето, за да може водата да се задържи няколко минути и да се размекнат изпражненията. Ако водата не излезе до 15–20 минути или ако заедно с нея не излязат много изпражнения, можете да повторите клизмата. Няма опасност от това, че водата е останала вътре.

При по-голямото дете, което има желание да помогне, можете да използувате иригатор (съд за води, от който излиза гумен маркуч, завършващ с твърд гумен наконечник). Не дръжте съда по-високо от 30 до 60 см над нивото на ректума (височината определя налягането). Най-ниското ниво, при което водата бавно влиза, предизвиква най-малко неприятни усещания и дава най-добри резултати.

ГРИЖИ ЗА БОЛНОТО ДЕТЕ

611. То лесно може да се разглези. Когато едно дете е наистина болно, вие сте склонни да му отделяте специални грижи и внимание не само от практически медицински съображения, но и защото ви е жал за него. Вие нямате нищо против често да му приготвяте питиета и храни и даже да оставите настрана питието, което не иска, и веднага да му направите друго. Вие с радост му купувате нови играчки, за да е щастливо и спокойно. Вие често и съчувствено го питате как е.

Детето бързо свиква с това ново положение в къщи. Ако болестта го прави раздразнително, то по цял ден може да вика майка си и да я тероризира.

За щастие поне 90% от детските болести минават за няколко дни. Щом майката престане да се тревожи, тя престава да задоволява и капризите на детето. След 2 дни, изпълнени с дребни сблъсквания, всичко се нормализира.

Но ако детето се разболее за по-дълго или болестта заплашва да се повтори и ако родителите лесно изпадат в паника, атмосферата на прекалена загриженост може да се отрази зле върху психиката му. Детето възприема загрижеността на околните и може да поиска да се налага. Ако е прекалено деликатно, за да прави това, то просто може да стане раздразнително и лесно възбудимо, като разглезен актьор. То лесно се научава да изпитва удоволствие от това, че е болно и че го съжалявате. Неговият стремеж към самостоятелност отслабва като мускул, който малко се използува.

612. Осигурете занимания на детето и не му позволявайте да капризничи. Разумно е родителите да нормализират живота около болното дете възможно най-скоро. На практика се имат пред вид някои дребни неща, като да влизате при него с дружелюбен и спокоен, а не разтревожен израз на лицето; да го питате как е с тон, който не допуска отрицателен отговор, и да го питате само веднъж на ден. Когато от опит разберете какво му се яде, сервирайте го непринудено. Не го питайте плахо дали му харесва, нито пък го хвалете прекомерно за това, че е хапнало малко. Избягвайте да го насилвате, освен ако лекарят не сметне това за необходимо. Апетитът на болното дете се разваля от насилване по-бързо, отколкото у здравото.

Когато скача в леглото, по-добре му кажете да стои мирно, за да оздравее по-скоро, отколкото да го предупреждавате, че болестта му може да се влоши. Още по-добре е по-малко да разговаряте с него на тази тема и да се постараете да намерите някое друго занимание за детето.

Ако ще купувате нови играчки, потърсете такива, които ще го накарат да се занимава без вашата помощ и да използува своето въображение (напр. кубчета, строителен материал, принадлежности за шев или бродиране, нанизване на маниста, рисуване, моделиране, събиране на марки! (фиг. 28). Такива занимания задържат вниманието му задълго, докато другите красиви играчки бързо му омръзват и само изострят апетита му за нови подаръци. Давайте новите играчки една по една. Съществуват и много други занимания, като изрязване на картинки от стари списания, правене на албум от изрезки, шиене, дялане, правене на ферма, град или кукленска къща от картон и лепило.

Ако се налага детето да лежи по-дълго време, но състоянието му е достатъчно добро, осигурете му учител или някой член от семейството, който да започне да го занимава с уроците му всеки ден по един час.

Както всеки човек и детето понякога иска компания. Вие можете да вземете участие в някои от неговите занимания или да му четете. Но ако то иска все повече и повече внимание, не влизайте в пререкания и не правете пазарлъци. Нека то да знае кога точно ще бъдете при него и кога ще бъдете заети другаде. Ако болестта му не е заразна и ако лекарят позволява, редовно канете други деца да играят и да се хранят заедно с него.

С една дума, при дадени обстоятелства детето трябва да води колкото се може по-нормален живот, като се очаква от него прилично държание към останалите членове от семейството, като избягвате обезпокоените погледи, тревожните разговори и мисли.

АКО НА ДЕТЕТО ПРЕДСТОИ ДА ПОСТЪПИ В БОЛНИЦА

613. Как да му помогнем. Трудно е да се препоръча най-подходящият начин за завеждане и настаняване на детето в болница. Обикновено това е свързано със заболяване или риск, които тревожат родителите.

Между 1 и 3 години детето най-трудно преживява раздялата с родителите. Когато остане само след настаняването му в болницата и след всяко посещение, то изпитва чувството, че ги е загубило завинаги. Между посещенията то се чувствува потиснато. Когато родителите дойдат да го видят, то изразява своя мълчалив упрек с отказ да ги поздрави отначало.

След 3-годишна възраст детето повече се страхува от това, което ще му се случи, страхува се от болка, изпитва страх от неприятни за него манипулации. Не е правилно родителите да обещаят, че в болницата всичко ще върви по мед и масло, защото, ако му се случи нещо неприятно, детето губи доверие у родителите си. От друга страна, ако му се каже всичко неприятно, което би могло да му се случи, то ще страда повече от очакването, отколкото при самата процедура.

Много важно е родителите да проявят максимум спокойствие и увереност, на които са способни, без да прекаляват, за да не изглежда всичко фалшиво. Когато на детето предстои за първи път да постъпи в болница, то се мъчи да си представи всичко, страхувайки се може би от най-лошото. Родителите по-добре могат да го успокоят, като му опишат болничния живот, а не като спорят с него дали ще боли малко или много. Можете да му разкажете как сестрата ще го буди сутрин, как ще го мие в леглото, как ще му носят яденето на табла, как ще ходи в подлога вместо в тоалетната и как ще може да повика сестрата, ако има нужда от нещо. Можете да му разкажете за часовете за игра и за дните за посещения, за другите деца, които ще му правят компания в отделението.

Ако детето ще бъде в самостоятелна стая, можете заедно да решите кои играчки и книги да вземе и дали има в къщи малко радио, което би могло да вземе, или ще трябва да потърсите такова назаем от някой приятел. То ще бъде заинтригувано от електрическия бутон за повикване на сестрата.

По-добре е да разказвате за всекидневните, по-приятни страни от болничния живот, защото и в най-тежкия случай детето ще прекарва по-голяма част от времето си в забавления. Разкажете му и нещо за лечебните процедури, но нека детето да разбере, че те са само една малка част от болничния живот.

Ако ще му оперират сливиците, можете да му разкажете как ще му сложат маска на лицето, през която ще диша, докато заспи. След 1 час ще се събуди и гърлото ще го боли (както миналата зима, когато е боледувало от ангина) и вие ще бъдете там, ако това наистина ще бъде така, или че ще идете да го вземете на следващия ден.

614. Дайте му възможност да ви каже какво го тревожи. Много по-важно е, вместо да разказвате на детето за болницата, каквото ви хрумне, да му дадете възможност да ви задава въпроси и да ви каже как то си представя болницата. Малките деца виждат тези неща по начин, който и през ум не би минал на възрастния. Например те често си мислят, че трябва да лежат в болница или да ги оперират, защото са били непослушни — не са си носили ботушките, не са лежали, когато са били болни, или са се държали неприлично с други членове на семейството. Те могат да си представят, че трябва да им разрежат гърлото, за да им извадят сливиците, или че трябва да им отрежат носа, за да им извадят третата сливица. Така че нека детето ви спокойно да задава въпроси, а вие бъдете готови за странните му страхове и се опитайте да го успокоите.

615. Кажете му предварително. Ако знаете предварително, че детето трябва да постъпи в болница, възниква въпросът, кога да му съобщите това. Ако не е узнало предварително, по-добре е да кажете на малкото дете само няколко дни, преди да постъпи в болницата. Няма смисъл да се тревожи седмици преди това. Но на едно разумно 7-годишно дете е по-добре да се каже няколко седмици предварително, особено ако то вече има някакви съмнения. Независимо от възрастта в никакъв случай не лъжете детето и когато го водите в болницата, никога не го заблуждавайте, че отивате другаде.

Ако предстои детето да бъде оперирано и имате възможност на избор, добре е да поговорите с лекаря относно упойката и анестезиолога. От това, как детето ще приеме упойката, зависи дали ще се разстрои психически при операцията или ще я прекара добре. Обикновено някои от анестезиолозите в болницата вдъхват доверие у децата и им слагат упойка, без те да се страхуват. При възможност от голямо значение е да се възползувате от услугите на такъв анестезиолог. В някои случаи има възможност за избор и на упойващото средство, което е от значение за детето от психическа гледна точка. Общо взето, детето по-малко се плаши от газ, отколкото от етер, който по-трудно се вдишва. Упойващото средство, което се слага с малка клизма (в ректума), още преди да се отправи детето към операционната, го плаши най-малко, но от медицинска гледна точка не е подходящо във всички случаи. Естествено лекарят е този, който в крайна сметка ще реши, но ако той смята, че има две еднакво добри средства, тогава много внимателно трябва да се обсъди и психическият фактор.

616. Часовете за посещения в болницата повдигат специални въпроси. Като види родителите си малкото дете, си спомня колко много са му липсвали. Когато си тръгват и дори по време на цялото посещение то може сърцераздирателно да плаче. Родителите сигурно ще добият впечатление, че то е нещастно през цялото време. В същност малките деца, въпреки че са болни или че лечението не е много приятно, в отсъствие на родителите си учудващо добре се приспособяват към болничния живот. Не искам да кажа, че родителите не трябва да идват. Детето получава чувството за безопасност от тези посещения, въпреки че го разстройват. Най-добре е родителите да бъдат колкото се може по-весели. Ако те изглеждат загрижени, детето също се тревожи.

ХРАНЕНЕТО ПО ВРЕМЕ НА БОЛЕСТ

Диетата при стомашно разстройство е разгледана в т. 299.

617. Хранене при простудно заболяване без повишение на температурата. Лекарят ще ви каже как да храните детето при всяко едно от неговите заболявания, като взема пред вид характера на болестта и вкуса на детето. Тук са изложени някои общи положения, които могат да ви ползуват, когато не можете да прибегнете до медицинска помощ.

Храненето по време на лека простуда без температура може да бъде съвсем нормално. Но дори и при лека настинка детето може да загуби част от апетита си, защото седи в къщи, защото не се движи както обикновено и се чувствува малко неразположено и защото поглъща отделящите се от носоглътката секреции. Не го карайте да яде повече, отколкото иска. Ако яде по-малко от обикновено, давайте му повече течности. Нека да пие колкото иска. Някои хора смятат, че колкото повече течности се поемат, толкова по-добре е за лечението. Но ползата от прекалено много течности не е по-голяма.

618. Хранене по време на температура (съвети, докато успеете да се консултирате с лекар). Когато у едно дете, болно от настинка, от грип, ангина или от заразна болест, температурата се повиши над 38,8°C. в началото то обикновено губи апетит, особено за твърди храни. През първия и втория ден на температурата му давайте само течности на всеки половин-един час, когато е будно. Най-подходящи са портокаловият сок, ананасовият сок и обикновената вода. Не забравяйте водата. Тя няма хранителна стойност, но за момента това не е важно. Именно затова тя често пъти най-много се харесва на болното дете. Другите течности зависят от вкуса на детето и от болестта му. Някои деца обичат сокове от грейпфрут, от сини сливи, от круши, от грозде, лимонада, слаб чай със захар. По-големите деца обичат различни газирани напитки. Кока-колата съдържа малки количества кофеин, който действува стимулиращо и не трябва да се пие в последните 2 часа преди лягане.

За млякото е трудно да се каже. Болното бебе обикновено пие повече мляко, отколкото каквото и да е друго. Ако не го повръща, значи храненето е правилно. По-голямото дете може да не иска мляко или да го повръща. Давайте му мляко, ако детето иска и го понася добре. При температура над 38,8°C млякото става по-лесно смилаемо, ако се обезмасли (да се отлее събралият се отгоре каймак).

Когато повишението на температурата продължи, след първите 1–2 дни апетитът на детето може малко да се увеличи. Ако въпреки високата температура детето е гладно, то може да яде по-леки храни, като препечен хляб, бисквити, каша, крем, желе, извара, сладолед, ябълково пюре, рохки яйца.

Храни, които обикновено са трудно смилаеми при повишение на температурата, са зеленчуците (варени или сурови), месото, пилешкото, рибата, мазнините (масло, маргарин, сметана). Но в своите експерименти върху храненето д-р Клара Дейвис установи, че когато започнат да оздравяват (след спадането на температурата), децата искат месо и зеленчуци и ги понасят добре.

Едно правило, по-важно от всяко друго, е: болното дете да не се насилва да яде онова, което не иска, освен ако лекарят специално нареди. В противен случай храната ще бъде повърната, ще предизвика разстройство или ще направи детето злоядо.

619. Хранене на дете, което повръща (съвети, докато успеете да се консултирате с лекар). Много болести предизвикват повръщане, особено в началото, когато температурата е повишена. Храненето зависи от много фактори и трябва да бъде предписано от лекаря. Но ако не можете веднага да се свържете с него, можете да следвате тези съвети. Детето повръща, защото вследствие на болестта функцията на стомаха се уврежда и той не може да се справи с храната.

Добре е да се даде пълна почивка на стомаха поне за 2 часа след повръщането. След това, ако детето иска, можете да му дадете 10–15 г вода. Ако не я повърне и иска още, след 15– 20 минути можете да му дадете още 20–30 г. Ако продължава да иска, увеличавайте постепенно количеството до половин чаша (120 г). Ако до този момент не е повърнало, можете да опитате да му дадете малко портокалов или ананасов сок или газирано питие. През първия ден не давайте повече от половин чаша наведнъж. Ако са минали няколко часа от повръщането и детето иска да яде, дайте му гризина, малко каша или ябълково пюре. Ако иска мляко, трябва да го обезмаслите.

Ако отново повърне, бъдете по-строги. Не му давайте нищо в продължение на 2 часа и след това започнете с една чаена лъжичка вода или натрошен лед. След 20 минути му дайте 2 чаени лъжички. Съвсем внимателно увеличавайте количеството. Ако няколко часа след повръщането детето все още не иска да пие, не му предлагайте нищо. То със сигурност ще повърне. Трябва да се внимава много, защото при всяко повръщане детето изхвърля повече, отколкото е поело.

Повръщането, предизвикано от заболяването, може да не продължи след първия ден, въпреки че температурата продължава.

Когато при повръщане детето силно се напъва, в изхвърлената храна понякога има малко кръв. Това само по себе си не е опасно.

620. Не претоварвайте детето с храна в края на заболяването. Ако няколко дни детето има повишена температура и почти не иска да яде, естествено е, че то бързо ще отслабне. Когато това се случи с детето за първи път, майката е обезпокоена. След окончателното спадане на температурата, когато лекарят каже, че детето може вече да се храни нормално, майката бърза отново да го охрани. Но често се случва детето да отказва храната, която му се поднася. Ако майката го насилва ден след ден, апетитът му може никога да не се възвърне.

Такова дете не е забравило да яде, нито е отслабнало дотолкова, че да не може да яде. При окончателното спадане на температурата заболяването му не е напълно преминало и все още оказва влияние върху стомаха и червата. При вида на първите храни неговата храносмилателна система го предупреждава, че още не е готова за тях.

Отвращението към храната на още неоздравялото дете, ако то бъде насилвано да яде, се засилва много по-бързо и по-лесно, отколкото на здравото. Няколко дни са достатъчни, за да го направят злоядо за дълго време.

Щом като стомахът и червата се оправят от болестта и могат отново да приемат храна, детето изведнъж много огладнява. Този непрекъснат глад обикновено трае 1–2 седмици и детето яде много, докато навакса загубеното. Понякога детето може да иска още храна два часа след обилно ядене. След 3-годишна възраст детето може да си поиска храните, от които изгладнелият му организъм се нуждае най-много.

Към края на болестта родителите трябва да дават на детето да пие и да яде само това, което то иска, без да го подканват, и търпеливо, но с увереност да чакат то да си поиска още. Ако след една седмица апетитът му не се е възвърнал отново, трябва да се консултирате с лекар.

ПРОСТУДНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

621. Вирусите — причинители на простудните заболявания, и бактериите, които причиняват усложнения. Вашето дете вероятно ще прекара десет пъти повече простудни заболявания, отколкото всички други болести, взети заедно. В настоящия момент ние нямаме изчерпателни познания върху простудните заболявания. Простудните заболявания се причиняват от филтруеми вируси. Те са толкова малки, че могат да преминат (да се филтрират) през негледжосан порцелан и не се виждат с обикновен микроскоп. Счита се, че някои вируси причиняват само леко простудно заболяване с отделяне на бистра секреция на носа и може би известно дразнене на гърлото. Ако нищо друго не се случи, вирусната инфекция преминава за около 3 дни. Но много често се случва и нещо друго. Вирусът намалява устойчивостта на организма така, че започват да действуват други, по-опасни бактерии, като стрептококи, пневмококи и инфлуенчни бацили. Те

’ Названията „простудни заболявания“, „грипоподобни заболявания“ или „настинка“, които се употребяват у нас, в същност представляват вирусни или вирус но-бактериални инфекции на дихателните пътища и се проявяват с хрема, кашлица със или без повишение на температурата и общо неразположение. Охлаждането в някои случаи играе роля само на благоприятствуващ фактор. (Бел. ред.)

причиняват т. нар. вторична инвазия. Тези обикновени бактерии често пъти живеят в носоглътката на здрави хора през зимните и пролетните месеци, но не увреждат човешкия организъм поради неговата естествена устойчивост. Но след като вирусите-причинители на инфекции на дихателните пътища, са намалили резистентността на организма, тези бактерии имат възможност да се размножават и разпространяват, като причиняват бронхит, пневмония, отит (възпаление на ушите) и синуит. Ето защо трябва да се полагат повече грижи за детето, което има обикновена настинка.

Най-добрият начин да се предпазим от простудно заболяване е да стоим по-далеч от заболели хора.

622. Устойчивост към простудни заболявания. Много хора си мислят, че са по-склонни към простудни заболявания, когато са уморени или настинали, но това не е доказано. Човек настива по-малко, когато е закален чрез редовно излизане навън в студено време. Когато излезе навън, чиновникът настива много по-лесно, отколкото един човек на физическия труд. Ето защо през зимата децата от всички възрасти трябва да прекарват ежедневно по няколко часа на открито и да спят на студено. По тази причина, когато са навън, те не трябва да се обличат прекомерно, нито пък да се завиват с много завивки в леглото.

Силно затопленият и сух въздух в къщи през зимата пресушава лигавицата на носа и гърлото и това може да намали устойчивостта към инфекцията. Въздухът е прекалено сух, ако температурата в стаята е 24°C. Много хора се опитват да овлажнят въздуха, като поставят съдове с вода по радиаторите, но този метод е безполезен. За да се запази достатъчно влага в стаята през зимата, температурата трябва да бъде под 21°C (20°C е подходяща температура); тогава не трябва да се тревожите за влажността на въздуха. Купете си точен стаен термометър. Поглеждайте го по няколко пъти на ден и намалявайте отоплението, ако температурата превиши 20°C. Отначало това ще бъде неприятно задължение, но след няколко седмици вие ще привикнете към тази температура и ще ви е неприятно в по-топла стая.

Какво влияние има храненето върху устойчивостта на организма към простудни заболявания? Естествено всяко дете трябва да получава разнообразна и добре балансирана храна. Но няма доказателства, че ако такова дете яде повече от една храна, отколкото от друга, то ще боледува по-рядко от простуди.

Какво да кажем за витамините? Вярно е, че човек, който приема нищожно малки количества витамин A, е по-склонен към простудни заболявания и към други инфекции. Но няма такава опасност за деца, които получават разнообразна храна, защото витамин A се съдържа в изобилие в млякото, маслото, яйцата, зеленчуците.

Смята се, че детето, което има рахит (поради недостиг на витамин D е по-склонно към усложнения при инфекции на дихателните пътища (напр. бронхит). Но ако детето няма рахит и получава достатъчно витамин D, няма основание да се смята, че то ще прекара по-малко простудни заболявания, ако му се дава повече витамин D. Храната трябва да съдържа достатъчно количество витамин C (вж. т, 421).

623. Възрастта има значение за честотата на простудните заболявания. Децата между 2 и 6-годишна възраст боледуват от повече простудни заболявания, които траят по-дълго и водят до повече усложнения. След 6-годишна възраст техният брой намалява и те минават по-леко. 9-годишното дете боледува два пъти по-малко от 6-годишното, а 12-годишното — два пъти по-малко от 9-годишното. Това трябва да успокои родителите на малкото дете, което е „вечно“ болно.

624. Психологическият фактор при простудните заболявания. Психиатрите са убедени, че някои деца и възрастни са много по-склонни към простудни заболявания, когато са напрегнати или потиснати. Спомням си един случай с 6-годишно момче, което се притесняваше, че не може да се справи с четенето. В продължение на няколко месеца то имаше кашлица всеки понеделник. Може би си мислите, че се е преструвало. Но това не беше толкова просто. Това не беше суха пресилена кашлица, тя беше истинска, плътна. С всеки изминат ден тя намаляваше и в петък съвсем изчезваше, но в неделя вечерта или в понеделник сутринта тя отново се появяваше. В това няма нищо загадъчно. Ние знаем, че ръцете на някои хора са студени и потни, когато са нервни, спортистът може да получи стомашно разстройство преди състезания. Напълно възможно е нервността да пречи на циркулацията в носа или гърлото, така че бактериите да имат по-добра възможност да се развиват там.

625. Контакт с други деца. Друг фактор, който оказва влияние върху количеството на простудните заболявания, прекарани от едно дете, е и броят на децата, с които играе, особено в къщи. Единствено дете, което живее в някоя изолирана ферма, прекарва много по-малко простудни заболявания, защото няма от кого да се заразява. От друга страна, децата в детската градина или основното училище боледуват много, въпреки че училището грижливо отстранява всяко дете с признаци на простудно заболяване. Изглежда, че човек може да предава заразата поне един ден, преди да са се появили у него симптоми на заболяването, а понякога той е носител на бактерии и предава заразата на други хора, без самият той да се разболява. Има и някои щастливи деца, които много рядко страдат от простудни заболявания независимо от това, колко болни има около тях.

626. Може ли да се спре предаването на заразата в семейството. Повечето от внесените в къщи простудни заболявания се предават и на малките деца (макар и в лека форма), особено ако жилището е малко и всички използуват едни и същи помещения. Причинителите на простудни заболявания се предават не само чрез кихане и кашляне, а изпълват въздуха в стаята от самото дишане на болния човек. Опитите са показали, че носенето на маска от марля, която закрива носа и устата, задържа само малка част от микробите, които се намират във въздуха. Всичко това означава, че ако майката носи маска или се опитва да държи малките деца на разстояние, тя не може да бъде сигурна, че ще ги опази. Бебетата много по-малко боледуват от простудни заболявания, но все пак майката не трябва да киха, кашля и диша направо в лицето на бебето. Когато подава на бебето чаена лъжичка, гумен биберон и други, които то поставя в устата си, тя трябва да измива ръцете си със сапун, за да предотврати предаването на големи количества бактерии.

При специални обстоятелства си струва да се направят усилия да се запази бебето или малкото дете, което е слабичко или много податливо на тези заболявания. Това може да се осъществи, ако домът е голям, така че детето да бъде настанено в отделна стая със затворена врата и да има един здрав възрастен човек, който да се грижи за него. За предпочитане е този възрастен, който е в контакт с останалите членове от семейството, да не спи в стаята на детето и да не стои там без нужда.

Ако се съмнявате, че някой външен човек има простуда или друго заболяване, не го пускайте в къщи. Ако срещнете такъв човек навън, дръжте детската количка на 2 метра от него. Обяснете му, че лекарят е препоръчал да пазите бебето от хора с настинка.

А какво трябва да се прави в случай на хронически хреми или синуити. Ако човек страда от такова заболяване повече от 2 седмици, може да не се изолира от бебето, но той трябва редовно да мие ръцете си и да не диша направо в лицето му.

627. Всеки, който има хроническа кашлица, трябва да се прегледа на рентген. Всеки член от семейството, който има хроническа кашлица, трябва да се прегледа на рентген, за да види дали няма туберкулоза. Това правило е особено важно, ако в къщи има бебе или малко дете или ако очакват такова. Когато вземате жена за гледане на дете, тя трябва непременно да премине през медицински преглед и рентгеново изследване.

628. Простудни заболявания у кърмачето. Ако през първата година бебето боледува от простуда,. тя протича много леко. Отначало то може да кихне няколко пъти, носът му ще потече и ще бъде запушен. Може да има и лека кашлица. Малко вероятно е да има повишена температура. Вие съжалявате, че не можете да изсекнете запушения му нос, но хремата не го дразни. Но ако носът му е запушен от гъста секреция и то не може да диша, детето може да дойде до крайно раздразнение: то се опитва да си затвори устата и се сърди, защото не може да диша. Запушеният нос най-много го дразни при кърмене — дотолкова, че понякога отказва да суче.

По-високата влажност на въздуха в стаята (т. 632) помага да се предотврати запушването на носа. При тежки случаи лекарят може да предпише капки за нос, които да се слагат преди хранене. Иначе бебето може и да загуби апетит. Обикновено простудата минава за една седмица. Понякога обаче простудата у кърмачето трае много дълго, но остава в лека форма.

Разбира се, простудното заболяване у бебето може да се влоши. То може да получи бронхит и други усложнения, но през първата година те се явяват много по-рядко, отколкото впоследствие. Ако бебето има честа, дълбока или свиреща кашлица, то трябва да бъде прегледано от лекар даже и да няма температура. Същото правило е в сила и ако при простудно заболяване бебето има болнав вид. С други думи, бебето може да бъде сериозно болно и при нормална температура.

629. Простудни заболявания и повишена температура след 1-годишна възраст. У някои деца след първата година простудните заболявания протичат както преди, така и сега в лека форма, без температура и усложнения. Но по-често след 1-2-годишна възраст простудните заболявания у детето се проявяват по по-друг начин. Ето един типичен пример: Дете на 2 години сутринта се чувствува добре. На обяд то изглежда малко уморено и се храни с намален апетит. При събуждане от следобедния сън то е раздразнително и майката забелязва, че е горещо. Тя измерва температурата му: 39°C. Докато дойде лекарят, температурата му се повишава на 40°C. Бузите на детето са

’ Във връзка с твърде широкото разпространение на вирусните инфекции през последните години и поради липсата засега на ефикасни специфични профилактични средства срещу тях у нас се обръща особено внимание върху опазването на децата (особено на новородените и кърмачетата) от контакт с болни (възрастни и деца), които имат хрема, кашлица или други прояви на възпаление (катар на дихателните пътища). Колкото по-малка е възрастта на детето, толкова по-опасни могат да бъдат усложненията дори при една наглед невинна хрема: възпаление на ушите (отит), бронхит и особено пневмония. Като основна профилактична мярка се препоръчва системно закаляване на децата още от най-ранна възраст. (Бел. ред.).

зачервени, погледът му е помътнял, но иначе то не изглежда много болно. Може да не иска да яде, но може и добре да се навечеря. Детето няма други признаци на простудно заболяване и лекарят установява само леко зачервено гърло. На следващия ден може да има леко повишена температура, но започва хрема, а понякога може да се яви и лека кашлица. От този момент нататък простудното заболяване протича в лека форма и може да продължи от два дни до две седмици.

Съществуват няколко разновидности на този типичен случай. Понякога, когато температурата се повишава, детето повръща. Това най-често става, когато майката е накарала детето да яде на обяд повече, отколкото то е искало. (Винаги се доверявайте на детето, когато отказва храната.) Понякога температурата продължава няколко дни, преди да се появят симптоми на простудно заболяване. Понякога температурата спада след 1–2 дни, без да бъде последвана от хрема или кашлица. В такъв случай лекарят нарича заболяването грип или инфлуенца. Тези термини често се употребяват, когато заболяването се проявява само с общи симптоми, като температура, обща отпадналост, а местни симптоми — хрема или диария, липсват. Понякога вие може да сметнете, че такава еднодневна температура е израз на простуда, чието развитие е прекъснато. Един-два дни след спадането на температурата детето е съвсем добре, но ако го изведете навън в студено време, веднага започват хрема и кашлица.

Нарочно подчертавам факта, че простудното заболяване у децата над 1 година често започва с висока температура, за да не се уплашите, ако това се случи. Вие, разбира се, трябва винаги да се консултирате с лекар, когато детето се разболее и температурата му се повиши, защото понякога това може да се окаже по-сериозна инфекция.

След 5–6 годишна възраст в началото на едно простудно заболяване температурата не е много висока. Ако температурата се е повишила не в началото, а по-късно, след като се е развило простудното заболяване, това показва, че болестта се е разпространила или влошила. Това не винаги е опасно или тревожно, но лекарят трябва отново да прегледа детето и да види дали ушите, бронхите и отделителната система не са засегнати.

ГРИЖИ ЗА ДЕТЕТО С ПРОСТУДНО ЗАБОЛЯВАНЕ

630. Повикване на лекар. Трябва да извикате лекар при първото простудно заболяване на детето. Той ще реши дали трябва да дойде и да предпише-лечение. Не е необходимо да го викате за всяка лека простуда, но ако температурата се повиши над 38°C или ако простудата е по-сериозна, трябва да го повикате. (Ако установите по-висока температура посред нощ, не е необходимо да викате лекаря веднага, стига простудата да е лека. Повикайте го сутринта.)

631. Детето трябва да се държи в равномерно затоплено помещение. Охлаждането много често влошава простудното заболяване. Затова се препоръчва детето да стои в къщи и да се пази от течение, докато оздравее. В топло време това не е толкова наложително, но е желателно, особено за малкото дете. Вятърът охлажда някои части на тялото повече от други и това неравномерно охлаждане като че ли влошава простудното заболяване.

Обикновено майката чака с нетърпение детето да може пак да излиза на разходка и затова на лекарите всяка зима им се случва да чуват следната история: „Детето беше вече доста добре, а времето беше чудесно и аз реших, че ще е добре за него да излезе. Но тази вечер кашлицата му се влоши и то се оплаква от болки в ухото“. Съществуват много примери, които показват, че охлаждането влошава простудното заболяване.

Има много деца, които не пазят стаята, когато са се простудили, и нищо сериозно не им се случва. Но това не се отнася до всички случаи. Лекарите виждат само тези, които са се влошили. Може би това ги кара да бъдат прекалено предпазливи. По-разумно е да държите предразположеното към простуда малко дете в къщи 1–2 дни след изчезването на всички простудни симптоми и след това да го пуснете навън на завет за 20– 30 минути. Ако на следващия ден простудата не се повтори, можете да го пускате както обикновено. С по-голямото дете не е необходимо да бъдете толкова предпазливи.

Дали детето трябва да бъде на легло, зависи от температурата му, от неговата възраст, от тежестта на простудното заболяване, така че лекарят ще разреши този въпрос. По принцип, ако детето няма температура, не е необходимо да лежи. Но според мен за предпочитане е малкото дете отначало да лежи, особено ако простудното заболяване е по-тежко. Ако до края на втория ден простудното заболяване е все още в лека форма и температурата на детето не е повишена, можете да му разрешите да стане. Но някои малки деца плачат и викат с часове, ако ги държат в леглото. Други пък непрекъснато се развиват, скачат и ще им бъде по-топло, ако станат и се облекат. И в двата случая може би, е по-добре, ако няма повишена температура, детето изобщо да не ляга, но то трябва да стои в къщи и да се занимава тихичко.

За едно 5-годишно и по-голямо дете не е необходимо да бъде на легло, ако простудното заболяване е леко и без повишение на температурата.

Важно е как обличате детето по време на простудното заболяване. Постарайте се детето да бъде равномерно и приятно топло облечено. Ако то е седнало в леглото, облечете му лек пуловер, за да му е еднакво топло и от кръста нагоре. Надолу не го завивайте прекомерно: в топла стая едно одеяло е достатъчно. Същият принцип на равномерното затопляне трябва да се спазва и ако детето не лежи: и гърдите, и краката му трябва да са еднакво затоплени. (Въздухът е най-хладен и най-голямо течение става близко до пода.) Най-добре е детето да носи комбинезон, дълги чорапи или чорапогащник.

Температурата в стаята, където играе детето, може да бъде около 22°C (за разлика от нормалната 20°C, когато е здраво). През нощта стаята трябва да бъде също приятно топла. Прозорците трябва да са затворени. Тогава няма опасност от течение и от охлаждане, ако детето се развие. Студеният въздух укрепва организма на здравото дете. но при простудно заболяване охлаждането може да бъде опасно. Ако се безпокоите, че в стаята ще стане много задушно, можете да оставите вратата отворена или да проветрите за 1–2 минути.

632. Ако в стаята е много топло, овлажнявайте въздуха. Понякога лекарят препоръчва овлажняване на въздуха в стаята по време на простудно заболяване. Влагата успокоява възпаления нос и гърло. Това е особено полезно при лекуване на суха кашлица и круп. Овлажняването не е необходимо в топло време, когато стаята не се отоплява.

Съществуват няколко начина за овлажняване на въздуха. Има специални електрически овлажнители, които могат да изпаряват над половин литър вода на час. Ако не можете да се снабдите с такъв, сложете в стаята тенджера или чайник да ври на котлон. Дъното на съда трябва напълно да покрива реотана, за да може цялата топлина да отива за образуването на пара. Предупреждение: врящата вода трябва да бъде на такова място, че детето да не може да стъпи в нея или да я изсипе върху себе си. Този начин е опасен, ако детето може да излезе от кревата си, освен ако вие сте в стаята през цялото време или ако е достатъчно голямо, за да се пази. Котлонът не трябва да се оставя включен, след като всички си легнат, за да не причини пожар.

Ако отоплението е с радиатор, сложете на радиатора и на пода по един леген с вода. Затиснете единия край на хавлия в горния леген, а другия край натиснете в долния леген. При това хавлията трябва да покрива възможно по-голяма част от радиатора.

Стаята може да се овлажни и като се простре мокър чаршаф на въже, но той ще ви пречи и ще се оцежда на пода.

633. Капки за нос. Лекарят може да предпише капки за нос. Общо взето, те са два типа. Съществуват слаби антисептични капки, които убиват бактериите. Тяхното действие е ограничено, защото могат да убиват само бактериите на повърхността. Към другия тип принадлежат разтворите, които свиват набъбналата възпалена лигавица на носа, облекчават дишането през носа и оттичането на слузната и гнойната секреция. Главното неудобство на тези капки е, че след като тъканите се свият, настъпва реакция, при която те отново се разширяват и носът се запушва още повече. При честа употреба тези капки дразнят лигавицата. Този тип капки са полезни в три случая. Първият е, когато бебето се дразни от запушения нос, не може да суче и сънят му се нарушава. Вторият е, когато носът е пълен с гъста жълта секреция, която не изтича сама. Тя се явява в късния стадий на силно простудно заболяване или при синуит. Третият е, когато лекарят иска да възстанови проходимостта на Евстахиевата тръба, която свързва ухото с гърлото, при възпаление на ухото.

Капките действуват много по-ефикасно, ако навлязат в задните и в горните носни ходове. Изчистете секрецията от предната част на носа. След това сложете детето да легне по гръб на леглото с наклонена назад глава. Сложете капките и го задръжте в това положение за половин минута, докато капките проникнат навътре.

Капките трябва да се употребяват само по лекарско предписание и при интервали от 4 часа, не по-често. Не ги употребявайте повече от една седмица, освен ако лекарят ви нареди. Един недостатък на капките е, че повечето от малките деца се съпротивяват срещу тях. Само в някои отделни случаи капките са дотолкова полезни, че се налага да се поставят независимо от това, че се разстройва детето.

Съществуват и някои препарати за мазане на гърдите. Целта е да се стимулира кожата на гърдите и да се облекчи кашлицата или да се помогне на хремата, като се вдишват ароматични масла. Няма доказателства за ползата от такова лечение. но ако помага, може да го прилагате.

634. Лекарства против кашлица. Те не могат да излекуват простудно заболяване, в смисъл да унищожат неговите причинители. Те само успокояват трахеята, така че детето кашля по-рядко, и облекчават отделянето на храчки. Човек с възпаление на трахеята или бронхите трябва от време на време да кашля, за да изхвърля слузната или гнойната секреция. Лекарят предписва лекарство против кашлица, ако тя е толкова честа и преуморява човека, пречи на съня му и дразни гърлото. Всяко дете или възрастен, ако много кашля, трябва да бъде под наблюдение на лекар; единствено той може да предпише подходящо лекарство против кашлица.

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА УШИТЕ

635. Леко възпаление на ушите се среща често у малките деца.

Някои деца почти при всяко простудно заболяване получават възпаление на ушите, други — никога. През първите 2–4 години ушите се възпаляват много по-често. Впрочем при повечето простудни заболявания на тази възраст има и леко възпаление на ушите, но то обикновено не се проявява.

Обикновено възпалението на ухото се засилва няколко дни след началото на простудното заболяване и едва тогава започва да причинява болка. След като детето навърши 2-годишна възраст, то казва какво го боли. Бебето може да си търка ухото или само да плаче пронизително в продължение на няколко часа. Може да има, а може и да няма повишена температура. На този етап лекарят ще открие само леко възпаление на горната част на тъпанчето. Това не е абсцес. Обикновено такова леко възпаление на ухото се подобрява след неколкодневна почивка в топла стая дори и без специално лечение. Но понякога, особено ако от самото начало е имало повишение на температурата и ако не се започне лечение, след няколко дни се развива гнойно възпаление (гноен отит).

При своевременно лечение със съвременни лечебни средства много рядко обикновеният отит преминава в гноен, а мастоидитът е рядкост.

Всеки път, когато детето има болки в ушите, трябва още същия ден да повикате лекар, особено ако температурата е повишена. Лечението е много по-ефикасно в ранния стадий на заболяването.

Какво трябва да направите за успокояване на болката, ако не можете веднага да се свържете с лекар? В известна степен помага затоплянето на ухото с грейка или електрическа възглавничка.

Понякога още в началото на възпалението на ухото се случва тъпанчето да се пробие и да изтече рядка гной. Можете да намерите жълти петна по възглавницата, без изобщо детето да се е оплаквало от болка и без да е имало повишена температура. Но обикновено тъпанчето се пробива едва няколко дни, след като абсцесът се е развил, съпроводен с повишена температура и болки. В случай че ухото на детето тече, сложете в него тампон от стерилен памук, за да събира гнойта, а тази, която е изтекла навън, измийте с вода и сапун и се свържете с лекар. Ако гнойта продължава да изтича навън и дразни кожата, измивайте ухото и намазвайте кожата с вазелин.

При възпаление на ухото доста често се случва слухът да намалее. При всички случаи слухът се възвръща след навременното и правилно лечение.

БРОНХИТ И ПНЕВМОНИЯ

636. Бронхит. Съществуват различни степени на тежест — от

съвсем лек без повишение на температурата, до много тежък. Бронхитът е също така простудно заболяване, което се разпространява върху бронхите. Обикновено кашлицата е много силна. Понякога при дишане гърдичките на детето свирят на разстояние, а ако си сложим ръката на гърдите му, се чувствува вибрация на слузната секреция в бронхите.

Един лек бронхит без повишение на температурата, без силна кашлица и без загуба на апетит е само малко по-тежко заболяване от хремата. Но ако детето се чувствува зле, ако кашля често или има температура над 38°C, трябва да повикате лекар още същия ден, защото съвременните лекарства в случаите, когато действително са необходими, са от голяма полза.

Малкото бебе, което често кашля, трябва да бъде прегледано независимо от температурата, защото през първия и втория месец могат да се развият тежки заболявания без повишение на температурата. Но не бива да се тревожите, ако апетитът и общият вид на детето са задоволителни.

637. Пневмония. Пневмонията обикновено започва няколко дни след началото на едно простудно заболяване, но може да започне и неочаквано. При нея температурата се повишава до 39,5–40°C, дишането се ускорява, детето има кашлица. В началото често се появява повръщане, а малкото дете може да получи и гърч. Съвременните медикаменти бързо лекуват обикновените пневмонии, ако лечението се започне навреме. Разбира се, ако детето има повишена температура и кашлица, вие трябва да повикате лекар.

Съществуват и някои видове пневмонии, причинители на които са филтруеми вируси. При много от тези нетипични пневмонии общото състояние на детето не е много тежко, но болестта продължава по-дълго.

КРУП

638. Спастичен круп без повишение на температурата. Круп е терминът, който обикновено се използува за различни видове ларингит у децата. Обикновено у детето се явяват дрезгава, лаеща кашлица (крупозна кашлица) и затруднено дишане.

Най-честата и лека форма еластичен круп без температура се проявява изведнъж през нощта. През деня детето може да е било съвсем здраво или да е имало много леко простудно заболяване без кашлица. Изведнъж то се събужда от силен пристъп на дрезгава лаеща кашлица и затруднено дишане. То се мъчи, за да си поеме дъх. Картината е доста страшна, когато я видите за първи път. Макар че положението не е толкова сериозно, при прояви на какъвто и да е круп трябва веднага да се повика лекар.

Какви мерки трябва да се вземат до идването на лекаря? В такива случаи влажният въздух помага най-много. Сложете детето в по-малка стая, която по-бързо можете да напълните с пара. Ако имате течаща вряла вода, заведете детето в банята и напълнете ваната с вряла вода, за да има много пара. Ако имате душ, ще получите още по-добър резултат. Ако нямате вряла вода, сложете съд с вода да ври на котлон или на печката. Дръжте детето близо до парата, докато тя изпълни цялата стая. Можете да заведете детето в кухнята и да го държите върху съд с вряла вода на печката. Влажният въздух ще се задържи най-добре около детето, ако разтворите чадър над главата му и над тенджерата. Вж. т. 632.

При вдишване на влажния въздух състоянието на детето обикновено бързо се подобрява. Междувременно трябва да се овлажни и въздухът в спалнята. Възрастният трябва да бъде буден и да наблюдава детето, докато преминат признаците на крупа, поне 3 нощи да спи заедно с детето и да го наглежда 2–3 часа след преминаването на пристъпа, за да се увери, че детето диша нормално.

Спастичният круп без температура понякога се повтаря следващите 1–2 вечери. За да се избегне това, детето трябва да спи 3 нощи в стая с овлажнен въздух. Тази форма на крупа се причинява при съчетаване на простудно заболяване с чувствителен ларинкс и сух въздух.

639. Тежка форма на круп с повишена температура (ларинго-бронхит). Това е по-тежка форма на крупа. Крупозната кашлица и затрудненото дишане могат да се появят постепенно или

’ Възпаление на лигавицата на гръкляна. Бел. ред. 2 У нас той носи названието псевдокруп (лъжлив круп). Бел. ред.

изведнъж по всяко време на денонощието. Овлажняването на въздуха с пара помага само отчасти. Ако детето ви има температура и е пресипнало или диша затруднено, трябва, незабавно да се постави под лекарско наблюдение. Ако лекарят не може веднага да ви посети, заведете детето в болница.

640. Дифтерията на ларинкса е друга причина за крупа. Пресипналостта, кашлицата, затрудненото дишане, постепенно се засилват при умерено повишена температура. Ако детето е ваксинирано против дифтерия, няма опасност от тази форма на круп.

Но при всяка форма на круп детето трябва незабавно да бъде прегледано от лекар. Тази спешност е най-голяма, когато пресипналостта и затрудненото дишане продължават дори и в лека форма и когато температурата е над 38°C.

СИНУИТ, АНГИНА И ПОДУВАНЕ НА ЛИМФНИТЕ ВЪЗЛИ

641. Синуит. Синусите са околоносни кухини, свързани с носните ходове посредством малък отвор. Максиларните синуси са в областта на скулите. Фронталните синуси са в областта на челото, точно над веждите. Етмоидалните синуси са над вътрешните канали на носа. Сфеноидалните са по-назад, зад носните канали. Максиларните и етмоидалните синуси са единствените, достатъчно добре развити в ранното детство и само те могат да се възпаляват. Фронталните и Сфеноидалните синуси се развиват постепенно след 6-годишна възраст. При силна и продължителна хрема възпалението от носа може да се разпространи в различните околоносни кухини. Възпалението на синусите е обикновено по-дълготрайно от обикновената хрема, защото те са по-затворени и не могат да се оттичат добре. Възпалението на синусите може да е съвсем леко и да се проявява само в хроническо отделяне на гной, която се стича от носа в гърлото. Това понякога предизвиква хронична кашлица вечер при лягане или сутрин при ставане. От друга страна, синуитът може да бъде остър, с висока температура и болки. Когато лекарят се съмнява за синуит, той иска да се направи рентгенова снимка или прави преглед в тъмна стая, като осветява синусите с помощта на лампичка. В зависимост от случая той използува различни лечебни средства, като капки за нос, тампони, пункции, медикаменти.

Независимо от специфичното лечение, което лекарят прилага, помнете, че общите грижи за детето са също така важни. Възпалението на синусите е само по-напреднала и по-упорита форма на едно простудно заболяване. Както при всяко простудно заболяване детето трябва да остане в къщи в топла стая (при равномерна температура) и овлажнен въздух. Детето трябва да е равномерно топло облечено.

642. Ангина. Истинската ангина е заболяване, причинено от стрептококи. В продължение на няколко дни детето обикновено поддържа висока температура и е неразположено, има главоболие и повръща. Сливиците му се зачервяват и подуват. След 1– 2 дни по тях се появяват бели точки или по-големи налепи. По-голямото дете може да се оплаква от болки в гърлото и от затруднено преглъщане. Но колкото и удивително да е, често малките деца не се обезпокояват от болките в гърлото.

При ангина лекарят трябва да прегледа детето. Необходимо е бързо и пълно ликвидиране на възпалението с-някой от съвременните препарати, за да се избягнат всякакви усложнения. (Действието на препарата трябва да продължи поне 10 дни.) Процесът на оздравяване често е бавен. Ако се увеличат лимфните възли на врата и ако детето е бледо или продължава да прави малка температура, считайте го за болно и дръжте връзка с лекаря.

643. Други заболявания на гърлото. Съществуват и други заболявания на гърлото, причинени от различни възбудители на инфекции. В медицината те се наричат фарингити. В началото на всяко простудно заболяване много хора усещат леки болки в гърлото. Често при преглед на дете с повишена температура лекарят установява само леко зачервяване на гърлото. Детето може да усеща болки, а може и да не усеща. Повечето пъти зачервяването скоро минава, но дотогава детето трябва да стои в къщи. При повишена температура или ако детето изглежда неразположено или ако има по-силни болки в гърлото (даже и да няма повишение на температурата), трябва да се повика лекар. Ако той има съмнения за стрептококова инфекция, може да вземе секрет от гърлото за изследване или да предпише ефикасно лекарство, за да се предотвратят сериозни усложнения.

644. Увеличение на шийните лимфни възли. Лимфните възли, разположени от двете страни на шията, понякога се възпаляват и подуват в резултат на леко или тежко заболяване на гърлото. Най-честа причина за това е ангината. Лимфните възли могат да се възпалят по време на ангината или една-две седмици по-късно. Ако те видимо се подуят или температурата е над 38°C, трябва да се повика лекар. При някои случаи може да се наложи медикаментозно лечение, което е много ефикасно, ако се започне навреме.

След възпаление на гърлото лекото увеличение на лимфните възли на шията може да продължи със седмици, дори с месеци. Те могат да се увеличат и при зъбна инфекция, при възпаление на кожата на главата и други общи заболявания, като например рубеола. Съветвайте се с лекар за тях. Ако лекарят намира, че детето е, общо взето, здраво, леко увеличените лимфни възли не трябва да ви безпокоят.

СЛИВИЦИ И ТРЕТА СЛИВИЦА

645. Сливиците имат своето предназначение и не трябва да се отстраняват, ако не причиняват някакви смущения. През последните 50 години на сливиците се гледа като на причина за толкова многобройните смущения в организма, че мнозина ги считат за зловредни,. поради което трябва да се отстраняват час по-скоро. Това схващане е неправилно. Сливиците помагат за преодоляване на инфекциите и за изграждане резистентността на организма към инфекциозните причинители. Бедата е там, че особено в големите градове има толкова много инфекции, щото сливиците понякога не могат да се справят с тях и стават огнище на инфекциозните причинители, които би трябвало да се унищожават в тях. А когато се обремени третата сливица, тя става толкова голяма, че запушва задната част на носа. Това пречи на дишането и на оттичането на секрециите при възпаление на носната лигавица.

Сливиците са изградени от така наречената лимфна тъкан и наподобяват лимфните възли по шията, под мишниците и в слабините. Когато по съседство с тях има някакъв възпалителен процес, лимфните възли, включително и сливиците, се увеличават и се стремят да унищожат инфекциозните причинители и да създадат устойчивост на организма спрямо тях.

646. Сливиците у нормалните, здрави деца се уголемяват постепенно до 7-8-9-годишна възраст и след това постепенно размерите им намаляват. По-рано се смяташе, че прекомерно уголемените сливици са болни и трябва да се отстранят. Сега е установено, че размерът на сливиците сам по себе си няма толкова голямо значение. По-съществено е как функционират сливиците и дали в тях не се установява хронически възпалителен процес. Впрочем лекарят не се опитва да прецени тяхната големина през време или непосредствено след ангина, защото тогава те по всяка вероятност са увеличени. Ако сливиците и околните тъкани са винаги възпалени, те се поставят под съмнение. Понякога хронически възпалените сливици са причина за обща отпадналост, за хронична температура, за продължително увеличение на лимфните възли или други смущения. Лекарят ще реши дали сливиците са хронически възпалени.

Друга причина за оперативно отстраняване на сливиците са непрекъснатите и тежки ангини. Същият въпрос се поставя и при образуване на абсцес зад сливицата.

Понякога сливиците се отстраняват и по други причини, напр. поради чести простудни заболявания и възпаление на ушите, при ревматизъм и хорея, дори ако самите сливици не изглеждат болни. Но вероятността да настъпи подобрение при тези състояния не е голяма. Не е необходимо да се отстраняват оперативно сливиците (дори и когато са големи) у здраво дете, което рядко боледува от ангина и хрема. Затрудненията при храненето, заекването или нервността също не са основание за операция. Впрочем операцията може и да влоши състоянието на детето.

647. Третата сливица представлява израстъци от лимфна тъкан, разположени зад мекото небце, където носните канали се свързват с гърлото. Когато израстъците станат много големи, те запушват носните канали. Детето започва да диша през устата и да хърка. Аденоидните вегетации пречат за свободното изтичане на слузната и гнойната секреция от носа и по този начин способствуват да се удължат тежките простудни заболявания и възпаленията на синусите. Увеличената трета сливица може да запуши канала между носа и ушите и благоприятствува възпалението на ушите.

Най-често аденоидните вегетации се отстраняват оперативно поради дишане през устата, хронична хрема и синуит поради често рецидивиране на гнойния отит. Тяхното отстраняване не означава, че детето непременно ще започне да диша през носа. Някои деца продължават да дишат през устата по навик, а не поради запушване на носа (те като че ли се раждат с този навик). Носът на някои деца е запушен не от третата сливица, а поради подуване на тъканта в предната част на носа (например при сенна хрема или други форми на алергия). Премахването на третата сливица намалява само до известна степен опасността от възпаление на ушите.

При операция на сливиците третата сливица обикновено също се премахва, защото това е най-лесната част от операцията. От друга страна, често има основателни причини да се оперира само третата сливица, ако запушва носните ходове. В такива случаи сливиците се оставят, ако изглеждат здрави и не причиняват неприятности.

Аденоидните вегетации (третата сливица) винаги израстват отново до известни размери и организмът се стреми да струпа нови израстъци от лимфна тъкан на мястото на сливиците. Това не означава, че операцията не е била направена добре или че

’ Т. нар. ретротонзиларен абсцес. Бел. ред.

’ Това са т. нар. аденоидни вегетации. Бел. ред.

трябва да се повтори. Това означава само, че организмът се нуждае от лимфна тъкан в тази област и упорито се стреми да я възстанови. Но ако третата сливица порасне отново до размери, които причиняват сериозно запушване, може да се наложи повторна операция. Много рядко се налага повторно опериране на новите израстъци в областта на сливиците, защото те рядко стават огнище на хроничен възпалителен процес или на истинска ангина.

По принцип, ако операцията на сливиците и аденоидните вегетации не е съвсем наложителна, лекарите се стараят да я отложат, докато детето наближи седмата си година. За това има няколко причини. След 7-годишна възраст съществува тенденция сливиците да намалят размера си. Същевременно гърлото става по-голямо. Друга причина е, че под 7-годишна възраст сливиците много по-бързо порастват отново. Трета важна причина е, че малкото дете може да се изплаши от операцията и да стане нервно за доста дълъг период. Впрочем само боязливите и чувствителни деца изживяват операцията тежко. Но ако съществуват сериозни причини за премахването на сливиците в по-ранна възраст, операцията трябва да се извърши.

Ако тя не е съвсем спешна, по-добре е да бъде извършена през късната пролет или през есента, когато възпаленията на гърлото не се срещат толкова често. При наскоро прекарано простудно заболяване или ангина операцията обикновено се отлага с няколко седмици, за да не се поднови инфекцията. Операцията се избягва също така и през сезона на детския паралич, защото предразполага детето към тази болест в нейната най-опасна форма.

Някои въпроси, свързани с операцията, са разгледани в т. 613–616.

ПРОЯВИ НА АЛЕРГИЯ

648. Алергична сенна хрема. Може би вие познавате някой, който получава сенна хрема от прашеца на някои цветове. В определен сезон вятърът носи цветния прашец във въздуха, тези хора започват да кихат и носът им се запушва; те получават сенна хрема и сърбеж в носа. Те са алергични или свръхчувствителни към прашеца, който не оказва никакво влияние върху другите хора. Някои хора получават сенна хрема през пролетта, защото

’ Алергията представлява променена реактивност на организма при повторно действие на определени вещества, към които той проявява особена чувствителност и които първоначално са предизвикали обичайната реакция. Бел. ред.

са алергични към цветния прашец на някои дървета, други в началото на лятото — от определени видове треви. Ако вашето дете всяка година по едно и също време получава силна хрема и сърбеж в носа в продължение на няколко седмици, трябва да се консултирате с лекар. От външния вид на носа и от резултата от кожните проби с предполагаемия цветен прашец той може да определи дали се касае за сенна хрема. Лечението продължава дълго и се състои в серия от инжекции. Обикновено лекарят може да предпише лекарство за временно облекчение.

Освен сенната хрема съществуват и други видове алергична хрема, които може да не са толкова силно изразени, но са по-упорити. Има деца чувствителни към пуха във възглавниците, към кучешка козина, към къщен прах или към множество други дразнители. При такива целогодишни алергични състояния детето може непрекъснато да има хрема или запушен нос и да диша през устата. Хроничната хрема предразполага към развитието на синуит. Ако вашето дете има такива оплаквания, лекарят или специалистът по алергични заболявания може да открие причината. При всеки случай лечението е различно и зависи от причината. Ако това е гъши пух, сменете възглавницата, ако е кучешка козина, може да се наложи да махнете кучето от къщи. Ако е нещо трудно отстранимо, като къщен прах, лекарят може да предпише дълга серия инжекции, съдържащи дразнещото вещество. По всяка вероятност той ще препоръча също така да се изнесе от стаята всичко, което задържа прах. особено ако симптомите се проявяват главно през нощта или рано сутринта. Килимите и пердетата трябва да се приберат и стаята да се мие всеки ден. От стаята трябва да се изнесе всичко вълнено и всички плюшени играчки. Трябва да купите специални калъфи за дюшека и възглавницата, които не пропускат прах, или пък брезентово походно легло без възглавница.

Алергичните прояви обикновено не могат напълно да се отстранят. Трябва да се задоволите с частично подобрение.

649. Бронхиална астма. Астмата е друг вид алергия. За разлика от сенната хрема тук чувствителният орган са бронхите, а не носът. Когато дразнещото вещество попадне в малките бронхи, лигавицата се подува, отделя гъста слузна секреция и дихателните пътища се стесняват дотолкова, че дишането се затруднява, става мъчително и се придружава от свиркания. Появява се кашлица. При по-големите деца причини за хроничната астма са най-често вещества, които се носят във въздуха, като конски пърхот, кучешка козина, различни плесени и т. н. Алерголозите ги наричат „инхаланти“. При малките деца основна или частична причина е най-често алергията към някои храни.

На детето с по-тежка хронична астма обикновено се правят тестове, за да се открие дразнещото вещество, и след това се прилага съответно лечение. Ако болестта не се лекува, многократните пристъпи могат да окажат вредно влияние върху устройството на белите дробове и на гръдния кош. Лечението зависи от причината и е различно в отделните случаи. Храните, към които детето е чувствително, се премахват от менюто. Когато дразнителите са инхаланти, лечението е както при целогодишната алергична хрема т. 648).

Астмата не е просто алергия, причинена от известни дразнещи вещества. Болният човек веднъж получава пристъп, а друг път не получава, въпреки че живее на едно и също място и животът му не се е променил. Пристъпите са по-чести през нощта. В отделните случаи известна роля играят сезонът, климатът, температурата, подвижността на детето и неговото душевно състояние. Простудните заболявания често предизвикват пристъп. Някои деца са склонни към астматични пристъпи (или други прояви на алергия), когато са нервни или разтревожени, и тяхното състояние до голяма степен може да се подобри, когато неприятностите им бъдат отстранени евентуално с помощта на психиатър. С други думи, лекувайте всестранно, а не само астмата.

Лечението на всеки отделен астматичен пристъп зависи от неговата сила и от това, което лекарят смята подходящо за случая. Съществуват лекарства, които се дават през устата или в инжекции за временно облекчаване на затрудненото дишане при пристъп. Не изпадайте в паника, ако детето ви за първи път получи астматичен пристъп, когато нямате възможност да се свържете с лекар. Състоянието му много рядко е толкова опасно, колкото изглежда. Нека да лежи, ако дишането му е затруднено. Ако се случи през зимата и къщата се отоплява, стаята на детето трябва да бъде приятно затоплена и въздухът допълнително овлажнен (т. 632). Ако кашля много и имате сироп против кашлица, който му е бил предписан за друг случай, можете да му дадете една доза. Нека детето да си играе или чете, докато вие си гледате работата, или вие седнете да му почетете. Ако се въртите разтревожени около него, детето ще се изплаши още повече и това може да влоши състоянието му. Ако пристъпите продължат, опитайте да освободите стаята от всички предмети, които задържат прах (т. 648), докато можете да се консултирате с лекар.

За протичането на астмата е трудно да се правят прогнози. Обикновено, ако астмата започне в ранно детство, тя изчезва след няколко години, а когато започва по-късно, нейната продължителност е по-голяма. В някои случаи тя изчезва през пубертета, в други понякога преминава в сенна хрема.

650. Астматичният бронхит трябва да се спомене отделно.

Случва се някое бебе или малко дете да получава пристъпи от затруднено дишане и свиркане на гърдичките, не по всяко време (както типичната хронична астма), а само когато е настинало. Това най-често се случва през първите три години. Разбира се, много неприятно е бебето редовно да страда така при всяко простудно заболяване, но перспективите не са толкова страшни. След 2 години склонността към астматичен бронхит постепенно изчезва. Лекар, разбира се, трябва да се повика. Налага се едновременно да се лекуват както инфекцията и кашлицата така и затрудненото дишане. Ако къщата се отоплява, може да помогне и допълнителното овлажняване на въздуха (т. 532). Инжекциите и лекарствата, които разширяват бронхите и действуват добре при обикновената астма, почти не действуват при астматичния бронхит.

651. Копривна треска. Счита се, че копривната треска се дължи на алергия на кожата поне в някои случаи. Най-често тя се проявява с появата на кабари по кожата. Те са бледи в издутата си част, защото отокът е изтласкал кръвта. Понякога непоносимо сърбят. Някои хора получават копривна треска многократно и даже почти постоянно. Но много други получават копривна треска само един-два пъти в живота си. Понякога тя се дължи на чувствителността към някоя храна. Тя може да се появи при инжектиране на серум или след някои инфекции. В много случаи причината не може да се открие.

Домашен лек за сърбежа при копривна треска е гореща баня със сода бикарбонат (хлебна сода) — една чаша за малка вана. Обикновено лекарят може да облекчи пристъпа на копривна треска с подходящо лекарство или инжекция.

652. Екземата е грапав червен изрив, който се появява на петна. Тя е алергична проява както сенната хрема и астмата. При сенната хрема лигавицата на носа е чувствителна към даден цветен прашец. При екземата кожата може да е чувствителна към някои храни. Когато веществата, които се съдържат в такава храна, проникнат в кръвта и достигнат кожата, тя се възпалява. В други случаи кожата може да е чувствителна към някоя материя, като вълна, коприна, заешка козина, или някое вещество, което влиза в непосредствен допир с кожата. Едно бебе е предразположено към екзема, ако в семейството има заболявания от астма, от сенна хрема или от екзема.

Даже когато първопричината за екземата е хранителната алергия, два други фактора могат да играят второстепенна роля. Първият е външното дразнене на кожата. Едни бебета получават екзема само когато кожата им е раздразнена поради охлаждане; други — само в горещо време, когато кожата се раздразни от потта; трети — само в областта на седалището поради дразненето от урината. Ако бебето получава екзема само при непосредствено съприкосновение на вълна с кожата му, това показва, че може би то наистина е алергично към прекия контакт с вълната; но то може да е алергично към някоя храна, а вълната да играе просто роля на допълнителен дразнител.

Друг фактор при екземата е охранеността на бебето и скоростта, с която то наддава на тегло. Дебелите бебета получават екзема много по-често, отколкото бебетата със средно тегло. У слабичките бебета много рядко се появява екзема.

Необходимо е лекарят да постави диагноза и да предпише лечение за екземата. При екзема на отделни участъци кожата е надебелена, грапава, зачервена и се лющи. Когато екземата е лека или току-що започва, цветът на кожата е бледочервен или розов, но при по-тежка екзема тя става яркочервена, обикновено сърби и бебето се чеше и търка. Това я разранява и екземата подмокря, а при изсъхването на серума се образува коричка. Когато екземата оздравее, даже и след изчезване на червенината кожата на това място е все още грапава и надебелена.

При малките бебета екземата най-често започва по бузите и челото. Оттам тя може да се разпространи зад ушите по врата. Лющенето на кожата, особено по ушите, наподобява засъхнала сол. Към 1-годишна възраст екземата може да се появи почти навсякъде — по раменете, по седалището, по ръцете, по гърдите. Между 1 и 3 години най-типичните Места са гънките в областта на лактите и колената. Тежката екзема е много мъчителна болест. Бебето е силно възбудено от сърбежа, а майката се стреми да го предпазва от разчесване. Това състояние може да продължи с месеци.

653. Лечението на екземата включва няколко мероприятия. При неговото назначаване лекарят взема пред вид няколко фактора: възрастта на бебето, неговата охраненост и скоростта, с която то наддава на тегло, месторазположението и характера на изрива, въведените нови храни преди неговото появяване и това, как му действуват различните видове лечения. Някои леки случаи могат да бъдат излекувани само с мазилки. При по-упоритите случаи се правят усилия да се открие храната, към която детето е чувствително.

При малките бебета често се установява, че причината е прясното краве мляко. В такива случаи преминаването към мляко на прах понякога помага, защото колкото по-продължително време е варена една храна, толкова по-малка е вероятността да предизвика алергия. В някои случаи помага преминаването от краве към сухо козе мляко. При някои бебета се постига оздравяване само след като истинското мляко се замени с изкуствено, например с мляко, приготвено от соя. Елиминирането на портокаловия сок също така често помага.

При тежки екземи у по-големите бебета и деца, които ядат разнообразна храна, лекарят внимателно експериментира, като изключва някои от тях от детското меню. При тежки и упорити случаи могат да се направят кожни тестове, като се инжектират проби от различни храни. Около местата на инжектирането на храни, към които детето е чувствително, се образуват кабари. Ако бебето е много пълно или бързо наддава на тегло, може да помогне премахването на по-значителната част от въглехидратите в храната.

Следва да се обърне внимание и на външни дразнители. Вълната често дразни екземата и обикновено се премахва от облеклото. Ако екземата е в областта на седалището и между краката, следва да се вземат всички предпазни мерки, разгледани в т. 302. Ако студеното и ветровито време предизвиква появата на екзема, намерете закътано място, където да извеждате детето. Сапунът и водата понякога дразнят екземата. В такива случаи бебето може да се почиства с минерално масло и памук.

Ако в момента нямате възможност да се свържете с лекар и у детето ви се развие тежка сърбяща екзема, преминаването от прясно към сухо мляко на прах може да помогне. Можете също да не слагате захар в млякото му и да ограничите кашите, за да не наддава много бързо. Ако изпаднете в същото положение с по-голямо бебе, което получи напр. екзема, след като започне да яде яйца, спрете ги, докато не се посъветвате с лекар. Понякога подобрението може да настъпи след 2 или повече седмици. Пшеницата е друг често срещан дразнител. Погрешно е обаче родителят сам да започне да елиминира изведнъж няколко различни храни от менюто на детето. Той не трябва да отстранява нито една храна, ако може да получи лекарска помощ. Работата е там, че екземата ту се засилва, ту отслабва дори и при една и съща храна. Когато сами променяте менюто, вие неизбежно ще подозирате ту една, ту друга храна. При всяко нейно влошаване вие все повече ще се обърквате. Съществува опасност храната на детето да стане еднообразна, от което ще страда неговият организъм. Ако екземата не безпокои много бебето, не се опитвайте да правите промени в менюто, докато не се съветвате с лекар.

Трябва да се помни, че предразположение към екзема съществува у самото дете. Това не е някаква инфекция, като напр. импетигото, която може да се излекува напълно. В повечето случаи трябва да бъдете доволни, ако можете да поддържате екземата в лека форма. Болшинството екземи, които започват в ранната кърмаческа възраст, изчезват напълно или поне преминават в много по-лека форма в следващите 1–2 години.

КОЖНИ БОЛЕСТИ

654. Различни видове изриви. Тази глава няма за цел да ви научи да поставяте диагноза. Ако детето ви получи изрив, вие трябва да потърсите лекарска помощ. Изриви, дължащи се на една и съща причина, се различават толкова много при отделните индивиди, че даже и кожният специалист понякога се затруднява при поставянето на диагноза, а неопитните хора се объркват напълно. Целта на тази глава е да ви даде само някои общи указания за по-често срещаните изриви у децата.

Морбили. Изривът започва 3–4 дни след появата на повишена температура и признаци на простудни симптоми. Той се състои от плоски розови петна, които се проявяват най-напред зад ушите и се разпространяват надолу. При започване на изрива температурата е висока (т. 663).

Рубеола. Плоски, бледорозови пъпки, които бързо се разпространяват по цялото тяло. Температурата е нормална или леко повишена. Липсват прояви на простудно заболяване, но лимфните възли отзад по врата и по шията са увеличени, (т. 664).

Варицела. Отделни надигнати на повърхността на кожата пъпки. На върха на някои от тях се появяват малки мехурчета, които след няколко часа се пукат и се образува малка коричка. Пъпките се появяват по няколко наведнъж по тялото, по лицето и по главата. За да може да постави диагноза, лекарят търси сред засъхналите пъпки някои пъпки с мехурчета. (т. 666).

Скарлатина. Детето се разболява един ден преди появата на изрива с повишение на температурата, главоболие, болки в гърлото и повръщане. Изривът, който представлява зачервяване на кожата, започва от топлите и влажни части на тялото — под мишниците, в слабините и по гърба (т. 669).

Милиария. Появява се у бебетата в началото на летните горещини. Започва по кожата около раменете и врата. Състои се от отделни участъци, обсипани с малки розови пъпчици, на някои от които се появяват мехурчета (т. 304).

Подсичане. Само в областта, която се мокри от урина. Различно големи розови или червени пъпчици или петна от грапава и зачервена кожа (т. 302).

Екзема. Петна от зачервена и грапава кожа, които отначало ту се появяват, ту изчезват. При тежка екзема кожата се залющва, сърби, подмокря и образува корички. У малките бебета се явява по бузите, по-късно през първата година — и по тялото. Обичайни места след първата година са кожните гънки в областта на лакътните и коленните стави (652).

Копривна треска. Сърбящи кабари, които обсипват цялото тяло доста равномерно (т. 651).

655. Ухапвания от насекоми. Съществуват различни видове ухапвания, от големи подутини до малки точици с малко съсирена кръв и без оток. Но при повечето ухапвания има две общи характерни черти: те имат малка дупчица или подутина в средата, където е влязло жилото, и в повечето случаи са локализирани по откритите части на тялото.

Сърбежът или болката при ухапване (напр. от комар) може отчасти да се облекчи, като се намаже мястото с разтвор, направен от една лъжичка бикарбонатна сода и няколко капки вода. При ужилване от пчела първо извадете жилото с пинцета (ако се вижда) и намажете с разтвор от сода за хляб; при ужилване от оса или стършел по-добре е да се натрие мястото с капка оцет.

656. Краста. Групи пъпки, покрити с корички, и много белези от непрекъснатото чесане. Намират се по тези части на тялото, които често се пипат: по горната страна на ръцете, по китките, по пениса, по корема, но не и по гърба. Заразна е и се нуждае от лечение.

657. Трихофития. Кръгли петна от грапава кожа, най-често с размер около 5-стотинкова монета. Външният ръб се състои от малки подутини. При трихофития по окосмената част на главата се образуват кръгчета от лющеща се кожа и косата в тях пада, като космите се прекършват до основата. Трихофитията е заразна болест, причинена от гъбички, и се нуждае от лечение.

658. Инпетиго. У дете над 1 година се появяват струпеи или жълтокафяви корички. Всяка каквато да е коричка по лицето трябва внимателно да се оглежда, за да се провери дали се касае за импетиго. Инфекцията започва от малка пъпчица с жълто или бяло мехурче на върха най-често на лицето. Скоро мехурчето се пуква и на негово място се образува коричка. Нови пъпки излизат по лицето и по други части на тялото, към които инфекцията се пренася чрез ръцете. Лекарят трябва незабавно да прегледа детето, за да постави диагноза и предпише лечение. Ако не се вземат мерки, пъпките бързо се разпространяват и са заразни за околните.

659. При новороденото импетигото се проявява по друг начин. Започва с малко мехурче, съдържащо жълтеникава течност или белезникава гной, около което кожата е зачервена. Мехурчето се пука лесно и остава малка язвичка. Не се образува дебела коричка както при по-голямото дете. Най-често започва по влажните места по кожата в допир с намокрените пелени, в слабините или под мишниците. Могат да се образуват и нови пъпки. Лекарят трябва незабавно да предпише лечение. Ако не можете да се свържете с лекар, най-добре е внимателно да махнете мехура с парченце памук (за да не се разпространи гнойта по околната кожа) и да оставите раничката открита на въздуха. Сложете дрехите и завивките така, чеда не покриват раничката, и ако е необходимо, затоплете стаята повече от обикновено. При импетиго ежедневно изварявайте пелените, чаршафите, бельото, нощничките, хавлийката и изтривалката за къпане.

660. Въшки. По-лесно се откриват гнидите, отколкото самите въшки. Те са малки, седефенобели и с формата на яйце. Всяка гнида е здраво залепена за косъм от косата. Може да има сърбящи червени пъпчици по врата, където свършва косата.

661. Невуси. Повечето бебета се раждат с множество червени петънца по врата. Такива често се срещат и на други две места: между веждите и по клепачите. В повечето случаи тези петна постепенно изчезват и не се нуждаят от лечение.

„Винените петна“ са участъци от кожата с тъмночервен цвят. но плоски и с нормална структура. Те са подобни на описаните по-горе петна по врата и клепачите, но се срещат и по други части на тялото. Те са по-големи, по-тъмни на цвят и по-трайни. За тях няма лесно лечение. Някои, особено по-светлите, избледняват.

Съществуват и други невуси — изпъкнали, с тъмночервен цвят и наподобяват част от повърхността на лъскава ягода. При раждането те могат да бъдат малки и впоследствие да увеличат своя размер. Понякога се появяват и след раждането. Обикновено те нарастват за известно време и след това престават да се увеличават. С годините повечето от тях постепенно се намаляват и изчезват без лечение. Ако лекарят сметне за необходимо, може да предпише лечение.

Кавернозните хемангиоми представляват доста големи синьочервени петна, причинени от множество разширени вени дълбоко под кожата. Понякога могат да се премахнат, ако обезобразяват външния вид. Бенките (пигментните невуси) биват различно големи, гладки или окосмени. Ако обезобразяват детето или се възпаляват от дрехите, те могат да бъдат премахнати чрез операция.

662. Брадавици. Съществуват различни видове обикновени брадавици, които се появяват по ръцете, стъпалата и лицето. Те могат да се предават от едно дете на друго и трябва да се покажат на лекаря. Освен тях съществуват и заразни брадавици, които лесно се предават от едно дете на друго. Отначало те са кръгли, гладки, бели и розови на цвят, големи колкото глава на топлийка. Те се умножават на брой, уголемяват и се вдлъбват по средата. Трябва да се лекуват, за да се предотврати разпространяването им.

МОРБИЛИ, РУБЕОЛА, РОЗЕОЛА

663. Морбили (брусница). При морбили през първите 3–4 дни още няма изрив. Проявите наподобяват влошаващо се простудно заболяване. Очите се зачервяват и сълзят. Долният клепач отвътре е огнено червен. Детето има остра суха кашлица, която се засилва. Температурата обикновено се повишава с всеки изминат ден. Изривът се появява към четвъртия ден, когато температурата е висока. Той се състои от малки розови петна зад ушите. Постепенно те покриват лицето и тялото, стават по-големи и по-тъмни. В деня преди изрива по вътрешната страна на бузите до долните кътници се появяват т. нар. Копликови петна. Те представляват бели точици, заобиколени с червенина, и неопитният човек трудно ги разпознава. Температурата остава висока; въпреки лекарствата детето кашля често и се чувствува зле, докато напълно се изрине, което става в продължение на 1–2 дни. След това състоянието обикновено бързо се подобрява. Ако температурата остане висока два дни след появата на изрива или ако спадне за 1–2 дни и след това отново се повиши, може да се предполага, че се развива усложнение. Най-честите усложнения са гноен отит, бронхит и пневмония. Заради кашлицата и повишената температура вие трябва да извикате лекар. Ако температурата остава висока два дни след появата на изрива, трябва отново да повикате лекар или да заведете детето в болница. Усложненията могат да бъдат сериозни, но противоположно на самата болест, успешно се лекуват със съвременните лекарства.

По време на високата температура детето почти изцяло губи апетит. То обикновено приема само течности, които трябва да му бъдат давани често. Устата трябва да бъде внимателно изчиствана три пъти дневно. По-рано се смяташе, че стаята трябва да бъде затъмнена, за да се предпазят очите, но сега е известно, че почти няма опасност за тях. Ако светлината дразни детето, можете да затъмните леко стаята. Тя трябва да бъде приятно затоплена, за да се предпази детето от охлаждане. Детето обикновено може да стане от леглото 2 дни след спадане на температурата. Можете да го пуснете навън и да играе с други деца една седмица след появата на изрива, ако кашлицата и другите простудни симптоми са напълно изчезнали.

Първите признаци на морбили се появяват 9 до 16 дни след контакт с болно. Болестта е заразна от момента на появата на простудните симптоми. При детето не трябва да се допускат хора с простудни заболявания или ангини, защото именно техните възбудители причиняват усложненията. Човек обикновено не боледува два пъти от морбили.

Болестта може да бъде предотвратена или смекчена, ако се инжектира навреме, гама-глобулин. Добре е болестта да се предотврати у деца под 4-годишна възраст, защото тогава усложненията са по-чести и по-тежки. Разумно е да се предотврати и у някои по-големи деца, ако са изтощени или болни. Свържете се незабавно с лекар и обсъдете въпроса за инжектирането на гама-глобулин, докато той все още може да даде резултат. Той действува защитно в продължение на 2 седмици. Няма смисъл едно здраво дете да се предпазва от морбили по този начин, защото то сигурно ще прекара болестта друг път. Понякога обаче се препоръчва смекчаването на болестта с гама-глобулин.

664. Рубеола. Изривът при рубеола прилича много на изрива при морбили, но двете болести са съвсем различни. При рубеола няма симптоми на простудно заболяване, като хрема и кашлица. Гърлото може да е леко зачервено. Температурата обикновено е леко повишена. Болното може изобщо да не се чувствува зле. Изривът се състои от плоски розови петна, които обикновено се появяват по тялото още през първия ден. През втория ден те избледняват и се сливат, така че тялото изглежда общо зачервено, а не на петна. Най-характерният признак са увеличените и болезнени лимфни възли на тила, зад ушите и отзад на врата. Те могат да се увеличат още преди появата на изриви и остават уголемени известно време след преминаването на болестта.

Рубеолата обикновено се появява между 12-ия и 21-ия ден след контакт с болно. Докато има изрив и повишена температура, детето обикновено се поставя на легло. Диагнозата трябва да бъде поставена от лекар, защото рубеолата лесно може да се приеме за морбили и за скарлатина.

Ако една жена се разболее от рубеола през първите три месеца от бременността, има опасност бебето да получи някой дефект вследствие на болестта. Ако през този период бременната жена е била в контакт с болни от рубеола, незабавно трябва да се съветва с лекар. Много лекари смятат, че момичетата трябва съзнателно да се оставят да се заразят от рубеола, за да могат да прекарат болестта, преди да се омъжат.

665. Розеола. Истинското име на това заболяване е екзантема субитум, но по-лесно е да се нарича „розеола“, съкратено от „розеола инфантум“. Това е една по-малко известна заразна болест. Обикновено тя се среща при деца във възрастта между 1 и 3 години и много рядко по-късно. В продължение на 3–4 дни детето поддържа висока температура без симптоми

’ У нас се прилага противоморбилна ваксинация, която осигурява ефикасна защита. Бел. ред.

на простудно заболяване и обикновено без да изглежда много болно. Понякога през първия ден вследствие на високата температура детето може да получи гърч. Температурата спада изведнъж и по това време тялото се покрива с плосък розов изрив, подобен на изрива при морбили. На този етап детето вече не изглежда болно, но може да се чувствува разкършено. След два дни изривът изчезва; усложнения не се наблюдават.

ВАРИЦЕЛА, КОКЛЮШ, ЗАУШКА

666. Варицела (лещенка). Първият признак на варицелата обикновено са няколко характерни пъпчици по тялото и лицето. Те са изпъкнали над нивото на кожата, на върха на някои от тях има жълто мехурче, пълно с течност. Основата на пъпчиците и заобикалящата ги кожа са зачервени. След няколко часа малките мехурчета се пукат и на тяхно място се образува коричка. За да постави диагнозата, лекарят търси пъпка с мехурче сред вече засъхналите. Нови пъпчици продължават да излизат в продължение на 3–4 дни.

В деня преди появяването на пъпките по-голямото дете или възрастният може да се чувствува неразположен или да има главоболие, но малкото дете обикновено няма такива оплаквания. Обикновено в началото температурата не е повишена, но през следващите 1–2 дни може да се повиши. Някои деца изобщо не се чувствуват болни и не повишават температура над 38°C. Други деца се чувствуват неразположени и имат висока температура. Пъпките обикновено причиняват сърбеж.

Ако детето ви се изрине, има температура или се чувствува неразположено, трябва да повикате лекар, за да постави диагноза. (Варицелата напр. може да се обърка с вариола и с някои други болести.) Докато излизат нови пъпки, детето обикновено се оставя на легло. Сърбежът може да се облекчи, като се слага детето за 10 минути 3 пъти на ден във вана с топла вода, в която е разтворена сода за хляб (една чаша за малка вана, две чаши за голяма). Не премахвайте коричките. Единственото често срещано усложнение е гнойната инфекция на кожата;

инфектирането на пъпките става при разчесване. За да се избегне инфектирането, измивайте ръцете на детето три пъти на ден със сапун и изрязвайте ноктите му.

Варицелата обикновено се развива между 11-ия и 19-ия ден след контакт с болно. Обикновеното правило е да се пусне детето да излиза навън и да тръгне на училище една седмица след започването на болестта или два дни след появяването на последната пъпка. Сухите корички не са заразни и не трябва да бъдат причина да се държи детето в карантина. Обаче някои училища настояват детето да не посещава занятия, докато не паднат всички корички.

667. Коклюш. През първата седмица на заболяването нищо не подсказва, че се касае за коклюш. Налице са признаци на обикновено простудно заболяване с лека хрема и суха кашлица. Към края на седмицата майката обикновено счита, че простудата е преминала и изпраща детето на училище. „Само малко сухо покашляше“, ще каже тя. Едва през втората седмица се пораждат първите съмнения. Детето започва продължително да кашля през нощта. То кашля по 8–10 пъти на един дъх. Някоя вечер след дълго кашляне детето се задавя и повръща. Или може би след продължително закашляне си поема дъх с един много характерен за коклюша звук. Днес, когато всички деца се ваксинират срещу коклюш, много от случаите не стигат до този етап на продължително кашляне и специфично поемане на дъх, а при някои дори няма и повръщане. Тогава диагнозата се базира върху характера на кашлицата през втората седмица (продължително кашляне без поемане на дъх) и на факта, че има и други заболявания от коклюш в околността.

Никога не трябва да правите прибързано заключение, че детето ви има коклюш, ако то има силна кашлица през първите няколко дни на едно простудно заболяване. Впрочем именно силната кашлица в началото на простудното заболяване показва, че това не може да бъде коклюш.

Коклюшът продължава със седмици. Обикновено периодът на силната кашлица е 4 седмици, а при тежки случаи — 2–3 месеца. Ето защо, ако една суха кашлица продължи около месец, лекарят допуска, че детето може да има коклюш.

При съмнителни случаи могат да се направят две лабораторни изследвания, които помагат при поставяне на диагнозата. При първото лекарят кара детето да кашля върху специален желатин, в който лесно се развиват причинителите на коклюша. Ако се открият бацили, тогава лекарят е сигурен, че се касае за коклюш. Но ако не се открият бацили, това не доказва, че не се касае за коклюш. Това изследване е най-сигурно през първата и втората седмица на заболяването. Изследва се и кръвната картина. В някои случаи, особено през третата и четвъртата седмица, резултатите са категорични. В други случаи резултатът може да бъде отрицателен.

Коклюшът може да бъде сериозна болест, особено у дете под двегодишна възраст. Това е болест, от която трябва да се пазите като от чума, ако имате бебе. Главна опасност за тази възраст са общото изтощение и пневмонията.

Лекарят ще предпише лечение въз основа на възрастта на детето и тежестта на случая. Лекарства против кашлица се използуват винаги, но често пъти те не оказват особено влияние. Прохладният въздух, действува добре при повечето случаи, но естествено детето трябва да се пази от силно охлаждане. На по-яките деца понякога им разрешават да играят навън през цялото времетраене на болестта, стига да нямат температура. Естествено те не трябва да играят с други деца. При някои деца пристъпите от кашлица намаляват, ако детето остане в леглото. Ако децата повръщат, по-добре е да се хранят по-малко, но по-често. Най-подходящото време за хранене е веднага след повръщане, защото обикновено минава известно време, преди детето да получи следващия пристъп от кашлица. Ако бинтовате стегнато корема, може да облекчите изтощените коремни мускули.

Тъй като понякога коклюшът е сериозна болест, особено у кърмачетата и малките деца, от голямо значение е при най-малко съмнение веднага да се повика лекар. Има две главни причини за това: да се установи диагнозата, ако това е възможно, и да се предпише правилно лечение. Налага се специално лечение, което е от голяма полза за бебетата.

Съществуват различни разпореждания във връзка с карантината. Обикновено детето се държи в къщи 5 седмици от началото на заболяването и докато престане да повръща. Заразността на коклюша не престава изведнъж след определен брой седмици. Тя намалява постепенно, по-бързо при леките случаи Що се отнася до семейството, може да считате, че детето вече не представлява опасност за другите, когато в продължение на 2 седмици кашлицата му значително се е подобрила. Коклюшът се развива между 5-ия и 14-ия ден след контакта с болни. Ако едно кърмаче, което още не е ваксинирано срещу коклюш, е било в контакт с болен, то може да бъде предпазено от заболяване или да го прекара по-леко, ако му се инжектира серум.

668. Заушка. Заушката е болест главно на слюнчените жлези, най-често на околоушните жлези, разположени във вдлъбнатината под долната месеста част на ухото. Първоначално жлезите изпълват тази вдлъбнатина, а след това се подува цялата страна. Отокът измества месестата част на ухото нагоре. Ако опипате

’ У нас се изисква 30-дневна изолация в дома, считана от началото на заболяването, или 20 дни от започването на характерните кашлични пристъпи. Бел. ред.

Може да се инжектира гама-глобулин от хиперимунен човешки серум или да се даде с профилактична цел широкоспектърен антибиотик. Бел. ред.

с пръсти задната част на челюстта, ще почувствувате, че твърдата подутина обхваща и част от нея.

Когато у детето забележите оток отстрани на врата, винаги възниква въпросът, дали това не е заушка (специфично възпаление на околоушните слюнчени жлези) или е едно от редките заболявания на околоушната жлеза (което може неколкократно да се повтаря), или пък е обикновено увеличение на лимфен възел (един от страничните шийни лимфни възли). Лимфните възли, които понякога се подуват след ангина, са разположени по-ниско на шията и отокът не преминава върху челюстта.

Когато малкото дете се разболее от заушка, отокът под ушите е първото нещо, което се забелязва. По-голямото дете може да се оплаква от болки около ушите и в гърлото един-два дни преди появата на отока, особено при гълтане и дъвкане. Детето може да чувствува общо неразположение. Обикновено отначало температурата не е висока, но може да се повиши на втория или третия ден. Най-често отокът започва от едната страна, но след 1–2 дни обхваща и другата. Понякога другата страна се подува след седмица или повече, но разбира се, има и случаи, при които тя изобщо не се подува. Освен околоушните има и други слюнчени жлези и заушката може да се разпространи и върху тях. Понякога човек може да получи направо някое от усложненията на заушката, без да е имало оток на нито една от слюнчените жлези.

Лекият оток при заушка може да премине за 3–4 дни. Подуването средно трае от 7 до 10 дни. У мъже и момчета в пубертета заушката може да засегне и тестикулите. Обикновено се засяга само единият тестикул. Но даже и двата да се възпалят, това рядко причинява безплодие (неспособност за създаване на поколение). За предпочитане е момчетата да прекарат заушка преди пубертета и някои лекари препоръчват умишлено заразяване. Юношите и мъжете трябва да се пазят от заразяване. Понякога заушката предизвиква менингит. Детето има висока температура, вратът му е схванат и то бълнува. Обикновено това състояние не е опасно. Възпалението на панкреатичната жлеза в коремната кухина при заушка може да предизвика силни болки в корема и повръщане.

Заушката е заразна болест, която според някои лекари и според мен може да се прекара и втори път, така че не се излагайте ненужно на заразата. Фактът, че човек е преболедувал със засягане и на двете страни, не променя нещата; той може отново да се зарази. При подозрение за заушка трябва да повикате лекар. Важно е да се постави точна диагноза. Ако се окаже подут лимфен възел, лечението е съвсем различно.

Детето обикновено се оставя на легло до преминаването на отока. По време на заушка някои хора не понасят кисели храни, като лимонов сок (това е болезнено за възпалените жлези), но на други това не е неприятно.

Заболяването се проявява 2 до 3 седмици след контакт с болен.

СКАРЛАТИНА, ДИФТЕРИЯ, ДЕТСКИ ПАРАЛИЧ

669. Скарлатина. Скарлатината обикновено започва с някои от следните симптоми: ангина, повръщане, повишена температура, главоболие. Изривът обикновено се появява 1–2 дни по-късно. Той започва от топлите влажни части на тялото: от двете страни на гръдния кош, слабините и гърба (ако детето лежи). Отдалеч изривът изглежда като равномерно зачервяване на кожата, но ако се погледне отблизо, може да се види, че се състои от малки червени точици по зачервената кожа. Изривът може да се разпространи по цялото тяло и по бузите, но областта около устата остава бледа. Гърлото се зачервява — понякога става огнено червено, а след това обикновено се зачервява и езикът, най-напред по краищата. Ако детето има висока температура и ангина, трябва да повикате лекар.

В днешно време Скарлатината не протича така тежко, както в миналото. Тя не се предизвиква от специфичен причинител както заушката, а от обикновените стрептококи, които у други хора предизвикват ангина, възпаление на лимфните възли или гноен отит. Скарлатината е просто една форма на стрептококовата инфекция, която се проявява най-често между 2- и 8-годишна възраст. В миналото, преди да се знае, че това е стрептококова инфекция, хората много се страхуваха от Скарлатината, защото тя избухваше на различни, отдалечени едно от друго места и през големи интервали от време. Смятайки, че инфекцията се предава само от болен от скарлатина, хората можеха да обвинят като преносител на зараза някоя играчка, с която преди години е играло някое болно от скарлатина дете. Сега ние знаем, че разболялото се от скарлатина дете може да се е заразило от някой човек с ангина или от някой носител на стрептококи.

Скарлатината трябва незабавно и внимателно да се лекува с някое от съвременните лекарства, които скъсяват болестта и до голяма степен намаляват опасността от усложнения. Най-честите усложнения са: възпаление на ушите, на шийните лимфни възли, нефрит (при който се появява кръв в урината), ревматизъм. Предполага се, че охлаждането предразполага към усложнения. Те могат да се появят по всяко време на болестта, но най-често се явяват 10–15 дни след спадане на температурата, когато детето изглежда вече напълно здраво. Ето защо болното от скарлатина трябва да се наблюдава внимателно в продължение на 3 седмици. Детето трябва редовно да се преглежда и трябва да поддържате постоянен контакт с лекаря, докато напълно оздравее. Съобщавайте незабавно всички нови симптоми, като болки в ушите, подуване на шията, червена или намалена по количество урина, болки и подуване на ставите или ново повишаване на температурата.

Въпреки че Скарлатината може лесно да се разпространи в някое детско заведение, в обикновеното училище тази опасност не е така голяма. Не трябва да се безпокоите, ако в класа на вашето дете има случаи на заболяване от скарлатина. Малко е вероятността детето да се зарази. Болестта обикновено се развива една седмица след контакта.

Правилата за карантината са различни в различните страни.

670. Дифтерията е тежка болест, но тя може да се предотврати. Ако в кърмаческата възраст детето бъде ваксинирано с три поредни инжекции, реваксинирано на една година и след това всеки три години, практически не съществува опасност да се разболее. Дифтерията започва с общо неразположение, възпалено гърло и температура. По сливиците се образуват мръсно бели налепи, които могат да обхванат и цялото гърло. Понякога заболяването започва от ларинкса, придружено с пресипналост и остра кашлица. Дишането става затруднено. Впрочем веднага трябва да повикате лекар, ако детето има възпалено гърло и температура или ако получи симптоми на круп. При всеки съмнителен случай лечението се заключава в незабавна употреба на серум заедно с други лекарства. Болестта се развива една седмица след контакт.

671. Детски паралич. При всяко разболяване на детето през лятото и ранната есен, когато избухват повечето епидемии от детски паралич, родителите са склонни да мислят за тази болест. Както много други инфекции тя започва с общо неразположение, температура и главоболие. Може да има и повръщане, запек или лека диария. Но ако вашето дете има всички тези симптоми и дори болки в краката, погрешно е да правите прибързани заключения. Има голяма вероятност това да е просто грип или ангина. Разбира се, при всички случаи вие трябва да повикате лекар. Ако той не може веднага да дойде, можете да се успокоите по следния начин

’ У нас болните от скарлатина се изолират в дома за 14 дни от деня на заболяването, а при откритите след 5-ия ден — до завършване на 5-дневното •задължително лечение с пеницилин. На изолация в болницата подлежат всички тежки и усложнени случаи. Бел. ред.

Ако детето може да си сложи главата между коленете или може да наведе главата си напред, така че брадата му да опре в гърдите, по всяка вероятност то не е болно от детски паралич (даже и да не може да направи тези неща, това не доказва със сигурност, че е болно от тази болест) .

Когато в даден район на страната има случаи от детски паралич, родителите с безпокойство питат доколко е необходимо да ограничават децата си. Но вашият лекар най-добре познава местните условия и може да ви даде най-подходящия съвет. Няма смисъл да изпадате в паника и напълно да изолирате децата от всякакъв контакт с хора. Ако наоколо има случаи от детски паралич, разумно е да държите децата настрана от много хора, събрани на едно място, особено на закрито, като в магазини, кина; не пускайте детето в плувен басейн, тъй като в него се къпят много хора. От друга страна, въз основа на това, което вече знаем за заболяването, не е правилно да се изолира детето от всичките му приятелчета. Ако толкова много го пазите, това би означавало никога да не го пускате да излиза от къщи. Лекарите предполагат, че силното охлаждане и преумората предразполагат човека към заболяване. Но в същност здравият разум налага винаги да се пазим от тях. Най-честа причина за силно охлаждане през лятото е прекомерното къпане. Детето трябва да излезе от водата, преди да е започнало да променя цвета си и преди да му затракат зъбите.

Ваксината на Солк, която е направена от вируса на полиомиелита е от голямо значение за изработване у детето на устойчивост към параличната форма на болестта. Ваксината стимулира организма към изработване на собствена противоинфекционна защита, но това става в продължение на няколко седмици. Тя не може да помогне бързо, ако детето вече е било в контакт с болен. От друга страна, гама-глобулинът, който се получава от кръвта на възрастни хора, които имат известна защита срещу тази болест, може да осигури частична защита за няколко седмици. Неговото действие е ограничено, защото детето не си е изработило тази защита само.

Все още не е известен начин за преустановяване на инфекцията у заболелия вече пациент. От друга страна, повечето деца, заболели от полиомиелит, изобщо не получават паралич. Голяма част от децата, които получават парализа, след известно време се възстановяват напълно. Повечето от децата, които не се възстановяват напълно, значително се подобряват.

’ У нас се прилага ваксинация през устата с много ефикасната жива ваксина на Сейбин — вж. т. 340. Бел. ред.

Ако детето има парализа след преминаването на острия стадий, от жизнено значение е да бъде непрекъснато под наблюдението на компетентен лекар. При лечение на болния крайник много са факторите, от които зависи получаването на максимален резултат. Лекарят преценява на всеки етап как да се помогне на болното; общи правила няма. При остатъчна парализа чрез редица изкусни операции може да се увеличи подвижността на крайника и да се предотврати неговата деформация.

КАРАНТИНА

672. Карантина или изолация при заразни болести. Като общо правило добре е заразно болното дете да няма контакт с никой друг от семейството освен с човека, който се грижи за него. Целта на тази мярка е преди всичко да се предпазят другите възрастни или деца, които не са прекарали тази болест. Ако другите ви деца са били в контакт с болния, преди да сте знаели за болестта, те сигурно вече са се заразили, но все пак е по-добре да бъдат отделени, за да не се излагат на риск. Освен това, ако общуват с болния, те могат да станат бацило-носители и да пренесат заразата на други хора извън дома. Наистина при такива заболявания като заушка, варицела и коклюш, опасността да се пренесе инфекцията от здрав човек е незначителна, въпреки че това понякога се случва през първия половин час след контакт с болния. При скарлатината е от по-голямо значение само един възрастен да влиза при болното дете, защото стрептококите, които я причиняват, могат да живеят в гърлото на човека по-дълъг период от време. Колкото по-малко хора получават стрептококи от болното дете, толкова по-малка е вероятността да се разпространи скарлатината. Друга причина за изолирането на болното дете е то да бъде предпазено от нови бактерии, които биха усложнили болестта му

Как се поддържа добра карантина? Детето се държи в отделна стая и никой не влиза в нея освен тази, която се грижи за него. Когато влиза при болното дете, тя трябва да облича престилка, която винаги трябва да стои в стаята. По този начин тя предпазва дрехите си от попадане на бактерии по тях.

На излизане от стаята тя трябва да си съблече престилката и да измива ръцете си. Всички прибори трябва да се занасят до кухнята в съд, в който да се изваряват, преди да се пипат, мият или смесят с останалите прибори.

В случаи на скарлатина, дифтерия и някои други тежки заболявания се предприемат и допълнителни предпазни мерки от страна на здравните органи.

При нито една от заразните болести възрастните в семейството не са ограничени да излизат или да ходят на работа с изключение на тези, които са учители или манипулират с храни. Разбира се, вие трябва да сте разумни и да не посещавате семейства с деца, които са предразположени към заразни болести. Ако вие се държите на разстояние от децата, практически възможността за предаване на инфекция е равна на нула. Разбира се, вие няма да бъдете желан гост, ако майката се безпокои и ако детето ви е болно от болест като заушка — опасна за мъжете, коклюш — за бебетата, или пък скарлатина. Ако някой от семейството й се разболее, макар и след една година, тя ще обвини вас. От друга страна, ако болестта е морбили, варицела или рубеола, които не са толкова опасни, ако вие сте я прекарали и вашата приятелка не се страхува да ви покани вечер когато децата й са си легнали, не се двоумете да отидете.

На другите деца в семейството, които са прекарали въпросната болест, винаги се разрешава да ходят на училище през време на карантина, ако това е една от по-малко сериозните болести. Правилата за братята и сестрите на болното от скарлатина, дифтерия, менингит, детски паралич и т. н. са по-строги. Правилата за останалите деца в семейството, които не са прекарали болестта, са различни в различните страни. Заради другите деца и за да е спокойна съвестта ви, не пускайте при вашето дете други малки деца, ако то е болно.

ТУБЕРКУЛОЗА

673. Туберкулозата се проявява различно при кърмачетата, по-големите деца и възрастните. Повечето хора си представят туберкулозата такава, каквато се проявява у възрастния. В дроба се образува затъмнение или каверна и това предизвиква симптоми като умора, загуба на апетит и на тегло, повишена температура, кашлица с храчки. Туберкулозата при децата обикновено протича по друг начин. До двегодишна възраст устойчивостта на детето не е много голяма и съществува по-голяма вероятност инфекцията да се разсее и по другите части на тялото. Ето защо никога не трябва да излагате едно кърмаче на опасност и трябва да го пазите от туберкулозно болен, освен ако лекарят и рентгенологично изследване гарантират, че той е напълно излекуван. По тази причина всеки член от семейството с хронична кашлица трябва да бъде прегледан от лекар и из следван на рентген. Така трябва да постъпите и когато при вас постъпва нова домашна помощница или детегледачка.

У по-големите деца туберкулозната инфекция се среща доста често, но обикновено протича по-леко. Това не дава основание да гледате леко на нея или да излагате детето на риск, като му разрешавате да общува с болни от туберкулоза. Туберкулиновите тестове показват, че в някои градове почти 50% от децата са прекарали лека туберкулозна инфекция до 10-годишна възраст. Повечето от тези случаи са били толкова леки, че болестта е преминала незабелязано. Рентгеновият преглед показва само малък белег на оздравялото място в дроба или в лимфните възли в белодробния хилус.

Понякога обаче детската туберкулоза е достатъчно активна, за да предизвика такива симптоми като повишение на температурата, липса на апетит, бледост, раздразнителност, умора, а може би и кашлица. Туберкулозната инфекция може да се локализира в костите и в шийните лимфни възли, но най-често засяга белия дроб и лимфните възли в белодробния хилус. В повечето случаи от активна туберкулоза при добри грижи оздравяването настъпва постепенно за 1 или 2 години. Правилното лечение със специални лекарства подпомага оздравяването и предотвратява разсейването на инфекцията.

Към пубертета детето е застрашено да заболее от по-тежка туберкулоза, каквато е тя у възрастните. Това трябва да се има пред вид, когато един юноша или младеж се чувствува изтощен, изморен и загуби апетит или спада на тегло независимо от това, дали има или няма кашлица.

674. Туберкулинов тест. Няколко седмици, след като туберкулозните бактерии проникнат в организма на даден човек, той става чувствителен към тях. Ако след това лекарят инжектира в кожата капка туберкулин (направен от убити туберкулозни бактерии), на мястото кожата се зачервява. Това е положителна реакция на туберкулиновата проба. (Съществува и друг метод, при който туберкулинът се поставя на кожата с малка превръзка без инжекция.) Зачервяването показва, че организмът вече е бил в контакт с туберкулозни бактерии и сега реагира срещу тях. Ако не се появи зачервяване, това показва, че в организма не са попаднали туберкулозни бактерии. Общо взето, ако човек някога е прекарал туберкулоза, той цял живот ще дава положителна реакция на туберкулин, въпреки че отдавна е оздравял.

Туберкулиновата проба се прави като рутинно изследване, когато детето за първи път се преглежда от лекар или постъпва в болница, а също така, когато детето не е добре, има хроническа кашлица или когато в семейството се открие болен от туберкулоза.

Ако при туберкулиновата проба вашето дете някога даде положителна реакция (което е твърде възможно, като имате предвид колко много деца реагират положително), не трябва да се разстройвате, тъй като повечето случаи, открити у по-големи деца, са или вече оздравели, или при добри грижи постепенно ще оздравеят. От друга страна, предпазните мерки не трябва да се пренебрегват.

Преди всичко е необходимо детето да бъде прегледано от лекар. Много важно е рентгеновото изследване на белия дроб, за да се види дали има активна инфекция или следи от заздравели белези. Понякога лекарят назначава и други изследвания: рентгеново изследване на други части на тялото, промивка на стомаха, за да се види дали в погълнатите храчки няма туберкулозни бактерии, измерване на температурата в продължение на определен период. Ако лекарят се убеди, че инфекцията е напълно преминала, той може да препоръча на детето да води съвсем нормален живот. Но за по-голяма сигурност лекарят ще иска да се правят периодични рентгенови прегледи. Той също ще ви посъветва по възможност за няколко години да предпазвате детето от морбили и от коклюш, защото тези болести понякога отново събуждат наскоро излекуваната туберкулоза.

Ако има съмнение за активна туберкулоза или ако детето е под 2-годишна възраст, лекарят може да започне лечение със специални медикаменти и лечението да продължи поне една година.

Освен детето лекарят преглежда всички останали членове на семейството (и всички възрастни, с които детето има редовен контакт), за да разбере по възможност, откъде са дошли туберкулозните бактерии и да провери дали някое от другите деца не са също така заразени. На всичките деца от семейството трябва да се направи туберкулинова проба. Ако някои от тях даде положителна реакция, то трябва да бъде прегледано и да му се направи рентгеново изследване на белия дроб. Всичко това трябва да се извърши даже ако останалите членове от семейството се чувствуват напълно здрави и смятат профилактичното изследване за излишно. Много пъти не се открива заболяване у друг възрастен член от семейството и се приема, че детето се е заразило от някой източник извън дома. От друга страна, понякога се открива активна туберкулоза у някой възрастен член на семейството, който най-малко подозира такова заболяване. За него и за останалите членове на семейството откриването на болестта и лекуването й в ранен стадий са от изключително голямо значение. Човек с активна туберкулоза не трябва да живее в къща с деца. Той незабавно трябва да постъпи в санаториум, където има най-голяма възможност да се излекува и най-малка възможност да зарази други.

РЕВМАТИЗЪМ

675. Ревматизмът се проявява в различни форми. Това е болест, която засяга ставите, сърцето и други органи. В някои семейства съществува вродена склонност към заболяване от ревматизъм. Лекарите считат, че ревматизмът е реакция в някоя част на тялото (напр. ставите или сърцето) срещу стрептококовата инфекция в гърлото. Ако не се лекува незабавно и правилно, пристъпът може да продължи със седмици или месеци. Освен това тази болест има тенденция да се повтаря многократно през цялото детство винаги когато детето получи стрептококова ангина.

Понякога заболяването се проявява много остро, с висока температура. При други случаи тлее в продължение на седмици и причинява само леко повишение на температурата. При тежък артрит възпалението преминава от една става в друга; те се подуват, зачервяват и болят. В други случаи артритът може да е лек, с непостоянни болки, които се появяват ту в една, ту в друга става. Ако сърцето е тежко засегнато, детето е видимо отпаднало, бледо и у него се появява задух. В някои случаи се установява, че сърцето е засегнато от предишни ревматични пристъпи, които са били толкова леки, че са минали незабелязано.

С други думи, проявите на ревматизма се отличават с изключително разнообразие. Естествено, ако у детето ви се появят тежки ревматични признаци, вие трябва да се съветвате с лекар, но не по-маловажно е преглеждането на дете, което има неясни симптоми, като бледост, умора, леко повишение на температурата и леки болки в ставите.

В днешно време има няколко лекарства, които ефикасно ликвидират стрептококовата инфекция в гърлото (т. е. огнището на болестта) и ускоряват оздравяването на ревматичното възпаление на ставите или сърцето. В резултат на това лечение се намалява вероятността да бъдат засегнати сърдечните клапи при първия пристъп. А още по-важно е това, че дете, което е прекарало един ревматичен пристъп, обикновено може да бъде предпазено от други и следователно от допълнително увреждане на сърцето. Детето трябва непрекъснато и абсолютно редовно да бъде под лекарски контрол и да приема лекарства (вътрешно или в инжекции), за да се предотврати нова стрептококова инфекция.

676. Болки в ставите и „болки при растежа“. В миналото се смяташе за естествено във връзка с растежа децата да се оплакват от болки в краката и ръцете и никой да не се безпокои от тях. След установяването на факта, че ревматичните болки могат да бъдат много слаби, лекарите държат сметка за това при всички случаи от болки в крайниците. Но родителите понякога смятат, че ревматизмът е единствената причина за всички болки в крайниците и ненужно се тревожат.

Има напр. болки в краката, причинени от плоски стъпала и от слаби глезени, които най-често се проявяват към края на деня, когато детето е уморено. Има деца във възрастта между две и пет години, които се събуждат с плач и се оплакват от болки около коляното или в областта на прасеца. Това се случва само вечер, но може да се повтаря със седмици. Обикновено се оказва, че причината не е ревматизъм. Често се смята, че причината е в спазъм на мускула на прасеца.

Съществуват много причини за болки в ръцете и краката и при всички отделни случаи лекарят трябва да прегледа и изследва детето и да реши.

677. Шум в сърцето. Думите „шум в сърцето“ звучат обезпокояващо за родителите. Трябва да се разбере, че в повечето случаи те не означават нищо сериозно. Казано най-общо, съществуват три вида шумове в сърцето: придобити, вродени и функционални (или „невинни“).

Повече от придобитите сърдечни шумове у децата са резултат на прекарано заболяване от ревматизъм, който уврежда сърдечните клапи и впоследствие те може да се деформират. Вследствие на това те не се отварят добре или не се затварят плътно и това пречи на нормалното кръвообращение. Когато лекарят открие у Детето шум в сърцето, който по-рано не е съществувал, това, от една страна, може да означава, че в момента има активен ревматичен процес. В такъв случай съществуват и други признаци на възпалителен процес: повишена температура, ускорен пулс, увеличен брой на левкоцитите в кръвта и ускорена утайка на кръвта. Лекарят лекува такова дете с медикаменти и го държи на легло до изчезването на всички признаци на ревматично възпаление даже ако това продължи с месеци. От друга страна, ако известно време няма признаци на активен възпалителен процес, шумът може да се дължи на стари ръбци, останали от предишния пристъп.

По-преди детето, което имаше шум в сърцето, понякога с години се третираше като полуинвалид, забраняваше му се да се занимава със спорт или с подвижни игри даже и когато нямаше никакви признаци на активен ревматичен процес. Ако измененията в клапите на сърцето не пречат на нормалната сърдечна дейност, днес има тенденция да се разрешава на детето, което напълно е преминало стадия на активен ревматичен процес, постепенно да се възвърне към колкото се може по-нормален живот (включително към игри и спортуване, които не го затрудняват). Има две причини за това. Мускулите на сърцето, стига да не са възпалени, закрепват от всекидневната активна дейност. Освен това още по-важно е да се поддържа духът у детето, за да не изпитва самосъжаление, да не се чувствува за безнадежден случай, различно от другите деца. Такова дете обаче трябва абсолютно редовно да взема лекарства, които го предпазват от стрептококови инфекции.

Шумът, причинен от вроден порок на сърцето, обикновено се открива при раждането или няколко месеца по-късно (случва се това да стане и след няколко години). Такъв шум обикновено не е причинен от възпалителен процес, а означава, че сърцето е било първоначално неправилно формирано. Важен е не толкова самият шум, а това, дали деформацията пречи на нормалната сърдечна дейност. Ако пречи, бебето може да посинява, да диша тежко или да изостава в растежа.

Кърмачето или по-голямото дете с вроден шум на сърцето трябва внимателно да бъде изследвано от специалисти. Някои тежки вродени пороци могат да се излекуват с операция.

Ако едно дете с вроден шум на сърцето е в състояние да бъде активно, без да посинява или без много да се задъхва, и расте нормално, за неговото емоционално развитие е важно да не бъде третирАно като инвалид, а да му се разреши да води нормален живот. То трябва да се пази от инфекции и се нуждае от много грижи по време на заболяване, но това се отнася също и за всички останали деца.

Терминът „функционален“ или „невинен“ шум е неточен и просто изразява, че детето има шум на сърцето, който не се дължи на вродена малформация или на ревматизъм. Тези невинни шумове са много чести в ранното детство. До пубертета те постепенно изчезват. Обикновено лекарят съобщава на родителите за този шум, така че ако той бъде открит впоследствие от друг лекар, те да могат да му обяснят, че го е имало и по-рано.

678. Хорея. Хореята (или свети Битово хоро) е нервно заболяване, при което се явяват подръпвания или трепкане на разни части от тялото, които могат да продължат с месеци. Тези движения могат да бъдат силни или едва забележими. Свиването на лицевите мускули предизвиква различни гримаси. Рамото може да се повдига ту в една, ту в друга посока. Потръпването на мускулите на трупа предизвиква леко залитане. С ръцете и пръстите си болното дете извършва некоординирани движения. Почеркът на детето се разваля, то започва да изпуска предметите. Движенията се извършват неравномерно (съкращава се ту един, ту друг мускул) и никак не си приличат едно на друго.

У някои деца с пристъпи от хорея се наблюдават същевременно и ярки пристъпи от ревматизъм с увреждане на сърцето и ставите. Това кара много лекари да приемат, че хореята е просто форма на ревматизма. Но други деца са имали един или повече пристъпи от хорея, без да са имали никакви признаци на ревматизъм. Ето защо някои лекари смятат, че има два отделни вида хорея — едната ревматична, другата неревматична.

Повечето пристъпи на хорея се явяват между 7-та година и началото на юношеската възраст. В тази възраст често се наблюдават някои други нервни прояви, като тикове и общо двигателно неспокойствие, и затова често се вземат за хорея. Едно дете с тик периодично извършва едно и също движение, като мигане, покашляне, повдигане на рамото (т. 546), докато движенията при хорея са винаги различни и в различни части на тялото. Общото двигателно неспокойствие е нещо друго. С това изразявам активността на детето, което непрекъснато се движи на стола си, тропа с крак, играе си с ръцете си и т. н.

По време на пристъп от хорея детето става неуравновесено. Лесно плаче, лесно се смее, избухва при най-малък повод. Към това трябва да се прояви снизходителност, защото детето върши това, без да иска. Болното от хорея дете трябва да бъде под лекарско наблюдение. След време хореята изчезва даже и ако е имало няколко пристъпа. Детето трябва редовно да се преглежда и да се следи да не развие други прояви на ревматизъм. Ако такива се появят, те трябва грижливо да се лекуват.

СМУЩЕНИЯ В УРИНИРАНЕТО

679. Нощно напикаване (енурезис). То може да се дължи на различни причини. В много малко случаи то се дължи на соматично заболяване. Тогава обикновено се наблюдава и незадържане на урината през деня, които будят съмнение у лекаря. В повечето случаи причината трябва да се търси в душевното състояние на детето.

Има ситуации, които разстройват малкото дете по такъв начин, че то отново иска да се върне към кърмаческия период. Тригодишно дете, което от 6 месеца е престанало да се напикава, може да започне отново да се подмокря, когато семейството се пренесе в друга къща за през лятото. Даже и да изглежда щастливо в новата сграда, в душата си то тъгува за дома си. Когато в началото на войната лондонските деца бяха евакуирани далеч от семейството, близките и обичайната среда, много от тях, даже и юношите започнаха да се напикават нощем. Това се среща често и в някои сиропиталища. Децата могат да се подмокрят в леглото и след вълнуващо преживяване, като рожден ден или посещение на цирк.

В ранната възраст това се случва най-често след раждането на ново бебе.

Важно е родителите да разберат, че в тези случаи децата не се подмокрят нарочно. В края на краищата те спят, и то дълбоко. Подмокрянето в леглото често се случва, когато детето сънува, че се намира в беда и се чувствува безсилно да направи каквото и да било. Ако едно дете се напикава нощем, защото тъгува за дома или поради раждането на ново бебе, то може да сънува, че се е изгубило, че търси майка си, която да се грижи за него самоотвержено и безропотно както по-рано, когато то е било съвсем малко.

Ако малкото дете тъгува по дома, родителите трябва малко повече да бъдат с него през първите дни, за да се облекчи неговата самота и да му се помогне да открие някои радости на новото място. Ако в семейството се е появило ново бебе, родителите трябва да успокоят по-голямото, че го обичат както преди и че то няма причини да се чувствува изместено (т. 483–489). Не трябва да се карате на детето или да го засрамвате за това, че се е подмокрило; обикновено то самото се чувствува доста неудобно. Ще му помогнете, ако изразите увереност в това, че то скоро отново ще престане да се подмокря.

Какво да кажем за 3–, 4–, 5-годишното дете, което не е спирало да се напикава? (Повечето деца престават да се подмокрят нощем между 2- и 3-годишна възраст.) В някои от тези случаи причината е прекалено настойчивото приучване на детето към гърне през деня. Детето дълго упорствува, а майката става все по-настойчива и губи търпение. Разумно е да избегнете всички конфликти (ако такива все още съществуват, когато през деня приучвате детето да ходи по малка нужда в гърне) и порицаването при нощното подмокряне. В повечето случаи е благоразумно да престанете да будите детето през нощта, защото по този начин му напомняте, че все още е бебе. Това, от което то се нуждае, е уверението от страна на родителите, че то непременно ще порасне и някой ден само ще престане да се подмокря.

680. 80% от децата, които се подмокрят нощем, са момчета. Някои психиатри, които са изучавали нощното напикаване при децата, смятат, че най-разпространен тип момчета са тези, които чувствуват известна несигурност и имат комплекс за малоценност. Момчето може да се страхува да се мери с други момчета или да им се противопоставя. По всяка вероятност то се чувствува потискано от майка си. Тя е привързана към него, но нейното недоволство от някои негови постъпки и прекалената й намеса в живота му не действуват добре на момче с характер като неговия. От друга страна, то е така строго възпитано, че не може да й се противопоставя открито. То прави това пасивно, като се бави или просто я дразни. В такива случаи майката, без да иска, е още по-недоволна от него. Често в такива случаи бащата не дава достатъчно морална подкрепа на сина си (вж. т. 460 и 477).

Мерките, които родителите понякога вземат при нощно напикаване, могат да дадат обратни резултати. Измъкването на заспалото дете от леглото и воденето в тоалета всяка нощ (а децата, които се подмокрят, обикновено спят много дълбоко) само засилват неговото убеждение, че е все още малко детенце. Ограничаването на течностите, които детето поема след 17 часа обикновено го кара да си представя, че е много жадно (същото би се случило и с нас) и по този начин всяка вечер възниква спор на тази тема, който не е полезен нито за майката, нито за момчето. Ако го карате да пере и простира чаршафите си, то изпитва ужас, че другите момчета ще научат за това, че то се напикава. Не липсата на срам у детето е причина за подмокрянето. Всяко момче над 5 години би дало всичко, за да може това да не се повтаря вече. То иска да постигне успех, но няма почти никакъв контрол над подсъзнателните чувства, които са причина за подмокрянето.

На такова момче трябва да се вдъхне по-голяма увереност в собствените му сили, но това се постига постепенно и с помощта на околните. Особено ако детето има и други преживявания, най-прекият път минава през кабинета на детския психиатър. Но ако това не е възможно, има и много неща, които самите родители биха могли да направят в зависимост от обстоятелствата. Отношението им към детето въобще трябва да бъде насърчително. Те могат да му обяснят, че много други момчета са изправени пред същия проблем, но след време го превъзмогват. Те могат да изразят своята увереност, че и то ще постигне същото.

Според мен в повечето случаи е за предпочитане да се изоставят такива методи като буденето на момчето през нощта и ограничаването на течностите.

За едно 5–6, 7-годишно момче лепенето на златни звездички на едно табло понякога помага, но не и при по-големите момчета. Може да помогне и желаната награда като кънки, колело и други спортни принадлежности. Още по-добре е, дори и да не ви се струва разумно, веднага да подарите на момчето това, за което копнее и което вие сте задържали до момента, когато то престане да се подмокря. Целта е колкото се може по-скоро то да се почувствува равно с другите момчета.

Ако бащата е бил твърде пасивен в къщи, от голяма полза е да прояви по-голяма активност спрямо момчето и по възможност да намери занимание, което ще е приятно и за двамата. Ако майката твърде често е подканяла детето, напр. за писане на домашни, за обличане сутрин и др. (т. 470), тя може да опита да се коригира. Ще има полза и от един разговор с учителката.

681. Подмокряне при момичета. Най-често срещаните случаи на нощно напикаване при момичетата са съвсем различни от тези при момчетата. Картината обикновено е следната: Момичето е смело, може би е „мъжкарана“, която си съперничи с брат си, а същевременно и с майка си (напр. тя може да чувствува, че може да се грижи за своя баща по-добре и от майка си). В такива случаи трябва да се помогне на детето да изпитва по-голяма радост от това, че е момиче, да се намалят причините за съперничество с брат му, родителите да покажат, че го обичат именно като момиче, а бащата — като дъщеря, но че споделя своите грижи и интереси преди всичко с жена си. В такива случаи помощта на психиатъра е от голямо значение не толкова за превъзмогването на подмокрянето, но и за да подготви момичето да се радва на своя живот като жена.

682. Напикаването през деня. След 3-годишна възраст то много рядко се дължи на соматично заболяване. В такива случаи детето обикновено се изпуска по малко на къси интервали. То се нуждае от обстоен медицински преглед. При всички случаи урината трябва да се изследва.

Повечето деца, които се подмокрят през деня, се напикават и през нощта и казаното в т. 679–681 за значението на различните видове нервност може да бъде повторено и тук.

Но има два фактора, които трябва да се подчертаят. Повечето от децата, които се подмокрят през деня, са склонни към упорство и протакане. Ако наблюдавате такова дете, вие ще забележите, че то много добре съзнава, че мехурът му е пълен — то подскача неспокойно и кръстосва крака. Но същевременно то е така погълнато от играта, че отказва да предприеме каквото и да било, за да се облекчи. Не трябва да се тревожите, ако малкото дете се подмокри някога, когато се е увлякло в играта. Но ако то винаги и за всичко упорствува и се бави, това обикновено показва, че твърде много го подканват и напътствуват. У него навикът да се съпротивява е толкова силен, че то го проявява не само срещу родителите си, но и спрямо собствения си организъм.

Някои щастливи и спокойни деца трудно контролират мехура си, когато са възбудени, изплашени или се засмеят внезапно. В такива случаи урината протича без предупреждение. Това не се дължи на болест, нито пък е някакво странно явление. Много животни автоматично изпразват пикочния си мехур, когато са изплашени. В такива случаи детето трябва да бъде успокоено, че не е извършило нищо срамно.

683. Често уриниране. Причините за честото уриниране са няколко. Когато то се появи у дете, което по-рано не е уринирало често, това може да показва наличността на болестно състояние, като инфекция на отделителната система или диабет. Детето и урината му трябва да бъдат изследвани незабавно.

Има и спокойни хора, които по природа като че ли не могат да задържат нормални количества урина. Но повечето деца (и възрастни), които редовно изпитват подтик за често уриниране, са доста нервни или неспокойни. В едни случаи се касае за временно нервно напрежение, а в други — за хронично. Даже и на здравия нормален спортист може да се наложи преди състезание да ходи в тоалета всеки 15 минути. В такива случаи родителите трябва да открият причината за нервността на детето. В едни случаи това са отношенията в къщи, в други — отношенията му с децата, в трети — в училище. Най-често тези фактори се съчетават. Много често срещана е историята с плахото дете и строгия учител. Детето е неспокойно и не може да задържа много урина. То се притеснява още повече, когато трябва да помоли учителя да излезе. Ако учителят направи въпрос, нещата се влошават. В такива случаи бележка от лекар или разговор с учителя би помогнал.

684. Затруднено уриниране. Понякога, макар и рядко, се ражда бебе, обикновено момче, с толкова тесен пикочен канал или отвор, че са необходими големи усилия, за да уринира или урината излиза на тънки струйки или на капки. Пикочният канал трябва незабавно да се разшири от лекар, тъй като задържането на урината е вредно за бъбреците и за пикочните канали.

Понякога през горещините, когато детето се поти много, а не поема достатъчно течности, може да уринира рядко — през 12 часа или повече. В такива случаи урината е в малко количество, тъмна на цвят и много концентрирана. Същото може да се случи и при висока температура. През горещините и когато има повишена температура, детето трябва да има възможност и да бъде подсещано да поема течности между храненията, особено когато е малко и не може да каже, че е жадно. Доста честа причина за болезнено уриниране при момичетата е възпаление на влагалището, което обхваща и долния край на пикочния канал. При това детето често изпитва желание да уринира, въпреки че не е в състояние, или пък се страхува да уринира или при уриниране излизат само няколко капки. Необходими са консултация с лекар и изследване на урината. До лекарския преглед можете да облекчите момичето, като го слагате да седне няколко пъти на ден във вана с топла вода, в която е разтворена чаша сода за хляб (натриев бикарбонат).

След уриниране външните полови органи и кожата около тях се подсушават чрез попиване и се намазва с вазелин или крем, за да се успокои и предпази.

685. Възпаление на връхчето на пениса. Понякога около отвора на пикочния канал се образува малка раничка. Може да се появи и оток, който затруднява уринирането. Това леко възпаление представлява локализирано подсичане, причинено от амоняк (чийто мирис се усеща сутрин в леглото). Той не се съдържа в урината, а се образува от нея от бактериите по пелените, дрехите и завивките. Това възпаление най-често се появява след 1-годишна възраст, ако майката е престанала да изварява пелените. Бактериите се събират в пижамата, чаршафите и пелените и започват да произвеждат амоняк веднага щом детето се подмокри през нощта. Най-важното при лечението е ежедневно изваряване на всички пелени, пижами и чаршафи или накисването им в антисептичен разтвор (т. 302), докато премине възпалението. Междувременно възпаленото място може да се маже с цинков или друг мехлем, за да се успокоява и предпазва, особено преди лягане. Ако детето изпитва болки от това, че дълго време не може да уринира, сложете го да седне в топла вана за половин час. Ако и това не му помогне да уринира, трябва да повикате лекар.

686. Инфекции на отделителната система (пиурия, пиелит, пиелонефрит, цистит). Възпаленията на бъбреците или пикочния мехур протичат бурно, с висока неправилна температура. От друга страна, понякога при профилактично изследване на урината случайно се открива наличността на инфекция, без детето изобщо да се чувствува болно. По-голямото дете може да се оплаква от често уриниране, от парене при уринирането, но най-често липсват признаци на инфекция на отделителната система. Тези инфекции се срещат по-често у момичетата до 2-годишна възраст. Налага се незабавно лечение, което обикновено е успешно. В случай, че едно дете повиши температурата без определена причина, трябва да се направи изследване на урината. Тя трябва да се изследва и в случаите, когато температурата продължи няколко дни, даже и да има простудно заболяване или ангина, защото всяка инфекция в организма може да обхване и отделителната система и поради това детето продължава да поддържа висока температура.

Ако има гной в урината, тя може да помътнее, но това може и да не бъде забелязано с просто око. От друга страна, урината на едно нормално дете може да бъде мътна, особено след като се е охладила; това се дължи на минералните соли в нея. Така че по вида на урината не може да се каже дали има инфекция или не.

Ако пикочната инфекция не премине напълно или ако се яви повторно у детето, цялата отделителна система трябва да бъде проверена грижливо, като се направят специални изследвания. Пикочните инфекции се срещат по-често при деца с аномалии на пикочните пътища. Ако има признаци за такива малформации, те трябва да бъдат коригирани, преди да нанесат трайни увреждания на бъбреците. Ето защо един-два месеца след установена инфекция на отделителната система урината трябва да бъде проверена отново, за да се види дали инфекцията не се е появила пак, въпреки че детето изглежда добре.

687. У момичетата установяването на гной в урината може и да не се дължи на инфекция на отделителната система. Винаги съществува вероятността гнойта в урината у момиче да се дължи на влагалищна инфекция, дори и съвсем лека, при която няма зачервяване или течение от влагалището. По тази причина без допълнителни изследвания не трябва да се приема, че наличността на гной в урината означава инфекция на отделителната система. Първо трябва да се осигури „чиста“ урина. Затова трябва да се разтворят срамните устни, да се избърше гениталната област с влажен памук и да се изсуши с мека кърпа или сух памук. След това момичето може да даде урина за изследване. Ако чистата урина отново съдържа гной, лекарят може да вземе урина с катетер (малка гумена тръбичка) направо от мехура, за да бъде напълно сигурен, че не е влизала в съприкосновение с кожата.

ТЕЧЕНИЕ ОТ ВЛАГАЛИЩЕТО

688. Отнасяйте се към него с внимание. Много често младите момичета получават леко вагинално течение. В повечето от тези случаи течението се предизвиква от неопасни микроби и за късо време изчезва. Гъсто, обилно и дразнещо течение може да бъде причинено от по-тежка инфекция и трябва да бъде лекувано незабавно. Момичето трябва да се прегледа дори и при леко, но продължително течение. Може да се появи течение от гной и кръв, което се дължи на това, че малкото момиченце е пъхнало някакъв предмет във вагината си, който е останал там и причинява възпаление. Ако това е причината, не се опитвайте да събудите у него чувство за виновност, нито да му втълпявате, че се е наранило. Това не са порочни наклонности, а само естествено желание за изучаване и изследване на собствения организъм.

Както беше обяснено в т. 515, момичето, особено между 3- и 5-годишна възраст, може да се безпокои, че тялото му не е оформено като тялото на момчето. Във връзка с това то понякога започва да пипа гениталиите си и в резултат може да се получи леко възпаление на влагалището. Ако възрастните проявяват загриженост към неговите полови органи, това може още повече да разтревожи детето. Чувството на парене от лекото течение може да се успокои, като без излишни вълнения момиченцето се слага във вана с разтворена във водата бикарбонатна сода (сода за пиене) два пъти на ден. След банята кожата наоколо се намазва с боров вазелин. Важното е приветливо да го успокоявате, че всичко е наред и че има само малка раничка.

БОЛКИ В КОРЕМА И ХРАНОСМИЛАТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА

Диарията е разгледана също и в т. 298–300, а повръщането — в т. 288, 289 и 619.

689. Повикайте лекар. Не давайте очистителни. Вие непременно трябва да се свържете с лекар, ако болките в корема продължават един час независимо от това, дали са силни или не. Съществуват десетки причини за болки в корема. Някои от тях са сериозни, но повечето не са. Лекарят може да ги различи и да предпише правилно лечение. Хората са склонни да правят прибързани заключения, че болките в корема са причинени от някоя храна или се дължат на апендицит. В действителност нито една от тези причини не е много честа. Децата обикновено могат да ядат разни храни или големи количества от една обикновена храна, без да получат смущения в храносмилането.

Неправилно е да се дава очистително, преди лекар да е прегледал детето, защото при някои болки в корема това е опасно. Преди да повикате лекар, измерете температурата на детето, за да можете да му кажете каква е. До идването на лекаря трябва да сложите детето на легло и да не му давате нищо за ядене. Ако е жадно, давайте му по малко вода.

690. Чести причини за болки в корема. През първите седмици след раждането болките в корема са чести и се дължат на храносмилателни смущения и колики. Те са разгледани в т. 275, 276 и 290.

Съществува едно рядко болестно състояние, наречено инвагинация, при което червата се вмъкват едно в друго и се запушват. Това предизвиква внезапни и силни спазми у кърмачето или малкото дете, което иначе изглежда здраво. Спазмите се явяват през няколко минути и в интервалите бебето може да бъде спокойно.

#Проявява се и диария 1Ц(> пинръш.анс.# След няколко часа (през които може да има нормални или диарични изпражнения) излизат изпражнения, в които има слуз и кръв. Това състояние най-често се явява между 4 месеца и 2 години, но може да се случи и извън този период. То е рядко, но изисква неотложно медицинска помощ и затова е споменато тук.

Също рядка, но сериозна е и друг вид чревна непроходимост. Част от червото се превърта и заклещва в някой джоб на коремната кухина — най-често в една ингвинална херния (т. 695). Това обикновено се съпровожда от силни спазми и повръщане.

След едногодишна възраст една от най-честите причини за болки в корема е началото на обикновено простудно заболяване, ангина или грип, особено когато температурата е повишена. Коремната болка е признак на това, че инфекцията засяга и червата, както и други органи. По същия начин почти всяка инфекция може да предизвика повръщане и запек, особено в началото. Малкото дете е склонно да се оплаква, че го боли коремчето, когато в действителност му се повдига. Често след такова оплакване то повръща.

Има множество различни стомашни и чревни инфекции, които предизвикват болки в корема, съпроводени понякога с повръщане или диария или и с двете. Те често се наричат неточно „чревна инфлуенца“ или „чревен грип“ в смисъл на заразно заболяване, предизвикано от неизвестен причинител. Няколко члена от семейството често прекарват тези инфекции един след друг. Някои епидемии на „чревна инфлуенца“ се оказват дизентерия или паратифни инфекции. Те могат да протекат със или без повишение на температурата.

Хранителното отравяне се причинява от консумиране на някоя храна, която е силно заразена с токсични бактерии. Храната може и да няма необичаен вкус. Отравянето много рядко става от добре и прясно сготвена храна, защото при готвенето тези бактерии умират. Най-честа причина за отравяне са пастите с млечен крем или със сметана и плънката на домашни птици. Ако те бъдат оставени с часове извън хладилника, бактериите бързо се размножават в тях. Друга причина са неправилно приготвените домашни консерви.

Симптомите на хранително отравяне обикновено са повръщане, диария и болки в корема. Понякога има и тръпки, понякога и повишена температура. Всеки хапнал от заразената храна ще заболее почти по едно и също време за разлика от чревния грип, който засяга членовете на едно семейство в продължение на няколко дни.

Деца, които се хранят насила, получават болки в корема, когато седнат да ядат или след като са хапнали малко. Родителите са склонни да считат, че детето си измисля болките като претекст, за да се откаже от храната. Според мен по-вероятно е стомахът му да се е свил от напрежението по време на храненето и болките да са истински. Тук лечението се състои в правилно хранене на детето, така че то да му доставя удоволствие (вж. т. 587 и 594).

Деца, чието хранене никога не е създало затруднение, но които имат други тревоги, могат да получат болки в корема особено по време на хранене: напр. едно дете, което се безпокои, че през есента започва училище, на закуска вместо апетит получава болки в корема, или някое дете, което се чувствува виновно за нещо, а вината му още не е разкрита. Всякакви чувства, страх или приятно вълнение могат да повлияят върху стомаха и червата и да предизвикат болки и липса на апетит, но също така и повръщане, диария и запек.

Някои деца с глисти може да имат коремни болки, но повечето нямат.

Има и други, не много често срещани причини за болки в корема: хронични храносмилателни смущения с отделяне на газове, чревна алергия, възпалени лимфни възли в коремната кухина, ревматизъм, болести на бъбреците и т. н. Както виждате, детето, което има болки, независимо дали са остри и силни или леки и хронически, се нуждае от щателен медицински преглед.

691. Апендицит. Позволете ми отначало да внеса поправки в някои общо възприети схващания относно апендицита. Не винаги се появява повишение на температурата. Болките не винаги са силни. Болката се установява в долната дясна част на корема едва известно време след започването на кризата. Не винаги има повръщане. По кръвната картина не може да се определи дали болките се дължат на апендицит или не.

Апендиксът представлява малък израстък от дебелите черва колкото къс кръгъл дъждовен червей. Той обикновено се намира в средата на долната дясна половина на корема. Но може да се намира по-долу, към средата на корема, или по-нагоре, към ребрата. Възпалението на апендикса става постепенно, както и образуването на цирей. Ето защо внезапните остри болки в корема, които продължават няколко минути и не се появяват отново, не са причинени от апендицит. Най-голямата опасност при възпален апендикс е неговото спукване (както това става с цирей) и разнасянето на инфекцията из цялата коремна кухина. Това се нарича перитонит. Бързо развиващата се криза от апендицит може да достигне до стадия на спукване за по-малко от 24 часа. Ето защо, ако болките в корема продължат един час, трябва да се повика лекар, въпреки че в 90% от случаите причината се оказва друга.

В най-типичните случаи при апендицит се появяват болки около пъпа, които продължават няколко часа. Едва по-късно болката се премества в долната дясна половина на корема. Детето може да повърне 1–2 пъти, но това не винаги се случва. Апетитът обикновено намалява, но не винаги. Детето ходи по голяма нужда нормално или е запечено, рядко има диария. След няколко часа температурата може да се повиши до 37,8–38°C, но е възможно да има истинска криза от апендицит и без повишение на температурата. Пациентът може да чувствува по-голяма болка, когато сгъне дясното си коляно или когато го изпъне или пък при ходене. Както виждате, симптомите при апендицит са различни в отделните случаи и само лекарят може да постави диагноза. Най-доброто указание за него е установяването на болезненост в дясната страна на корема при дълбоко, но леко опипване на целия корем. Вие ще забележите, че той не пита през цялото време дали боли, а, напротив, се стреми да отвлече вниманието на детето от това, което върши. Това се прави, защото много деца (особено малките), с болки в корема охотно казват: „Да, боли“, щом като ги попитат. Когато лекарят намери болезненото място от дясната страна на корема, той предполага апендицит. но понякога иска и кръвна картина, за да е съвсем сигурен. Ускорената утайка показва само, че някъде в организма има инфекция, но не казва къде.

Често и за най-добрите лекари е невъзможно да кажат със сигурност дали детето има апендицит или не. Ако много се съмнява, лекарят препоръчва операция. Ако се окаже апендицит, операцията е наложителна, ако не е — тя не е голяма беда.

692. Целиакия. Това заболяване не трябва да се изключва, когато има хронична склонност към учестени, обилни, диарични и миризливи изпражнения. Обикновено състоянието със сигурност се потвърждава през втората година след раждането, но като се погледне назад, често може да се види, че то, макар и не постоянно, е съществувало и през второто полугодие след раждането. Болестта продължава няколко години.

Червата не могат да смилат мазнините и скорбялата от храната, и са особено чувствителни към глутена в пшеницата и ръжта.

Когато състоянието е тежко, детето е хипотрофично, но има голям корем. То е раздразнително и обикновено има лош апетит. Изпражненията са рядко кашави, миризливи и пенести (те плават), но може да има и периоди на запек.

При лечението най-напред трябва да бъде елиминиран глутенът от храната (всички храни, в които има пшеница или ръж). Ако не се постигне значително подобрение, детето може да бъде оставено на диета от обезмаслено мляко или белтъчно мляко, извара и зрели банани. След значително подобряване на изпражненията и на апетита другите храни внимателно се прибавят една след друга в продължение на месеци: нетлъсто месо, плодови сокове и зеленчуци, несъдържащи скорбяла. От самото начало трябва да се дава поливитаминен препарат.

Това състояние се споменава тук, в случай че сте далече от медицинска помощ. При него трябва да потърсите помощта на компетентен лекар и да държите тясна връзка с него. Състоянието продължава дълго с много подобрения и влошавания даже и при правилно лечение.

693. Фиброза на панкреаса. Това е друга рядко срещана болест, при която изпражненията са рядко кашави, обилни и миризливи. Тя се различава от целиакията по това, че се придружава с упорита кашлица и бронхит, които се появяват още в първите месеци след раждане. Потта съдържа прекомерно големи количества готварска сол.

694. Глисти. Майката е ужасена, когато намери глисти в изпражненията на детето, но това не е причина за отчаяние, нито пък указание за това, че не се полагат достатъчно грижи за него.

Оксиурите или остриците са най-често срещаната разновидност. Те приличат на бели конци с дължина около 8 мм. Те живеят в долната част на червата, но през нощта излизат навън около задния проход, за да снасят яйца. Те могат да се намерят там през нощта или пък в изпражненията. Причиняват сърбеж около ануса, който може да наруши съня на детето. В миналото се смяташе, че глистите са главната причина децата да скърцат зъби през нощта, но по всяка вероятност това не е така. Покажете глистите на лекаря. Срещу този вид глисти съществуват ефикасни средства, но те трябва да се прилагат под лекарски контрол. Аскаридите много приличат на дъждовните червеи. Първото подозрение възниква, когато се открие някой от тях в изпражненията. Те обикновено не предизвикват някакви симптоми освен в случай, когато са много. Лекарят ще предпише лечение.

Понякога могат да се срещнат и анкилостоми. Те могат да причиняват хипотрофия и анемия. Болестта се прихваща от ходене с боси крака по заразена почва. Лекарят трябва да предпише съответно лечение.

ХЕРНИИ, ХИДРОЦЕЛЕ

695. Хернии или изсипване. Най-често срещаната херния е пъпната (т. 236).

Следващата най-често срещана е така наречената ингвинална херния. У човека има тесни канали, които започват от коремната кухина, минават през слабините и при момчетата отиват до скротума. През тези канали, които пресичат мускулатурата на

’ Тази болест у нас е известна повече под нейното съвременно название „муковисцидоза“. Бел. ред.

коремната стена, преминават семенният канал у момчетата, както и кръвоносни съдове и нерви, които отиват към тестикулите. Ако вътрешните отвори на тези канали са по-големи, в тях може да влезе част от някое черво, когато детето се напъва или плаче. Ако червото влезе в каналчето само донякъде, се образува издатина в слабината. Ако то стигне до скротума (торбичката за тестикулите), скротумът се уголемява. Ингвинална херния, макар и по-рядко, се явява и при момичета. Тя се проявява като подутина в слабината.

Изсипване е неподходящо име за такова състояние, защото създава впечатление като че ли нещо се изсипва, когато при напъване червото се избутва надолу. Такова схващане кара майката да се тревожи ненужно от плача на бебето. В действителност нищо не се изсипва. Такова бебе по рождение има по-широк канал.

При повечето хернии червото отново се връща в корема, когато бебето или детето лежи спокойно. Червото може да се изтласка надолу при всяко ставане или само когато детето се напъва много.

Понякога ингвиналната херния се инкарцерира. Това означава, че червото се е заклещило в канала и кръвоносните съдове са се усукали и не пропускат кръв. Това е една от формите на чревна непроходимост, която причинява силни болки в корема, повръщане и се нуждае от незабавна хирургическа намеса.

Инкарцерирането на ингвиналната херния най-често се случва през първите 6 месеца след раждане. Обикновено това е херния, която не е забелязана по-рано. Някой ден майката подсушава детето, защото много плаче, и забелязва подутина в областта на слабината. Не се опитвайте да вкарате подутината обратно, като я натискате с пръсти, но докато чакате лекаря или по пътя за болницата можете да повдигнете с възглавница таза на бебето, дайте му биберона с мляко, за да спре да плаче, и поставете върху хернията мехур с лед (или начукан лед в чорапче). Всички тези процедури могат да накарат червото да се върне обратно в корема.

Ако се съмнявате, че вашето дете има херния, веднага трябва да съобщите това на лекаря. Днес ингвиналната херния обикновено се отстранява хирургически. Това не е тежка операция, почти винаги е успешна и детето бързо се съвзема.

696. Хидроцеле. Хидроцелето често се бърка с херния, защото също така предизвиква подуване на скротума. Всеки тестис в скротума е заобиколен от нежна торбичка, съдържаща няколко капки течност. Това предпазва тестиса. Доста често при новороденото в торбичката има повече течност и това неколкократно увеличава неговия размер. Понякога такова подуване се появява по-късно.

Не бива да се безпокоите, когато детето ви има хидроцеле. В повечето случаи течността намалява с възрастта и не са необходими специални мерки. Понякога у по-голямото момче може да има хроническо хидроцеле и ако е много голямо, трябва да се оперира. Не се опитвайте сами да поставяте диагноза. Оставете лекаря да реши дали е херния или хидроцеле.

ОЧНИ БОЛЕСТИ

697. Кога трябва да се потърси очен лекар. Детето трябва да бъде прегледано от очен лекар: ако очите му се изкривят навътре или навън, ако има затруднения в учебните занятия, при оплакване от болки, смъдене или умора на очите, ако очите му са възпалени, при главоболие, ако държи книгата много близо, ако извива главата си на една страна, когато разглежда нещо внимателно, или ако в училище се установи, че има дефект в зрението. Впрочем това, че детето добре разчита таблото при прегледа в училището, не означава със сигурност, че зрението му е добро. Ако има признаци за преумора на очите, трябва да бъде прегледано. За да сте напълно сигурни, добре е да заведете детето на очен лекар при започване на училище. Това не е абсолютно необходимо, ако в училище се правят ежегодни прегледи на очите, при които детето не показва признаци на нарушено зрение. След 6-годишна възраст зрението на детето трябва да се проверява веднъж годишно.

Късогледството, което най-често пречи на учебната работа, обикновено се развива между 5-та и 10-та година. То може да се развие бързо, така че не пренебрегвайте неговите първи признаци (детето чете, като държи книгата по-близо, не вижда добре написаното на черната дъска в училище) само защото зрението на детето е било добро преди няколко месеца.

Възпаление на окото (конюнктивит) се причинява от множество различни инфекции. Обикновено леките случаи са причинени от причинителите на простудните заболявания и придружават хремата. Трябва да обърнете по-сериозно внимание на възпалението на очите, ако детето няма хрема. Добре е да се свържете с лекар, особено когато е зачервено бялото на окото или когато има гнойна секреция.

698. Прашинки в окото. Попадналите в окото прашинки трябва веднага да се отстраняват. За предпочитане е по възможност това да бъде направено от лекар. Посещение при лекар е абсолютно наложително, ако прашинката не бъде отстранена до половин час. Прашинката, която в продължение на няколко часа остане залепнала за зеницата или ириса, може да предизвика тежка инфекция. Има три метода, които можете да опитате, ако ви е трудно да отидете при лекар. Първият е да издърпате горния клепач надолу и да го отделите от окото, като го държите за миглите. Това дава възможност насълзите да измият прашинката навън. Второ, можете да направите промивка на окото с борова вода в специална очна чашка. Детето навежда главата си напред и долепя пълната чашка до окото, изправя се и мига няколко пъти в нея. Третият метод е да се прегледа вътрешната страна на горния клепач. Там се залепят повечето прашинки. Необходимо ви е чисто фитилче памук (навито на клечка за зъби или клечка кибрит) и отделно друга клечка. Кажете на детето да гледа надолу и да не вдига поглед. По този начин се отпуска горният клепач.

Хванете миглите на клепача и го издърпайте надолу. Поставете клечката хоризонтално по средата на клепача и го обърнете през нея. Като държите обърнатия клепач здраво, вземете фитилчето и внимателно отстранете прашинката, ако я виждате. Необходима е силна светлина. Ако не можете да намерите прашинката и болката продължава или ако прашинката е залепнала за очната ябълка, незабавно идете при лекар. Не се опитвайте сами да махате прашинка от очната ябълка.

699. Ечемик. Ечемикът е инфекция в корена на косъмче от миглите и прилича на гнойна пъпка по всяка друга част на тялото. Ечемикът се причинява от обикновени гноеродни бактерии, които попадат на клепача, когато детето го търка. Ечемикът обикновено узрява и се пуква. Лекарят може да предпише мехлем, който да ускори заздравяването и да се предотврати разпространението на гнойна инфекция. Възрастният, който има ечемик, се чувствува по-добре, ако го налага с топло. Това може да ускори узряването и пробиването на ечемика, но в друго отношение не помага. Детето не обича такова нещо. Главната беда при ечемика е, че един ечемик често води след себе си и друг. По всяка вероятност това е така, защото при пукването на първия микробите се разпространяват и попадат в корена на други косъмчета. По тази причина детето не трябва да пипа и да търка клепача си, когато ечемикът узрява или протича. Ако то последователно получи няколко ечемика, трябва да бъде прегледано от лекар и да му се изследва урината. Понякога ечемиците показват, че у дадения човек има някаква причина, която намалява неговата устойчивост към инфекциите.

Майка с ечемик трябва добре да измива ръцете си, преди да започне грижите около бебето или малкото дете, особено ако е пипала ечемика си, защото микробите лесно се предават от човек на човек. По-добре е, ако бащата или братчето имат ечемик, временно да не пипат бебето.

ГЪРЧОВЕ

700. Гърчът у детето плаши околните, но в повечето случаи сам по себе си не е опасен. Повечето гърчове спират след късо време независимо от това, дали се предприема нещо или не.

Телефонирайте за лекар. Ако не можете веднага да се свържете, не се тревожете. Гърчът и без това обикновено преминава и когато лекарят пристигне, детето вече спи.

Предпазвайте детето от нараняване. Ако си прехапва езика — сложете молив или писалка между зъбите му. Не се опитвайте да поставите детето в хладка вана, защото това няма да помогне.

Ако детето има висока температура, разтрийте го с вода, за да се понижи температурата. Съблечете го. Намокрете ръката си с вода и в продължение на 2 минути разтривайте едната ръка, после другата и последователно краката, гърба и гърдите. Ако е необходимо, отново намокряйте ръката си. Лекото разтриване предизвиква прилив на кръв в кожата и изпаряването на водата спомага за охлаждането. Ако гърчовете продължават или температурата остава над 39°C, можете да продължите разтриването. Докато се опитвате да свалите температурата, не завивайте детето с одеяла.

При повечето гърчове детето изгубва съзнание, очите се обръщат нагоре, зъбите са стиснати и цялото тяло или част от него се разтърсва от конвулсии. Дишането е тежко и може да се появи пяна на устата. Понякога детето се изхожда по малка и по голяма нужда.

Гърчовете се появяват вследствие на дразнене на мозъка от редица причини. Те се различават при отделните възрастови групи. У новороденото обикновено се дължат на мозъчно увреждане.

701. У малкото дете между 1 и 5 години най-честата причина за гърча е внезапното повишаване на температурата при започване на простудно заболяване, ангина или грип. Когато температурата много бързо се повишава, това предизвиква дразнене на нервната система. При температурното покачване много деца на тази възраст получават втрисане, което не винаги преминава в гърч. Така че, ако вашето 2-3-годишно дете получи гърч при покачване на температура, това още не означава, че е сериозно болно, нито че такъв гърч ще се повтори през живота му. Гърчовете са рядкост след първия ден от покачването на температурата.

702. Епилепсия се наричат гърчовете, които се повтарят у по-голямото дете, без да имат връзка с повишение на температурата или с друго заболяване. Истинската причина не е известна. Има два различни вида епилепсия. Понякога детето напълно губи съзнание и получава гърч. При друга форма на епилепсията пристъпът е толкова краткотраен, че детето не пада, нито престава да се контролира. То просто за момент може да се втренчи или да се вцепени.

Всеки случай от епилепсия трябва да се изследва от лекар, запознат с болестта. Въпреки че състоянието е хроническо, съществуват няколко лекарства, които помагат за прекратяване и намаляване честотата на припадъците.

Има и други, някои по-рядко срещани причини за гърчове.