Тимъти Зан
Наследството на завоевателите (3)

3.

„Раят за лакомника“. Трр-гилаг беше чувал, че това е най-голямото и най-престижно заведение във всичките осемнадесет свята. Не знаеше дали това наистина е така, но местенцето определено си го биваше — разполагаше с достатъчно площ, а посетителите му определено оправдаваха името му. Разположено от другата страна на главния път, който минаваше покрай западната страна на правителствения комплекс, заведението приемаше най-различни клиенти: както говорители и военни, така и населението на Града на единството, състоящо се предимно от членове на върховния род, които работеха в комплекса. Ако се съдеше по тълпата вътре, сякаш една значителна част от това население вече се намираше тук, пиеше, ядеше и приказваше.

И беше ужасно разтревожена. Трр-гилаг чуваше страха, прокрадващ се в нервния смях. Виждаше го върху сериозните лица, наведени едно към друго над масите. Подушваше го в изпълнения със сладникави аромати въздух.

Някъде там, в черните дълбини на космоса, хората чакаха. Могъщи, смъртоносни и безжалостни… подготвящи се за война.

Трр-гилаг отпиваше от чашата си и се оглеждаше. До ушите му долитаха откъси от разговори. За пореден път се възхити от невероятната скорост, с която се разпространяваше информацията в зхиррзхианската култура. Научната му теза разглеждаше разпространяването на информация в културите на четирите известни досега другопланетни раси. Нито една от тях не разполагаше с нещо, което да се сравнява с огромната информационна мрежа от старейшини. Според работата му това бе една от причините, поради която зхиррзхианците винаги бяха побеждавали враговете си.

Но човешката империя беше по-голяма от всичко, с което се бяха сблъсквали досега. И ако хората имаха свои старейшини…

— Трр-гилаг? — обади се някой зад него.

Обърна се и видя Нзз-ооназ, който му махаше от масата си. Седеше в компанията на малка група млади зхиррзхианци. Трр-гилаг взе питието си и отиде при тях.

— Ще седнеш ли при нас? — Нзз-ооназ посочи празното кресло срещу себе си.

— С удоволствие — отговори Трр-гилаг, заобиколи останалите и седна. — Не очаквах да те срещна тук. Мислех, че трябва да стоиш при пленниците.

— Здравата хъркат. И затова реших, че мога да рискувам да се измъкна за малко. — Езикът на Нзз-ооназ раздразнено потрепера. — Да не говорим, че Глл-боргив се справя доста добре.

— Взима нещата в свои ръце, а?

— Опитва се — кисело отговори Нзз-ооназ. — Той и целият клан Дхаа’рр, начело с говорителя Квв-панав. Почти съм склонен да ги оставя да си трошат главите. Да ги видя докъде ще я докарат.

Трр-гилаг огледа останалите от групата. Всички бяха млади представители на върховния род. От дрехите и отличителните им белези ставаше ясно, че заемат важни постове в комплекса. Свита стреснати млади почитатели? Или охрана, която да не допусне произнасянето на нито една думичка за КИОРО?

— Ако се съди по онова, което чух, говорител Квв-панав май няма нищо против да приеме предизвикателството — отбеляза той.

— Определено — направи гримаса Нзз-ооназ и отпи от чашата си. — Тази история не ми харесва, Трр-гилаг. Особено мрачанците.

— Какво имаш предвид?

— Всичко ми се вижда прекалено нагласено. Откриват огън срещу кораб на Какк’рр с оръжия срещу старейшини, но напълно игнорират въпроса ми за това. Спят през целия път от Базов свят дванадесет (което, както разбираш, е чудесно извинение да не отговарят на никакви въпроси) и се будят само колкото да разберем, че владеят езика на хората. Пристигаме тук и те отново идват в съзнание само за да предадат зов за помощ. Мислиш си, че след четири завъртания ще се оправят или поне ще се почувстват по-добре, но не знаеш дали това ще стане само от наблюденията върху поведението и метаболизма им.

Трр-гилаг се замисли. Пълната липса на контакт с мрачанците по време на пътуването също го безпокоеше.

— Все пак това не е необичайно — каза той. — Без детайлни познания за метаболизма и биохимията им наистина няма начин да определим доколко тежки са нараняванията им.

— Да — изсумтя Нзз-ооназ. — Колко удобно.

— Нима смятате, че са шпиони на хората-завоеватели? — попита един от групата.

— Това е едната възможност — отговори Нзз-ооназ. — Другата е да са примамки, изпратени да ни подхвърлят историята за поробена раса, която търси своите освободители. Ние се хвърляме да им помагаме, а те издебват момента и ни прерязват гърлата. Ние самите сме постъпвали така помежду си достатъчно пъти.

Известно време никой не проговори. Трр-гилаг отпиваше от питието си, слушаше откъсите от другите разговори и се оглеждаше. Следобедните посетители представляваха пъстра тълпа, която малко (ако не и никак) зачиташе старите традиции на длъжностно и кланово разделяне на зхиррзхианското общество. Конструктори и работници, квалифицирани професионалисти като изследователи и адвокати, дори воини от базите около Града на единството — всички те стояха, седяха и пиеха заедно. Навсякъде над и около тях се носеше облак старейшини, които слушаха, включваха се в разговорите или просто наблюдаваха. Някои от тях гледаха на това невиждано смесване на кастите с явно неодобрение. Други не откъсваха изпълнени с неприкрита завист погледи от храната и напитките.

И все пак повечето от тях имаха същото изражение, каквото се четеше и върху лицата на телесните. Подобно на всички останали, старейшините бяха разтревожени.

— Може би сме прекалено цинични — обади се друг от младежите. — Нищо чудно мрачанците да са съвсем искрени. Сега разбирам какъв ужас представляват тези хора-завоеватели.

Трр-гилаг погледна Нзз-ооназ. Лицето му беше мрачно. „Ако знаеше поне частица от истината“ — мислено отговори Трр-гилаг на младежа.

— Сигурен съм, че съвсем скоро ще разберем това от първа ръка — каза на глас той. — Нзз-ооназ, като стана дума за атаките на хората, потвърдено ли е вече, че корабите, атакували пирамидата на Изследователски свят осемнадесет, са същите, които удариха по нас пет тентарка по-късно?

— Не вярвам. Доколкото разбрах, в пирамидата на Изследователски свят осемнадесет е имало предимно конструктори и структурни инженери, чиято цел е била да проучат останките от онзи град. Не е имало никакви специалисти-ксенолози.

Трр-гилаг бавно кимна. Това означаваше, че не е имало никой, който да е в състояние да забележи дребните детайли в другопланетното лице, в типа на тялото или стойката, нито пък да запомни неразбираемите знаци върху корабите.

— Типично — коментира той.

— Напълно — мрачно се съгласи Нзз-ооназ. — Отегчени старейшини, които се чудят какво да правят. И никой не се е сетил да постави резен фссс-орган на някой ксенолог.

Трр-гилаг махна с език.

— Но погледнато сега, всичко изглежда много по-ясно — напомни Нзз-ооназ. — Имаш ли представа на кой клан е пирамидата?

— Не. Сигурно на някой от онези, които смятат изучаването на другопланетните раси за недостойно за зхиррзхианците. Нали знаеш — „единствено зхиррзхианците заслужават внимание“ и така нататък.

Внезапно се появи един старейшина. Тялото му преминаваше през масата. Тихият му глас едва не се изгуби в шумотевицата наоколо.

— Изследователи Нзз-ооназ и Трр-гилаг. Спешно съобщение — трябва веднага да се явите в медицинския център.

— Мрачанците? — Двамата скочиха на крака.

— Да — каза старейшината. — Жизнените им функции внезапно започнаха да отслабват. Според изследователи Глл-боргив и Свв-селик, може би умират.

— Искам още данни — разпореди се Нзз-ооназ и си запробива път през препълненото заведение. — И кажи на Свв-селик да приготви животоподдържащата система.

— Слушам. — Старейшината изчезна.

Тръгнаха към изхода. Младежите от тяхната маса оформиха нещо като клин, който разчистваше пътя им. Тъкмо отминаваха бара, когато старейшината се върна.

— Кръвното налягане се е понижило с петнадесет процента. Дишането е забавено и неравномерно. Мозъчните вълни са отслабнали с двадесет процента. Клетъчният метаболизъм е паднал с осем процента. Животоподдържащото оборудване е включено. Изследовател Свв-селик назначи по четири дози премарин колатин.

— Кажи му да внимава. Предозирането с неизпитани лекарства може да ги убие.

— Слушам.

Старейшината отново изчезна. Когато се върна, те вече бяха на изхода.

— Никаква реакция към премарина. Приготвят се шест дози проподин мианторис. Изследовател Свв-селик смята, че няма друг избор, освен да рискува.

Нзз-ооназ изруга. Групата бързаше под покритото с тъмни облаци небе.

— Кажи му, че идваме. Искам да зная има ли признаци за алергични реакции.

— Слушам.

— Хайде. — Нзз-ооназ посочи наляво. — Там е колата. Ще стигнем за три стоудара.

— Да се надяваме, че ще успеем — кимна Трр-гилаг.

Не успяха. Минаваха през входния тунел, когато старейшината им извести, че и двамата пленници са мъртви.

 

 

Изкараха почти цял тентарк в разпитване на дежурните техници и изучаване и на най-малките подробности от събитията, предшестващи смъртта на мрачанците. След това дойде ред на аутопсиите — още четири тентарка усилена работа. После започнаха дискусиите, правеха се още анализи и проучвания — и така през цялата нощ.

Когато на другата сутрин, един тентарк след мрачното разсъмване, им наредиха да се явят в личната приемна на Върховния вожд, Трр-гилаг се чувстваше изморен като никога. И напълно обезкуражен.

— Изводът е, че не знаем защо умряха — каза в заключение Нзз-ооназ. — Може да е резултат от раните им, от внезапното активиране на някакъв микроорганизъм, с който са се заразили на Базов свят дванадесет или някъде другаде. А може да е нещо съвсем друго.

— Чакайте малко. — Гласът на Върховния вожд бе мрачен. — Те бяха най-перспективният източник на информация за хората-завоеватели, както и евентуални съюзници. И не можете дори да ми кажете защо са умрели?

— Съжалявам — каза Нзз-ооназ с треперещ глас, изправен пред погледите на Върховния вожд и четиримата говорители. — Разбира се, ще продължим нашите проучвания. Но без да сме запознати с расата им, едва ли ще можем да научим нещо повече.

— Ясно. — Известно време погледът на Върховния се местеше върху всеки от четиримата изследователи, изправени пред него, сякаш ги бичуваше. — Нека чуем предложенията ви. Изследовател Свв-селик?

— Знаем къде се намира главната планета на мрачанците — каза Свв-селик. — Предлагам да изпратим делегация, която да върне телата на пратениците и да установи пряка връзка с тях.

— Да преговаряме с раса, която нападна кораб на Какк’рр? — иронизира го Хгг-спотиб.

— Нямам предвид невъоръжен пратеник — уточни Свв-селик. — Но бих искал да напомня на Върховния вожд, че мрачанците са подчинена раса. Може да се допусне, че всичко, което знаят за нас, им е било внушено от хората-завоеватели. В такъв случай атаката им срещу кораба на Какк’рр може да е просто израз на паника.

Трр-гилаг погледна Нзз-ооназ. В главата му се въртеше разговорът им в „Раят за лакомника“.

— Не мисля, че един дипломат ще изпадне в паника — промърмори той. Предполагаше, че говори достатъчно тихо, за да го чуе само Нзз-ооназ. Но грешеше.

— Имате забележка ли, изследовател Трр-гилаг? — обади се Квв-панав.

Трр-гилаг се намръщи. Беше прекалено късно да се измъкне.

— Чудех се, говорителю, дали цялата тази история с мрачанците не е много внимателно подготвена клопка.

— Подготвена от кого? От хората-завоеватели?

— Или от самите мрачанци. Нека Върховният вожд и говорителите да си припомнят, че на практика ние не знаем нищо за тази раса.

— Не съм съгласен — възрази Свв-селик. — В човешкото устройство, което изследователският кораб на Тоо’рр намери след битката, имаше няколко записа, отнасящи се до мрачанците. От тях ставаше ясно, че са подчинени на хората-завоеватели.

— Моето уважение към Свв-селик, но бих поставил под съмнение всички твърдения в записите на това устройство — каза Трр-гилаг. — За мен остава напълно неясен характерът на отношенията между хората-завоеватели и другите раси, попадащи се в тяхната зона на влияние.

— А названието „Завоеватели без причина“? — контрира Свв-селик. — Стига, Трр-гилаг. Самото име е достатъчно красноречиво.

— Име, споменато от мрачанците — напомни Трр-гилаг.

— Което връща спора там, откъдето започна.

— Правилно ли ви разбирам, изследовател Трр-гилаг? — обади се Квв-панав. — Да не би да се опитвате да защитавате хората-завоеватели?

Трр-гилаг се насили да издържи свирепия поглед на говорителя.

— Защитавам принципа, че всяко заключение трябва да се основава на проверени факти, говорителю на Дхаа’рр. Хората…

— Хората-завоеватели атакуваха група от четири изследователски кораба, изследовател — прекъсна го Квв-панав. — Трябва ли да ви напомням, че атакуваха и вашата група на Базов свят дванадесет? Още колко факти са ви необходими?

— На Базов свят дванадесет те спасяваха един от своите — не се предаваше Трр-гилаг. — Нима зхиррзхианците не биха постъпили по същия начин в подобна ситуация?

— А какво ще кажете за оръжията срещу старейшини на Изследователски свят осемнадесет? — намеси се Хгг-спотиб. — А убийството на Прр’т-зевисти на Доркас?

— Е, изследовател? — попита Върховният.

Трр-гилаг преглътна.

— Съгласен съм, че това са явни признаци за варварството на хората. Но личният ми опит с пленника Фелиан Кавана не се вмества в картината. Да вземем например опита му за бягство. Когато се качи на борда на мрачанския кораб, той нямаше повече нужда от мен или от техника. Но не ни направи старейшини, въпреки че това едва ли щеше да му е много трудно, особено като се имат предвид мускулите му.

— Може би е мислел, че не може да си позволи загубата на време — предположи Върховният.

Трр-гилаг отрицателно махна с език.

— Не. Видяхте записите. Ръцете му могат да счупят врата на зхиррзхианец само с едно движение.

— Тогава може да си е мислил, че ще има нужда от вас по-нататък — нетърпеливо каза Квв-панав. — Смятам, че този разговор е само загуба на време. Каквато и да е етиката на хората-завоеватели, за нас е повече от ясно — те са изключително сериозна заплаха за зхиррзхианците. Трябва да използваме всяка възможност колкото се може по-бързо и решително.

За известно време настъпи тишина. След това Върховният вожд кимна, почти против волята си.

— Ще наредя на върховното командване да подготви малка флотилия за експедиция до планетата на мрачанците — каза той. — Нзз-ооназ, назначавам ви за говорител на мисията.

Квв-панав се размърда в креслото си.

— С цялото си уважение, върховни вожде…

— Предполагам — продължи Върховният, — че бихте искали изследователите Свв-селик и Трр-гилаг да ви придружат… — той направи кратка пауза, само колкото да наблегне на думите си — както и изследовател Глл-боргив.

Нзз-ооназ кисело погледна Трр-гилаг. Той отговори на погледа му. Внимаваше да не изтърве нещо, което да даде повод на говорителя на Дхаа’рр да се нахвърли върху него. Навярно Глл-боргив имаше достатъчно качества, но едва ли би понесъл някой друг да е начело на една толкова важна мисия. Дори Квв-панав да беше твърдо убеден, че това трябва да си остане работа на Дхаа’рр, кланът разполагаше с много по-добри кандидати. Например Клнн-даван-а…

Трр-гилаг притисна език към небцето си. Разбира се, че говорителят не би се спрял върху нея, дори да бе най-добрият специалист във всичките осемнадесет свята. Не и след кашата, която Трр-гилаг бе забъркал на Базов свят дванадесет.

— Говорителите нямат нищо против, надявам се. — Върховният огледа присъстващите. — Е, добре. Колко време ще ви е необходимо да се приготвите, изследовател Нзз-ооназ?

— Това донякъде зависи от оборудването и персонала, който вие и върховното командване решите да изберете — каза Нзз-ооназ. — Вероятно между шест и осем завъртания.

— Добре. Мисията ще тръгне от военния космодрум до Града на единството след осем завъртания. Дотогава ще бъде подбрана малка група дипломати и воини, които ще пътуват с вас.

— Надявам се, избрани с помощта на Върховния съвет и одобрени от него? — намеси се Квв-панав.

Сянка на изненада премина по лицето на Върховния вожд.

— Разбира се.