Тимъти Зан
Наследството на завоевателите (11)

11.

Вратата на металната стая се отвори и приглушеният звук откъсна Прр’т-зевисти от онова умствено състояние, което минаваше за сън у старейшините. Той се промъкна до края на светлия свят. Един човек влезе в стаята и включи осветлението.

Имаше късмет — това беше човекът, наречен Доктор-Каван-а. Човек, който — и в това беше иронията — освен женското име в зхиррзхиански стил, наистина приличаше на жена. В последно време хората правеха сериозни размествания в стаята и затова Доктор-Каван-а не се мяркаше много често. Това беше неприятно за Прр’т-зевисти — наблюденията му върху хората, които влизаха тук, бяха по необходимост бавни и прикрити и имаше много части от човешката анатомия, които все още оставаха тайна за него. Особено органът в долната част на корема, който някакъв млад изследовател на Базов свят дванадесет беше предположил, че е техният еквивалент на фссс-орган. Не че някой беше повярвал наистина.

Но ето че тя се появи отново. Ако имаше късмет, сигурно щеше да остане малко повече.

Доктор-Каван-а отиде до единия край на стаята, отмести една малка кутия на половин разкрач по-близо до стената и се обърна към вратата.

— Добре, вкарайте го — каза тя.

Чу се някакво мърморене, звук от удар на метал с метал и на входа се появи краят на голяма, подобна на маса плоча, поставена върху дебели подпори. Прр’т-зевисти забеляза, че масата е много по-различна от онази, върху която разрязваха телата на зхиррзхианците. Тази имаше няколко отстъпа и неравности на горната си повърхност, явно подредени в някакъв ред. Задният край се издигаше нагоре и там имаше малки отвори и различни неща, които приличаха на контролни устройства. Това не беше маса за аутопсии, а някакъв другопланетен еквивалент на лабораторна маса.

Внезапно го разтърси болка. Прр’т-зевисти се напрегна, опитвайки се да запази спокойствие. Отново оръжие срещу старейшини. Лъчът му обливаше резена му, поставен в една от кутиите на лавицата. В последно време това се случваше все по-често и Прр’т-зевисти все още не знаеше дали това е преднамерена атака срещу него, или страничен ефект от тестване на някакво оръжие.

Едно нещо обаче бе сигурно. Независимо от усилията на върховния командир Дклл-кумвит в началото на десанта, хората явно имаха достъп до оръжия срещу старейшини. Може би не толкова мощни и с такъв радиус на действие като онези две, които бяха унищожени от бомбардировачите, но несъмнено не по-малко опасни на близко разстояние. Това беше евентуално жизненоважно откритие и той само можеше да се надява, че ще намери начин да се измъкне оттук преди командир Трр-мезаз да атакува базата.

Ако изобщо някога имаше атака. Малко преди залавянето си Прр’т-зевисти бе чул обезпокоителни слухове, че върховното командване готви нови експедиционни корпуси срещу други човешки светове — сили, които според първоначалния план трябваше да се хвърлят срещу тях чак след като сегашните плацдарми се закрепят.

Подобна стратегия му изглеждаше абсолютно безсмислена, дори като се имаше предвид остарелият му военен опит. Но ако бе истина, това обясняваше защо Трр-мезаз все още не бе атакувал човешката база. Бяха загубили и двата бомбардировача и няколко изтребителя при първоначалния десант и без съответните подкрепления една атака би била проява на самоубийствена лудост.

Другите двама човеци избутаха масата в стаята и излязоха. Жената остана сама. Вратата се затвори и в същия момент болката изчезна.

Доктор-Каван-а отвори едно чекмедже, извади оттам две непознати устройства и ги постави едно до друго на масата. Към едното беше закрепен тънък кабел. Тя хвана края му, пъхна го в един от отворите и натисна един бутон.

Раздаде се слабо бръмчене. Заедно с него настъпи слабото усещане за оръжие срещу старейшини.

Прр’т-зевисти се напрегна в очакване на най-лошото. Но нивото на емисията оставаше същото — по-скоро бръмчене в главата, доста под прага на болката. Като се замислеше, повече му приличаше на усещането за слънцето, когато беше дете — способността да посочиш местоположението му дори когато е скрито зад дебел слой облаци.

Усещане, което той, както и всички зхиррзхиански деца, бе загубил с навършването на десетия си цикъл. За него това беше най-травмиращата последица от премахването на фссс-органа му — по-лоша от инжекцията обезболяващо, от неразположението и дори от тъпата болка в тила, която продължи десет завъртания след операцията. Чувстваше се така, сякаш частично е ослепял, и дори уверенията на родителите му не бяха в състояние да го убедят, че ще се оправи.

Насили се да отхвърли тази мисъл. Целта му бе да наблюдава хората, а не да се мотае наоколо и да се отдава на безкрайни спомени, подобно на някой древен старейшина, който се чуди как да си убие времето. Жената правеше някакви настройки и макар че усещането малко се промени, така и не се доближи до онова, което да може да се нарече болка. Вероятно хората бяха преценили неправилно прага на болката. Или си мислеха, че по този начин могат да го накарат да се предаде.

Жената докосна малката черна кутия, разположена на обичайното си място в края на масата.

— Доктор-Каван-а — произнесе тя. — Единадесети (нещо) двадесет-три-о-три.

Прр’т-зевисти се промъкна колкото се може по-близо до светлия свят. Беше се оказало, че краткият курс по човешки език е доста по-ефикасен, отколкото смяташе отначало. Освен това беше научил изненадващо голям брой нови думи през последните три завъртания — само от наблюдения и слушане. Но трябваше да се съсредоточи и дори сега имаше много думи, които все още му убягваха.

— Начало (нещо) второ (нещо) наблюдение върху зхиррзхианската (нещо) проба — продължи Доктор-Каван-а. — Най-напред ще започна с (нещо) (нещо) анализ. — И се отдалечи от бюрото.

За ужас на Прр’т-зевисти, тя отиде до лавицата, взе кутията, в която се намираше неговият резен, и я отвори, докато се връщаше обратно към масата.

Той моментално избяга обратно в сивия свят, колкото се може по-дълбоко. Бягаше по единствения начин, по който можеше. И същевременно осъзнаваше много добре колко безполезно и детинско е това. Беше пленен тук и каквато и болка да причинеше Доктор-Каван-а на резена му, тя моментално щеше да се предаде на него.

— Вземам (нещо) три (нещо) проба — чу той гласа й. След това усети нещо — почти пронизване и почти болка…

И после — покой. Остана само онова фоново усещане.

— Пробата взета (нещо) — продължи Доктор-Каван-а. — Изглежда добре. Слагам (нещо) в (нещо).

Много внимателно, застанал нащрек, Прр’т-зевисти отново се промъкна до ръба на светлия свят. Доктор-Каван-а се беше навела над един от инструментите и гледаше в някаква правоъгълна тръба. Резенът му отново лежеше в кутията си до инструмента, очевидно недокоснат.

Той се намръщи и се приближи. Не, грешеше. В гладкия кръгъл край на резена му имаше малък отвор. Очевидно това беше пробата, за която беше споменала Доктор-Каван-а.

Отново погледна към нея. Тя все така гледаше в тръбата. От новата си позиция видя, че от вътрешността на тръбата струи светлина. Покрит дисплей, реши той и застана до нея, за да разгледа.

Остана вцепенен. Естествено, и преди бе виждал през микроскоп зхиррзхианска клетъчна структура — в училището се изучаваха такива неща. Разбира се, оттогава имаше голям напредък. Преди не повече от един цикъл той бе присъствал на демонстрацията на нов мощен микроскоп, предоставен на една група изследователи и техници от върховното командване. Всички го бяха обявили за триумф на зхиррзхианския гений и техническа мисъл.

Този микроскоп обаче беше многократно по-добър.

Беше нещо повече от поразителен. В центъра на екрана се виждаше група фссс-клетки — по-ясни от всички изображения, които бе виждал. Върху тях имаше разноцветни кръгове, криви и прави линии с други разноцветни символи по краищата. Някои от символите бяха съпроводени с линии, сочещи към различни части от клетката, докато другите течаха подобно на думи върху дисплея на възпроизвеждащо устройство. Докато наблюдаваше, на края на една от линиите се образува малък квадрат, а образът вътре в него се уголеми, за да запълни целия екран. Едно от вторичните ядра, отбеляза с края на съзнанието си Прр’т-зевисти. Появиха се още символи, кръгове и линии. Малко по-късно се оформи ново квадратче, което увеличи част от ръба на ядрото.

Микроскоп и анализатор едновременно. При това наполовина от размера на най-доброто нещо, с което разполагаха зхиррзхианците.

Прр’т-зевисти бавно се отдръпна от човешката жена. Изумлението му се смени с ужас. Беше слушал докладите от „Далечен изследовател“, самият той бе виждал парчета и части от оборудване, събрано от останките от онези кораби. Но с изключение на записващото устройство и някои части от личната капсула на пленника, всички останали неща бяха повредени или не работеха. Странни комбинации от метал и неизвестни материали, по-любопитни от всичко останало.

Тогава бяха видели резултатите от човешката технология. Сега Прр’т-зевисти виждаше самата технология.

Беше предполагал, че зхиррзхианците са в беда. Но чак сега разбра размерите на тази беда.

— Интересно (нещо) — каза човекът-жена. — Изненадващо (нещо) ниво на (нещо) и (нещо) активност в (нещо) клетки. Много повече, отколкото може да се предполага за (нещо) мъртво. Започвам (нещо) с (нещо).

С усилие на волята Прр’т-зевисти загърби растящия у него ужас. Така. Значи хората бяха изключително опасни противници. Но такива бяха и зхиррзхианците. Всички другопланетни раси, които досега се бяха опитвали да ги завладеят или унищожат, бяха победени. Хората също нямаше да успеят.

Всичко, което научеше, щеше да спомогне за крайната победа. Готов при необходимост да избяга в сивия свят, той промуши лицето си през външната кожа на гърба на Доктор-Каван-а и продължи да изучава тялото й.