Джек Слейд
Лешоядите от Гила Бенд (5)

5.

Тя се казваше Френчи Финдли и беше много внимателна и великодушна домакиня. След всичко, което Ласитър бе преживял, това му се стори като един друг свят. Беше същински рай. Той се бе къпал продължително и сега носеше домашен халат от зелена коприна. Бяха седнали с подгънати крака върху китайски възглавнички и се хранеха на една много ниска маса. Бяха обслужвани от мексикански майордом и неговите две млади дъщери. Те бяха единствените посветени от персонала на къщата, Френчи Финдли от доста време им се доверяваше безгранично. Тя носеше копринена одежда, която покриваше тялото й като лека мъгла. Още от самото начало не остави съмнение какво смята да прави със своя гост.

— Имам чувството, че ние чудесно ще се допълваме — каза тя и се засмя очарователно. — Ти си точно подходящият мъж, който ще се опълчи на проклетата банда. Разбира се, в тази борба няма да си сам. Ще доведа от моето ранчо подкрепление. Как смяташ, колко мъже ще ти са необходими? Освен това мога да намеря и платени наемници. Парите не са от значение. Ти знаеш, че аз не съм бедна.

Ласитър кимна разсеяно. В мислите си беше вече на съвсем друго място. Нямаше намерение да прекара оставащите нощни часове само в приказки. Русата жена го бе възбудила по един изтънчен начин, сега беше време огънят да се разгори. Ласитър мразеше, когато една жена си играеше с него както котка с мишка.

— Мисля — каза той, — че за това трябва да поговорим по-късно. Най-добре тогава, когато поне малко си отспя.

Той пийна още една глътка вино и се изправи. Френчи Финдли беше събудила такава неукротима възбуда в него, че той не искаше да се сдържа повече. В края на краищата, тя достатъчно ясно му бе показала своето съгласие. Ласитър би се хванал на бас, че тя само чакаше той да поеме инициативата. Така и беше. Жената хвана ръцете му и бавно се отпусна на меките китайски възглавнички за сядане, докато дългата й руса коса докосна килима. От възглавничките под таза й тялото образува дъга, чиято върховна точка бе русият триъгълник между бедрата й. Наистина възбуждаща гледка. Кръвта на Ласитър кипна още повече. Той хвърли копринения халат настрани и веднага след това коленичи на килима между стегнатите бедра на Френчи. Веднага почувства, че тя трябва през цялото време да е била готова. Значи е чакала само той да поеме инициативата. Тя викаше и стенеше от удоволствие. Нейното тяло трепереше и се извиваше в екстаз. Ласитър също се остави да бъде воден от желанието. Той беше изгонил за известно време от разсъдъка си всяка мисъл за събитията от последните часове. Човек трябва да се наслади с всички сетива на това удоволствие. Особено мъж като Ласитър, който винаги трябва да се съобразява с факта, че за него всеки път може да е последен. От време на време се наслаждаваха на малки почивки, като пийваха по едно питие и вкусваха апетитни хапки, които бяха приготвени с любов от мексиканките. Френчи го глезеше и се оставяше да бъде глезена от него. Той започна да се уморява. Дори и най-тренираното тяло все някога изискваше и малко сън.

— Вече трябва да си легнеш — предложи тя. — Виждам, че си изтощен. Едва си държиш очите отворени.

Той се прозя продължително.

— Трябва да призная, че имаш право.

После пристъпи до прозореца. Оттам имаше добър изглед към града. Къщата бе на един хълм. Междувременно бе един и половина през нощта, но в Гила Бенд все още имаше оживление.

— Трябва да си подготвена за това, че те ще те нападнат в твоята собствена къща — каза той. — Не се ли страхуваш?

— Не вярвам, че той ще се осмели на открито нападение — отвърна Френчи.

— А онова, което се случи в града, какво беше? Не беше ли това открито нападение?

Тя поклати глава.

— Така няма да докажем нищо за Ал Лафизо. Той ще отрече да има нещо общо с нападението върху мен. Двамата негодници, между другото, ми се сториха пияни. Иначе не биха плямпали така открито, че са натоварени с това от Лафизо. Може въобще да не са имали задача от него. Не е ли възможно да са искали да направят удар за своя сметка? Колкото повече мисля за това, толкова повече се засилва подозрението в мен. Това някак си не е стилът на Ал Лафизо. Аз… — тя се поколеба. След това се подтикна сама. — Трябва да ти кажа още нещо, което не знаеш, Ласитър. Отначало се колебаех дали да ти доверя всичко. Но сега е нужно да научиш цялата истина. Алберто Лафизо ме е посещавал многократно в ранчото ми. Той сключи с мен един вид договор за мир поради една определена причина.

— Да не ти е направил предложение за женитба? — попита Ласитър.

— Не направо. Посредством цветята той даде да се разбере, че го иска.

— А ти как реагира?

— Отблъснах го.

— Тогава е поискал да опита със сила — каза Ласитър. — Той е от този тип хора, които се чувстват много бързо обидени до смърт, ако нещо не става по свирката им — той продължи: — Двамата мъже, които аз пребих, може да проговорят. Тогава той ще знае къде може да ме намери. Мисля, че Лафизо е един доста интелигентен мъж.

— Не се притеснявай — засмя се тя. — Ако той наистина дойде, за да ми задава неудобни въпроси, зная как да го отпратя. Спокойно можеш да лягаш да спиш. Ела, ще ти покажа нашето легло. То е достатъчно голямо за най-малко две двойки. Ще се чувстваш като в рай. По-късно ще легна при теб. Но ще те оставя да спиш, докато се събудиш сам. Закуската след това ще бъде сервирана в леглото от двете мексиканки. Харесват ли ти?

— Те са доста хубави.

— И дашни — засмя се Френчи. — Трябва да знаеш това, в случай че някога ти се поиска разнообразие.

— Не вярвам, че ще се стигне дотам.

Тя го погледна изненадано.

— Мислех, че искаш да останеш за по-дълго време! Вече се бях подготвила вътрешно за това.

— Откъде ти хрумна? За подобно нещо досега не сме говорили, доколкото си спомням.

— Но аз изходих от предположения — каза тя. — Не е ли логично заключението ми, когато става въпрос за мъж като теб? Ти ме спаси от ръцете на двама негодници и аз съм ти благодарна за това. А и си авантюрист без родина, който при това изглежда блестящо и веднага ми хареса. Кажи честно, Ласитър, на мое място би ли си мислил друго? Съвсем ясно е, че жена като мен е за мъж като теб като откриването на златна мина. По дяволите, Ласитър, помисли добре! Ти ще бъдеш осигурен, ако останеш при мен. Ние ще се оженим официално и аз ще ти дам равни права във всичко като равностоен партньор. Какво повече искаш от живота?

Тя се засмя примамливо. Тази жена бе едно изкушение. А и имаше право.

— Никак не звучи лошо — каза той. — Въобще не бях мислил за това. Наистина ли ще стигнеш дотам? Ще ме направиш действително твой партньор?

— Говоря сериозно.

— Трябва да преспя с тази мисъл.

— Необходимост, мили мой. Наспи се добре. Като се събудиш, аз ще бъда до теб и ще те поглезя. На закуска ще наредя да сервират шампанско. То повдига веднага духа и прогонва последните остатъци от съня от тялото — тя се закиска като младо момиче.

По дяволите, тя му харесваше. И предложението й звучеше добре. Беше така примамливо, че Ласитър в никакъв случай не трябваше да отказва, ако тя го попита още веднъж. Трябваше да приеме, за да не събуди подозрение. Това бяха последните му мисли, преди да заспи в леглото на русата си любовница.

Жената обаче излезе бързо от стаята. Беше нужно да свърши още нещо важно.

 

 

Докато Френчи Финдли правеше най-примамливи предложения на своя спасител, в един заден двор в края на тъмна странична уличка бяха намерени двама мъртви мъже. Бяха загинали по същия начин както Бърт Олсън, открит извън града. Кели и Хъджис бяха намушкани. За всички бе ясно, че ставаше въпрос само за един-единствен извършител. Това не бе никой друг освен този убиец Ласитър, който очевидно бе решил систематично да унищожи бандата на Лафизо.

— Тогава той трябва да е все още в Гила Бенд! — вилнееше Лафизо. — Направете кордон около града, който да е толкова гъст, че и мишка да не може да се промъкне. Щом настъпи денят, ще подновим търсенето. На светло няма да има никакъв шанс да ни се изплъзне.

Заповедта му бе предадена по-нататък от неговите помощници. Лафизо извика при себе си Марко и Алеман — своите най-верни подчинени и довереници.

— Историята взе да ми се струва доста странна — призна той. — Това вече не е нормално. Мисля, че се очертава грандиозно замислено съзаклятие. Само привидно този Ласитър е сам. В действителност той навсякъде има свои тайни помощници. Само заради това му се удава да ни се изплъзва.

— Хъджис и Кели трябва да са били примамени от него извън улицата — промърмори замислено Марко. — Как е успял? Двамата знаеха с кого си имат работа. Трябва да издадем още по-ясни заповеди, Ал. Нужно е да удвоим мерките за сигурност.

— Правилно — потвърди босът, но в мислите си той се занимаваше с друг проблем, тъй като Хъджис и Кели бяха получили от него много специална задача. Те трябваше да наблюдават вилата на Френчи Финдли, за да открият навреме Ласитър, в случай че той се опита да се промъкне там, за да се скрие от преследвачите. Ал Лафизо разбираше от това. Самият той бе доста често преследван и при това винаги трикът да избере скривалище, където не биха очаквали да го намерят, бе успешен. А Ласитър без съмнение беше хитра лисица. Вероятно и на него би му хрумнал такъв номер.

— Погрижете се за това и призовете хората да бъдат максимално нащрек! Засега не искам да бъда повече безпокоен. Ще се видим в девет в бара.

Той излезе навън и се отдалечи бавно. Често нощем се разхождаше сам и бе заплашил този, който се опита да го проследи, с най-ужасно наказание. Тази заплаха бе достатъчна. Всички познаваха неописуемата му жестокост. Тя не би пощадила и Марко и Алеман — най-близките му довереници. По заобиколни пътища и ослушвайки се подозрително, Ал Лафизо се доближи до една сграда. Беше голяма бяла къща от камък, построена на един хълм. През една тайна врата, за която имаше ключ, той влезе безшумно вътре. Познаваше отлично обстановката и без усилия намери пътя през мазето. Най-накрая влезе в слабо осветено помещение без прозорци. Мебелировката беше скъпа. Имаше едно малко барче. Лафизо си наля уиски и се разположи удобно в дълбоко кресло. Но не чака дълго.

— Най-после си тук — каза Френчи Финдли. — Доста се забави.

— Понеже този проклет Ласитър ми създаде много ядове — защити се Лафизо. — Той е убил Бърт Олсън. Трябва да е била жестока схватка. В началото мислехме, че е самоубийство. Но след това разгледахме по-добре следите. Олсън се е сблъскал с Ласитър и това като че ли е било голяма грешка.

— Ласитър е опасен — каза Френчи сериозно. — Това го почувствах още от първия момент, когато го видях вчера вечерта да влиза, яздейки, в града. Наблюдавах и през далекогледа как се справи с мъжете, които искаха да си правят шега със стареца. Не съм преживявала подобно нещо, Алберто. Поради това стигнах до извода да го съкруша по друг начин.

В очите на Лафизо проблесна подозрение.

— Така ли? — попита той провлачено.

— Аз знам къде е той сега — усмихна се тя. Той скочи на крака.

— Къде е?

— Не се прави на разярен, Алберто — каза тя меко, но с видима заплаха в гласа. — Не забравяй кой е шефът тук.

За секунда изглеждаше така, като че ли той ще избухне, но когато забеляза заплашителния й поглед, се овладя с мъка.

— Ще ти кажа къде е — продължи тя. — Разбрах, че такъв мъж не може да се победи с обичайните методи. Щеше да ни причини още по-големи загуби, отколкото бихме предположили. Затова използвах нежния начин. Направих излет с файтона, теглен от двата коня. Преди това прислужникът ми Елфего откри двамата мъже, които бяха получили от теб задача да ме наблюдават тайно. Казваха се Хъджис и Кели, ако не се лъжа…

— Казваха?! — прекъсна я той бурно. — Тогава значи ти е известно, че са мъртви? Убити с нож! Ти вече знаеш това!

Тя кимна спокойно.

— Трябваше да ги премахна. Знаеха прекалено много. Опасността някой ден да ме изнудват беше много голяма.

— Значи си ги посветила? — попита той, пъхтейки злобно. — Това е голямо нарушение на нашето споразумение. Трябваше да остане тайна, че ние работим заедно.

Тя се засмя ехидно.

— Е, и? Какво се ядосваш? Не остана ли наша тайна? Хъджис и Кели не могат да издадат вече нищо.

— Ти си насъскала против тях Ласитър? Как успя?

— Слушай внимателно и не ме прекъсвай постоянно — каза тя търпеливо. — Направих излет с файтона. Беше само опит. Не знаех дали ще успее, но бях почти уверена. Накарах Хъджис и Кели да ме нападнат. Привидно. Поради това трябваше да им разкажа всичко, иначе никога не биха участвали. Но така бяха съвсем полезни за моя план. Те ме смъкнаха от файтона и ме завлякоха в тази уличка, където сякаш искаха да ме изнасилят и след това да ме заведат при теб. Аз, разбира се, виках за помощ и тази лисица Ласитър веднага излезе от дупката си и ме освободи. Сега аз се ползвам изцяло с доверието му. Счита се за мой закрилник. Храни се, образно казано, от моята ръка.

— Той ли е утрепал Хъджис и Кели? Това бе страхливо, коварно убийство, Франка.

Франка — това бе истинското й име, под което от години я познаваше нейният съотечественик Ал Лафизо. И двамата произхождаха от Ню Йорк, започнали бяха кариерата си при мафията и по едно време бяха надушили, че тук на запад, при доверчивите хора отвъд планините, може да се изкара повече, отколкото при хитрите търговци от големия град. Тогава двамата се бяха загубили за доста години от очите на познатите си. Франка Лучиано успя да се омъжи за един богаташ на име Финдли, който притежаваше ранчо и няколко сребърни мини. Още след две години остана вдовица. Мъжът й загина при нещастен случай. Това, че Франка — впрочем след сватбата й я познаваха като Френчи — бе помогнала на съдбата при нещастния случай, никога не стана известно.

И ето, случайността я срещна отново с приятеля й от младини Алберто. Старата любов пламна веднага. Освен това Алберто се появи точно в момент, когато Франка, наречена Френчи, бе заплашена да изпадне в затруднения. Тя гледаше на Алберто като на послушно оръдие за един определен, смъртоносен план. Досега всичко се бе развило според замисъла й. Само да не беше идвал този проклет Ласитър, който се погрижи за тази неразбория, която не беше планирана.

— Ласитър не е намушкал двамата — каза тя. — Той само ги просна в безсъзнание. Но наблизо вече чакаше Елфего. Той довърши Кели и Хъджис, докато бяха още в страната на сънищата.

— Да не си си загубила ума? — избухна той. — Не можеш да избиваш най-добрите ми хора.

— Считах ги за недостатъчно надеждни — обясни с леден глас русата жена. — Те принадлежаха към тези типове, които не можеха да си държат устата, когато са пили прекалено много. Поради това бях принудена да взема някои мерки за сигурност. По дяволите, Алберто, не избухвай веднага в сълзи заради две безполезни копелета!

Тя се засмя високо и доста присмехулно. Ал Лафизо ставаше ту блед, ту червен. Струваше му неимоверно усилие да не загуби самообладание.

— И сега какво по-нататък? — процеди той през зъби.

— Много просто — каза тя хладно. — Известно време ще търсиш Ласитър и след това всичко ще затихне. Междувременно аз ще го разпитам. Преди всичко трябва да разбера дали е дошъл случайно в Гила Бенд, или зад това се крие нещо друго. Знаеш какво имам предвид.

— Смяташ, че може да е таен агент?

— Не е изключено.

— Защо не го поставиш веднага под наблюдение?

— Има време. Първо искам да разбера съвсем точно какъв е той. Дори не смятам, че е агент на правителството. Имам съвсем друго подозрение.

— И какво е то?

— Старият Карсън е открил в планините една златна жила — каза тя заклинателно тихо. — Тази вест още преди няколко седмици достигна до мен. Навсякъде имам шпиони, Алберто. Съвсем скоро старецът е внесъл в една банка във Феникс торбичка със злато на името на осиновената му дъщеря. Той е една хитра стара лисица. Разбрах това поради една щастлива случайност. Но най-накрая съм по следите му.

— Вече не разбирам света — изпъшка Лафизо и си наля още един бърбън.

— Защо тогава ми поръча моите хора да се занимават със стареца, щом той отново се появи в Гила Бенд?

— Това не беше ли добър план? — изсъска тя. — Той щеше да успее, ако нашият приятел Ласитър не беше нарушил цялата програма. Щях да отида при Олсън, след като свършеха със стареца, и да купя от него метиската. За нея щях да бъда спасителка и съответно щях да я утеша. Тя би се хванала на този блъф, обзалагам се…

— Ти добре знаеш как да се отнасяш с млади момичета — подхвърли ехидно той. — Направо щеше да я прелъстиш и…

— Не се грижи за личните ми работи! — нападна го тя. — Едното няма нищо общо с другото. Във всеки случай щях да спечеля доверието на момичето. Щях да подходя много внимателно. От това разбирам много повече, отколкото ти си представяш. В очите й щях да бъда нейната добра спасителка, на която тя трябва да бъде вечно благодарна. Но, за съжаление, проклетият Ласитър ми развали сметките. Поради това трябваше да измисля нещо ново. Трябва да признаеш, че този план съвсем не е лош!

— Дано Ласитър не ти развали отново сметките.

— Добре съм го омотала.

— Ти си спала с него? — очите му горяха. Бе обхванат от ревност.

— И какво от това! — засмя се тя. — Борих се с оръжията на жената. С груба сила мъж като Ласитър не може да бъде победен или е възможно, но с много големи загуби. Не се ядосвай. Всеки трябва да даде жертви.

— Не изглеждаш така, сякаш това е било за теб жертва! — изсумтя той.

— И какво от това? — изкиска се тя развеселено. — Въобще не знаех, че си ревнив. Изведнъж те виждам в съвсем друга светлина, Алберто!

— Къде е той сега?

— Спи.

— Ще го убия!

— Няма да направиш това! — каза тя меко. — Или искаш с един удар да развалиш всичко? Нима онова, което сме замислили заедно, Алберто, няма да се сбъдне? Едва когато старият мъж от планините е мъртъв и ние имаме в наша власт осиновената му дъщеря, сме осигурени. Ти няма да провалиш всичко само защото аз съм се забавлявала малко с мъж на име Ласитър! Бъди разумен, Алберто.

Тя се наведе към него, погали врата му и го целуна нежно по устата.

Той бавно се успокои отново.

— Имаш право — призна Алберто с нежелание. — Но как ще стане всичко? Имаш ли някаква представа?

Тя кимна.

— Почти съм твърдо убедена, че той се е уговорил да се срещне с двамата. Яздил е известно време заедно с тях, за да ви заблуди, и след това се е върнал пеш в Гила Бенд. Това успях да разбера от разговора с него. Използвах много добре подбрани въпроси. Мисля, че той въобще не разбра, въпреки че е много опитен. Има намерение да ви отклони, в случай че бяхте тръгнали да преследвате двамата. Създаде доста голяма бъркотия.

— Може да се каже — изръмжа Алберто. — Така и така не можем нищо да променим. Значи смяташ, че иска да се срещне с двамата в планината Марикопа? Какво ще спечелим, ако той действително успее?

— Тогава ще открием планинската ферма на стария, която вие досега напразно търсихте.

Едва сега бандитът се усмихна отново. Имаше съвсем доволен вид.

— Разбирам — каза той. — Тогава нашият приятел Ласитър ще получи билета си за оня свят. След това ще изцедя стария, а ти ще се погрижиш за метиската.

— Тя ще е добре при мен.

— Дори ти вярвам.

— Сега всичко ясно ли е? — попита тя. — Най-добре е да се оттеглиш с глутницата си. Разположете се на няколко високи места, за да наблюдавате. Най-добре утре вечер да дойдеш отново тук! Тогава ще те информирам за най-новото развитие на нещата.

Той стана от дълбокото кресло.

— Сигурна ли си, че това за златото е вярно?

— Почти няма съмнение. Но не се оставяй да бъдеш разсеян от това, Алберто. Знаеш, че за мен една друга цел е доста по-важна.

— Не се притеснявай — засмя се той. — Всичко ще бъде наред.

Но Алберто мислеше за съвсем друго. Ако стигне до златото на стареца от планината, нямаше да има вече нужда от Франка. Можеше да върви по дяволите с проклетото си ранчо и златните си мини.

— И Ласитър до второ нареждане е табу за вас! — каза тя доста твърдо. — Не забравяй това!

— Не се притеснявай!

Но в главата му вече витаеше желание за убийство. Ласитър, този проклет кучи син, ще умре от няколко вида смърт едновременно! Това бе тайната клетва на Ал Лафизо…