Дженифър Грийн
Нощта на ловеца (7)

Седма глава

— Не зная за какво говориш — предпазливо каза Чарли.

— За теб. Ти си проблемът — очите на Танър имаха отблясъка на абанос. — Ела, мила.

Чарли не успя дори да помръдне. С една крачка той стигна до нея, хвана ръцете й и я изправи на крака. Тя инстинктивно се стегна като за защита при нападение, ала ръцете му я обгърнаха.

Притисна я в обятията си. Силно. Нападението си беше нападение, а прегръдката — прегръдка. Това беше една съвсем неочаквана, гореща прегръдка. Да даде израз на обичта си бе едновременно прекрасно и възвишено за Танър.

— Сега по-добре ли си? — промълви той. — През последния час беше доста напрегната. Трябваше ми време да разбера каква е причината, защото никога преди не съм те виждал изнервена. Отпусни се, Чарли — тръгвам си. Защото аз съм твоят проблем, нали? А се стараех да те уплаша от деня, в който те срещнах. Точно, за да не създавам проблеми нито на теб, нито на себе си. Само не трябва да мислиш, че ще ти причиня болка. Никога няма да те накарам да направиш нещо, което не желаеш. Не съм искал да се чувстваш застрашена. Аз…

— За Бога, Танър. Няма ли да млъкнеш и да ме целунеш?

Един дънер избра този момент да се търкулне и запращя в камината — точно навреме, защото в стаята бе станало тихо като в гробница. Ръцете на Танър се отпуснаха.

Видът му предизвика тръпки по гърба й. Гъстата му коса бе разбъркана, чертите на лицето му — напрегнати, а челюстите стиснати с опасна жизнена сила, която бе неразделна част от него. Нещо проблесна в очите му, нещо непроницаемо тъмно, плътно и сребристо, от което неопитна жена би избягала през най-близката врата.

Чарли обаче не избяга. Още след първата целувка преди седмици, тя си го представяше като мъж, който може да бъде опитомен.

Сега, за негово добро, тя стоеше абсолютно неподвижна, дори след като чу предупредителните нотки в гласа му.

— Чарли, внимавай какво предизвикваш. Знам, че не си сигурна…

Сигурна? Погледът й се плъзна по нежните мъжки устни, по унесените очи и огрятата от огъня златиста кожа. Устните на Танър, очите на Танър, кожата на Танър. Когато завърши огледа, тя обхвана лицето му с длани и се повдигна на пръсти.

Никога не бе обичала мъж, както обичаше него. Никога не бе предполагала, че някой ще се нуждае от нея толкова силно, колкото него. Така че тя си каза безцеремонно по дяволите здравия разум и го целуна.

Танър можеше да бъде суров, студен и предпазлив. Колкото и да се безпокоеше за неговото опитомяване, тя не очакваше той да капитулира от една целувка. Погледът му изразяваше благоговение, а устните му я докосваха с нежност. Пръстите й се плъзнаха в косата му и тя задълбочи целувката, безсрамно притискайки се по-силно до него.

Сърцето я предупреждаваше, че се е втурнала към опасна бездна. Хвърляше се към един мъж, който явно не желаеше продължителна връзка. Не се заблуждаваше за бъдещето и бе сигурна, че и той едва ли се заблуждава. Тя просто беше грозничката и практична Чарли, докато той беше… Танър.

В мислите й различията им бяха непреодолими. Въпреки гордостта и срама, тя го обичаше. В момента не съществуваше нищо друго и чувствата й се бяха устремили към бездната на взаимното им желание. Бързите целувки се удължаваха, сливаха се една с друга.

Ръцете й се плъзнаха надолу по силните му мускули. Ризата му бе размъкната и пръстите й лесно стигнаха до кожата. Дланите й запълзяха по неговата топла плът.

Танър изстена и Чарли направи невероятното откритие, че страстта може да бъде пълна и безразсъдна. Звуците, които издаваше той, й доставяха удоволствие — никога и нищо през живота й не бе имало по-голямо значение. Искаше да го докосва, чува и гледа. Всичко наведнъж. Сега. Една любовна история с Танър й изглеждаше привлекателна — неговата уединеност, тайните му, внушителния външен вид, опасностите, сред които живееше. Той бе дезертьор, фалшив рицар, пират — така поне мислеше тя.

Пръстите й напипваха белези от рани по гърдите и ребрата му, докато устните попиваха вкуса на мъж, който явно разбираше от целувки повече от нея. Погледът й срещна неговия. Очите му бяха станали още по-унесени и диви. Искаше я. Желаеше я. Адски.

Сигурно беше така. Може би Чарли не знаеше какво да стори и как да му достави удоволствие, ала съзнаваше какво иска. Искаше Танър. Целия. Без неговите задръжки, без предпазливостта, напрежението и всичко друго, което го тормозеше.

Тази страст й даде смелост. Импулсът се подхранваше от неговия бърз отклик на всичко, което правеше тя. Сляпото чувство за нейната собствена женска сила бе нещо ново. Никога не се беше чувствала толкова сигурна и силна… Докато пръстите й не откопчаха копчето на джинсите му.

Танър реагира бурно. Грабна я на ръце и тръгна към спалнята.

— Танър, полудя ли? Мога да ходя! — промълви тя.

— Можеш да правиш много неща, които не съм и помислял — той я целуна по носа. — Поне докато те нося, единият от нас би могъл да прояви здрав разум. Когато една жена бърза, мъжът изпитва непоносима наслада — но, проклета да си, Чарли, аз те смятах за свенлива!

Искаше му се да я подразни, да я разсмее, обаче в момента, когато я постави върху пухената завивка и светна нощната лампа, видя покрусеното й лице.

— Свенлива жена ли искаш? — предпазливо попита тя.

Щеше му се да се удари с нещо по главата. Същата жена, която преди малко подложи тялото му на безмилостно мъчение без никакви задръжки, сега лежеше неподвижно. Изражението на зелените й очи бе нежно, а устните й потрепваха. Потискайки възбудата си, той внимателно приседна до нея.

— Желая те, Чарли. Желая те още от момента, в който те видях.

— Но ти каза…

— Знам какво съм ти казал. Нещо ужасно глупаво, защото съм един изключително глупав мъж — той дишаше тежко, като опитваше да насочи в друга посока горещото си желание.

— Ти не си глупав.

— Не, точно такъв съм — обсипа лицето й с леки и нежни целувки.

Тя започна да се отпуска, докато той не започна да разкопчава копчетата на блузата й и тогава ръцете й се стегнаха като пружини върху китките му.

Той зацелува дланите и пръстите й, докато тя не отпусна хватката си.

Трябваше да прави всичко за нея. Не само тази нощ, но изобщо, за да могат да бъдат заедно. Евън и честта, ангажиментите и нежеланието да въвлече жена в живота си отстъпваше пред простата истина за Танър Чарли означаваше повече от всичко друго на света.

Утре тази жестока, завладяваща, всепоглъщаща истина щеше несъмнено да го плаши. В момента очите на жената под него блестяха от желание. Тя трепереше. Нейният необясним страх го объркваше дори повече, докарваше го до отчаяние. Да, трябваше да се погрижи за нея. Всичко друго можеше да почака.

Когато я повдигна да свали блузата й, устните му докоснаха нейните. Той прекъсна целувката колкото да издърпа нагоре розовата й копринена риза. Тя нервно преглъщаше, а лицето й бе бледо.

— Танър, измина известно време, откакто аз…

— Няма нищо…

— Не че не осъзнавам какво правя. За Бога, аз съм на тридесет и две години… Не мисли, че ми е за пръв път.

— Никога не съм го допускал дори — излъга той.

— Много добре знам, че някои мъже не обичат агресивни жени…

— Скъпа — прекъсна я той, — аз те харесвам и буйна, и срамежлива, харесвам те такава, каквато си — гласът му никога не бе звучал толкова нежно.

Тя имаше прекрасни гърди, гладки, кръгли и съвършени. Дори преди да ги докосне, зърната им бяха втвърдени. Той ги погали с върха на пръстите си, после с длан. Милва връхчетата, докато не можеше повече да се сдържа и плъзна език по едно от тях. После по другото. Тялото на Чарли беше сладко и топло. Той забеляза, че тя става неспокойна и плъзна обутия си в джинси крак между бедрата й. Сърцето й бясно заби. Той целуна бенката между гърдите й.

— Май ти харесва, Чарли — прошепна Танър. — И значи, ти прави удоволствие да се преструваш на свенлива.

— Аз… Да.

— Тогава можем да продължим, любов моя — целуна затворените клепачи и плъзна ръка към ципа на джинсите й. Цялото й тяло се стегна. — Може дори да се престориш, че си малко изплашена или нервна — промълви той спокойно. — Макар че в действителност ще си спокойна, защото ако има нещо, което не искаш да направя, ще спрем. Когато и да се наложи. По всяко време. Чуваш ли ме?

— Не искам… да спираш.

Той внимателно събу нейните джинси и чорапи, после — малкото дантела, която покриваше бедрата й. След това се отдели само за миг, колкото да свлече своите дрехи.

Възхитителната й голота го остави без дъх. Той се плъзна до нея, оставяйки ръцете му да опитат това, което очите му откриваха — дългите бедра, гладките като коприна гърди, тънката талия, русия триъгълник между бедрата. Желанието го разкъсваше, но си наложи да бъде търпелив, за да не я изплаши.

Господи, беше прекрасна! Свежа, мила и мека. Кожата й имаше аромата на рози. Устните й имаха вкуса на всичко, за което бе мечтал.

— Чарли? — малко по малко тя отнемаше въздържаността му. Опитваше се целувките му да бъдат нежни, но когато тя предложи езика си, той почти обезумя от страст. А когато тънките й бели ръце се плъзнаха по раменете му, той окончателно загуби разсъдък. — Мила, трябва бързо да решиш, любов моя, докъде точно смяташ да си играем.

— Аз…

— Всичко е наред. Кълна ти се, всичко е наред. Само ми говори.

Той се опита да престане да я целува, за да й даде възможност, но му беше много трудно. Разбираше, че тя се разкъсва от желание да отвръща на целувките му. Бе сигурен, че допирът с неговото стройно тяло ще я уплаши, ала грешеше. Едва успя да каже:

— Затвори очи, любов моя. Само ми кажи какво искаш… Какво си представяш…

— Танър, един път бях с мъж. Отдавна, много отдавна. Може би онова преживяване не беше от най-приятните…

През ума му премина мисълта, че някъде има някакъв мъж, когото би искал да открие. Трябваха му няколко минути с него. По дяволите, и пет щяха да му стигнат, за да му разбие тъпата физиономия!

Светлината от лампата огряваше лицето на Чарли и изумителните й зелени очи искряха. Дланта му се плъзна надолу към разтапящата се от желание женственост. Чарли издаде глух необуздан звук. Краката й неволно се стегнаха около него — но не със свян, а с готовност до го приемат.

Пръстите му галеха, дразнеха, успокояваха. Тя се опита да му каже нещо с настойчив, неспокоен, пресипнал глас, но той я спря. Вече знаеше какво иска тя. Щеше да й го даде.

За първи път тя откриваше горещото, мощно и сляпо удоволствие от ритъма на ръцете му. Вълните на екстаза я погълнаха като огън, като светкавица, като шепот на любовна песен…

Когато Чарли дойде на себе си, той я успокояваше, милваше косата и страните й, прокарваше палец по долната й устна. Не можеше да откъсне поглед от нея и не можеше да спре да я докосва. Страстта й бе удовлетворена, но не и неговата.

Миглите й запримигваха сънливо, отвориха се и начинът, по който го погледна, накара Танър да се почувства на седмото небе.

— Любима?

Толкова й беше трудно да съгласува движенията на устните си, че успя да произнесе само едно „хм?“

— Престъпно лесно се задоволявате, госпожице Ериксън.

— Сега е твой ред — прошепна тя.

Но той поклати глава.

— Не бях подготвен. Не за теб. Не за такова нещо — погали с палец брадичката й. — Не съм привърженик на руската рулетка, не и когато се излага на риск една жена, мила — уплашен, че е казал твърде много, бързо добави: — И невинаги е задължително и за двамата. Не съм юноша. Ще запазим другите начини на любене за следващата нощ.

Изведнъж очите й се отвориха. Широко-широко. Неговата свенлива дама, неговата необуздана дама — той така и не можеше да разбере каква е Чарли в действителност — внезапно премести тежестта си върху него. Той усети мекия натиск на гърдите й, женствената тежест на бедрата й върху своите. Видя очите й, зелени като смарагди и упорити като гордостта й.

Тя целуна веждите, после носа му.

— Може и да не съм толкова веща като теб в тази област — тя плъзна език в ухото му. — Но през последните два часа научих достатъчно за въображението, тактичността и вродената потайност на любимия.

— Потайност?

— Аз не съм плаха — ушите му бяха чувствителни, но не и дори наполовина чувствителни като пулсиращата твърдост, притисната към корема й. — Аз също мога да бъда потайна. Всъщност винаги съм имала тайна философия за мъжете. Прикрита и много проста. Когато мъжът е гладен, дай му да яде. Когато е уморен, сложи го да си легне — тя протегна ръка над главата му и изгаси нощната лампа. — А когато се възпламени, трябва да намериш начин да потушиш огъня. Не се колебай да ми даваш съвети, докато го правим.

— Чарли?

— Хм?

— Ти не се нуждаеш от съвет — след секунда повтори: — Чарли?

— Хм?

— Смятам, че определено си се отървала от свенливостта си.

 

 

Събуди се сама, мястото до нея в леглото бе празно. Когато извърна глава да погледне часовника до леглото, видя една бележка, подпряна на циферблата. „Спи до обяд, Чарли. Аз ще се погрижа за конете.“

Усмихната, тя махна бележката и откри, че е осем — почти пладне според нейните стандарти. Все пак, за още един миг, се отпусна върху възглавниците и затвори очи. Чувстваше се греховно мързелива. Упадъчно чувствена. Умопомрачително красива и съвсем лекомислена.

За всичко бе виновен Танър. Той беше крадец на тайни. Крадец на задръжки. Страстно възбуждащ мъж, който се смееше в леглото, който ценеше бебетата твърде много, за да рискува, който можеше да бъде безмилостно нежен и проникновено игрив. Любещ. Танър познаваше любенето, докато тя само можеше да си фантазира за него.

Когато с мъка отвори очи и стана от леглото, тя все още се усмихваше. Усмихваше се и по време на бързия душ, усмихваше се и при ровенето из чекмеджетата, докато не откри червен мохерен пуловер, джинси и чорапи. Усмихваше се, докато търсеше четката си за коса. Внезапно усмивката й изчезна — беше застанала пред огледалото на тоалетната масичка.

Чувстваш се умопомрачително красива, така ли, Чарли? — подигра се отражението й. Бе с безформен червен пуловер и пух от разбъркана руса коса. Нямаше ги скулите на манекен, нито чувствената уста, нито блестящите нефритени очи. Вярно, Чарли имаше равни зъби и чиста кожа, но чертите на лицето й бяха такива, за които старите моми обикновено казваха: „Красотата ти е скрита вътре в теб, мила.“ Или още лошо: „Красотата е в очите на зрящия.“

Като девойка копнееше за красота. Като порасна обаче, тя отхвърляше суетата като губене на време. И все пак сега помисли за великолепния Танър, за неговите сребристосиви очи. Той бе смел, страстен и силен. Беше пътувал по места, където не бе ходила, и никога нямаше да отиде.

Изпита болка.

Той не е за теб, Чарли. Никога не е бил. Миналата нощ той имаше нужда от някого и ти се оказа под ръка. Беше подходяща. Винаги си била подходяща, но да привлечеш един мъж за дълго…

Кога? Кога изобщо беше привличала някой мъж? Още по-малко някой като Танър?

Минута по-късно тя излезе навън в мрачната сива утрин. Слънцето още не бе изгряло. Облаци затулваха небето, а снегът леко се стелеше. Тя забърза през преспите, като че я гонеха кошмари, а може и да беше така. Най-много се страхуваше да не стане смешна.

Сега не можеше да дочака да стигне до конюшнята и да го види. Искаше да й се усмихне. Чарли смяташе да бъде весела, сякаш се отказва от миналата нощ като от непредвидена среща. От първия ден, в който Танър започна да я посещава, тя никога не се усъмни, че той има нужда от приятел. Нямаше причина да вярва, че би поискал повече, ако тя не беше започнала…

И така, спри се, Чарли. Престани да размишляваш, вдигни гордо глава и се дръж с него като мъж с мъж.

Когато го откри обаче, възникна малък проблем със сценария. Той не беше долу при конете, а при Джордж. При шума от ботушите й по стълбата Танър обърна глава. Един поглед и идеята й да се държи с него като „мъж с мъж“ се изпари от главата й. Само един поглед и той събуди всичките й женски инстинкти.

— Хей, имаше заповед да спиш — викна той към нея. Тонът му бе топъл и спокоен.

Косата му беше разрошена. Блясъкът на фенера осветяваше издълбаните на челото му линии на тревогата и хлътналите му очи. И затворен тигър не би изглеждал толкова напрегнат. Очите му се спряха на лицето й с търсещ, гладен, разкъсващ поглед.

— Спах до осем. Никога не се излежавам — каза безгрижно тя, но не можеше да откъсне поглед от него. Всичко, което можеше да измисли, бе да прати по дяволите миналата нощ, любовта, гордостта. Нещо тормозеше Танър. — Сигурно си станал призори. Видях, че си разтребил всекидневната.

— Исках да се захвана с конете, но не и преди да направя кратко посещение на Джордж.

— Добре се справя, нали? — искаше й се да го попита какво не е наред — бе навит като пружина на бомба с часовников механизъм и изговаряше всяка дума внимателно.

Както трябваше да се досети, забележката за полярния бухал отклони невеселите му мисли в друга посока. И двамата погледнаха към Джордж, който изглежда бе решил, че посетителите са твърде много. Размахвайки нагоре здравото си крило, той запристъпя по пръчката, а ясните му жълти очи ги наблюдаваха. Мекият блясък на белите му пера се бе възвърнал. Беше прекрасен и искаше и те да разберат това. И се тревожеше, когато някой се приближеше — точно като Танър, за миг си помисли Чарли.

— Имах намерение да ти го кажа снощи — забелязах, че ремъчето върху превръзката е ново. Сигурно си го сменила ти, Чарли.

— Този дявол и аз постепенно се сприятеляваме — каза тя. — Опитва се да ме накара да повярвам, че е гаден злобар. А аз се опитвам да го накарам да повярва, че е абсолютен страхливец — тя се усмихна. — Ще си затвори очите, ако му попея, но не съм сигурна дали това е признак на доверие, или отвращение.

Успя да го разсмее.

— Още го глезиш. Виждам, че си му донесла играчка.

— Изкуствената мишка? Това не е играчка, Танър. Дадох му нещо, което да крие, така че да престане да трупа умрели мишки.

— Има ли ефект?

— Не — кисело призна тя. — Но я харесва. Взема я с човка и я хвърля по мен, когато дойда. Тогава я скривам. Стана нещо като игра между нас.

Танър излезе от клетката.

— Никога не бих предположил, че ще се опитоми дотолкова, че да играе.

Тя си помисли, че преди време не очакваше Танър да се опитоми дотолкова, че да се усмихне или засмее, или пък нежно, чувствено и страстно да сваля трупаните с години задръжки на една жена.

— Достатъчно ли си огладнял вече, за да закусиш?

— Ще издържа, докато се оправим с конете.

— Не е нужно да ми помагаш…

— Ако ти помогна, ще свършим работа много по-бързо. Не забравяй, израсъл съм с коне. Мога да се справя и с твоите. А след това… Имаш ли нещо планирано за следобед?

— Фактически не — в действителност имаше да върши десетки неща.

Странно, но не можеше да си спомни нито едно от тях. За малко Танър беше поотпуснат. Но не и сега. Някои хора показваха нервността си, като подръпват ухото си или въртят нещо в ръце. При Танър нервността се проявяваше, като гласът му ставаше дрезгав, а изразът на лицето му — отблъскващ, суров и студено заплашителен.

На нея отчаяно й се искаше да има правото да го стисне в прегръдките си. Хвърли му се пак на шията, Чарли! Бъди приятел.

— Е — каза накрая той, — ако нямаш какво друго да вършиш.

Тя все още чакаше, без да разбира защо е затаила дъх.

— Помислих си, че мога да те заведа по-късно следобед да видиш моята къща.

Тя отвърна непринудено и спокойно:

— Разбира се. Чудесно — ала в гърлото й заседна буца. Мълвата говореше, че никой не е посещавал дома му. Не се надяваше някога да получи такава покана. Изобщо не я очакваше.

И съвсем не беше сигурна, че като види къщата му, ще добие някаква представа за тревогата в очите на Танър. Но щеше да опита. И ако се наложи, ще се бори до смърт, ала ще пропъди този поглед от очите му.

— Ще трябва да, вземем моята камионетка — тя подхвърли думите през рамо и се насочи към стълбите. — Ако добре си спомням, ти вчера караше ски. Обзалагам се, че още са отзад в шейната.