Дикси Браунинг
По волята на съдбата (8)

Глава седма

В мазето на голямата, внушителна къща на Банксови старата водонагревателна инсталация се задъхваше в отчаяни опити да задоволи нуждите на толкова гости от женски пол. На втория етаж Кейн, който търпеливо бе изчакал да се изкъпе и последната, сега стоически понасяше студения душ. После се наметна с изгладена хавлия. Чудеше се за какъв дявол у Банксови се глади всичко, до последния парцал за миене.

Роури и Мади Банкс под един покрив? Изключено!

Роури и Чарли Банкс в едно легло? Само през трупа му!

— Кейн, готов ли си? — извика приятелят му от вратата и влезе. Беше облечен с бледосив костюм, досущ като всеки друг, който беше носил през последните дванайсет лета. С малка разлика в реверите и копчетата.

— Чарли, не прави това! — каза Кейн.

— Кое да не правя? Побързай! Вече е без петнайсет.

Кейн изруга наум. Бе избрал неподходящ момент за разговор. Дори не знаеше какво точно да му каже. Дявол да го вземе, по нищо не отстъпваше на Чарли! Винаги се беше смятал за честен и почтен мъж. Е, поне досега не беше изпадал в подобна ситуация! Какво да му каже? Познаваше годеницата му само от седмица. С бившата му съпруга бяха имали тригодишна връзка, а бракът им не успя да оцелее и до края на сватбеното пътешествие. Освен това не той, а Чарлз беше този, който искаше да се жени. Кейн имаше свой начин на живот, къща извън града, разположена достатъчно близо до морето, за да се разхожда по брега, когато го стегне шапката. Или просто да се качи в колата и да пътува с дни, накъдето му видят очите без определена цел, докато се поуспокои. Той нямаше нужда от съпруга, а само от жена за някоя и друга нощ!

Ала при мисълта, че това беше среднощната миячка на подове, необикновената ваятелка на восък, началната учителка, почитателката на подозрителни храни, полагащата отчаяни опити да бъде скучна и подредена, свенливата Ороура Хабърд… Не, не можеше просто да я заведе в леглото си, а после да й благодари и да изчезне нанякъде…

Чарлз отвори по-широко прозореца. В повечето стаи имаше климатични инсталации, но тази бе импровизирана гостна.

— Кейн, много съм ти задължен, че прие да се преместиш тук снощи. И през ум не ми бе минавало, че цялото семейство на Ороура ще пристигне толкова рано. Майка и аз мислехме да им направим резервация в някой хотел в града.

Кейн поставяше копчетата си за ръкавели. Обикновено не ги слагаше. Както не обличаше и риза с дълъг ръкав, когато температурата навън бе трийсет и пет градуса. Това беше едно от предимствата на неговия стил на живот.

— Интересни хора — отбеляза разсеяно той, като продължи с опитите да убеди себе си, че е воден единствено от алтруизъм и от интересите на приятеля си.

— Майка й е доста особена, а баща й… Кейн, той носи гердан! А какво мислиш за сестрите?

— Хубави. Интересни. Различни.

— Разбрах, че тази с кестенявата коса е танцьорка. Има голямо самочувствие! Струва ми се, че не е добра, колкото би трябвало да бъде.

Вдигнал брадичка пред огледалото, за да нагласи възела на вратовръзката си, Кейн се усмихна широко:

— А колко добра би трябвало да бъде според теб, Чарли?

— Знаеш какво имам предвид — намуси се той. — Тя е вариететна актриса. Каза ми, че е в шоу бизнеса.

— Имаш предвид, че е от ония жени, които едно време танцуваха до сутринта в „Кинг Феър“ ли?

— Не би ме изненадало. Би ли допуснал? Сестрата на Ороура с такава професия?! И да го заяви открито?

— Чарли, бъди реалист — Кейн с мъка се сдържаше да не прихне. — Танците, стриптийзът и красивата външност се търсят във всяко добро шоу. Същите неприлични неща, които навремето бяха незаконни, сега са съвсем обичайни. Огледай се, Чарли! Сексът вече се продава легално.

— Исках да кажа, че според мен Ороура няма нищо общо с тях. Тя изобщо не е такава, а е…

— Каква е, Чарли? Убеден ли си, че имаш представа каква е?

— Що за въпрос? Разбира се, че имам! Нали не възнамеряваш да си сложиш тази вратовръзка? — посочи крещящия аксесоар от изкуствена коприна, купен от магазинче в Кий Уест. Беше истински шедьовър на кича.

— Хубава е, нали? Имам слабост към залези и палми. Искаш ли да ти подаря такава за сватбата? Вече подарих на Роури еспадрили с пайети.

Чарлз няколко пъти отвори и затвори уста, след което погледна часовника си.

— Оценявам шегата ти, но би ли си облякъл сакото? Дамите вече ни чакат, а резервацията е за седем часа.

— Знаеш, че тя изобщо не е за теб, нали, Чарли? — Кейн взе лененото си сако. — Не прави това! Не съсипвай живота и на двама ви! — или може би на трима ни, добави мислено.

Чарлз го последва по коридора към стълбището, а стъпките му отекваха рязко по дъбовия паркет.

— Признавам, че семейството й не е точно такова, каквото би трябвало да бъде, но Ороура е била отгледана от баба си при съвършено различни условия. Очевидно е, че е станала почтена и уважавана дама. Тя е скромна, спокойна и…

— Дявол да те вземе! — Кейн спря на площадката, преди да поеме надолу по стълбите. Очите му блестяха гневно. — Не си вземаш икономка! Говорим за жената, която ще бъде твоя съпруга! Жената, която ще заведеш в леглото си и която ще ражда деца ти! — изруга наум и продължи: — О, Чарли, позволи й да си отиде, преди да е станало твърде късно!

Приятелят му се обърна.

— Кейн, сигурно си пил. Съжалявам, но ако имаш проблем, може би е по-добре да потърсиш…

— Да, би могло да се каже, че имам проблем! — засмя се дрезгаво той. — Ала той не е пиенето.

Като му хвърли последен подозрителен поглед, Чарлз слезе по стълбите и го изчака пред входната врата.

— Майка ми предложи да използваме нейния ван. Аз ще взема Хабърдови.

Кейн обаче не беше свършил.

— Знаеш добре, че животът и на двама ви ще бъде истински ад, нали? Роури не е жената, за която я смяташ. С теб тя е като пеперуда в буркан, която отчаяно се блъска в стъклото, за излети на свобода. Не след дълго ще престане да се опитва да лети и когато това стане, ще умре.

Чарлз погледна начумерено първо часовника си, а после Кейн.

— Говориш глупости. Винаги си имал богато въображение.

— Така е. А при теб то изобщо липсва. Фона ми каза, че Роури е преживяла стрес в детството си. Това обяснява всичко. Причината да стане учителка и да иска да бъде жената, за която я мислиш, е отчаяното й желание да избяга от себе си!

— Абсурд. Впрочем сигурен ли си, че не искаш да ти дам някоя от моите вратовръзки?

— По дяволите, не е абсурд и не желая нищо от погребалните ти аксесоари! Роури мисли, че ако живее по правилата на баба си, ще бъде в безопасност, но това ще я съсипе! А ти просто я поощряваш да се превърне във втора Мади Банкс!

— Млъкни! — лицето на Чарлз бе опасно зачервено. — Няма да ти позволя да говориш така за майка ми! Не зная какво ти е наговорила онази млада… дама, но държанието й със сигурност ще ни създаде неприятности. Сигурно завижда, че Ороура ще стане почтена и уважавана…

— За Бога, знаеш, че не е вярно! Кажи й, че се отказваш, преди да е станало твърде късно. Направи добро и на двама ви и я освободи от този ангажимент! — ядосан на себе си, че изгуби самообладание и избухна, Кейн се обърна и заби поглед в месинговата поставка за чадъри.

— Хей, вие двамата, ще идвате ли, или да си потърсим други кавалери? — по стълбите слизаше Ив, облечена в бял копринен панталон и риза, пристегната със сребрист колан с тюркоазни орнаменти.

— Господа, на вас разчитат шест гладни дами, а това е крайно опасно!

Чарлз тръгна по алеята покрай живия плет и влезе в съседния двор. Мина край стария седан с изкривена ръждясала броня, която преди месец бе пострадала при удар с камион. Роури чакаше да вземе първата си заплата, за да я даде на ремонт.

Тя и родителите й седяха пред къщата. Бяха напълно готови за излизане. Той огледа роклята на годеницата си, кимна одобрително, след което ги придружи до вана на майка си.

Ив седна в колата на Кейн и Роури ги сподири с поглед, докато се скриха. Съни я наблюдаваше с усмивка, а после смушка с лакът Бил. От задната седалка на вана Фона се усмихна на Мисти, която й смигна, а Пийс извади пиличка и се зае с един нокът.

Може би отстрани изглежда, че изпитвам ревност, но не е така, убеждаваше се Роури. Ив бе страхотно красива. Лицето й беше идеално, нямаше нито една луничка и изглежда си спомняше Кейн по-добре, отколкото той бе очаквал. Тя въздъхна и се почеса по безименния пръст на лявата си ръка, където тази сутрин се беше появил обрив.

Фона бе настроена порочно. Роури гледаше неодобрително как се закача с Чарлз и как той се изчервява. Мислите й бяха объркани, а Съни бърбореше нещо за сънища, аури и за прекрасната рокля от рисувана коприна, която й е донесла за сватбената церемония.

— Но, Съни, аз вече имам рокля! — каза ужасена тя.

— Тази е специална. Уших я за теб и тази сутрин довърших горната част. Изрисувана е с дървета, цветя, птици и пеперуди в най-нежните цветове и…

— О, Съни… — гласът й заглъхна при мисълта за Кейн, застанал срещу нея в модната къща, нейният духовит, усмихнат и неуморим консултант. И как я бе гледал прехласнато, когато се беше появила облечена в избрания от него копринен костюм в нежния цвят на пчелен мед. В този миг нещо се беше обърнало в сърцето й и дълго не можа да откъсне очи от неговите. Спомни си колко хубаво беше и как този ден се бе смяла така, както не й се беше случвало от години. Ала това беше майка й, която я обичаше и й бе ушила специална рокля за сватбата. — Когато се приберем, ще я пробвам — въздъхна тя и започна да върти пръстена си на пръста. Как щеше да реагира Чарлз, когато я видеше в свободно спускащото се рисувано произведение на майка й? Кейн би разбрал, но Чарлз? Бръкна в чантичката си и взе таблетка антиацид.

Когато наближиха клуба, Ив и Кейн вече ги чакаха. Бъдещата й зълва бе увиснала на ръката му и щастливо се смееше. А той изглежда нямаше нищо против… Роури се насили и ги дари с най-ослепителната си усмивка.

— Каква прекрасна вратовръзка! — каза тя. Преди да насядат около една от големите кръгли маси, Роури извика настрана Мисти и я заплаши, че ще я прокълне, ако се осмели да гъкне, когато поднесат вечерята.

— Спокойно, момиче, ще бъда няма като гроб! Щом искаш, яж мърша, но всички виждаме кой има проблеми със стомаха и торбички под очите от безсъние.

— Запомни! Нито дума, независимо кой какво поръчва! — изсъска сестра й през стиснати зъби.

Донесоха менюто и те поръчаха напитките. Хабърдови пожелаха да опитат от местното вино, Ив взе джин с тоник, Кейн — минерална вода с лимонов сок, а Роури — мляко. Дотук добре. После Кейн каза:

— Чарли, имаш ли нещо против да поканя годеницата ти на танц? — и докато Чарли отваряше и затваряше безмълвно уста, я отведе на дансинга, където танцуваха още две двойки.

— Изглеждаш страхотно! — каза Кейн и като плъзна ръце около нея, я притегли към себе си. Гласът му бе леко дрезгав. От горещия му дъх, докосващ кожата й, цялата изтръпна. За миг отпусна чело на рамото му.

— Малко съм уморена. Мразя да мисля, че след по-малко от месец започват училищните занятия…

— Това не е единственото нещо, което ти предстои след по-малко от месец.

— Имаш предвид сватбата…

Изкушаваше се да й каже, че има предвид нещо по-голямо, нещо, което никой от двамата не бе очаквал. Безпокоеше ли се и тя като него за онова, което ставаше между тях? Не беше възможно да е само от негова страна. Бе твърде силно, за да е генерирано само от един източник. Ръцете му я обгърнаха здраво и като птица, завърнала се в родното гнездо, Роури сложи глава на гърдите му. Какво значение имаха мислите му, че почтеният мъж не отнема жената на приятеля си, когато я усещаше в обятията си? Когато тишината стана непоносима, Кейн промълви:

— Твоите роднини ми харесват.

— Така ли? — вдигна лице към него тя.

Той се засмя, а Роури почувства как смехът му отеква във всяка клетка от тялото й. Как го правеше? Как му се удаваше да й въздейства физически с най-обикновен смях? Сигурно организмът й изпитваше недостиг на някакво вещество.

— Съни ми е донесла рокля, която иска да облека. Нейно произведение е. Тя има магазин в Ричмънд и друг в Отър Банкс, в който продава дрехите си.

— Умна жена.

Толкова й беше хубаво да танцува, притисната до Кейн, с ръка в голямата му топла длан, и глава, отпусната на рамото му. Не искаше да говори нито за семейството си, нито за Чарлз.

— Ще я облечеш ли?

— Не зная как да постъпя. Не искам да нараня чувствата й. От друга страна, това няма да се хареса на Чарлз.

— А какво искаш ти? — докосна с лице косата й.

— Не зная… — прошепна безпомощно тя и отново се отпусна в прегръдките му, където проблемите не изглеждаха неразрешими.

Проблеми ли? Какви проблеми? Щеше да се омъжи за Чарлз, сестрите й бяха обещали да се държат прилично, а и Кейн щеше да си отиде и… Внезапната болка, която тази мисъл й причини, не можеше да бъде излекувана с никакви лекарства!

— Не е ли по-добре да се върнем на масата?

— Оркестърът още свири. Защо трепериш, студено ли ти е?

— Кейн, моля те! — погледна през рамо към Чарлз, сякаш очакваше да се нахвърли към нея с обвинения за… за мислите й, които бяха неприлични и порочни, за това, че всяка нейна клетка копнееше Кейн да я целуне…

Чарлз обаче дори не гледаше към тях. Двамата с Фона танцуваха в другия край на залата, но и от такова разстояние се виждаше, че сестра й е поела нещата в свои ръце.

Мелодията свърши, но Кейн не сваляше ръце от Роури. Притегли я към себе си и прошепна в ухото й:

— Имаш ли представа колко силно ми се иска да те целуна?

Затворила очи, тя дишаше тежко. Изведнъж подреденият й свят се разпадна.

— Недей, Кейн!

— А ако го направя? Знаеш ли какво ще стане?

Тя се разтапяше от допира с топлото му тяло; до болка ясно усещаше как тръпне всеки мускул от него. Какво можеха да направят един-два слоя тънък плат срещу този огън!

— Кейн, моля те, не говори така!

— Ще ти кажа какво би станало, скъпа — продължи той. — Взрив. Както когато доближиш запалена кибритена клечка до барут…

— Стига! — тя се дръпна и го погледна гневно право в очите. Стояха един срещу друг, без да забелязват нищо наоколо. И двамата дишаха учестено, и двамата бяха пребледнели, а погледите им хвърляха мълнии. Черните очи на Кейн почти изгаряха нейните с цвят на чай.

Мобилизирайки всичко онова, което й бе набивано в главата от единайсетгодишна възраст, Роури първа се отърси от магията.

— Кейн, не зная какво се опитваш да направиш, но трябва да престанеш. Това… Не е честно спрямо Чарлз и мен!

— Опитвам се да предотвратя най-голямата грешка в живота ти!

— Не е вярно, просто се опитваш да ме объркаш. Играеш някаква игра за развлечение, а аз вече дори не мога да събера мислите си. На това трябва да се сложи край. Кейн, остави ме на мира!

Разбира се, казваше си тя, болката в очите му е плод на въображението й. Мъже като него — силни и известни в обществото, не можеха да страдат заради жена, която познават едва от седмица.

— Безпокоиш се за Чарлз, нали? — попита го вече по-меко. Сигурно това бе причината за странното му поведение. Явно мислеше, че е неподходяща партия за приятеля му. — Кейн, обещавам ти, че ще му бъда добра съпруга. Ние наистина си подхождаме. И двамата сме достатъчно зрели, за да знаем какво искаме и…

— А какво искаш, Роури? — прекъсна я той, а очите му я гледаха с неизказана нежност.

— Ъъ… Искам… Чарлз и аз искаме… И двамата не сме в първа младост, а Чарлз казва, че женените мъже живеят по-дълго. Твърди, че има статистически изследвания, които го доказват…

Кейн изруга дълго и съдържателно и тя запримигва смаяно.

— Смятай тази сватба за свое погребение! — той се усмихна горчиво и се отдалечи, оставяйки я с пламнало лице да търси дамската тоалетна.

Там бързо изгълта две таблетки антиацид, наплиска лицето си със студена вода и начерви обилно устните си.

Едва издържа до края на вечерта. Мисти не изнесе никаква лекция против убийците на теленца, а Фона не се качи да танцува по масите, въпреки че на два пъти замъква Чарлз до дансинга и плътно обвиваше ръце около кръста под сакото му. По едно време потърка нос в шията му и упорито завираше косата си в лицето му. Роури трябваше да я напляска, защото Чарлз мразеше тези неща и не понасяше подобни демонстрации.

Съни също не предложи да гледа някому на ръка или на кафе, а Бил не се опита да се спазари с персонала да сервират само „Хабърдс Хевънли Хербалс“.

Като цяло вечерта мина успешно. А какво искаш ти, Роури? — продължаваха да отекват в главата й думите на Кейн.

Искам теб, Кейн! Единственото нещо, за което си мисля, е какво ли би било, ако лежа гола в прегръдките ти! Докато най-после разбера какво точно имат предвид хората, когато говорят за любовен екстаз, мислеше тя.

На връщане Кейн отстъпи колата си на Чарлз, а той се върна с останалите, за да могат годениците да се движат необезпокоявано. По средата на пътя Роури предложи да спрат на пустия паркинг пред Баптистката църква.

— От няколко седмици не сме оставали сами дори за минута — напомни тя на Чарлз.

— За Бога, Ороура! — отвърна той и включи радиото, за да чуе новините в единайсет. — Току-що прекарах цяла вечер с теб. Не разбирам от какво се оплакваш.

Тя също. Разбираше само, че нещата не са наред.

— Това не се брои. Почти не сме разговаряли, а ти дори не ме целуна! — протегна ръка и изключи радиото. — Чарлз, какво ще кажеш, ако поискам да се любим? Сега, тази нощ. Можем да отидем някъде — на хотел, например.

— Боже мой, какво те прихваща?

— Това не е отговор! — възкликна тя, макар че точно такъв отговор трябваше да очаква. Отчаяна, опита отново: — Не можем ли поне да поговорим за това? Да не би да си импотентен, Чарлз?

— Ороура! Няма да търпя да ме обиждаш!

— Виж, разбирам, че сексът не е най-важното нещо в един брак. Но ако двама души се харесват, взаимно се уважават и…

— Мисля, че напрежението от…

— Но рано или късно ще го направим! Искам да кажа, че повечето женени двойки се любят, нали? А ако нямаме намерение да се любим, защо изобщо трябва да се женим? — усмивката й бе тъжна. — Щом няма да имаме и деца, по-добре е да останем приятели…

Чарлз изпъшка и противно на навиците си разхлаби възела на вратовръзката си.

— Може да ти прозвучи изненадващо, Ороура, но аз съм съвсем нормален мъж. И имам същите желания, а — позволявам си да твърдя, и възможности. Причината, поради която се въздържам, е моето уважение към теб, а не някакъв физически недостатък. Уверявам те, че когато се оженим…

— Но защо да чакаме? Почти всички го правят преди дори да са сгодени!

— Искаш да те закарам в града и да те заведа в някой хотел, където да те обладая? Правилно ли съм те разбрал? Искаш гаранция, че съм в състояние да… ъъъ… изпълнявам съпружеските си задължения?

— О, изобщо не е така! — безсилна, че не може да обясни своите страхове и съмнения на човек, който дори не се опитва да я разбере, тя се разплака.

Скръстил ръце на гърдите си, Чарлз я гледаше хладно, осветен от църковните лампи зад тях.

— Скъпа, вълната на така наречената свободна любов отмина. Оказа се страхотен провал. Винаги съм вярвал в почтените семейни ценности и смятах, че и ти вярваш в тях. Това беше едно от нещата, които ме привличаха в теб. В наши дни един мъж на моята възраст трябва да бъде много предпазлив.

— Аха, разбирам. Искаш да кажеш, че е добре един мъж да има опит в тези неща, но когато реши да се жени, иска булката да е девствена. Това ли ми казваш?

— Не — въздъхна изтощено Чарлз. — Не е това. Разбира се, че аз… Ороура, как ще гледаш близките си в очите утре, след като си била цяла нощ в хотел с мен?

— Близките ми? Ти шегуваш ли се? — като си спомни нещата, които бе виждала и слушала като дете, и всичко онова, за което после беше чела, не можеше да не стигне до извода, че с Чарлз нещо не е наред.

Или може би нещо не беше наред с нея. Как й се искаше никога да не се бе съгласявала да стане негова съпруга! И никога да не бе срещала Кейн, който предизвика у нея тези жалки и объркващи… желания!

Чарлз продължи с добре овладян глас:

— Как ще погледнеш майка ми в очите, Ороура, знаейки, че сме постъпили като двойка безотговорни тийнейджъри, които се крият, за да правят секс, без дори да си дават сметка за възможните последствия?

Всяка мисъл за Маделин Банкс, независимо дали ставаше въпрос за незаконна необуздана страст, или за съвсем законна, й беше непоносима. Как изобщо би могла да спи с Чарлз под един покрив с майка му? Внезапно осъзна, че това не само й причинява болка — то беше невъзможно!

— Забрави го — изрече уморено. — Хайде да си ходим. Съжалявам, че започнах. Беше просто…

— Зная, скъпа, не е необходимо да се извиняваш. Това е предсватбена треска. На всички ни се отразява, дори на Кейн. Може би е и заради това, че близките ти се изтърсиха неочаквано.

Тя не отвърна нищо за изтърсването на своите роднини. Та нали те щяха да станат и негови? Скоро и тя щеше да бъде негова… О, Боже, какво направих? Помогни ми да се измъкна, преди да е станало прекалено късно, отчаяно се молеше Роури.