Дикси Браунинг
По волята на съдбата (5)

Глава четвърта

Отначало и тази целувка бе нежна. Типична целувка от летен следобед — ласкава и успокояваща. После Кейн изстена. Ръцете му я обгърнаха здраво, а устните му жадно се впиха в нейните и преди още да се е опомнила, нещо се случи с нея.

Нямаше място за неудобство, обида или страх. Роури усети с върха на езика си възбуждащ аромат на кафе и още нещо, непознато й досега. Коленете й се подгъваха. Беше се целувала поне с шестима мъже, но никой от тях не й бе въздействал по този начин. Кейн я прегръщаше, притискайки я към силното си тяло. Сетивата й внезапно се изостриха и тя почувства топлината, влагата, ленивото жужене на насекоми във въздуха и сладостния аромат на петуниите. Сякаш я събуждаха с гръм и трясък от трийсетгодишния й сън. Зарови пръсти в топлата, гъста коса на тила му, като си даваше сметка, че не само позволява това да се случи, а нещо повече — искаше го!

Когато откъсна устни от нейните, Кейн дишаше тежко и изглеждаше замаян. Роури се взря в топлите му очи с цвят на кафе. После погледът й се спря върху устните му.

— Кейн, аз… — не знаеше какво да каже, разбираше само, че е по-добре да говори, отколкото да мълчи.

— И аз… — той направи крачка назад с предпазливо изражение на лицето и без да каже нито дума, се обърна и се отдалечи.

Роури остана да гледа след него, докато се загуби от погледа й, а после като в просъница влезе в къщата. Без да обръща внимание на кутиите, пръснати по дивана, тя изу обувките си и се запъти към спалнята.

Умът ли си беше изгубила? Кейн я бе целунал! Два пъти! И беше отвърнала на целувката му! Опита да насочи мислите си в по-безопасна насока. Те обаче продължаваха да се връщат към целувката… Защо устните на Чарлз не й въздействаха така? Защо никога не я беше целувал по начина, по който току-що я целуна Кейн? Защо? Може би тя не предизвикваше желание у годеника си? Или пък той у нея? Колко нелепо!

Помисли, че греши — вероятно Чарлз се държеше по този сдържан начин, защото бе достатъчно опитен, знаеше докъде води подобна целувка и явно не желаеше да я стряска.

„О? А Кейн нямаше представа, така ли? Друг път!“, прошепна й едно гласче. Как ли щеше да я целува Чарлз след сватбата? Ами ако не й хареса? Ако не би могла да си наложи да…

Дали целувката на Кейн беше от така наречените „чувствени“? Бе срещнала този термин в една статия за девственици, които според автора се срещали много по-често, отколкото се предполага. В същата статия се цитираше Овидий: „Целомъдрена е тази жена, която никой не е пожелал.“

Но нея я бяха пожелавали и беше опитала достатъчно от грубиянските неприятни целувки, които предизвикваха у нея чувство на страх и погнуса. Нищо от онова, което бе изпитвала досега, нямаше и бегла прилика с целувката на Кейн. Никога у нея не бе оставало това чувство на… Болка, копнеж, особен глад… Като беден скитник, който наднича през прозореца на баничарница…

— Глупости! — промърмори тя.

Само си въобразяваше! За Кейн това сигурно нищо не значеше! Та нали си отиде, сякаш нищо не се е случило? Стана и започна бързо да разопакова покупките.

Късно следобед вече бе успяла да се убеди, че и двата пъти я е целунал съвсем лекичко и приятелски. Реши, че понеже е била уморена и напрегната, е взела целувките за истински!

 

 

Чарлз имаше сбирка в „Ротъри клъб“, което я освобождаваше от задължението да излезе с него. Поради факта, че живееха врата до врата, двамата не излизаха толкова често, колкото биха го правили, ако не бяха съседи. Успяваха да се видят поне веднъж на ден. Но напоследък Чарлз бе необичайно зает, както и тя със своите приготовления за училищните занятия и сватбата.

Заподрежда грижливо нещата си, като на всеки кашон постави надпис със съдържанието му. Накрая взе душ и си легна. Беше рано, но ако лампите й не светеха, Чарлз нямаше да се отбие на връщане от сбирката. Мислено изреждаше многобройните достойнства на Чарлз и задряма с надеждата, че тази нощ няма да сънува Кейн…

Той все пак я споходи в съня, само че после изчезна и на негово място постепенно се появиха откъслеци от неприятен спомен… Тя се съпротивляваше подсъзнателно, ала тогава долови лютивия дим на пура, дочу смях, неблагозвучна музика и пиянски мъжки глас, шепнещ нещо в ухото й. Почувства отново колебливо пълзене на ръка по бедрото си…

Събуди се ужасена и въпреки горещата юлска нощ, се зави презглава. Това никога не се е случвало, казваше си тя. Беше само кошмар, който бе започнал малко преди родителите й да я заведат да живее при баба й… Отначало не бе искала да се отделя от семейството си, ненавиждаше строгата възрастна жена и правилата й за поведение. Постепенно обаче, в спретнатата бяла къща на Мейн Стрийт, кошмарът бе престанал да я тормози и не след дълго изчезна.

— Трябва да благодариш на Бог за всичко, с което те е дарил днес — казваше баба й всяка вечер, когато малката Роури коленичеше до тясното си метално легло и прилежно започваше да благодари за печеното пиле и кокосовия пай, за новата рокля с чорапи и обувки в същия цвят, за библиотеката, която беше на две преки от тях…

Бе си казвала, че е щастлива, защото живееше в истинска къща, а не в стар, набързо преустроен обор, заедно с още поне десетина души, които се мотаеха навсякъде. Ала всъщност понякога си мечтаеше за отминалите дни, когато тичаше на воля — свободата й липсваше. Разбра обаче, че хората не са истински свободни, а малцина са дори подсигурените материално.

Трябваше да бъде благодарна, че е на път да се омъжи за мил и почтен човек, когото баба й би одобрила. Ема Тюсдейл бе твърдо убедена, че правилата, уважението и отговорността са тухлите на обществото, а доброто възпитание — спойката между тях. А… Какво ли би казала баба й за Кейн?

 

 

Роури бе още по пижама и прехвърляше току-що получения „Джърнъл“, когато Чарлз леко почука на вратата.

— Отворено е, влез! — провикна се тя.

— Не бива да оставяш вратата си отключена, Ороура.

— Одеве излизах да си взема вестника от пощенската кутия и съм забравила да заключа.

Той я целуна по челото, оправи леко изкривения календар, закачен на вратата на килера, и каза:

— Извини ме, че те безпокоя толкова рано, скъпа, но исках да поговоря с теб, преди да отида на работа.

Роури се опитваше да не прави сравнение между сухото докосване на устните му до челото й и целувката на Кейн. За момент й се прииска да се хвърли в прегръдките на годеника си и да го помоли да я целуне страстно. Ала вместо това му каза да си сипе кафе, докато тя се облече. Не че беше разголена, но се чувстваше като нищожество, като го гледаше в неизменния строг костюм и копринена вратовръзка. Пък и не беше в настроение да се държи като влюбена…

Както всъщност и той. Докато стоеше с гръб към него и обличаше памучния си пеньоар на бели и жълти квадрати върху пижамата, Чарлз премина директно към въпроса:

— Ороура, майка ми реши да се върне отново тук.

Тя усети болезнено свиване в стомаха.

— Това е… чудесно — едва прошепна.

— Да, предполагам, че е съвсем естествено да се тревожи. Имам предвид за къщата. Тя е на нейно име, нали разбираш? Не защото си мисли, че ти няма да се грижиш както трябва за имота — колебливо обясняваше Чарлз. — Просто остарява и е съвсем естествено да бъде заедно със семейството си, а сега и Ив се развежда и се връща в Уест Коуст…

Ив, сестра му! Очакваха я да пристигне днес. По дяволите!

— Значи майка ти ще иска да пребоядиса тази къща? Тогава трябва да побързам с прибирането на нещата си. Кога мисли да се нанесе?

— Ороура, скъпа моя, мисля, че не ме разбра правилно. Имам предвид, че моята къщата е достатъчно голяма, строена е за голямо семейство. А татко умря, когато Ив беше на пет години и… Бяхме се надявали… Искам да кажа, че аз и Сюзън планирахме… — бледото му лице се покри с гъста червенина и той нервно задърпа вратовръзката си. — Ами, опитвам се да ти кажа…

Стомахът я присви отново. Сигурно бе от фъстъците! Те и шоколадът бяха любимата й закуска, но за да е по-здравословно, добавяше разни нискокалорични пшеничени каши. Фъстъците, разсъждаваше тя, съдържаха протеин…

— Ороура, майка ми възнамерява да живее при нас.

Стомахът й вече се разбунтува сериозно.

— Извинявай, Чарлз! — извика тя и влетя в банята.

Пет минути по-късно се появи отново, бледа и трепереща. Той си беше сипал кафе и преглеждаше бизнес страницата на вестника. Като я видя, скочи, хвана я за ръка и я настани да седне.

— Ходила ли си на лекар за това?

— Миналата седмица. Не е заразно, дори не е язва.

Все още, добави наум. Изкушаваше се да му каже, че първото нещо, за което я попита докторът беше дали не е бременна, но Чарлз щеше да се почувства неловко. Както и тя. Те дори не говореха за подобни неща, камо ли да ги вършат!

— Е, аз тръгвам. Бях длъжен да ти кажа за… Може би двете с майка ми днес ще се видите по-късно, за да обсъдите въпроса за стаите и други неща от този род. Тя ще ползва предната стая с банята. Те бяха нейни и преди да се оженим със Сюзън, така че е съвсем естествено да желае да прекара последните си години там.

Съвсем естествено?! Друг път! Защо каквото и да кажеше Чарлз, то беше „съвсем естествено“, а когато тя не бе съгласна, излизаше, че е „детинско“!

— По-късно ще говорим за това — парира Роури.

Усещаше, че й се гади отново, но се усмихна, доволна от факта, че е надминала очакванията си като актриса, защото докато го уверяваше, че всичко ще бъде наред, Чарлз въздъхна с облекчение, целуна я по бузата и излезе.

— Проклятие! Бясна съм! — фучеше, докато заключваше вратата след него, а после напук я отключи. — Не, няма да стане! Как може кучият му син да иска от мен да…

Изведнъж се свлече на кухненския стол, сви се и се втренчи мрачно в босите си крака. Така я завари Кейн, когато двайсет минути по-късно дойде да я види. Навярно Роури би трябвало да се чувства неловко след случилото се предишния ден, ала бе твърде нещастна, за да я е грижа за това.

— Предполагам, че вече ти го е казал? — наруши мълчанието той, взе чаша и си сипа кафе. — Да ти долея ли?

— И през ум не ми минава да го пия — отвърна отчаяно тя.

— Лоялност към „Хабърдс Хевънли“?

— Не, начален стадий на язва.

Той гледаше през неразтребената маса към „прибраната по природа“ Роури, която вече втора седмица не успяваше да подреди книгите си.

— Хмм, язва ли? От колко време продължава това?

— От няколко седмици — сви рамене тя. — Може би месец.

Значи ето каква е била бележката с часа за преглед. Но защо при гинеколог, а не при интернист?!

— Какво предприе? Диета, лечение?

— Не вземам никакви лекарства, а мнението на експертите по въпроса е, че диетите изобщо не помагат.

— Единственото сигурно нещо при тези мнения е, че рано или късно, ги измества друго, чийто автор е ново научно светило — погледът й бе толкова красноречив, че той примирено махна с ръка: — Добре, разбрано, без хапчета и блудкави храни. Тогава как ще се лекуваш? Може би като… въведеш ред в живота си?

— В живота ми — тръсна глава Роури — цари идеален ред. Всъщност за какво точно си дошъл?

За своя изненада Кейн си отговори, че онова, което искаше в момента, бе да чуе смеха й. А после да си отиде.

— Каква е програмата за днес? Да опаковаме книгите, да изберем сватбена музика, да изпратим някоя пропусната покана? Или може би да оправим електрическата ти инсталация? — бледа усмивка озари лицето й. — Защо не отидеш да се облечеш, докато аз поразтребя тук? — подозрително заразглежда купичката пшеничена каша и още нещо, наподобяващо фъстъци, залети с някаква кафява течност. — Какво е това „Хабърдс Хербалс“ против язва ли?

— Това не те засяга! — сопна му се тя. — Слушай, имам страшно много работа. Защо не отидеш да си играеш на шафер някъде другаде? Може би госпожа Банкс има нужда да й помогнеш да планира остатъка от живота ми!

— Мислех, че вече е планиран — каза меко той. — Твоят бежов копринен костюм, нейният заден двор, двайсетина знака „Не гази тревата“, органистката Модън, и накрая тримцата заживявате щастливо…

— Чудно! Върви тогава за сватбена торта! Всъщност не ме е грижа какво ще правиш, само този ад да свърши! За Бога, искам — проплака тя — просто да застанем с Чарлз пред мировия съдия. Сами! И цялата бъркотия да приключи!

Опрял гръб в хладилника, Кейн я гледаше, сякаш за пръв път в живота си виждаше босонога жена в поизносена розова пижама, отгоре с жълт кариран пеньоар, с лице, осеяно с прекрасни лунички, и разрешена руса коса.

Тя обаче изтълкува другояче погледа му. Мъже като Кейн Смит са свикнали да гледат жени, облечени в коприна и дантели, с прически, за които се стои по три часа при фризьора! Мъже като него…

— Ох, извинявай — въздъхна Роури. — Не исках да те засегна. Това е, защото…

— Защото не спиш, стомахът те боли, чувстваш се виновна и несигурна, защото те целунах, а ти отвърна на целувката ми и на двамата ни беше хубаво. И с мен е така, и аз не можах да мигна тази нощ — и без да й остави време да възрази, добави: — Мисля, че Чарлз направо те е довършил с новината за съвместното съжителство с бъдещата ти свекърва.

— Не мога да повярвам, че наистина иска да живее с нас. Тя не е стара — изглежда на не повече от шестдесет. Няма ли свой собствен живот? Приятели? Ами дъщеря й? Всъщност майка му няма нужда от нас — Роури безпомощно разпери ръце. — Така нищо няма да излезе. Как бих могла да издържа, без да нараня чувствата й и да разстроя Чарлз?

Кейн се усмихна с познатата й иронична усмивка, която караше сърцето й да пърха като птичка в клетка.

— Слушай, скъпа, защо не вземеш душ и не се приготвиш, докато аз измия тези няколко чаши? А после да решим какво ще правим.

— Кейн, не е нужно да миеш съдовете ми, нито да правиш каквото и да било.

Освен, ако не си решил да отвлечеш вдън земя бъдещата ми свекърва, добави мислено тя.

— Позволявам си да не се съглася с вас, мадам! — той решително я избута към коридора, водещ към банята. — Ако ръцете ми не са заети с някаква работа, могат да докарат неприятности и на двама ни…

— Ако толкова ти се работи, защо не предложиш услугите си на госпожа Банкс? — попита Роури.

— По-скоро бих ял червеи в градината!

Тя вдигна към него очи, в които проблясваха весели искрици.

 

 

Половин час по-късно се срещнаха в променената до неузнаваемост кухня. Книгите й бяха подредени по датата на издаването им. Кейн реши засега да не отваря дума за храните, които намери в хладилника и в килера. Не беше чудно, че има проблеми със стомаха!

— Ах! Не си спомням откога кухнята ми не е изглеждала така! — възкликна Роури.

— Навик от службата във ВВС. Първото нещо, на което ни научи, беше всяко нещо на мястото си. Какво ще правиш с тези саксии?

— Цветята ми… — чувстваше се значително по-добре в синята рокля без ръкави. — Ами те всъщност не са мои. Учениците ми ги засадиха тази пролет и не мога да ги оставя да загинат…

Страхотно, няма що, рече си Кейн. Тя бе привързана към два-три хилави израстъка с по едно-две листа. Господи, беше неспасяема! Какво тогава го караше да я желае толкова силно?

— Скъпа, би ли ми казала какво, за Бога, намираш в Чарли Банкс?

Роури се втрещи от изненада.

— И ти му се пишеш приятел?!

— Казвал ли ти е, че Сюзън беше моя приятелка, когато се запознаха? И че не сме се виждали, откакто бях шафер на сватбата им преди единайсет години?

— Не, но…

— Тогава престани да ми говориш за приятели и подобни глупости, защото никак не върви.

— Тогава защо…

— Защо съм тук ли? Защо приех да застана отново до горкия Чарли?

— Той не е горкият Чарли, той е… чудесен човек!

— Съгласен съм. И не съм казал, че не сме приятели. Ала аз съм и твой приятел, Роури. Или поне ми се иска да бъда.

Чудесно знаеше, че иска много повече от нея. За съжаление бе закъснял! Кейн далеч не беше ангел. Малко бяха принципите, които не бе нарушавал, но не можеше да отмъкне жената на Чарли изпод носа му, въпреки че в младежките години той беше постъпил точно така с него. Освен… Освен ако това не бе единственият начин да предотврати една фатална грешка.

В този смисъл на постъпката му би могло да се погледне като на спасителна мисия…

— Предлагам ти изход от кризата. Да направим списък с най-важните неща, после да го занесем на мама Банкс и да излезем, преди да се е разфучала. Ако се налага да си поделяте Чарли, трябва да й вземеш страха, иначе ще те използва вместо изтривалка. Вземай лист и молив и да започваме.

Тя се поколеба. Мразеше да взема решения, но се налагаше.

— Сигурна ли е системата ти?

— Абсолютна антистресова програма — отвърна Кейн.

Очите му излъчваха топлина, а лицето с неправилни черти й напомняше добрия великденски заек. Защо тогава се чувстваше застрашена? Защо имаше неловкото усещане, че животът й се е променил от минутата, в която се бе промушил през плета й, а тя го бе заляла неволно с мръсната вода?

До дванайсет без четвърт вече бяха уточнили музиката — традиционния сватбен марш за церемонията и лек музикален фон от произведения на Кол Портър по време на тържеството в клуба или където Ив и госпожа Банкс кажеха. Решиха шаферката да е една и това да бъде най-малката й сестра — Мисти, при положение, че дойдеха близките й. Три шаферки щяха да бъдат прекалено много за толкова малка сватба, а освен това Фона… По дяволите! Нямаше цял живот да се съобразява с нейното поведение!

— В случай, че сестрите ми не дойдат, мога да помоля Ив да бъде шаферка. Що за човек е тя? — беше събула белите си сандали. Кейн наливаше в чашите от леденото… нещо за пиене, а Роури гризеше молива си.

— Рязка. Привлекателна. Амбициозна.

— Доста добре я познаваш — отбеляза в пристъп на неочаквана ревност тя.

— Съмнявам се дали въобще ме помни — засмя се той.

— Както и да е, приятелката ми от колежа, която мислех да поканя за шаферка, замина да преподава английски в Полша. Надявам се Ив да не се обиди, ако я помоля в последния момент. Семейството ми е… непредсказуемо.

— Ив няма да се засегне. Тя е разбрано момиче.

— Значи уточнихме и този въпрос — потри доволно ръце Роури. — И след това всичко ще приключи.

— Не съвсем — Кейн постави пълната чаша пред нея и се усмихна особено.

Тя повдигна вежди въпросително.

— О, имаш предвид, че остава самото тържество. Добре де, ще си изпием шампанското, ще вдигнем няколко тоста и тогава вече всичко ще приключи.

— Роури — той приближи стола си и постави длани върху застланата с покривка маса, — всичко ще започне след няколкото думи и тоста. Ще започне твоят съвместен живот с Чарли.

Тя преглътна с видимо затруднение.

— Зная — смънка, като въртеше между пръстите си една от ресните на покривката с щамповани едри маргарити.

— Не съм убеден. Скъпа, чуй ме. Ако имаш каквито и да било съмнения, сега е моментът да се откажеш.

— Какви съмнения бих могла да имам?! Чарлз е прекрасен мъж, за когото всяка жена с радост би се омъжила! Той е… Той е стабилен, зрял, разумен… Ненастойчив и…

— Ненастойчив ли? Интересна характеристика за младоженец. Какво имаш предвид? Че не настоява да спреш с учителстването или че не настоява да зарязваш всичко по два пъти на ден, за да скачаш при него в леглото, където да утолява зрялата ти страст?

Роури усети как към лицето й се надига гореща вълна, докато и корените на косата й почервеняха от възмущение.

— Как… Как смееш?! — прошепна тя.

Кейн се засмя. Миг по-късно обаче си даде сметка, че е напълно сериозна и усмивката му постепенно се стопи.

— Как смея ли? Роури, жените не използват този израз поне от петдесет години. Мъжете си позволяват доста неща в наши дни, а жените — повече и от тях. Няма табута. Не си ли го забелязала? Ти си свободен човек, госпожице.

— Извини ме — смотолеви тя, стана и изскочи като тапа от стаята, оставяйки го да гледа недоумяващо. Вратата на банята хлопна зад нея, а той стоеше, раздиран между желанието да се втурне след нея, или да се махне където му видят очите. Но когато чу мъчителните звуци от гадене, колебанието му изчезна.

Тя бе свита в ъгъла на банята, бледа и трепереща, а по челото й искряха капчици пот. Сърцето му се сви. Не се учуди, че тя не възрази, когато я вдигна на ръце. Ако се съдеше по вида й, нямаше сили дори да помръдне.

— Роури, скъпа, за стомаха ти трябва да се направи нещо! А сега ще те сложа да си легнеш.

— Ужасно ми е неприятно, че ме виждаш в този вид — прошепна нещастно тя. — Мразя да ми е зле. Ненавиждам и месец юли, но най-много от всичко мразя сватбите!

— Хм, сигурно е така. В момент като този е добре до теб да бъде майка ти, но тъй като я няма, ще се опитам да я заместя — положи я върху леглото, свали часовника от китката й, махна фибите от косата й и разхлаби яката на памучната рокля без ръкави. После внимателно разкопча дрехата, измъкна я изпод тялото й, съблече я и я простря на старомодния люлеещ се стол.

Отдолу Роури беше облечена с памучен корсаж. Не бе сигурен дали още произвеждат такива. Тя цялата трепереше и единственото, което го възпираше да отиде при нея в леглото и да я стопли по най-бързия известен досега начин, беше, че в момента, както биха се изразили в медицинските среди, това й беше противопоказно.

— Искаш ли да сваля корсажа и да те завия?

— Да не си посмял! — в очите й блеснаха предупредителни пламъчета.

— Ей, ей, спокойно, само те попитах — Кейн се отдалечи заднешком от леглото й.

— Извинявай, не ми е добре.

Изглеждаше красива, уязвима и нещастна.

— Как се казва лекуващият ти лекар?

— Не ми трябват лекари! Нуждая се единствено от спокойствие.

Правилно. А онова, от което се нуждаеше той, бяха още две седмици в Кий Уест в компанията на онази червенокоса танцьорка. Как ли й беше името, зачуди се той. Само две седмици, и щеше да бъде в безопасност. А вместо това се бе оказал действащо лице в драма, от която може би никога нямаше да успее да се освободи. И най-лошото от всичко беше, че нямаше никакво желание да го направи.

Намокри кърпа и леко изтри с нея лицето, шията и ръцете й. Приглади косата на челото й, като се стараеше да не обръща внимание на усещането от копринения допир до прозрачната й кожа. Тя лежеше със затворени очи, ала той прекрасно знаеше, че не спи.

За Бога, Ороура Кристъл, какво направи с мен, мислеше Кейн. Дълго стоя, впил поглед в нея. След малко дишането й стана равномерно. Веднъж отвори за миг клепачи и на него му се стори, че съзира в очите й страх, но после на лицето й се изписа усмивка и секунда по-късно Роури спеше…