Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 3

Как на пира, даден от кралицата, един рицар бил отровен и сър Мадор хвърлил вината върху кралицата

Скоро след това кралицата решила да даде в Лондон малък пир за рицарите на Кръглата маса. И всичко туй сторила, за да покаже привидно, че и другите рицари на Кръглата маса й били толкова скъпи, колкото и сър Ланселот. И поканила тя на този пир сър Гауейн и братята му, сиреч сър Агравейн, сър Гахерис, сър Гарет и сър Мордред. И били там още сър Борс де Ганис, сър Бламор де Ганис, сър Блеоберис де Ганис, сър Галихуд, сър Галиходин, сър Ектор де Марис, сър Лионел, сър Паломид, брат му сър Сафер, сър Криводрешко, сър Персант, сър Железни, сър Брандилес, сър Кей Сенешала, сър Мадор де ла Порт, сър Патрис, ирландски рицар, сър Алидук, сър Астамор и сър Пинел Свирепи, братовчед на сър Ламорак Уелски, храбрия рицар, когото сър Гауейн и братята му предателски убили.

И тъй, тези двайсет и четири рицари били поканени на пир от кралицата в личните й покои и там ги чакали множество най-изискани ястия. А сър Гауейн имал обичай всеки ден на обед и на вечеря да яде различни плодове и особено ябълки и круши. И затуй онзи, що канел на пир и угощение сър Гауейн, винаги се грижел да има за него хубави плодове. Тъй сторила кралицата и за да угоди на сър Гауейн, заръчала да сложат на трапезата всякакви плодове за него. Ала по нрав сър Гауейн бил твърде буен рицар и Пинел го мразел заради убийството на неговия родственик сър Ламорак Уелски, та затуй от злоба и ненавист сър Пинел сложил отрова в няколко ябълки, за да погуби сър Гауейн.

И тъй, наближил краят на пира и случило се за зла чест, че храбрият рицар Патрис, братовчедът на сър Мадор де ла Порт, взел една от отровните ябълки. И щом я изял, тозчас се подул целият до пръсване и в миг паднал мъртъв сред гостите. Тогава всички рицари наскачали от масите, до полуда смаяни и разгневени, и не знаели що да кажат. И тъй като кралица Гуиневир била устроила пира и угощението, те до един се усъмнили в нея.

— Кралице и повелително моя — рекъл Гауейн, — сега разбирам, че този пир е бил устроен заради мен, защото на всички, които ме познават, е известно колко много обичам плодове. И от случилото се виждам как днес едва не ме постигна смърт, затуй, господарко, боя се, че ви чака голям позор.

А кралицата стояла, без дума да продума, защото била тъй смутена, че не знаела какво да каже.

— Не ще оставя безнаказано туй дело — рекъл сър Мадор де ла Порт, — защото бе погубен един благороден рицар и мой родственик. И знайте, че ще отмъстя за това зло и този позор.

И сър Мадор открито обвинил кралицата за смъртта на братовчеда си сър Патрис. Ала рицарите мълчали и никой не вдигнал глас да му възрази, тъй като всички подозирали кралицата, защото тя устроила пира. А кралицата била тъй смутена, че не могла да стори нищо — само горчиво заридала и паднала в несвяст. Чул този глъч и викове крал Артур и начаса отишъл там. И като узнал какво се е случило, дълбоко се опечалил.