Томас Малори
Смъртта на Артур (145)

Глава 25

Как кралицата на Оркни дошла на празника Петдесетница и как сър Гауейн и братята му поискали благословията й

И тъй, отишли всичките заедно с краля да се хранят и им били поднесени най-вкусни ястия. И както седели на трапезата, пристигнала кралицата на Оркни, придружена от голям брой дами и рицари. И тогава сър Гауейн, сър Агравейн и Гахерис станали, приближили се до нея, коленичили и като я поздравили, поискали благословията й, понеже не я били виждали от петнайсет години. Ала тя се обърнала към брат си Артур и му заговорила с висок глас:

— Какво сторихте с най-малкия ми син, сър Гарет? Прекара той тук сред вас цяла година, а вие го направихте, за голям позор на всинца ви, слуга в готварницата. Горко ми! Къде дянахте моя мил син, който ми беше радост и утеха?

— О, мила майко — рекъл сър Гауейн, — аз не го познах.

— Нито пък аз — рекъл кралят — и сега съжалявам за това. Ала с божията помощ той се прояви като най-славен рицар за годините си и аз не ще намеря покой, додето не го открия.

— Ах, братко — рекла кралицата на крал Артур, на сър Гауейн и на всичките си синове, — голям позор е за вас, че държахте сина ми в готварницата и го хранехте наравно със свинете.

— Любезна сестро — рекъл крал Артур, — бъдете уверена, че нито аз го познах, нито сър Гауейн и братята му. Ала щом стана тъй, че напусна всички ни, трябва да намерим средство да го издирим. Освен това, сестро, редно беше да ме уведомите за идването му и ако въпреки туй не се бях отнесъл добре към него, едва тогава можехте да ме вините. Защото, когато се яви в моя двор, той се облягаше на раменете на двама мъже, сякаш не можеше сам да върви. Сетне поиска от мен три дара и първият беше да му осигуря прехрана от този ден насетне за дванайсет месеца, а другите два дара поиска на същия ден подир дванайсет месеца, и вторият бе да му позволя да изпита силите си в приключението с девицата Линет, а третият — сър Ланселот да го посвети в рицарство, когато той го помоли. И аз изпълних желанието му и мнозина от двора се чудеха, че моли за прехрана. И по тази причина мнозина от нас решиха, че не произхожда от издигнат род.

— Сър — рекла кралицата на Оркни на брат си крал Артур, — трябва да знаете, че го изпратих при вас добре въоръжен, на хубав кон и с богати одежди и му дадох много злато и сребро.

— Може и да е така — отвърнал кралят, — ала ние не видяхме нищо от туй. И само в деня, когато потегли оттук, някои рицари ми казаха, че ненадейно дошло едно джудже, донесло му доспехи и довело хубав кон с прекрасна и богата сбруя. И всички се чудехме откъде се е сдобил с тези богатства и си рекохме, че сигурно произхожда от славен род.

— Братко — рекла кралицата, — вярвам на всичко, що ми казвате, защото още от дете беше чудно умен, знаеше какво е преданост и оставаше винаги верен на думата си. Ала се чудя, дето сър Кей му се е подигравал и на подбив го е нарекъл Бомен, ала името, което му е дал, му подхожда повече, отколкото и сам е предполагал, тъй като смея да твърдя, че ако е жив, той е мъж с най-добри и честни ръце и с най-благ нрав от всички на света.

— Сестро — отвърнал крал Артур, — достатъчно сме приказвали. С божията помощ ще го намерим, стига да е някъде из тукашните седем кралства^[1]. Да оставим сега тези тревоги и да се веселим, защото той доказа, че е достоен мъж, и това е голяма радост за мен.