Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 6

Как сър Ланселот разказал на една жена видението си и как тя го изтълкувала

Открил й той всичко дума по дума, а сетне й разказал каква участ го сполетяла на турнира и как същата нощ насън му се явило чудно видение и я помолил да изтълкува смисъла му, тъй като то твърде го терзаело.

— Ах, Ланселот — рекла тя, — додето беше рицар от земното войнство, ти вършеше чудеса и успехът те следваше навсякъде. Ала сега, след като пожела да встъпиш в небесното войнство, не се учудвай, ако успехът не те е споходил на вчерашния турнир, защото този турнир е бил божие знамение, макар в него да не е имало никаква магия и всички рицари там да са били земни люде като теб самия. Турнирът е трябвало да покаже чии рицари са по-славни — на Елиазар, сина на крал Пелес, или на Аргустус, синът на крал Харлон. И дружината на Елиазар била в бяло, а дружината на Аргустус — в черно. И те били извън замъка. А сега чуй да ти кажа какво означава всичко това.

Случило се на празника Петдесетница в двора на крал Артур мнозина земни крале и рицари да дадат дума, че ще се отправят да извършат чуден подвиг, сиреч да заслужат Светия граал. И един от рицарите били облечени в черно и това одеяние е знак за греховете, за които те не са се разкаяли. А бялото одеяние е знак за непорочност и го носели онези, що били избрали чистия живот. И тъй започнала борбата помежду им. И ти си гледал как грешниците и добродетелните мъже се сражават и като си видял, че грешниците ще бъдат победени, от славолюбие и светска гордост си отишъл да ги подкрепиш, а онзи, що е поел да извърши светия подвиг, трябва да отхвърли от себе си тези порочни страсти. И знай, че додето търсиш Светия граал, ще срещнеш и равни на себе си, и по-добри от теб самия, защото си недостоен във вярата и добродетелите си. И това е причината, като си бил там, да те пленят и да те отведат в гората.

Тогава пред белите рицари се е явил Светия граал, ала твоята вяра и добродетел са били твърде крехки, за да го съзреш. Защото въпреки съветите на светия старец си взел страната на грешниците и затуй те е сполетяла тази участ, та да се научиш да различаваш доброто от злото и суетата на света, която не струва и пукната пара. И в извънмерната си гордост ти си скърбил, че не си могъл да сразиш всички бели рицари в бели одеяния, които са знак за чистота и добродетел и затуй делата ти са разгневили Бога, защото те не подхождат на рицар, поел да извършва свят подвиг. И видението ти е знак, че вярата в теб е неукрепнала и си изпълнен с грехове, та ще идеш в преизподнята, ако се разкаеш за стореното.

Ето, помни тези думи и отхвърли славолюбието и гордостта от себе си, тъй като неведнъж си сторил грях спрямо създателя наш. И пази се от вечните адски мъки, защото от всички земни рицари най-много скърбя за теб, понеже добре ми е известно, че нямаш равен измежду грешните земни люде.

Сетне тя споделила храната си със сър Ланселот. И след обеда той я оставил с милостта божия и си тръгнал. И скоро стигнал в една дълбока долина и там видял широка река и висока планина. И друг път нямало, та трябвало да мине през буйната вода. Тогава се помолил Богу и с леко сърце поел напред.

Ала като минал на другия бряг, видял насреща си въоръжен рицар на кон, целия в черно. И без да каже ни дума, онзи повалил коня на сър Ланселот и се изгубил незнайно накъде. А сър Ланселот свалил шлема и оставил щита си и благодарил Богу за това приключение.

Тук прекъсва разказът за сър Ланселот и започва историята на сър Гауейн, която е Книга шестнайсета.