Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Love Beyond Reason, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 164 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
orlinaw (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Сандра Браун. Безразсъдна любов

Издателство „Коала“, София, 1995

Редактор: Диана Христова

ISBN: 954–530–019–1

История

  1. — Добавяне

Осма глава

Следващата събота на сутринта Джейс покани Кетрин на обекта, където се работеше по сондирането.

— Оставих хората да работят допълнително. Искам да намина да видя как вървят нещата. Няма да се забавим. Ходи ли ти се?

За Кетрин изминалата седмица беше голямо облекчение без ежедневните задължения в работата и ранното ставане. Къпането, обличането и храненето на Алисън и оставянето й в къщата на Хепи в точно определен час бяха за нея не лека задача. Затова сега с удоволствие се наслаждаваше на последните няколко неочаквани сутрини на спокойствие.

Естествено, непрекъснато си намираше някаква работа — преподреждаше шкафове и чекмеджета, освобождаваше място за новия обитател на къщата. Но към края на седмицата вече не виждаше какво още би могла да свърши и започна да я обхваща някакво нервно безпокойство — бродеше по цял ден из къщата. През по-голямата част от живота си беше работила, затова сега принудителното бездействие я уморяваше много повече, отколкото трудът. Затова с радост прие поканата на Джейс да го придружи.

— О, да, много бих искала! Никога не съм виждала отблизо петролна сонда — вмъкваше вече в речта си думи и изрази, които допреди да го срещне, не знаеше какво означават.

— Чудесно! И без това колегите ми започнаха да се шегуват с мен — смятат, че си плод на разпаленото ми въображение. Няма да ми повярват, че имам съпруга и малка дъщеря, докато не ви видят. Разбира се, Джим Купър сипе за теб похвали до бога, но никой не взема на сериозно приказките на това заслепено хлапе.

Тя го погледна със скрито раздразнение, но изпита удоволствие от факта, че той е говорил за нея на мъжете, с които работи. Терзаеше я обаче въпросът защо изпитва това удоволствие. Топло усещане стегна сърцето й, когато го погледна през масата, докато закусваха — той беше настоял да го остави да приготви закуската сам. Попита с престорено безразличие:

— Какво си им говорил за мен?

— Ами, чакай да си спомня — той се облегна назад и присви очи, за да се съсредоточи. — Казах им, че имаш коса с цвят на мед, когато я огрее слънцето. А очите ти сравних с дълбоки горски езера, в които са отразени листата на дърветата. Казах им, че тялото ти не може да бъде описано, а с думи може да се каже само, че бюстът ти е с невъобразими размери, че, разбира се, никога не носиш сутиен, дори и под тениската и супер тесните джинси, които най-много обичаш.

— Не, Джейс, но… как си могъл — извика тя, преди да успее да види игривото пламъче в очите му.

Когато той избухна в смях от нейната гримаса, тя не устоя и бурно се присъедини към него. Алисън ги погледна с отегчено снизхождение.

— Опасявам се, че ако наистина така си ме описал, че бъдат горчиво разочаровани.

Черните му вежди се събраха над очите и той каза меко:

— Не, няма да бъдат разочаровани.

Сърцето й се преобърна. От онази сутрин, когато я целуна в банята, той не беше правил открити опити да се доближи до нея. Досега вече беше успяла да разбере, че агресивността не е в неговия стил. Той побеждаваше с финес, нежност, изкусност и може би малко лукавство? През цялата седмица целувките му се свеждаха до нежни, кратки целувки, едва докосващи бузата или челото й. Действаше й смущаващо, че по някакъв начин неговата сдържаност я кара да копнее за докосването му.

 

 

Една вечер я повика до себе си на канапето, за да гледат късните новини по телевизията. Тя се намести на срещуположния му край, но той възрази:

— О, не, не — и я притегли близо до себе си.

Беше се облегнал удобно назад в ъгъла, върху възглавниците. Тя сви босите си крака под леката си домашна рокля и след няколко мига осъзна, че всъщност се е облегнала на него. С гърба си усещаше равномерното му, дълбоко дишане и твърдата му гръд.

Сепна се в първия миг, когато ръката му започна да гали ръката й, отпусната върху облегалката на дивана. Погледът й се стрелна към него, но той изглеждаше погълнат от новините. Движението му беше лениво, като хипнотично, плъзгаше по вътрешната част на ръката й към рамото чувствени гальовни ласки. Силните му фини пръсти сякаш несъзнателно се насочваха към гърдите й. Тя усещаше движението им в меката извивка под рамото си, без дори той да я докосва. Тънкият плат на роклята й се наелектризира под ръцете му, толкова близо беше до докосването. Но не я докосна.

Зърната на гърдите й се стегнаха от желание и топла вълна я заля. До края на предаването вече се бореше с изкушението да хване ръката му и да я притисне към себе си. Пръстите му най-после спряха да се движат и тя затаи дъх. „Сега ще ме докосне“, помисли си.

За нейно най-силно разочарование, той я потупа по ръката приятелски и лекичко я оттласна да седне.

— Мисля, че ще е най-добре да си лягам — съобщи равнодушно той.

През тази нощ тялото й изгаряше в незадоволени копнежи, докато се мяташе неспокойно в тясното легло. Ако я беше повикал на новото огромно легло, веднага щеше да се отзове с радост. Дали този случай не беше някаква особена проява на жестокост?

Питър беше очаровал Мери с любовта си, а после я беше измъчвал както с думи, така и физически. Дали методът на Джейс се различава само по това, че измъчваше с коприненомеки докосвания? Дали не беше намислил да я накара да се влюби в него, а после да я отхвърли пренебрежително?

Обеща си, че за нищо на света няма да се влюбва. Ако започнеше да изпитва нежни чувства към Джейс Манинг, беше обречена на една бавна смърт, особено пък като знаеше, че той не я обича. Желаеше я физически, това беше ясно. Но желанието му не беше повлияно от принудата. Четеше го в разпалените му сини очи, които често усещаше приковани върху себе си.

Но основанията си да се ожени за нея той бе заявил съвсем изрично. Той искаше да компенсира страданията, които Питър беше причинил на Мери. Изпълняваше своята отговорност, която чувстваше към Алисън. Дори беше споменал, че не иска да се жени, но го прави заради племенницата си, независимо, че жертва свободата си.

Както очакваше Джейс, неговият приятел Марк, адвокатът, им изпрати изрезка от вестник с обявление за техния сключен брак. С обезпокоителна точност и проницателност, Джейс се оказа прав за промяната, настъпила в неговите родители. Статията цитираше казаното от тях, че Джейс и Кетрин, много скоро след като се запознали, силно се харесали (кога ли според тях трябва да се е случило това?) и те, като родители на Джейс, са трогнати, че Джейс се е свързал с милата сестра на Мери.

Кетрин се вбесяваше все повече, докато четеше. Джейс само сви рамене и хвърли изрезката в кошчето. Може би не презираше родителите си чак толкова, колкото показваше? Все пак беше техен син и сигурно имаха общи черти, но приликата излизаше наяве само когато беше целесъобразно и уместно.

Сега, докато гледаше през масата подвеждащата му усмивка, Кетрин отново се предупреди, че трябва да бъде разумна в чувствата, които изпитва към него.

— Ще облека Алисън и можем да тръгнем, когато решиш — каза тя на излизане от кухнята.

 

 

Пътуваха през полетата на източен Тексас около половин час. Кетрин се наслаждаваше на спокойствието на околния пейзаж. Горите бяха от гъсто израсли борове, кедър, див дъб и бряст. От време навреме се мяркаше по някой красив кучешки дрян. През пролетта той дори засенчваше останалите зелени гиганти със своите прекрасни бели и розови цветове.

Междуградският път се стесни и се смали до осеяна с дупки пътека. Джипът подскачаше по него, от което зъбите им тракаха и беше трудно да разговарят. Кетрин притискаше Алисън към себе си от страх, че бебето може да изхвръкне от ръцете й при някое по-силно тръскане.

Джейс се отклони от този път и се насочи направо през осеяно с редки борове поле, което беше малко по-равно. Излязоха на една просека и оттам пред тях се откри сондата. Кетрин се изуми от активната дейност, която кипеше тук, и от невъобразимия шум. Необходимото за работата оборудване беше внушително по размери и работни качества.

Няколко души за миг спряха работа, за да махнат на Джейс, когато той скочи от джипа. Каза на Кетрин засега да остане вътре. Изтича до едно невзрачно ремарке фургон, чиято лющеща се, избеляла сива боя беше най-биещият на очи отличителен белег у него. След няколко мига Джейс се появи с каска на главата, а в ръката си носеше още една. Извика, за да надвие шума:

— Ето, сложи си я.

Кетрин погледна скептично яркожълтата каска.

— Съжалявам, такива са нарежданията на господин Манинг — намигна й и нахлупи твърдата каска на главата й. Взе Алисън на ръце и я понесе към ремаркето.

Кетрин предпазливо слезе от джипа, с чантата си и торбата с памперси на Алисън. Усещаше прикрити, лукави погледи върху себе си, макар че сондьорите продължаваха да работят отмерено, без да нарушават ритъма на работата си. Тя не се и опита да различи сред тях Джим Купър. Всички изглеждаха еднакви, като в армията. Тя се питаше дали джинсите й не са наистина прекалено тесни, като се сети какво й беше казал Джейс сутринта.

Твърдата каска изглеждаше напълно излишна предпазна мярка, но Джейс често говореше за строгите правила за безопасност, които налага във всеки обект, където работи.

— През тридесетте години, при голямото оживление в Тексас, мъжете отчаяно се нуждаели от работа. Намерили работни места в петролните полета, независимо дали били с висока или ниска квалификация. Бесните предприемачи, които ги наемали за жълти стотинки, не се интересували за възможните опасности. Били крайно доволни, че имат евтина работна ръка в изобилие. Не след дълго били въведени правилата за безопасност на труда. За съжаление, много мъже загинали или пострадали сериозно при злополуки, които е можело да бъдат избягнати. Около една сонда винаги съществува риск, но се опитвам да намаля опасността да се случи нещо лошо.

Очевидно дори и за собствената му съпруга важеше същото и тя не можеше да разчита на никакво изключение.

Джейс застана на стъпалата на ремаркето и задържа вратата, за да се качи и Кетрин. Тя погледна нагоре към него и той широко й се усмихна. „Човек може наистина да си помисли, че се гордее с мен“, помисли си тя.

— Кетрин, запознай се с Били Дженкинс. Той е отвратителен и нацупен мърморко, глупав инат, грубиян и абсолютно лишен от скрупули, но всички тук сме му свикнали.

Кетрин отмести тежката каска и погледна към мъжа, когото Джейс й представи по не най-благоприличния възможен начин. Били беше по-възрастен от останалите. Тя се зачуди дали Джейс му беше възложил работата в ремаркето заради възрастта му.

Рядката коса на Били беше посивяла и къдрава. Кожата на лицето му — суха и кафява, сякаш бе опъната върху лицевите му кости. Бръчки прорязваха лицето му и то приличаше на пътна карта. Кривите крака и набитото тяло го правеха да изглежда по-нисък, отколкото беше всъщност.

Той огледа Кетрин отгоре до долу няколко пъти. Изучаващият поглед не беше похотлив и груб, а изрази одобрение.

— Иска ми се да можех да проумея как така една мила, хубава жена като вас се е събрала с такъв дяволски проклет тип като него — той показа Джейс с безочливо завъртане на малката си, кръгла глава.

Зад себе си Кетрин чу дълбокия, боботещ смях на Джейс.

— Е, докога само ще си стоиш и ще ни обиждаш, няма ли да ни предложиш нещо за пиене?

— Вземете си сами. Аз искам да видя бебето.

Кетрин усети, че зад тази взаимна размяна на грубости се крие топло чувство на обич и уважение. Били се приближи до Джейс и пое Алисън от ръцете му. Бебето веднага се протегна към червената кърпа в джоба на ризата му и старият мъж се разсмя.

— Ето това се казва момиче! Знаеш кои хора са ти приятели, нали? Дръж се за стария Били и няма да сбъркаш — ще падне забавление! Да, наистина. Я да се разходим малко и да потърсим нещо по-красиво. — Били понесе хипнотизираната Алисън към своето бюро, като й говореше с престорен, бебешки глас.

Кетрин и Джейс се разсмяха.

— Нищо не е в състояние толкова бързо да превърне някого в глупак, както едно малко бебе — каза Джейс. Погледна Кетрин и й намигна. — Може би само с изключение на една хубава жена. Помислих, че ще се наложи да браня честта ти, като видях как те оглежда Били.

— Бях поласкана. Мисля, че е безупречен джентълмен — усмихна се тя, като сви устни превзето.

— Какво? Този стар негодник? А на мен ми отправяш укоризнени погледи всеки път, когато спомена някоя подобна дума от неговия репертоар.

— Да, но това е съвсем друго.

— Защо?

— Защото не съм омъжена за него. Омъжена съм за теб.

Той я изгледа свирепо, но ъгълчетата на устата му трепкаха от потискания смях.

— Да, точно така е, и никога не го забравяй — изръмжа шеговито Джейс.

И двамата прихнаха и той импулсивно протегна ръка и я притисна до себе си. Тя все още не можеше да си поеме дъх от бързата, силна прегръдка, а Джейс вече отваряше хладилника. Извади две студени кутийки със сода, отвори ги и сложи по една сламка във всяка. Алисън щастливо седеше в скута на Били и се радваше на изключителното му внимание.

— Ела да отидем там — каза Джейс и я поведе към едно бюро в дъното на ремаркето. — Искам да ти направя едно предложение.

Тя го последва през тесните пролуки между масите и другите вещи. Той я накара да седне на стола зад бюрото. В сравнение с неговото, бюрото на Били изглеждаше подредено и спретнато. То беше буквално засипано с карти, таблици и диаграми. Тя само се досещаше какво представляват те, но сега не искаше да се задълбават в обяснения в тази насока. Повече я гризеше любопитството за споменатото предложение.

Той се пресегна през рамото й и взе един лист. Кетрин си помисли, че може би е някакво съобщение, което трябва да разчете от едрия, наклонен почерк с криволици.

— Получих тази записка от Уилоуби. Той е собственикът на „Санглоу“. Бях му писал — тя кимна, и той продължи: — Изглежда Уилоуби е загрижен за сегашната репутация на петролните компании. В медиите се говорят и се пишат разни щуротии — печелим от нищото, „от кьорав късмет“ и подобни. Намислил е да направи нещо за имиджа на „Санглоу“ в очите на обществеността. Успял е да докара работите до подписване на договори с няколко телевизионни станции в Тексас и Оклахома — някои от тях са Хюстън, Далас, Форт Уърт, Остин, Оклахома Сити. „Санглоу“ ще осигурява услуги по поддръжката и бензин за новите им автомобили и другите им превозни средства, срещу време за реклами.

Той отпи от содата и я попита:

— Следиш ли мисълта ми? Ако има нещо, прекъсвай ме. На мен ми трябваше известно време, докато го асимилирам добре.

— Да, да слушам… разбирам, но…

— Ето сега идва моментът, който те засяга. Той има нужда от човек, който да изготвя рекламите и клиповете. И аз препоръчах теб.

Кетрин го загледа зашеметена.

— Мен?! — на висок глас възкликна тя. — Джейс, но аз нищо не знам за…

— Петрола? Не е и нужно да знаеш. Това, което иска Уилоуби, е реклами за обществените услуги типове, предлагане и така нататък, показани от гледна точка на потребителя. Иска да се внуши идеята, че „Санглоу“ изпитва загриженост за ситуацията с енергията и предприема стъпки да я подобри, като същевременно изкъсо държи юздите на цените на бензина. Трябва да се наложи тази представа, за да се подобри репутацията ни. Ти имаш опит във връзките с обществеността. Писала си изявления за пресата и текстове на реклами. Това ще бъде светкавица, която ще отвори очите на хората. Прозрение за тях!

— Но „Санглоу“ всъщност прави ли всичко това? Не мога да лъжа.

Той я погледна почти обидено:

— Кетрин, не бих поискал от теб да лъжеш. Мислиш ли, че бих имал каквито и да било отношения с компания, която ощетява хората и обществото като цяло?

Тя погледна встрани.

— Не.

Започна да дъвче бузата си отвътре, като се опитваше да мисли. Беше такава фантастична възможност. Просто не успяваше да сдържа вълнението и възбудата си, но в същото време толкова много неща трябваше да се обмислят.

— Не съм сигурна, че ще мога да работя тук — започна тя колебливо.

Той се разсмя.

— А аз бих ти казал да не работиш тук. Не ми се иска цял ден да си сред тази дива банда. За нищо на света! Вече има един факт, с който трябва да се примирявам. — Откакто те познава, Джим Купър е доста запален по теб.

Той се намести с лице към нея, облегна се на масата и кръстоса глезените на протегнатите си напред крака. По широката му усмивка тя долови, че той само я дразни за Джим.

— Това, което имах предвид — продължи той — беше да работиш вкъщи. Честно казано, смятам, че ще е по-добре да си у дома около Алисън. Но напълно разбирам и необходимостта ти да работиш. Можеш сама да си определиш часовете за работа и да работиш, когато ти искаш, но ще си около нея през целия ден. Е, как ти се струва всичкото това?

— Ще бъде чудесно, Джейс. Наистина се тревожех за нея, когато бях на работа, преди да… да се оженим.

— Прекрасно! Тогава всичко е уговорено.

— Чакай. Нека да помисля още малко — тя се съсредоточи и започна да потупва с пръст стиснатите си устни. — Няма ли да се наложи да работя в тесен контакт с екипите от специалисти в телевизионните станции?

— Много добър въпрос. Телевизионната станция в Хюстън ни снабдява с технически средства за производството. Те ще вършат цялата, така да се каже, черна работа, след като ти подготвиш сценариите. Ако имат нужда от теб за нещо, винаги могат да ти се обадят. Или ако е необходимо, можеш да отидеш със самолета на компанията при тях за един-два дни.

— О, Джейс, прекалено е хубаво, за да повярвам, че е истина.

— Всичко е само в твоето желание да го направиш. Зная, че имаш нужните качества — той потупа нежно бузата й и се усмихна окуражително, изпълнен с вяра. — Да се обадя ли на Уилоуби да му кажа, че има още един нов служител?

Тя се поколеба само за миг, после плесна с ръце и отговори ентусиазирано:

— Да, да!

Кетрин и Джейс решиха да останат и да обядват заедно с работниците. Един от тях отиде с кола до града и купи хамбургери и пържени картофи. След следобедното си шише мляко, Алисън с доволно изражение на лицето заспа върху ръката на Били. Той оставаше непроницаем за закачките на колегите си.

Острието на сондата тътнеше, пробивайки си път през земята и скалите, а туптящият мотор, който я тласкаше дълбоко в земята, поддържаше ритъм, за който Кетрин се убеди, че може да я подлуди, ако го слуша часове наред. Но работниците бяха забравили за шума, сякаш изобщо не го чуваха, докато бързо унищожаваха огромните количества храна.

Някои седяха на земята и върху подвижни седалки, свалени от камионите, други стояха прави, събрани на малки групи. Помежду им непрекъснато прескачаха шеги и закачки. Понякога езикът им ставаше съвсем неприличен, но Кетрин усещаше, че дори тогава начинът им на изразяване е доста смекчен заради нейното присъствие.

След като всички приключиха с обяда, Джейс надвика шума:

— Какво, по дяволите, става тук? Да не мислите, че като съм довел жена си да ви я представя, това означава да пропилеете цялата останала част от деня? Всички обратно на работа! Пикникът свърши.

Гласът му звучеше сурово, но той се усмихваше. Чуха се мърморения, имаше и гримаси, но всички се завърнаха на работните си места. Много от тях поздравяваха угоднически Кетрин или й говореха срамежливо, когато минаваха покрай нея. Джим Купър се усмихна широко изпод каската, но бързо се захвана отново за работа, когато Джейс го изгледа със святкащи очи.