Сандра Браун
Безразсъдна любов (3)

Трета глава

Градината навън и полето около нея бяха тъмни. Светеше само банкетната зала, където течеше танцовата вечер на факултета. Кетрин се остави Джейс да я води, като не преставаше да се опитва да си обясни защо го направи без никакво колебание.

Прекосиха тухлената тераса и тясна площадка окосена ливада, докато стигнаха една ниска стена, заобикаляща розова градина. Преди тя да успее да се възпротиви, той я прегърна през кръста и я вдигна да седне върху тухления зид.

— Болят те краката.

Като че ли четеше мислите й.

— Откъде знаеш? Как разбра? Сигурно съм почнала да накуцвам. Тези обувки са ми нови и ми убиват ужасно — призна тя.

— Видях как кракът ти се изкриви, преди да започнем да танцуваме заедно. Едва ми даде сърце да те поканя, но се боях, че ако не използвам шанса, може и да не ми се отдаде друга възможност да се добера до царицата на бала — закачи я той.

— О, едва ли аз съм царицата — протестира тя. Започна да му припомня, че всъщност не точно я „покани“ на танц, но следващото му действие я накара да ахне.

Той плъзна ръка по дългата й рокля и хвана глезените й между топлите си длани. Свали неудобния сандал с висок ток от нежния й крак и започна да го масажира с дългите си силни пръсти.

Усмихна й се, като се правеше, че не е забелязал първоначалната й реакция да освободи крака си. Движенията му бяха бавни и ритмични.

— Доктор Манинг — Великият специалист по разтриване на крака. Хората изминават много мили, за да им приложа този масаж. Обикновено се налага да чакат с месеци, докато дойде редът им, но на вас, млада госпожо, ще посветя своето ценно внимание. Искам да ви предложа една особена сделка.

Веселото му настроение действаше заразително. Кога за последен път се беше чувствала така спокойна и се беше смяла? Думите му звучаха по детински наивно и глупаво, но тя попита с насмешлива сериозност:

— Защо ли така се страхувам да чуя условията на тази особена сделка?

Той обходи с поглед тялото й. Започна от главата, спря се на всяка черта от лицето й, преди да премине към шията и гърдите. Очите му се задържаха, там доста дълго, преди отново да се върнат на лицето.

— Има защо да се страхувате — пошепна, като й намигна безсрамно и многозначително.

Тя потръпна, чувстваше се неловко от извършения с подчертано внимание оглед. Той пусна единия й крак и веднага пое другия, за да приложи същото успокояващо лечение. Пръстите му бяха силни, но докосването им — нежно.

Мълчаха и тишината допринесе помежду им да се възцари неочаквана близост. Никога досега нищо не беше обърквало Кетрин така, както ръцете на Джейс, които я докосваха с такава вълнуваща мекота и фамилиарност, като че се познаваха добре от дълго време.

Дали забраненото и това, което не се вижда, е винаги по-хубаво и привлекателно? Затова ли мъжете от последния век не можеха да устояват, когато зърнат за миг глезен на жена? Крачка напред ли беше за съвременните жени това, че бяха започнали да излагат на показ характерните белези на своята сексуалност?

Трудно й беше да се съсредоточи върху каквото и да било друго, докато неговият палец притискаше свода на стъпалото й толкова чувствено, но съзнаваше, че между тях все още лежи нерешен въпросът за Алисън. Въпреки това, съвсем егоистично, тя искаше този миг да продължи вечно, но не можеше да издържи мълчанието. Прокашля се, като че прочиства гърлото си, и после смело запита:

— Джейс, какво смяташ да правиш с Алисън? Ръцете му внезапно спряха масажа, но останаха върху крака й.

— Ти какво мислиш, че ще направя?

Тя преглътна с мъка и се опита да укроти треперенето на устните си и стягането в гърлото.

— Ще ме оставиш ли сама с нея?

Той тихо отговори:

— Не, Кетрин.

Тя изхлипа неочаквано и рязко издърпа глезена си от окаменелите му пръсти. Скочи от зида преди той да успее да й помогне, коленичи долу и започна да опипва влажната трева, търсейки в мрака обувките си.

— Кетрин, недей, моля те! — прошепна той. Ръцете му решително обвиха кръста й и я изправиха. Застанаха лице в лице. Тя се бореше, но той не отслабваше силната прегръдка. Силата му надделя и тя най-после се отказа от опитите да се освободи, за да избяга. Опря се на него победена.

Ръцете му се движеха по нейните надолу и нагоре до раменете й. Бавно той я притегли към себе си, докато накрая тя се озова притисната до високото му, стегнато тяло. Той наведе глава и я опря до бузата й. Умелите му пръсти откачиха декоративния гребен, който придържаше от едната страна гъстата й тежка коса. Меко и галещо тя се разпиля върху лицето му и той издаде дълбок, тих гърлен звук.

Пръстите му галеха врата й. Обсипваше бузата й с леки целувки, а ръката му нетърпеливо се плъзна към голото й рамо и остана там.

Кетрин се ядоса, че той си позволява такива волности спрямо нея. Но защо не го отблъсне? Никога не беше позволявала на мъж такава близост? На никого.

Въпреки всичко не беше в състояние да помръдне, нито да се противи. Топлината на тялото му я държеше като магнит. Ръцете и краката й нямаха сила да се поместят. Искаше й се да поеме повече от неговия свеж одеколон с чист ободрителен аромат. Беше толкова лесно да се опре отмаляла върху силните му мъжки гърди и да се остави на това нарастващо чувство за приятна беззащитност.

Дали той усещаше биенето на сърцето й под ръката си? Ръката му! Но как се е озовала там? Всичките му движения бяха толкова точни, толкова нежно премерени и леки, че тя изобщо не беше забелязала тази ласка, която я потресе с дързостта си.

Той долепи устни до нейните и през въздишка произнесе името й.

— Кетрин! — Ръката му започна да се спуска от голото й рамо и дланта му спря върху гърдите й. Тя го отблъсна силно и се опита да възстанови дишането си.

— Да, ти наистина си един Манинг! — изкрещя гневно.

Той се вцепени, после зае отбранителна позиция.

— От теб това име звучи като нарицателно с дълбок подтекст.

— Точно така исках да прозвучи — изсъска тя. Цялото й объркване и тревога през последните няколко месеца сега изригна в думи и тя го стрелна злобно с очи. — Брат ти ми направи неприлично предложение, след като се сгоди за сестра ми, и то без да съм го насърчавала. И направи нещо дори още по-неприлично на самия годеж.

Тя потрепери при спомена за оня миг, когато усети езика на Питър на бузата си. В съзнанието й изникна образът на Джейс, който прави същото, но той беше обвит в някакъв предпазен воал. И за нейна изненада, съвсем не изглеждаше отблъскващ. Тя нетърпеливо прогони от себе си видението и заговори с рязък и остър глас:

— А сега се появяваш ти и започваш да въздишаш, да говориш задъхано и да ме мачкаш в ръцете си. Да не би да мислиш, че няколко ласки и сладникави думички ще отслабят моята твърдост и непоколебимост? Ще задържа Алисън и няма да допусна нито ти, нито някой друг от вас да ми я отнеме. Сега най-после разбра ли? Стой по-далеч от нея и от мен — тя отстъпваше заднишком от него, но това отстъпване не бе подчинено на нейното вътрешно аз. Дори и в този миг копнееше да се върне в чувствената безоблачност на ръцете му, да се отпусне отмаляла в безбрежното спокойствие на прегръдката му.

Вместо това се затича към колата си, опита се да отвори вратата и едва сега се сети, че ключовете още са у него. Джейс бавно се приближаваше. Без да проговори, той отключи вратата и я задържа, за да може тя да влезе. Не направи никакъв опит да я докосне. Наведе се гъвкаво, намести се зад кормилото, после й подаде сандалите, които беше намерил в тревата.

Движеха се към апартамента й в пълна тишина. Пристигнаха и той й подаде ключовете, а тя изтича нагоре по стълбите, без да чака той да я придружи. С Хепи се бяха уговорили, че Алисън ще остане при нея цялата нощ.

Кетрин затръшна вратата и я завъртя ключа. Захлупи лице в ръцете си и се облегна на вратата, дишайки тежко и борейки се със съвестта си. Сама му позволи да я целуне. Два пъти. Искаше да продължи да го целува. А той беше неин враг! Заплаха!

Чу ръмженето на джипа при запалването и отдалечаването му надолу по улицата, но много време измина, преди да се реши да спре да подпира вратата.

 

 

През цялата нощ се мята и обръща, прегръщаше възглавницата, унасяше се неспокойно, изритваше завивките, после внимателно ги разстилаше гладко върху себе си, но скоро те пак се събираха на топка в края на леглото. Кетрин се гневеше на Джейс, че с ласките си я смали до неуравновесено и тревожно същество, което се държеше като пубертет, изгарящ в тръпките на своето първо голямо безумно влюбване.

В действителност това не беше далеч от истината. Откакто почина баща й, още като беше дете, животът на Кетрин беше лишен от мъжко присъствие. Тя нямаше никакви чичовци, дядовци, братя или братовчеди, имаше само майка си и Мери.

Естественият й усет и способност да разбира мъжете се доразвиха през юношеството и ранната й младост. Но съвременните нрави по отношение на секса позволяваха на мъжете да изискват повече, отколкото тя бе склонна да дава. Не беше подготвена да се справя с такива ситуации и подсъзнателно беше изградила около себе си защитна стена. И тя никога не беше рухвала. До днес.

Защо, след като имаше силна защита и действаше с голяма предпазливост към всички мъже, изключителният мъж Джейсън Манинг успя да я развълнува толкова силно? Само след един прекаран ден с него днес, тя негодуваше срещу стената, която сама налагаше на себе си. Дори само мисълта за високото му, стройно тяло, я караше да поруменява. Отметна глава в другия край на възглавницата при спомена за лазурните му очи, които обхождаха тялото й. Кожата й все още пламтеше там, където пръстите му я бяха докосвали галещо и така сладостно.

Не малко, а дори доста се боеше от него и от това, какво би могло да означава неговото нахлуване в нейния живот и този на Алисън. Физическата и емоционалната й реакция спрямо него правеха заплахата още по-голяма. Той беше прекалено силен, прекалено мъжествен, прекалено арогантен. Дали винаги е толкова студено самоуверен? Освен това мразеше името му, Манинг… Манинг. Братът на Питър Манинг. Питър, който уби Мери с жестокостта си и така направи Алисън сираче. Питър, който използваше парите и чара си като фасада, зад която да скрива гнилата разруха на душата си.

Тя се опита да си спомни следи от измамност по лицето на Джейс. Образът му блестеше чист върху горящите й, като издрани от песъчинки клепачи. Всичко, което виждаше бяха двете сини очи, дълбоките трапчинки на бузите и чувствените усмихнати устни. С тази картина, запечатана в съзнанието й, тя най-после се унесе в неспокоен сън.

 

 

— Добро утро, дами! — провикна се Джейс още докато изскачаше от джипа.

Кетрин и Хепи седяха под боровете в задния двор и пиеха студена домашна лимонада. Вниманието им бе привлечено от скърцането на спирачките и хрущенето на чакъл под гумите на джипа, когато Джейс влизаше по алеята в двора на Хепи.

— Здравей — радостно се провикна Хепи и скочи от люлеещия се стол да налее лимонада на Джейс от поставената наблизо масичка. — О, толкова се радваме, че дойде. Сутринта ходихме на църква и едва изтърпяхме докато се върнем, за да съблечем стегнатите корсажи — е, разбира се Кетрин никога не слага такова нещо, но най-после се почувствахме малко по-добре тук на хладно, пък има и лек ветрец.

Хепи подаде на Джейс запотената чаша с лимонада. Той й благодари подчертано сериозно, но в очите му проблясваше смях над ръба на чашата, докато я повдигаше към устните си. Оглеждаше преценяващо фигурата на Кетрин, сякаш за да види дали има нужда от корсет или не. Тя се изчерви неловко и погледна надолу към Алисън, която лежеше в скута й.

— Това дете никога ли не се събужда? — Джейс клекна долу пред стола на Кетрин и лекичко боцна с пръст коремчето, на Алисън. Кетрин усещаше дъха му върху голите си крака и с неловкост чувстваше гърдите му, опрени върху прасеца на крака й.

— А-а-а, ето те и теб, най-после се събуди! — възкликна Хепи, когато Алисън мързеливо отвори очички и погледна чичо си за първи път. Както всички бебета, и тя изглеждаше привлечена от дълбокия, успокояващ мъжки глас и изучаваше внимателно Джейс, докато той меко й говореше.

— Красавица е, нали? — реторично попита той, очевидно впечатлен.

— Разбира се, че е красавица — потвърди Хепи. — Стига ти да погледнеш майка й.

Смутен за момент, докато се сети за измислицата на Кетрин, Джейс се обърна към нея и се усмихна обезпокояващо интимно, но повече заговорнически:

— Разбирам какво имаш предвид, Хепи.

После се поклони, с поглед насочен към Алисън, която беше започнала да хленчи.

— Съжалявам, миличко, не исках да те засегна! — разсмя се той. — Ще се науча повече да внимавам какво говоря, когато съм около теб.

Кетрин се сви. Той все още имаше намерение да бъде с Алисън често.

— Може би не трябва толкова много да се приближаваш до нея — каза тя заядливо.

— Аз пък искам да бъда близо до нея — отговори той натъртено.

С Кетрин си размениха продължителен остър поглед.

Хепи, която разглеждаше лехата с цветята си и пропусна някои нюанси и размяната на многозначителни погледи, попита с най-искрено любопитство:

— Да плувате ли отивате? — Нямаше как да не се забележи, че под много широката си тениска Джейс носеше само бански.

Джейс отклони погледа си от Кетрин и весело отвърна:

— Да, дойдох да видя дали Кетрин и Алисън ще ме придружат на езерото. Времето е меко, подходящо е за бебе, а мисля, че разходката ще се отрази добре и на двете.

„Виж ти, колко е коварен. Не дойде просто да ме попита, а го предложи пред Хепи“, помисли си Кетрин.

Хепи скочи ентусиазирана от идеята и веднага забърза към кухнята си да им приготви сандвичи.

Веднага щом тя се скри от погледа им, Кетрин каза:

— Не мога да пусна четиримесечно бебе в онова езеро и ти добре го знаеш.

— Добре — каза той примирително. — Аз ще вляза да плувам, а ти и Алисън ще си почивате на сянка.

— Трябва да приготвя някои неща — стана Кетрин и се упъти към своя апартамент.

— Ей-ей! — Джейс я хвана за ръката. — Ще отидеш горе и ще изнамериш някоя причина да не отидем. Какво толкова има да се приготвя за едно бебе. Това е торбата с памперсите й, нали? — той посочи торбата, която бяха носили до църквата сутринта и която сега лежеше на един от шезлонгите. — Ще се върнем преди следващото хранене.

— А откъде знаеш, извинявай, часовете й за хранене? — насмешливо попита Кетрин.

— С малко късмет и повечко мислене, отгатнах правилно — отвърна той с онази лъчезарна, сломяваща усмивка, която правеше трапчинките му по-дълбоки и разчупваше тънките линийки около очите му.

Хепи изхвърча от къщата с кошница сандвичи. Ако се съдеше по големината й, можеха да изкарат цяла седмица с тях. Качиха се в джипа. Кетрин държеше Алисън в скута си, а Джейс остави столчето й на задната седалка. Махна приветливо на Хепи и потеглиха.

 

 

Езерото извън града беше изкуствено. Водата от няколко реки беше насочена по канали да се влива в него, а околността беше превърната в обществен парк, където през почивните дни се стичаха много хора, привлечени от прохладата и тишината, както и от приятната гледка наоколо. Джейс намери едно голямо сенчесто дърво върху тревисто хълмче, далеч от местата за плуване, около които се бяха събрали много хора.

Извади ватирано одеяло от джипа и го постла върху гъстата трева. Постави върху него столчето на Алисън, после съвсем непринудено съблече тениската си.

Гледката на почти голото му тяло беше великолепна. Плувките му бяха тъмно сини с тънички, червени нишки около краката. Платът беше гладко опънат върху плоския му стегнат корем. Нямаше бяла граница от силно почернялата част от кожата му и бузите на Кетрин се изчервиха при мисълта как е станало това.

— Ей сега ще се върна. Ако ти потрябвам за нещо, извикай силно.

— Благодаря ти, не се безпокой за нас — отговори любезно тя.

Той й хвърли раздразнен поглед, после се втурна надолу по хълма към водата. Е, добре! Тя се зарадва на раздразнението му. Може би то ще провали тази негова малка експедиция.

Алисън размахваше ръчички и риташе с крачета, развълнувана и заинтригувана от клоните на дървото над тях. Кетрин си игра с нея, докато тя се умори и започна да става раздразнителна. Веднага щом Кетрин я обърна по коремче, заспа.

— Ах, палавнице, колко малко ти трябваше — въздъхна Кетрин и се изтегна по гръб върху одеялото. Без да иска, заоглежда езерото, като се опитваше да различи главата на Джейс сред плуващите и гмуркащите се в бистрата, гладка като огледало вода. Постави ръце под главата си, нетърпелива и леко недоволна от себе си, че не й е безразлично къде е той.

След половин час Джейс я завари заспала в тази поза. Кетрин беше забравила колко прозрачен е потникът й. Носеше го без сутиен, защото презрамките бяха много тънки. Разперените й ръце правеха да изпъкват зърната на гърдите й под тънката памучна материя. Жълтите шорти напълно откриваха дългите й, стройни крака, кожата й беше кайсиева на цвят от загара, получен от слънцето в Тексас.

Слънцето намери една пролука през гъстите листа на дърветата и освети лицето й. Тя примигна няколко пъти, преди да отвори напълно очи.

В първия момент помисли, че лицето на Джейс е продължение от някакъв много приятен сън и устните й се разтвориха в нежна, мързелива усмивка. В следващия миг бързо скочи, като осъзна, че той не е плод на въображението й. Черната му коса още беше мокра и на челото му блестяха няколко волно разпилени къдрици. Тя нервно отмести поглед от голите му гърди. Покриваха ги гъсти черни косъмчета, които се разширяваха настрани и надолу и свършваха в тънка копринена линия под корема.

Той се наведе, като опъна дългите си крака и се подпря на лакът. Отвори кошницата на Хепи и затършува вътре.

— Ябълка? Портокал? — предложи й той, като държеше плодовете пред нея, за да си избере.

— Н-не, благодаря — поколеба се тя.

Ръката му лежеше близо до коляното й и неговата крещяща мъжественост напълно я успокои.

— Нали не възразяваш? — усмихна се той и силните му бели зъби се забиха в ябълката. — Плуването винаги ми изостря апетита — обясни, прехвърляйки голямата хапка в устата си. Съсредоточи се върху ябълката за няколко мига, преди да попита без никаква връзка: — Харесва ли ти работата? — предишната вечер му беше разказала накратко за нея.

— Да — отвърна тя предпазливо, понеже не беше сигурна накъде щеше да тръгне този разговор. — Съдържа много повече предизвикателства и интересни моменти от предишната. Е, все пак продължавам да се надявам, че някога ще премина към писане на други неща.

— Например какви?

Дали наистина го интересуваше, или това беше неговият начин да я изследва, да я накара да разкрива свои тайни, провали, недостатъци?

— Иска ми се да пиша реклами и сценарии за клипове за търговски агенции, или пък за списания, нещо такова.

Той кимна, но не отговори.

— А харесва ли ти господин ъ-ъ… как се казваше? Уелш?

Тя потръпна.

— Нормално, горе-долу. Понякога ми се струва малко странен, но какво да се прави. Може пък и той да си мисли така за мен.

Опитът й да се пошегува увисна във въздуха. Лицето на Джейс остана дразнещо безизразно, той не реагира по никакъв начин. Нетипичната му сдържаност накара Кетрин да се чувства неловко и тя запита:

— Ти какво работиш за петролната компания? Извършваш сондиране за нефт?

— Не. Опитвам се, понякога успешно, да намирам нефт. Геолог съм в „Санглоу“.

— Геолог? О, струва ми се, че никога досега не съм познавала геолог — възкликна тя, искрено впечатлена.

— А искаш ли да опознаеш един по-добре? — очите му светеха игриво, докато слагаше ръка на коляното й.

Движението му я завари неподготвена и за миг остана вцепенена, без да може да говори. После изрече с глас, който сякаш не беше нейният:

— Как… как човек става геолог?

Той се засмя и отдръпна ръката си, преди да отговори:

— Учих в Аризона и Ню Мексико, и известно време в Тексас. Близо до Хюстън. За най-голям ужас на майка ми, направих научни изследвания и експерименти в един индиански резерват — той замълча за миг и лукаво й намигна. — Всъщност, там май само танцувахме под дъжда.

Тя не можа да не се засмее, като си помисли как Елинор Манинг, кралицата на светското общество в Денвър, се е чувствала от това, че синът й живее сред индианците, в непосредствен контакт с тях. Смехът й затихна и тя стана сериозна. Прехапа бузата си, преди да попита:

— Как ме намери, Джейс?

— Намерих те красива, изключително привлекателна и чаровна — гласът му беше нежен, а думите — смущаващи, но не я отклониха от целта й.

— Моля те, не си играй с думите. Мисля, че бъдещето на Алисън е нещо много важно.

Той изведнъж стана сериозен.

— Извинявай, права си — въздъхна дълбоко и се претърколи по гръб, с ръце на тила. — Добре си прикрила следите си, Кетрин. Почти бях изчерпал всички възможности, когато Елзи ми спомена за теб и Мери. Бях в стаята си вкъщи, когато тя дойде да почисти. Заговори за Мери — колко била мила, колко нещастна. Очевидно са били приятелки. Както и да е, тя спомена между другото, че Денвър бил единственият дом, за който Мери си спомняла да е имала в живота си. А после добави, „Разбира се, това не е случайно — нали тя и сестра й са родени в Тексас“. Хванах се за това и я попитах дали знае къде. Тя се затрудни да си спомни и почти излязох от търпение, докато накрая й дойде на ума.

Той пое дълбоко дъх и от това гръдният му кош се разшири, а стомахът му стана съвсем плосък. Кетрин бързо отклони поглед, смутена, понеже това движение отлепи ластика на плувките от кожата му.

Той сви рамене и продължи:

— После направих няколко предположения, обмислих ги добре, и като избрах най-вероятното, уцелих. Имах, разбира се, и добър късмет със „Санглоу“ — решиха да започнат сондиране в петролните полета на Тексас. Дойдох тук три дни преди да ти се представя вчера сутринта. Бяхте под наблюдение, госпожице Адамс.

Лицето й беше далечно, обърнато към езерото, и той продължи тихо:

— Къщата ти в Денвър е продадена. Проследих агента — той внесе парите от продажбата по сметка на името на Алисън — според твоите нареждания.

— Това е добре — отвърна Кетрин.

Джейс попита:

— От какви приходи живееш, Кетрин?

Тя се обърна с лице към него и отговори отбранително:

— Ако дори за миг бях допуснала, че няма да мога да полагам нужните грижи за Алисън, нямаше да я изведа от Денвър.

— Нямах намерение да те обвинявам.

Тя отметна златисто медната си коса от лицето си и каза:

— Имам спестовен влог с няколко хиляди долара. Живяхме с тях, докато започнаха да ми изплащат заплатата от колежа.

— Сигурен съм, че си мислиш…

— Наистина съм в състояние да се грижа за нея. На двадесет и седем години съм и…

— Двадесет и седем? — шумно се изненада той. Алисън се стресна и той понижи глас то невярващ шепот:

— На двадесет и седем?

— Да, какво лошо има?

— Нищо — засмя се той. — Само това, че изглеждаш по-скоро на седемнадесет. Извинявай. Продължавай.

След неговия изблик тя не можеше да се сети за какво говореше. Наложи си да събере мислите си, преди да продължи:

— Зная, че съм способна да печеля достатъчно, за да осигуря приличен дом на Алисън. Може да не е толкова разкошен, какъвто би имала в Денвър, но аз я обичам — гласът и се скъса от бликналите чувства. Не можеше точно сега да се предава. Бореше се за своя живот и всичко свое.

— Не се съмнявам в това, Кетрин. Ти ще направиш този дом уютен и удобен. Но мислиш ли за бъдещето? Например за обучението й в колеж? Ще бъдеш ли в състояние да й го осигуриш? А дрехи? И всичките други дреболии, от които се нуждае всяко младо момиче?

Той навлизаше прекалено на дълбоко в проблема и нямаше място за самоуспокоения. Тя самата беше мислила за всичките тези неща и се тревожеше за тях, но ги прогонваше от ума си. Все някак щеше да се справи. Винаги се беше справяла.

— Вярвам на всичко, което казваш, Джейс. Аргументът ти е напълно основателен. Но сигурно не знаеш, че аз сама се издържах в колежа. След като мама почина, помагах и на Мери, за да може да продължи училище. Плащах по-голямата част от таксата и дрехите й, а това продължи и когато тя влезе в художественото училище. Грижа се сама за себе си доста отдавна и съм привикнала.

Изразът на лицето й беше решителен, когато тя отклони поглед от далечината и го върна към Джейс. Той прекара ръка по врата си няколко пъти, после заговори, но вече на съвсем друга тема.

— Има ли нещо за пиене тук? — посочи към кошницата.

Кетрин повдигна капака и заразглежда какво има вътре.

— Я да видим! Има светла бира, още една светла бира и една бира — изброяваше, като вадеше кутийките една по една. Погледна го и се разсмя, понеже той беше присвил очи в престорено колебание.

— Мисля да изпия една… бира — заяви накрая и двамата се засмяха. Тя дръпна капачето на кутийката и изпищя, понеже пенливата течност избликна отвътре и опръска и двамата.

Обзе ги веселост. Джейс все още хихикаше, като оглеждаше лицето й:

— Цялата си в бира.

Кетрин бършеше сълзите от смях от очите си и не можа да се противопостави, когато той я придърпа на колене срещу себе си.

— Трябва малко да те поизтрия — и започна да събира с пръсти бирата от лицето й и да я изтръсква на земята.

Постепенно тя усети, че докосването му се е променило — докато в началото движенията му бяха бързи и кратки, сега се забавяха и галеха. Тя вдигна очи към него, без да усеща, че те са още мокри от смеха преди малко и изглеждат молещи.

Джейс надникна в зелените им дълбини, а ръката му все още попиваше тръпнещите й устни. С бавно движение пръстите му потънаха в косата й, той обхвана главата й с ръце и притегли лицето й към своето.

Устните, които я докоснаха, бяха топли и сладки, нежни, и в началото — малко напрегнати. Но станаха по-настоятелни, когато ръцете му я обгърнаха и я притиснаха.

Тя се стегна отбранително и той веднага усети промяната. Без да я пуска, прегръдката му само стана по-нежна. Лекичко я потупа по гърба. От търсещи устните му станаха убеждаващи. Езикът му обхождаше затворените й устни и често се връщаше към ъгълчетата им. Против желанието си, Кетрин усети как устните й се разтварят под неговите, докато накрая простена и прие страстното пламенно „сондиране“.

Когато и двамата останаха без дъх, той отдалечи устните си от нейните, но жарката му страст се насочи към ушите й. Целуна гальовно клепачите й.

— Очите ти имат цвят на пролетни листа — шепотът му беше дълбок и трескав от вълнението. — Откъде си взела такива черни мигли? Русите хора обикновено нямат толкова тъмни мигли — ръцете и устните му съсредоточено, с пълна отдаденост продължаваха да милват всяка чертичка по лицето й. Прокара нежно пръсти през косата й. — Косата ти е като хладна коприна. Искам да усещам как вятърът я пръска по лицето ми.

Пое устните й с вълнуваща точност още от първия път, като предизвикваше у нея нетърпелив ответ, какъвто не беше изпитвала с никого досега. Силната му ръка прихвана талията й и я привлече още по-близо. Колената му се разтвориха и тя се озова между тях. Усещаше силните му бедра, които плътно се притискаха към нея.

Вълните от чувства, които я заливаха, я плашеха и тя би се отдръпнала, но не можеше — устните на врата й излъчваха неизпитвана от нея нежност, а ръцете, галещи гладката кожа на гърба й, преливаха от мекота и топла ласка. Нищо не я заплашваше, нали? Тя срамежливо вдигна ръце и ги обви около врата му.

— О, Господи! Кетрин… — гласът му излъчваше повече нетърпение от ръцете му, когато повдигна долния край на блузата й. Косъмчетата по гърдите му гъделичкаха кожата на корема и зърната на гърдите й, които бяха оголени и се докосваха до него. — Кетрин, желая те — тя не можеше да се съмнява в искреността на желанието му, когато бяха така близо един до друг. — Толкова си красива… сладка…

Ръката му покри гърдата й и в този миг някъде в главата й отекна сигнал за тревога. Това не бе нейният стил на поведение. Трябваше да го отблъсне. Той беше един от семейство Манинг… а дори и да не беше…

О! Но какво ставаше с нея? Връхчетата на гърдите я боляха от желание, когато той ги галеше. Кетрин притисна ръцете си около него със събуждаща се страст.

— Моля те, не, Джейс, моля те, не, не, Джейс! — Кетрин осъзна, че зове името му на глас и то звучеше като вопъл. Смеси се с неговия сподавен мек шепот, когато устните му се допряха до копринената й плът.

— Кетрин, ти изпитваш… Гърдите ти, Кетрин, моля те…

— Не! — изпищя тя и се отблъсна от него, от което той загуби равновесие и падна назад. — Не ме докосвай! — тя бързо придърпа надолу блузата си и прикри пламтящите си бузи с ръце.

— Кетрин, аз…

— Недей… не се извинявай. Просто ме остави сама.

Тя хлипаше неудържимо, без да знае защо. Дали от срам или от чувството за загуба? Не можеше да осъзнае причината за сълзите си. Гневът й се пренасочи от нея самата към него:

— Нима наистина си мислеше, че ще ти позволя… Господи, какво правех аз… — като че ли внимателно избягвайки нещо опасно, тя направи няколко стъпки назад. — Ти очакваш всеки да отстъпва пред твоите прищевки. Трябваше да се чувствам поласкана, че един Манинг ми е обърнал внимание, така ли? И аз се поддадох, а това щеше да бъде още едно оръжие срещу мен в ръцете ти. Много добре си спомням какво каза вашият адвокат за моя морал. Ти си нечестен и егоистичен, арогантен и подъл. Също като брат си — изкрещя ядно тя и му обърна гръб.

Само след миг, колкото да поеме дъх, той се озова до нея, сграбчи ръката й над лакътя и я стисна болезнено. Обърна я към себе си. Очите, които я бяха гледали със страстен копнеж само преди няколко мига, сега блестяха от ярост. Изчезнали бяха дълбоките весели трапчинки и чувствената усмивка. На тяхно място се появи тънка, тъжно стисната уста над твърда като гранит брадичка.

Кетрин се сви от скритата сила, която осезаемо се излъчваше от него.

— По дяволите! Повече никога не ми казвай това! Чуваш ли? — той леко я разтърси и главата й се разлюля. — Никога не ме сравнявай с брат ми. Никога! — последната дума произнесе със стиснати зъби.

Кетрин потръпна от болка от силната му хватка върху ръката й. Най-после през гнева до съзнанието й достигна фактът, че й причиняваше болка. Той я пусна рязко и отстъпи назад. Притисна с длани очите си и от гърдите му се изтръгна тежка въздишка.

Когато я погледна отново, произнесе дрезгаво:

— Извинявай. Моля те, прости ми. Малко прекалих със силата.