Сандра Браун
Безразсъдна любов (2)

Втора глава

Съобщението му се стовари върху нея като силен удар в стомаха и й отне способността да мисли логично. Няколко секунди остана като втрещена, после се подпря на рамката на вратата. Изпусна шумно дъх — беше го задържала през цялото време, от мига, в който отвори вратата и видя пред себе си този великолепен мъж, оказал се братът на Питър Манинг.

След като тя не отговори, нито пък изглеждаше склонна да го покани да влезе, той произнесе с лека насмешка:

— Нямам навика да отвличам млади жени, госпожице Адамс. Въпреки двете години, прекарани в Африка, все още минавам за цивилизован.

В очите му играеше весело пламъче и Кетрин на мига изпита негодувание към шегата му. Той беше на път да разруши света, който тя ревностно и с огромно усилие изграждаше за себе си и Алисън, а имаше наглостта да стои там и да се усмихва!

— Може ли да вляза? — попита той любезно, така че на Кетрин не й остана нищо друго, освен с вътрешно съжаление да се отдръпне и да го пропусне през вратата. Затвори след него, после промени решението си и отново я отвори. Той усети това и се усмихна още по-широко. Трапчинките на бузите му бяха единствената му прилика с Питър. Зъбите му изглеждаха подчертано бели върху фона на почернялото лице.

— Все още се страхувате да не ви сторя нещо лошо? — попита той, не толкова изненадано, колкото закачливо. После прие сериозно изражение и каза меко:

— В тези одежди, с които сте се пременили, перспективата е много съблазнителна, но никога не бих си позволил да нападна жена с боя на лицето.

Кетрин погледна надолу към оскъдните си дрехи и въздъхна, като забеляза колко плътно е прилегнал към гърдите й влажният рехав плат — докато къпеше Алисън, както обикновено се измокри. А после мисълта да се преоблече съвсем излетя от главата й.

„О, Господи“, въздъхна тя. Реши да рискува и погледна нагоре към Джейсън Манинг, но той се беше навел от височината на ръста си, за да вдигне мокрия парцал, с който тя попиваше капещата акрилна боя. Омаяна, почти като под хипноза, тя гледаше как той се приближава към нея и посяга да хване брадичката й.

Той наклони главата й назад и посегна с парцала към петънцето боя на носа й. Правеше го съсредоточено, съвсем сериозен, но Кетрин усещаше, че й е трудно да диша. Присъствието му беше поразително, задушаващо. Пръстите върху брадичката й бяха силни, но нежни. Кожата му беше много тъмна. Такъв загар не се добива под слънцето, когато лежиш плътно намазан с масла и лосиони за почерняване.

От ъгълчетата на очите му като паяжина излизаха на линии тънки бръчици, които затвърждаваха предположението, че прекарва доста време на открито. Петрол? Нали нещо такова беше споменала Мери? Не си спомняше. Нищо не помнеше. Мозъкът й беше като изтрит до бяло от мига, в който той тръгна към нея и хвана брадичката й в ръце.

Очите му бяха заобиколени с гъсти, къси, черни мигли и обрамчени с гарваново черни вежди, остри и извити в дъга, сякаш нарисувани. Тя стигаше до височината на брадата му и само с леко повдигане на очите можеше да вижда силната му адамова ябълка. В дълбокото остро деколте на отворената му яка видя къдравото черно окосмяване, което несъмнено покриваше изцяло силните му гърди. Господи! Какви бяха тези глупави мисли?!

Разгневена на себе си, че позволява такава фамилиарност, тя отблъсна ръката му и отстъпи назад.

— Какво желаете, господин Манинг?

Той се сепна и пусна парцала върху вестниците, разстлани под краката му.

— Най-добре ще е една кока-кола — усмихна се лукаво той.

— Нямах това предвид, и вие го знаете — отвърна тя рязко. Беше вбесена от отчаяние. Приятелският му маниер беше само трик, за да намали подозренията й и да я направи по-непредпазлива. Е, добре, веднъж вече беше устояла на един от семейство Манинг. Треперейки от възмущение, тя си спомни отношението на Питър към нея. „Ще устоя и на този Манинг“, каза си наум, а на глас произнесе студено:

— Какво правите тук? За какво сте дошли?

Той въздъхна и прекоси стаята, за да седне на канапето, чиито възглавници тя беше претапицирала сама и много се гордееше с това.

— Мисля, че причината за идването ми тук е очевидна, Кетрин.

Звуците на името й, произнесено от него, накараха сърцето й да подскочи. О, нима вече си говорим на малко име? Ясно, още един от неговите трикове за обезоръжаване, няма съмнение.

Той я гледа изучаващо няколко мига, после се отпусна небрежно върху възглавниците и продължи:

— Дошъл съм да взема детето на брат си.

Инстинктивно бе усетила целта на посещението му, но когато той изрече това гласно, то я порази и предизвика смут в сърцето й. Болката в гърдите беше толкова силна, че не знаеше дали ще може да я понесе. Но нямаше да пълзи пред него. Не можеше да го направи!

Лицето й силно пребледня и с леко поклащане на главата тя отрони през свитите си устни:

— Не!

Забелязал страданието й, той стана и пристъпи неуверено към нея. Тя се отдръпна назад, а той спря, усетил омразата в очите й. Прокара пръсти през косата си, която и така винаги изглеждаше несресана, и едва чуто промърмори някаква ругатня.

Стоеше с ръце на кръста и позата му на командващ накара Кетрин да се чувства уязвима в оскъдните си дрехи и голи крака. Тя потръпна неловко, пристъпи от крак на крак, но посрещна неговия поглед с всичкото спокойствие, на което беше способна.

Най-после той проговори:

— Вижте, зная, че това няма да е лесно за никого. Но защо не се опитаме да го направим възможно по-безболезнено? Наистина бих желал една кока-кола. Или чаша кафе? Нека да седнем и да обсъдим нашия проблем като възрастни и разумни хора. Става ли?

— Аз нямам проблем, господин Манинг.

— Джейс.

— Моля? — попита тя, отвлечена за миг от неговото прекъсване.

— Наричайте ме Джейс.

— А! Добре. Та казвах, че аз нямам проблем. Обичам бебето на сестра ми като свое. На смъртния си одър Мери ми поръча да се грижа за него, да го отгледам и да го опазя да не попадне под влиянието на никого от семейство Манинг. Люлея я, къпя я, храня я…

— Вие я храните? Очите му се насочиха към гърдите й и Кетрин пламна в червенина, смутена и гневна. Защо зърната на гърдите й така силно се очертаваха под блузата? Откакто Джейс я беше докоснал, тя все още ги усещаше стегнати под рехавата материя. Докато се обличаше сутринта й се стори, че е излишно да слага сутиен. Ох, този мъж беше заплаха не само защото искаше да вземе Алисън, но и по други причини, а тя не можеше да се пребори с нито една от тях.

Джейс все още я гледаше с онази дразнещо учудена усмивка, затова тя му заговори рязко:

— Не ставайте нагъл, господин Манинг. Знаете, че в болницата на бебето се дава специална храна, когато майката не може или не иска да…

— Да му дава да суче? — помогна й той меко, интимно.

Кетрин погледна през прозореца, после към краката си — навсякъде другаде, само и само да избегне тези пронизващи очи. Преглътна бучката в гърлото си, преди да промърмори едно „да“. Бързо мина край него по посока към кухнята. Докато му донесе нещо за пиене, неловкостта щеше да премине.

— Ще донеса нещо за пиене.

Влетя в кухнята почти тичешком и се облегна на шкафа, като че ли най-после се беше добрала до блажено царство на спокойствието. Дишайки тежко, постави ръце на пулсиращите си слепоочия. „Какво ми става?“, запита се с яд.

Този човек, този мъж — при това, Господи, какъв прекрасен мъж — напълно я беше разконцентрирал. Вибрираше. Някакъв трепет пълзеше по бедрата й. Отдаваше го на стегнатия ръб на шортите, но сега усети, че идва отвътре. Притисна длани към зърната на гърдите си, като й се искаше те най-после да се отпуснат.

— Да помогна ли с нещо?

Тя подскочи от гласа му, който прозвуча неочаквано до нея.

— К-какво? О, не. Какво искате, една кола?

— Да, да, ще бъде добре — той посочи с палец назад през рамото си. — А как наричате този цвят на стените в дневната?

Тя нервно отвинти капачката на бутилката с кока-кола, която откри в хладилника. Откога ли стоеше там? Ами ако се е развалила?

— Цветът ли? Ами, мисля, че е теракота — чашата трепна в ръцете й, докато я слагаше върху плота на шкафа. Пресегна се към хладилника за лед. Ледът се беше залепил здраво за формата, като залостен, и тя едва не си счупи един нокът, докато го извади.

— Хубав е. Как ви е дошло наум? Не е ли малко необичаен цвят?

Тя не успя да сдържи смеха си.

— Трябваше да видите лицето на хазяйката ми, когато я помолих да ми разреши да пребоядисам стените и й показах мостра за цвета. Отначало помисли, че съм луда, но накрая все пак се съгласи. Знаете ли, сестра ми Мери… — Кетрин се спря, понеже внезапно си спомни кой е той и за какво е тук.

Той усети как тя се затваря и почувствал нейната резервираност, леко я насърчи:

— Да? Какво за сестра ви Мери?

Кетрин се извърна настрана и наля колата в пълната с лед чаша.

— Мери рисуваше много хубаво. Понякога на шега правехме планове за стаи, оцветени в чудати и необичайни цветове. Една вечер измислихме стая с оранжеви стени и неочаквано ни хареса много. Оттогава винаги съм искала да направя такава.

Тя протегна чашата към него и той кимна за благодарност. Отстрани се и я пусна да мине пред него в дневната.

— А кой ще носи дърва за камината горе? — попита той съвсем не на място.

Разбираше много неща само от един поглед, а нетърпеливите му наблюдения бяха неестествени и обезпокоителни, караха я да се чувства тревожно.

— Хепи, моята хазайка, ми зададе същия въпрос. Но аз обичам камините и не исках да гледам как тази се руши. Предишният наемател я беше зазидал, но аз я отворих. Може би ще ми се налага да нося дървата едно по едно.

Тя заобиколи вестниците на пода и скрина, който изглеждаше неестествено оголен без чекмеджетата. Беше ги извадила, за да ги боядисва по-лесно. Той можеше да си помисли, че е ужасно разхвърляна. Но какво я засягаше неговото мнение?!

— Моля да ме извините, че е толкова разхвърляно. Трябва да довърша всичко в днешния ми почивен ден, и то вътре, за да съм близо до бебето — искаше й се да си отхапе езика. Защо трябваше да насочва разговора натам, като споменава Алисън? Надяваше се той по някакъв начин да забрави тази тема и просто да си отиде. А всъщност дали наистина искаше да си отиде? „Да“, настоя наум тя, но пак не беше съвсем убедена.

Той допи чашата си и я остави на масичката за кафе, след като предварително беше изтеглил един от подносите. Нима никога не прави грешки, не обърква нищо?

От фруктиерата извади един портокал, в кората на който бяха забити градински карамфили и го помириса изучаващо. После посегна към една ябълка от особен рядък сорт и също й направи подробен анализ.

Кетрин го гледаше бдително, докато той прекоси стаята и застана пред големите прозорци с изглед към засенчения от дърветата двор. Белите щори бяха вдигнати, защото Кетрин обичаше да гледа зеленината навън.

Пъхна ръце в джобовете на дънките си. Кетрин забеляза, че той трудно вмъкна пръстите си — дънките плътно прилепваха по стройните му бедра. Мускулите на раменете и гърба му изпъваха плата на карираната памучна риза. Маншетите бяха небрежно навити до под лактите. Никога не беше разглеждала някой мъж с такова внимание към всяка подробност. А и никога досега не беше виждала толкова дълги и стройни крака и…

— Красиви дървета — отбеляза той. Не се очакваше тя да отговори, а и тя не подхвана репликата. Възцариха се дълги мигове тишина, докато най-после той се обърна към нея и я попита меко:

— Мога ли да видя най-после бебето?

— Тя спи — опита се да го отклони Кетрин.

Но той не отстъпи.

— Обещавам, че няма да я будя.

Тя искаше да откаже, но щеше да е безполезно да се опитва. Ако бе решил да види бебето, физически не можеше да му се противопостави. Въздъхна примирено и показа стаята, където Алисън спеше, без да подозира смута, който нейното съществуване пораждаше между тези двама души.

Едрото тяло на Джейс като че запълни цялата стая, когато той се наведе над креватчето й и отметна лекото одеялце.

Алисън беше в обичайната си за сън поза — лежеше по корем, с глава обърната на едната страна, коленцата — свити под коремчето, а дупето — стърчащо във въздуха.

Кетрин внимателно наблюдаваше реакцията на Джейс, докато той изучаваше бебето. Единственият звук в затворената стая беше тихото, по бебешки учестено дишане. Той протегна едрата си потъмняла ръка и потупа с показалец розовата бузка.

— Здравей, Алисън! — прошепна.

Кетрин, поразена от контраста между неговата ръка и малката главица на Алисън, го гледаше с широко отворени очи.

— Откъде знаеш името й? — попита тя.

— Сестрите в болницата ми казаха. Когато започнах да те търся, най-напред отидох там. Те много добре си спомняха Алисън. Обстоятелствата около нейното раждане и Мери… — той млъкна насред изречението и погледна Кетрин. Болка ли се мярна в очите му? — Както и да е, спомнят си я. И теб.

— Мен ли?

— О, да, хиляди пъти повториха колко мила и загрижена си била. Да не говорим колко красива — гласът му беше дрезгав от шепота, а Кетрин избягваше погледа на сините очи, които се оказаха прекалено близо до нейните. Усещаше дъха му върху бузата си.

Ръцете й трепереха, докато завиваше отново Алисън с одеялцето. Ръката на Джейс докосна рамото й, като че ли за да я обърне към себе си, но тя се отдръпна и отскочи настрана.

— Недей! — извика. Алисън се сепна силно, стресната от неочаквано високия звук и Кетрин сниши гласа си до хриплив шепот. — Как се осмелявате да идвате тук и да се държите неофициално и да фамилиарничите, господин Манинг?! Никой няма да отнеме Алисън от мен. Особено пък човек, който носи името Манинг. Нямам нищо общо с вас. Не искам нищо от вас, нито пък Алисън ще иска — тя пое дълбоко въздух. — Вашият брат уби сестра ми!

Думите увиснаха помежду им в тишината на стаята. За момент и двамата останаха като замръзнали — двама противници, които се преценяваха един друг и всеки като че ли претегляше силата на другия.

Атмосферата пращеше като наелектризирана от емоциите и напрежението. По-късно, вече сама, самоизтезаваща се с размишления, Кетрин се закле, че не се е навеждала към него и че втурването напред, което ги събра заедно, беше изцяло от негова страна. Всичко, което тя си спомняше беше, че потъна в неговата мощна топлина. Устните, които сразиха нейните, бяха войнствени и твърди, и тя отговори на гнева си, като им се поддаде и ги посрещна в отговор. Стисна го силно и здраво заби нокти в гърба му, когато той я обгърна със стоманените си ръце.

В кой точно момент целувката се промени, Кетрин така и никога не можа да определи. Но по някаква причина нейната цел вече не бе да накаже, а да достави удоволствие. Отвори устните си за търсещия му език, и усетил мълчаливото й съгласие, той превърна своето проникване с взлом в сладостно изучаване. Пиеха един от друг, сякаш неспособни да удовлетворят силната си жажда. После устните им отново се сляха.

— Хей, Кетрин, къде си? Навън е спряла някаква странна кола. Разтревожих се за теб и затова реших, че трябва да проверя…

Едрата фигура на Хепи Купър изпълни рамката на вратата за стаята на Алисън. Тя остана като закована в мига, когато съзря Джейс и Кетрин до бебешкото легло.

Чувайки, гласа й, те отскочиха един от друг, зашеметени от случилото се между тях. Кетрин имаше чувството, че всичката й кръв бие в ушите, а тялото й излъчваше топлина като от печка. Гърдите й се повдигнаха високо при опита да напълни отново дробовете си, останали без кислород.

— Кетрин? — с треперлив глас въпросително повтори хазяйката. След като нито Кетрин, нито красивият непознат мъж отговориха, тя отстъпи заднишком, а после комично бързо се завтече към телефона в дневната.

Гледката как огромната Хепи с цялата си маса се носи към телефона извади Кетрин от вцепенението.

— Хепи — извика я тя и хукна след нея. Побутна я смутено по рамото. — Всичко… всичко е наред. Няма нищо страшно. Просто ни стресна, това е.

— О, ти ме уплаши до смърт — възкликна Хепи. — Не съм свикнала да заварвам непознати мъже при теб, Кетрин — тя се засмя и гърдите и коремът й се затресоха. Кръглото й лице сега се озари от искрена усмивка и тя се отправи към Джейс с протегната за поздрав ръка.

— Аз съм Хепи Купър, приятелка и хазяйка на Кетрин. Как е моето ангелче? — запита тя, посочвайки спящата Алисън. — Не е ли най-хубавото бебе, което някога сте виждали? Обикнах я като мое собствено дете.

Джейс стисна подадената му ръка и се вгледа в Хепи, впечатлен от нейните размери и откритото приятелско отношение.

— Кетрин, представи ме на този красив мъж, преди да съм припаднала. Изглежда като филмова звезда. Кой е той? — Хепи не се славеше с особена тактичност или благоразумна сдържаност. Щом нещо й минеше през ума, тя начаса го изричаше.

Кетрин се опита бързо да се хване за някоя приемлива лъжа, но промълви само нещо близко до истината.

— Това… той е… ъ-ъ… моят девер. Да. Брат на починалия ми съпруг и чичо на Алисън.

Тя погледна към Джейс над сивата, старателно нагласена коса на Хепи, надявайки се, че той е разбрал посланието. Щеше ли да я предаде? Този апартамент й бе харесал веднага и без да размишлява много, реши да го наеме. Първоначалното колебание на Хепи да го даде на самотна жена с бебе принуди Кетрин да измисли загинал съпруг. Повечето хора не можеха да откажат каквото и да било на млада, безпомощна вдовица.

— Много ми е приятно, направо е удоволствие, господин Адамс — избликна във възторг Хепи. — Убедена съм, че Кетрин ще се чувства по-спокойна след това посещение от близък човек.

— Името ми не е Адамс, госпожо Купър. Казвам се Джейсън Манинг. Джейс.

Веселото изражение на Хепи се стопи и се преобрази в озадачено.

— Добре, но как така вие и брат ви носите различни имена?

Кетрин затаи дъх и затвори очи. Джейс ще разкрие лъжата й и тя ще загуби най-ценната си приятелка.

— Той… той беше наполовина мой брат. От различни бащи сме — излъга гладко Джейс.

Дали винаги толкова лесно си служеше с измама?

— О, разбира се. Сега ми е ясно — Хепи го потупа по ръката. — Било е истинска трагедия той да загине отвъд океана. В Африка, нали?

Джейс повдигна вежди в насмешлив, ням въпрос и Кетрин се изчерви. Тя изобщо не беше направила връзка с това, че той е бил в Африка. Просто избра най-далечното място, за което се сети, когато разказваше на Хепи историята за самолетна катастрофа, при която е загинал несъществуващият й съпруг.

— Да, Африка — потвърди той. — Беше наистина трагично. Жалко, че не е сред нас сега тук — лицето и гласът му бяха сериозни, но сините му очи проблясваха весело, докато гледаше към Кетрин през главата на Хепи, която се беше навела и попиваше очите си с дантелена кърпичка.

— Бедната ми Кетрин! — въздъхна Хепи, като се обърна отново към нея. Погледът й беше изпълнен със загриженост, но само миг по-късно на лицето й светна радост и хазяйката щастливо възкликна: — Но пък щом Джейс е тук, довечера няма да се наложи да ходиш сама на танците. Това направо е късмет, нали?

Тя грабна ръката на Джейс и го побутна към Кетрин.

Въпреки размерите на Джейс, лекото побутване на Хепи беше достатъчно силен тласък, така че той почти се сблъска с Кетрин. Протегна се и я прегърна през кръста преди тя да успее да се отдръпне. Гледаха се един друг, той я придърпа към себе си и лицата им се доближиха. Целувката от преди няколко мига все още пареше, запечатана в съзнанието им. Никой от тях не я беше възприел лекомислено.

— Ами да, тревожех се за Кетрин, че трябва сама да отиде довечера, и ето ти на, от небето пада един красив девер — Хепи продължи да бъбри весело, без да забелязва тайните знаци на Кетрин, че трябва да спре.

— На танци? — Джейс се хвана за идеята. Радарно устройство ли имаше в главата му?

— Да! Банкет с танци, организиран от факултета. Кетрин работи много по подготовката му. Налага се да присъства заради работата си, а трябваше да отиде сама. Сега вие можете да я придружите. Имате ли смокинг? Е, няма значение. Един тъмен костюм ще свърши същата работа.

— Хепи, ти не разбираш. Мистър ъ-ъ… Джейс няма да остава тук. Той просто минава.

— О, разбира се, че ще остана, Кетрин. Мислиш ли, че ще те оставя без кавалер за тази вечер?! Освен това не успях да ти кажа, че петролната компания, за която работя, прави сондажи наблизо. Така че ще бъда тук дълго време.

Кетрин зяпна от учудване при това съобщение, но Хепи щастливо плесна с ръце.

— О, Джейс, не можеш да си представиш колко се радвам! Така и не можех да повярвам, че една млада жена е изоставена съвсем сама на света. Ще бъде такова утешение за нея, че ти си тук.

Джейс се усмихна мило на Хепи, после се извърна към Кетрин. Сините му очи я пронизаха, а посланието беше повече от ясно — той оставаше, докато получи попечителството над Алисън.

— Е, аз да тръгвам. Трябва да внеса покупките — връщах се от магазина и ги пуснах пред вратата, като видях тази странна, малка… ъ-ъ… — на Хепи не й достигнаха думи да довърши.

— Джип — помогна й Джейс.

— Джип? Колко необикновено — изчурулика Хепи. Кетрин завъртя очи към тавана. Явно Хепи не проумяваше, че големият символ на социално благополучие в тези дни е возило на четири колела. — Приятно прекарване на вас двамата. А аз ще гледам Алисън тази вечер, за да можете да останете колкото искате на танците.

— И аз трябва да вървя сега, Кетрин. Кога да мина да те взема? — Джейс постави ръка на рамото й с братска нежност, а заради любопитния поглед на Хепи, тя потисна порива си да се дръпне. Нещата се развиваха прекалено бързо. Тя не смогваше да ги обмисли. Как щеше да издържи една цяла вечер с него? С този мъж, който…

— В седем и половина — чу се тя да казва в отговор и дори не осъзнаваше как натъртва всяка отделна дума.

— Е, добре. Хепи, може ли да ти помогна да внесеш покупките? Дама като теб не бива да се занимава с такива мъжки задачи.

Хепи изхихика като младо момиче.

— О, Джейс, знаеш ли как ми липсва тук един мъж, който да се занимава с такива неща, наистина! Синът ми живее в… — гласът й продължи да се отдалечава, докато двамата слизаха по стълбите.

Джейсън Манинг. Всичко в него беше отблъскващо прозрачно. Разчиташе на чара си и се държеше като изискан джентълмен. Може би имаше намерение да се добере до нея чрез приятелите й? Какъв беше неговият план за играта?

Плашеше я. Наелектризираше я. Караше сърцето й да бие бързо. Не можеше да се има доверие на един Манинг. Нали беше разбрала вече какво се крие под външното лустро на Питър Манинг. Трябваше да предпази Алисън. Но как? Джейсън Манинг бе твърде убедителен. Пък и красив. Кетрин мислеше, че тези качества са много по-опасни, отколкото дребнавата низост, духовната пустота и непочтеността.

 

 

Отражението в огледалото й показа, че времето и положените усилия над тоалета за танцовата вечер не са отишли напразно. Докато Алисън спеше следобед, тя взе топла вана — надяваше се да поотпусне напрежението й. Но вместо това сякаш усети още по-остро влиянието, което й беше оказала прегръдката на Джейс. Избърса се набързо, като прескочи най-чувствителните области от тялото си — те все още потръпваха при спомена за неговата целувка.

Изключи затоплената маша и се зае с косата си. Какво трябваше да очаква от брата на Питър Манинг? Питър се бе опитал да я ухажва. И то когато вече бяха сгодени с Мери.

Една вечер той седеше с Кетрин и чакаха Мери, която се приготвяше за излизане. Кетрин извика на сестра си да побърза, понеже се чувстваше неловко насаме с Питър, дори в собствения си дом.

— Не ти се нравя особено, нали, Кетрин? — изненада я той с въпрос. — Защо? — настоя безцеремонно. — Аз мога да бъда много чаровен, когато човек ме опознае по-добре. Бих искал да станем приятели.

Застана близо зад нея, докато тя равнодушно продължи да полива цветето до прозореца. Ръката му леко погали рамото й. При докосването цялото й равновесие рухна. Обърна се рязко към него, отблъсквайки ръката му.

— Не разбирам какво имаш предвид, Питър — каза остро. — Не те познавам достатъчно добре, за да отговоря на такава покана за приятелство.

— Точно това имам предвид! — възкликна той и отправи към нея известната на всички брилянтна усмивка, запечатвана безброй пъти върху снимките за пресата и обществеността.

Той хвана ръката й под лакътя и я стисна леко:

— Защо не обядваме някой път заедно? Скоро — очите му се спуснаха към устните й — за да се опознаем по-добре.

Тя потръпна от погнуса, когато тялото му се доближи до нейното. С ненавист го отблъсна в мига, в който чуха Мери да слиза по стълбите.

Мери все още не осъзнаваше недостатъците му и, разбира се, Кетрин никога не й спомена за случилото се. Дори и в началото на брака той играеше своите ужасни игри.

На блестящия прием за годежа той нанесе обида на Кетрин със следващ опит. Докато Мери весело бъбреше с приятели на семейство Манинг, Питър бавно се приближи до новата си балдъза. Тя се стараеше да изглежда възможно по-невидима сред стайните цветя и огромните кошници със зеленина наоколо.

— Кейт, сестричке, колко красива изглеждаш в своята премяна за сватбата.

Тя мразеше този гукащ глас и заставаше нащрек винаги, когато го чуе. Той започна да я нарича с това галено име, след като тя отхвърли първия му опит. То я дразнеше всеки път, когато той го произнасяше, но никога не би му доставила удоволствието да позволи на гнева си да се развихри открито.

Питър пое двете й ръце и я целуна гальовно по бузата. Тя отскочи назад ужасена, когато усети топлия му език да прониква между устните й. Той стоеше с гръб към пълния с гости салон, така че никой не можеше да види какво прави. Прегръдката им изглеждаше безобидна проява на близост между роднини.

Тя го загледа студено през свитите си зелени очи, но той само се засмя язвително, след което устните му се извиха в самодоволна усмивка, която подчерта безупречно правилните му черти.

— Ти си неизразимо безчестен и подъл.

— Тц-тц, Кейт, сестро! Така ли говориш на любимия си зет?

Следователно имаше всички основания да мрази Питър Манинг.

— Да, съвсем явно е, че г-н Джейсън Манинг се придържа към същата форма на общуване и поддържа семейните традиции — каза Кетрин на отражението си в огледалото, докато се пръскаше с парфюм.

Критично огледа всяка подробност по себе си и остана доволна от това, което видя. На тръгване от Денвър в последния момент беше решила да вземе със себе си и тази рокля.

— Тук нямаше да мога да си купя такава — промърмори тъжно. Доста се изхвърли да купи скъпата рокля за празненството преди годежа в дома на Манинг. Резултатът от това беше огромна дупка в бюджета й, но си заслужаваше. Стилът беше класически и щеше доста време да е на мода.

Морско зеленият копринен жоржет падаше тежко по тялото й и се увиваше в меки гънки около бедрата й. Едното рамо беше открито в гръцки стил, а върху другото платът се събираше в кокетен възел.

Роклята подчертаваше стройната й фигура и подхождаше на меките извивки на тялото й. Цветът смекчаваше летния й загар, на чийто фон изпъкваха зелените й очи. Самата Кетрин не осъзнаваше колко красива е в тази рокля. Но усети прилив на самочувствие, когато я облече.

При почукването на вратата изпусна обицата си. Хвърли един последен поглед в огледалото, сложи си перлената обица и тръгна през гостната да отвори на Джейс.

Преди да започне подготовката си за вечерта, изчисти разхвърляните за боядисването неща и премести скрина в другата спалня. Настолната лампа хвърляше мека, приглушена светлина в дневната. Кетрин ненавиждаше висящи лампи и ярки крушки.

Отвори вратата и неволно затаи дъх при вида на Джейс в неговия тъмен костюм. По специфичните копчета разбра, че е по модел на известен дизайнер, а европейската линия прекрасно подхождаше на безупречната му фигура.

Ризата му беше от бледосиня коприна, а вратовръзката — в по-тъмен нюанс на същия цвят. Чупливата му черна коса беше сресана, но въпреки това изглеждаше немирна и неподредена. По нея шареха отблясъци в цветовете на дъгата.

Той подсвирна дълго, но тихо, докато влизаше.

— О-о! Възможно ли е това да е същата онази вдовица Адамс, с която се запознах днес следобед?

— Заповядайте, господин Манинг — беше усетила сарказма му. Тези игри трябваше да спрат незабавно, или иначе никога нямаше да може да ги овладее. — Защо правите това? — попита отчаяно.

— Кое?

— Това! — извика и разпери ръце, за да покаже всичко наоколо и цялата ситуация. — Защо трябва да сте толкова любезен и внимателен, и по този начин да удължавате времето до неизбежния сблъсък? И двамата прекрасно знаем за какво сте тук, така че бих желала да прекратите тази игра на девер и снаха.

Той се усмихна, но леко я укори:

— Спомни си кой измисли тази нелепа история с девера. Не аз. Днес ти спасих кожата. Би трябвало да си ми благодарна. И освен всичко друго, аз наистина съм ти роднина.

— Ох! — изстена тя, като сви юмруци до тялото си. Разбра, че не може да го предизвика и това я разгневи още повече. — Не правете това! — извика.

По лицето му пробяга сянка на раздразнение и той сложи ръце на кръста си.

— Слушай, тук съм единствено, за да те заведа на празненството с танци, или каквото там ще бъде. Толкова ли е подло това? Повярвай ми, Кетрин, бих могъл да измисля доста други начини, да прекарам по-приятно една вечер с теб — отправи й нежен поглед със сините си очи и добави подканващо: — Да опитам ли?

За миг тя усети, че се изгубва, разтопена потъваше в погледа му, но незабавно се овладя и успя да отговори сипкаво:

— Не. Нека да приключваме вече с това. Ще взема Алисън.

Влезе в детската стая и с изненада установи, че той я следва.

— Чакай, аз ще я взема — той се наклони над леглото и посегна да я вдигне.

— Не — спря го тя в паника и сграбчи ръката му, за да я отдръпне от Алисън.

Лицето срещу нея беше гневно, но се смекчи, когато той видя съвсем неподправен страх в очите й.

— Няма да избягам с нея, Кетрин. Не е в моя стил — дали това беше неодобрение за начина, по който тя напусна Денвър? — Просто исках да я нося вместо теб, за да не мачкаш роклята си. Така става ли?

Тя облиза устни, засрамена от избухването си, и започна да събира нужните пелени и да ги слага в голяма торба.

— Да, разбрах, съгласна съм — прие сковано. Джейс нежно обърна бебето върху ръката си и погледна изучаващо розовото кръгло личице. Засмя се:

— Хей, ами ти ще станеш голяма красавица един ден, Алисън! — едрите му ръце бяха изненадващо умели и нежни, докато я увиваше в лекото одеялце и я вдигаше. Държеше я правилно, като с длан крепеше главичката й. — Прилича на…

— Мери — прекъсна го бързо Кетрин. Не искаше той да споменава, че бебето прилича на Питър.

Той я погледна над главата на Алисън.

— Точно това исках да кажа и аз. Разбира се, виждал съм Мери само на снимки, но Алисън има нейния цвят на кожата. Очите й сини ли са? О-о, ама ти си много мързелива! Досега не съм те видял с отворени очи.

Кетрин се засмя.

— Голяма поспаланка е. А очите й наистина са сини. Надявам се да не се променят.

Той тръгна да излиза, но Кетрин го спря.

— Чакай, може да ти изцапа сакото. Дай да ти сложа нещо на рамото.

Тя взе един памперс и го залепи на рамото му. От близостта му сърцето й затупа по-бързо. Отдръпна се, но той вече беше забелязал смущението й.

За да го прикрие, тя се зае да събира другите необходими неща за бебето и да гаси лампите, за да излизат от апартамента.

Хепи ги посрещна на задната врата на къщата и Джейс предаде Алисън в нетърпеливите й ръце. Тя им направи комплимент колко добре изглеждат и веднага започна да гука на Алисън.

Докато пресичаха тревата към изхода, Джейс й се извиняваше:

— Съжалявам, джипът не е най-подходящото превозно средство, когато човек отива на среща.

— Можем сега да тръгнем с моята кола — отвърна тя и му подаде ключовете. Той й помогна да се качи на мястото до шофьора, като хвана ръката й над лакътя. Дълго след това тя усещаше как мястото пламти. Малката кола не бе предвидена за човек с такива размери, но той успя да се настани зад кормилото, като мърмореше под нос, удряйки първо коляното, а после и главата си.

Голяма част от времето на Кетрин, откакто тръгна на работа в офиса за връзки с обществеността, бе преминала в подготовката на тази вечер с танци. А сега всичко й изглеждаше някак без значение. Всичките й сетива бяха обладани от Джейсън Манинг.

Любезно го запозна с присъстващите, хапна от поднесените ястия, ръкопляска на говорещите, отговаряше, когато й задаваха въпроси. Но всичко бледнееше пред усещането за присъствието на мъжа до нея. Дори и сред непознати, той се държеше с приятни официални обноски, почтително и с непосредствен чар, напълно уверен в себе си.

Настъпи един конфузен момент, когато Кетрин представяше Джейс на своя шеф, Роналд Уелш. Двамата мъже се изгледаха един друг преценяващо, и мигновено възникналата взаимната враждебност накара Кетрин да се чувства неловко.

— Господин Уелш — каза Джейс, като протегна ръка към него.

Роналд Уелш я пое, но безизразните му сиви очи не изразяваха дружелюбност, докато измърмори някакъв поздрав.

— Кетрин, изглеждаш много красива тази вечер — каза той, като пренесе цялото си внимание от Джейс към Кетрин. Протегна се и я потупа по ръката. Тя инстинктивно се отдръпна. Напоследък беше правил опити да я ухажва в офиса и те винаги я караха да се чувства неприятно. Не й бе приятно да я докосва. Невъздържаната и ненужна фамилиарност винаги я притесняваха. Спомни си за целувката днес следобед, но бързо прогони мисълта за нея. Тя нямаше нищо общо с това тук!

— Благодаря, Роналд — той настояваше да го нарича с малкото му име, макар това според нея да пречеше на професионалните взаимоотношения.

— Ще танцуваш ли с мен, Кетрин? — и преди тя да успее да реагира, Роналд вече я държеше в мечешката си прегръдка и я отнасяше към дансинга. Не й оставаше друго, освен да танцува с него. В края на краищата, той беше неин началник и тя не можеше да си позволи да го обиди.

— Хубаво е, нали? — запита той, като я придърпа по-близо до ниското си, набито тяло.

— Да, много — отвърна тя. Той като че имаше намерение да я държи на задушаващо близко разстояние до себе си и я притискаше силно до големия си корем.

Тя изтърпя с много усилие няколко танца, докато най-после Джейс се появи и я потупа по рамото. Не каза нищо. Просто една силна ръка се плъзна около кръста й, а другата пое ръката й.

Джейс я притегли към себе си и я поведе в бавен, лек танц, без напрежение. Не говореше. А тя и да искаше, не би могла да говори. Усещанията, които избликваха от дълбините на душата й и проникваха във всяка нейна клетка, достигаха и до гласните струни и ги правеха безполезни.

Ръката му, с която я придържаше близко до себе си, изгаряше кожата й като желязо за жигосване. През тънкия плат на роклята тя усещаше твърдите, мускулести бедра, които притискаха нейните. Топлият дъх върху челото й беше мек и ухаеше приятно.

Беше прекалено близо до него и не можеше да вдигне очи да погледне лицето му, но виждаше черните къдри под яката му. Изпита непреодолимо желание да плъзне ръка по тях и да погали с върха на пръстите си копринената им чернота.

Музиката спря, но той не я пусна. Продължаваше собственически да я държи за ръката и я насочи към един от Френските прозорци, които извеждаха към терасите.