Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Love Beyond Reason, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 164 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
orlinaw (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Сандра Браун. Безразсъдна любов

Издателство „Коала“, София, 1995

Редактор: Диана Христова

ISBN: 954–530–019–1

История

  1. — Добавяне

Пета глава

На следващата сутрин Кетрин наметна една домашна роба и преоблече мрънкащата, гладна Алисън, преди да отиде в другата стая.

Завари Джейс пред кухненската мивка. Той си тананикаше, докато изцеждаше портокаловия сок в изстисквачката. Из стаята се носеше аромат на току-що сварено кафе.

— Добро утро, дами! — каза той, като ги погледна през рамо.

— Добро утро. Успя ли да спиш? — Кетрин забеляза няколко карти и диаграми, разгънати на пода в дневната.

— Няколко мига с отворени очи, като заек — той изми ръцете си, избърса се и се обърна с лице към нея. Изостави шеговития тон и попита загрижено: — А ти как се чувстваш?

Тя му се усмихна и отговори уверено:

— О, добре съм, Джейс. Сега, на дневна светлина, всичко изглежда само като лош сън.

— Чудесно. Радвам се — потупа я по бузата и добави: — Ти нахрани принцесата, а аз ще приготвя за нас яйца.

— Дадено — съгласи се Кетрин. Точно в този миг телефонът иззвъня и тя отиде да се обади.

— Ало?

Подаде слушалката на Джейс с озадачен израз на лицето. Откъде някой би могъл да знае, че той е тук?

— От провинцията и лично за теб — каза тя. Той избягна да срещне погледа й, докато поемаше слушалката. Заговори отчетливо и бързо.

— Джейс Манинг на телефона. Да, Марк. О, по дяволите! Е, мислех си, че те може да… Не знам. Всичко готово ли е? Как се казва, повтори?… Добре, в колко часа? Не, но ще го намеря. Дявол да го вземе, бях забравил за празника. Не… Не. Предполагах, че може да опитат с този номер. Аз ще… Да… да. Ако има нещо друго, обади се да ми кажеш. И ти също. Когато всичко мине, ще ти се обадя. Можеш да им кажеш. Ще бъде голяма новина. Много ти благодаря, Марк. Дочуване.

Той остави слушалката и продължи да я гледа втренчено, преди да се обърне и да срещне големите, зелени, питащи очи на Кетрин.

— Колко време ти е нужно да се приготвиш за път до Далас?

— Далас ли? — учуди се тя. — Защо трябва да отивам в Далас?

— За сватба. Днес се женим.

— Ти да не си си изгубил ума? — гласът й изневери, докато изричаше въпроса и гледаше невярващо Джейс.

Той срещна смаяния й поглед с широко отворени очи.

— Може би — каза невесело — но нямаме голяма възможност за избор при ситуацията, в която се намираме.

— Нямаме възможност? За какво говориш?

Алисън плачеше все по-раздразнено. Кетрин я премести в другата си ръка и несъзнателно я заподхвърля нагоре-надолу. Цялото й внимание беше насочено към мъжа, който точно за една седмица пое контрол над живота й.

— Кетрин! — спокойният му, уравновесен глас звучеше вбесяващо. — По-добре да вземеш шишето и да храниш Алисън, докато говорим.

Кетрин се обърна и взе шишето, което той предвидливо бе извадил от хладилника. Тя се отпусна на една от кухненските табуретки до масата и облегна Алисън върху гърдите си. Искаше за момента да задоволи желанието на изнервеното бебе, а зърнената каша и плодовия сок щеше да й даде по-късно.

С най-голямото самообладание, на което беше способна, тя попита:

— Добре, а кой се обади сега на моя телефон? Искам да разбера какво имаше предвид, когато изрече, че ти и аз се женим. Знай, че няма ни най-малък шанс това да стане, просто ми е интересно да знам как стигна до тази идиотска идея — докато говореше, тя усещаше, че за ситуацията гласът й звучи уверено, с нужното самообладание.

Джейс й отправи широка усмивка, докато наливаше кафе в една чаша, и каза:

— Моля те да внимаваш какъв език използваш пред бебето, Кетрин. Как искаш кафето? — това му се стори особено забавно и той се засмя високо, с което стресна Алисън. Тя учудена го погледна над шишето, което успешно пресушаваше. — Ето на, предлагам на една жена да се оженя за нея, а дори не знам как обича да пие кафето си, или изобщо дали пие кафе — веждите му се повдигнаха въпросително.

— Съвсем малко мляко, моля — изстреля Кетрин. Кога смяташе най-после да стигне до същината на въпроса.

Джейс приготви кафето и го постави на масата пред нея. После напълни и своята чаша, придърпа един стол и сложи ръце на облегалката му.

— Кетрин, родителите ми ще предявят иск срещу теб, че си отвлякла тяхната внучка. Вероятно ще те арестуват, ако те открият.

Той млъкна за няколко минути, за да може тя да асимилира думите му. Лицето на Кетрин загуби цвят. Алисън проплака, когато ръцете на леля й за миг я стиснаха по-силно. Кетрин поклати глава, сякаш съмнявайки се в истинността на думите му.

— Не, не, не могат да направят това! Тя е поверена на мен. Сестра ми…

Той я прекъсна:

— Могат и ще го направят. Моля те, повярвай ми. Нека да започна отначало, може ли?

Тя кимна, неспособна да говори, а той й разказа всичко, което знаеше за положението на нещата в Денвър.

— Един мой приятел, адвокат, следеше как вървят нещата. Когато се върнах от Африка, заварих родителите си, меко казано, разстроени от твоето поведение. Още тогава отправяха какви ли не закани. Искат Алисън.

Видя, че тя понечи да отговори, и вдигна ръка, за да я спре:

— Изслушай ме докрай, а?

Тя кимна с нежелание, и той продължи:

— Когато тръгвах за насам, говореха за отвличане, за цялата там поредица от законови процедури и всякакви подобни щуротии. Казах на Марк, мой приятел, да ми съобщи, когато научи нещо по-определено. Обаждах му се през няколко дни и му дадох твоя телефон за всеки случай, ако не може да свърже с мен в „Санглоу“ или в мотела.

— Но аз не съм я отвлякла, Джейс! — възкликна Кетрин, когато той спря за миг да си поеме дъх и да отпие глътка кафе. — Мери ми я остави, преди да умре. Имам и писмо, с което да го докажа.

— Къде е? — попита той.

Тя се поколеба, после показа бюрото в дневната.

— Третото чекмедже отляво.

Ако той се опита да унищожи този документ, тя все пак имаше оригинала в сейфа за скъпоценности в Денвър.

Той извади копието от бюрото и се върна на стола си в кухнята. Разгледа хартийката, после вдигна тъжни очи към Кетрин.

— Значи тя написа това, преди да умре?

— Да — потвърди с дрезгав глас Кетрин.

— Убедително е и има известна сила, но се съмнявам, че ще издържи пред съда, Кетрин.

— В Денвър имам оригинала — добави тя с надежда.

— И все пак това няма да помогне достатъчно — той поклати глава и въздъхна. — Има ли свидетел, когато го е писала? Никой друг не го е подписал.

Кетрин поклати глава обезсърчена и отвърна:

— Не.

— Всеки щат има свои закони за валидността на ръчно написани завещания. Можем да проверим например разпоредбите в Колорадо, но… — Той сви рамене, а гласът му заглъхна.

— Кетрин, нека да ти кажа какво съм уредил. Той стана и се приближи до мивката, с поглед, зареян през прозореца към прекрасната утрин.

— От опита, който съм натрупал с моите родители, трябва да се предположи, че те ще предприемат драстични мерки, за да получат правата над детето на Питър.

Всъщност сега за първи път името се изговаряше на глас. Спомените за Питър все още караха Кетрин да потръпва от отвращение. Дали образът на бледото, измъчено от нещастието лице на Мери щеше някога да се изтрие от съзнанието й? Джейс бързо я извади от тъгата и спомена.

— Бях решил аз да поема родителските права над Алисън. Затова дойдох да те търся — той отправи към нея кратък поглед през рамо. — Беше права да се страхуваш от мен, когато дойдох. Имах твърдото намерение дори ако трябваше да стигнем до съд, да взема Алисън. Но след това… ти… е, няма значение, видях колко си добра с нея и зная, че едно дете има нужда от майка. Така че… — той сви рамене — хрумна ми дали не бихме могли да обединим усилията си. Помолих Марк и той уреди всичко необходимо, за да получим брачно свидетелство от Тексас. Той има един приятел в Държавната съдебна палата в Далас. Майка ми и баща ми отправят съвсем реални заплахи, затова ми се струва, че трябва да се оженим възможно по-бързо. Още днес.

Тя не можеше да повярва, че той толкова весело и като на шега поема отговорността за нейния живот, без изобщо дори да му мине през ум, че тя би могла да не се съгласи.

— Е, добре, господин Манинг — каза тя. — Не съм готова да се омъжа нито за теб, нито за някой друг. А ако мислиш, че някога бих се свързала с един Манинг, трябва да си луд. Не съм забравила жестокостта на Питър към Мери. И изобщо не може и дума да става за прошка.

Той се завъртя на пети и застана с лице към нея.

— Слушай, разбирам отношението ти към моето семейство и причините за него. Не мога да кажа, че те виня…

— Благодаря ти — саркастично отвърна тя. — А откъде да знам, дали всичко това не е нагласено? Така ще можеш да вземеш Алисън от мен и да я дадеш на родителите си. Трудно ми е да повярвам, че един работник от петролен обект, без значение колко почтено и благородно пледира за своята кауза, умира от нетърпение да поеме родителските права над едно четиримесечно бебе.

Думите й звучаха грубо и грозно, но такива бяха и обстоятелствата. Тя дишаше трудно от напрежението. Ако не беше Алисън, никога не би се изправила срещу него, никога не би произнесла такива груби думи.

— Досещаш ли се каква ще стане Алисън, ако израсне под влиянието на майка ти? Тя…

— Да — прекъсна я той спокойно насред нейната тирада. — Зная.

Тя спря на мига.

— Да?

— Ще бъде глупава и няма да я е грижа за никого и за нищо, освен за самата себе си. Точно както баща й.

Кетрин отвори уста, сякаш не й достигаше въздух. Най-после отрони:

— Съжалявам. Не исках…

— Моля те, не се извинявай. За мен нещата са кристално ясни. Ти очевидно имаш твърде лошо мнение за мен. Смяташ, че по нищо не се отличавам от тях. Не се учудвам, че смяташ женитбата ни за невъзможна, или поне, че има хиляди пречки за нея.

— Няма да се омъжа за теб, Джейс! — извика тя. После понижи глас и каза:

— Възпитавана съм да смятам женитбата за нещо сериозно, нещо за цял живот и изобщо няма…

— Да бъдеш обвинена в отвличане на дете също е сериозно нещо, Кетрин. Чакай малко — прекъсна я той, когато тя започна да му възразява. — Не мисля, че едно такова дело би издържало в съда, но все пак петното ще остане върху теб за цял живот. Смъртта на Питър и Мери, да не говорим за онова момиче с него, а и всичко друго, отново ще се появят с дебели букви на първите страници в пресата. Нима искаш отново да изживееш всичко това? Веднъж вече си успяла да го превъзмогнеш и да останеш настрана. Но сега може да се окажеш центъра! — той прекоси стаята и се опря на масата, като се наведе над нея. — Готова ли си да преминеш през съдебен процес? Можеш ли да си го позволиш финансово? Аз проверих. С всички неясноти по случая, никой адвокат няма да си мръдне пръста за по-малко от пет хиляди долара. А дори и повече. И се кълна, че родителите ми ще играят, за да спечелят. До пълна победа, гарантирам това! Никакви разходи или мръсни трикове няма да бъдат спестени. Ще махнат на всякакви задръжки. А какво ще стане с Алисън през това време? Вероятно ще бъде под попечителството на държавата и ще я затворят в дома за сираци, докато се стигне до някакво решение — а това може да се проточи с месеци. Това ли искаш да й се случи точно сега?

Кетрин притисна бебето до себе си и отвърна поглед от Джейс. Той беше прав! Как би могла тя да се бори срещу всичките им силни козове при такива неравни условия? Дори и след много усилия в крайна сметка да победи, цената на победата ще бъде прекалено висока. Тогава й хрумна друга мисъл.

— А какво ще стане, ако… просто ако… все пак се оженим, твоите родители не биха се борили срещу нас двамата?

— Щяха да се борят срещу мен, ако аз се опитах сам да получа родителските права. Ще използват срещу мен довода за самотен родител. Но няма да се борят срещу нас двамата, когато сме заедно — ние ще представляваме семейство. Можем веднага да подадем заявление за осиновяване. Тя ще стане наше дете, а ние — нейни родители, а не само настойници. Всеки съд би уважил това. А сме и доста по-млади от моите родители — това също е голям плюс. Освен това — той се усмихна саркастично — не мисля, че те, особено майка ми, ще желаят чак такова разгласяване пред обществеността. Веднага щом разберат, че сме се оженили — той отново се изсмя — вероятно ще дадат пресконференция и ще обявят колко са трогнати и развълнувани, че проблемът се е разрешил по такъв прекрасен начин. Ще го направят да прозвучи така, като че ли всичко е било по тяхна идея и че те са благодарни, задето ние двамата сме се намерили един друг.

До този момент Кетрин най-после приключи с храненето на Алисън и бебето, чийто невинен живот се превърна в източник на толкова много конфликти, кротко се унесе в сън. Кетрин я занесе в спалнята и я сложи в креватчето й. Днес щяха да поотложат къпането.

Когато се върна в кухнята, Джейс разтребваше чиниите от масата.

— По-добре побързай да се облечеш. Трябва да се срещнем със съдията и приятеля на Марк в два часа.

— Джейс, не мога да се омъжа за теб — каза тя, като се вслушваше в разума си. Може би нещата не бяха чак толкова лоши, колкото той ги описваше. От гняв в този момент нямаше никаква полза, но тя просто ненавиждаше начина, по който той упражняваше насилие над нея. — Мога да се грижа за Алисън и за самата себе си.

В сините очи на Джейс бляскаха гневни искри, когато се обърна към нея. Беше забил пръсти в колана на дънките и цялата му стойка излъчваше войнственост.

— Добре, моля да ме извиниш, че ти напомням за някои дяволски черни, неприятни неща. Да се грижиш за себе, а? Ха-ха! Та снощи едва не те изнасили някакъв груб стар мръсник!

— Но това не е честно! Говориш несправедливо в момента — извика тя. — Аз бях жертва. А сега ти си този, който ме превръща в жертва, като ме караш насила да встъпя в един брак, без да имам никакво желание за това.

Сега вече той се разяри, направи няколко малки, но заплашителни крачки и застана точно срещу нея. Гласът му, привидно спокоен, криеше гняв.

— Дали си се сещала, госпожице Адамс, да поразмислиш, че аз също може би не особено силно желая да жертвам свободата си? Не съм прекосил половината свят и половината страна, за да дойда да се оженя. Повярвай ми, точно това пък е стояло на най-заден план в мислите ми.

— Тогава защо…

— Защото се чувствам отговорен да създам на това бебе нормален, приличен дом. Тя е истинската жертва, Кетрин, не ти, нито пък аз. Искам да се оженя за теб като компенсация за това, което Питър е причинил на Мери. А в същото време ти ще продължиш да изпълняваш обещанието, което си дала на сестра си — той отстъпи малко назад и попита: — Е, сега готова ли си да дойдеш с мен в Далас?

Тя покри лицето си с ръце. Толкова й беше трудно да мисли. Не беше в състояние да оформи нито една разумна мисъл, когато той бе толкова близо. Усещаше излъчващата се от неговото тяло гневна топлина. Той дишаше тежко, на пресекулки. Нямаше време да анализира сега всички негови и свои емоции. Трябваше да вземе решение незабавно!

Но как успяваше той да се владее и да запазва ясна мисълта си? Дали винаги бе безупречно логичен, както сега? И имаше ли тя изобщо някакъв избор? Никакъв. Той го знаеше. Тя също.

— Добре, Джейс — това беше единственият ангажимент, който пое. Но бе достатъчен.

В себе си тя мълчаливо му благодари, че не показа победата си. Попита я сдържано:

— Искаш ли да останем в Далас или ще се върнем още днес?

Да останат? С него? В някоя хотелска стая?

— Не, може би ще е по-добре да се приберем…

— А искаш ли да оставиш Алисън при Хепи?

— Не. Ако нямаш нищо против, ще я взема. Не искам никой да научи за всичко това, докато не приключи. Хепи ще иска да…

— Разбирам — прекъсна я той. — Значи ще се видим след един час.

 

 

Пътуването до Далас се оказа дълго и изнурително. Джейс се беше върнал да ги вземе точно след един час и Кетрин едва успя да се приготви. Облече мека жълта рокля от лен и морскосиньо сако върху нея. Съчетанието беше прекалено ярко и далеч от традиционното булчинско облекло, но все пак, и сватбата не беше традиционна.

Кетрин вече беше свикнала с това, че Джейс изглеждаше чудесно, в каквито и дрехи да се облече. Днес костюмът му, състоящ се от тъмносиньо сако, канелен панталон, светлобежова риза и вратовръзка от мек вълнен плат в индийски десен, би накарал всеки от манекените на тримесечното списание „Джентълмен“ да му завижда. Той се движеше в официалните си дрехи със същата лекота и грация, с която и в дънки.

От Ван Бюрен им бяха нужни само два часа да стигнат до Далас по магистралата между щатовете, но тези часове им се сториха безкрайни. И двамата мълчаха. Бяха напрегнати и всеки оставаше съсредоточен в собствените си мисли, така че се криеха зад мълчанието или разменяха откъслечни думи.

Когато навлязоха в предградията, Джейс спря в един сервиз да попита за пътя до съдебната палата в града.

Любопитството гризеше Кетрин и тя едва дочака той да се върне, за да попита:

— Как успя да получиш удостоверение за брак?

— Нали ти казах, приятелят на Марк ще ни го даде, като се срещнем сега. От нас се иска само да го подпишем. И да напишеш бащиното си име. Аз не можах да го кажа. — Той отклони очи от пътя, колкото да й отправи една бегла, но лъчезарна усмивка.

— Джун — каза тя, все още объркана в цялата тази игра. — А не се ли искат кръвни тестове и други такива неща?

— Един мой роднина е лекар в Денвър. Той ни приготви медицински свидетелства, а Марк ги изпрати тук.

Тя се ужаси.

— Но всичкото това е незаконно, нали? Нарушение е.

Той само сви рамене:

— Може би. Не знам.

Очите му имаха онзи палав блясък, който тя вече свикваше да разпознава, докато я питаше:

— Защо? Мислиш ли, че може да си болна от сифилис?

— О-о-о… — изръмжа тя през стиснати зъби.

Джейс се засмя.

— По-добре недей да се разяряваш, а си сложи една радостна маска, подходяща като за булка, защото пристигнахме.

В почивния ден не беше трудно да намерят място за паркиране, така че оставиха колата пред старата историческа сграда от червен варовик.

— Изчакай тук за момент — каза Джейс, докато се измъкваше иззад волана. Запъти се към двама мъже, които стояха на стъпалата на пустата сграда. След като размениха няколко думи, Джейс се върна.

— Всичко е уредено — каза той.

Отидоха към мъжете. Кетрин се ръкува с двамата, без да се старае да запомни имената им и избягваше да срещне изучаващите им погледи. Вероятно си мислеха, че Алисън е тяхно дете и това е позакъснялата сватба. Подписването на документа мина бързо.

Вятърът беше ураганен, понеже преминаваше между небостъргачите в центъра на Далас и се завихряше. Кетрин се бореше да задържи полата си да не се вдига и в същото време да крепи здраво Алисън, която хленчеше. Между две реплики от обичайния тържествен ритуал, Джейс взе Алисън от смутената, объркана Кетрин и я притисна към рамото си. Тя се успокои начаса.

Най-после приключиха. Джейс целуна Кетрин небрежно по устните, когато го подканиха. Отправиха се обратно към колата. След като Кетрин и Алисън се настаниха вътре, той се върна при двамата мъже, бръкна в джобовете си и извади навити на руло банкноти. Плати на всеки, ръкува се с тях и се върна в колата.

Джейс предложи да спрат някъде и да обядват, но Кетрин не прие — жадуваше вече за спокойствието на дома си.

— Искаш ли да отидем в „Найман-Маркус“ и да купим сватбен подарък? — попита Джейс, докато умело прокарваше колата по лабиринта на централните улици.

За миг тя се изкуши, тъй като никога не беше влизала в този известен магазин. Но бебето показа неодобрението си към идеята, като започна да хленчи. Кетрин с нежелание отклони предложението на Джейс.

Както обикновено, той усети чувствата, които се бореха в нея и отгатна разочарованието й.

— Ще се върнем скоро и ще отидем двамата сами. Обещавам.

Пътуването обратно към Ван Бюрен премина мъчително. Двамата бяха развълнувани, объркани от мислите си един за друг и за новото положение, в което вече се намираха. Дали Алисън усети напрежението между тях или се беше уморила от необичайния ден и искаше да бъде в позната обстановка, но се разрева силно и не спря по целия обратен път.

Джейс проклинаше малката кола и заяви, че първото нещо, което ще направи в понеделник, е да купи една по-поносима.

— Най-голямата кола, която успея да намеря!

— Моля те, внимавай с какъв тон говориш пред бебето — каза Кетрин с мек, сладък глас.

Той ядосано извърна глава към нея, но удари челото си в сенника. Отново прокле колата.

Докато стигнат апартамента, се почувстваха съвсем изтощени, прегрели, гладни и уморени. Кетрин даваше на Алисън вечерята й, а тя плюеше навсякъде около себе си пюрето от моркови и спанак. Това направи задължително второто й къпане за деня. Кетрин с доста голямо облекчение я сложи за нощен сън в креватчето.

Беше изтощена и реши да си вземе душ. Джейс й помогна да занесе Алисън горе и веднага тръгна към мотела.

— Трябва да си събера нещата и да платя сметката. Живях там почти две седмици. Съжалявам, че нямам дом, който да ти предложа — усмихна се той. — Имаш ли нещо против да поживея известно време в твоя апартамент?

— О, разбира се, че нямам нищо против — отвърна тя. До този момент тя не бе имала възможност да мисли как ще живее след сватбената церемония. Сега я връхлетя яснотата колко нови неща влече след себе си този брак. Трябваше да започне да живее с Джейс. И какво още? Този въпрос започна мъчително да я преследва.

С треперещи крака излезе от банята и на пръсти изтича до гардероба си. Надяна една тениска с надпис „Университетът на Колорадо“ и най-старите си, най-избелели джинси. После обу някакви сандали. „Може би ако не изглеждам като булка, няма да се налага да се държа като такава“, с надежда си помисли тя. Разреса косата си и я събра на върха на главата, като я защипа с гребени.

Джейс още не се беше върнал, когато тя се зае да приготвя вечерята. Той влезе подсвирквайки си през предния вход, точно когато тя редеше сандвичите със сирене в затопления грил.

— Имам ли време за един душ? — попита той, като подаваше глава иззад вратата.

— Да, но бързо.

— Веднага излизам. Бебето добре ли е?

— Да, сложих я да спи.

— Добре — каза той и изчезна в дъното на апартамента към банята.

„Добре“, защо беше добре, че Алисън вече си е легнала? Може би с това преставаше да бъде пречка? Ръцете й трепереха, докато режеше салатата.

Тя прибави към една консерва гъбена супа малко лук, сотиран в масло и две супени лъжици шери за готвене. Джейс открито оцени старанието й. След първата глътка той повдигна вежда и каза:

— Не е лошо. Ти премина вече първия си тест за младоженка.

„Първият тест? И други ли ще има?“

— Надявам се, че обичаш швейцарско сирене, запечено върху ръжен хляб?

— Обожавам го! — отговори той с намигване. Косата му още беше мокра след душа. Облеклото му се състоеше от джинси и съвсем обикновена риза. Не беше закопчал всичките й копчета и Кетрин забеляза, че гъстите плътно сплетени косъмчета на гърдите му са влажни и къдрави.

— Ако нямаш нищо против, ще разопаковам нещата си утре сутринта.

— О, не, ъ-ъ… разбира се, добре — заекна тя. Дали всички младоженци изпитват такива трудности, когато разговарят?

Когато той вдигна чашата си да изпие чая, тя го предупреди:

— Аз пия чая с лед без захар. Ако ти…

— И аз го пия без захар. Виждаш ли колко много прилики имаме вече? — той отпи дълга глътка и я поздрави с чашата, преди да я остави обратно на масата. Закачаше се с нея, но тя беше нервна и неспокойна. И колко едър изглеждаше. Малката кухня трудно го побираше. Плашеше я неговата ярко изразена, силна мъжественост.

Хранеха се в напрегнато мълчание. Когато свършиха, Кетрин се извини за обикновената вечеря:

— От няколко дни не съм пазарувала, така че трябваше да се справя, с каквото имах под ръка.

— Не се извинявай. Беше много вкусно. Пък и мога да поизчакам до дните, когато ще ме изненадваш с кулинарните си таланти. Но не бих очаквал от теб да готвиш непрекъснато. И аз съм доста сръчен в кухнята.

Усмихна се, сините му очи блещукаха весело. Трапчинките на двете му бузи станаха по-дълбоки. Всъщност, беше ли успяла да обърне внимание досега колко чувствени са устните му? Да, призна си, че доста пъти е забелязвала.

Той несъзнателно очертаваше ръбовете на дървената маса с изострения си фин пръст. Ръцете му бяха силни, но нежни. Ноктите му бяха чисти и поддържани.

Кетрин си спомни какво усещане изпитваше, когато тази ръка галеше гърдите й точно по същия начин, по който сега се движеше по ръба на масата — бавно, гладко, успокояващо, без да бърза, сякаш между другото. Онази събота на езерото същите тези ръце бяха повдигнали блузата й и я бяха притиснали към гръдта му. Когато я целуна, пръстите му лекичко галеха зърната на гърдите й, като нежно ги стискаха между…

Тя скочи от стола и чиниите издрънчаха. Не можеше нито миг повече да седи тук и да го гледа. Що за лудост беше това? Човек би помислил, че се е оженила за него, водена от романтични подбуди, от любов. Какъв абсурд!

Джейс се пресегна през масата и хвана китката й с точността на стрелкаща се змия. С един непреодолим, властен жест и поглед, на който не може да се устои, той възпря импулса й да издърпа ръката си. Нежно, но твърдо я издърпа покрай масата и я приближи към себе си. Разтвори широко колена и я притегли, като стисна бедрата й между своите. Освободи китките й, после вдигна ръка и свали гребените от косата й.

— Харесвам те с разпусната коса — каза меко той, като гледаше как косата й се разстила на тежки вълни по раменете. — Цветът й е необичаен. Изрусяваш ли я тук? — игриво поглади той едно кичурче на челото й.

— Не, тя… слънцето я изрусява. — Защо гърлото й беше така стегнато? Не можеше да си поеме хубаво дъх.

— Красива е — прошепна той. Ръцете му здраво обхванаха гърба й и я придърпаха по-близо. — Ухаеш хубаво — тя усети влажния му дъх през тениската си. — Ела при мен, Кетрин — каза той нежно и я сложи да седне в скута му. Дълго изучава лицето й. — Няма защо да се държиш като плашливо пони. Не смятам да налагам върху теб правата си на съпруг. Няма да спим в едно легло, докато не се опознаем по-добре взаимно… — усмихна й се лукаво. — Макар, че снощи бях насърчен.

Снощи! Само едно денонощие ли беше изминало, откакто я спаси от грубия опит за изнасилване на Роналд Уелш? Тя се изчерви и я заля гореща вълна, като си спомни колко жадно посрещна неговото спокойствие, страстните му и интимни ласки, целувките му. По време на острия им спор тази сутрин се беше молила той да не използва снощното й поведение като аргумент, за да я убеди. И той не го направи. А докато тези мисли препускаха в уморения й мозък, тя не откъсваше поглед от него. Изражението й сигурно издаваше всичко, понеже той се засмя.

— Не съм се натрапвал на жена досега и нямам намерение да започна да го правя спрямо собствената си съпруга. Освен това, не съм прочел днешния вестник.

Изтласка я от скута си, като я пощипна по бедрото, докато отиваше в дневната. Кетрин се опита да овладее капризното си настроение. Нелогично и неоправдано беше да изпада в кисело настроение, че той толкова лесно се отказа от нея и я пусна. Тялото й изгаряше от желание, породено не от нещо друго, а единствено от неговата покоряваща, силна мъжественост. Всъщност ако трябваше да признае пред себе си, остана разочарована, че той не упражни над нея съпружеските си права!

— Мисля да отида да си легна, Джейс — усмихна му се тя, докато пресичаше дневната. — Този ден беше прекалено наситен със събития.

— Разбира се. Приятна почивка.

— Е, лека нощ.

— Лека нощ.

Един час по-късно тя все още се мяташе и обръщаше в леглото си, без да може да заспи. Джейс предпазливо отвори вратата на спалнята. Ветрило светлина се изви над леглото, и очерта силуета му в рамката на вратата.

— Госпожо Манинг! — повика я тихичко той. Сърцето й подскочи в гърлото и тя инстинктивно дръпна чаршафа до брадичката си.

— Д-да? — заекна в отговор.

— Ами за другата спалня…

— Да?

— Има проблем.

— Какъв?

— В нея няма легло.

Кетрин прикри устните си с ръка, за да скрие смеха си.

— О, Джейс. Изобщо не помислих за това. О, съжалявам. Когато се нанасях, знаех, че ще спя в една стая с Алисън докато порасне. Купих това легло, но нямах…

— Достатъчно — въздъхна той. — Е, може би ще махна таблите на детското креватче, но двамата пак няма да се съберем там — показа той дневната кошарка на Алисън. — Или пък ако се сместим на твоето легло, няма да мога да спазя поетите условия по нашето споразумение — добави дрезгаво и въздъхна отново. — И така, значи ми остава диванът.

На излизане от стаята се обърна пак:

— Най-отгоре в онзи дълъг списък за пазаруване ще е легло. Не пасвам на нито едно нещо в цялата тази проклета къща.

Затръшна силно вратата след себе си, но Кетрин знаеше, че това е от раздразнение, а не от гняв.

Тя се засмя още веднъж, преди да се обърне на другата страна и да потъне в отморителен сън. На ръба на забравата, тя увери още веднъж сама себе си, че реакцията й предната вечер се дължеше на благодарността й към него. Беше извънредно пренаситена с емоции, нямаше нищо по-дълбоко в реакцията й. И беше сигурна в това, независимо как Джейс го тълкуваше.